Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11 12:00 - Великата Октомврийска Социалистическа Революция III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове:
0



 Октомврийското възстание в Петроград и ареста на Временното правителство. II конгрес на Съветите и образуване на Съветско правителство. Декрети на II конгрес на Съветите за мир, земя. Победа на со­циалистическата революция.Причини за победата на социалистическата революция.

Болшевиките започнали усилено да се готвят за възстание. Ленин указвал, че получавайки болшинство в голяма част от столичните Съвети на работническите и войнишки де­путати — Московския и Петроградски, болшевиките могат и трябва да вземат държавната власт в своте ръце.

На 7 октомври Ленин нелегално дошъл от Финландия в Петроград. На 10 октомври 1917 година се състояло историческото заседание на ЦК на пар­тията, на което било решено в близките дни да започне въоръжено възстание.

«ЦК признава, че както международното поло­жение на руската революция (възстанието във флота в Германия, като крайна проява на нараства­не в цяла Европа на световните социалистиче­ски революции, след това и заплахата за мира от империа­листите с цел потушаване революцията в Русия), както и военното положение (независимо от реше­нието на руската буржоазия и Керенски да сдаде Питер на немците), както и придобиването на мнозинство на пролетарската партия в Съветите — всичко това във връзка със селското възстание и с обрата на народното доверие към нашата партия (изборите в Москва), накрая явната подготовка втората корниловщина (извеждане на войските от Питер, и влизане на казаци, обкръжението на Минск от казаци и пр.), — всичко това поставя на преден план въоръженото възстание.

Признавайки така, че въоръженото възстание е неизбежно и напълно назряло, ЦК предлага на всички организаци на партията да се ръко­водят от това и с тази гледна точка да обсъждат и разрешават всички практически въпроси (конгреса на Съвета на Северните области, извеждането на войските от Пи­тер, встъпленията на московчани и минчани и т. н.)» (Ленин, т. XXI, стр. 330).

Против това историческо решение встъпили и гласували два члена на ЦК — Каменев и Зиновиев. Те, както и меншевиките, мечтаели за буржоазна парламентарна република и клеветели работническата класа, твър­дейки, че у нея няма сили за осъществяване на социалистическа революция, че те още не са до­расли да вземат властта.

Троцки на това заседание пряко не гласувал против резолюцията, но предложил поправка към резолюцията, която да блокира изпълнението на резолюцията и да провали възстанието. Той предложил да не започва възстание до откриването на II конгрес Съветите, което означавало — да се спре делото на възстанието, предварително да се разшифрова деня на възстанието, предупреждавайки за това Временното правителство.

ЦК на болшевишката партия изпратил упъл­номощени в Донбас, Урал, Хелзинки, Кронщадт, на югозападния фронт и т. н. за организация на възстанието по места. Другарите Ворошилов, Молотов, Дзержински, Ор­джоникидзе, Киров, Каганович, Куйбишев, Фрунзе, Ярославски и други получили спе­циални задания от партията по ръководене на възстанието по места. На Урал, в Шадринск, сред военните водил работа другаря Жданов.

По указание на Централния Комитет на пар­тията бил създаден Военно-революционен комитет при Петроградския Съвет, ставайки легален щаб на възстанието.

В това време и контрареволюцията спешно събирала своите сили. Офицерството се организирало в контрареволюционен «съюз на офицерите».

Правителството на Керенски поставило въпроса за преместване на правителството от Петроград в Москва. От това било видно, че то подго­твяло сдаване на Петроград на немците, за да пре­дотвратят възстанието в Петроград.

На 16 октомври се състояло разширено засе­дание на ЦК на партията. На него бил избран Партиен център по ръководство на възста­нието начело с другаря Сталин. Този център се явявал ръководно ядро на Во­енно-революциония комитет при Петроград­ския Съвет и ръководил практически цялото възстание.

На заседанието на ЦК капитулантите Зиновиев и Каменев отново встъпили против възстанието. Получили отпор, те преминали на открито настъпление в печата против възстанието, против партията. Ленин във връзка с това писал: «Каменев и Зиновиев дали на Родзянко и Керенски решението на ЦК на своята партия за въоръжено възстание».

Предупредените предатели и врагове на ре­волюцията веднага започнали да приемат мерки към то­ва, да предупредят за възстанието и  да серазгро­ми ръководния щаб на революцията — партията на болшевиките. Временното правителство устрои­ло секретно заседание, на което бил ре­шен въпроса за мерките на борба с болшевиките. Особенно големи сили контрареволюцията успяла да събере в Москва. У Временното прави­телство бил разработен план: за ден до от­криването на II конгрес на Съветите да се атакува и заеме Смолни, местопребиваването на ЦК на болшевиките и да се разгроми ръководния център на болшеви­ките.

Но дните и часовете на съществуване на Времен­ното правителство били вече преброени. Ника­кви сили не могли да спрат победното шествие на социалистическата революция.

На 21 октомври във всички революционни части на войската били изпратени болшевишки комисари на Военно-революционния комитет. Всички дни до възстанието във войсковите части, на фабрики и заводи вървяла енергична бойна подготовка.

На заседанието на Петроградския Съвет Троц­ки, дал на врага срока на възстанието, деня, в който болшевиките ще започнат възстанието. За да не дадат възможност на правителството на Керенски да спре въоръженото възстание, ЦК на пар­тията решил да започне възстанието по рано от срока и за ден до откриване на II конгрес на Съветите.

Керенски започнал своето встъпление рано сутринта на 24 октомври (6 ноември) с издаване на заповед за закриване на централния орган на партията на болшевиките «Рабочий путь» и изпратил бронирани коли към помещенията на редакцията на «Рабочий путь» и печатницата на болшевиките. Но към 10 часа сутринта по указание на другаря Сталин красногвар­дейците и революционните войници отблъснали бронираните коли и установили усилена охрана  на печатницата и редакцията на «Рабочий путь». Към 11 часа сутринта излязъл «Рабочий путь» с призив да се — свали Временното прави­телство.

Възстанието започнало.

На 24 октомври през ноща в Смолни дошъл Ле­нин, непосредственно вземайки в свои ръце ръководството на възстанието. През ноща към Смолни идвали революционни войскови ча­сти и отряди на Червената гвардия.

на 25 октомври (7 ноември) Червената гвардия и революционните войски заели гари, поща, телеграф, министерства, държавната банка.

Бил разпуснат Предпарламента.

Смолни, където се намирал Петроградския Съвет и ЦК на болшевиките, станал боен щаб на революцията, от където се издавали бойни заповеди.

Петроградските работници показали в тези дни, че те преминали под ръководството на болшевишката партия добра школа. Революцион­ните части на войската, подготвени към възстанието, точно изпълнявали бойните заповеди и се борили рамо до рамо с Червената гвардия. Морският флот не изоставал от армията. Кронщадт бил крепост на болшевишката партия, където отдавна не се признавала властта на Временното правителство. Крейцерът «Аврора» с гръм на своите пушки, насочени към Зим­ния дворец, възвестил на 25 октомври началото на но­ва ера — ерата на Великата социалистическа ре­волюция.

На 25 октомври (7 ноември) било публикувано обръщение на болшевиките «Към гражданите на Русия». В това обръщение се говорило, че буржоазното Временно правителство е свалено, че държавната власт е преминала в ръцете на Съветите.

Временното правителство се укрило в Зим­ния дворц под охраната на юнкери и ударни ба­тальони. В ноща на 25 към 26 октомври революци­онните работници, войници и матроси с щурм взели Зимния дворец и арестували Временното правителство.

Въоръженото възстание в Петроград побе­дило.

imageII Всеруски конгрес на Съветите открил се в Смолни в 10 часа и 45 минути вечерта на 25 ок­томври (7 ноември) 1917 година, когато победонос­ното възстание в Петроград било вече в пълен разгар и властта в столицата фактически се намирала в ръцете на Петроградския Съвет.

Болшевиките получили на конгреса болшинство. Меншевики, бундовци и десни есери, виждайки, че тяхната песен е изпята, напуснали конгреса, заявявайки за отказ да участват в неговата работа.

От името на конгреса било обявено за прехода на цялата власт в ръцете на Съветите.

«Опирайки се на волята на огромното болшин­ство от работници, войници и селяни, опирайки се на извършеното в Петроград победоносно възстание на работниците и гарнизона, Конгреса взема властта в свои ръце», — говори се във въззва­нието на II конгрес на Съветите.

През ноща на 26 октомври (8 ноември) 1917 година II конгрес на Съветите приел декрета за мира. Конгресът предлагал на воюващите страни да се сключи незабавно примирие със срок от три месеца за водене на преговори за мир.

В тази нощ II конгрес на Съветите приел де­крета за земята, по която «помешчическата  собственост на земята се отменя незабавно без всякакво изкупуване». За основа на този земеделски закон била приета общоселска заповед, съставена на основание 242 мест­ни селски заповеди.

Селячеството по този декрет полу­чило от Октомврийската социалистическа рево­люция над 150 милиона десятки нови земи, които преди се намирали в ръцете на помешчици, буржоазия, царско семейство, мана­стири, църква.

Селяните се освободили от ежегодно арендно плащане на помешчиците в сума около 500 милиона златни рубли.

Всички земни недра (нефт, въглища, руда и т. н.), гори, вода преминавали в собственост на народа.

Накрая на II Всеруски конгрес на Съве­тите бил сформирано първото Съветско пра­вителство — Съветът народните комисари. Той бил съставен изцяло от болшевики. Председател на първия Совнарком бил избран Ленин.

Така завършил историческия II конгрес на Съветите.

Делегатите на конгреса се разотишли по места, за да разнесат вестта за победата на Съветите в Петроград и да осигурят разпространението на Съветската вла­ст в цялата страна.

Не веднага във всички места преминала властта към Съветите. Докато в Петроград вече съществувала Съветската власт, в Москва още в течение на няколко дни се водили упорити и же­стоки битки на улиците. Едва след няколко дена метеж­ниците били разбити и била утвърдена в Мо­сква властта на Съветите.

В самия Петроград и някои от неговите райони в първите дни от победата на революцията имало опити за контрареволюция и опити да се свали Съетската власт. На 10 ноември 1917 година Керенски, бягал по време на възстанието от Петроград в района на северния фронт, събрал казашки части и ги насочил към Петро­град начело с генерал Краснов. На 11 ноември 1917 година контрареволюционната организа­ция — «Комитет по спасение на родината и револю­цията» — начело с есери вдигнала в Петроград метеж на юнкерите. 

В Могильов главнокомандвающия войските, Генерал Духонин също се опитал да устрои метеж. Когато Съветското правител­ство предложило на Духонин незабавно да при­стъпи към преговори за примирие с гер­манското командване, той отказал да изпълни предписанието на правителството. Контрареволюционната Ставка била разгроме­на, при това Духонин бил убит от възстаналите против него войници.

Опитали да спрат Съвет­ската власт също така известните опортюнисти вътре в партията: Каменев, Зиновиев, Риков, Шляп­ников и други. Те започнали да искат създаване на «еднородно-социалистическо правителство» с участието на меншевики и есери, едва свалени от Октомврийската революция. 

Що се отнася до «левите» есери, то желаейки да съхранят влияние срерд селските маси, опре­делено съчувстващи на болшевиките, те решили не се карат с болшевиките и съхра­нили засега единен фронт с тях. Състоялата се през ноември 1917 година конгрес на селските Съвети признал всички завоевания на Октомврийската социалистическа революция и декретите на Съветската власт.

Oт октомври 1917 година до януари—февруари 1918 година съветската революция успяла да се разпро­страни в цялата страна. Разпространението на властта на Съветите по територията на огромната стра­на преминала с такъв бърз темп, че Ленин го нарекъл «триумфален марш» на Съветската власт.

Великата Октомврийска социалистическа ре­волюция победила.

От редицата причин, определящи така, срав­нително леката, победа на социалистическата революция в Русия, следва да се  отбележат сле­дните главни причини.

  1. Октомврийската революция имала пред себе си такъв, сравнително слаб, лошоорга­низиран, политически с малко опит вра­г, като руската буржоазия. Неукрепнала още икономически и изцяло зависеща от пра­вителствените поръчки, руската буржоазия нямала нито политическа самостоятелно­ст, нито достатъчна инициатива, необходима за това да се намери изход от положението. У нея нямало опит  при политическите комби­нации и политическа продажба в голям мащаб, каквито е имала например френската буржоазия, нито школи по мошенически компромиси с голям размах, ко­ито е имала например английската буржоа­зия.

Неудивително е че народа не видял съще­ствена разлика между политиката на царя и по­литиката на буржоазията и ненависта към царя пре­несъл на Временното правителство на буржоазията.

Докато съглашателските партии на есери и меншевики имали известно влияние в народа, буржоазията могла да се прикрие и съхра­ни за себе си властта. Но след това след като се разобличили есерите и меншевиките, като агенти на империалистическата буржоазия и лишили себе си така от влияние в народа, буржоазията и нейното Временно правителство се оказали увиснали във въздуха.

  1. Начело на Октомврийската революция стояла такава революционна класа, като раборническата класа на Русия, класа, закалена в боеве, преминала в кратък срок две революции и за­воювала накрая в третата революция авто­ритет на вожд на народа в борбата за мир, земя, свобода, социализъм. Нямаше да има такова заслужило доверие на народа, ако нямаше съюз на работници и селяни, а без такъв съюз не могла да победи Октомврийската революция.
  2. Работническата класа на Русия имала такъв сериозе­н съюзник в революцията, като селската беднота, съставляваща огромно болшин­ство от селското население. Опитът от 8 месеца революция, който смело може да бъде приравнен на опита на няколко десетки години «нормално» развитие, не дошъл даром за трудещите се маси от селячество. Наличието на съюз на работническа класа и селска беднота определила и поведението на средняците, които дълго се колебали и само пред Октомврийското възстание се обърнали, както следва към страната на революцията, присъеди­нявайки се към селската беднота.

От това става ясно, че без такъв съюз Октомврийската революция нямаше да победи.

  1. Начело на работническата класа стояла такава, изпитана в политически боеве, партия, като партията на болшевиките. Само такава партия, като нея е достатъчно смела за да поведе народа на решителен щурм и достатъчно внимателна за да премине около подводните камъни на пътя на целта — само такава партия е могла така умело да съедини в един общ революци­онен поток такива различни революцион­ни движения, като общодемократическото движение за мир, селско-демократическото движение за придобиване на помешчически земи, на­ционално-освободително движение на угне­тените народи за национално равноправие и социалистическото движение на пролетариата за сваляне на буржоазията, за установяване на дикта­тура на пролетариата.

Несъмнено, че съединението на тези различни революционни потоци в един общ мощен революционен поток решило съдбата на капита­лизма в Русия.

  1. Октомврийската революция започнала в та­къв момент, когато империалистическата война била още в разгара, когато главните буржоаз­ни държави били разделени на два вра­ждебни лагера, когато те в бъдеще заети от войната едни с други и отслабени едни от други нямали възможност сериозно да се намесят в «руските дела» и активно да встъпят против Ок­томврийската революция.

Несъмнено, че това обстоятелство значи­телно облегчило победата на Октомврийската социали­стическа революция.

Борбата на болшевишката партия за затвърждаване на Съветската власт. Брестският мир. VII конгрес на партията.

За да се затвърди Съветската власт, нуж­но било да се разруши, свали стария, буржоазе­н държавен апарат и на негово място да се създаде нов апарат на Съветската държава. Нужно било по-нататък да се разрушат остатъците на съ­словния строй и режима на национален гне­а, да се отменят привилегиите на църквата, да се ликвидира контрареволюционния печат и контраре­волюционните организации от всякакъв род, легални и нелегални, да се разпусне буржоаз­ното Учредително събрание.

Всички тези мероприятия били проведени в про­дължение на няколко месеца от края на 1917 година до средата на 1918 година.

Саботажът на чиновниците от старите министерства, организиран от есерите и меншевиките, бил сломлен и ликвидиран. Министерствата били изпразнени и вместо тях били създадени съветски апарати на управление и съответстващи народни комисариати. Учредителното събрание, изборите в които основно станали още до Октомврийската ре­волюция и които отказали да подтвърдят декретите на II конгрес на Съветите за мир, земя, преход на властта към Съветите — било разпуснато.

С цел окончателна ликвидация на остат­ъците от феодализма, съсловността и неравноправието във всички области на обществения живот били издадени декрети за отмяна на съсловията, за унищо­жаване на националните и вероизповядващите огра­ничения, за отделяне на църквата от държава и училищ от церквата, за равноправие на жените, за равноправие на националностите в Русия.

В специално постановление Съветското правителство, известно като «Декларация на правата на народите в Русия», се установява, че свобод­ното развитие на народите в Русия и тяхно рав­ноправие се явява закон.

За да се подкопаят икономическите сили на буржоа­зията и организациите новото съветско народ­но стопанство, преди всичко за организа­цията на новата, съветска промишленост — били национализирани банки, железниците, външната търговия, търговския флот и цялата едра промишленост във всичките и отрасли: въглищна, металургическа, нефтена, хими­ческа, машиностроителна, текстилна, за­харна и т.н.

С цел освобождаване на нашата страна от фи­нансова зависимост и експлоатация на чуждестрания капитал, били анулирани (отменени) чуждестранните заеми на Русия, сключени от царя и Временното правителство. Народите на нашата страна не желаели да платят за дълговете, взети за продължаване на грабителската война и поставили нашата страна в тотална зависимост от чуждестрания капитал.

Всички тези и подобни мероприятия подкопали до корен силите на буржоазията, помешчиците, реакционното чиновничество, контрареволюци­онните партии и — значително улеснили Съветската власт вътре в страната.

Но не трябва да се счита, че положението на Съвет­ската власт било просто, защото Русия се намирала в състояние на война с Германия и Австрия. За да се карепи окончателно Съветската власт е трябвало да се спре вой­ната.

Съветското правителство предложило «на всички воюващи народи и техните правителства да започнат незабавно преговори за справедлив демо­кратически мир». Но «съюзниците» — Анг­лия и Франция се отказали да приемат предло­жението на Съветското правителство.

Преговорите започнали на 3 декември в Брест-Литовск. На 5 декември било подписано съглашение за премирие, за временно прекратяване на воен­ните действия.

Преговорите преминали в обстановка на раз­руха на народното стопанство, в обстановка на обща изостаналост от войната и отиването на фронта на нашите войскови части, в обстановка на развал на фрон­та. По време на преговорите се изяснило, че гер­манските империалисти се стремят да завладеят огромни части от територията на бившата царска империя, а Полша, Украйна и Прибалтийските страни искат да превърнат в зависими от Герма­ния държави.

Продължаването на войната в тези условия — значило да се постави на картата съществуването на едва родилата се Съветска република. Пред работническата класа и селячеството станало необ­ходимо да се отиде на тежки условия на мир, да отстъпят пред най-опасния тогава хищни­к — германския империализъм, за да се осигури укрепване на Съветската власт и създаването на нова, Червена армия, способна да за­щитава страната от нападението на враговете.

Всички контрареволюционери, започвайки от меншевиките и есерите и завършвайки с най-отявлен­ите белогвардейци, водели луда агита­ция против подписването на мира. Тяхната линия била ясна: те искали да свалят мирните преговори, да спровоцират настъплението на немците и да поста­вят под удар неукрепналата още Съветска власт, да поставят под заплаха завоюваното от ра­ботници и селяни.

Техните съюзници в това черно дело се оказа­ли Троцки и неговия сподвижник Бухарин, ко­ито заедно с Радек и Пятаков възгла­вили враждебна на партията група, именувала се за маскировка група «леви кому­нисти». Троцки и групата на «левите комуни­сти» повели вътре в партията ожесточена борба против Ленин, искайки продължение на войната.

Tова е била провокаторска политика, искусно маскирана с леви фрази.

На 10 февруари 1918 година мирните преговори в Брест-Литовск били провалени. Независимо от това, че Ленин и Сталин от името на ЦК на партията настоявали на подписване на мира, Троцки- председател на съветската делегация в Брест, предателски нарушил преките дирек­тиви на болшевишката партия. Той заявил за от­каз на Съветската република да подпише мира на предложените от Германия условия и в същото време съобщил на немците, че Съветската република няма да води война и ще продължи демобилизацията на армията.

Това е било чудовищно. Повече и не могло да се иска от немските империалисти от предателя на интересите на Съветската страна.

Германското правителство скъсало примирието и преминало в настъпление. Остатъците от на­шата стара армия не устояли против напора на немските войски и се разбягнали. Немците се предвижили бързо, завладявайки огромна територия и заплашвайки Петроград.

Но въоръжената интервенция на немските им­периалисти отговорил с мощен революционен подем страната. В отговор пар­тията и Съветското правителство отговорили с лозунг «Со­циалистическото отечество е в опасност», работническата класа отговорила с формирането на ча­стите на Червената армия.

Още на 18 февруари 1918 година ЦК на партията при­ема предложението на Ленин да се изпрати теле­грама да германското правителство за незабавно сключване на мир. За да се осигурят по-добри условия на мир, немците про­дължали настъплението, и едва на 22 февруари гер­манското правителство изразило съгласие да се под­пише мир, при това условията на мира били по-тежки от първоначалните.

Ленин, Сталин и Свердлов трябвало да издържат на упорната борба в ЦК против Троцки, Бухарин и други троцкисти, за да се сдобие с решение за мир. Ленин указвал, че Бухарин и Троцки «на дело  помагали на германските империалисти и пречели на развитието на революцията в Германия» (Ленин, т. XXII, стр. 307).

На 23 февруари ЦК постановил да се приемат условията на немскто командване и да се подпише мирен договор. Предателството на Троцки и Бухарин скъпо струвало на Съветската република.

Между другото «левите комунисти», продължавайки борбата против Ленин, се скатали все по-ниско в блатото на предателството.

Московското областно бюро на партията, времен­но завладяно от «левите комунисти» (Буха­рин, Осински, Яковлев, Стуков, Манцев), приело разколническа резолюция за недове­рие към ЦК и заявило, че то счита «едва ли отстранелия разкол в партията в близко вре­ме».Те достигнали в тази резолюция до приемане на антисъветско решение:

«В  интерес на международните революции — писали «левите комунисти» в това решение — ние считаме за целесъобразно да се отиде до възможност да се премахне Съветската власт, станала сега чисто формална».

Ленин нарекъл това решение «странно и чу­довищно».

В това време за партията не била още ясна действителната причина за такова антипартийно поведение на Троцки и «левите комунисти». Но както установи неитдавна процеса на анти­съветския «дясно-троцкистски блок» (на­чалото на 1938 година), Бухарин и възглавяваната от него група на «леви комунисти» съвместно с Троц­ки и «левите» есери, се оказали тогава в таен заговор против Съветско­то правителство.

Организирайки тайния контрареволюционен за­говор, едновременно групата на «левите комуни­сти» при поддръжката на Троцки водила открита атака против болшевишката партия, стряйки се на разкол в партията и разлагане на партийните редици. Но партията се сплотила в този тежък момент около Ленин, Сталин, Свердлов и поддържала Централния Комитет по въпроса за мира така както и по всички други въпроси.

Групата на «левите комнисти» се оказали изо­лирани и разбити.

За окончателното решаване на въпроса за мира бил извикан VII конгрес на партията.

VII конгрес на партията се открил на 6 март 1918 го­дина. Това бил първия конгрес, събрал се след вземането на властта от нашата партия.

Докладваки за брестския мир, Ленин гово­рил на този конгрес, че «…тази тежка кри­за, която преживява нашата партия, във връзка с образуването в нея на лява опозиция, се явява една от великите кризи, преживени от руската революция» (Ленин, т. XXII, стр. 321).

С 30 гласа против 12 при 4 въздържали се била приета резолюцията на Ленин по въпроса за брестския мир.

Ленин писал на другия ден след приемането на резолюцията в статията «Нешастният мир»:

«Непоносимо тежки условия на мир. А все пак историята ще вземе своето… За работа на организа­циите, организациите и организациите. Бъдещето, независимо от изпитанията е за нас» (там, стр. 288).

В резолюциите на конгреса се отбелязвало, че са неиз­бежни и военните встъпления на импе­риалистическите държави против Съветската република, че затова конгрес счита за основ­на задача пред партията приемането на най-енергич­ни и решителни мерки за повишаване на само­дисциплината и дисциплината на работници и селяни, за подготовка на масите към самоотвержена защи­та на социалистическото отечество, за организа­ция на Червената армия, за всеобщо военно обучение на населението.

Конгресът, подтвърдил правилността на ленинската линия по въпроса за брестския мир, осъдил позицията на Троцки и Бухарин, заклеймявайки опитите да се претърпи поражение пред «левите ком­унисти» продължавайки на самия конгрес на разколническата рабоау.

Сключването на брестския мир дало на партията възможност да вземе време за укрепване на Съветската власт, за привеждане в порядък на стопанството на страната.

Сключването на мир дало възможност да се използва стълкновението в лагера на империализма (продължаващата война на Австро-Германия с Антантата), да се разложи силата на противника, да се орга­низира съветското стопанство, да се създаде Червена армия.

Сключването на мира дало възможност на проле­тариата да съхрани за себе си селячеството и да на­трупа сили за разгром на белогвардейските генерали в периода на гражданската война.

В периода на Октомврийската революция Ленин учил болшевишката партия, как трябва безстрашно и решително да се настъпва, кога за това има необходими условия. В периода на брестския мир Ленин учил партията, как е нужно да се отстъпва в момент, когато силите на противника превъзхождат нашите сили, с тева, за да може с велика енергия да се готви ново настъпление против врага.

Историята показала цялата правилност на ленин­ската линия.

На VII конгрес било прието решение за приемане на име на партията, а така също за измене­ние програмата на партията. Партия започнала да се нарича Руска Комунистическа партия (болшевики) — РКП(б).

За съставянето на нова програма на партията била избрана особена комисия, в която влезли Ленин, Сталин и други, при това на ос­нова програмите бил приет проект, разрабо­тен от Ленин.

Така на VII конгрес се изпълнило огромно историческо дело: той разбил затаилия се враг вътре в партията, «левите комунисти» и троцкисти, договорил изход от империали­стическата война, достигнал до мир, поел си въздух, дал на партията да спечели време за орга­низация на Червената армия, и задължил партията да извърши социалистически порядък в народното стопанство.

Ленински план на пристъпване към социалистиче­ско строителство. Селяни и обуздаване на кулачеството. Метеж на «левите» есери и тяхното унищожаване. V конгрес на Съветите и приемане на Консти­туцията на РСФСР.

Сключила мир и получила въздух, Съветската власт пристъпила към раз­гръщане на социалистическо строителство. Периодът от ноември 1917 година до февруари 1918 го­дина Ленин нарекъл период на «красногвардейска атака на капитала».

Но всичко това е било далеч още недостатъчно. За да се движе напред, нужно било от раз­рушеното старо да се премине към строителство на но­во.

Главна задача на този етап Ленин считал задачите за отчитане на това, което се произвежда в народното стопанство и контрола над разходването на цялата произвеждана продукция. В стра­ната преобладавали дребнобуржоазни елементи в стопанството. Милиони дребни стопани в града и селото били почва за ръста на ка­питализма.

Партията повела енергична борба с отпуснатостта в производството, с отсъствието на трудова дисциплина в промишлеността. Но­вите трудови навици бавно се усвоявали от масите.

Ленин говорил за необходимост от разгъщане в промишлеността на социалистическо­ съревнование, въвеждане на произведена заплата, борба с уравниловката, приемане наред с възпитателните мерки на убеждение и методи за принуда към тях, към тези които повече посягат от държавата, туткат се и се занимават със спекула. Той считал, че новата дисциплина — дисциплина трудова, дисци­плина на другарски връзки, дисциплина съветска — ще се разработи от милионите трудещи се с всекидневна практическа работа. Той говорил, че «това дело ще заеме цяла историческа епоха» (Ленин, т. XXIII, стр. 44).

Всички тези въпроси на социалистическото строи­телство, въпроси на създаване на нови, социали­стически производственни отношения били осветени от Ленин в неговата знаменита работа «Следващите задачи на Съветската власт».

«Левите комунисти», заедно с есерите и меншевиките, повели борба против Ленин и по тизи въпрос. Бухарин, Осинский и други били против насаждане на дисциплина, против единоначалие в предпри­ятията, против използване на специалисти в промишлеността, против провеждане на стопански разчет.

Зад «левите» фрази у «левите комунисти» се скривали защита на кулаците, безделниците, спекулан­тите, които били против дисциплината и вра­ждебно се отнасяли към държавното регу­лиране на стопанския живот, към отчет и контрол.

Решавайки въпросите по организацията на новава, съветска промишленост, партията преминала към въпросите на селото. В нея кипяла в това време борба на бедните с кулачеството. Кулаците вземали със сила и завземали отбраните от помешчиците земи. Бедните се нуждаели от по­мощ. Кулаците, борейки се с пролетарската държава, отказвали да продават на държавата хляб по твърди цени.

«Другари-работници! — писал Ленин — Помнете, че положението на революцията е критично. Помнете, че да се спаси революцията можете само вие — никой друг. Десетки хиляди авангардни, напреднали, преданни на социализ­ма работници, неспособни да се поддадат на корупция и на разхищение, сте способни да създадете желязна сила против кулаци, спекуланти, мародери, подкупници, дезорганизатори, — ето какво е необ­ходимо» (Ленин, т. XXIII, стр. 25).

«Борбата за хляб — това е борба за социализъм» — говорил Ленин, и под този лозунг вървяла орга­низацията на работниците за поход в селата. Били издадени редица декрети, установяващи продо­волственна диктатура и предоставящи на органите на наркомпродов извънредни пълно­мощия за закупуване на хляб по твърди цени.

С Декрет от 11 юни 1918 година били създадени комитети на бедните (комбеди). Те изиграли голяма роля в борбата с кулачеството, в делата по преразпределение на конфискуваните земи и разпределението на стопанския инвен­тар, в заготовките на продоволствените излишъци у кулаците, в делата по снабдяване на продоволствието на работническите центрове и Червената армия. 50 милио­на хектара кулацка земя преминала в ръцете на бедните и средняците.

Организацията на комитетите на бедните се явил по-нататъшен етап в разгърнатата социа­листическа революция на село. Комбедите се явявали опорни пунктове на диктатурата на про­летариата на село. Через комбеды в значи­тельной степени шло формирование кадров Красной армии из крестьянского населения.

Походът на пролетариата в селото и организацията на комитетите от беднотата затвърдили Съветската власт в селото и имал огромно политическо значение за завоюване на селянина-средняк на страната на Съветската власт.

Към края на 1918 година, когато комбедите изпълнили своите задачи, те прекратили своето съществуване, сливайки се със Съветите в селото.

На 4 юли 1918 година се открил V конгрес на Съветите. На него «левите» есери разгърнали ожесто­чена борба против Ленин, в защита на ку­лаците. Но в течение на няколко часа тази «ляво»-есеровска авантюра била сломена от болшевиките. В редица пунктове на страната мест­ните организации от «леви» есери също се опита­ли да възстанат, но навсякъде тази авантюра била бързо ликвидирана.

Както се установи днес антисъветския «дясно-троцкистски блок», метежа на «левите» есери е бил вдигнат и съгласуван от Бухарин и Троцки и се явява част от общия план на контрареволюционния заговор на бухаринци, троцкисти и «леви» есери против Съветската власт.

В същото време «левия» есер Блюмкин, впоследствие агент на Троцки, влязъл в гер­манското посолство и с цел да провоцира война с Германия, убил Мирбах — герман­ския посланик в Москва. Но Съветското прави­телство успяло да предотврати войната и да свали провокационните контрареволюционери.

На V конгрес на Съветите била приета Кон­ституцията на РСФСР — първата съветска Конституция.

Кратки изводи.

В продължение на 8 месеца от февруари до октомври 1917 година партията на болшевиките изпълнявала трудна задача: тя завоюва болшинството в работническата класа, в Съветите, привлича на страната на социалистическата рево­люция милиони селяни. Тя отнема тези маси от влиянието на дребнобуржоазните пар­тии (есери, меншевики, анархисти), тя стъпка по стъпка разобличавала политиката на тези партии, насочени против интересите на трудещите се.

Решаващи моменти в историята на партията от този период: идването на Ленин от емиграция, Априлските тезиси на Ленин, Априлската конферен­ция на партията и VI конгрес на партията. Решенията партията на работническата класа черпи сила и увереност в победата, намира отговор на важните въпроси на революцията. Априлската конферен­ция направлява партията на борба за преход от революция буржоазно-демократична към революция социалистическа. VI конгрес насочил партията на въоръжено възстание против буржоазията и нейното Временно правителство.

Съглашателските партии на есери и менше­вики, анархисти и прочие некомунистиче­ски партии завършват своето развитие: всички те стават буржоазни партии едва преди Октомврийската революция, отстояващи­ целостта и съхраняване на капиталистическия строй. Партията на болшевиките ръководи борбата на масите за сваляне на буржоазията и уста­новяването на властта на Съветите.

Едновременно болшевиките разбиват опитите на капитуланците вътре в партията — Зиновиев, Каменев, Риков, Бухарин, Троцки, Пята­ков свалили партията от пътя на социалистическата революция.

Възглавявайки партията на болшевиките, рабо­тническата класа, в съюз със селската беднота, при поддръжката на войниците и матросите, свалила властта на буржоазията, установявайки власт на Съве­тите, учредява нов тип държава — социа­листическа съветска държава — отменя помешчичешката собственост на земята, предава земята в ползване на селячеството, национа­лизира земята в страната, експроприира капиталистите, завоюва изход от войната — мирът, получава необходим въздух и соъздава, така, условия за разгръщане на социалистическо строителство.

Октомврийската социалистическа революция разбила капитализма, отнела от буржоазията средствата за производства и превърнала фабриките, заводите, земята, железните пътища, банки — в собственост на целия народ, в обществена собственост.

Тя установила диктатура на пролетариата и предала ръководството на огромната държава работническата класа, правейки я господстваща класа.

Така Октомврийската социалистическа революция открила нова ера в историята на човечеството — ерата на пролетарските революции.

БСЭ, т.43, 1939 г., к.35-71




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 230407
Постинги: 710
Коментари: 85
Гласове: 165
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031