ДЕМОКРАЦИЯ (от гръцки demos — народ и kratos — власть), буквално народовластие. Тази дума ни е дадена от Аристотел, като обозначение на една от формите на държавата. Същността на всяка демокрация, по нейните класификации се заключава в това, че върховната власт в държавата принадлежи не на едно лице (монархия) или не на затворен кръг от лица (аристокрация), а на целия народ като съвкупност от свободни граждани.
Но съвременната демокрация рязко се отличава от първобитните и древни форми на демокрация, където тя се разглежда, като непосредствена власт на народа. Днес говорейки за демокрация, понякога и за «чиста» демокрация или «демокрация въобще», ние разбираме формата на държавата, каквато ни е дадена в резултат от буржоазните революции. «Нито в една цивилизована капиталистическа страна не съществува „демокрация въобще”, а съществува само буржоазна демокрация» (Ленин).
Съвременната демокрация — това е държава с представително управление и с формално равенство на всички граждани пред закона. А населението се разглежда от буржоазната доктрина, като проста съвкупност от разпилени жители, индивиди. Така тази демокрация се явява договорна форма на държавата, където договора се разбира или като световна сделка с предишната власт (обикновена форма на конституцията) или като договор между самите граждани във форма на гласуване (избирателно право).
Демокрацията не се явява нещо вечно и неизменящо се. Естествено, че понятието демокрация е формално или договорно може да възникне и развива само в общество, в което договора се прави с универсално (всеобщо) отношение. А това е възможно само в общество с развит стокооборот. От стокооборота понятието за равенство и договора преминали в държавен обход. В общество със стокооборот държавната власт започнали да я разбират, като конкретно договорна власт (английските сектанти от XVII век). Средновековните градове по договор купували у своите монарси права за демокрация (Англия, Франция, Германия). В съзнанието на философите този договор вече приел отчетлива форма подобна на «обществения договор» (Ж. Ж. Руссо). Между другото в действителност никой при това не е мислил за отслабване властта на държавата, напротив — загрижил се е за нейното усилване. Не без основание с идеята за държавата буржоазията заменила църквата, а бог- с идеята за закона. (Ф. Енгелс).
Както и всеки нов държавен строй демокрацията предшествала революцията. В тази революция демокрацията се явява полемическа форма на държава, форма на борба с феодализма и абсолютизма. Крепостничеството и абсолютизма не само станали нетърпими препятствия към развитието на производителните сили, но и станали и идеологически непоносими. Буржоазната революционна идеология задълго до взрива издигала лозунга на демокрация. В това отношение буржоазната революция имала тези огромни преимущества, че тя в градовете предварително е могла да изработва готови форми на капиталистически организации, а и готови форми на идеологическа надстройка — демокрация. «Пред буржоазните революции била само една задача: да свали, отхвърли, разруши всички пътища на предишното общество» (Ленин, Събрани съчинения, 2 изд., т. XXII, стр. 315).
Затова буржоазията в самия ден на своята победа става консервативна, контрареволюционна сила. Тя не желае продължение на революциите. За нея демокрацията се явява самоцел, а не средство за по-нататъшна борба за освобождение и равенство на всички хора. Буржоазната демокрация вече е дала на буржоазията всичко, което и е нужно. Тя е отделила политиката от стопанството, тя по думите на Маркс, раздвоила човека на гражданин и човек, при това му е дала формално равни политически права във вид на демокрация, но оставила небутнато икономическото неравенство, основано на частна собственост, отнасяйки това към областта на частните дела на човека. Демократическата държава е станала най-добро средство за охрана на «свещеното» право на частна собственост и неприкосновеност на свободите на договора, насочени против неимущните и трудещи се.
Тази демокрация понякога се изобразява, като демокрация на потребителите. Един от новите английски държавоведи, Ласки (член на Работническата партия), отбелязва: «Държавата има работа с хората, като структура, която се явява обща за всички, т. е. като потребители на известни блага». Но въпроса за държавната власт решават производството и средствата за производство. Затова буржоазните държавоведи не говорят за класи, а само за население, като за съвкупност от жители-потребители. Благодарение на икономическото неравенство демокрацията на дело се е превърнала във власт на класата на имащите, капиталистите. Тя се оказала фактически власт на нищожното малцинство от монополисти на средства за производство над грамадното болшинство пролетарии и трудещи се въобще.
Буржоазната и формална демокрация се явява важен етап в развитието на обществата. «Демократическият преврат е буржоазен… Но ние, марксистите, трябва да знаем, че няма и не може да има друг път към истинска свобода на пролетариата и селячеството, както пътя към буржоазна свобода и буржоазен прогрес… няма и не може днес да има друго средство да се приближи социализма, като пълната политическа свобода, като демократическата република…» — така писал Ленин в 1905 г. (Ленин, «Две тактики», т. VIII, стр. 103 —104).
Но буржоазната демокрация се явява типична форма на властване на буржоазията, защото охранява правото на частна собственост на средствата за производства и формална свобода на договора: отначало много сурови мерки на извъникономическа принуда, с времето — с помощта на самодействаща «хитра механика», в която се превръща цялата тази система и в която немалка роля играят илюзиите на свобода и равенство. Тази, демокрация на дело се превръща в лицемерно скрита буржоазна диктатура.
Но Ленин не така разбирал борбата за демокрация. Той трезво оценил нивото на съзнание на широките маси. «Би било грешка да се чака простото, бавно, вярно осъществяване на тези задачи веднага. Не ние не чакаме това, ние умеем да ценим значението упорно, бавно, често с невидима работа на политическото възпитание» (Ленин, т. VII, стр. 384). Разбирайки лозунга за демокрация в буржоазните революции, като лозунг «цялата власт — на народа», той пише: «Революционното правителство взема властта в свои ръце от името на целия народ, за обезпечаване волята на народа, за дейности посредством народа». Ленин обаче тук не се спира. Издигайки свой лозунг за демокрация във форма на диктатура на пролетариата и селячеството, той и на тази демокрация гледа не като на самоцел, а като на първи етап от революциите. «Тази буржоазна демокрация се явява — според нейната тенденция, обусловена от това, че тя е принудена да революционна демокрация.» (Ленин, т. IX, стр. 295). А «когато факта бъде не толкова революция, а пълна победа на революцията — тогава ние ще подменим… лозунга демократична диктатура с лозунга социалистическа диктатура на пролетариата» (Ленин, «Две тактики», т. VIII, стр. 119).
С ръста на капитализма, а заедно с това и работническата класа за буржоазията възниква въпроса: необходима ли въобще за нея демокрацията? Ленин на този въпрос отговаря: «Въобще политическата демокрация е само една от възможните (макар и теоретически за «чистия» капитализъм и нормална) форми на надстройка над капитализма. И капитализма и империализма, както показват фактите се развива при всякакви политически форми, подчинявайки на себе си всички тях» (Ленин, т. XIX, сто. 246).
Буржoазната демокрация все пак дава на пролетариата известни възможности да организира и натрупа сили. Но в критични за себе си моменти, работниците, използват свободата на демокрацията, което става сериозна заплаха за буржоазния режим, като тогава буржоазията се отказва от демокрация и се хвърля в обятията на диктатурата. Такива е имало в историята на буржоазните държави (бонапартизъм, реставрация във Франция и т. н.). В съвременната епоха на социалистически революции откритата буржоазна диктатура — фашизма е станало закономерно, исторически обусловено средство за отбрана на загиващата капиталистическа система. Вождовете предатели от социал-демокрацията в страх пред революциите и в интерес на своите лични благополучия изменят своите предишни възгледи на опозиционен демократизъм и с всички мерки се натискат в буржоазна коалиция, служеща за някаква «преходна степен към социализъм» (теорията на ренегата Каутски), а на дело — последна защита на буржоазната власт.
Демокрацията понякога се разбира, като известен «каталог» на политически свободи, свойствени на демократическия строй: свободата на личността, съвест, печат, събрания, общество и съюзи. Но именно тези свободи представляват всъщност върха на лицемерието на формалното равенство, не говорейки вече за фактическото им несъществуване за работниците. Те великолепно са осмени от Маркс в своя «18 брюмер», а Ленин дава най-сурова критика на тези нищо не осигуряващи свободи, противопоставяйки им нашата конституция: след победата на пролетариата «центърът на тежестта ще се npидвижи от формално признание на свободите (както е било при буржоазния парламентаризъм) към фактическото осигуряване на ползваните свободи от страна на трудещите се, свалящи експлоататорите, например, от признаването на свободата на събрания — към предаване на всички най-добри зали и помещения на работниците, от признанието на свободата на словото — към предаване на всички печатници в ръцете на работниците, и т. н ».
Само пролетарската революция ще доведе до край буржоазната революция, т. е. и демокрацията. Но, достигайки до това, пролетарската революция отблъсква настрани буржоазната демокрация като отживелица и преход към висшия и последен тип демокрация- диктатурата на пролетариата. Неговата основна цел — унищожаване на икономическото неравенство, т. е. ликвидация на класата на експлоататорите и класите въобще. Тази цел не може да бъде достигната с гласуване, както се опитват да докажат буржоазните подгласници. Само «решаването на класовата борба и гражданската война против експлоататорите е пролетарска демокрация.» (Ленински сборник, т. III,стр.496). «Демокрация за гигантското болшинство от народа и потискане със сила, т. е. изключване от демокрацията на експлоататорите, угнетителите на народа — ето това е изменението на демокрацията при прехода от капитализъм към комунизъм» (Ленин, том XXI, част 2, стр. 431).
Такава демокрация за първи път се е появила на света в Париж във вид на Комуна, но тя просъществувала там само 70 дни. Тя се разгърна във вид на проведена в Съветската власт, съществуваща в СССР вече 13 години. Aко буржоазната демокрация е демокрация на експлоататорите, то «съветската демокрация е демокрация пролетарска, демокрация на трудещите се маси, демокрация против експлоататорите» (програмата на Коминтерна).
Но и този последен вид демокрация се явява държава, «буржоазна държава без буржоазия» (Ленин, «Държава и революция», т. XXI, стр. 438). Необходимостта в нея е с окончателното изчезване на неравенството на хората във вид на деления на класи да изчезне. С укрепването на социализма с развитието към по висшатъа степен-комунизма, държавата умира. Това ще бъде скок от «царството на необходимостите в царството на свободите» (Енгелс). Но това ще бъде свобода без принуда, без държава. Понятието демокрация ще стане излишна преживелица и ще изчезне.
П. Стучка.
БСЭ, 1 издание, т.21, к.250-253
Дополнительная литература:
- В.И.Ленин «Государство и революция»
- В.И.Ленин «Пролетарская революция и ренегат Каутский»