Наука и развитие производительных сил

Акад. С. Г. СТРУМИЛИН

Какво е това наука

Съдържанието на многограното понятие «наука» не може да се разгледа в сгъстено определение. Говорят, например и даже пишат в енциклопе­диите, че науката това е съвкупност от знания за реаьната действителност.

Ако попитате себе си от каква «руда» се изработват съвкупността от знания, то ще трябва да признаете, че материала за науките служи сумар­ния опит на човечеството през цялата му история на развитие; опитът както в обла­стта на формите на съзнания, в активното претворение на отражение на обективния свят в логически стройна система на разсъждения и умозаключения, така и в сферата на производствената практика на хората, в които тези разсъждения и умозаключе­ния или получават свое подтвърждение и признание или се отхвърлят, като ненужна шлака.

Обществената практика служи за научна теория за проверка на пригодността да се изпълни по предназначение; самото назначение на научните теории се определя обикновено с напълно реални потребности на обществената практика: потребностите на животновъдството стимулирали възникването на аритметиката, земеделието и строителството събудило създаването на геометрията, развитието на търговското мореплаване обусловило възникването на звездната астрономия и т. н.

Отговаряйки в своите разгръщания на подобни конкретни питания от различни отрасли на производството, науката като цяло служи за най-важната потребност в народното стопанство — потребността в развитие на производи­телните сили.

Ще бъде дълбока заблуда да разглеждаме научната мисъл, като първоизточник на техническия прогрес и последователен ръст на производителните сили на человека. В историческата смяна на причини и след­ствия не науката определяла пътя на стопанския процес, а обратно — това последния не само поставил пред нея поредните задачи, но и създавал материални предпоставки за успешното им разрешение. Но историческия процес — това е непрелъсната верига, в която причи­ните и следствията постоянно си сменят местата и вчерашниете следствия ста­ват причина в следващото звено на тази верига.

Може да се казже, че хората с истинската наука винаги встъпват, като пионе­ри на нови пътища на развитие на техниките. Те винаги са избирали в своите търсения непроходими пътища.

Историческият опит ни убеждава в това, че даже плодотворните научни идеи и техническии открития се оказват надълго обречени на безплодие, пребивавайки в състояние на анабиоза, ако за широкото тяхно възприятие, признание и усвоение не съзрели още материални и социални предпоставки. Известно е например, че гениалното откритие на Коперник за въртенето на Земята около Слънцето в течение на много векове се е отхвърляло от християнския свят на средновековието като богопротивна ерес.

Практическата значимост на достиженията на науките се определят в края на краищата не толкова от тяхната дълбока оригиналност, колкото от нивото на развитие на производителните сили и характера на икономическия базис.

В античното обществе например, откритието от гръцкия учен Херон още 120 години до н. ера за движещата сила на парата не получило ника­кво признание. Дареният труд от робите изключвал потребност от паров двигател, предполагащ масово стоково производство и матери­ална заинтересованост от работника в продуктите от своя труд. Тези изобретения не привлекли към себе си обществено внимание. Едва в XVIII век в про­мишлена Англия развиваща крупно мануфактурно производство се породила настоятелна потребност от мощни механически двигатели.

От приведените примери е видно, че научната инициатива на учените на много векове изпреварва реалната потребност от нея на обществата. И в този случай за нейната потенциална значимост може само да гадаем. 

Някои от недалечните критици на такава висока оценка на науките отхвърлят, като идеалистическа ерес, подобно на това, както се отхвърля известния идеалистически афоризъм: «Идеите  създават света». Но те са лоши марксисти, ако забравят, че теорията става материална сила, когато се овладее от массите. Освен това науката, както вече бе казано е не само сума от знания, но и про­цесс по добиване на знания и изследване на обективните закономерности на природата и обществото.

Не трябва просто да се отъждествява науката с теми или други нейни идейни продукти, В числото им може разбира се да се нарекат и тези голи научни идеи, които само още бродят в главите на учените. 

Исторически корени на науките

Както е известно, зачатъци на наука възникнали много рано, още с появата на първите магистри и доктори на науките в пищни средновековни мантии и странни шапки и до днес съхранили се в буржоазните храмове на науките. Когато видиш тези цветни, по-скоро петльо оперени, традиционни одежди при жреците на науките  на някои съвре­менни учени, неволно си спомняш не по-малко причудливите жрече­ски дрехи на шаманите при изпълнение на своите професионални функций. Видимо, жреците от всички култове първо се стремили да поразят въображението на профаните със своя външен вид. Събирайки дан от простодушното паство за жертва на боговете, те заблуждавали не само паството, но и самите «богове», изполвайки жертвите на боговете за собствена полза. 

Но с една заблуда дълго не можеш. Към жреците се обръщали за помощ при болести и повседневни нужди. 

С течение на времето все по-трудно ставало да се удържи истинската наука в затворения кръг от прислужниците на теологията. Без широко използване тя не могла да се развие, а развивайки се неизбежно губела своята секретност и изплъзвайки се от ръцете на теолозите, ставала все по-свет­ска, не зависимо от църквата. Коперник, както е известно, съвместявал занятия по астрономия със задълженията на католически свещеник, а Кеплер сформулирал законите за движе­ние на планетите, заработвал с астрологически хороскопи. Така те в сила на условията на своята епоха поддържали на практика тези суеверия, с които се борили в теориите.

Едва в буржоазното общество, с внедряването на машините, когато, по думите на Маркс, самия процес на производство се превръща в технологиче­ско приложение на науките, то последните станали неотменим фактор в произ­водството.

Но «наука», в лицето на инженери, изобретатели и професори в бур­жоазното общество, където всичко се продава, може още да се купит, запатентова и присвои, обръщайки го така, като средство за производство, в монополна собственост на буржоазията и оръдие в експлоатацията на труда. Разбираемо е че в това общество жреците на науката, изготвят своята стока на по­требата на буржоазията, препарират и подават своята «наука» с така философ­ска апологетическа лъжа и заблуда, каквато е напълно достатъчна за класово използване против трудещите се.

Наукообразната лъжа само прикрива и приукрасява съвремен­ните процеси на експлоатация на труда. Истинската основа на самата възможност на капиталистическата експлоатация се явява, както е известно, монопола на соб­ствеността на буржоазията на средствата за производства въобще. Оръдията на труда в този процес отделят капитала от труда и му се противопоставят, като оръдия на експлоатация. Но това, по сви­детелство на Маркс, става и с науките в капиталистическата промиш­леност, «която отделя науката, като самостоятелна потенция на про­изводства, от труда и заставяйки да служи на капитала» (Съч. Т. XVII, стр. 398).

Така, разглеждайки съдержанието на науките за целия период на нейното развитие в антагонистическото общество, ние виждаме в него постоянна симбиоза от противоборстващи начала на истини и заблуждения с изрядна доза пряко объркване и користни лъжи. Но всички тези модификации от лъжи и заблуда, от наивно шаманство до изострена апологетика на капитализ­ма, по самото тяхно същество са чужди на науките.

И оръдията на труда и науката в социалистическото общество са общо достояние на всички трудещи се и служат на цялото общество. Науката се внедрява в производството не с чужди ръце, като например с бур­жоазията, а с дружните усилия на самите трудещи се, тяхната интелигенция, строители и конструктори, инженери и агрономи.

Резултатите, каквито ни обещава тази протичаща на нашите очи културна революция са неизчислими. Уместно е да напо­мни за този факт. Елементарният разчет е показал, че всеки милиард рубли, разходими за училищно образование в СССР, повишава обема на народния доход на страната в сила на указан прирост на производителност примерно на 6 милиарда рубли. Такъв е ефекта даже в училищната наука, внедряема в работническата среда.

Даже в антагонистическото общество може само да се спира ръста на науките, да се препятства разпространението в масите, но невозможно е да се спре нейното стихийно движение напред. Практиката на общия производствен­ процес в своето развитие повелително исисква и сама съдейства за ръста на съответните отрасли от знания.

Съвсем различна е свъзаната с общественото производство на материални блага в най-високо организираната и технически въоръжена съветска наука. Защото връзките с производството се основават не в частностопански интереси на отделни монополи.

От оръдие на заблуда и експлоатация на труда науката при социализма се пре­връща в оръдие на освобождение на масите от експлоатация и заедно с това става все по-пълноценен фактор общественото производство и непресъхващ източник на ръст на производителната сила на труда.

Наука и надстройка

Класиците на марксизма-ленинизма много ясно разграничават в рам­ките на всяка обществена формация такива основни елементи, като 1) производителни сили на обществото, 2) съответстващи им производ­ственни отношения, представляващи икономическа осно­ва, реален базис на всяка формация и 3) възвишена на този бази­с юридическа и политическа надстройка. Базисът, според Маркс, съответ­стват и определени идеологически форми на общественото съзнание — юридически, политически, религиозни, художественни и философски. По определение на Й. В. Сталин, «надстройката — това са политически, право­ви, религиозни, художественни, философски възгледи на обществото и съответстващите им политически, правови и други учреждения» («Марксизъм и въпроси на езикознанието», стр. 5).

Нито в едно от тези определения на надстройки не е упоменята науката, като цяло. Естествено възниква въпрос: може ли само с философски възгледи да се отнесе и цялата наука към числото на надстройките? С едни или други решения на този въпрос са свързани немаловажни практи­чески последствия.

Не възниква съмнение, ако кажем, че при господството на буржоазията всички нейни защитни учреждения, като боеви надстройки над базиса слу­жат само нейните класови интереси и разделят съдбата на тази класа. Но възгледите на обществата, разделени на антагонистически класи — това е пъстър и противоречив конгломерат. Круп и Маркс или Рябушинский и Ленин са били съвременници. Но техните възгледи са били диаметрално про­тивоположни.

В условията на класова борба идеологията на отживелите класи на­лага свой отпечатък и на научното мислене. Елементарната бдителност ни задължава да разкриваме проявите на класово влияние във всяка от науките в буржоазното общество, безпощадно да виждаме и отменяме всички елементи на псевдонаучна, реакционна фалш. Но наличието на такива идеологическии елементи в науката в условията на господство на отживелите клаи не дава още права да разагледаме тази наука, като цяло само като защитна идеологическа надстройка над експлоататорския базис.

Признавайки науката само, като една от идеологическите надстройки над иконо­мическия базис на сменящите се формации, на нас ни се налага да направим и всички изводи от този факт, че надстройката живе недълго, че тя се ликви­дира и изчезва с ликвидацията на дадения базис. Така фео­далното общество трябвало да отмести античната наука, буржоазията — зачеркнала феодалната наука, а ние в СССР, ние да премахнем от себе си всички достижения на науките от Нютон и Ломоносов до наши дни. А между другото, както е известно, това не се случи.

В съветските училище и университети се преподават, изучават и развиват, не само  научните достижения на такива учени, като Айнщайн, Менделеев и Дарвин, но и се отива към далечното минало, извличат се от там такива научни ценности, като закона за съхранение на веществата на Ломоносов (1756 година), законът за гравитацията на Нютон (XVII век), безсмърт­ното, по оценка на Енгелс, творение на Коперник за въртенето на Земята около Слънцето (1512 година) и много други, дори до логиката на Аристотел и гео­метрията на Евклид от антична древност (III век д. н. е.), които са преживели над две хилядолетия и всички смени на класовите обществен­ни формации, влизайки в златния фонд на науките, овладяването на които влиза в задължителния минимум на всички ученици в СССР.

Ф. Енгелс още в 1872 година предвидил възможността при достатъчно високо ниво на производителните сили на труда и разумното им разделение «да се предостави на всеки достатъчно свободно време, за да може от исто­рически унаследената култура — наука, изкуство, форми на общежития и т. н. — да възприеме всичко това, което действително има ценност и не само да възприема, но и превърне това от монопол на господстващата класа в общо благо на цялото общество и да способства за по-нататъшното му разви­тие» (Соч. Т. XV, стр. 13).

Беспорно, истинското изкуство, както и истинската наука, не могат да се свържат с кава да е обществена форма­ция. Спомнете си колко различни формации е преживял по своето време безсмъртното творение на Омир!

Отстоявайки идеалите на прогресивното човечество, кммунистите са готови в борба за тях да използват всички идеологически и материалистически ресурси, включително и моща на истинските науки и привлекателността на истинското изкус­ство. За да се удовлетворят високите изисквания на новото общество, науката и изкуството при социализма трябва да бъдат свободни от всякаква сектант­ска изключителност, спираща приобщаването към тях на цялото авангардно човечество.

В нашата страна справедливо клеймят с позор не само хората, спо­собни на преклонение пред чуждите «авторитети» в науките и културите, но и тези, които игнорират действителните достижения, защото та­кава пуста самонадеяност само намалява нашите темпове  на придвижване към к комунизма. «Не трябва да не осъждаме — говорил по този повод неотдавна А. И. Микоян — тези другари, които, под предлог на борба с ниско­поклоничеството пред чужденците, игнорират чуждестрания опит, пре­станали да се интересуват от него, да го изучават, използват това, което на нас ни е полезно» (вестник «Правда» от 25 октомври 1953 година).

В неотдавнашна дискусия по въпроса за науките правилно се отбеляза, че задачата на работническата класа, свалила капитализма, се състои в това без разграничение да се принеме или отмести наследената от капитализма наука; задачата се състои в това да се отдели истинското научно съдържа­ние от антинаучните идеологически извращения и фалшификацията на науч­ното знание. А за решаването на такива въпроси се изисква конкретен подход към съдържание на всяка наука по отделно.

Във всяка от тях може да се окажат елементи на заблуждения и още често съзнателни фалшификации на научни истини в интерес на обслужване устоите на отмиращия обществен строй. И заедно с това във всяака наука следва да се отличават такива истински научни елементи, които ни въоръжават със знание на законите на природата и обществата.

Където властва буржоазията, там и в най-точните науки за природата, освен съвременната биология, атомна физика и звездна астрономия, изобилстват елементи на метафизика, агностицизъм, индетерминизъм и от­кровенна поповщина. Надарените със «свобода на волята» атоми, не намират в себе су определено пристанище в пространството, безпорядъчно мечтаейки, да намерят няколко места едновременно. А малките частици материи, удряйки се една в друга в общата суматоха, общо взето се «унищожават».

Но, от друга страна, не всички обществени «науки» по време на господството на буржоазията представляват лоша антинаучна апологетика. Из­вестно е че за построяването на научния социализъм марксизма използвал критически усвоения не само френски утопичен социализъм, но и английската буржоазна политикономия и немската идеалистическа философия.

Не трябва да се забравя и за това, че в антагонистическото общество не всяка наука се намира в плен на класови вмъквания и дале не всяка е продажна и лъжлива. Борбата за свободата на научното мислене с червен конец преминава през цялата история на културата. И в предишни времена е имало не малко та­кива безстрашни борци за научна истина, които били готови да сложат глава за нейното тържество в борбата с фарисействащото шаманство. И не случайно все по-често вдигат те своя глас на протест на всички международни конференции и конгреси в света. Заедно с това все по-ясно става това принципиално отличие, ко­ето отделя истинската наука, призвана да служи на народа и цялото човечество на всички етапи от своето развитие, от тези класови извраще­ния, които възникват само временно над всеки антагонистически базис, като специална защитна негова надстройка, създаваема против интересите на народа и затова подлежаща на ликви­дация, както и разрушавайки подпиращия я базис.

Да умееш да отсяваш реакцията в науката — важна задача на маркси­стите в тяхната борба с идеологическата надстройка на буржоазията. Във всяка научна област е необходимо строго да се отличава истинската наука от лъже­науката, от тези буржоазни надстроечни извращения, каквито иска да сложи със шаманството в науката.

Ако апологетическата лъженаука, като защитна надстройка служи за идеологическо оръжие в борбата отживелите класи против авангардните, то истинската наука, встъпва против лъженауките, става боево идеологическо оръжие на авангардните сили на обществата против всяка реакционна идеология на загниващите формации.

Наука и производство

Многостранна система от науки изучава конкретно в своите подразделе­ния най- различни обекти със специални методи за разреше­ние на различни теоретически и приложни задачи. Общото за всички си­стеми от науки се явява в областта на теорията задачата на познание на обективните за­кономерности на Вселената, а в областта на практиката — използването на тези закономерности и в идеологическата борба с духовната реакция за по-добри идеали на социална истина, и в културното строителство на народите, и в материалното производство на цялото общество.

Прието е да се мисли, че производството е свързано само с т. н. приложни науки, а «чистата» наука витае някъде в облаците на аб­стракцията, в пълното откъсване от всичко земно, в сила на нещо, очевидно, и се приписва това на някаква прословута чистота. Но това е дълбоко за­блуждение. Теорията в откъсването от практиката, като цвете, откъснато от почвата, увяхва и загива. Организационно тази кооперация е намерила вече своето отражение и в системата от учреждения на Академията на науките в СССР. Ще напомним, че в дореволюционната Академии имаше само хумани­тарни и естествено-исторически отделения и едва в съветския период там израсна огромното отделение на техническите науки.

Планът на научно-изследователските работи на Академията на науките на СССР се прави, както е известно от самите учени. Съгласуванщи ги с текущите потребности на отделните ведомства и коригирани във връзка с общите изисквания на народното стопанство в Госплана, този план служи по утвърждаване от правителството на народностопанските задачи на страните.

Тверда граница между теоретическите и практични науки няма. Всяка наука може в един или друг случай непосредствено да се включи в производството, получавайки стопанско използване. Физиката открила широ­ки перспективи на осигуряване на производства от всички видове енергия, до вътреатомни включително. А от това се е породил и отделен раздел, като електро­ника, включително непосредствено в производството, като регулятор на автоматиката на цялата промишленост на създаващия се комунизъм.

Важно отметить, что ныне на службу социалистическому хозяйству привлекаются не только представители отдельных наук — геологи, почво­веды, — а коллективы ученых различных специальностей в целях комп­лексного освещения всех сторон изучаемого объекта. Академия наук СССР располагает широкими возможностями почти любых комбинаций наук в составе таких коллективов.

Разглеждайки един или друг раздел от науките отделени едни от други, не винаги може да се предугади възможности от производственно приемане. От първия опит на разцепване на атома до овладяването на вътреатомната енер­гия — е изминат огромен път.

В подразделенията на този фронт обикновено се отличават обществените на­уки от науките за природата. Но при такава систематика от цикъла на науките биха отпаднали например, всички философски и математически науки, обхващащи едновременно и обществото и природата.  

Предметът на изучаване в този кръг от науки  същественно се сменят — от аб­страктни понятия и прости елементи, като величина, движение, ато­ми и молекули, до най-сложни тела, организми и съобщества. Но обществата се състоят от отделни лица, организми и тела — от молекули и атоми, движението е неотделимо от веществата, а без понятие «величина» и логика на разсъждение и умозаключение въобще не се  ражда нито една от науките. 

Ето кратко опровергаване.

I. Математически науки

1.Аритметика. 2. Алгебра. 3. Геометрия. 4. Тригонометрия. 5. Анали­тическа геометрия. 6. Теория на вероятностите. 7. Диференциално изчис­ление. 8. Интегрално изчисление. 9. Вариационно изчисление. 10. Век­торно изчисление. 11. Тензорно изчисление. 12. Теория на множествата и пр.

Математиката е най-абстрактна от науките. Нейните формули в своите буквени изражения обхваща всякакви величини — и  колкото се може повече, и безкрайно мали, и постоянни, и променливи, и реални, и мни­ми. Разполагайки значителни избори от представи за пространства, математиката напълно последователно ще ви изложи геометрията на Евклид, на Лобачевски, или на Риман. В първият случай ще ви се предаде да се признае при това, че сумата от ъглите от триъгълника винаги е равна на 2 d, във втория — че тя е винаги по-малка от 2d, в третия — че тя винаги е  по-голяма от 2d. И каквото от това пространство ни се явило за пред­мет на изучение, това  няма да измени формалните изводи в математиката. Този формализъм таи в себеси  известна опасност да се пързулним към идеализма, за което е писал В. И. Ленин, имайки в предвид физико-математическите те­чения, но това не намалява огромната роля на математиката във всички техниче­ски използвания на науките в производството. И не само висшата, но и най-елементарната. Защото без аритметика в завода и геометрията в полето не само инженера и агронома, но и редовия производственик няма да се справи.

II. Механически науки

Имеaт практическо приложение каto: 1. Теория на еластичността. 2. Съпро­тивление на материалите. 3. Хидромеханика. 4. Хидравлика. 5. Аеродинамика. 6. Строителна механика. 7. Механична технология. 8. Машинознание и др.

Връзката на този раздел от науки е съединен с математиката и физиката, като връзката им е тясна и неразривна. Целият този раздел от науката е свързан непосредствено с про­изводството.

III. Физико-химически науки

Физиката има практическо използване в: 1. Енергетика. 2. Топло­техника. 3. Светотехника. 4. Телемеханика. 5. Електротехника. 6. Радио­техника и т. д. Химията с нейнитее подраздели в частност с физическата хи­мия — 1. Термохимия. 2. Фотохимия. 3. Електрохимия — има практи­ческо приложение, в химическите технологии.

Физиката и химията обединяват общо предмет на изучаване — вещество. Но сближаването на тези науки е видно от появата на такива нови дисциплини, като «физическа химия» и «химическа физика» имат съзнателно хибриден прозход. С механиката този раздел от науки се свързва чрез физи­ката, с астрономическите науки — чрез астрофизика и астрохимия, с геологията — чрез геофизика и геохимия. По тесен начин са свързани с много връзки непосредствено с производството.

IV. Астрономически науки

1.Космогония. 2. Астрономия теоретическа. 3. Астрометрия. 4. Не­бесна механика. 5. Астрофизика. 6. Астрохимия. 7. Космография. Имат практическо приложение както и: 8. Актинометрия. 9. Метеоритика. 10. На­вигация. 11. Аеронавигация. 12. Служба за времето (метеорология) и пр.

Небесните тела ще си кажете, че са много на далеч от нас, че да може непо­средствено да служат на нашето обществено производство. И все пак на­уката ги заставят да им служат — и в селското стопанство, където така е важен отчета на постъпление на слънчева енергия (актинометрия), и в мореплаването, и в аеронавигацията, и навсякъде, където работата се регулира от времето.

V. Геолого-географски науки

1.Геофизика. 2. Геохимия. 3. Геология. 4. Минералогия. 5. Хидрогео­логия. 6. Аерология. 7. География (физическа). 8. Геодезия. 9. Почвознание. Имат практическо използване: 10. Наука на вечната замръзналост. 11. Хидротехника. 12. Печатарство и пр.

Науките за земята разкриват пред нас всички нейни богатства: в недрата — несметни запаси от полезни изкопаеми, на повърхността — всички ресурси на почвеното плодородие обводняване и напояване; тези науки обслужват с прогнози за времето и селското стопанство и въздушния транспорт.

VI. Биологически науки

1.Биология. 2. Биохимия. 3. Палеонтология. 4. Микробиология. 5. Бо­таника. 6. Зоология. Имат практическо приложение както и: 7. Агрономия. 8. Агрохимия. 9. Агротехника. 10. Горско стопанство. 11. Зоотехника. 12. Вете­ринария и пр.

Науките за живата природа служат във всеки совхоз и колхоз, в земеделието и животновъдството, радикално повишавайки продуктивността.

1. Науките за живата природа служат и на промишлеността, освещавайки процес­ите при винопроизводството, хлебопроизводството където се използват ферменти и ензими (биоло­гия), и т. д. И даже такава далеч от производството наука, като палеонтологията, изучаваща живота на отдавна имрели организми, помоага в геологията за търсене на полезни изкопаеми.

VII. Антропологически науки

1.Антропология. 2. Ембриология. 3. Анатомия. 4. Физиология. 5. Пси­хология. Имат практическо използване във връзка с медицината, в частно­ст, нейните раздели: 6. Патология. 7. Терапия. 8. Хирургия. 9. Психиатрия. 10. Гинекология. 11. Фармакология. 12. Хигиена и санитария и пр.

Съкращавайки заболеваемостта и смъртността на хората, науките за човека значително повишават и ефективността на тези важни производителни сили. Широкото внедряване у нас на тези раздели от науки за съветския период, несъмнено един от пока­зателните факти е съкращението на смъртността в СССР двойно и увеличението на средната продължителност на живота и труда на нашите съграждани с минимум 12 години. Наистина заради тези факти се крие увеличаването на лекарския персонал 10 пъти.

VIII. Общественно-исторически науки

а) Историко-хуманитарни:

1.Eтнография и eтногенезис. 2. Археология и история na материалнaтa култура. 3. История на страните и народите. 4. Право и история на правото. 5. Филология. 6. Литературознание. 7. Изкуствознание. 8. Военни науки.

б) Социално-икономически:

1.Политическаа икономия. 2. История на икономическите учения. 3. Исто­рия на народното стопанство. 4. Икономгеография. 5. Народностопанско планиране. 6. Икономика на отраслите на труда. 7. Наука за финансите. 8. Ста­тистика. 9. Счетоводство

Науките за базиса и надстройката на обществата са многочислени и да­леч не се изчерпват с привеждането на по-горе изброените. Всички те са далеч от техниките на производства, но имат голяма възпитателна роля и органи­зиращо въздействие на производители.

Особенно място в системата от науки принадлежи на такива философски дис­циплини, като: 1) история на философията, 2) диалектически материализъм, 3) исторически материализъм и 4) логика. Те може да се поставят и начело на всички системи от науки и в заключителното звено, обобщаващи и венчаващи цялата тази система.

И такa, даже най-беглия обзор на организация на обектите на изучаване и текущите задачи на системите от науки в СССР ни убеждава в това, че не отделни свои раздели, а като цяло социалистическата наука служи, като един от важните фактори на общественото производство в нашата страна.

Наука и производителни сили

Твърдението, че науката се явява важен фактор на производството е безспорно.

«В «Кратък курс» е казано: «Оръдията на производствата, с помоща на които­ се произвеждат материални блага, хората, привеждащи в движение оръдията на производства и осъществяващи производство на материални блага благодарение на известния производствен опит и навици към труд — всички тези елементи заедно съставляват производителните сили на обществото» («История ВКП(б). Кратък курс», стр. 114—115). Ще се опитаме да разшифро­ваме съдържанието на двата основни елемента: «оръдията на труда» и «хората» — от които се формира понятието производителни сили.

Какво е това «оръдие на труда»? Това е преди всичко техника — машини и инструменти. Но «природата не строи машини, паровози, железни пътища», — говори Маркс. «Всичко това са — създадени от човешката ръка орга­ни от човешкия мозък; овеществена сила на знанията». И даже самия процес на производство Маркс нарича «експериментална наука, мате­риално-творческа и предметно-въплъщаваща наука». С развитието на крупната индустрия в нея наред с машините участват все повече и такива мощни агенти, като парата и електричеството, производителността на които според Марксу, «зависи от общото състояние на науките и от степента на разви­тие на технологиите или от използването на тези науки към производството». Ето защо, следвайки Маркс, може да кажем, че степента на развитие на оръдията на тру­да заедно с това «се явяват показател за това, до каква степен обществен­ите знания въобще — науката се е превърнала в непосредственна произво­дителна сила» («От непубликуваните ръкописи на К. Маркс». Списание «Болшевик» № 11 —12 за 1939 год, стр. 61, 63 и 65).

А сега ще напомним, с какво се определя производителната сила на труда. «Производителната сила на труда — писал Маркс — се определя от много­сложни обстоятелства, между другото от средна степен на изкуство у работника, нивото на развитие на науките и степента на технологическо при­лагане, обществената комбинация от производствените процеси, разме­ри и ефективността на средствата за производство и накрая от природните условия» (Соч. Т. XVII, стр. 46). Много показателно е в този набор от фактори, определящи производителността на трудовата сила, има не само средства за производства, включвайки разбира се и оръдия на труда, но и нивото на науките, при това тази потенция на производство е постав­ена даже по-напред във веществените фонде на производство със включените оръдия на труда.

Такa оръдията на труда и хората с техния опит и навици, ние трябва да признаем, че в числото на елементите, опреде­лящи производителната сила на труда — и не между другото, а главно е «общото състояние на науките», или «нивото на развитие на науките», и всички нейни използвания, посредством които тя застав­я силите на природата да служат на труда. Много е важно при това да се отбележи, че науката не само съдейства за ръста на производителните сили, но и сама при известни условия се превръща в «непосредственна производителна сила».

Може даже да се каже, при какви условиях произхожда това превръщане. В процесът на производство на научна продукция е необходимо да се различават следните три стадии на нейната готовност. На първият- зачатъчен стадии, научните идеи още не саизлезли зад рамките на чисто идеологически форми на съзнания, като могат да служат само, като оръжие в идейната борба съревновавайки се със светогледа и класите. На вторият- подготвителен стадии тези идеи получават вече предметно опосредствование — в учебни пособия, схе­ми и модели, в лабораторни и полузаводска проверка на действие — и вече стават признати за потенциално производство. И едва на третия- заключителен стадии тяхната реализация се внедрява в производството, или извършва се овеществяване на оръдията на труда и в опита на производителите, като последните получават окончателно подтвърждение на своята истиност и от потенциална сила се превръщат в действаща производи­телна сила на обществото.

Може да ни възразите, че науката се използва за построяването на но­ви машини — но това вече не е наука, а оръдие на труда. Но метала, от който­ е направена тази машина, не престава да бъде метал и в състава на оръдията на труда.

Не бива да забравяме за участието в общественото производство на такива елементи от науките, които се сумират във форма на навици на мислене и професионално изкуство, но не в оръдията на труда, а непо­средствено в главите на самите производители. Ще напомним например, сле­дното изказване на Маркс: «Степента на изкуство на наличното население представлява винаги предпоставка за цялото производство, следователно главното натрупване на богатства; важно съхранен резултат от предишния труд, съществуващ в самия жив труд» («Теория на добавената стойност». Т. III, стр. 229. 1936). Съкровищата на науките, натрупани с труда на поколения изследователи от всички времена, стават общо достояние на човечеството.

Въздействайки едновременно и на оръдията на труда и на обслужващите ги от хората, внедрената в производството наука ни е осигурила огромна икономия от жив труд. Ще приведем няколко примера.

Със замяната на примитивния плуг, кон — с трактори, а сърпа и веригите — с комбайни разходите от жив труд на 1 тон зърно в чове­кодни значително намаляват: в 1850 година те са били 117 дни, в 1913 година — 71 дена и в 1937 година в колхозите — 10,2, а в совхозите — не повече от 7—7,5 дни. Така за по малко от един век ние сме съкратили разходите на труд от разчета на всеки тон хляб не по малко от 107 дни, което приблизително съставлява обща ежегодна икономия от 14 милиарда дни.

В производството на метали науката и техниката също не стояли на място. В частност, в черната металургия разходите на жив труд на тон чугун за последните 100 години се съкратили 50 пъти, а по стомана и прокат — значи­телно повече.

В производството на прежди и тъкани благодарение на съвременната машинна техника разходите на труд в сравнение с ръчното производство се намалили у нас още към 1940 година по тъкачество в 80, по предене — над 100 пъти. На всеки метър сурови тъкани това дава над 26 часа ико­номия на труд, а в сума на цялата продукция от памучни тъкани (5,3 мил­иарда метра в 1953 годи) — 17,5 милиарда трудодни.

Но особено ефективна е икономията на труда при механизирания транспорт. Превозвач с един кон може да произведе, както е известно, не повече от 8 тона-километра на ден, или 1 тон-километра в час. А съветските железни пътища още в 1940 година са превозили по 169 тона-километра за всеки човеко-часа труд.

Разбира се в това заслугата не е само на науките и техниката, въплътени в оръдията на труда и навиците на работниците. Но не следва да се забравя, че «маши­ната — според Маркс — се явява най-могъщото средство за увеличение на производителността на труда, т. е. съкращаване на рабо­тното време, необходимо за производството на стоки…» (Съч. Т. XVII, стр. 443).

Необходимо е също така да се помни, че тази дарена сила на науките се реализира само с пълното и неразривно единение с труда. Това означава, че в пъл­на степен ние я овладяваме само в комунистическото общество.

Изводите са много елементарна истина способно да направи само плановото, социалистическо стопанство.

Днес съветския народ под ръководството на Комунисти­ческата партия решава велики задачи за създаване в страната на достатъчност, а след това и изобилие от предмети за народно потребление. Пътят към, достигането на тези цели върви чрез развитие на производителните сили, чрез подем на производителността на труда в селското стопанство, чрез преодоляване изоставането на различни отрасли.

Съветската наука, в частност агрономическата наука, в решенването на тези задачи се отдава водеща роля. Тясната връзка на науките със социали­стическото производство, творческото развитие и използване — това са важ­неи условия за изпълняване от съветската наука на тази роля, която тя е призвана да играе в социалистическото общество.