С поддръжката на Египет и неговия близък съюзник от страните в Персийския залив Саудитска Арабия започна дипломатическо и икономическо настъпление против Катар- приказно богат на енергоресурси съсед. Това настъпление е насочено на това, да застави емиратството напълно да се подчини на линията на воинстващата позиция на Саудитска Арабия против Иран, а така също и от друг аспект на хищническата политика на саудитите, включително неустната поддръжка на военната диктатура в Египет.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на своето посещение в Ел-Рияд миналия месец изразил своето пълно съгласие със саудитската автокрация и нейния план да се създаде сунитско-арабска военна коалиция против Иран, изразявайки общ консенсус с Вашингтон.

Tази поддръжка, както признават даже много западни СМИ в съобщенията по повод саудитско-катарската конфронтация, «ободрила» Саудитска Арабия. На 5 юни саудитите, Египет, Обединените Арабски Емирства, Бахрейн и Йемен обявили за въвеждането на редица мерки против Катар, създавайки ситуация, балансираща на границата на война.

Сред тези мерки: скъсване на всички дипломатически отношения и икономически връзки с Катар, а така също прекратяване на всички пътувания в тази страна; отказ от използване на катарските самолети, включително всички полети на авиокомпанията Qatar Airways, забрана на използване на тяхното въздушно пространство; закриване на своите пристанища за всички катарски кораби; а така също прекратяване на излъчването на телевизионния канал «Ал-Джазира», щаб-квартирата, която се намира в Катар.

Саудитска Арабия и нейните близки съюзници от страните на Персийския залив също закриват своите граници с Катар. Всички граждани на Катар, които днес се намират в техните страни, трябва да ги напуснат за 2 седмици.

Тези мерки заплашват да разбутат икономиката на емирството. Катар- полуостровна държава, която има единствена сухопътна граница със Саудитска Арабия, в значителна степен зависи от хранителни доставки от Саудитска Арабия. Както съобщават информационните агенции, в супермаркетите в Доха се извили дълги опашки, защото жителите се опитват да се запасят с продоволствия и жизнени средства. При това почти 80 % от 2,3 милиона човека, живеещи в Катар са чуждестранни работници, не явяващи се граждани на страната.

В 2014 година саудитите и някои от техните съюзници преустановили дипломатически отношения с Катар, защото Ел-Рияд бил раздразнен от опозицията на емирството спрямо военния преврат, който свали избрания президент на Египет- лидера на «Братя мюсюлмани» Мохамед Мурси.

Днешните разногласия носят качествено нов характер, пример за койот се явява въвеждането от Саудитска Арабия на икономическа блокада, която заплашва да се задуши икономиката на Катар.

Катар, не без основание, обвинил Саудитска Арабия в това, че тя се стреми да ги постави под своя «опека», т.е. принизява ги до статут на васална държава.

Саудитите обвиняват Катар — сходен образ, как те отдавна обвиняват Иран — в поддръжка на «тероризъм». Те заявяват, че Катар поддържат опозицията на кралското семейство в Бахрейн, антисаудитските бунтовници Хути в Йемен, а така също опозицията на управлението на Саудитска Арабия в Ел-Катиф- шиитския регион в страната. Катар категорично отрича тези обвинения.

Ел-Рияд също така ги обвинява, че се намират в съюз с ИДИЛ в Сирия. В действителност, управляващите семейства и на двете кралства изиграха важна роля във войната на САЩ по смяната на режима в Сирия, помагайки да се финансират, организират и въоръжат различните реакционни ислямистски сили, в това число много от тях се обединиха в ИДИЛ.

Главната        цел на Саудитска Арабия се явява принуждаването на Катар да се дистанцира от Иран, който те считат за своя главен конкурент в регионалното влияние.

Катар развива обширни икономически връзки с Иран, в това число в съвместната разработка на добива на природен газ Южен Парс в Персийския залив. И до сега Катар е принудителен член на Ислямския военен алианс — международна коалиция, сформирана от Ел-Рияд за борба с тероризма. Но тази коалиция все повече и повече открито приема форма на арабо-суннитски съюз за водене на войни против преимуществено шиитския Иран.

Преди няколко дни опитвайки се да се успокои саудитите, Катар според съобщенията на СМИ, заповядал да напуснат страната няколко лидери на «Хамас»- палестинска ислямистска групировка, имаща връзки с Иран. Но саудитите сметнали това като много незначителна и закъсняла крачка.

Не e изключено, саудитите да продължат да заплашват Катар с военни действия в близките дни или седмици. Те вече водят война в Йемен при материално-техническата поддръжка на САЩ, което поражда все по-голяма мащабна хуманитарна катастрофа в тази страна; в 2011 година те проведоха военна интервенция в Бахрейн, за да предотвратят свалянето на местния автократичен режима от страна на народните маси.

Израел приветствал настъплението на Саудитска Арабия против Катара, разчитайки е това ще ослаби Техеран. Така също и саудитите, сионистските управляващи разглеждат Иран, като свой главен стратегически съперник.

Тръмп и генералската клика, която възглавява неговата администрация, нееднократно са заявявали, че Иран се намира под техен прицел. И докато вътре в американския политически елит съществуват сериозни разногласия по повод ядреното съглашение на Иран, демократите, както и републиканците, поддържат политика на продължаване на икономическите санкции по отношение на Техеран и заплашвайки го с военни действия.

Още повече няма  признаци за това, че Вашингтон е искал или поощрявал Ел-Рияд да се опълчи на Катар.

В Катар е разположена щаб-квартирата на Централното командоване на САЩ и така Катар се явява основна площадка за водене на американските войни в Афганистан, Ирак и Сирия, а така също команден пункт за планиране на войните против Иран. Всъщност Бахрейн, се явява част от антикатарската коалиция под ръководството на Саудитска Арабия, където е разположена базата на Пети флот на военно-морските сили на САЩ.

Ескалацията на конфликта между съюзниците на Вашингтон в Персийския залив, разкрива вестник New York Times, «представлява ново и нежелателно усложнение за американските военни».

Това, че саудитите с помощта на поддържания от Съединените Щати военен режим в Египет, действат независимо от Вашингтон, по никакъв начин не снемат от Америка основната отговорност за растящата агресивност на саудитския режим, не говорейки за войните заплашващи населението на Близкия Изток.

Напротив-ескалацията на Саудитска Арабия против Катар трябва да послужи, като важно предупреждение по повод безразсъдната и подстрекателска роля на американския империализъм. Стремейки се да компенсира посредством агресия и войни падането на своята икономическа мощ, САЩ въоръжават и «ободряват» всевъзможни десни, намиращи се в криза режими. Всеки от тези режими в преследване на своите реакционни интереси, в това число стремейки се към просто самосъхранение, може да нападне на своите съперници, или да провокира криза, която може бързо да прерасне във военен конфликт, в който САЩ и другите световни държави неизбежно ще приемат участие.

Не пo-мaлко важно е това, че внезапния конфликт между Катар и Саудитска Арабия указва на взривоопасно геополитическо напрежение, пронизващ региона, който все повече конфликта между водещите империалистически и други крупни държави.

Серията грабителски войни, които Вашингтон води в Близкия Изток от 1991 година, разорила цели страни, загинаха милиони хора, още милиони станаха бежанци и потопяват все по-обширни региони в състояние на войни и разрушения. Съвкупното въздействие на тези войни доведе до пълен крах на държавните системи, изградени в региона от френските и британски империалисти в края на Първата световна война, пораждайки нова борба за преразпределение в Близкия Изток.

Събитията в Сирия най-ярко показват, че разпределението в Близкия Изток вече е започнало. Независимо от номиналната съвместна борба с ИДИЛ, войната в Сирия вкара много велики и регионални държави — включително САЩ, Русия, Франция, Германия, Иран, Турция, Саудитска Арабия и Израел — всяка от които преследва своите собствени стратегически интереси. За американския империализъм Сирия се явява ключов фронт във военно стратегическото настъпление против Русия и Иран.

Toва касае не само Сирия, но и целия регион, обхванат в огън. Отчитайки икономическото значение на Близкия Изток, като най- важния нефтодобиващ регион в света, а така също неговото ключово географско положение като свързващо звено между Европа, Азия и Африка, всички империалистически и велики държави все по-често са принудени да водят тук интервенции, за да защитят своите интереси.

САЩ разглеждат нагнетеното налягане над Иран през призмата на своята световна стратегия. Част от нея се явява стремежа да не се позволи на Китай да използват своите планове по развитие на евразийските икономически коридори за установяване на стратегическо партньорство с Иран. Такa също стратегията на САЩ предполага създаване на препятствия за операции на европейския капитал, който се явява конкурент на американските корпорации в борбата за пазари и нефтени концесии от Иран.

Както писал Троцки в навечерието на взрива на втората световна империалистическа война, единствената алтернатива на военните карти на великите държави се явява картата на класовата борба. Единствен отговор на разгарящата се борба на съперничащите си империалистически управляващи елити за природни ресурси, пазари и стратегическо преимущество се явява мобилизацията на международната работническа класа против войните и изживелия себе си капиталистически обществен порядък.

www.wsws.org