Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2017 10:00 - Велика Октомврийска Социалистическа Революция
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ОКТЯБРЬСКАЯ ВЕЛИКАЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАЯ РЕВОЛЮЦИЯ[1].

Февруарска революция. Падене на царизма. Образуване на Съвета на работническите и войнишки депутати. Образуване на Временното правителство. Двуевластие.

1917 година започнала със стачка на 9 януари. По време на нея се извършили демон­страции в Петроград, Москва, Баку, Нижни-Новгород, при това в Москва на 9 януари участвали в стачката около 1/3 от всики работници.

«Идеята за всеобща стачка — доносила петро­градската полиция — от ден на ден придобивала нови привържрници и ставала популярна, както е била в 1905 година».

Меншевики и  есери се стараели да водят със започналото революционно движение в нужните ли­берални буржоазни рамки. Към деня на откриване на Държавната дума на 14 февруари, меншевиките предлагали да се организира шествие на работници към  Държавната дума. 

На 18 февруари 1917 година започна стачка на путиловските работници в Петроград. На  22 февруари стачкували работниците в голяма част от крупните предприятия. В Международния ден на работ­ниците, 23 февруаро (8 март) по призив на Петро­градския комитет на болшевиките работниците излезли на улицата демонстрирайки против г­лада, войната, царизма.

На 24 февруари (9 март) демонстрацията се възобно­вила с голяма сила. Стачкували вече 200 хил. работници.

На 25 февруари (10 март) революционното дви­жение обхванало целия работнически Петроград. Политическите стачки по райони преминават във всеобща политическа стачка в целия Петроград. Навсякъде демонстрации и стълкновения с полицията. 

Сутринта на 26 февруари (11 март) политическата стачка и демонстрация започват да прерастват в опит на възстание. Работниците разоръжават полицията и жандармерията и се въоръжават сами. 

Генерал Хабалов, командващ Петро­градския военен окръг, обявява, че ра­ботниците трябва да пристъпят към работа на 28 февруари (13 март), че иначе те ще бъдат отправени на фронта. На 25 февруари (10 март) царя дава заповед на генерал Хабалов: «Заповядвам ви утре да прекратите в столицата безпорядките». Но да се «прекрати» революцията вече е било късно.

На 26 февруари (11 март) 4 рота от  запас­ния батальон на Павловския полк открила огън, но не по работниците, а по градските конни отряди, влезли в престрелка с ра­ботниците. Борбата за войската се разгърнала по енергичен и настойчив начин, особено от страна на жените-работнички, които се обърнали непосредствено към войниците, побратинявайки се с тях, призоваващи ги да помогнат на народа да свали ненавистното им царско самодържавие.

Ръководството на практическата работа на болше­вишката партия се осъществява в това време от намиращата се в Петроград Бюро на Централния Комитет на нашата партия начело с другаря Моло­тов. Бюрото на ЦК встъпило на 26 февруари (11 мар­т) с манифест за продължаване на въоръ­жената борба против царизма, към създаване на Временно революционно правителство.

На 27 февруари (12 март) войската в Петроград се отказала да стреля в работниците и започнала да преминава на страната на възстаналия народ. Още на сутринта на 27 февруари е имало 10 хил. въз­станали войници, а вечерта те вече били 60 хил.. Възстаналите работници и войници започнали да арестуват царските министри и генерали, освобождавайки от затворите революционерите. Осво­бодените политически затворени се вклю­чили в делото на революционата борба.

На улиците се осъществявали престрелки между граждани и жандарми. Но бързия преход на войските на страната на работниците решил съдбата на цар­ското самодържавие.

Когато вестта за победата на революцията в Петрогра­д се разпространила в другите градове и на фронта, работниците и  войниците навсякъде започнали да свалят царските чиновници. Февруарската буржоаз­но-демократична революция победила.

Революцията победила защото работническата класа била подбудител на революцията и възгла­вявала движението на милионите маси селяни, преоблечени във войнишки шинели — «за мир, хляб, свобода». Хегемонията на пролетариата обусловила успеха на революцията.

«Революцията е извършил пролетариата, той проя­вил героизъм, той пролял кръв, той повлякъл след себе си най-широките маси трудещи се и бед­ното население…», — писал Ленин в първите дни на революцията (Ленин, т. XX, стр. 23—24).

Първата революция от 1905 година подготвила бърза победа във втората революция от 1917 година.

«Без трите години велика класова битка и революционна енергия на руския пролетариа­т през 1905—1907 година нямаше да бъде невъзможна толкова бързата, в смисъл на завършване на нейния начале­н етап, от няколко дни, втората рево­люция», — указвал Ленин (там, стр. 13).

В първите дни от революцията се появили Съветите. Победилата революция се опирала на Съветите на работническите и войнишки депутати.Идеята на Съветите живеела в съзнанието на работничеката маса и те я осъществили на другия ден след свалянето на царизма с една разлика, че в 1905 година били създадени Съвети само на работнически депутати, а през февруари 1917 година по инициатива на болшевиките се появили Съвети на работнически и войнишки депутати.

Докато болшевиките ръководили непосредствената борба на масите на улиците, съглашателските партии, меншевиките и есерите завладели депутатските места в Съветите, об­разувайки в  тях свое болшинство. Това отчасти способствало това обстоятелство, че бол­шинството лидери на болшевишката партия се намирали в затворите (Ленин се е намирал в емиграция, Сталин и Свердлов в Си­бир), докато меншевиките и есе­рите свободно се разхождали по улиците на Петрогра­д. Така начело на Петроградския Съвет и неговия Изпълнителен комитет се ока­зали представителите на съглашателските пар­тии: меншевики и есери. Така е било и в Москва и в редица други градове. 

Въоръженият народ  — работници и войници,  издигали за свои представители в Съветите, гледали на тях, като органи на  народната власт. Те считали и вярвали, че Съветите на работнически и войнишки депутати ще осъществят всички искания на революционния народ и че в първо ще бъде сключен мир.

Но излишната доверчивост на работници и  войници им изиграла зла шега. Есерите и мен­шевиките и не помислили за ликвидация на войната, за завоюване на света. 

На 27 февруари (12 март) 1917 година либерал­ните депутати от Държавната дума със задкулисна уговорка с  есеро-меншевишките ли­дери образували Временен комитет на Държавната дума начело с председателя на IV дума, помешчика и монархист Родзянко. А след няколко дена след това Временния комитет на Държавната дума и есеро-меншевистските лидери от Изпълкома на  Съвета на работническите и войнишки депутати тайно от болшевиките се договорили за сформиране на ново руско прави­телство — буржоазно Временно правителство начело с княз Лвов, който още до февруарския преврат цар Николай II го определил за премиер-министър на своетго правителство. 

Излязло така, че есеро-меншевиските лидери на Изпълкома на Съвета създали властта на буржоазията, а Съвета на работническите и  войнишки депутати, узнали за това, одобрили го със своето болшинство, независимо от протестите на болшевиките.

Така се образуовала новата държавна власт в Русия, състояща се както говорил Ле­нин, от представители «на буржоазията и обуржуа­зили се помешчици».

Но наред с буржоазното правителство съществувало и друга власт — Съвета на работническите и войнишки депутати.  Войнишките депутати в Съвета — това били, главно, селяни, мобилизирани във войната. 

Така се е получило своеобразно преплитане на две власти, две диктатури: дик­татурата на буржоазията, в лицето на Временното прави­телство и диктатурата на пролетариата и селяните в лицето на Съвета на работническите и войнишки де­путати. Получило се е двувластие.

С какво да си обясним, че в Съветите в началото се ока­зали болшинството от меншевиките и есерите?

С какво да си обясним, че победилите работници и селяни доброволно отдали властта на представителите на буржоазията?

Ленин обяснил това с изкушението към политиката на милиони хора. Това са били голяма част от малките стопани, селяни, работници от скорошни селяни, хора, стоящи по-средата между буржоазията и пролетариата.

«гигантска дребнобуржоазна вълна обхвана всички, объркала пролета­риата не само в неговата численост, но и идей­но, или заразила, завладяла широки кръгове от работници с дребнобуржоазни възгледи за политиката» (Ленин, т. XX, стр. 115).

Taзи вълна от дребнобуржоазна стихия и изкарала на повърхността дребнобуржоазните партии на меншевиките и есерите.

Ленин указвал, че друга причина се явява изменението на състава на пролетариата по време на войната и недостатъчната съзнателност и организираност на пролетариата в началото на рево­люцията. По време на войната станали значителни изменения в състава на самия пролетариат.

Тези дребнобуржоазни прослойки от работници и се явили питателна почва за дребнобуржоазните политици — меншевики и есери.

Ето защо не изкушени от политиката широ­ки маси от народа, като вълна на дребно­буржоазна стихия и опиянени от първите успе­хи на революцията се оказали в първите месеци на ре­волюцията в плен на съглашателските партии и съгласявайки се да отстъпят пред буржоазията държавната власт, наивно предполагайки, че буржоазната власт няма да се меси в Съветите водейки своя работа.

Пред болшевишката партия стояла за­дача — търпелива разяснителна работай в масите, разкривайки империалистическия характер на Временното правителство, разобличавайки преда­телството на есерите и меншевиките и да покажат, че за мира не може без смяна на Времен­ното правителство с правителство на Съветите.

И партията на болшевиките се заела с тази работа с цялата си енергия.

Тя възстановява своите легални органи на печат. На 5 ден след февруарската революция започва да излиза вестник «Правда» в Петроград, а след няколко дни-«Социал-демократ» в Москва.

Обстановка в страната след февруарската ре­волюция. Излизане на партията от нелегалност и преход към открита политическа работа. Пристигане на Лени­н в Петроград. Априлските тезиси на Ленин. Установка на партията на преход към социалистиче­ска революция.

Събитията и поведението на Времен­ното правителство с всеки ден подтвърж­давали правилността на линията на болшевиките. Те все по-ясно показвали, че то стои не за народ, а против народа, не за мир, а за война, че не иска и не може да даде нито мир, нито земя, нито хляб.

Докато работници и войници сваляли царското правителство и унищожавали корените на монархията, Временното правителство опреде­лено теглело към съхранение на монархията. То изпратило тайно на 2 март 1917 година Гучков и Шулгин при царя. Буржоазията искала да предаде властта на брата на Николай Романов — Ми­хаил. Но когато на митинг на железничарите Гучков завършил своята реч с възгласа «Да живее император Михаил», то рабо­тниците поискали незабавно арест и обиск на Гучков, говорейки възмутено: «Хрянът не е по-сладък от репичката».

Ясно е било, че работниците неяма да позволят да се възста­нови монархията.

Докато работниц и селяни, осъще­ствявали революция и проливали кръв, чакали прекратяване на войната, търсели хляб и земя, искали решителни мерки в борбата с раз­рухата, Временното правителство оставало глухо към тези кръвни искания на народа. To не могло също така да даде хляб на трудещите се, защото е трябвало да пази интересите на крупните хлеботърговци, трябвало с всички мерки да вземе хляба у помешчиците, кулаците, с което не се решавало да прави правителството, защото то самото било свързано с интересите на тези класи. Не могло също така да даде мир. Свързаното с англо-френ­ските империалисти, Временно прави­телство не само не мислело за прекратяване на войната, но обратно, опитвало се да използва революцията за по-активно участие на Русия в империалистическата война, за осъществяване на своите империалистически замисли за за­владяване на Константинопол и проливите, за завладяване на Галиция.

Било ясно, че доверчивото отношение на народните маси към политиката на Временното прави­телство скоро трябвало да приключи. Ста­нало ясно, че двувластието, сформирано след февруарската революция, не може повече да се държи дълго, защото хода на събитията изисквал властта да бъде съсредоточена на едно място: или на Временното пра­вителство, или в ръцете на Съветите.

Наистина съглашателската политика на менше­вики и есери още имала поддръжка в народните маси. Имало още немалко работещи и още повече войници и селяни, които вярвали, че «скоро ще има Учредително събрание и всичко ще се устрои по-добре», като си мислели, че войната се води не за завладяване, а по не­обходимост, — за защита на държавата.

Временното правителство не винаги се ограни­чавало в политика на скрита борба с рево­люционното движение на масите, с политика на задку­листни комбинации против революцията. То понякога правило опити да премине към открито настъпление против демократичните свободи, опити да се «възстанови дисциплината», особенно сред войниците, да се «наложи порядък», тоест да се вкара революцията в нужната за буржоазията рамка.

След февруарската революция организациите на болшевишката партия, работели нелегално в тежките условия на царизма, излезли от нелегалност и започнали да разгръщат открита политическа и организационна работа. Чи­слеността на членовете на организациите на болшевиките в това време била не повече от 40—45 хил. чо­века. Но това са били закалени в борбата кадри. Комитетите на партията били реорганизирани на на­чала на демократичен централизъм.

Преходът на партията на легално положение изяснил разногласията в партията. Каменев и някои работници от московските организации, например, Риков, Бубнов, Ногин стояли на полуменшевишки позиции на условна под­дръжка на Временното правителство и политиката на отбрана. Сталин, който едва се вър­нал от каторга, Молотов и други, заедно с болшинството в партията, отстоявали политика на недоверие на Временното правителстви, били против отбрана и призовавали към актив­на борба за мир, за борба против империали­стическата война.

Чувствало се отсъствието на вожда на партията — Ленин.

На 3 (16) април 1917 година, след дълго из­гнание, се върнал в Русия Ленин. Идването му имало огромно значение за партията, за революцията.

Още от Швейцария, получил първите известия за революцията, Ленин писал до партията и работническата класа на Русия в «Писма от далеч»:

«Работници! Вие проявихте чудеса от пролетар­ски, народен героизъм в гражданската вой­на против царизма. Вие трябва да проявите чуде­са от пролетарска и общонародна организация, за да се подготви нащата победа във втория етап от революцията» (Ленин, т. XX, стр. 19).

В Петроград Ленин дошъл на 3 април през ноща. На Финландската гара и на площада пред гарата да посрещнат Ленин се събрали хилядии работници, войници и матроси. Неописуем възторг обхванал масите, когато Ленин излязъл от вагона. Те вдигнали Ленин на ръцете си и така го внесли своя вожд в голямата зала на гарата, където меншевиките Чхеидзе и Скобелев започнали да произнасят от името на Петроградския Съвет «приветственни» речи, в които те «изразявали надежда», че Ленин ще намери стях «общ език».

С издването си в Русия Ленин с енергия се отдал на революционна работа. На другия ден след идването си Ленин встъпил с докла­д за войната и революцията на събрание на болшевиките, а след това повторил тезисите в своя доклад на събрание, където освен болшевики присъствали също и меншевики.

Тезисите на Ленин имали огромно значение за революцията, за по-нататъшната работа на партията. Революцията означавала велик прелом в живота на страната и партията в нови условия на борба, след свалянето на царизма, нуждаела се от нова ориентировка, за да може смело и уверено да върви по новия път.

Априлските тезиси на Ленин давали гениален план за борба на партията за преход от буржоаз­но-демократична революция към социалистическа революция, за преход от първи етап от революцията към втория етап — към етапа на социа­листически революции. Цялата своя предше­ствала история партията била подготвена към тази велика задача.

В областта на икономическите преходни мерки се свеждали: до национализация на всички земи в страната при конфискация на помешчическите земи, към сливане на всички банки в една национална банка и въведение на контрол над тях от страна на Съвета на работническите депутати, към въведение на конт­рол над общественото производство и разпределение нз продуктите.

В областта на политиката Ленин предлагал преход от парламентарна република към република на Съвети. Това била сериозна стъпка напред в областта на теорията и практиката на марксизма. До тогава марксическит теоретици считали парламентарната република за най- добра полити­ческа форма на преход към социализъм. Сега Ленин предлагал да се замени парламентарната република с република на Съветите, като най-целесъобразна форма на политическа органи­зация на обществото в преходния период от капи­тализъм към социализъм.

«Своеобразието на текущия момент в Русия, говорил в тезисите, се състои в прехода от първия етап от революцията, дало власт на бур­жоазията в сила на недостатъчна съзнателност и организованост на пролетариата, — към вто­ри етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве на селячеството» (там, стр. 88).

И по-нататък:

«Не пар­ламентарна република, — връщането към нея от Съвета на работническите депутати би било крачка назад — а република на Съвета на работници, селски работници и селски депутати в цялата страна, отдолу нагоре» (там, стр. 88).

Войната, говорил Ленин, и при новото, Вре­менно правителство остаева грабителска, империалистическа война. Задачата на партията се състои в това, да се разясни това на масите и да им се покаже, че завършвайки войната не насилнически, а истинско демократичен мир не може без сваляне на буржоазията.

По отношение на Временното правителство Ленин издигнал лозунг: «Никаква поддръжка на Временното правителство!».

Ленин указвал, по-нататък в тезисите, че нашата партия засега намираща се в Съвета в малцинство, че там господства блока на меншеви­ки и есери, провеждащи буржоазно влияние на пролетариата. Затова задачата на партията съста­влявала:

«Разяснението на масите, че Съвета на рабо­тническите депутати е единствено въз­можна форма на революционното правителство и че затова нашата задача е засега правителството да се поддава на влияние набуржоазията, може да се яви само търпеливо, систематиче­ско, настойчиво, приспособяваща се осо­бенно към практическите потребности на масите, разяснение на грешките на тяхната тактика. Засега ние сме в малцинство, ние водим работа по критика и изясняване на грешките, проповядваме в това време необходимост от преход на цялата държавна власт към Съвета на работническите депутати…» (там, стр. 88).

Това означавало, че Ленин не призовавал към възста­ние против Временното правителство, ползвайки се в дадения момент с доверието на Съветите, не искал неговото сваляне, а търсел пътя на разяснителна и вербовална работа за да завоюва болшинството в Съветите, да из­мени политиката на Съветите, а чрез Съветите — да изме­ни състава и политиката на правителството.

Това е било установка на мирно развитие на революцията.

Ленин искал по-нататък да изхвърли «мръсното бяло» — отказвайки се от названието на партията, като социал-демократична. Социал-демократи се наричали себе си и партиите от II Интернационал и руските меншевики. Ленин предложил да се нарича болшевишката партия комунистическа партия, както са наричали своята партия Маркс и Енгелс.

Накрая, Ленин искал в своите тезиси създаването на нов Интернационал, създаването на III Комунистически Интернационал, свобод­ен от опортюнизъм, от социал-шовинизъм.

Тезисите на Ленин предизвикали яростен вой сред буржоазия, меншевики, есери.

Меншевиките се обърнали към работниците  с возва­ние, което започвало с предупреждение, че «революцията е в опасност». Опасността, по мнението на меншевиките е била в това, че болше­виките издигнали искане в преход от власт към Съветите на работници и войнишки депутати.

Плеханов в своя вестник «Единство» поме­стил статия, в която нарекъл речта на Ленин «нелепа реч». Плеханов се опирал на думите на меншевика Чхеидзе, който за­явил: «Извън революцията ще остане един Ленин, а ние ще продължим по свой път».

На 14 април се състоялаа Петроградската общоградска конференция на болшевиките. Тя одоб­рила тезисите на Ленин и ги положила в основата на своята работа. След известно време мест­ните организации на партията също одобрили те­зисите на Ленин.

Цялата партия, с изключение на няколко единични типа- Каменев, Рикова Пятаков, приели тезисите на Ленин с огромно удовле­творение.

Начало на кризата на Временното правителство. Апрелска конференция на болшевишката пар­тия.

Докато болшевиките се готвели към по-нататъшно разгръщане на революцията, Вре­менното правителство продължавало да твори своето противонародно дело. На 18 април министъра на външните работи на Временното правителство Милю­ков заявил на съюзниците за «всенародния стрем­еж да се доведе световната война до решителна победа и намерението на Временното правителство напълно да съблюдава задълженията, приети по отношение към нашите съюзници».

Така Временното правителство се клело във вярност на царските договори и обе­щало да проле още толкова народна кръв, колкото искат империалистите за до­стигане на «победен край».

На 19 април това заявление («нотата на Милюков») станала известна на работниците и войниците. На 20 април Централния Комитет на партията на болшеви­ките призвал масите на протест против импе­риалистическата политика на Временното пра­вителство. На 20—21 април (3—4 май) 1917 година работническите и воински маси (около 100 хил.човека), обхванати от чувство на възмущение против «нотата на Милюков», излезли на демонстрация. На знамената били ло­зунги: «Публикувайте тайните договори!», «До­лу войната!», «Цялата власт на Съветите!». Работниците и войниците вървели от крайните квартали към центъра, към Временното правителство. На Нев­ски и други места станали сблъсъци с отделни групи буржоазия. Най-откровенните контрареволюционери, като генерал Корнилов, призовавали към разстрел на де­монстрантите и даже отдали съответни заповеди. Но воинските части, получили такива заповеди се отказали да ги изпълняват.

Малка група членове на Петроградския комитет на партията (Багдатиев и други) встъпила по време на демонстрациите с лозунг за незабаавно сваляне на Временното правителство. ЦК на партията на болшевиките рязко осъдила поведението на тези «леви» авантюристи, считайки такъв ло­зунг за несвоевременен и неправилен, пречещ на партията да завоюва болшинството в Съветите на своя страна и противоречащ на установката на партията за мирно развитие на революцията.

Събитията от 20—21 април означавали начало на кризата във Временното правителство. Това била първата сериозна пукнатина в съглашателската политика на меншевики и есери. На 2 май 1917 година под натиска на масите от състава на Временното пра­вителство били изведени Милюков и Гучков.

Образувало се първо коалиционно Временно правителство, в състава на което наред с представителите на буржоазията влезли меншевики (Скобелев, Церетели) и есери (Чернов, Керенский и др.). Така меншевиките, отричали в 1905 г. допустимост на участие на представители на социал-демокрацията във Временното революционно правителство, намерили сега за допустимо участие на свои представители във Временното контрарево­люционно правителство.

На 24 април 1917 година се открила VII (Априлска) конференция на болшевиките. За първи път времето на стществуване на партията открито се събра­ла конференция на болшевиките, която по своето значение заема в историята на партията такова място, както и конгреса на партията. Всеруската априлска конференция показала бур­ен ръст на партията. На конференцията присъствали 133 делегата с решаващ и 18 със съве­щателен глас. Те представлявали 80 хил. организирани членове на партията. Конфе­ренцията обсъдила и избрала линията на партията по всички основни въпроси на войната и револю­цията: за текущия момент, за войната, за Временното правителство, за Съветите, за аграрния въпрос, за националния въпрос и т. н.

В своя доклад Ленин развивал положе­ния, вече изказани по-рано в Апрелските тезиси. Задачата на партията се състояла в това, да се осъществи преход от първия етап на революцията, «дала власт на буржоазията… към втория етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве от селячеството» (Ленин). Партията трябвало да вземе курс на подготовка на социалистическа револю­ция. Като близка задача партията на Ленин издигнала лозунг: «Цялата власт на Съветите!».

Лозунгът «Цялата власт на Съветите» означавал, че е необходимо да се премахне двувластието, или с разделението на властта между Временното прави­телство и Съветите, че е нужно да се предаде цялата власт на Съветите, а представителите на помешчиците и капиталистите да се изгонят от органите на властта.

Конференцията установила, че една от важ­ните задачи на партията се явява непрестанното разяснение на масите на тази истина, че «Времен­ното правителство по своя характер се яв­ява орган на господство на помешчици и бур­жоазия», равно на разобличение на пагубността на съглашателската политика на есери и менше­вики, заблуждаващи народа с лъжливи обеща­ния и подвеждащи го под ударите на империали­стическата война и контрареволюция.

На конференцията против Ленин встъпили Каменев и Риков. Те като меншевиките повтаряли, че Русия не е съзряла за социали­стическа революция, че в Русия е възможна само буржоазна република.

Зиновиев встъпил на конференцията против Ленин по въпроса за това, ще остане ли болшевишката партия в Циммервалдското обединение или ще напусне и ще създаде нов Интернационал. Както показали годините на войната, това обединение, водейки пропаганда за мир, фактически било с бур­жоазните отбранители. Зиновиев предложил да се остане с цимервалдците. Ленин решително осъдил това встъпление на Зиновиев, наричайки неговата так­тика «архиопортюнистическа и вредна».

Априлската конференция обсъдила също така аграрния и национален въпрос.

По доклада на Ленин за аграрния въпрос конференцията приела решение за конфискация на помешчическите земи с предаване в разпореждане на селски комитети и за национализа­ция на всички земи в страната. Болшевиките призовавали селячеството на борба за земя и доказвали на селските маси, че партията на болшевиките се явява единствена революционна пар­тия, помагаща на дело на селячеството да свали помешчиците.

Голямо значение имал доклада на другаря Сталина по националния въпрос. Ленин и Сталин още до революцията, в навечерието на империалистиче­ската война, разработили основите на политиката на партията на болшевиките по националния въпро­с. Ленин и Сталин говорили, че пролетар­ската партия трябва да поддържа национално-освободителното движение на угнетените на­роди, насочено против империализма. Във връзка с това болшевишката партия отстоявала правото на нациите на самоопределение до отделение и образуване на самостоятелни държави. Тази гледна точка защитавал на кон­ференцията докладчика на ЦК другаря Сталин.

Против Ленин и Сталин встъпил Пята­ков, който заедно с Бухарин още в годините на войната заемал по националния въпрос национал-шовинистическа позиция. Пятаков и Бухарин били против правата на нациите на само­определение.

Решителната и последователна позиция на партията по националния въпрос, борбата на пар­тията за пълно равноправие на нациите и за уни­щожаване на всички форми на национален гнет и национално неравноправие и осигурили симпатии и поддръжка на угнетените нацио­налности. Ето текста на резолюцията по нацио­налния въпрос, приет на Априлската кон­ференция:

«Политиката на национално угнетение, наследство от самодържавието и монархията, поддържано от помешчици, капиталисти и дребна буржоазия в интерес на охрана на технте класови привилегия и разединение на рабо­тници от различни народности. Съвременият импе­риализъм усилва стремежа към подчинение на слабите народи, явяващ се нов фактор на задълбоаване на националния гнет.

Доколкото достижимо в капиталистическото общество за отстраняване на националния гнет, е възможно само при последователно-демокра­тично републиканско устройство и упра­вление на държавата, осигуряващо пълно равноправие на всички нации и езици.

За всички нации, влизащи в състава на Русия, трябва да бъде признато правото на сво­бодно отделение и на образуване на самостоя­телна държава. Отричането на такова пра­во и неприемане на мерки, гарантиращи това практическо осъществяване е равносилно на поддръжка на политика по завладяване или анексия. Само признаване на пролетариатото право на на­циите на отделение осигурява пълна соли­дарност на работниците от различните нации и способ­ства за действително демократично сбли­жение на нациите…

Въпросът за правото на нациите на свободно отделе­ние не трябва да се смесва с въпроса за целесъобразността на отделение на една или друга нация в един или друг момент. Този последен въпрос партията на пролетариата трябва да решава във всеки отделен случай съвършено само­стоятелно, от гледна точка на интересите на цялото обществено развитие и интересите на класовата борба на пролетариата за социализъм.

Партия търси широка областна автоно­мия, отмяна на надзора отгоре, отмяна на задължителния държавен език и определе­ни граници на самоуправление и автономни области на основание отчитане на самото местно население на стопанските и битови условия, национален състав на населението и т. н.

Партията на пролетариата решително отхвърля т. н. „културно-национална ав­тономия», т.е. изземване от държавата на държавното училищно дело и т. н. и предаване в ръцете на своего рода национален сейм. Ра­ботници, живеещи в една местност и даже работещи в едни и същи предприятия, културно-национална автономия изкус­твено се разграничават по принадлежност към една или друга „национална култура», т.-е. усилват се връзките на работниците с буржоазната култура на отделните нации, докато зада­чата на социал-демокрацията се състои в усилване на ин­тернационалната култура на световния про­летариат.

Партията изисква включване в конституцията на основния закон, като недействителни каквио и да било привилегии на ед­на от нациите, защото това е нарушаване правата на националните малцинства.

Интересите на работническата класа изискват сливане на работници от всички национальности на Русия в еди­нни пролетарски организации, политиче­ски, профессионални, кооперативно — про­светителски и т. д. Само такова сливане в единни организации на работници от различ­ни национальности ще даде възможност на про­летариата да води победоносна борба с меж­дународния капитал и с буржоазния на­ционализъм» [ВКП(б) в резолюции, част I, стр. 239 — 240].

Така на Апрелската конферен­ция била разобличена опортюнистическата, антиленинска линия на  Каменев, Зиновиев, Пятаков, Бухарин, Рков и техните немного­числени единомишленици. Конференцията единодушно застанала зад Ленин, заел ясна позиция по всички важни въпроси и водещ линия на победа на социалистическата революция.

Продолжение следует

[1] Ниже мы печатаем следующие извлечения из Кратко­го курса истории Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков), под редакцией Комиссии ЦК ВКП(б): 1) из главы VI раздел 5, стр. 168—173; 2) из главы VII разделы 1—8, стр. 174—214.




Гласувай:
0
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 557691
Постинги: 1224
Коментари: 155
Гласове: 280
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031