Европейският съюз е приел стратегически план за сътрудничество с развиващите се страни. Неговата официална цел  — изкореняване на световната бедност. Така също Съвета на ЕС не забравил да напомни, че «Европа се явява световен лидер в политиката на развитие, голям световен донор на официалната помощ с цел развитие.»

Красиви думи. Велика цел. А на дело? На дело все тази чисто колониална политика на ограбване на тези самите развиващи се страни, прикривайки се за декорация на разсъждения за «изкореняване на бедността».

Единствените на когото помагат да се развиват от подобна «помощ» на ЕС — това е самия Евросъюз, а по-точно неговите ключови държави — Англия, Франция и Германия, отчитайки под «развитие» обогатяване на крупните монополи на тези страни. Бедността в развиващите се страни, а и в болшинството страни самого Евросоюза — е пряко следствие от политиката на големите от ЕС и САЩ, това е резултат от преследването на големите печалби, заради които те са готови да разорят всеки и всички.

В този «стратегически план за сътрудичество с развиващите се страни» — разбирай план за техния грабеж — се казва, че планираната стратегия съчетава «традиционна помощ» с някакви «инновационни форми на финансиране». Видимо, старите методи на икономическо робство са перестанали да дават желани за империалистите резултати, измислени са някакви нови методи, за да може процеса на ограбване на развиващите се страни да бъде по- интензивен и ефективен. Това значи, че поредната стратегия «борба с бедността» ще доведе до по-голяма бедност в развиващите се страни, още по голяма армия от бедни и гладни, а европейските монополи ще станат още по-богати.

Подобно решение от капиталистите в ЕС не е удивително. Световната капиталистическа система се къса по шевовете. Европа, като един от нейните ключови елементи, за пореден път иска да реши своите проблеми за сметка на другите — бедните световни страни.