Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11 12:00 - Телевизията и интернет, като оръжие в класовата борба III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
0



От особеност 4) всеки интернет-ползвател сам се явява източник на информация, пряко произтича друга особеност на Интернет:

6) Интернет предоставя на ползвателите реална свобода на избора.

Интернет за разлика от ттрадиционните СМИ, позволява на всеки интернет-ползвател от целия огромен обем налична в нея информация да отбере тази, която му трябва, която го интересува.

Ние вече говорихме, че в сила на това, че техническите средства (здания, съоръжения, оборудване и пр.), осигуряващи функционирането на традиционните средства за масова информация, принадлежат на господстващата в обществото класа, днес – класата на буржоазията, то и информацията, която те разпространяват, отразяват изключително класовите интереси на буржоазията. Кинофилмите, радиоканалите, телевизията или книгата, издадени действително в масови тиражи, в които да звучи гледната точка на пролетариата и трудещите се маси, макар че те са болшинството от населението, в капиталистическото общество никога няма да бъде. Това няма да го позволи буржоазията, защото СМИ, разпространяващи истината, ще подкопаят идейните основи на господство на буржоазната класа в обществото. «Който плаща» (или на когото принадлежат техническите средства за масово осведомяване), «той и поръчва музиката».

От тук се получава, че избор на информация, предоставяна от капиталистите на трудещото се население чрез традиционните СМИ, фактически отсъства. Независимо от обилието от съществуващи телеканали (130 – 160 и повече!), радиоканали (те са десетки!), хиляди създавани от капиталистите кинофилми и милиони издавани книга и списания да се чете и гледа, само каквото позволи буржоазията и да се слуша това, което тя е казала. Но не повече!

Множеството телеканали и пр. – това са все тази видимост на избора (но не действителния избор!), както и буржоазната парламентарна система и буржоазния демократизъм. Политическите партии в буржоазния парламент са много, но всъщност цялото това множество от партии е фалшиво – на дело това е една партия, изразяваща волята на буржоазната класа, само че разделени на няколко части с различни имена специално за създаване у трудещите се маси илюзия за демокрация.

Съвсем друго дело е Интернет. Тук изборът на информация не е само колосален, но главното – реален!  Интернет-ползователяят е невъзможно против неговата воля да го заставиш да гледа или слуша това, което той не иска!  Той търси други сайтове, в материалите на които се отразява това, което той вижда в своя реален живот. Фактически всеки интернет-ползвател в Интернет сам формира своя пакет от източници на информация, съставени от тези сайтове или страници, които той се доверява и информацията която го интересува.

Какво означава това? А това, че сега така леко, както е било преди, в периода на господство на телевизията, когато телезрителите «консумираха, каквото им дадат», вече не става.Каква ще е тази информация, няма да гадаем – ние вече я нарекохме: това ще е самата истина на живота, който всеки трудещ се ежедневно и ежечасно вижда около себе си. Буржоазните ресурси ще бъдат принудени да продължават тотално да лъжат, «рисуват» виртуална, несъществуваща действительност вместо реална, окръжаваща всеки интернет-ползвател. Нищо друго на трудещите се те да предложат не могат, а значи популярността им неизбежно ще пада.

Буржоазията, разбира тази опасност, стреми се максимално да намали за интернет-ползвателите свободата на избора. Тя използва за това най-разнообразни средства, в това число например, търсачки, «свободни» енциклопедии и др. (подробно за методите на борба на буржоазията против трудещите се маси в Интернет ние ще поговорим  в следващата част от нашата статия).

Още една от важните, ако не най- важната, особеност на Интернет, също се явява пряко следствие от особеност 4):

7) Невъзможност да се централизира Интернет.

Ето тази картинка нелошо илюстрира това, как е устроена Световната Мрежа.

imageТя е опростена, но показва главното, че по своята архитектура Интернет не може да бъде подчинен на една или няколко (т.е. много ограничено количество) информационни центрове, както е било при предишните технологии на масово разпространение на информация.

Формалното множество от телеканали, радиоканали, печат, киностудии във всяка капиталистическа страна, извън зависимостта на това конкретно кой се явява собственик, управляват се от единен център, или от ограничено число. Прави се от това да се упорядачат и строго да се регламентира информационния поток за трудещите се маси, давайки на народа само тази информация и само в такъв обем, които са изгодни на господстващата класа (или управляващата група финансов капитал). Именно затова всички новини във всички руски СМИ винаги биват като копирани – те разглеждат само строго определен кръг от въпроси, подавайки ги в строго определен порядък. Макар че до него и така не е далеч, особенно ако се сравни това, което се публикува от руските СМИ, с това, което предава, например, ВВС.

В Интернет организация от такова, строго дозиране в интерес на определени общественни групи, информационен поток е невъзможна. В нея е невъзможно да се създаде един или няколко информационни центрове, които да се подчинват на всчки останали източници на информация. В Интернет всеки интернет ползвател сам се явява източник на информация (виж особеност 4).

Буржоазията в силата на своя идеалистически светоглед наивно предполага, че информацията в Интернет може да стане частна собственост на капиталистите. Но информацията, разбирана,като сведение, знание на хората (виж. по-горе приетото от нас определение за информация), въобще не може да бъде частна собственост! Информацията по самата своя същност е общественна собственост, достояние на цялото човешко общество. Ето защо и търпят крах всички опити на буржоазията да разпространи частна собственост на продуктите от интеллектуалния труд на хората (т.н. «интелектуална собственост»).  Но това, което става известно на други хора, е тяхно неотменимо достояние. 

Да се открадне, скрие, присвои може само нещо материално. Касателно информацията може да бъде само на материален носител на информация – книга, дискета, магнитна лента и т.н.

Защо е така? Защото знанието е нематериално произведение на науката и културата – това по природа е друг обществен продукт. Знанията, в това число и конкретните научни открития, литературни произведения, компютърни програми и пр. – това са резултат от хилядолетие предшествано от труда и развитието на цялото човешко общество, като цяло. Усилията на мишките само завършило процеса «на измъкване на ряпата». Но в нея участват всички, които са се хванали – и дядото, и бабата, и внучката, че и кучето и даже котката. Това е труда на всички, а не на един!

Eто защо борбата на буржоазията за интелектуална собственност е наивна и безуспешна. С помоща на силата на своята държава, своя апарат на насилие, тя може да се опита да ограничи масово комерческо използване на интелектуална собственост, разположена на материални носители, или да се води конкурентна борба за печалба вътре в своята собствена обществена класа. Но да се забрани на всички да разпространяват съставляващата същност на тази интелектуална собствена информация безплатно е невъзможно по принцип – хората все пак ще правят това, защото това е достояние на всички, на цялото общество, цялото човечество.

Именно това е качеството на Интернет – невъзможност от централизация – и не позволява на буржоазията да диктува в Световната Мрежа своята воля и да обхваща своята идеология така леко, както го прави с традиционните СМИ. Защо ние обяснихме, в това число по чисто технологически причини: защото компютърните ползватели в Интернет се явяват едновременно и приемащи и предаващи информация. Трябва ли да се пробва да се направи това, да се изменят компютърните ползватели и да се лишат техните собственици от възможността да бъдат равноправни източници на информация в Интернет, да се лишат от технически устройства за влизане в Интернет — компютри или смартфони способни да предават информация, оставяйки им само функция да приемат информация, то Интернет като такъв щв бъде унищожен.

Какво означава това? Че Интернет, ако го разберем, като информационно пространство, а не като сума осигуряваща неговото съществуване на материални елементи (компютри, сървъри, оптически кабели и пр.) – то това е обществена собственост, както и информацията. Интернет – всъщност е готова производителна сила на бъдещото комунистическо общество, и именно при Комунизма той може да разкрие в пълна степен своите грамадни възможности.

Буржоазията разбира, че в Интернет нейната пропаганда не е толкова ефективна, както и се иска и с всички сили се опитва да върне интереса на трудещото се население към телевизията. Действа при това с най-разнообразни методи, в това число активно използва силата на своята държава.

Например пакета на «Интернет + ТВ» у всички провайдери има голяма отстъпка, при това телевизията, включена чрез този пакет се получава за абонатите почти безплатно. Например, крупния оператор «Ростелеком»[1] в Москва предлага услуга домашен интернет по оптическа линия със скорост до 100 Мбит/сек с Wi-fi роутер за 500 руб/мес, а с телевизия- 550 руб/мес.

Друг пример, когатo сe използва силата на държавата, т.н. «административен ресурс». На 5 септември един от водещите новинарски интернет-ресурси в Краснодарския край «Югополис» съобщил[2], че краевия департамент по образование в училищата на  Кубан е препоръчало ежеседмично от 1 септември 2017 г. да се провеждат на уроците във всички класове информационни петминутки (преди в СССР те са се наричали «политинформации»), като те започват от 1 клас (!).

Идеята да се възроди в руските училища и вузове на политинформация е още до 2015 година (например, с такава инициатива встъпил ректора МГИМО Анатолий Торкунов, виж неговото интервю в «Руска газета»[3]). Не минаха и две години и това вече се реализира.

За какво говорят тези примери? Че господстващата класа явно се опитва да върне към телевизията, преди всичко, младото поколение трудещи се в Русия. 

В Интернет вече има място тенденция на частично обединение на материални елементи на осигуряване на Интернет, т.е. върви постепенен процес на реалнa социализация на създаваното оборудване.

Какво е това технология на торенти, ако не начална форма на социализация на компютри, принадлежащи на отделни ползватели? Разбира се от лична собственост на всеки конкретен компютър, участващи в мрежа торент, техните собственици не се отказват, но  тези възможности на тези компютери, тяхната способност да съхраняват и предават информация се обединяват в общественни интереси.

Още по-интересно е това което се нарича в сферата на ИТ «меш-сет». https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%87%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%8F_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F Смисълът и е прост.

Но такъв «околен път» технически не е задължителен: самото оборудване на WiFi на всеки компютър или телефон е способно да контактува пряко с подобно му оборудване! Просто казано, при достатъчна плътност на WiFi оборудване на квадратен километър е възможно да се свържат в единна «самоорганизираща се» мрежа, т.е. мрежа нямаща централизирано управление, всички възли които са равни по своите права и функции. Меш-сет – истинска созиализираща мрежа, зад което се вижда голямо бъдеще, напълно възможно, дори и днес в рамките на капитализма. В крайна сметка, в борбата на работническата класа против буржоазията може сериозно да помогне.

Това, че Интернет като информационно пространство се явява общественна собственост и че в нея е невъзможна централизация, определят още една негова важна особеност:

8) Невъзможност за контрол на Интернет

Вероятно, голяма част от нашите читатели този извод ще ги удиви, защото те са привикнали към това, че буржоазната власт навсякъде твърди за това, че тя непременно ще въдвори порядък в Интернет и Световната Мрежа ще функционира само по неговата воля.  Но практиката показва, че да се подчини Интернет на своята власт буржоазията не може, а логиката на нашите разсъждения доказва, че и в бъдеще у нея няма да се получи да направи това.

Да се контролира Интернет в капиталистическото общество действително е невъзможно. Никаква отделна група ползватели във Световната Мрежа дагосподства не е способна. Интернет, като обществена собственост се поддава само на обществен контрол, или когато за порядък и съблюдение на правилата в него зорко следи цялото общество.

Да, материалните средства осигуряващи интернет-връзките (сървъри, кабели и пр.) засега принадлежат на едрия капитал. Но те не могат да контролират това, което на тези сървъри се съхранява и по тези кабели се разпространява. 

Да контролира по друг начин, например да следи за ползватели, у буржоазията също не се получава. Интернет-ползвателите са много – вече милиарди!

Може да плаши интернет-ползвателите, да разпространява слухове за всевластие на политическата полиция в Интернет, даже да устройва показни акции над единични участници в Мрежата за нарушение на буржоазните закони на една или друга страна. Но в Интернет като информационно пространство, както  да се старае буржоазията, диктат на буржоазните закони няма да има, защото информацията в Интернет на буржоазията не принадлежи. Тя е общественно достояние, а значи, все повече в Интернет ще набират сила закони, диктувани от информационното пространство от неговата собствена същност –от свой обществен характер.

Да поръча да контролират Интернет машини, т.е. компютри със специални програми, които да анализират всички съобщения и цялата информация на интернет-ползвателите, също не е изход. Макар че именно на това средство буржоазната власт и се надява днес повече от всичко.

Но, първо- това е просто нереално, защото всеки интернет-ползвател качва в Мрежата грамаден обем информация, а сумарния обем информация от всички интернет-ползватели е толкова гигантски, че никакви свръхсъвременни компютри не могат да обработят.

Второ- даже опити да се осъществи автоматизиран контрол в изрязан вариант, например, да се съхранява и анализира не всичко, а само известен обем информация, натрупани например за последните няколко години или даже месеци, ще доведат до това, че комерческите интереси на капиталистите (интересите на техните печалби – главната движеща сила на цялата дейност на буржоазията) ще влезят в сериозно противоречие със стремежа на буржоазната власт да си защити класовото господство в обществото. Например, историята със «закона Яровой», приет в РФ http://www.interfax.ru/russia/515139 в рамките на «антитерористическия пакет» в юни миналата година.

Първоначално предложението на инициаторите на този закон е било следното: те искали 3 годишно съхранение на цялата постъпваща от абонатите (т.е. интернет-ползвателите) информация — искали от мрежовите оператори, интернет-провайдери и даже от собствениците на всякакви интернет-ресурси, които може да се отнесат към «организатори и разпространители на информация»[4]. Последното е някакъв маразъм, отчитайки факта, че ние по-горе говорихме за особеностите на Интернет, в който всеки ползвател сам се явлева източник на информация. Но буржоазната власт по принцип не разбира, с каква производителна сила тя си има работа –  това не и позволява нейния идеалистически светоглед. От тук и такива абсурдни идеи.

Но работата даже не е в това. Важното е тази законодателна инициатива, която, безпорно се явява мярка, способстваща укрепването на политическото господство на буржоазията в обществото (буржоазната държава честно се опитва да изпълни своите задължения, поручени и от капиталистите!), предизвикала рязко противодействие на самата буржоазна класа и преди всичко крупния монополистически капитал, който определя политиката и икономиката на капиталистическите страни. Крупният капитал бързо разбрал, до какво ще доведе тази «законотворческа инициатива» ма мадам Яровой, и незабавно заявил, че подобен закон, ако той бъде приет, няма да се изпълни. Въобще говорейки за този закон в този вид, както той е бил предложен е невъзможно да се изпълни, защото по думите на самите монополисти, «за съхранение на такова количество данни в течение на три години са нужни хранилища за данни практически с неограничен обем»[5], които не съществуват в природата.

И така след многомесечни търгове капитал и власт стигнали до компромисно решение, което и било оформено във вид на закон в юни 2016 г. В съответствие с него всички мрежови оператори в РФ сега са задължени да съхраняват информация за факти по съединение на абонати 3 години, съдържанието по преговори и преписки – 6 месеца; а интернет-провайдерите са длъжни да съхраняват информация за факти по свързване – 1 година, съдържанието на преговорите на своите абонати, включително видео – 6 месеца.

Ето какво заявява ръководителя на компанията – крупен мрежов оператор в Русия:

«Прес-секретариата на МТС Дмитрий Солодовников… оценил сумата на разходи за изпълнение на изискването в законодателството от 2,2 трлн. руб.  … в тази сума влизат не разходи на създаване на центрове по обработка на данни (ЦОДове), но и издръжки по мрежите, създаване на системи по отстраняване и индексации на трафика…

Представителят на «Вимпелком» оценил създаването на цялата система по събиране, идентификация и съхранение на информация примерно в 2 трлн. руб., а разходите на всеки оператор —  примерно в 200 млрд. руб.»[6]

Но най-интересното – направено от капиталистите изводи по повод тази информация. Този самия представител на «Вимпелком», който се опирал на огромните разходи на изпълнението на новия закон, логично продължил:

«Тъй като тези разходи неяма да доведат до появата на нови доходи и се явяват всъщност неприложими, то има вероятност, че…»

Да завърши фразата всеки читател може самостоятелно. Ние не случайно я цитираме.

Руската власт иска с този закон да има възможност в случай на нещо от интернет-информациите да вземе сведения за конкретни лица, които в определен момент от време могат да станат за нея сериозна угроза. Но работата свършила така, че самите капиталисти си дават вид че са се съгласили на приемане на такъв закон (че да изплашат трудещите се маси!), но  фактически се отказали да го изпълняват.  Разходите на организация на подобен надзор в Интернет (само съхранението на информация на руските интернет-ползватели, натрупани за 1‑3 години, а за анализ на информация ние засега не говорим) лишават от смисъл самото съществуване на комерческите предприятия.

Сега що се отнася до анализа. Ето тук буржоазната власт напълно се е отдала на машините.  Но даже най-съвершенните машини – компютрите не умеят да нислят, като човек!

Идеите на буржоазните «учени» за «самообучаващи се» машини е утопия, просто красива фраза за някакво «самостоятелно обучение» на машини. Но на дело нищо, освен това да се направи избор по определени  критерии, в това число статистически, от отново разгледани преди от човека редица конкретни действия (операции) за машините, това «самообучение» не предполага. Никакви нови критерии на избор на машина сама да извърши е неспособна, както и не е способна да извърши какви да е действия, не влизащи в списък предварително зададен от човек.

Показателен пример са търсачките – търсещите програми в Интернет. Колкото да се бият с тях и най-големите фирми за софтуер, но да ги научат да «мислят» не се получава. На всеки въпрос тези програми като резултат от своите действия («търсенето») непременно ще ви дадат купчина ненужен информационен боклук, докато действително нужната от ползвателя информация често търсачките я игнорират, защото не съответства на формален критерии, в съответствие с която се извършва «търсенето».

Ще приведем конкретен пример, за да стане разбираемо. Да допуснем, вас ви интересува, къде днес 30 септември 2017 г., има стачки. В търсене в Яндекс или Гугъл вие пишете: «стачка 30 септември 2017 г.» Като резултат от търсенето получавате списък със страници на сайтове, на които в текста се срещат, както заедно, така и по-отделно думите «стачка», «30», «септември», «2017». Получавате огромна информация за стачката на шофьорите на товарни автомобили, която няма нищо общо с 30 септември 2017 година, предлага се информация за стачки, станали например на 30 март 2011 година, и т.н. и т.н. Или получавате 99% боклук. Понятно е че търсачките са настроени специално, по-малко да съобщават за стачки на работници (тази информация явно е под забрана), но показателно е друго, че никакво осмисляне на въпроса няма и в паметта е само по символно сравнение на текста с указан те от вас думи — нищо ново търсещите системи, като механически машини не могат да ви предложат!

Точно така всякакви машини ще действат и при «контролирането» на интернет-ползвателите, например да се «анализира» по съставени от човека програми събрана от операторите информация за абонати. Този «анализ» поръчан от тези търсещи или аналогични им програми, ще дадат приемливи отговори само на конкретно поставени въпроси. Например, ответ на вопрос «Колко позвънявания за период от време е направил конкретен абонант и къде на какви именно телефонни номера?» ще се даде ясен отговор. Но ако на същата търсеща програма (или друга програма!) се постави въпроса абстрактен, например: «Кой от абонентите в последния месец е водил противоправни разговори?», то никаква машина и никаква програма с такава задача няма да се справят. Тя просто няма да разбере, какво е това «противоправни разговори»! И това не може да и се « обясни» с никакви способи. Защото абстрактното е много сложно смислово понятие и «противоправни разговори» е невъзможно да се преведе на единствен език, който «разбира» машината – 0 или 1, «да» или «не».

Не помaга и статистиката за посещенията «противоправни» думи и техните съчетания, при това не е факт, че кръга от търсене при това ще бъде стеснен, по-скоро, обратното — значително разширен. И да обработваш резултатите от търсенето след това става «ръчно», което и става винаги след «анализа на информацията» от машината.

Проблемът е все такъв  — машината с най-съвършенна програма не разбира смисъла на думите, тя ги оценява само по форма, по използвани символи (букви).

Характерен пример — слово «революция». Как да търсеш по нея, когато има научна революция, културна революция, социална революция, буржоазна революция и т.н. и т.н.

Защо е невъзможно да се разработи механическа машина, мислеща, като човек, да се създаде т.н. «изкуствен разум», теоретически е било обяснено още в началото на 50-те годи от съветските учени диалектици-материалисти в разгара на дисксия за кибернетиката в СССР. Кратко ще приведем техния отговор: защото съзнанието е свойство на високоорганизираната материя. В човешкия мозък тя не се побира. Тя няма не само 2 сигнална система, благодарение на която у човешкия мозък се образуват абстрактни понятия за тези или други наблюдавани от човека в окръжаващия го живот от явления и вещи, отчитащи всички черти и особености на тези вещи и явления.

Това е доказано и от науката и от хилядолетната човешка практика. Но класовите интереси на буржоазията е такава, че тя се отказва от всякакви научни изводи и открития, ако те и пречат на печалбите и не способстват за укрепване на нейното политическо и идеологическо господство в обществото.

Което в дадения случай, за работническата класа е не лошо. Защото капиталистите бият главите си и утешавайки се сами себе си, а главното е че факта си остава факт – Интернет да контролират те не могат, това е производителната сила на бъдещето което не е по зъбите им. Да усложнят живота на интернет-ползвателите те могат. Могат да вземат цялата или почти цялата информация за конкретен човек, която има в Интернет. Но да подчинят своята воля на целия Интернет, да следят за всички действия и разговори на всички ползватели, те няма да могат никога!

Ще разясним подробно, за да може нашите  читатели да разберат това, за което ние говорим, защото митовете за всевластие на буржоазните спецслужби в Интернет е немалко, още повече, че действащата власт изцяло поощряват тяхното разпространение.

Ние не премълчаваме възможността на спецслужбите в мрежите на Интернет. Напълно е възможно, че ако те «се хванат» на човека, то ще изтеглят от Мрежата за последните половин една година всички негови контакти, текстови съобщения, премествания и т.н. Но «дасе хваната» за този човек, или да го «претеглят», разберат, с какво за буржоазната власт той е опасен, спецслужбите могат само реално, не в Интернет. 

А и не се изисква политическа полиция с особен анализ! Защото за буржоазията не са опасни разговорите в Интернет, а са опасни действията на трудещите се маси в реалността, затова нея я вълнува реалната действителност, а не виртуалното пространство. И разговорите в Интернет нея я интересуват само в тази мярка, в каквто те я водят към реални действия против нейната политическа власт в реалността. 

От друга страна, капиталистите са заети не само с класовата борба с работническата класа и трудещите се маси, но и с конкурентна борба едни с други. При това днес второто е по-важно,отколкото първото.

Неотдавнашните разкрития на WikiLeaks, решили да огласят информация за системата на следене на граждани на Русия, подтвърждават този наш извод.  WikiLeaks съобщава немалко интересно за руската Система на оперативно-издирващи мероприятия (СОРМ) и нейните разработчици, водят до любопитни подробности, показващи широки възможности на СОРМ не само в Интернет, но реално. Но насочеността на всички тези разработоки е очевидна – това е в много по-голяма степен средства в конкурентна борба на една група от крупния капитал против друга негова група (например, промишлен шпионаж и пр.), отколкото средства на борба против революционното движение на пролетариата и трудещите се маси, макар че безусловно, значителна част от тези средства в борбата с пролетариата да се използват могат.

Материалите, приведени в WikiLeaks, също така свидетелстват за това, че ние бяхме прави, когато разяснявахме главната «болна точка» на всяка система за машинен контрол на човека.

От презентацията на компанията «Петер-сервис», един от разработчиците на руския СОРМ (цитата е мой — В.К.):

«Ние заявяваме за своя опит и технологии. От DPI и решенията за СОРМ до контекстна реклаа, имаме опит и решения. Предлагаме да встъпим в ролята на координатор на теми по създаване на решения от национален мащаб за контрол над цифровите  сетями. Стремим се ефективно да сътрудничим в рамките на обозначения алианс: оператор – доставчик – търсещ – бизнес – дтржавни органи»

«Петер-сервис» указва на корените на цялата система СОРМ — на търсене, без която цялата тази СОРМ няма никакъв смисъл. Независимо от амбициозната реклама на един от разработчиците на СОРМ за някакво «съдаване на решения от национален мащаб за контрол над цифровите мрежи», несменяемите недостатъци на търсещите еднозначно свидетелства, че никакъв действителен «контрол над цифровите мрежи» не може да има!

Нашите читатели могат да кажат, защо ние съдим така категорично, нали изхождайки от собствеността си буржоазията притежава днес основните материални средства- интернет-връзки, а значи тя е способна във всеки момент да «унищожи» Интернет. Но и тук не всичко е така просто, както и се иска на капиталистите.

Практически те сами си изкопали ямата, попаднали в капкан, от който изход за тях няма. От това «практически» се ражда последната важна особеност на Интернет (последната от тях, което ни се отдаде да изясним, е напълно възможно, а има още и други особености от тази мощна производителна сила, за която ние засега не знаем):

9) Опасност от изклщчване на Интернет.

Още по парадоксален извод, нали? Но за такъв извод имаме всички основания – самата буржоазия ни е дала в ръцете.

От една страна, всички знаят за блокировки на неугодни на буржоазната власт интернет-ресурси. Но какво от това? Всъщност буржоазната власт на една или друга страна, блокирайки ресурса, може само да ограничи достъпа до него

Какво означава това? Че ще бъдат спрени само един или няколко пътя в Интернет, които водят до този ресурс, но хиляди други пътища ще останат открити.  

По-нататък при блокиране на достъпа до нежелателен интернет-ресурс се ограничаване за всички интернет-ползватели, а само за тези, у които влизането в Интернет  се осигурява от мрежовите оператори или провайдери, с които буржоазната власт е успяла да се договори. Именно и те изпълняват блокиране, или просто не пускат ползвателите на указания интернет-адрес чрез система от филтрация (която, въобще говорейки, също се явява програма с всички произтичащи от това недостатъци).

Още един проблем с блокировката – как именно се осъществява. Днес мрежовите оператори, които непосредственно и се занимават, изпълнявайки разпорежданията на държавните структури, всеки по своему решава, как именно да ограничава достъпа към  указания интернет-ресурс. 

Може да пробвате още такъв способ на въздействие на нежелателни за буржоазната власт елементи в Интернет – ползват се с това, че техническите средстваа за достъп на интернет връзка се намират в ръцете на буржоазията, да се вземе и лиши отделен ползвател или група ползватели на входа в Интернет. Но и тук, както се казва, «преминаване около касата».

По-точно е възможно, но само в един случай – в случай на пълно спиране на интернет-връзкатаинтернет-блекаут»), или когато операторите на връзката и провайдерите, технически осигуряващи входа на ползвателите в Интернет, по разпореждане на правителството се откажат да предоставят своите услуги на всички ползватели въобще.

Но какво ще стане тогава? И ето тук се изяснява нещо много интересно.

Първо- ясно е че компаниите-оператори на Интернет и провайдерите, по принцип, принадлежащи на крупните едри капиталисти, ще понесат немалки загуби. Огромни загуби ще възникнат у търгоските и промишленни капиталистически компаний, в това числo управляющите цялата инфраструктура и жизненото осигуряване на страната (или региона, където е било произведено такова изключване). 

Работата е в това, че банките – центровете на капиталистическа икономика сами  напълно са «свързани» в Интерне. Всички платежи на населението, всички банковски операции, всички техни любими финансови сделки – «транзакции» вървят сега само през Интернет.

Ние нищо тук не измисляме. В последните години практиката на частично спиране на Интернет са се опитали да използват в някои стран. Голяма част от спиранията са били в неспокойния щат Кашмир, от индийска страна, където отдавна има спор с Пакистан. Имало е спиране на Интернет в Харян, Раджастхан, Утар-Прадеш, Мадхя-Прадеш, Западна Бенгалия и Махараштра, но тук по причини на «социални вълнения».

Именно в това и се състои главната цел на такъв род изключвания – борба с трудовия народ на своята страна, решили сериозно да се борят за своите права и своята свобода от гнета на капитала. Затова в някои страни (към 2016 година те са 27), например, в Индия, Китай и др., били даже приети специални закони, позволяващи на капиталистическите власти «да обърнат прекъсвача» на Интернет.

Но как ще завърши това? Ето как.

«Съгласно изследване на Института Брукингс, в 2015 година Индия загубила почти милиард долари заради спирането на интернет».

«…в периода от 1 юли 2015 година до 30 юни 2016 година страните в света са понесли загуба в размер на $2,4 млрд във връзка с локални изключвания.»[9]

И това при локални и кратковременни спирания – от няколко часа до максимум няколко дни! На банковия капитал това му е било достатъчно да разбере, до какво може да доведе изключването на Интернет в по-широк мащаб.

«Инвеститорите повече няма да си затварят очите пред финансовите загуби, предизвикани от спиране на обслужването— счита Питер Мисек (Peter Micek), юрисконсулт в Access Now. — Спирането пряко вреди на крупните мултинационални компании…, препятства мобилните транзакции и блокира достъпа до пазарите».

А правителствата на тези страни, които не разберат това предупреждение, било недвусмислено заявено:

«…все повече инвеститори, банки и кредитни организаций внимателно ще преразгледат своето отношение към държави, които практикуват подобни неща»[10].

Или в най-добрия случай правителствата, които отключват Интернет, ще останат без пари, а най-лошо, сами разбирате… «Неразбралите» просто ще се сменят с по-съобразителни.

Ситуацията, в която са попаднали капиталистите, не е за завиждане.

Катастрофическото обедняване на трудещите се маси, станало закономерно следствие от все по-задълбочаващата се световна икономическа криза, вече е предизвикало ръст на протестни настроения в много, ако не във всички страни от капиталистическия свят. И тъйкато капитала на отстъпки към трудовия народ не отива, а продължава да провежда антинародна политика, «социални вълнения» и «безпорядки», т.е. революционни встъпления на пролетариата и даже е напълно възможно, истински народни възстания стават много вероятни.

Kaкво ще стане ако Интернет-връзката не спре да гадаем не трябва. И така е разбираемо, че революционното вступление на пролетарските и трудещи се маси ще стане мощно, защото възстаналите ще имат възможност по-добре да се организират и координират своите действия против правителственните силови структури, ако в един момент те решат да действат със сила срещу възстанието. Грамадно недоволство от антинародна политика, проводима от правителствата на олигархата, има даже у трудещите се в най-развитите страни. Така че «верижна реакция» от революционни вступления на трудещите се маси е много вероятна. Политическата власт на буржоазията може да  отиде към своя край.

Ясно e чe дa допустне това буржоазните правителства не могат – те за това и са поставени от капитала, за да охраняват господството на буржоазната класа в обществото. Това означава, че ако се изключи Интернет бог да е с тях, заедно със загубите.

Корените на проблема – банковата система, електронните транзакции и отмяната на наличните пари, към който усилено се стреми днес финансовия капитал. Но да се разберат империалистите може: печатаните хартиени пари днес – това са огромни разходи първо, и второ, най-главното, «непрозначността» на тяхното движение – да се следи за това, как и къде се движат наличните пари е невъзможно.

Съвсем друга  работа са парите в паметта на банковите компютри, т.е. т. н. «електронни пари» (да не се бъркат с криптовалутите!). Напълно преминавайки на електронни пари и отмяната на наличните, финансовия капитал веднага получава огромна власт над трудещите се и пролетарските маси. Именно към това – към тотална зависимост на пролетарските и трудещи се маси от своята воля върви финансовия капитал, широко се внедрява Интернет, електронни платежи и електронни пари.

Но до какво тази тотална зависимост на трудещите се пред банките ще доведе при отключване на Интернет в период на революционни вступления или народни възстания?

До това, че капиталистите непременно ще се опитат да удушат възстаналите с глад! Така в световната история експлоататорите са постъпвали не един път и няма никакви основания да се съмняваме в това, че в бъдеще те ще се опитат да използват този метод. Това означава, че при спиране на Интернета ще бъде спряно не само интернет-връзката за населението, но напълно или частично ще бъде спряна и банковата интернет-връзка, която функционира, като отделна мрежа, свързваща между себе си банките и магазините.

Но същността е в това, че народа с такова положение на делата няма се смири. Първо, числото възстанали рязко ще се увеличи — към тях ще се присъедният много хиляди обикновени жители, «наказани» от буржоазната власт с глад заради нищо. Но главното е че оказали се в такива критически условия, хората неизбежно ще се опитват да решат въпроса със своето физическо прееживяване, и първото, което те ще направят нямайки възможност спокойно да купуват храна в магазините е да реквизират за общественни нужди от комерсантие цялото продоволствие и останалите предмети от първа необходимост.  За да бъде този процес организиран и да достигне до всички пострадали от действията на буржоазната власт, неизбежно ще бъде създаден някакъв изборен орган — комитет или съвет, който да стане тясно да си взаимодейства с организациония център на възстанието.

Какво означава това? Че този избран орган ще стане начална форма на държавна пролетарска власт на територия, обхваната от възстание! (Ето къде ще се образуват тези самите Съвети, за които мечтаят днес някои леви в Русия, призовавайки  рудещите се да ги създават пряко днес! Съветите се появяват само тогава, когато в тях възникне остра необходимост, когато без тях бъде невъзможно да се живее от цялото трудещо се население, т.е.  като минимум, тогава, когато финансовия капитал сам фактически дезорганизира целия икономически живот в страната. Това, че всички негови действия с неизбежност ще доведе именно до това, това е еднозначно.) Но образуването на новите органи на държавна власт това е показател за това, че политическата власт взета от ръката на буржоазната класа, че тя е преминала в ръцете на другата обществена класа — пролетарски и трудещи се маси. А това е и истинската социална революция. Разбира се не е още победа, но е важно не само да се вземе властта, но и да се удържи, но това е вече огромна крачка към победата. И немалък фактор за революцията, както може да видим е способен да стане Интернет, въпроса за неговото спиране.

Разбира се това е само един от възможните варианти за развитие на събитията. Никой не може да гарантира, че в случай на народно възстание или революционно встъпление пролетарските маси събитията ще се развият именно така. Но това, че такава вероятност съществува, че самия стремеж на финансовия капитал да постави пролетарските и трудещи се маси в пълна зависимост от себе си, в това число чрез електронни платежи и електронни пари неизбежно ще завършат с крах на самите империалисти, в това няма вече никакви съмнения.

Във всеки случай, както виждаме, задачата със спирането на Интернет за буржоазията се явява действително практически неразрешима. И така е лошо, и така е недобре.

Странно ли е това? Не- закономерно. Интернет е производителната сила на бъдещото общество — безкласово, в общество отживяло своя исторически век то на опитомяване не се поддава. Духът е пуснат от бутилката, и да се върне обратно от експлоататорската класа не е по силите и. Това може да го направи само Комунизма, в който Интернет като важна производителна с всички свои особености ще бъде действително служеща на Човека.

В.Кожевников

Продолжение следует

 

[1]             https://moscow.rt.ru/?utm_source=yandex&utm_medium=cpc&utm_campaign=raketa&utm_term=%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC&utm_content=v2%7C%7C4526904972%7C%7C10460566034%7C%7C%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%7C%7C1%7C%7Cpremium%7C%7Cnone%7C%7Csearch%7C%7Cno&yclid=5690020830834854979

[2]             http://www.yugopolis.ru/news/kubanskih-shkol-nikov-zastavyat-pereskazyvat-novosti-pervogo-kanala-105861

[3]             https://rg.ru/2015/06/08/uchebniki.html

[4]             https://geektimes.ru/post/274022/

[5]             Там же

[6]             https://rns.online/it-and-media/Operatori-svyazi-otsenili-uscherb-ot-zakona-Yarovoi-v-trillioni-rublei-2016-06-23/?utm_source=rnews

[7]             https://rb.ru/opinion/provider/

[8]             https://habrahabr.ru/company/vasexperts/blog/337584/

[9]             Там же

[10]           Там же




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 224324
Постинги: 697
Коментари: 85
Гласове: 165
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930