Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07 22:07 - Коментар по въпроса за историческото развитие на марксизма
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
0



Беше ни зададен въпрос:

Има ли у Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин — теоретични грешки в книгите им? Или към тях критика е невъзможна? А ако е възможна, то може ли да се дадат примери за критика, която вие разделяте?

Т. е. аз искам да узная, не се ли превръщат за някои комунисти, работите от Маркс до Сталин, в някакво подобие на непогрешимо божествено откровение, което може само да се тълкува, изучава и запомня, и да се повтаря като мантра за самоуспокоение? А да не се критикува? А ако може, то можете ли да дадете пример?

Например физиката на Нютон, тя е вярна, но само в ограничен, определен случай. С Нютон всички сме съгласни, но се вижда неговата ограниченост съвременното ниво на физиката.

А това в комунистическото движение не се наблюдава (не мислете че прескачам Маркс, Ленин — аз просто давам за пример).

Ето това ме интересува.

Въпросът не е нов — той се отнася към числото класически въпроси, който в една или друга форма си задават всички, които изучават марксизма. По тази причина, отговора на него нееднократно се дава в произведенията на самите класици на марксизма, включително неговите основоположници — К. Маркс и Ф. Енгелс. На нас ни остава само да разберем същността на въпроса и да се подчертаят различните страни на страната — оказвайки реална помощ във формирането на марксическата гледна точка на марксизма и неговото историческо развитие. Именно гледната точка, защото готови отговори на въпросите марксизма не дава.

Ще започнем с постановката на въпроса. Нашият читател дава за пример физиката на Нютон и справедливо указва, че тя е приемана не във всички случаи. Да още в миналия век науката се сблъска с такива случаи, когато теорията на Нютон не позволила да се получат резултати, съгласувани с действителността. Но следва ли от това, че с този момента физиката на Нютон е престанала да бъде вярна, престанала да отразява обективната реалност? Не, не следва. Обратният отговор на тази гледна точка би бил радикален релятивизъм (махизъм), който, в зависимост от обстоятелствата, позволява да се обявява предмета ту истински, ту лъжлив. Именно против такъв, релятивистски поглед на марксизма се е борил В. И. Ленин в «Материализъм и емпириокритицизъм». Ще дадем само два примера:

«Например, Богданов се съгласява да признае теория за паричното обръщение на Маркс за обективна истина само „за нашите времена”, наричайки „догматизъм” приписването на тази теория за „надисторически-обективна” истинска. … Това отново е главоблъсканица. Съответствията на тази теория с практиката не могат да изменят никакви бъдещи обстоятелства по тази проста причина, по която е вечна истината, че Наполеон е умрял на 5 май 1821 година. Но тъй като критерий е практиката — т. е. хода на развитие на всички капиталистически страни за последните десетилетия доказва само обективната истина на цялата обществено-икономическа теория ня Маркс въобще, а не една или друга част, формулировки и т. н., то ясно, че тълкуването тук на „догматизма” на марксистите, значи да се направи непростителна отстъпка на буржоазната икономия. Единственият извод от това е разделянето на марксистите на мнението, че теорията на Маркс е обективна истина се състои в следното: вървейки по пътя на марксическата теория, ние ще се приближаваме към обективната истина все повече и повече (никога няма да се изчерпи); вървейки по всеки друг път, ние не можем да достигнем до нищо друго освен до объркване и лъжи» (Ленин. ПСС, т. 18, с. 146).

«Ако светът е вечно движеща се и развиваща се материя (както мислят марксистите), която отразява развиващото се човешко съзнание, то при това защо тук имаме „статика”? Не става въпрос за неизменна същност на вещите и не за неизменно съзнание, а за съответствие между отразяващата природа на съзнанието и отразяваното съзнание на природата» (Там с. 140).

Съотношението и взаимообусловеноста са абсолютни и относителни истини, гениально разкрити от Ленин в «Материализъм и емпириокритицизъм», трябва винаги да се знаят, когато разговаряме за  научните теории. Например, опирайки се на ограничеността на нютоновата физика в света на «съвременното ниво на физиката», която е във въпроса на нашия читател, може да се разбере, че физиката на Нютон днес се явява вече остаряла, но границата тук е много тънка. Такова разбиране би било релятивистско (в смисъл философия, а не физика). Обявяването на марксизма за остарял «в световното ниво на съвременната наука» се явява класическа стъпка за нейната ревизия, целта на която е винаги една — да се направи приемлив, т. е. безопасен за буржоазията.

За работата на Ленин «Материализъм и емпириокритицизъм» е нужно да добавим още това, че тя е посветена в защита на марксизма от буржоазната ревизия, която руските махисти се опитвали по това време да извършат под флага на развитие и задълбочаване на марксизма — под неизменния флаг на ревизионизма (това, което днес често се нарича «творческо развитие» на марксизма — прим. Авт.). Затова въпроса за развитието на марксизма винаги се явява въпрос боеви — имено тук се извършва фронта на борбата с ревизионизма. Така че «Материализъм и емпириокритицизъм» е необходимо не просто да се прочете, а непременно да се изучи.

Сега ще преминем към тази част от въпроса, която касае границите на приемане на марксическата наука и изводите от нея. За това, кой е усвоил марксическата гледна точка на въпроса за относителната и абсолютна истина, трябва да бъде ясно, че в съответствие с научната теория обективната реалност не означава безусловна вярност на направените от нея изводи за други изменящи се условия. При това в марксизма, тъй като той се явява наука не абстрактна, а за действителното човешко общество, налага се да имаме в предвид изменящите се условия на живот на хората, които в едно и също време могат да се намират в различни обстоятелства, да преживяват различни исторически събития, различаващи се както по своя размах и сила, така и по класово съдържание. Като илюстрация на съществуване на историко-географските граници даже за такива основополагащи изводи, като извода за неизбежната експроприация на експроприаторите, ще приведем отговор даден от самия К. Маркс:

«И така, какво може да извлече моя критик от този исторически очерк (Маркс има в предвид глава първа от „Капиталът” за първоначалното натрупване — прим. Авт.) в пример за Русия? Само следното. Ако Русия има тенденция да стане капиталистическа нация по образец на нациите от Западна Европа — а за последните години тя немалко се потруди в това направление, тя няма да достигне това, няма да превърне предварително значителна част от своите селяни в пролетарии; а след това, вече навлязла в лоното на капиталистическия строй, тя ще бъде подчинена на техните неумолими закони, както и прочие нечестиви народи. Ето това е всичко. Но това за моята критика е много малко. То непременно трябва да превърне моя исторически очерк за възникването на капитализма в Западна Европа в историко-философска теория за всеобщ път, по който с фатален начин са обречени да преминат всички народи, независимо от историческите условия, в които те ще се окажат — за да стигнат накрая до тази икономическа формация, която ще осигури заедно с великия разцвет на производителните сили на обществения труд и най-пълното развитие на човека. Но аз искам от него извинение. Това би било едновременно и много лесно и много срамно за мен» (Маркс. Писмо в редакцията на «Отечествени записки», ноември 1877 г. Избрани писма, 1948 г., с. 315).

И по-нататък Маркс дава за пример от историята на Древен Рим, където е имало както пролетарии («лишени от всичко, освен от своята работна сила»), така и собственици на крупни парични капитали. Но първите тогава не станали тогава наемни работници на вторите. И той коментира това така:

«По този начин събитията са поразително аналогични, но произходящи в различна историческа обстановка, привели до съвършено различни резултати. Изучавайки всяка от тези еволюции по отделно и след това съпоставяйки ги лесно ще намерим ключа към разбирането на това явление; но никога не трябва да достигаме това разбиране, ползвайки се с универсална линийка във вид на някаква обща историко-философска теория, най-висша добродетел която се състои в нейната надисторичност» (Там, с. 316).

За марксизма са характерни историчност, изследване в конкретна обстановка.

Означава ли това, че всички положения, всички изводи в марксизма винаги са се делили и трябва да се делят само за отделни териториални области и тесни исторически периоди? Какво в марксизма няма и не може да има място за смелите, далеч отиващи изводи и обобщения? Това в края на краищата нищо не означава! Обратно- без такива изводи марксизма не би бил революционна теория, имаща световноисторическо значение.

Ярък пример на глобални по своето значение въпроси се явяват въпросите за хода на световните социалистически революции и особено въпроса за възможността от победа на социализма в една страна. Известно е че този въпрос е бил решен от основоположниците на марксизма в 1847 г. в отрицателен смисъл — т. е., че победата на социализма в отделно взета страна е невъзможна. Но така също е известно и това, че след 50 години този самия въпрос е би решен от Ленин положително — да, възможно е. За това време капитализма претърпял изменение: движението по възходяща линия се сменила с низходящо движение, целия свят се оказал поделен между няколко групировки от финансовия капитал, равномерното развитие на капиталистическите страни отстъпило място на неравномерно и т. н. Тези и други нови факти изменили историческата действителност били намерени и изучени от Ленин, след което той не се изплашил да вземе ново решение по въпроса. Ето как коментира това Сталин:

«Величието на Ленин, като продължител на Маркс и Енгелс е в това, че той не бил никога роб на буквите в марксизма. В своите изследвания той следвал указанията на Маркс, нееднократно говори, че марксизма не е догма, а ръководство към действие. Ленин знаел това и строго различавайки между буквите и същността на марксизма, никога не считал марксизма за догма, а се стараел да приеме марксизма, като основен метод, в новата обстановка на капиталистическото развитие. В това именно и се състои величието на Ленин, че той открито и честно, без колебание, поставил въпроса за необходимостта от нова формула за възможността от победа на пролетарските революции в отделните страни, не боейки се от това, че опортюнистите от всички страни ще се хванат за старата формула, стараейки се да прикрият с името на Маркс и Енгелс своето опортюнистическо дело» (Сталин. За социал-демократическия уклон в нашата партия. Съч., т. 8, с. 249–250).

Въпросът за възможността от победа на социализма в една страна е предизвиквал горещи спорове, разглеждащи темата за преразглеждане положението на марксизма, правени от различни хора в различни времена. За подробно изложение на историята на тази борба може да се обърнете към 8 и 9 том от съчиненията на Й. В. Сталин, където е представен периода на борба с опозицията през 1926 г. Но нас ни интересува друго: какво означава за марксическата наука новия поглед, даден от Ленин и какво положение то заема по отношение на стария поглед, направен от Маркс и Енгелс?

Може да ви изглежда странно, но изводите и обобщенията на марксизма, признавани с времето са неточни и изискващи преразглеждане, заменяеми след това с нови изводи и обобщения, но независимо от това продължава да съхранява своето световно-историческо значение. Това е действително така. Веднъж направено заключение, ако то е било направено в съгласие с гледната точка и метода на марксизма, съхранява своето значение така също и за бъдещото развитие на науките. По тази проста причина, че всяко вярно използване на марксическия метод и направеното на негова основа заключение, оказва влияние на развитието на цялата марксическа наука, той обогатява и развива марксизма в истинския смисъл на тази дума, а не в смисъл на ревизия. Марксизмът се явява стройно, вътрешно свързано учение не само по своята структура, но и по наличието на устойчиви исторически връзки между своите части. По тази причина, изучаването на марксизма е невъзможно без изучаване историята на неговото развитие.

Така именно историческата връзка и цялостност на марксизма ни дават пълно право (и задължение) да наричаме Ленин (и Сталин) продължители на марксизма, а не представители на някакви свои, от марксизма отделили се «течения». И думата «ленинизъм» не означава отделено преразглеждане на марксизма, случило се след  рязък обрат, а обозначава нов етап в развитието на марксизма, неговото пряко продължение в епохата на империализма и пролетарските революции, както го е характеризирал Сталин.

Марксическият метод, винаги и навсякъде задължава да се отчитат конкретните исторически условия и решения на въпроса заедно с историята на самия въпрос (къде, в края на краищата влизат миналите изводи и обобщения) явявайки се много  надеждни. Въоръжавайки се с мощен ум си способен да избегнеш множество грешки, иначе практически неизбежни. И което е много важно (!), на време да забележиш и изправиш както своите собствени, така и чуждите грешки (виж. критика и самокритика1)! Последното е изиграло решаваща роля по време на подготовката и провеждането на Октомврийската революция, в хода на трудните в първите в историята решаващи задачи на социалистическото строителство. И решили се много успешно.

Но за съжаление, напълно да се избягват грешки все пак е невъзможно. Невярна оценка на условията и грешни изводи в историята на марксизма действително е имало.

Един от примерите може да служи статията на Ф. Енгелс «Външната политика на руския царизъм», която Сталин не препоръчвал, като популярна статия именно като съдържаща се неточност в оценката на историческото положение на Руската Империя. Ще приведем цитат от края на критическата статия на Сталин:

«Разбираемо е че при такъв ход на мислите не остава място за революционно пораженчество, за ленинската политика на превръщане на империалистическите войни в граждански.

Так стоят нещата с недостатъците в статията на Енгелс. Видимо той е разтревожен от изградения тогава (1890–1891 година) френско-руски съюз, насочил своето острие против австро-германската коалиция, задал си цел да атакува в своята статия външната политика на руския царизъм и лишавайки го от всякакво доверие в очите на общественото мнение на Европа и преди всичко Англия, но, осъществявайки тази цел, той не забелязал други важни и даже определящи моменти, резултат от което се явява еднообразието на статията.

Следва ли след всичко казано да печатаме статията на Енгелс в нашия боен орган, в „Болшевик”, като статия ръководеща или във всеки случай, дълбоко поучителна, или е ясно, че да се напечата тя в „Болшевик” — значи да и се даде мълчалива препоръка?

Аз мисля че не следва» (Сталин. За статията на Енгелс «Външната политика на руския царизъм». Списание «Партийно строителство» № 9, и «Болшевик» № 9 за 1941 г.2).

Трябва да отбележим, че в този период (статията на Сталин първоначално се явява писмо, адресирано до членовете на Политбюро на ЦК от 1934 г.) редакцията на списание «Болшевик» се е стараело да фалшифицира възгледите на Енгелс с цел да се намали приноса на Ленин в марксизма, да се докаже неизменоста и безусловността на верността на всички времена на веднъж направени изводи да се наложи забрана на всяко  преразглеждане на марксическото положение, да се превърне марксизма в догма — а значи, да се направи безопасен за буржоазията. Ето как Сталин излага тази връзка  в друго писмо към членовете на Политбюро на ЦК от 8 август 1934 г.2:

«Аз мисля, че в своята забележка редакцията на „Болшевик” мълчаливо изхожда от една троцкистско-меншевиска установка, според която Енгелс е казал може би всичко, че е нужно да се каже за войната, за нейния характер и политиката на марксистите във врйзка с войните, че марксистите остава само да възстановят казаното от Енгелс и да приемат това към практиката, че Ленин именно така би и постъпил, заемайки „аналогична позиция във войната през 1914 година”, че този, който не е съгласен с това, то той ревизира марксизма, той не е истински марксист.

Както е известно, от такава установка изхождали троцкистско-меншевишките господа, когато те отричали възможността за победа на социализма в една страна, опирайки се на това, че Енгелс в „Принципите на комунизма” (1846 г.) отричал такава възможност, че Енгеьс де факто е казал всичко, че е нужно да се каже, и кой продължава да настоява на възможността от победа на социализма в една страна, той ревизира марксизма».

Така че Сталин постъпил съвършено правилно, не побоял се открито да критикува Енгелс, не давайки да се направи от него безусловно вредна за науката и за борбата за социализъм икона.

Естествено, че и самата партия на болшевиките, нейните вождове Ленин и Сталин, не били безгрешни в своите оценки. Достатъчно известен пример се явява признанието за грешно решение на въпроса за устройството на съветската държава, която е била направена до Октомврийската революция.

«Енгелс, както и Маркс, отстояват, от гледна точка на пролетариата и пролетарските революции, демократичен централизъм, едина и неразделна република. Федеративна република те разглеждат или като изключение и смущение в развитието, или като преход от монархия към централистична република, като „стъпка напред” при известни особени условия» (Ленин. Държава и революция. ПСС, т. 33, с. 72).

Виждайки пред себе си опита на превръщане на известни в историята федеративни буржоазни държави в унитарни и опирайки се на изводите, направени от Маркс и Енгелс, вождовете на партията на болшевиките не отнесли уговорените особени условия на сметка на царска Русия от XX век и затова считали федерацията за безусловна стъпка назад в сравнение с унитарните държави (даже буржуазните унитарни държави).  «Не е ли ясно, че федерализма в Русия не решава и не може да реши националния въпрос, че той само обърква и усложнява донкихотските правомощия да се върне назад колелото на историята?» — писал Сталин в статията «Против федерализма» (Съч. т. 3, стр. 27).

Но съветската социалистическа федерация се явила, както стана ясно на практика след Октомврийското въстание, съвсем друго дело, от федерация на буржоазни щати или кантони, а историческите условия случили се в Русия към 1917 година, направили федеративното обединение действително стъпка напред по отношение на разкъсаното съществуване на националностите. Още повече че след известно време, след натрупването на известен опит на социалистическо строителство, станало ясно, че федерацията на съветските републики се явява много устойчива и естествена форма на обединение при социализма: необходим простор за развитие на национална по форма  култура и революционно творчество на народа давайки автономия, но развитието при това става не изолирано, а на база единно в рамките на цялата федерация народно стопанство. Развитието на федерацията става залог за развитието на републиките и обратното.

Тъй като характера на новата, невиждана още в историята социалистическа федерация, както и фактическото състояние на многонационалната страна станали теми на нови условия, при които извода за безусловна вреда на федерацията е необходимо било кардинално да се преразгледа.

Ето как обяснява Сталин станалите промени във възгледите на партията на болшевиките на въпроса за федерацията изказани в същата статия в 1924 г.:

«Първо- тъй като по времето на Октомврийския преврат много националности в Русия се оказали на практика в състояние на пълно отделение едни от други, то федерацията се оказала стъпка напред от разделението на трудещите се маси от тези национальности към тяхното сближение и обединение.

Второ- тъй като самите форми на федерацията, натрупали се в хода на съветското строителство се оказали далеч не толкова противоречащи си цели на икономическото сближение на трудещите се маси и националности в Русия, както това е могло да се каже преди или даже — съвсем не противоречащи си на тези цели, както показала в след това практиката.

Трето- тъй като относителното тегло но националното движение се оказало много по-сериозно, а пътя на обединение на нацията — много по сложно, отколкото това е можело да се каже по-рано, в периода до войната, или в периода до Октомврийската революция» (Съч. т. 3, стр. 30–31).

Даденият пример е блестящ пример на болшевишка самокритика, не бояща се да признае собствените си грешки, която е могла крайно негативно да се изкаже на взаимоотношенията на различните националности в нашата страна и безусловно да възпрепятства техния здрав Съюз.

В заключение на тази статия отново ще обърнем внимание на формулировката на въпроса, който ни е задал нашия читател. Забелязваме, че той акцентира внимание на теоретичните грешки на класиците. Значи ли това, че той има в предвид не такива грешки, за които само и става реч, а за грешки много по-дълбоки, коренни, след които маже да се каже, че нещо не е наред. «Каква неприятност: сто години ние сме вървели по лъжлив път…». Не, ние в никакъв случай не подозираме в такава именно постановка въпроса зададен ни от читателя. Но това е едно от разпространите лица на този въпрос и затова ние също трябва да го разгледаме.

И така, има ли в марксизма «системни» грешки, «подводни камъни» и т. н.? С други думи не таи ли в себе си следването по марксически т. е. по комунистически път до фатална опасност за човечеството?

Така и само така поставя този въпрос буржоазията в лицето на своите грижовни троли-доброжелатели, с показна тревога указващи на разрушения Съветски Съюз. Ние ще кажем напълно определено: не, не съдържа. И доказателството тук е много просто. Който макар и малко да е изучавал марксизма знае, че положения в основата му метод на диалектически материализъм се явява едновременно и теория на познанието, оказващ влияние на всички без изключение останали науки. Това е познание, което излиза от рамките на буржоазното познание. Това значи, че формулирайки фаталния въпрос достигаме до въпроса за достоверността на човешкото познание и мислене.

Сега, знаейки къде е корена на този въпрос, може с пълно основание да попитаме: явява ли се съветската наука, която без съмнение излезе зад пределите на буржоазната наука, фикция? А нейните практически успехи случайно стечение на обстоятелствата ли са? Явява ли се съветската социалистическа икономика, която без съмнение излезе зад пределите на буржоазната икономика, също фикция? А нейните практически успехи само чист късмет ли са? Аз мисля, че да се повярва в такава причинно-следствена връзка могат само хора действително ненормални или претворяващи се в такива.

Ето така, злободневния и зъл въпрос се оказва въпрос философски, крайъгълен камък. Добре известна тезисна постановка на Маркс:

«Въпросът е в това, притежава ли човешкото мислене предметна истинност — съвсем не е въпрос на теория, а е практически въпрос. В практиката човек трябва да доказва истинността, т. е. действителност и мощ, едностранчивостта на своето мислене».

Аз мисля, че съветския народ това го доказа.

До разрушаването на Съюза, този факт не се опроверга, а потвърди марксическата наука. Историята нагледно ни показа, че вървейки по пътя към комунизъм може само опирайки се на науката, съзнателно преодолявайки възникналите на пътя трудности и поправяйки всички допуснати грешки. А само да се отделим от науката в тясно широк научен кръгозор, наличието на който настоятелно изисква марксическия метод, закономерно ще загубим следите на болшевишката бдителност и закономерно ще получим известния резултат — ще отгледаме контрареволюцията под носа си, не можейки да отличим ползата от вредата, постъпателното движение от ретроградното.

Значи, в разрушаването на Съветския Съюз е виновна съвсем не марксическата наука, а нейното отсъствие. Но не следва да се отчайваме и да попадаме в униние. Направените грешки са поправими, вчерашното поражение — само временно.

За да изведе трудещите се на широкото поле на борба за своето освобождение и да възглави борбата за социализъм и комунизъм, пролетариата трябва да възроди болшевизма — тази, единна слята с истината наука на материалната сила, която представлява ядрото на материалната сила на масите.

К. Октябрьский, юни 2017 г.

Малко допълнение. Във въпроса на нашия читател има и такива думи: «такова в комунистическото движение не се е наблюдавало». Тази част от въпроса касае вече не само марксизма, но и комунистическото движение, като цяло. И  е нужно да отбележим, че движението, активността в него се наблюдава — то никога не е угасвало. Друга работа е че не винаги се е констатирало постъпателното, вървящо по линията на марксизма-ленинизма движение. Много често ние наблюдаваме такова кризисно явление, като смущение, като ревизионизъм в купа с опортюнизъм. Тези явления предизвикват ответната реакция на всички прогресивни комунистически сили, които отговарят с критика и самокритика, признавайки недопустимостта на такова положение, както и недостатъчността на своите действия днес. Това значи, че оздравяването на комунистическото движение зависи в това число и от нас с вас, скъпи другарю.


  1. Ф. В. Константинов. О движущих силах развития социалистического общества (Вопросы философии, № 3, 1949 г., с. 43–64). П. Поспелов. Большевистская самокритика — основа партийного действия (Большевик, № 8, 1937 г.).
  2. Письмо о статье Энгельса и следующее письмо на ту же тему должны были войти в 14-й том собрания сочинений Сталина. С фотокопиями материалов можно ознакомиться на сайте «Документы советской эпохи». Номер описи — 12601.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 179122
Постинги: 592
Коментари: 79
Гласове: 156
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31