Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11 12:00 - Великата Октомврийска Социалистическа Революция II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове:
-1



Успехите на болшевишката партия в столицата. Неудачно настъпление на войските на Временното пра­вителство на фронта. Смазване на юлската де­монстрация на работници и войници.

Партията разгърнала на основата на решенията на Априлската конфе­ренция огромна работа по завоюване на масите, по бойното им възпитание и организация. Ли­нията на партията в този период се заключавала в това, по пътя на търпеливо разяснение на болше­вишката политика и разобличение на съглаша­телството на меншевики и есери изолирайки ги от масите, завоюване на болшинство в Съветите.

Освен работа в Съветите болшевиките водели огромна работа в профсъюзите, фабрично-заводските комитети.

Особено голяма работа водили болшевиките в армията. Навсякъде са започнали да се създават военни организации.

Благодарение на тази пропагандистско-агитационна работа болшевиките още в първите месеци на революцията в много градове работниците преиз­бирали Съветите, като вместо меншевики и есери избирала привърженици на болшевишката партия. Ра­ботата на болшевиките давала прекрасни резулта­ти, особено в Петроград.

На 30 май—3 юни 1917 година се състояла Петро­градската конференция на фабзавкомите. На нея зад болшевиките стоели вече 3/4 от делегатите. Петроградският пролетариат почти напълно застанал зад болшевишкия лозун­г — «Цялата власт на Съветите!».

На 3 (16)июни 1917 година се събрал Всеерусий­ския конгрс на Съветите. Болшевиките били още в малцинство в Съветите — те имали на конгреса не повече от 100 делегата против 700— 800 меншевици, есери и други.

Болшевиките на I конгрес на Съветите настойчи­во разобличавали гибелното съглашателство с буржоазията, разкривали империалистическия характер на войната. Ленин встъпил на конгрса с реч, в която доказвал правилността на ли­нията на болшевиките, заявявайки, че само властта на Съветите може да даде хляб на трудещите се, земята на селяните, да се постигне мир, да се изведе страната от разрухата.

В това време в работническите райони на Петроград вървяла масова кампания за организация на демон­страция и предявяване на искания към конгреса на Съветите. Желаейки да предупреди самочинно де­монстрацията на работниците и разчитайки да се използва в свои цели на революционно настрое­ние на масите, Изпълкома на Петроградския Съвет решил да назначи в Петроград демонстрация на 18 юни (1 юли). Меншевики и есери разчитали, че демонстрацията ще премине под антиболшевишки лозунги.

Демонстрацията на 18 юни 1917 година, станала пред могилата на жертвите на революцията, показала силата на болшевишката пар­тия. Тя показала нарастващата революцион­ност на масите и връщане доверието и към болшевишката партия. Лозунгите на меншевиките и есерите за доверие към Временното правителство, за необходимост от продължаване на войната потънали в огромната маса от болшевишки лозунги. 400 хил. демонстранти преминали с лозун­ги на знамената: «Долу войната!», «Долу десете министри-капиталисти!», «Цялата власт на Съветите!».

Това било пълен провал за меншевиките и есерите, провал на Временното правителство в столицата.

Но Временното правителство, получило поддръжка на I конгрес на Съветите, решило да продължи империалистическата политика. Същият ден 18 юни Временното правителство, изпълнявайки волята на англо-фраенските импе­риалисти, вдигнало войниците на фронта в настъпление. При успех са щели да кажат , че това е тяхно дело. При неуспех е можело да се прехвърли цялата вина на тези болшевики, обвинявайки ги в разло­жение на армията.

Може да не се съмнявате, че настъпле­нието се провалило. И то действително се провали­ло

Революционноото възмущение на петроградските работници и войници нямало край. На 3 (16) юли в Петроград, във Виборгски район, стихийно започнали демонстрации. Те продъл­жили целия ден. Отделни демонстрации се разраснали в обща грандиозна въоръжен­а демонстрация под лозунга на преход на вла­стта към Съветите. Болшевишката партия била против въоръжено встъпление в този момент, защото смятала че революцион­ната криза още не е назряла, че армията и провин­цията още не са готови за поддържане на възста­нието в столицата, че изолирано и прежде­временно възстание в столицата може само да облегчи контрареволюцията с разгром над авангарда на революцията. Но когато станало видно, че да се удър­жат масите от демонстрации е невъзможно, партията постановила да се приеме участие в демон­страцията, но тя мирна и ор­ганизирана характер.

Независимо от мирния характер на демонстра­цията, против демонстрантите били изпратени реакционни части — юнкерски и офицер­ски отряди. Улиците на Петроград обилно били полети с кръвта на работници и войници.

Меншевиките и есерите в съюз с буржоазия и белогвардейски генерали, удавили рабо­тническата и войнишка демонстрация, нахвърлили се на болшевишката партия. Помещението на редак­цията на «Правда» било разгромлено. «Правда», «Солдатска правда» и редица други болшевишки вестници биыли закрити. Започнало разоръжаване на красногвардейците. Революцион­ните части на петроградския гарнизон били изведени от столицата и отправени на фронт. Обвинението про­тив Ленин било изфабрикувано в щаба на гене­рал Деникин на основание показания на шпио­ни и провокатори.

Така коалиционното Временно правителство, където влизали такива видни представители на меншевики и есери, като Це­ретели и Скобелев, Керенски и Чернов, — се насочили към открития империализъм и контрреволюцията. Вместо мирна политика те започнали да провеждат политика на продължаваине на вой­ната. Вместо охрана на демократичните права на на­рода те започнали да провеждат политика на ликви­дация на техните права и разправа с работници и войници със сила на оръжия.

Това което не решалии да правят представителите на буржоазията — Гучков и Милюков, това решили да направят «социалистите» — Керенский и Церетели, Чернов и Скобелев

Двувласитето се разпаднало.

Завършило в полза на буржоазията, защото нейната власт преминала в ръцете на Временното правителство, а Съветитес тяхното есеро-меншевишко ръководство се превърнало в придатък на Времен­ното правителство.

Завършил мирния период на революцията.

Поради изменилата се обстановка болше­вишката партия решила да измени своята так­тика. Тя преминала в нелегалност, укрила своя вожд Ленин започнала да се готви за възстание за да свали властта на буржоазията със силата на оръжие и установи Съветска власт.

Курс на партията на болшевиките на на подготовка за въоръжено възстание. VI конгрес на партията.

В обстановка на невероятно преследване от страна на буржоазния и дребнобуржоазен печат се събрал­ в Петроград VI конгрес на партията на болшевиките. Събрал се  той 10 години след V Лондон­ски конгрес и след пет години след Пражската конференция на болшевиките.

Такa, пет месеца след свалянето на царизма, болшевиките били принудени да се събират пак тайно, а вожда на пролетарската партия, Ленин да си крие в палатка близо до станция Разлив.

Преследван от хрътките на Временното прави­телство, Ленин не е можел да бъде на конгреса, но го е ръководил нелегално от своите съратници и ученици в Петроград: Сталин, Сверд­лов, Молотов, Орджоникидзе.

На конгреса присъствали 157 делегата с решаващи и 128 със съвещателе глас. Партията към това време е наброявала около 240 хил. човека.

Гоненията над болшевиките, на работническата класа през юлските дни не само не намалили влия­нието на нашата партия, а,обратно — още повече го увеличилио. Делегатитепос места привеждали маса факти за това, че работници и войници да вдигнат масите и да напуснат меншевиките и  есерите, пре­зрително наричайки ги «социал-затворници». Работници и  войници, членове на партията на меншевиките и есерите, късали своите членски билети и с проклятие излизали от тези парии, искайки бол­шевиките да ги приемат в своята партия.

Основните въпроси на конгреса били полити­ческия отчет на Централния Комитет и въпроса за политическото положении. В доклада по тези въпроси другаря Сталин ясно показал, че независимо от цялото усилие на буржоа­зията да удави революцията, последната расте и се развива. 

Политическото положение в страната след юлските дни рязко се изменило. Не се получило двувластие.

Съветите, все още ръководими от меншевики и есери, се скатили в лагера на буржоазията и при днешното положение могат да встъпят само в ролята на пособници на Временното прави­телство. Лозунгът «Цялата власт на Съветите», гово­рил другаря Сталин, след юлските дни трябва да бъде свален. Но временното сваляне на този ло­зунг не означава отказ от борба за власт на Съветите. Става въпрос не за Съветите въобще, като органи на революционна борба, а само за Съветите, ръководени от меншевики и есери.

«Мирният период на революцията е завършил — го­ворил другаря Сталин — настъпил е период не мирен, период на сблъсъци и взривове…» (Протоколи на VI конгрес РСДРП(б), стр. 111].

Партията вървяла към въоръжено възстание.

На конгреса се намерили хора, които, отразявали буржоазно влияние, встъпили против курса на социалистическа революция.

Троцкистът Преображенски предлагал в резо­люцията за завоевание на властта указва, че само при наличие на пролетарски революции на За­пад може да се насочи страната по социа­листически път. Против това троцкист­ско предложение встъпил другаря Сталин.

«Не е изключена възможността — говорил другаря Сталин — че именно Русия  се явява страна, полагаща пъта към социализма… Трябва да отхвърлим отживелите представи за това, че само Европа може да ни покаже пътя. Съществува марксизъм догматически и марксизъм творче­ски. Аз стоя на почвата на последния» (там, стр. 233—234).

Бухарин, намиращ се на троцкистски позици­и, утвърждалвал, че селяните са настроени отборанително, че те се намират в блок с буржоа­зията и няма да тръгнат след работническата класа.

Възражавайки на Бухарин, другаря Сталин доказвал, че селяните са различни: има заможни селяни, които поддържат империали­стическата буржоазия, и селяни бедни, които търсят съюз с работническата клас­а и я поддържат в борбата за победата на революцията.

Конгресът отхвърлил поправките на Преображенски и Бухарин и утвърдил проекта на резолюция на другаря Сталин.

Конгресът обсъдил икономическата платформа на болшевиките и я утвърдил. Нейните основни пунк­тове: конфискация на помешчическите земи и нацио­нализация на всички земи в страната, национализа­ция банки, национализация на едрата про­мишленост, работнически контрол над произ­водството и разпределението.

VI конгрес във всички свои решения с осо­бенна сила подчертавал ленинското положение за конгрес на пролетариата и бедното селячество, като условие за победа на социалистическата революция.

Конгресът осъдил меншевишката теория за неутралност на профсъюзите. Конгресът указал, че сериозните задачи, които стоят пред рабо­тническата класа на Русия, могат да бъдат изпълнени само ако профсъюзите останат боеви класови организации, признаващи политическото ръководство на партията на болшевиките. Конгресът приел резолю­ция «За съюза на младежите», които в това време нерядко възниквали произволно. Партията успяла в резултат от последваща работа да закре­пи тези млади организации за партията, като партиен резерв.

На конгреса се обсъждал въпроса за изправянето на Ленин на съд. Каменев, Риков, Троцки и други още до конгреса считали, че Ленин трябва да се яви в съда на контрареволюционерите. Другарят Сталин ре­шително се изказал против явяването на Ленин на съд. VI конгрес също така се изказал против явването на Ленин на съд, считайки, че това няма да е съд, а разправа. Конгресът не се съмнявал в това, че буржоазията ще се сдобие само с едно — физиче­ска разправа с Ленин, като със свой опас­ен враг. Конгресът изразил протест против буржоазно-полицейските лъжи към вождовете на рево­люциония пролетариат и изпратил привет­ствие към Ленин.

VI конгрес приел нов устав на партията. В него партията указала, че всички организации на партията трябва да се изграждат на началото на демократически централизъм. Това означавало: 1) изборност на всички ръководещи органи на партията отгоре надолу; 2) периоди­чна отчетност на партийните органи пред своите партийни организации; 3) строга партийна дисциплина и подчинение на малцинството над болшинството; 4) безусловна отговорност на решенията на висшите органи за низ­шите и за всички членове на партията. В устава на партията е било казано, че в партията се приемат хора от местните организации по препоръка от двама членове на партията и след утвърждаване на общо събрание на членовете на партийната ор­ганизации.

VI конгрес приел в партията «межрайонцев» заедно с техния лидер Троцки. Това е била малка група, която съществувала в Петро­град от 1913 година и се състояла от троцкисти-меншевики и части от бивши болшевики, отклонили се от партията. «Межрайонцы» по време на войната били центристска организация. Те са се борили против болшевиките, но те не били също така в много отношения съгласни с меншевиките, заенайки така междинно, центристско, колебаещо положение. По време на VI конгрес на партията «межрайонците» заявили, че те във всичко са съгласни с болшевиките и молят да бъдат приети в партията. Конгресът удовле­творил тяхната молба, разчитайки на това, че те с времето могат да станат истински болше­вики. Някои от «межрайонците», напри­мер, Володарский, Урицкий и други действително станали след това болшевики.

Всички решения на VI конгрес били насочени на подготовката на пролетариата и бедното селячество към въоръжено възстание. VI конгрес нацелил партията на въоръжено възстание, на социалистическа революция.

Пуснатият на конгреса манифест на партията при­зовал работници, войници, селяни да готвят сили за решителна схватка с буржоазията. Той завършвал със следния текст:

«Гответе се към нови битки, наши бойки другари! Устой­чиво, мъжествено и спокойно, не поддавайки се на провокация, набирайте сили, стройте се в бойни колони! Под знамето на партията, пролета­рии и войници! Под нашето знаме, угнетени села!».

Заговорът на генерал Корнилов против револю­цията. Разгром на заговора. Преход на Съветите в Пе­троград и Москва на страната на болшевиките.

За­владявайки цялта власт, буржоазията започнала да се готви към разгром на обезсилените Съвети и създа­ване на неприкрита контрареволюционна дикта­тура. Милионерът Рябушинский нагло заявил, че изход от положението той вижда в това, че «костеливата ръка на глада, народната нищета ще хване за гърлото лъжедругарите на народа — демокра­тическите Съвети и Комитети». На фронта сви­репствали полеви съдилища и смъртни присъди за войниците.

На 12 август в Москва в Болшой театър се открило заседание на Временното правителство за мобилизация на силите на буржоазията и по­мешчиците на Държавно съвещание. На него присъствали, главно пред­ставители на помешчиците, буржоазията, генерали­тета, офицерството, казачеството.

В деня на откриване на Държавното съвеща­ние болшевиките организирали в Москва във вид на протест всеобща стачка, обхванала болшинството работници. Едновремено станали стачки и в редица други градове.

Есерът Керенски, заплашвал в своята реч на съвещанието «с желязо и кръв» да удави всякакви опини на революционното дви­жение, в това число опитите за самоволно за­владявне на селяните помешчическите земи.

Контрареволюционният генерал Корнилов пря­ко поискал «да се премахнат Комитетите и Съветите». В Ставка, както се е наричала тогава щаба на главно­командващия — към генерал Корнилов се хванали банкери, прекупвачи, фабриканти, обещавайки пари и поддръжка. За да отвлекат от него внимание, заговор­ниците пуснали слух, че болшевиките в Петро­град подготовят възстание към дена на половингодишнината от революцията — 27 август. Временното правителство начело с Керенски се стоварило на болшевиките, усилило терора против пролетарската партия. Заедно с това генерал Корнилов събирал войска за да ги насочи към Петроград, да ликвидира Съветите и създаде правителство на военна дик­татура.

За своето контрареволюционно встъпление Корнилов предварително се договорил с Ке­ренски. Но в самия момент на корниловското встъпление Керенски изменил фронта, разграничил се от своя съюзник.

На 25 август Корнилов изпратил към Петроград 3 конен корпус под командването на генера­л Кримов, обявявайки му, че той трябва да «спаси родината». В отговор на корниловското възстание ЦК на болшевишката партия призвал работници и войници към активен въоръжен отпо­р на контрареволюцията. Няколко хиляди въоръжен­и кронщадтски матроси дошли на за­щита на Петроград. В «дивата дивизия», настъпваща към Петроград, били внедрени делегати, които разяснили на панинарите-войници смисъла на корниловското встъпление и «дивата дивизия» се отказала да настъпва към Петроград.

Смъртно изплашените есеро-меншевишки лидери, в това число Керенски, търсели в тези дни защита от болшевиките, защото те се убедили, че единствената реална сила в столицата, способна да разбие Корнилов — това са болшевиките. Но, мобилизирайки масите на раз­гром на корниловщината, болшевиките не прекра­щавали борбата и с правителството на Керенски.

Разгромът на корниловщината с един удар разкрил и осветлил съотношението на силите между революцията и контрареволюцията. Показал обречеността на целия контрареволюционен лагер от генера­ли и кадетски партии до заблудили се в плен от буржоазията меншевики и есери.

Разгромът на корниловщината показал, че болшевишката партия е израснала в решаващата сила на революцията, способна е да разбие контрареволюцията. Нашата партия не била още управляваща партия, но тя действала в дните на корниловщината, като истинска управляваща сила, защото нейните указания се изпълнявали от работници и войници без колебание.

Накрая, разгрома на корниловщината показал, че уж умрелите Съвети всъщност таят в себе си великата сила на революцион­ния отпор. Не подлежало на съмнение, че именно Съветите и техните ревкоми преградили пътя на корниловските войски и надвили техните сили.

Борбата с корниловщината оживила заспалите Съвети на работнически и войнишки депу­тати, освободила ги от плена на съглашател­ската политика, извела ги на широкюк път на революционната борба и ги обърнала към болшевишката партия. Влиянието на бол­шевиките в Съветите нараснало, както никога. 

Корниловското възстание показало на широките маси селячество, че помешчиците и гене­ралите, разгромили болшевиките и Съветите, ще се заемат след това със селяеството. Затова широките маси селска беднота започнали все по-тясно да се сплотяват около болшевиките. Самоволното оране на помешчически земи приело повсеместен характер. Нито уговорки, нито картелни отряди не могли да спрат селяните вдигнали се на революция. Разгърнала се полоса на оживление и обновяване на Съветите, полоса на болшевизация на Съветите. Есеро-меншевишкия президиум на Московския Съвет също си подала оставката, очиствайки пътя на болшевиките. Това означавало, че основните предпоставки, необхо­дими за успешното възстание, вече назрели.

Отново бил издигнат лозунга: «Цялата власт на Съветите!».

Но това вече не бил стария лозунг на прехода на властта в ръцете на меншевишко-есеровските Съ­вети. Не — това е бил лозунг на  възстание на Съве­тите против Временното правителство с цел предаване на цялата власт в страната на Съветите, ръко­водени от болшевиките.

Сред съглашателските партии започнал разнобой.. У есерите изпъкнало под натиска на рево­люционно настроеното селячество ляво кри­ло — «леви» есери, които започнали да изразяват недоволство от политиката на съглашателство с буржоазията. У меншевиките се появила група «леви», т. н. «интернационалисти», които теглели към болшевиките. Що се отнася до анархистите, то те са били нищожна по своето влияние група, които окончателно се разпадна­ли на малки групи, от които едни се смесили с престъпно-варварски и провока­торски елементи, а дру­ги станали «идейни» еспроприатори, гра­бещи селяните и малки градски хора вземащи от работниците клубове и техните помещения, а трети преминали откри­то в лагера на контрареволюционерите, устройвайки своя личен живот в задния двор на буржоа­зията. Всички те били против всяка власт, в това число и особено — против революционната вла­ст на работници и селяни, защото били уверени, че революционната власт няма да им даде възможност на грабят народа и разхищават народното имущество.

След разгрома на корниловщината меншевики и  есери направили още един опит да отслабят нарастващия революционен подем. С тази цел на 12 септември 1917 година те свикали Все­руско демократично съвещание от пред­ставителите на социалистическите партии, съгла­шателски Съвети, профсъюзи, земства, тър­говско-промишлени кръгове и воински части. Работниците се изсмели над парламентарните упражнения на съглашателите. Те от смях кръстили Предпарламента «преди банята».

ЦК партията нa болшевиките решил да бойкотира Предпарламента. Наистина, болшевишката фракция на Предпарламента, където стоели такива хора, като Каменев, Теодорович, не искали да напуснат стените на Предпарламента. Но ЦК на пар­тията ги заставил да напуснат Предпарламента.

Участието в Предпарламента упорно отстоявали Каменев и Зиновиев, стремейки се да отвлекат така партията от подготовката на възстанието. Против участие в Предпарламента решително встъпила болшевишката фракция на Всеруско­то демократическо съвещание другаря Сталин.

Ленин и Сталин считали за сериозна грешка даже кратковременното участие в Предпарла­мента, защото то би могло да  посее заблудени надежди сред масите, че Предпарламента действително може да направи нещо за тру­дещите се.

В същото време болшевиките настойчиво го­твили II конгрес на Съветите, където смятали да получат болшинство. Независимо от всички увъртки на меншевики и есери, стоящи във ВЦИК, под напора на болшевишките Съвети II Всеруски конгрес на Съветите бил назначен за втората половина на октомври 1917 година.

Окончание



Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 230407
Постинги: 710
Коментари: 85
Гласове: 165
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031