Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2017 12:00 - Въпрос 41
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове:
0



 
  1. «По време на Маркс на запад е бил див капитализъм, а днес — социални държави: помощи за безработни, за деца, талони за хранене и пр. За революция няма никаква социална база.»

Отговор: Защо да няма база? Има и тя е огромна. Даже е по-голяма, отколкото преди 100 години.

Капитализмът днес е друг, в сравнение с времената на Маркс, това е вярно. Капитализмът, както и целия свят, постоянно се изменя — рожда се, развива и умира. Маркс наблюдавал капитализма при растежа, докато ние днес виждаме капитализма умиращ (империализъм), неспособен повече да се развива и движи напред.

Но независимо от някои разлики, ситуацията от времето на Маркс коренно се е изменила. Най- главното — способа за производстви на обществения продукт е останал, както преди, капиталистически: това е все онова производство на добавена стойност посредством присвояване на незаплатен труд на наемните работници. Съответно и основните общественни класи днес са същите — пролетариата и буржоазията. Само че степента на пролетариата днес е нараснала многократно в сравнение с времената на Маркс и така също многократно е намаляла степента на буржоазията, готова да защити капитализма до последен въздух.

И противоречията в съвременните капиталистически общества са все едни и същи, както и в началния стадии от развитието на капитализма, който заварил Маркс. Само че сега са се задълбочили до крайна степен, особено най-главното между тях — между растящите производителни сили на обществото (нова техника и технологии) и съществуващите в обществото производственни отношения (преди всичко, отношения на собственост — форма на собственост). Без разрешаването на тези противоречия по-нататъшното развитие на човешкото общество е невъзможно. Капиталистическата икономика е в безпътица, тя не може повече да се движи напред. От една икономическа криза тя пада в друга — частната собственост на средствата за производство пречат да излезе от тази яма, в която тя самата себе си е изкопала. И това препятствие трябва да бъде отстранено, ако човечеството не иска да деградира окончателно, ако не иска отново да се окаже в каменната ера.

Наличието на някои много ограничени, социални блага в капиталистическите страни същността на нещата не сменя: пролетариата работи на буржоазията, навела се и живее при това гладно, ставайки от ден на ден все по-бедна, а нищожна част от капиталистите все повече богатее, не мърдайки си нито един пръст. Капиталистите днес не управляват, както преди принадлежащите им предприятия, а все повече наемат управляващи.

Вообще значението на социалните блага в капиталистическите страни е силно преувеличено от буржоазната пропаганда. Целите на това преувеличение са понятни — буржоазните идеолози се опитват да внушат на трудещите се лъжлива мисъл за това, че справедливо общественно устройство е възможно и при капитализма, тъй като цялото дело се и разпределеня, в тези социални блага, които господстващата класа от експлоататори дава на трудещите се, че главното — това е да се заставят империалистите да делят своите печалби с работниците. Но буржоазните идеолози винаги «забравят» да упоменат, че:

първо- тези ограничени социални блага въобще не са «добра воля» на самите капиталисти, това е резултат от многовековна напрегната класова борба на работническата класа за подобряване на своето материално положение.  Буржоазията в развитите капиталистически страни е принудена в средата на XX век да отстъпи пред пролетариата, иначе тя няма да е във властта и ден;

вторo- социални блага повече или по-малко в развити нива има само в страните-метрополии, в колониите и полуколониите (а така също болшинството от страните!) трудещото се население има нищожен минимум от тези блага;

и трето- даже в развитите капстрани социалните блага никога не са обхващали всички слоеве от трудещо се население, а са касаели само известна част от трудещите се, а основната част от такива блага (често най-елементарни, например, медицинска помощ, пенсия по старост или загуба на здраве и т.н.) е била лишена.

Не социалните блага определят материалното положение на работническата класа и трудещата се маса в обществото, а това, на кого принадлежи в страната политическата власт и собствеността на средствата за производство. Социалните блага, тяхното ниво са само следствие от това, как са решени в страните въпросите за властта и собствеността. Ако политическата власт и собствеността на средствата за производство (заводи, фабрики, оборудване и пр.) принадлежат на работническата класа (социализъм), значи тя сама за себе си осигурява такива социални блага, които са и нужни, от никого не просейки. А ако политическата власт в страната и всички средства за производства принадлежат на буржоазията, ако целия произвеждан от работниците продукт принадлежи на стопаните на предприятията — капиталистите, то всякакви социални блага, милостиво предоставени на последните трудещи се, винаги ще бъдат временни. Рано или късно капиталистите, оказващи се в сложни икономически условия (например по време на сериозна икономическа криза), непременно още си ги вземат обратно, отхвърляйки пролетарските маси към това положение на безправие, нищета и угнетение, което е било у тях, до тогава, докато те са си ги били извоювали. Което ние и виждаме не само в колониите и зависимите страни, но и в страните от «развития капитализъм», където,започвайки с края на XX век, обем и видове социални блага, имащи у трудещото се население, неуклонно се съкращава. Това е и понятно и напълно логично от гледна точка на буржоазията — с разрушаването на СССР и системата на социализма непосредствена заплаха от нови социалистически революций в света временно е престанала да виси.

Историческата практика нагледно показва, че работническата класа, за да съхрани извоюваните по-рано в предишната борба социални блага е принудена да се бори за тях непрекъснато. Полагайки край на тази безкрайна борба може само пролетарска революция, която да унищожи властта на буржоазията.

Какво означава всичко казано? Че социална база за пролетарски революции не просто има, а е огромна! Фактически това са 90-95% от населението на съвременните капиталистически страни — цялата трудеща се масса, всички наемни работници със своите семейства, освен тясна прослойка от висши управляващи, най-много приближени на олигархата. И обективни условия за пролетарски революций има, самия капитализъм отдавна ги е подготвил. Остава само пролетарската маса да осъзнае, че социалната революция — това е единствения изход от създалото се положение и че друг изход, освен коренно премахване на цялата капиталистическа система, просто няма.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661128
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031