- «В Калужска област, не скривайки, пишат в законите, че от данък земя се освобождават (на сто процента!) всички чуждестранни предприятия. Губернаторът на Калужска област за това и немски орден има и почетен гражданин на Германия се явява. Това защото на калужската земя фолксваген, самсунг и прочие чуждестранни сглобяващи производства данъци могат да не плащат. А селскостопанските земирастат с бурени, защото принадлежат на банки, в т.ч. чуждестранни. Но ето възниква едно противоречие необяснимо. Ако руския капиталист на световната арена се стреми да захапе повече, то защо в своята земе той не е стопанин? Защо така свободно чужденците купуват земя, находища и предприятия? Ако правителството е марионетка в ръцете на чужденците, то кой с кого се конкурира в империалистическата война днес? Марионетките не могат ръка да вдигнат на истинските стопани?»
Отговор: Защо не могат? Конкурентната борба при капитализма никой не я е отменял. Тя обхваща всички участници в капиталистическия пазар — и силните, средните и слабите. Такъв е обективния икономически закон на капитализма.
Руският капитал на световната арена действително се стреми да «захапе» повече, както и всеки друг капитал, но не може да захапе всичко, а само това, което лично му дава най-голяма печалба при най-малки разходи и ако му позволят да «захапе» неговите «по-стари партньори по бизнес». Как именно позволяват, добре е показано, например, в статията на сайта РП «Неплащането на заплати и унищожаването на предприятията, като част от голямата политика» https://work-way.com/blog/2017/08/24/nevyplata-zarplaty-i-unichtozhenie-predpriyatij-kak-chast-bolshoj-politiki/.
«Старшите партньори» ясно са казали, че в Русия не трябва да има — мощна промишленост, преди всичко, тежка промишленост, производства на средства за производства, защото такава промишленост осигурява истинска независимост на страната, най-вече икономическа, и като следствие, политическа, като това на световния капитал съвсем не е нужно. На тях е нужна Русия, като икономически слаба, неспособно самостоятелно да произведе и гвоздей. Такава Русия леко се управлява, в случай на необходимост леко се поставя на колене. На световния капитал Русия (и бившите страни от СССР, както и всички бивши страни от социализма!) им трябват, само като колонии, където може безразделно да господстват, да правят всичкокоето си поискат и преди всичко да вземат от Русия суровините за своите фабрики и заводи и да си пласират своята продукция.
Тези, които осигуряват тук, в Русия, интересите на световната олигархия, всички тези транснационални корпораций, като заплащане «за труда» отдали част от печалбите в суровинните отрасли на икономиката, преди всичко, в нефтогазовата промишленост и електроенергетиката. Развитието на тези отрасли в Русия е крайно изгодно за световния капитал — те задраво държат страната в колониални рамки, не позволявайки на новопоявилия се местен капитал да развива други промишлени отрасли.
Защо не позволяват? Защото освен пряко забраняване (Киотският протокол и т.н., виж. статията в РП), още и прави икономически неизгодни в епохата на империализма развиването на други икономически отрасли. В условията на империализъм (монополистически капитализъм) капитала, за да преживее, трябва да получи не просто печалба, а максимална печалба. Максимални печалби в Русия носят именно нефтогазовите отрасли и енергетиката. Защото добива и транспортирането на нефтопродукти, природен газ и електричество в Русия струват копейки! Всичко е било направено в СССР — и месторожденията рамерени и усвоени и тръбопроводите построени, и електростанции. Капиталистите за получаване на печалби не трябва особено в тези отрасли да влагат! Всички техни разходи днес са за заплащане на труда на работниците, за поддържане работоспособността на оборудването, за някаква модернизация. От тук са и стотиците и хиляди проценти печалби у руските енергетически монополии. (Формално руски, но всъщност тези «държавни монополии» сред собствениците имат не само частни руски, но преди всичко, чуждестранен капитал — този самия световен олигархат, световните транснационални корпорации.)
Например, в една от статийте РП дава https://work-way.com/blog/2016/05/16/gazpromu-opyat-ne-hvataet-deneg/ средна себестойност на добив в РФ на кубически метър природен газ за 2011-2015 г. в сравнение с цените на реализаця на световния пазар. Печалбите на Газпром превишават 1000%. Прези изминалата 2016 година цените на добив и транспортиране на газ се увеличили малко, съставяйки в сума 19 долара за 1000 кубически метра (виж. отговора на въпрос № 37https://work-way.com/blog/2017/02/14/voprosy-kommunistam-31-40/). Но все пак това е нищожно малко в сравнение с получаваната от монополията печалба — защото цената на реализация на този газ на световния пазар е в порядъка на 160-180 долара за хиляда кубика. Получава се 800-900% печалба! И това не отчитайки, че до 20 долара вече лежат огромни заплати, бонуси и т.н. на висшия мениджмънт на «Газпром», или тези печалби, само че в счетоводните отчети в друга графа — в графата «разходи». Всъщност себестойността на природния газ в РФ не превишава, вероятно 8-9 долара, а това са вече почти 2000% печалба!
Защо му е на руския и чуждестранен капитал нещо друго в Русия? Защо у са там някакви заводи, фабрики, работни места? Защо му е да мисли за хорица под име «народ на Русия» и тяхното благополучие? Когато му е изгодно да помпи нефт и газ, да произвежда и разпродава зад граница електричество! Това в хиляди пъти е по-изгодно, отколкото да се осигури нефт, газ и електричество за потребностите на собствената страна — руската промишленост, руското селско стопанство и руското население.
Това е първия момент. Вторият момент. Не трябва да се разбират обществените отношения едностранно, плоско, защото ако е колония, то имаме абсолютно подчинение във всичко — «марионетките не могат ръка да вдигнат на истинските стопани». Това е метафизически, буржоазен подход, а не диалектически, не научен, не на работническата класа. На дело отношенията между капитала на колонията и капитала на метрополията е много по-сложно, многогранни, не са мъртви, не са определени един път за винаги — тези отношения се развиват, изменят с времето.
Капиталистите въобще са в някакъв сговор между стях до някъде, не могат да имат между себе си истински дружески отношения, между тях винаги върви съперничество, конкурентна борба, даже в този случай, когато те формално встъпват, като партньори. Такива са обективните икономически закони на капиталистическия способ на производство, които те не могат да не се подчинят.
Необходимо е да се отчита, че често има не проста колониална зависимост «метрополия-колония», а сложна, многостепенна. Например, «метрополия — полуколония (зависима страна) — колония». Или полуколонията едновремено се явява и страна, подчинена на по-силен капитал от развитите капиталистически страни и има по-зависими от себе си слаби страни, от които тя извлича печалби. Това е примерно тази повече или по-малко крупна организация: руководители на отдели и подразделения се подчиняват на по-висшето началство — директори и техните заместници и в същото това време на тях се подчиняват сътрудниците и техните отдели и подразделения.
Рано или късно капитала в полуколониите (зависимите страни), забогатявайки на експлоатацията на работниците в своята страна и зависимите страни, започва да изисква за себе си по-голяма степен в печалбите при съвместна експлоатация на своите работници или се опитват да обхванат от своите «старши партньори» дял от позара, който те преди владели безразделно. Възниква конфликт, който капиталистите се опитват да разрешат отначало с политически и икономически мерки (например, икономически санкции или блокади), а след това и с открита въоръжена борба — империалистически войни.
В такова двойствено положение на зависима страна (полуколония) се намира днес буржоазна Русия. От една страна, нейния капитал (а значи и правителството!) стои на колене пред крупния световен капитал (преди всичко, американски и европейски, но не само), осигурявайки му най-добри условия при експлоатация на своите работници и отдавайки на откуп всичко, което се произвежда в страната. А oт друга страна, руския капитал с всички способи прибира печалби от съседни на Русия страни — бивши съветски републики, исторически тясно свързани с Русия и по-слаби икономически.
Или Русия в капиталистическата световна система заема двойствено положение — тя едновремено е и колония и империалистическа страна със свои немалки амбиции. (Примерно такова положение е било преди сто години при Руската Империя.) Друга работа, е че амбициите на Русия не съвпадат с реалните възможности на страната — загубената икономическа безопасност не позволява на руския капитал сериозно да се конкурира със своите «старши партньори» по бизнес на световния пазар. Русия трябва постоянно да маневрира: от една страна, отстъпвайки под натиск от страна-метрополия и да отдава на чуждестрания капитал тези дялове от бившата общонародна собственост, която преди се е считала стратегическа — неприкосновена собственост на руската буржоазна държава (неотдавнашната продажба на почти 1/5 от «Роснефт»http://www.rbc.ru/economics/10/12/2016/584c58e89a7947ec70b5e46f, приватизацията на «Совкомфлот» https://news.work-way.com/rossijskoe-gosudarstvo-izbavlyaetsya-ot-doxodnyx-kompanij/ и т.н.), от друга страна, защитавайки до използване на военна сила на свое право на експлоатация на зависими от себе си страни (войната в Донбас) и водейки въоръжена борба за голям дял от световния пазар за руските енергетически монополи (войната в Сирия).
