Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11 12:00 - "Общество на всеобщо благосъстояние" или Социализъм по шведски
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 124 Коментари: 0 Гласове:
0



Из журнала «Вопросы философии», № 6, 1960 г., стр.68-84

«Общество всеобщего благосостояния», или социализм по-шведски

Л. Л. Головин, Н. В. Опарин

Митът за «скандинавската изключителност» и «шведският социализ­ъм» стават все по-популярни в пропагандните съчинения на десните социал-демократи. Все по-често и често се раздават призиви да се загледаме в шведския «дом на народа» и да се убедим, как капитализма, продължава да съхранява прогресивен характер, избавяйки се едновре­менно от своите пороци и постепенно прераствайки в социализъм, ставайки «демократически социализъм» https://work-way.com/blog/2015/04/10/demokraticheskij-socializm/.

«Социализмът» на шведските реформисти славословится (по понятни причини) преди всичко в тези страни, където социал-демократите още играят някаква роля. При това всеки път се прави особен упор на относително високото жизнено ниво, на ръста на заплатите и степента на трудещите се при разпределението на обществения продукт, на т. н. «икономическо изравняване», на пълната заетост на на­селението и т. н.

По свидетелство на обективните изследователи, населението на Швеция има най-висок жизнен стандарт в Европе. Това е неоспорим факт. (Днес нивото на живот http://www.vestifinance.ru/articles/70347?page=15 в Швеция остава едно от най-високите в Европа, но вече не е най-высок. По рейтинг на нивото на живот в европейските страни за 2016 г. Швеция е изпреварена от Швейцария, Германия, Дания. — прим. РП). Обратно, в сила на устойчивите традиции на неутралитета, наличието на мощен търговски флот и развита промишленост войната донесе на Швеция допълнителни до­ходи за сметка на търговията с воюващите страни. Големите природни бо­гатства (висококачественни железни руди, гори, евтина хидроелек­троенергия), сравнително ниска, до 1958 година, безработица, ръст на производството за сметка на капиталовложенията, повишаване производителността и интензификацията на труда (Последната се съпровождала с ръста на количествата на нещастните случаи. Съгласно дан­ните от официалната статистика, за десетилетие — от 1947 до 1956 година на предприятията са били зафиксирани 6 хил. нещастни случаи със смъртни изходи. Това означава, че средно за един работен ден от нещастни случаи са умирали по 2 работника. Пример­но 10 работници ставали инвалиди. За този период не по-малко от 30 хил. работници станали инвалиди, губейки трудоспособност от 10 процента и повече, до пълна инвалидност. Ето как шведския работник заплатил за своя сравнително висок жизнен стандарт!), високата международна конюнктура в послевоенния период, от която зависи икономика на Швеция — всичко това е способствало за ръста на жизненото ниво.

Десетилетия интензивен промишлен живот и развитие на търговски връзки с много страи довели до създаването на много­числена, добре организирана и висококвалифицирана рабо­тническа класа, научила се умело да отстоява своите икономически искания. Профсъюзите в Швеция, обединяващи почти всички трудещи се стра­ни, имат многогодишен опит в борбата с предприемачите за икономиче­ските интереси на трудещите се.

Сравнително високия жизнен стандарт в Швеция се явява резулта­т от упорна борба на работническата класа, която оказвала съпротива на опитите да се замразят заплатите и бореща се за подобряване условията на живот и труд. Доходите на семействата се увеличавали и за сметка на  притока в про­изводството на омъжените жени, а така също за сметка на широкото използване на експлоататорски системи от заработени заплати и свръхръчен труд.

Но за приближаването на Швеция към социализме говорят все по-малко и по-малко, а в самата Швеция предпочитат да ползват по-гъвкава формула — «общество на всеобщо благосъстояние». Но, както е казал К. Маркс, «етикета на системата се отличава от етикета на другите стоки, между другото с това, че тя заблуждава не само покупателя, но често и продавача» («Капитал», т. 2, 1951, стр. 358—359).

Какво всъщност става в Швеция, какви са тенденциите на развитие на шведското общество, действително ли там е построен социализъм и смятат ли въобще да го строят социал-демократите? За да отговорим на тези въпроси е необходимо да знаем идеологията на шведската социал-демокра­ция, икономиката на страната и социалната структура на обществото, политиката на СДПШ и нейните планове за бъдещето.

Партия на революцията или партия на реформите?

Създадена преди седемдесет години Социал-демократическата рабо­тническа партия на Швеция (СДПШ) https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B8 представлява класически образ на реформистска партия, доволстваща от опитите за мирно преоб­разуване на капиталистическото общество в рамките на буржоазния парла­ментаризъм. И като реформистска партия, тя в резултат на сложилите се особенни исторически условия, безспорно е имала редица успехи.

Независимо от умерената програма, приета на учредителния конгрес на СДПШ и характеризирана от лидера на работническото движение в юж­на Швеция А. Даниелсон, като компромисна «малка и изчис­тена програма от реформи», шведските социал-демократи тогава още си поставили цел «напълно да преобразуват икономическата организация на буржоазното общество и да осъществят социално освобождение на работническата класа». Под натиск на масовото движение за всеобщо избирателно право, 8 часов работен ден, свобода на организации и други буржоазно­демократични свободи СДПШ изразявала готовност да замени класовото общество със социалистическо. Бернщайнианският ревизионизъм става ръководещо начало.

След т. н. «демократичен преврат» в 1918—1919 година, когато социал-демократите за първи път се оказали в правителството, программните искания на СДПШ станали още по-мъгляви и умерени и в основно се заключавали към пожелания за известни подобрения на съще­ствуващите буржоазни порядки.

С «демократическият преврат» се сменяла и тактиката и методите на по­литическата дейност на СДПШ. Ако преди тя използвала масо­во мобилизацията на работниците в поддръжка на искания за провеждане на ре­форми чрез парламента, то сега тя все по-често се отказва от тази тактика, подменяйки техните компромисни преговори и реше­ния.

Постепенно СДПШ се отрекла от своите предишни идеали. Преразглеждаща програми, но още по-често преразглеждаща духа на тези про­грами. (Цифрите за това неуклонно падат през всичките последващи години до днес. В 1976 г. 42,7%, в 1991 — 37,7%,  в 2010 г. — 30,7%. На последните избори в 2014 г. СДПШ получила 31% от гласовете на избирателите. Подробно виж  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B8— прим. РП). 

Какви цели си е поставила пред себе си СДПШ в своята днешна действаща програма[1], приета на последния конгрес в 1944 го­дина и как тези цели ще се осъществят?

«Влияние на обществото на производителните сили, участие на трудещите се в собствеността, плановост на производството и равенство на гражданите — говори се в «Общите принципи» на тази програма— ето от какво се ръковод­и социал-демокрацията в своите стремежи. Такива са направляващите линии на социалистическото преобразование на обществото» («Program for var tid», S. 75, 82).

Колко от всичко това е практическа политика на социал-демократите, може да се съди по съдържанието на тази полемика, която се е състояла още в 1948 година между лидера на социал-демократите Т. Ерландер и лидера на народната партия Улин. Ерландер, в частност, за­явил: «В старите книги аз видях текст на едно мое изказване в 1930 година. Там аз съм говорил, че социализация и социализъм разглеждат необходимостта от преход от частна соб­ственост в общественна, атова няма нищо общо с реалността. Такава представа и сега не е рядко явление. Защото решаващо зна­чение има не този факт, кой владее предприятията, а това, как тези предприятия работят. Това мое мнение остава в сила и сега, Социал-демократическата партия, г-н Улин, навярно се придържа точно от такова мнение, каквото аз съм дал преди 18 години».

Така разсъждавайки лидерите на социал-демокрацията, нямат ника­кви основания да посягат на частнокапиталистическата собственост, засега капиталистите се справят със своите дела.

Отговаряйки на въпрос на сътрудника на вестник «Стокголмс-Тиднинген» К. Самуелсон: «Какво означава социализъм в представите на социал-де­мокрация?» — Т. Ерландер се опира на програмата от 1944 года, положенията в които, както той е казал, остават в сила.

«Това единство, което господства (между буржоазните и соци­ал-демократическите партии. — Авт.) по повод големи социални реформи не дава възможност да се говори повече за принципиални различия, които може да се навекат разли­чия с идеологически характер» («Stockholms-Tidningen». 14.2.1959).

Сътрудничеството между трудещите се и предприемачите е станало ръководен принцип на лидерите на шведската социал-демокрация. Теоретичният орган на шведските социал-демократи «Тиден» заявява:

«Както Арне Гейер (председател на Централното обединение на шведските профсъюзи. — Авт.), така и ние считаме за необходимо да подчертаем, че естественната цел на икономиката (под «икономика» се подразбира капи­талистическата предприемчивост. — Авт.) не противоречи на идеите и цен­ностите на работническто движение… Обратно, в близките години ще възникне още по-голяма потребност във взаимодействие и сътрудничество за до­стигане на общи цели» («Tiden», № 1, 1958).

Трудно е да добавим още нещо към тези откровенни изказвания на лидерите на шведската социал-демокрация и техните буржоазни «критици». Те достатъчно красноречиво говорят сами за себе си.

И колкото шведските социал-демократи да се наричат «со­циалисти», от това не се изменя капиталистическата природа на шведската икономика, целия обществен строй на съвременна Швеция. Не се изменя преди всичко, защото няма да им позволят докато в разпореждане се намира икономическата и политическа власт.

Кой се явява стопанин на шведската икономика?

Социал-демократическите лидери обещали на работниците, че социализма в Швеция може да бъде осъществен след като се достигне болшинство в риксдага. Почти тридесет години социал-демократическите лидери осъществяват ръководене на правителството. Но не изпълняват своите обещания за социалистическо преобразование на об­ществото. (КПРФ обещава на руските трудещи се същото. И какво, като ние през цялото време след разпада на СССР сме в руския парламент? Но ако имаме болшинство в Думата, тогава можем… Само че политическата практика показва, че и тогава нищо няма да стане. Политиката ще остане същата — антинародна, насочена на окончателно доубиване и унижение от страните и нейната икономика, на съзнателно и целенасочено обедняване на нейното население. Реформистите, даже с комунистически названия, винаги само красиво обещават, но никога от това, което обещават, не изпълняват. — прим. РП)

Частната инициатива остава главна движеща сила на цялата швед­ска икономика. Държавните предприятия государства, общинските и коопера­циите заемат в народното стопанство около 25 процента, както по стойност на продукция и услуги, така и по количество заети работници. В про­мишлеността на държавата принадлежат само няколко предприя­тия: железните рудници, металургическите заводи и предприятията от горската промишленост — на които работят, по данни от Ежегодния статистически справочник за 1959 година 18 376 ра­ботници и служещи против 870 890 човека, заети в цялата промишленост. Правителственият контрол се ограничава до наблюдение над железните пътища, телефон, телеграф, радио и други учреждения с обществено ползване. Мощните потребителски кооперативи, съществуващи в Швеция се явяват твърди привърженици на свободната конкуренция и не са свързани формално с никаква политиче­ска партия.

И до днес частни остават застрахователните компании, фондове които­ представляват милиарди крони и обороти които растат от година на година. Днес общите фондове нза застрахователните компании са примерно 20 милиарда крони, печалбите им превишават 100 мили­они крони, и всички тези богатства се намират в разпореждане на буржоазията.

Концентрация на промишлен и банков капитал, всевластие на монополите, господство на финансовата олигархия, тесни връзки с междуна­родния капитал — всички тези черти на съвременния капитализъм са характер­ни за Швеция, както и за всяка друга страна с високо ниво на раз­витие на капиталистическото производство.

Процесът на концентрация на шведската промишленост започва още до първата световна война, но особенно интензивно през 40—50-те го­дини. В течение на двадесет години (1931- 1951 година) общото число про­мишлени предприятия се увеличава на 1/4, а числото заети лица — на 62 %, а оборота на капитала — на 337 %.

Неизбежeн спътник нa концентрацията на производството се явява банк­рута на малките предприятия, не способни да устоят в конкурентната борба против крупните отечественни и чуждестранни фирми. Характерно в това отношение положение е в текстилната промишленост на Швеция: от 1950 до 1957 година числото текстилни предприятия и цехове се съкрати­ло от 54 хил. до 41 хил.

Наистина мелките и средни предприятия още заемат значително място в шведската икономика. Тяхната степен в общия оборот достига 30 процента.

В резултат от непрекъсната концентрация на производство акционерните общества са се превърнали в доминираща икономическа форма в стопанския живот в Швеция. На тях се падат 50 процента от заетите работници и 60 % от оборотния капитал на страната. В най-важните отрасли от народното стопанство ролята на акционерните общества е още по-голям.

Акциите на крупните акционерни компании се намират в ръцете на малка група собственици, представляващи 2,5  % от населението на страната. 2/3 от всички акции са съсредоточени в разпореждане на групи, наброяващи всичко 11 хил. човека, всеки от който има пакет от акции над 100 хил. крони (Harald Rubin­stein «Klasserna oeh demokratin», 1955, S. 133).

Широко разпространената система от участия, тесните връзки на акционер­ните общества едни с други привели към това, че решаващите отрасли на шведската икономика са покрити с гъста мрежа от договори, контракти и съглашения.

С бързи темпове върви концентрацията и централизацията на банките. В 1910 година в Швеция е имало 80 комерче­ски банки, а днес са 16. 

Срастването на промишления и банков капитал е характерен за висшия стадии на развитие на капитализма, създавайки концентрация на вла­стта, играеща решаваща роля в обществото. Мощните финансови групи не само господстват в икономиката на страната. Тяхното всевластие се разпро­странява на всички области от политическия живот на Швеция.

Първо място сред шведските монополи заема известната в целия свят акционерно общество «Свенска кулагерфабрикен» («СКФ»). Оборот «СКФ» в 1957 година е 1 674 милиона швед­ски крони. «СКФ» има 4 завода в Западна Германия, 6—в САЩ, 2—в Англия, 5—във Франция, по един — в Канада и Холандия. Освен това, фир­мата има 33 обединения по доставяне на готовата продукция, осъществявайки своите тъорговски операции в 60 страни (С.-Н. Негmansson «Koncentration och storforetag», 1959). Не случайно реклам­ния плакат на  знаменития шведски концерн е изобразено земното кълбо, въртящо се около лагер на фирмата «СКФ».

Но даже такова грандиозно предприятие, като «СКФ», — е само част от «империята на Валенберг», в която влизат 12 крупни акционер­ни общества с оборот над 6 милиарда крони. Впрочем и тези цифри не дават пълна представа за частните владения на семейство Валенберг, не говорейки за това сравнително малко количество акции, които понякога дават възможност да се контролира голямо предприятие, не гово­рейки за това, че Валенбергови могат да дадат импулс на всяко акционерно общество, могат психологически да окажат натиск и да повлияят на всяко решение.

Владенията и интересите на семейство Валенберг са тясно преплетени с ин­тересите на много монополистически обединения чрез сложна, мно­гостепенна система от участия, която не винаги встъпва на повърх­носта на икономическия живот, а се съхранява до време в дълбока тайна. Ще приведем един пример. Дълго време се е считало, че в портфейла на акционерно общество «Провидентиа», влизащо в «импе­рията на Валенберг», няма нито една акция от компанията «Фастигхетс АБ Валвет». Но в 1959 година «Провидентиа» продало за 40 милиона крони акции на обществото «Фастигхетс АБ Валвет». Оказало се че интересите на Валенберг много години били свързани с дейността на тази фирма.

Не по-малко колоритна фигура в шведската икономика се явява Аксел Венер-Грен, за който популярното шведско списани «ФИБ» не без основание заявява, че «той сам не знае, колко е богат». Във фи­нансовите кръгове отдавна говорят, че Веннер-Грен «струва» 500 милиона крони, но осведомени хора дават друга цифра: 4 милиарда. Той често продава и купува предприятия или пакети от акций с обща стойност от 40 до 70 милиона крони. Обясненията за неговите комерчески операции са в дух: «Аксел Венер-Грен купува почти цялата мелничарска промишленост» или: «Венер-Грен предлага 75 милиона крони за железните пътища на Куба».

Видно място в народното стопанство на Швеция заема концерна на Аксел Юнсон, основата на който е морския флот. На предприя­тията от този концерн са заети 22 хил. работници, а оборота превишава 1 милиард крони; 40 морски съда с обща водоизместимост 336 хил. тона съставляват неговите мобилни сили, за операциите на многочислените предприятия от най-различните отрасли в промишлено­стта.

Oще по-могъща «морска държава» представлява семейство Брустрьом. На тях принадлежат 100 морски съда с водоизместимост над 1 милион тона.

Конюнктурни трудности в следвоенните години не съще­ствуват за шведските монополисти. По данни на шведския конюнктур­ен институт, печалбите на промишленните компаний и банки през последните пет години неуклонно растат.

Някои акционерни общества достигнали рекордни резултати. Например, печалбата на компанията «Л. М. Ериксон» се увеличили в срав­нение с 1958 година на 53 процента и е съставила в 1959 година 81,2 мили­она крони, «Хускварна» — на 50 процента, «Атлас Копко» — на 33 процента и т. н.

11 банки, регистрирани на борсата, увеличили своите печалби от 273,5 милиона крони в 1958 година до 295,3 милиона крони в 1959 година («Ny Dag». 12.3.1960).

Източникът на тези печалби е един — добавения труд на наемните рабо­тници. Експертът в Централното обединение на профсъюзите в Швеция по иконо­мическите въпроси Пер Холмберг писал в списание «Статсанстелд», че производителността на труда на работниците от шведската промишленост се е уве­личила само за една 1958 година на 5 процента. Ето от къде идват бас­нословните печлаби на монополистическите обединения.

Уместно е да се добави, че освен преки печлаби, крупните предприемачи се стараят да оставят в свои ръце лъвския пай от дохо­дите за сметка на т. н. производствени издръжки, разходи на издръжка на административния апарат, различни представителства, амортизация на оборудването, ремонт на зданията и т. н. Впрочем тези «издръжки» значително превишават действителните потребности, а понякога даже и стойността на производството. Тези хитрости на собствениците на частния капитал им помагат да скрият от налогооблагане значи­телна част от печалбите. Впрочем, те не се спират даже и пред преките укривания на своите печалби. Според данни на данъчния инспектор Е. Гласа, много години работел в един от крупните промишленни области на страната, монополите ежегодно скрыват от държавните финансови органи не по-малко от 2 милиарда получени ими печлаби и не плащат данък на тези печалби. По други дан­ни, предприемачите скриват повече — около 3 милиарда крони в годишно. Държавните органи не много решително се борят с тези, които премълчават в своите декларации действителните размери на печалбите. Ако се разкрие съзнателно премълчана печлаба, на виновния се налага глоба в сума от 300 крони (!). (Аналогична практика и в Русия. За практически всякакви икономически престъпления крупните капиталисти само ги порицават, но никога не наказват. Историята със Сердюков е паметна за всички руски граждани. Тя стана визитна картичка на действащата власт. — прим. РП)

Такива са приомите и методите на обогатяване на магнатите от финансовия капи­тал в Швеция. Грамадни богатства, съсредоточени в техните ръце, по­зволяват им да заемат ключови позиции в икономиката на страната.

Известният шведски социолог Курт Самуелсон, подтвърждава, че финансовата олигархия е реалност, писал неотдавна в «Стокголмс-Тиднинген»:

«Ръководството на икономиката представлява не каква да е разнооб­разна тълпа, както може да си мислиш, а сравнително малка и достатъчно еднородна група от шефове на предприятия и крупни собственици на капитал, «семейства» с огром­ни промишлени владения — и съответстващи им дялове в не­движимо имущество и доходи — под свой контрол. …Ако погледнеш длъжностите в управите, то срещаш едни и същи имена, но в известна комбинация. Ако погледнеш, на кого принадлежи окончателното решение, се натъкваш на едно и също лице или малка група от хора».

Тази съвършенно обективна характеристика на финансовата олигархия намира своето подтвърждение в практическата дейност на всяко акцио­нерно общество на Швеция. Ще приведем само няколко примера.

На събранието на акционерите на акционерното общество «Електролукс», състояло се на 12 май 1954 година, вече известния ни А. Венер-Грен благо­дарение наличието на болшинството акции на тази компания разпо­лагал с 54 725 гласа от 57 423. На събранието на акционерите на акционерното общество «Л. М. Ериксон» 29 човека представлявали 1 083 852 гласа.

По данни от справочника «Шведски акционерни общества», 31 човека от числото членове на управлението и директора на «Скандинавска банка» заемали 350 ръководни постове в 274 акционерни общества (пред­седатели на управления, заместници, изпълнителни директори и т. н.). 25 лица от ръководния състав на «Шведска търговска банка» заемали 274 ръководни постове в 214 акционерни общества. Представителите на «Еншилд банкен» — 15 члена на управление и директори — заемали 193 ръководни поста в 145 акционерни общества. Тези три крупни банки — притежават 816 ръководни поста в 633 акционерни общества. Осем директора имали общо 217 мандата в управлението на банки, промишленни предприятия, застрахователни обще­ства и т. н. Братята Якоб и Маркус Валенберг заемат днес 68 ръководни постове в управлението на акционерните компании, про­мишленни предприятия и застрахователни общества.

Нужнo ли e повече да доказваме, че собствениците на круп­ния капитал се явяват в същото време и управляващи своите пред­приятия, че истинския стопанин на шведската икономика се явява моно­полистическия капитал!

(Днес в Швеция се разполагат  щаб-квартирите на 50 транснационални корпорации (ТНК), крупни световни монополи. В това число всеизвестните ABB, Atlas Copco, Oriflame, Saab AB, Saab Automobile AB, Scania, Volvo, Volvo Trucks, Ericsson, TELE2, AB Electrolux, TetraPak, Alfa Laval, SKF, H&M. Високият жизнен стандарт на шведите не в малка степен е свързана със свръхпечлабите, получавани от тези корпорации с експлоатация из цялата планета. — прим. РП)

Унищожава ли се икономическото неравенство?

Проповедниците на теорията за «социалното партньорство» и класовия свят не престават да доказват, че Швеция е страна, където техните идеи вече са въплътени в живота и където бързо се премахват различията между отделните со­циални групи. Няма нищо грешно в това представление. При всички своеобразия на жизнения уклад на шведите в сравнение с другите капиталистически страни от Западна Европа, където класо­вите различия силно се набиват в очите, в шведското общество не трудно се забелязват социални групи, типични за всяка високоразвита капиталистическа страна и рязко различаваща се по размер на собственост, доходи и ниво на живот.

При внимателно изучаване на условията на живота в «общество на всеобщо благосъстояние» се оказва, че то не е избавило от бедност много. За това говорят и пишат хора, които никак не трябва да ги подозираме в стре­меж да извратят съвременната шведска действителност, да я представят по-мрачна.

«Независимо от общия ръст на жизненото ниво, наблюдаващ се за последните десетилетия — писал неотдавна Бертил Багер Шьобек в списание «Свенск спарбанкстидокрифт»— в Швеция все още съществува бед­ност и в значително по-големи мащаби, отколкото много си пред­ставят — особенно сред самотните майки, лица, частично или напълно­ загубили трудоспособност, а така също сред възрастните и много­детни семейства» («Stockholms-Tidningen». 10.2.1960).

Социалното несъответствие в шведското общество са принудени да при­знаят и буржоазните социолози. Например в сборника «Бунт против държавата на благосъстоянието» се отбелязва:

«Ние, както и много други, считаме нашата страна за «образец на социално осигуряване». Но това светло представяне е помрачено от тъмни петна: безпомощни, търпящи лишения нервноболно, болни старци, самотни майки, ръст на алко­холизма и престъпността. Если в первые годы после 1945 года все это мы относили за счет войны, то как быть с объяснениями теперь, спустя 13 лет после ее окончания?» («Revolt mot valfarsstaten», 1958).

Даже министъра на вътрешните дела на Швеция Руне Юханссон в своя докла­д на конгреса на полицейските работници в юли 1959 година е бил принуден да признае, че «в държавата на благосъстоянието престъпността необик­новено бързо расте: в 1957 година в сравнение с 1950 година случаите на нарушение на закона се е увеличило на 60 процента, числото на кражбите — на 75 про­цента, взлом — два пъти, кражба на автомобили — три-четити пъти. Голям процент се пада на младежта».

На мрачни размишления навеждат данните, дадени във февруарския брой на списание «Перспективи». По свидетелство на това списание, в Швеция на всеки три години на последното десетилетие се падат сред­но 1 223 случая на самоубийства. При това те се извършват от хора в най-добрите си години: жените — 20—24 години, мъжете — 20—39 години.Списанието отбелязва, че «нараствощото количество на случаи на самоубийства се явяват тиха, но убедителна критика на обществото».

В един от декемврийските броеве на шведския вестник «Ню Даг» за 1959 година е публикувано писмо от пенсионер, в който той иска да запознае читателите със своя месечен бюджетм. Глуповато писмо и съвестни изчисление на разходите подкупват своята правдивост и по­казват, че не така лек е живота на гражданите в «обществото на всеобщо благосъстояние», ако те получават доход, не превишаващ 5—7 хил. крони на година, а такива в Швеция са половината.

Авторът на писмото съобщава, че неговата пенсия с всички надбавки не състав­лява 327 крони на месец, или около 4 хил. крони на година. На разходите по съдържание на квартира (квартплата, гориво, електричество, газ) отиват 170 крони, за хранене — 92 крони, на останалите разходи остават 65 крони на месец. Авторът на писмото не за­бравя да включи в разходната част от своя бюджет даже такива разходи, като разходи на придобиване на пликове, марки и тоалетна хартия. И се получва накрая че с 327 крони месечен доход, човек може да си купи чифт чорапи или крушка и то с икономия от храна.

Писмото на пенсионера в редакцията на вестник «Ню Даг» — убедителен човешки документ, свидетелстващ за това, че «същественото изравняване на доходите», дадено в програмата на Социал-демократиче­ската партия на Швеция е само декларация, далеч от живота, от реалната действителност.

За това говорят и цифрите на официалата буржоазна статистика.

По данни на Статистическия ежегодник за 1959 година, в Швеция живеят около 4 милиона лица, получаващи доходи във форма на зара­ботена заплата, предприемателска печалба, рента, пенсий и т. н. Как се разпределят тези доходи сред различните категории в шведското общество?

Годишен доход от 30 до 100 хил и повече получават малка гру­па, съставляваща 1,5 процента от общото число лица, получаващи доходи. Почти 2 милиона и 600 хил. лица получават доходи до 10 хил. крони годишно, при това повече от половината от тази група разполагат с  годишни дохо­ди, не превишаващи 5 хил. крони. 

Нима не е ясно, че икономическото равенство на гражданите на шведското кралство — химера, че различията в доходите на отделните групи населе­ние е поразителен, както и във всяла друга капиталистическа държава! И едва ли може да се обяснят тези контрасти с различна сте­пен на участие в процеса на създаване на национално богатство с различни способности. 

По последним данным, налогооблагаемое имущество распределяет­ся следующим образом: 3 процента населения владеют половиной этого имущества, 27 процентов — второй половиной, а 70 процентов не имеет вовсе налогооблагаемого имущества. Положение примерно такое же, что и сорок лет тому назад.

Статистическият ежегодник дава следната картина на зависимостта на доходите от размера на собственност: 30 хил.човека, владеят соб­ственост от 80 хил. крони до милион и повече, получават годишен доход от 30 до 100 хил. крони и повее. В крупните, водещи компании, контролируеми на борсата, 91,5 про­цента от  акциите принадлежат на лица с доход над 50 хил. крони. Десетки  хиялди богати, получаващи огромни доходи, натрупващи пари, акции, недвижимо имущество, и милиони работници, служещи, селяни, бъдещето на които е осигурено само с всекидневен тру­д, — такива са социалните контрасти в Швеция.

«Пълна заетост» и скрита безработица

В послевоеният период социал-демократическото правителство неед­нократно встъпвало със  заверения за съхранение на пълна заетост. В про­грамното заявление на правителството от 6 ноември 1957 година се говори, че «здравата икономика за всеки и за всички страни разглежда съхранение на пълна заетост.

Това са били обещания. А действителността показва, че безработи­цата продължава е постоянна заплаха за трудещите се. През януари 1959 година безработицата, по официални данни, достигнала небивали цифри за последните десетилетия — 73 хил. човека. Наистина през март 1959 година тя се е съкратила до 45 хил. човека, но това е  по офици­ални данни. Много хиляди безработни мъже и жени по раз­лични причини не се отчитат от статистиката, голяма част от тях защото не са застраховани по безработица.

Положението на пазара на труда не дава основания за утвърждение за това, че проблема с безработицата е напълно снета от дневния ред. И работата даже не е в това, че на пазара на труда постоянно се числится няколко десет­ки хиляди безработни. Оказва се скритата безработица няколко пъти превишава числото зарегистрирани безработни. Голям интерес представляват във връзка с тези данни на управление на шведската борса на труда, получени в резултат на въпрос през май 1958 година. В течение на седмица — от 10 до 16 май — на пазара на труда се били регистрирали 34 хил. без­работни, а фактически в това време търсели работа 136 хил. човека.

От общото количество лица, числящи се на работа, по данни на управ­лението на борсата на труда, били заети от 16 до 35 часа на седмица 688 хил. човека, а от 1 до 15 часа на седмица — 251 хил. Нима това не е скрита безработица?

Особенно трудно е да се определи действителната безработица сред жените, защото те в официалната статистика се считат за домашни стопанки, а така също защото те винаги се обръщат на пазара на труда даже в случай на крайна необходимост да получат работа. Освен това, около 300 хил. жени (от 800 хил. заети в народното стопанство) се използват на работа с непълна работна седмица.

(Ситуацията със заетостта в Швеции не само не се е подобрила от тогава, а и се е влошила. По данни от 2017 година в Швеция са регистрирани от 350-500 хил. безработни при количество от заето население в страната около 5 млн. човека., т.е. 7,5-10,5 %. Това е средно по страната. Безработицата сред младежите е по-висока в пъти — 17,7-27,8%. Това е «обществото на всеобщото  благосъстояние»? Почти 1/3 от най-активната и работоспособна част от обществото — младежта е изхвърлена зад борда, не е търсена, не е нужна! — прим. РП)

Какво се крие зад фасадата на дясната и политическа демокрация

Социал-демократическите пропагандисти не жалят сили за това да доказват, че в условията на шведската монархия всички поданници е предоставена «правова и политическа демокрация». Действително, в днешбата програма на СДПШ е записано:

«Правовата и политическа де­мокрация се  явяват не само оръжие на социал-демокрацията в борбата за икономическото преобразуване на обществото. Тя се явява самата цел, защото представлява неотменима част от този демократичен по­рядък, това съдружество от свободни и равноправни граждани, която се явва цел в стремежите на социал-демокрацията».

Преди да се разгледа въпроса за това, как на практика се осъществ­ява «правовава и политическа демокрация», следва да се напомни, че на хартия демокрацията съществува във всички буржоазни държави. И този факт, че в Швеция формално се допуска буржоазно-либерал­на свобода, нерядко се превръща във фикция, съвсем не говори за някакви заслуги на шведската социал-демокрация, защото тези свободи, са били завоювани дълго преди социал-демократите да представ­ляват болшинство в риксдага.

Но да погледнем, кой управлява «демократическата държава»; на кого принадлежат ръководните постове в  държавния апа­рат; кой ръководи въоръжените сили; кой съди; кой администри­ра.

Кралската власт в Швеция — това е така да се каже външна форма, зад която нетрудно е да се разгледа обикновената буржоазна държава. Ръководните постове в държавния апарат на страната при­надлежат на малка, но могъща част от хора, предаващи тези постове по наследство заедно с богатствата. 

По официални данни, публикувани в 1954 година от специалната комисия, възглавявана от Стен-Стюр Ландстрьом, състава на работниците в различните министерства в 1947 година представлявали почти тази карти­на, както и в 1917 година. От социална група III, включваща в себе си ра­ботници, дребни чиновници, средни и дребни селяни в състава на мини­стерствата е имало само трима човека. (В шведската официална статистика е прието да се дели цялото население по социално и икономическо положение на три основни групи: господстващи класи и слой общество— дворянство, буржоазия, буржоазна интелигенция, представляваща 6  % от цялото население,— отнасящи се към социална група I; средни слоеве, включвайки заможни селяни, съставляващи 37 % от населението, отнасящи се към социална група II; работници, малки и средни селяни и малки чиновници, съставляващи, като цяло 57 % от населението, отнасящи се към социална група III.) 

Даже такива учреждения, като главното управление на пощите, главното управление на телеграфите и главното данчно управле­ние, се формират преимущественно за сметка на представителите на висшите со­циални слоеве, а представителите на социалните групи III представляват в тях само 13,4 %. Количеството от  представители на социалната група III в органите на съдопроизводство и в министерството на правосъдието е толкова мизерно, че те даже не фигурират в статистическите данни.

Изводът на Стен-Стюре Ландстрьом за това, че «социалната структура на шведското общество в послевоения период по много е сходна със струк­турата до периода на демокрация и парламентаризъм», е напълно обоснован.

Изследванията на буржоазните учени в Швеция показват, че бол­шинството студенти във висшите учебни заведения — това са  деца на учени, пред­приемачи и крупни чиновници. За дълги години соци­алния състав на студенчеството почти не се е променил в полза на средните слоеве и работническата класа. 

Комисията Ландстрьом установила, че за десетилетие от 1936 до 1946 година в университетите и висшите учебни заведения са се обучали 58 % от представителите на социална група I, около 36 % — представители от социална група II и едва 6 % — от социална група III. Ще напомним, че отношението на тези групи към общото население на Швеция е обратно пропорционално.

Справедливостта на тези заключения се  подтвърждават от по-късните данни. Например професор Хернквист в свои изследвания в 1956 година установил, че във висшите учебни заведения постъпват от социална група III само 3 %, от социална група II — 7 % («Fackforeningsrorelsen», № 11. 1959).

Такива са някои от фактите на шведската действителност, свиде­телстващи за илюзорността и фалша на дясната и политическа де­мокрация, съществуваща в «обществото на всеобщо  благосъстояние».

«Програма на нашето време»

Обективният анализ на социалния строй, тенденциите на икономическото развитие на Швеция и политиката на шведските социал-демократи показва, че днес шведското общество е също така далеч от социализма, както и в периода на политическото господство на буржоазните партии.

Съвременна Швеция се явява типична буржоазна държава. Всички слоеве на трудовия народ на Швеция се експлоатират от крупния капита­л, който присвоява все повече и повече от техния труд.

Властта на крупния капитал се разпространява не само в производ­ството. Тя обхваща всички области oт живота на обществото: финанси, търговия, транспорт и връзки, културен и политически живот.

Така дадената едно време от социал-демокрацията «со­циализация» остава празно обещание, властта на монополистите не само не се ограничава, но даже расте, икономическото и социално нера­венство не се унищожава. Какво могат да направят в тези условия лидерите на шведските социал-демократи? Швед­ските социалисти мислят да преразгледат своята програма, да премахнат всичко, което е свързано с марксизма, с класовата борба, за рево­люционното преобразование на буржоазното общество. (Помните ли заявленията на Зюганов в програмата Шевченко? «Марксизъм? Ние изчерпахме тази тема!» — прим. РП)

В проекта на новата програма на шведските социал-демократи няма даже упоминание за Маркс и марксизма. Изхвърлен е и духа на революци­онната борба за преустройство на буржоазното общество.

Изходен пункт на социално-икономическата програма на шведските социал-демократи се явява положението за трансформация на капитализма в съвременните условия, за демократизация на буржоазната собственост.

«По законодателен път, а така също в стачна борба — казано е в проекта на програмата — единовластието на частните собственици на капитала беше свалено и болшинството от народа могло да увеличи своята степен в растящите продукти от производството. Благодарение на развитието на държавното, комунално и кооперативно предприемачество са били създадени раз­лични форми на демократизация на правата на собственост… Така в редица страни (най-вече се има предвид Швеция. — Авт.) на смяна на обществото, където господствали масова бедност, необезпеченост и остри класови противоречия, дошло общество на благосъстояние» («Program for var tid», 1959).

Авторите на проекта на програмата не могли да не отбележат такива факти от съвременната действителност на буржоазна Швеция, които­ е невъзможно да не се забележат и не трябва да се опровергават. Но критиката на капита­лизма трябва да се дава внимателно.

«В обществo на благосъстояние — говори се в проекта на програмата— незначително число хора все още господства в преобладаващия сек­тор на частната икономика… Все по-голямо число собственици на акции стават­ пасивни получатели на дивиденти, докато незначително количество собственици на големи състоя или ръководители на круп­ни предприятия, финансови учреждения и отраслеви организации са съсредоточили в свои ръце значителна икономическа мощ».

Това е откровено признание за това, че за годините на социал-демократическо управ­ление монополите не са загубили своето господстващо положения в ико­номиката на «общество на всеобщо благосъстояние».

Още по-откровено в проекта на новата програма се признава на­личието на класови антагонизми в шведското общество, което в изображението на буржоазните пропагандисти изглежат идилически.

«Все още оставащите класови бариери и социални различия пречат на раз­витието на общности и солидарности между различните групи населения».

И по-нататък:

«Външните прояви на демокрация и демократични обще­ственни организации съдействали за укрепване солидарността между хората, но оказали се неспособни да създадат у всички хора чувство на дей­ствителна общност и съвместно участие в обществения живот».

Може още не малко подобни изказвания, в които повече или по-малко откровено да се признава, че в шведското «обще­ство на всеобщо благосъстояние» «се съхраняват много първоначални черти на капитализма». При това се оказва, че именно тези черти, ко­ито определят социалната същност на шведското общество, където ико­номическо и политическо господство на монополите се осъществява, може да се каже е в класическа форма.

Какви изводи правят от този анализ авторите на проекта за нова про­грама? За това може да се съди по съдържанието на втория раздел «Общи принципи», в които се сформулирани целите на социал-демократическата партия.

«Преобразователната дейност на социал-демокрацията има цел да отстрани несъответствията, характерни за съществуващото общество, и да реша възникващите в хода на развитие нови проблеми от социалистиче­ска позиция».

Началото е многообещаващо, макар че и тук става въпрос за не за борба за създаване на нов обществен строй, а за отстраняване на недостатъците на съществуващия, или на буржоазно общество. Линията на реформистско усъвършенстване на съвременното капиталистическо общество отчетливо встъпва, като генерално направление на социал-де­мократичната политика.

Целта на социал-демократическата политика, както тя е формулирана в проектата на програмата— създаване на общество, основано на принципите на ра­венство и свобода. Но какво разбират авторите на проекта под думата «равен­ство», какъв смисъл влагат те в това абстрактно понятие?

«Социал-демокрацията встъпва против такъв порядък, при който­ правото на собственост дава на хората с нищо да контролира властта». Но социал-демокрацията не встъпва против самата частна собствено­ст, която съставлява икономическа основа на господство на монополите.

Социал-демокрацията не желае да бъдат свързани «тра­диционните представления за съществуващото разграничение между задачите, стоящи пред обществото и пред частните лица в иконо­мическата област». «Традиционните представи» за задачите на «частните лица» в икономическата област — това са марксически представи, в които няма място за «добри» капиталисти, бащински отнася­щи се към своите работници и натрупващи несметни богатства за сметка на «въздържание».

«Големи маси рабо­тници и служещи, заети в частното стопанство, зависят от решенията, които приемат незначително малцинство, ръководейки се първо от своите лични интереси».

Признавайки частното предприемачество за естествен елемент на «общество на всеобщо благосъстояние», авторите на програмата не могат да не признаят и конкурентната борба като средство, стимулиращо появата на по-ефективни методи на производство и даже разпределение. Аслед това те са принудени да допуснат и целесъобразност на капита­листическа концентрация на производство, наистина считайки важно уста­новяването на демократичен контрол над монополите, които дели­катно се наричат в проекта на програмата «крупни единици».

«При сравнениe не предишната и новата програма е видно, че архаическите положе­ния са отстранени, стария марксически лексикон е изчезнал, идеологията на сътруд­ничество програмно оформена» («Stoekholms-Tidningen». 18.12.1959).

Концентрацията на икономическа мощ в частни ръце е несъвместима с демократичните принципи на равенството, заявяват лидерите на швед­ските социал-демократи. Но къде са исканията в борбата против всевла­стието на монополите, обобществяването на производството, съдържащи се в същест­вуващата програма? Няма ги. Като радикални методи на оздравяване на капитализма, подчинение на дейността на капиталистите на инте­ресите на обществото се издигат гумени, неясно сформулирани ре­цепти на въздействие на частното предприемачество по пътя на уравнение правата в областта на управлението на производството. Социално-икономическата програма на шведските социал-демократи означава отстъпление от предишните и без това скромни искания, означава капитулация пред моно­полистическия капитал.

За по-нататъшната еволюция на шведските социал-демократи надясно свиде­тельстват и тези положения в проекта на програмата, в които се говори за идеологическите основи на партията, за нейната политика в областта на идеологическия живот на обществото. Ако в предишната програма е имало пункт за отделяне на църквата от държавата, за предаване на собствеността на църквата на обществото, то в проекта на новата програма няма нито дума за отделяне на църквата, за конфиска­ция на нейното имущество

Външната политика на шведските социал-демократи, основа на която е принципа на традиционен неутралитет, остава без изменения. Социал-демократите поддържат идея за равенство на народите и необходи­мост от помощ за слаборазвитите страни от страна на държави с по-високо ниво на развитие на икономика.

В програмата се съдържа голяма доза антикомунизъм. И тук шведските социал-демократи отдали дан на времето: каква «социали­стическа» партия се отказва от критика на комунизма!

Буржоазните кръгове в Швеция по достойнство оценили труда на съставите­лите на проекта за нова «принципиална» програма на социал-демократиче­ската партия.

Органът на либералите «Дагенс нюхетер» пише:

«Своята нова програм­а на шведската социал-демокрация прави още една стъпка в страни от марксизма и принципните традиций на социализма… Програмата едва ли дава ясно осветяване на това, какво партията конкретно се събира да прави» («Dagens nuheter». 23.12.1959).

Органът на Дясната партия вестник «Свенска дагбладет» в броя от 2 ян­уари 1960 година отбелязва, че проекта на новата програма на СДПШ «Програмата на нашето време», по същество, изхожда от необходимостта да се «законсер­вира обществения строй, явил се резултат от социал-демокра­тическо управление в течение на няколко десетилетия»,

* * *

Анализът на социално-икономическата структура на шведското общество водено от всяко обективно изследване до извод, че «държавата на всеобщо благосъстояние» — обикновено буржоазно общество, в което господстващо положение заема монополистическия капи­тал. Социалните завоевания — висока заетост, широка система на пенсиониране, сравнително висок жизнен стандарт — съвсем не са следствие от «демократизация на капитала» и трансформация на буржоазното об­щество, а резултат от дълга и упорна борба на трудещите се.

Социал-демократическата партия  на Швеция се намира в плен на рефор­мистски представи за целите на работническто движение и не се стреми към корените, революционните преобразования на шведското общество. Идеята за създаване на «съобщество на граждани, сътрудничещи между себе си на осно­ва свобода и равенство», са формулирани в програмния документ на СДПШ, придобиват утопичен характер, защото частната собственост остава основа на съвременното шведско общество.

Независимо от явния отход на лидерите на социал-демокрацията от марксизма, от истинските социалистически принципи, комунистите, прогресивните сили в Швеция поддържат социал-демократите в практическата дейност за осъществяване на реформи, насочени на подобряване ико­номическото положение на трудещите се, за ограничаване властта на монополите, за демократизация на обществения живот. Комунистите считат СДПШ за работническа партия и сътрудничат с нея в борбата против опитите на буржоазните партии да отнемат социалните завоевания на трудещите се. Политиката на един­ство на действия на комунисти и социал-демократи в предприятия и в профсъюзите носи своите плодове и завоевават все по-голямо признание сред масите.

Но поддържането на социал-демократите в практическата дейност по осъществяване на реформи, полезни за народа, комунистите заедно с това встъпват против илюзиите, породени от реформистските концеп­ции за «демократизация на капитала» и «социално партньорство», разкриват експлоататорския характер на «обществото на всеобщо благосъстояние». И може да се надяваме, че работническто движение ще прекрачи границите, които издигат на неговия път лидерите на социал-демокрацията.

 

[1] В настоящее время СДПШ вновь собирается пересмотреть свою программу. В партии’уже обсуждается проект новой «принципиальной» программы, представлен­ной комиссией, избранной на последнем съезде СДПШ в 1956 году. В состав комис­сии входят: Т. Эрландар- Т. Нильссон, Г. Стрэнг, Р. Эденман и Н. Чельгрен (члены комиссии), К. Бьёрк, Н. Эрикссон, X. Юханссон, О. Цеттерберг и Я. Мер (заместители членов комиссии). Кроме того, в работе комиссии принимали участие: А. Альстер- даль, С. Асплинг, К. Г. Мальстрем, К. Э. Уднер, У. Пальме, Г. Рен и Р. Стернер. В предисловии к проекту новой программы указывается, что ее составители кон­сультировались с Э Вигфорсом, который является автором еще действующей про­граммы, принятой в 1944 году.

[2] Согласно данным, опубликованным в «Стокгольмс-Тиднинген» от 24 ноября 1959 года, средняя заработная плата женщин-работниц, занятых в государственных учреждениях, составляет 75 процентов от средней заработной платы мужчин, выполняющих ту же самую работу, в торговле — 70 процентов, в промышленности — 69 процентов, а заработная плата женщин, занятых в административно-управленческом аппарате и на государственной службе, составляет всего половину заработной платы мужчин.

* * *

От редакции РП: За цялото време на власт СДПШ широко известните капиталистически монополи на Швеция — ABB, Volvo, Saab, Electrolux, IKEA, Nordea и др. никога не са били национализирани. даже буржоазния политолог — С. Липсет по този повод казал, ярко отразяв айки класовата същност на реформистите:

«Парадоксално е че т. н. буржоазни партии — либерали, центристи и консерватори — за първите три години на управление (1976—1979) национализирали повече промишленни предприятия, отколкото социал-демократите за предишните 44 години. Но върнали се на власт в 1982 г., социал-демократите се заели с приватизация.»

След разрушаването през 1991 година на СССР и реставрацията в съветските републики на капитализма СДПШ рязко отхвърлила «шведския социализъм». Той повече не и трябвал. В отсъствие на постоянна «комунистическа заплаха» да се отстъпва на трудещите се от капиталистите нямало смисъл. Социал-демократическото правителство рязко ограничило участието на държавата в икономиката на страната, изпразнило държавните монополи и се отказало от регулиране на значителна част от отраслите — селско стопанство, енергетика, сфера на телекомуникации, пощи и обществен транспорт и др. Отменило всички селскостопански субсидии. Продало половината атомни електростанции в страната на немски корпорации. Предало в частни ръце част от телефонните компании, неяои учреждения на образование и здравеопазване.

Естествено, че такава политика, явно е насочена на осигуряване интересите на крупния капитал, а следователно, против интересите на трудещите се маси, не могло да не предизвика серипзно недоволство в страната, а значи и отчуждение на трудещото се население от СДПШ. Станало рязко падане на членството в партията — заминават си с тълпи. Ако в 1990 година в партията са се наброявали около 1 млн човека – 12% от населението на страната (основната маса — членове на профсъюзи, явяващи се колективни членове на партията), то в 2014 году в СДПШ са останали около 120 хил.човека, основно пенсионери. Младежта на Швеция, 1/3 от която няма работа, повече не вярва на обещанията на социал-демократическите лъжи. Тя иска реална демокрация, реални права и свободи, които СДПШ и буржоазната демокрация не могат да дадат.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 230407
Постинги: 710
Коментари: 85
Гласове: 165
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031