В течение на цялата 2017 година, на Уралвагонзавод — «образцово» държавно предприятие! — буржоазния мениджмънт, в угода на своите стопани, произвел съкращение на разценките на произвежданите изделия във вагоносборъчния и леярски цех.

Снижението на разценките, ръководството на завода аргументира с въвеждането на съвременни технологии, които да намалят трудоемкостта и ускорят производствения процес. Такава аргументация много удивила заводските работници, които отговарят, че независимо от «съвременните технологии», те продължават да работят на остаряло оборудване и в условия, далеч от модернизацията. Но от гледна точка на капиталиста всичко е правилно: техниката при капитализма се използва съвсем не за това да облегчи труда или бита на работника, а изключително за да направи производството по-евтино за собственика на производството. Такова намаляване носи със себе си влошаване бита и повишение интензивността на труда.

А още по-често се случва така, че цялото «техническо превъоръжаване» се свежда просто до пореден опит да се вземе от работниците и старото, отдавна не ремонтирано оборудвания повече печалба. Работниците просто ще ги заставят да «работят по-новому» — ето яи модернизацията!

Така например във вагоносборъчния цех, работниците ги заставят да събират количество детайли, превишаващи нормите на техпроцеса. Работниците трябва да произвеждат в 2–3 пъти повече детайли, отколкот е положено. Например вместо, положени по техзадание 21 междинни греди на един човек на смяна на работника натоварват 50 и повече греди или 100 рами вместо 64. При това, разценките със септември са се снижили почти трипъти. А ако се сравнят разценките за двугодишен период, то се оказва, че снижението е 42 пъти!!!

Как това може да стане? А ето как. «Междинната греда преди 2 години е струвала 900 рубли. Постепенно нейната стойност се съкратила отначало до 200, след това до 100 и към 2017 година до 60 рубли. Но и на това ръководството на предприятието не  се спряло – в август разценките се намалили до 40 рубли, а от 15 октомври до 21 рубли» — говорят работниците от вагоносборъчния цех №340. https://vsenovostint.ru/2017/10/19/liteyshhiki-uvz-obyavili-italyanskuyu-zabastovku-iz-za-snizheniya-zarplatyi-rukovodstvo-uveryaet-chto-vsyo-v-poryadke/ Не по-добре стоят нещата и в цех №380: «Още в август моя детайл струвал 27 рубли. А от 1 септември разценките ги съкратиха — сега за един детайл аз получва само 11 рубли». А и в другите цехаве е същото.

След поредното намаение на разценките, част от несъзнателните работници от леярския цех, вместо организация на съвместен отпор на произвола на администрацията, просто нищо не направили, а часта си взела болнични листи. Останалите в цеха работници, обективно разбирайки, че да се изпълнят новите изисквания просто  е невъзможно, започнали да работят по-бавно, стараейки се да съблюдават длъжностите задължения в съответствие с техпроцесите. Съпротивление то на работниците приело форма на «италианска стачка».

В отговор администрация та на завода, опитвайки се да застави работниците да увеличат количеството произвеждана продукция свръх обективните норми, започнала да ги привлича към дисциплинарна отговорност с глоби от 25–50% от премиите за неизпълнение на сменните задания, установени сега по завишени норми. А ние добре знаем, че премията всъщност също е заплата.

Тези от работниците, които са се обръщали със жалби към администрацията на «Уралвагонзавод» ги изолирали от останалите, срочно превеждайки ги на други участъци, по-надалеч от контакт със своите другари по цех. Чувства се желанието на ръководството по-скоро да спре тези макар и слаби огнища на недоволство. Но какво ще направят стопаните на завода, когато работниците престанат да просят и започнат дат изискват, и то да изискват твърдо?

J.