Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2017 13:05 - Демокрация
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДЕМОКРАЦИЯ (от гръцки demos — народ и kratos — власть), буквално народовластие. Тази дума ни е дадена от Аристо­тел, като обозначение на една от формите на държавата. Същността на всяка демокрация, по нейните класификации се заключава в това, че върховната власт в държавата принад­лежи не на едно лице (монархия) или не на затворен кръг от лица (аристокрация), а на целия народ като съвкупност от свободни граждани.

Но съвременната демокрация рязко се отли­чава от първобитните и древни форми на демокрация, където тя се разглежда, като непосредствена власт на народа. Днес говорейки за демокрация, понякога и за «чиста» демокрация или «демокрация въобще», ние разбираме формата на държавата, каквато ни е дадена в резултат от буржоазните революции. «Нито в една цивилизована капиталистиче­ска страна не съществува „демокрация въобще”, а съществува само буржоазна демокрация» (Ленин).

Съвременната демокрация — това е държава с пред­ставително управление и с формално равенство на всички граждани пред закона. А населението се разглежда от буржоазната доктрина, като проста съвкупност от раз­пилени жители, индивиди. Така тази демокрация се явява договорна форма на държавата, където договора се разбира или като световна сделка с предишната власт (обикновена фор­ма на конституцията) или като договор между самите граждани във форма на гласуване (избирателно право).

Демокрацията не се явява нещо вечно и неизменящо се. Естествено, че понятието демокрация е формално или договорно може да възникне и развива само в обще­ство, в което договора се прави с универсално (всеобщо) отношение. А това е възмож­но само в общество с развит стоко­оборот. От стокооборота понятието за ра­венство и договора преминали в държавен обход. В общество със стокооборот държавната власт започнали да я разбират, като конкретно договорна власт (анг­лийските сектанти от XVII век). Средновековните градове по договор купували у своите мо­нарси права за демокрация (Англия, Франция, Герма­ния). В съзнанието на философите този договор вече приел  отчетлива форма подобна на «обществения договор» (Ж. Ж. Руссо). Между другото в действител­ност никой при това не е мислил за отслабване властта на държавата, напротив — загрижил се е за нейното усилване. Не без основание с идеята за държавата буржоазията заменила църквата, а бог- с идеята за закона. (Ф. Енгелс).

Както и всеки нов държавен строй демокрацията предшествала революцията. В тази революция демокрацията се явява полемическа форма на държава, форма на борба с феода­лизма и абсолютизма. Крепостничеството и абсолютизма не само станали нетърпими препятствия към развитието на производителните сили, но и станали и идеологически непоносими. Буржоазната революционна идеоло­гия задълго до взрива издигала лозунга на демокрация. В това отношение буржоазната револю­ция имала тези огромни преимущества, че тя в градовете предварително е могла да изработва готови форми на капиталистически органи­зации, а и готови форми на идеологи­ческа надстройка — демокрация. «Пред буржоазните революции била само една задача: да свали, отхвърли, разруши всички пътища на предишното общество» (Ленин, Събрани съчинения, 2 изд., т. XXII, стр. 315).

Затова буржоазията в самия ден на своята победа става кон­сервативна, контрареволюционна сила. Тя не желае продължение на революциите. За нея демокрацията се явява самоцел, а не сред­ство за по-нататъшна борба за освобождение и равенство на всички хора. Буржоазната демокрация вече е дала на буржоазията всичко, което и е нужно. Тя е отделила политиката от стопанството, тя по думите на Маркс, раздвоила човека на гражданин и човек, при  това му е дала формално равни политически права във вид на демокрация, но оставила небутнато иконо­мическото неравенство, основано на част­на собственост, отнасяйки това към областта на частните дела на човека. Демократическата държава е станала най-добро средство за охра­на на «свещеното» право на частна собственост и неприкосновеност на свободите на догово­ра, насочени против неимущните и тру­дещи се.

Тази демокрация понякога се изобразява, като демокрация на потре­бителите. Един от новите английски държавоведи, Ласки (член на Работническата партия), отбелязва: «Държавата има работа с хората, като структура, която се явява обща за всички, т. е. като потребители на известни блага». Но въпроса за държавната власт решават производството и средствата за производство. Затова буржоазните държавоведи не го­ворят за класи, а само за население, като за съвкупност от жители-потребители. Бла­годарение на икономическото неравенство демокрацията на дело се е превърнала във власт на класата на имащите, капиталистите. Тя се оказала фак­тически власт на нищожното малцинство от монополисти на средства за производство над гра­мадното болшинство пролетарии и тру­дещи се въобще.

Буржоазната и формална демокрация се явява важен етап в развитието на обществата. «Демо­кратическият преврат е буржоазен… Но ние, марксистите, трябва да знаем, че няма и не може да има друг път към истинска свобо­да на пролетариата и селячеството, както пътя към буржоазна свобода и буржоазен прогрес… няма и не може днес да има друго средство да се приближи социа­лизма, като пълната политическа свобода, като демократическата република…» — така писал Ленин в 1905 г. (Ленин, «Две такти­ки», т. VIII, стр. 103 —104).

Но буржоаз­ната демокрация се явява типична форма на властване на буржоазията, защото охранява правото на част­на собственост на средствата за производства и формална свобода на договора: отначало много сурови мерки на извъникономическа принуда, с времето — с помощта на самодействаща «хитра механика», в която се превръща цялата тази система и в която немалка роля играят илюзиите на свобода и равенство. Тази, демокрация на дело се превръща в лицемерно скрита буржоазна диктатура.

Но Ленин не така разбирал борбата за демокрация. Той трезво оценил нивото на съзнание на ши­роките маси. «Би било грешка да се чака прос­тото, бавно, вярно осъществяване на тези задачи веднага. Не ние не чакаме това, ние умеем да ценим значението упорно, бавно, често с невидима работа на политическото възпитание» (Ленин, т. VII, стр. 384). Разбирайки лозунга за демокрация в буржоазните революции, като лозунг «цялата власт — на народа», той пи­ше: «Революционното правителство взема властта в свои ръце от името на целия народ, за обезпечаване волята на народа, за дейности посредством народа». Ленин обаче тук не се спира. Издигайки свой лозунг за демокрация във форма на диктатура на пролетариата и селячеството, той и на тази демокрация гледа не като на само­цел, а като на първи етап от революциите. «Тази буржоазна демокрация се явява — според нейната  тенден­ция, обусловена от това, че тя е принудена да революционна демокрация.» (Ленин, т. IX, стр. 295). А «когато факта бъде не толкова революция, а пълна победа на револю­цията — тогава ние ще подменим… лозунга демокра­тична диктатура с лозунга социалистиче­ска диктатура на пролетариата» (Ленин, «Две тактики», т. VIII, стр. 119).

С ръста на капитализма, а заедно с това и работническата класа за буржоазията възниква въпроса: необходима ли въобще за нея демокрацията? Ленин на този въпрос отговаря: «Въобще политическата демокрация е само една от възможните (макар и теоретически за «чистия» капитализъм и нормална) форми на надстройка над капитализма. И капитализма и империализма, както показват фактите се раз­вива при всякакви политически форми, под­чинявайки на себе си всички тях» (Ленин, т. XIX, сто. 246).

Буржoазната демокрация все пак дава на про­летариата известни възможности да организира и натрупа сили. Но в критични за себе си моменти, работниците, използват свободата на демокрацията, което става сериозна заплаха за буржоазния режим, като тогава буржоазията се отказва от демокрация и се хвърля в обятията на диктатурата. Такива е имало в историята на буржоазните държави (бонапартизъм, реста­врация във Франция и т. н.). В съвременната епоха на социалистически революции от­критата буржоазна диктатура — фашизма е станало закономерно, исторически обуслов­ено средство за отбрана на загиващата капита­листическа система. Вождовете предатели от социал-демокрацията в страх пред революциите и в интерес на своите лични благополучия изменят сво­ите предишни възгледи на опозиционен демократизъм и с всички мерки се натискат в бур­жоазна коалиция, служеща за някаква «п­реходна степен към социализъм» (теорията на ренегата Каутски), а на дело — последна защита на буржоазната власт.

Демокрацията понякога се разбира, като известен «каталог» на политически свободи, свой­ствени на демократическия строй: свобо­дата на личността, съвест, печат, събрания, об­щество и съюзи. Но именно тези свободи пред­ставляват всъщност върха на лицемерието на формал­ното равенство, не говорейки вече за фактиче­ското им несъществуване за работниците. Те великолепно са осмени от Маркс в своя «18 брюмер», а Ленин дава най-сурова кри­тика на тези нищо не осигуряващи свободи, противопоставяйки им нашата конституция: след победата на пролетариата «центърът на тежестта ще се npидвижи от формално признание на свободите (както е било при буржоазния парламен­таризъм) към фактическото осигуряване на пол­званите свободи от страна на трудещите се, свалящи експлоататорите, например, от признаването на свободата на събрания — към предаване на всички най-добри зали и помещения на работниците, от приз­нанието на свободата на словото — към предаване на всички печатници в ръцете на работниците, и т. н ».

Само пролетарската революция ще доведе до край буржоазната революция, т. е. и демокрацията. Но, достигайки до това, пролетарската револю­ция отблъсква настрани буржоазната демокрация като отживелица и преход към висшия и последен тип демокрация- диктатурата на пролетари­ата. Неговата основна цел — унищожаване на ико­номическото неравенство, т. е. ликвидация на класата на експлоататорите и класите въобще. Тази цел не може да бъде достигната с гласу­ване, както се опитват да докажат буржо­азните подгласници. Само «решаването на класо­вата борба и гражданската война против експлоататорите е пролетарска демокрация.» (Ленин­ски сборник, т. III,стр.496). «Демокрация за гигант­ското болшинство от народа и потискане със си­ла, т. е. изключване от демокрацията на експлоатато­рите, угнетителите на народа — ето това е изме­нението на демокрацията при прехода от капитализъм към комунизъм» (Ленин, том XXI, част 2, стр. 431).

Такава демокрация за първи път се е появила на света в Париж във вид на Комуна, но тя просъще­ствувала там само 70 дни. Тя се разгърна във вид на проведена в Съветската власт, съществуваща в СССР вече 13 години. Aко бур­жоазната демокрация е  демокрация на експлоататорите, то «съ­ветската демокрация е демокрация про­летарска, демокрация на трудещите се маси, демокрация против експлоататорите» (про­грамата на Коминтерна).

Но и този последен вид демокрация се явява държава, «буржоазна държава без буржоазия» (Ленин, «Държава и ре­волюция», т. XXI, стр. 438). Необходимостта в нея е с окончателното изчезване на не­равенството на хората във вид на деления на класи да изчезне. С укрепването на социализма с развитието към по висшатъа степен-комунизма, държавата умира. Това ще бъде скок от «царството на необходимостите в царството на свободите» (Енгелс). Но това ще бъде свобода без принуда, без държава. Понятието демокрация ще стане излишна преживелица и ще изчезне.

П. Стучка.

БСЭ, 1 издание, т.21, к.250-253

Дополнительная литература:

  1. В.И.Ленин «Государство и революция»
  2. В.И.Ленин «Пролетарская революция и ренегат Каутский»



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660009
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031