Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12 12:00 - 100 години Октомври и световно комунистическо движение
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове:
0



 След няколко дни трудещите се от цял свят и преди всичко световната работническа класа ще празнуват велика дата — 100 години Велика Октомврийска социалистическа революция. Ключов момент от тази революция се явила, както е известно, подготовеното и организирано от партията на болшевиките въоръжено възстание на революционни работници и войници в Петроград, станало през ноща на 25 срещу 26 октомври 1917 година (по нови изчисления е прието от 7 към 8 ноември 1917 г.), в резултат на което било свалено буржоазното Временно Правителство. 

Октомврийската революция в Русия от 1917 година положила началото на велика епоха — епохата на строителство на ново, невиждано още общество, в което не съществуват отношения на експлоатация и угнетение на нищожно малцинство от трудещи се над болшинството.

Над 70 години е живяла и процветявала Великата страна на трудовия народ, построена от революционните работници и селяни под ръководството на партията на болшевиките — Съюза на Съветските Социалистически Републики, доказавайки на всички съмняващи се че комунистическото общество за което е писал К. Маркс, не е утопия, а историческа реалност; че на определен етап от общественото развитие Комунизма става жизнено необходим за човечеството; че отношенията между хората при наличието на високоразвити производителни сили не само могат, но и са длъжни да се основават на колективизъм и сътрудничество на всички членове на обществото, а не на присвояване на продукти на труда от едни на други, както това е било при предшестващите обществено-икономически формации.

За достиженията на СССР ние няма да говорим — те са общоизвестни, както е известно и това, че те са недосегаеми от нито едно «развито» капиталистическо общество. При това към тези предпразднични дни за съветските достижения се говори много. 

Главното сега е друго- това, че празднуваме 100 годишнината «със сълзи на очи» — с чувство на грамадна тъга за това, че ние внуците и правнуците на тези работници и селяни, които са строили СССР, отдавали за него своя живот, не щадили себе си, стремейки се да измъкнат страната от вековна нищета и полуколониална зависимост, не успели да съхранят това, което ни са оставили в наследство.

Днес тази Велика страна повече я няма на картата — тя бе разрушена от силите на световния империализъм, оказал се в края на 80-те и началото на 90-те г. по-силен и изкусен в своята непримирима класова борба с пролетарските и трудещи се маси. Съветската работническа класа тогава нищо не могла да противопостави на преминалия в настъпление коварен класов враг — той се оказал не готов към тези форми, способи и методи на класова борба, които използвал против него световния капитал. Заедно със Съветската страна, първенец на победоносните пролетарски революции, успял да върви успешно в строителството на комунистическото общество била разрушена и световната система на социализма, образувала се след Втората световна война в някои страни на Източна и Централна Европа и Азия. След седем десетилетия  в СССР и страните, започнали да строят социалистическо общество, били отново реставрирани капиталистическите отношения.

Но това не означава, че великата епоха на революций е завършила, че «социализма е нежизнеспособен» и е «утопия, която не може да съществува реално», както твърдят в товабуржоазната пропаганда. На буржоазията е изгодно така да говори, защото това деморализира пролетарските маси, лишава ги от воля за борба.

Великото историческо значение на Октомври и гигантските, не огромните до сега не постигнати достижения на СССР се състоят в това, че те доказват, че социализма — е реалност и такъв живот — без класи, експлоатация и угнетения — може да се построи от всеки народ на земята. При това да се построи достатъчно бързо по исторически мерки — за 10-20 гдини (ако нямаше външни агрессии). Друга работа е че революционната класа трябва да се научи добре да защитава това, което строи, да бъде готова на всякакаво  коварство и подлост техните класови врагове, да не забравя че редом с революцията винаги върви контрареволюция, която се стреми да реставрира старото общество и което трябва да се натиска до пълна победа на новото общество.

Епохата на пролетарските революции, започнала преди 100 години, продължава. Независимо от своята победа преди четвърт век над силите на социализма, империализма днес, в началото на XXI века, стои още по-близо до своята историческа гибел, отколкото е било по времето на Великия Октомври. Той е обобществил общественото производство в глобални размери — фактически в рамките на цялата планета, но това не решило неговите икономически проблеми — присъщи на капитализма, вътрешните противоречия се задълбочили също в глобални размери. Социалната база на буржоазната власт е извънредно малка. Непрекъснатата пролетаризация на все нови и нови слоеве от населението в капиталистическите страни поставя против монополите, като главно звено на съвременната буржоазна власт фактически цялото общество. Държи се днес капиталистическия строй вече не толкова на икономическа принуда, както е било преди, колкото със силстс нс репресии, държавен терор и тотална заблуда на трудещите се маси.

Великият Октомври направил главното — указал на пролетариата и трудещите се маси пътя, как може и е нужно да се победи буржоазията. А Съветския Съюз показал, как е нужно да се строи социализма.

«…именно великото поражение дава на революционните партии и революционната класа истински и полезен урок, урок на историческа диалектика, урок на разбиране, умение и изкуство да се води политическа борба. Другарите се познават в нещастието. Разбитите армии най-добре се учат»[1].

Световният пролетариат се оправя от получения от буржоазията четвърт век назад мощен удар. Той събира своите сили и ще отправи този път против империализма, но не с отделни национални отряди, а интернационални многомилионни легиони от революционни бойци. Кога комунистите отново ще станат истински комунисти — авангард на революционната работническа класа, бореща се заедно стях за неговите коренни класови интереси? Кога те отново не на думи, а на дело ще са преден отряд на борци за социализъм?

Тeжкото поражение на комунистическите и работнически партии от соцстраните, не само не успели да организират работниците и трудещите се маси на борба против контрареволюционните сили, а напротив активно помагащи на контрареволюцията, встъпващи преки инициатори на унищожаването на социализма и реставрацията на капиталистически отношения в своите страни, не могло да не се отрази на световното комунистическо движение. Те навлязли в дълбока криза, фактически престанали да съществуват, като политическаи организации на работническата класа.

КПСС, имаща благодарение на Октомври и велики победи в сталинското строителство на социализма огромен авторитет сред компартиите в света, в началото на 50-те години се оказала в ръцете на контрареволюцията — меншевики и троцкисти. Създадена от В.И. Ленин и удържала под ръководството на болшевиките множество славни победи, бойната революционна партия на работническата класа фактически била  унищожена. Вместо нея под старото название действа съвсем друга партия — партията на реформисти, социал-демократи, която и била използвана от контрареволюционните сили като главно оръжие против съветската работническа класа, социализма и световното комунистическо движение. През втората половина на 80-те години, действайки по указке на световния капитал, тя довършила започнатото в 50-те години — доубила съветския социализъм и помогнала окончателно да се отнеме политическата власт от ръцете на съветската работническа класа. Те и до сега си плават в това опортюнистическо блато, което е станала идейна база на контрареволюцията, унищожаването на СССР и съветския социализъм.

След КПСС деструктивни процеси завладели и другите компартии в света. Част от тях се разпаднали, изгубвайки идейни ориентири, част открито преминали на страната на буржоазията и вече не се свързват с марксизма, нито с комунизма, даже в имената.

След разпада и дезориентацията на световното комунистическо движение в дълбока криза се оказало и световното работническо движение. То било разделено на части, в резултат на което работническата класа практически във всички страни и най-вече в бившите соцстрани се оказали неспособни да встъпят против буржоазията в единен фронт даже в икономическата борба.

И така в края на XX — началото на XXI век в много страни обективните условия за революционно завладяване на политическата власт, пролетариата никъде не успял да се възползва. Нямало е важното условие за превръщане на революционната ситуация в революция, т.н. субективен фактор, ролята на която може да изиграе само истинска комунистическа партия — авангарда на работническата класа, способна да организира работническата класа и трудещите се маси и  да ги поведе на борба за социалистическо преустройство на обществото.

От времето на гибелта на СССР и страните на социализма измина четвърт век. Но и до сега никой от идеолозите и теоретиците на съществуващите днес в света компартий не дал марксически отговор на главния въпрос на цялото световно комунистическо и работническо движение:

«Защо в тежка схватка с капитализма СССР и неговата партия не само не оказали достойна съпротива на световния капитала, но и го победили, и то на "негова почва", без войни и интервенции, сами се предали на капиталистите без бой, унищожавайки всичко това, което с тежък труд е построено?»

Още повече никой не поставя този въпрос! Никой не видял корените на проблема — класовата борба в партията, като отражение на класовата борба в страната и света. Идеолозите на съвременните компартий говорят за каквото им е изгодно — за «грешките» на Маркс, Ленин, Сталин, за «прераждане» и пр., наричайки всичко това като причини за гибелта на съветския социализъм, ноне и за това което действително следва да се говори — за контрареволюция в лицето на различни дребнобуржоазни «партийни опозиции», никога не прекратявали опитите да се унищожи съветския социализъм!

Опортунизмът и неговата най-отвратителна форма — ревизионизма (скрила се зад марксизма-ленинизма) — дребнобуржоазна идеология и главна беда на световното комунистическо движение, те упоменават и даже заявяват за своята «непримирима борба» с тях. Само че опортюнизма и ревизионизма за тях съществуват някъде в абстракцията, а те самите и техните партии са чисти, като ангели небесни —  опортюнистически грехове те нямат.

През август 2017 г. в гр. Санкт-Петербург се състоя Международна научно-практическа конференция на комунистически и работнически партии «100 години от Великата Октомврийска социалистическа революция и уроците за съвременните комунисти»,  по която била приета Декларация «Октомври100».  Тя е подписана от 40 комунистически и работнически световни партии.

Да видим какво пише, с какво посрещат световните комунисти 100 годишнината от Великия Октомври.

  1. Пърото предложение на тази Декларация предизвиква възражения:

«…представяме истинска Декларация, като обща позиция на партията, опираща се  на марксизма-ленинизма — учение за социалистически рволюции, като обективна закономерност, обусловена от неразрешимите противоречия на световния капитализъм.

Великият Октомври 1917 година подтвърдил правотата на марксистско-ленинската теория за неизбежност на социалистическите революции, като необходимо ключово звено за победа на пролетариата в классовата борба с буржоазията и успешното строителство на социализма и пълен комунизъм, свободно всестранно развитие на всички членове на обществото

Тук на първо време всичко е добре, само че марксизма-ленинизма е учение за диктатура на пролетариата, а не просто за «социалистически революции като закономерност…»! В статията «Пролетарска революция и ренегата Каутски» В.И. Ленин писал, че «в това именно е същността на учението на Маркс»[2] — в диктатурата на пролетариата.

Капитализмът до това ще стигне, за това никой не спори, по-точно той ще създаде за пролетарските революции всички необходими условия, в това число ще доведе работническата класа и трудещите се маси до необходимото каляване, когато те повече няма да могат да търпят капиталистическите производственни отношения. Но това е малко! Трябва да се унищожат тези частнособственически отношения и да се създадат на тяхно място нови социалистически производственни отношения. А последното без диктатура на пролетариата — без жесткого насилие на експлоатираните класи над експлоататорите — не може да стане. И ако става въпрос за «необходимо ключово звено за победата на пролетариата в класовата борба с буржоазията и успешното строителство на социализма и пълния комунизъм», то това ключово звено се явява само диктатурата на пролетариата, а не социалистическата революция, другари комунисти!

За това интересно К. Маркс е писал, че

«Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второ. Този период съответства и на политически преходен период и госудството на този период не може да бъде нищо друго освен революционна диктатура на пролетариата»[3]?

Важността на диктатура на пролетариата в подписване на Декларацията, по принцип, се указва, защото тук е записано, че

«…социалистическата революция… започнала със завоюването на политическата власт — установяването на диктатура на пролетариата, като необходимо условие за победата на пролетариата в по-нататъшната борба за строителство на социализъм и пълен комунизъ при опит за съпротива на свалените експлоататорски класи…»

Защо тогаава в Декларацията е написано, че «за победата на пролетариата в класовата борба с буржоазията и успешното строителство на социализма и пъния комунизъм» ключово звено се явява социалистическата революция, а не диктатурата на пролетариата?

Социалистическа революция и диктатура на пролетариата- това са едно и също, макар че тези явления са тясно свързани по-между си. Социалистическата революция — това е способ на преход от капиталистически обществено-икономически формации към комунистически, а диктатурата на пролетариата — това е средство за този преход, без който това не мое да се осъществи.

Не случайно В.И. Ленин, който е трябвало да въплъти в живота тази социалистическа революция, осигурявайки нейната защита и започвайки да строи социалистическото общество, специално изучавал въпроса за диктатурата на пролетариата. Той даже разработил цяла теория на диктатурата на пролетариата, сериозно обогатявайки марксизма, приемайки това революционно учение към новата епоха — эпохата на империализма.

Вероятно, никой от днешните комунисти няма да се съмнява в това, че Ленин добре е знаел и разбирал марксизма. Навярно, той ще разбере, че Ленин говорейки за марксизма във връзка с диктатурата на пролетариата:

«Марксист е този, който разпространява признанието на борбата на класите до признаване диктатурата на пролетариата… На това трябва да се опира действителното разбиране и признание на марксизма» (т. 33, с. 34).

Но от тук произтича само едно, че тези, които считат диктатурата на пролетариата  за несъществуващаа от марксизма-ленинизма, не издържат.

Някои читаещи нас другари могат да кажат, че това са само глупости, и ние просто призоваваме към дунмите да се помисли, неточно ли са сформулирани! Защото вза диктатурата на пролетариата в Декларацията се говори и то не един път.

В това е и работата на цялата глупост. Ако ние действително «просто се привързваме към дунмите», то това би било не страшно — ще си помислиш «Рабочий Пут» нещо мисли!

Марксистът не случайно придава такова голямо значение на точната и ясна формулировка. Те са жизнено необходими в хода на революционната борба на работническата класа, в хода на тежките и още далеч не завършена борба с буржуазията  и дребнобуржоазната идеология. Защото задачата стояща пред работническата класа е сложна — унищожаването не просто не още едно експлоататорско общество и смяната му с  друго експлоататорскиообщество, а унищожаването на класовото общества въобще! Строгото отношение към формулирането на своите мисли е резултат от многолетния опит на цялото световно революционно работническо движение, и за тази наука е заплатено с кръвта на много стотици и хиляди революционери.

Формулировките — не са дребни работи, това е показател, че у хората няма пълно разбиране за това , за което говорят. «Койот ясно мислит, той ясно излага» (с)

  1. Eто и друга «фантасмагория», и също с диктатурата на пролетариата.

В Декларацията се указва, че

«…властта, установила се в резултат от победите на социалистическите революции, всъщност не могат да са друго освен диктатура на пролетариата, или властта на работническата класа, не разделяйки я с никакви други класи и в същото време изразяващи интересите на всички трудещи се и затова трябва активно да се поддържат.»

И по нататък тази мисъл многократно се повтаря по надолу:

«Великата Октомврийска социалистическа революция установила в страната  Съветска власт, като форма властта на работническата класа…»

«Именно Съветите още в условията на царска Русия зародили се като органи на борба на работниците. Борби отначало с икономически, а след това борби политически за установяване на работническа власт

И отново на пръв поглед всичко е правилно, почти по Ленин, но само почти. Защото на втори поглед, ако се разбиеа марксизма, знае историята на руската революция и историята на борбата на болшевиките с меншевиките, става ясно, че това е явен уклон в опортюнизма, при това опортюнизъм стар,плесенясал, износен, за който даже ни е мъчно да напомняме.

Да, В.И. Ленин на Руския конгрес на транспортните работници на 27 март 1921 г. е говорил:

«Този клас, който вземе в свои ръце политическото господство, взема го защото знае че ще е само той. Това е заключено в понятието диктатура на пролетариата. Това понятие тогава само има смисъл, когато един клас знае, че той единствен е взел в свои ръце политическата власт и не заблуждава нито себе си нито другите с разговори за «общонародна, общоизборна, от всички народи свещенна» власт».[4]

Но той също така говорил и друго, уточнявайки своята мисъл за диктатурата на пролетариата:

«Диктатурата на пролетариата е особена форма на класов съюз между пролетариата, авангарда на трудещите се и многочислените непролетарски слоеве трудещи се (малка буржоазия, малки стопани, селячество, интелигенция и т. н.), или болшинството на техния съюз против капитала, съюз с цел пълно сваляне на капитала, пълно потискане на буржоазната съпротива и опитите за реставрация от нейна страна на съюза с цел окончателно създаване и укрепване на социализма»[5].

Какво означава това ленинско уточнение, разяснява Й.В. Сталин:

«Tовa не значи, че властта на една класа, класата на пролетарията, която не се дели и не може да се дели с другите класи, не се нуждае за осъществяване на своите цели в помощ, в съюз с трудещите се и експлоатираните  маси от други класи. Обратно. Тази власт, властта на една класа, може да бъде утвърдена и проведена до край само по пътя на особена форма на съюза между класата на пролетариата и трудещите се маси на дребнобуржоазните класи, преди всичко на трудещите се маси от селячеството».[6] 

И още едно негово разяснение: диктатурата на пролетариата — това е

«особена форма на класов съюз на пролетариата, явяващ се ръководителе с експлоатираните маси непролетарските класи (селячество и пр.), явяващи се ръководими» в този съюз»[7].

При това този съюз на работници с трудещо се селячество Ленин считал висш принцип на диктатура на пролетариата.

Ленин не е измислил този съюз — той развил идеи, изказани от К. Маркс и ги приложил в новите условия на епоха на империализма. Проблемът на дребната буржоазия, особено селячеството, в пролетарските революции е една от коренните проблеми на прехода от капитализъм към социализъм. Изучавайки опита от Революцията в 1848 г. и Парижската комуна, той направил извод за това, че хегемон в предстоящите революции се явява работническата класа, която ще принадлежи ръководна роля по отношение към непролетарските маси и преди всичко към селячеството. Селячеството в лицето на пролетариата намира своя естествен съюзник. Указвайки на необходимост от съюз на работническата класа и селячеството, като на задължително условие за победоносна социалистическа революция, Маркс писал, че ако селячеството премине зад пролетариата, то

«пролетарската революция ще получи хор, без който неговото соло във всички селски страни ще се превърне в лебедова песен»[8].

Иначе говоря, без привлечения крестьянства на сторону пролетариата, без тесного союза между ними победоносная пролетарская революция невозможна.

В.И. Ленин, внимателно изучавайки мислите на Маркс по отношение съюза със селските маси и анализирайки революционния опит на руската революция от 1905 г., направил следния извод по отношение на съюзниците на пролетариата в революциите в Русия:

«Пролетариатът трябва да проведе до край демократичния преврат, присъединявайки към себе си масата от селячество, за да удави със сила съпротивлението на самодържавието и да парализира неустойчивостта на буржоазията. Пролетариатът трябва да извърши социалистически преврат, присъединявайки към себе си масата от полупролетарски елементи от населението, за да сломи силата на съпротива на буржоазията и да парализира неустойчивостта на селячеството и дребната буржоазия»[9].

В Русия в 1917 г. селячеството представлявало огромно болшинство от населението — 82%. В основната си част са били бедните — 65%; средняците 20%, кулаците — 15% от селяните.

В 1917 година в знаменитите «Априлски тезиси» Ленин говори за класов съюз на пролетариата и селячеството, необходим за пролетарска революция, още по- конкретно (виж. тезис № 2):

«Своеобразието на текущия момент в Русия се състои в прехода от първия етап на революцията, дала властта на буржоазията в сила на недостатъчна съзнателност и организованост на пролетариата — към втори етап, който трябва да предаде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве от селячеството».

Обърнете внимание — «да предаде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве от селячество». Тук е указан не един пролетариат, както в Декларацията. Защо? Може би Ленин си противоречи, защото по-горе е говорил друго?

В никакъв случай не! Ленин е велик диалектик и отлично разбира разликата между общия принцип и конкретното изпълнение на практика, но не в смисъл, че на практика този принцип може да се нарушава, а в смисъл, да се претвори този общ принцип в живота, като може да се осъществи  само при определени условия, един от койото в дадения случай и се явява класовия съюз на пролетариата и бедното селячество. Именно това и се опитва да разясни Сталин, пояснявайки мислите на Ленин, че властта на работническата класа може да бъде «утвърдена и проведена до край само по пътя на особенна форма на съюз между класата на пролетариите и трудещите се маси от дребнобуржоазната класа, преди всичко трудещите се маси от селячество». Завоювайки тази власт, най-голяма отговорност за нея носи пролетариата, като ръководител, хегемон, като главно, водещо лице в класов съюз с бедното селячество.

Както ние знаем, станало именно това, което предвидил Ленин — в резултат на въоръженото възстание през октомври 1917 година в Русия политическата власт в страната преминала в ръцете на работническите Съвети, войнишки и селски депутати (войниците — това са също в масата си бедни селяни) — органи на диктатура на пролетариата. Историческата практика подтвърдила верността на ленинското учение за класовия съюз. При това в тези войнишки и селски Съвети била реализирана не просто «активната поддръжка» на трудещата се работническа класа, а това е било пряко участие на бедното селячество във властта — от селяните се сформирали отначало селячески, а след това и селски Съвети — органи на пролетарската власт. Водещата роля на работническата класа в съюз на работническата класа и селячеството осъществявала партията на болшевиките чрез ръководството на тези селячески и селски Съвети.

Принципът на съюза на работническата класа със селячеството при ръководната роля на работническата класа лежи в основата на цялото социалистическо строителство. В резолюцията на XII конгрес на РКП(б) било записано:

«Важна политическа задача на партията, определяща целия изход на революцията: с велико внимание и ясно да гради и развива съюза на работническата класа със селячеството

В 100 годишнината от Октомври нищо не се казва за лозунга, под който болшевиките победиха в социалистическата революция в Русия — «диктатура на работническата класа и бедното селячество»[10], не пояснявайки, под какъв лозунг се е осъществявала диктатурата на пролетариата в СССР — «опора на бедния, тесен съюз със средняка, непримирима борба с кулака», това означава да се изпусне най-важното — това, което определя успеха на пролетарските революции и построяването на социалистическото общество. Или това означава, че не се познава въобще, какво е това  диктатура на пролетариата.

Фактически заявлението в Декларацията, че диктатурата на пролетариата — е само и изключително «власт на работническата класа, не се разделя с никакви други класи» без споменаване за необходимо за осъществеването на тази власт на класов съюз с полупролетарски и трудещи се маси,  е отричане  на ленинската теория за диктатура на пролетариата. Това е тезис на троцкистите, а не на болшевиките. А Маркс в «Критика на Готската програма» и Енгелс в писмо до Бебел от 18 (25) март 1875 г. жестоко критикували проекта на Готската програма, където било казано, че «по отношение към работническата класа всички останали класи представляват единна реакционна маса»[11].

Троцкистите заедно с десните опортюнисти активно се борили против ленинското учение за класовия съюз на работническата класа и селячеството. Известният тезис на Троцки от април 1917 г. «без цар, а работническо правителство» е от този род, както и  заявлението на Декларацията за диктатура на пролетариата само като «власт на работническата класа, не разделяна с други класи». Но това, според Ленин не е нищо друго, освен «скок в дребната буржоазия», «не е марксизъм, а пародия на марксизъм»[12].

Десните опортюнисти, отразявайки интересите на кулачеството, подходили от друга страна — те искали от формата на класовия съюз на пролетариата със селячеството да уберат хегемонията на пролетариата, което фактически означало да се размие диктатурата на пролетариата, да се унищожи, да се замени с дребнобуржоазна революционна демокрация (диктатура на пролетариата и селячеството). Тази дясноопортюнистическа позиция намерила в последствие своето отражение в хрушчовско-брежневския ревизионизъм (тезисите за «общонародната държава», «партията на целия народ» и пр.), подготвили реставрацията на капитализма в СССР.

Съвременните комунисти разбират опасността от десния ревизионизъм. Но се боят да отидат в дясно, те с всички сили стоят в ляво.

Говорейки красиви думи за Октомври, комунистите днес не отделят голямо внимание на изучаванео на практиката на великата революция в Русия, в която победилите помешчици и буржоазия пролетариат властвал чрез съюз със селячеството. Не ги интересува на практика послевоенните социалистически революции в страните от Източна и Централна Европа, в които диктатурата на пролетариата във форма на «народна демокрация» се осъществявали също, като класов съюз на работническата класа с полупролетарски и непролетарски трудещи се маси при хегемония на пролетариата.

Въпросът за съюза на работническата класа с полупролетарските и трудещи се маси — е важен въпрос на диктатурата на пролетариата! Отговорът на него, в това число е да определи успеха или поражението на бъдещи пролетарски революции във всички страни от света.

  Според нас, ако лидерите на комунистическите партии не разберат смисъла на тази тема, то не трябва да се акцентира в съвместен документ за властта на една работническа класа без допълнителни разяснения, как именно тази власт се осъществява. Това щеше да е по-добре, отколкото да се объркват комунистическите и работнически маси, заявявайки в чисто троцкистски стил, че диктатурата на пролетариата е само и изключително власт на едни пролетариати без споменаване за това, че за нейното пълно претворяване в живота е необходим класов съюз с полупролетарските и непролетарските трудещи се маси.

Освен това, имаме основания да предполагаме, че такъв род класов съюз не е  специфика само на селските страни, в които селячеството представлява болшинство или значителна част от населението на страната. Тогава така са мислели, основайки се на това, каквото е било преди 100 години.

Историята подтвърдила обосноваността на тази внимателна догадка — в капиталистически развитите индустриални страни — Чехословакия и Германската Демократична република — класовия съюз с полупролетариата станал също важно условие за стабилност и устойчивост на диктатурата на пролетариата във форма на «народни демокрации». Получава се, че в епохата на империализма класов съюз на работническата класа с полупролетарските и експлоатирани непролетарски маси при хегемонията на пролетариата има немаловажно значение за всички капиталистически страни, където се извършва преход от капитализъм към социализъм, в това число в развитите капиталистически страни, където отдавна вече няма никакви феодални отношения.

Защо? Вероятно, защото в тези страни има немалък слой полупролетарски и непролетарски, но трудещи се елементи, там също има дребна буржоазия, която не «не можеш да прескочиш».

Действително, ако ние погледнем на болшинството от съществуващите в света капстрани, нима ние можем да кажем, че там е малък слоя на полупролетариата? Той даже никак не е малък а значителен (само по самозаети: в Русия — това са над 1/3 от населението (данните са от 2016 г.)[13], в САЩ и Европа — от 20 до 30 % от трудоспособните граждани[14] (данные McKinsey Global Institute, 2016 г.)), и дори в развитите страни от капитализма този слой има тенденция към увеличение. К това водят, от една страна, процесите на деиндустриализация — перенос на производственните мощности в полуколониалните и зависими страни от света и с по- евтина и непритенциозна работна сила, а от друга страна, автоматизацията на производството и развитието на нови технологий, които намаляват потребността на капитала от работна сила, заменяйки я с машини и механизми, роботи и автомати. Като следствие, намалява и степента на «чисто», класическия пролетариат, при това този полупролетариат — обслужващ персонал, служещи, самозаети нараства. Може ли тях да ги игнорираме, когато е напълно очевидно, че по своите икономически интереси и своето класово положение, тясно свързано с наемния труд, много от тези слоеве са много близо до работническата класа?

По наше мнение, не. С тези слоеве от население е необходим също класов съюз, който Ленин предложил по отношение на селячеството. Не разделение с тях на властта на пролетариата, а особенна форма на осъществяване във вид на класов съюз. Само това може да стане здрава опора на диктатурата на пролетариата в такива страи и само такъв съюз при хегемонията на работническата класа чрез ръководството в нея на комунистическите партии е способен да поведе тези страни към комунизъм, към пълно самоуправление на масите.

С какво е опасна позицията, заявена в Декларацията?

С това, че тя по троцкистски фактически противопоставя работническата класа на всички останали общественни класи, в това число полупролетарските и трудещите се класи. Тя изолира пролетариата от трудещите се маси и преди всичко, изолира от полупролетариите, които се явяват естественни съюзници на пролетариата в социалистическите революции. Отблъсквайки от себе си полупролетарските и трудещи се дребнобуржоазни маси, пролетариата отслабва себе си и едновременно усилва своя класов враг — буржоазията, която ще се възползва от такава неразумна стратегия на пролетариата и ще прехвърли тези маси на своя страна.

Ето защо Ленин и говорил по отношение на съюза на работническата класа с трудещото се селячество, че всеки, който разруши този съюз (а да не говорим, ако иска да се откаже от него!), е враг на пролетарската революция, водеща до поражению, а не към победа.

  1. В Декларацията се указва, че:

«След революцията Съветите се явили готова организационна форма на осъществяване на диктатура на пролетариата

Съветите не са организационна форма на диктатура на пролетариата, а политическа форма. Организационните форми на диктатурата на пролетариата са много. Диктатурата на пролетариата — това е  цяла система от «лостове и ръчки»[15], т.е. масови организации на пролетариата и трудещите се маси, без помоща на които е невъзможно нейното осъществяване. В тази система влиза и комунистическата партия, и упоменатите вече Съвети и профсъюзи, и комсомол, и много други организации на работническата класа и трудещите се, чрез които на практика се реализира, това което се казва Диктатура на Пролетариата.

Подписалите Декларацията също така предполагат, че Съветите са форма само и изключително на диктатурата на пролетариата. Но това не е така, това противоречи на историческите факти!

Със самото начало на своето образуване през март 1917 година (след Февруарската революция) и целия период на т. н. «двувластие» на Съветите работнически и войнишки депутати била формирана революционно-демократична диктатура на пролетариата и селячеството, а не диктатура на пролетариата[16]. Политическата форма на диктатурата на пролетариата Съветите станали след болшевизацията, когато болшинството в Съветите вече принадлежало на партията на болшевиките, издазяващи коренните класови интереси на работническата класа.

  1. Следващото спорно заявление в Декларацията отново касае ленинските «магарии», от цялата тази диктатура на пролетариата:

«Световно-историческото значение открито от руската работническа класа на организационна форма на диктатура на пролетариата се заключава в това, че Съветите се опират в своето формиране и работа на обективната реалност — организоваността на трудещите се в процеса на общественото производство и затова осигуряват същността на диктатурата на пролетариатаСъветите, депутатите на които се избират в трудовите колективи, пронизват обществото с едина мрежа, осигурявайки пролетарски характер на властта, контрол над властта от страна на трудещите се маси

Въобще говорейки, да се чете такова в официален съвместен документ от водещи световни компартии е крайно печално. Тук няма нито едно действително марксистско утвърждение. Става ясно, за което говорило предишното, вече пояснено от нас — за да докажат, че формата на Съветите сама по себе си поражда пролетарско съдържание. Но това е идеализъм, другари комунисти!

Първо- какво значи «Съветите се опират в своето формиране и работа на обективната реалност — организованост на трудещите се в процеса на общественото производство»? Общественото производство затова и е обществено, защото в него участва цялото общество.

Следващата грещка в това изразяване е още по интересно. Човешкото общество — това е също организация, хората живеят съвместно и съвместно произвеждат обществен продукт, защото по отделно те не мога да преживеят. «Организоваността на трудещите се в процеса на общественото производство» — това и е това, което се нарича «общество». И така се получава, че разглежданото твърдение в Декларацията означава следното: «Съветите се опират в своето формиране и работа на обективната реальност — на обществото». Каква дълбока мисъл, нали?

Но да допуснем, че причината за такава грешка е отново неточната формулировка (не станаха ли много?) и другарите, готвели текста на Декларацията, искали да кажат не «обществено производство», а просто «производство». Но и тогава по-горе написаното утвърждение ще е невярно.

Защо пишем това? За да намерим основата на тази лужлива тез за формата, която сама по себе си е способна да създаде нужно съдържание.

Второ- представителите на компартиите сами пишат, че Съветите са само «форма», но не съдържание. Съдържанието е също има форма и може да бъде различно — то може да бъде пролетарско а може да бъде и не пролетарско — дребнобуржоазно а то и пряко буржоазно.

Та историята на руската революция показала, че Съветите може напълно даже да бъдат реакционни организации, ако в тях на върха стои например дребнобуржоазна демокрация, която изплашила се от революцията и активността на масите се стремила да я вземе под крилото на буржоазията. Именно такива — реакционни — били Съветите под ръководството на меншевиките и есерите в юлските  дни на 1917 г., когато те фактически преминали на страната на буржоазното Временно правителство, стали негов придатък[18] и активно участвали в убийствата на болшевиките, пращайки ги отново в нелегалност.  (В Перестройката Съветите, когато в тях пристигна контрареволюцията, също били реакционны. Именно те давали официалното «добро» на унищожаването на социализма в СССР и реставрацията в страната на капиталистически отношения, юридически узаконила всичко, което претворили в страната агентите на световния капитал[19].) От тук не пролетарски били Съветите и в самото начало на своето образование през март 1917 година. В тях са стояли същите тези меншевики и есери, които просто взели и отдали властта на Временното правителство[20] —  «буржоазията и обуржоазиралите се помешчици», по израз на Ленин.

Прочетете, какво говори за формата и съдържанието на Съветите Сталин:

«Колхозът е социалистическа форма на стопанска организация, както Съветите се явяват социалистическа форма на политическа организация. Както колхозите, така и Съветите се явяват велико завоевание на нашата революция, велико завоевание на работническата класа. Но колхозите и Съветите представляват само форма на организация, наистина социалистическа, но все пак форма на организация. Всичко зависи от това, какво съдържание ще бъде влято в тази форма.

Ние знаем случаи, когато Съветите на работническите и войнишки депутати са подържали на известен период контрареволюцията против революцията. Такова е било делото у нас, в СССР, например през юли 1917 година, когато Съветите се ръководили от меншевики и есери и Съветите прикривали контрареволюцията против революцията. Така е било в Германия в края на 1918 година, когато Съветите се ръководили от социал-демократи и когато те прикривали контрареволюцията против революцията. Така че дработата не е само в Съветите, като форма на организация, макар че сама по себе си тази форма представлява велико революционно завоевание. Работата е преди всичко, в съдържанието на работата на Съветите, в характера на работа на Съветите, в това кой именно ръководи Съветите – революционери или контрареволюционери. С това се обяснява факта, че контрареволюционерите не винаги се изказват против Съветите. Известно е например, че главата на руската контрареволюция Милюков по време на кронщадското възстание се изказва за Съвети, но без комунисти. “Съвети без комунисти” – ето какъв е бил тогава лозунга на главата на руските контрареволюционери Милюков. Контрареволюционерите еазбрали, че работата не е в самите Съвети, а преди всичко в това, кой ги ръководи[21]

«Същността на диктатурата на пролетариата» «организационната форма» сама по себе си не осигурява, даже ако тя се «опира в своето формиране и работа на обективната реалност — организоваността на трудещите се в процеса на общественото производство».

Да казваш, че главното е форма, а съдържанието се прилага само по себе си е метафизика, идеализъм, а значи пълен отказ от марксизма.

Трето- тази методологическа грешка се намира и в следващото изказване — «Съветите, чиито депутати се избирали от трудовите колективи… осигурявали пролетарски характер на властта». Или излиза, че ако депутатите се избират от трудовите колективи, значи, те автоматично провеждат чисто пролетарска политика. Никаква съзнателност от депутатите и самите трудещи се маси не се изисква, не се изисква и от ръководство на партията на работническата класса дейност от тези избрани в Съветите депутати, всичко само по себе си става пролетарско — и Съветите, като част от пролетарската държава, и всичко това, което те правят!

Но цялата тази логическа верига е лъжлива. Ще започнем с това, че «трудовите колективи» — главното звено на  разсъждение на авторите на Декларацията, могат да бъдат непролетарски по своя класов характер. Например, ако трудов колектив се коопериран с дребната буржуазия и пр. Избраните от този колектив депутати няма да могат сами по себе, само на това основание, че те се трудят в колектив, а не поединично, «осигурявайки пролетарски характер на властта».

По-нататък да допуснем даже, че трудовия колектив се състои от едни класически заводски работници, то и тогава не е напълно понятно, как това автоматическо «осигуряване на пролетарски характер на властта» ще се получи. Защото има още един такъв немаловажен фактор, като нивото на политическа съзнателност на масите, което има огромно значение в класовата борба на пролетариата с буржоазията. (Или авторите на Декларацията отричат ролята на съзнаниято в постъпките на хората? Но тогава те напълно се отказват от историческия материализъм!)

Ние по-горе говорихме за периода на руската революция от Февруари до Октомври. Работническите Съвети тогава били избрани точно така, както е било указано в Декларацията — в «трудовите колективи». Само че диктатура на пролетариата и пролетарски характер на властта в този период от време не било обезпечено. «Странен образ» тези самите работнически Съвети осигурили съвсем друго — власт на дребнобуржоазната демокрация (революционна диктатура на работническата класа и цялото селячество, както указвал Ленин в «Априлските тезиси»). Съветите поддържали меншевиките и есерите, влезли в буржоазното Временно правителство, разоръжавали революционните работници и даже съгласни били да продължат империалистическата война[22]! 

Оказва се че работниците в Съветите състоящи се в болшинството си от чистокръвни работници, избрани от «трудовите колективи», не са достатъчни за «пролетарски характер на властта». За това е нужно нещо съвсем друго, за което в Декларацията няма и дума във връзка със Съветите и диктатурата на пролетариата (!!!). И това друго е ръководството на Съветите от политическата партия на работническата класа, действително провеждаща пролетарска класова политика, т.е. истинска комунистическа партия. Ето когато тя започнала да ръководи работниците и всички останали Съвети, когато получила в тях болшинство, тогава и станали тези Съвети действително пролетарски — органи на диктатурата на пролетариата.

Декларацията представлява аналог на стария тезис на меншевиките, които заявявали, че ако организацията се състои от представители на работническата класа, значи тя е класова работническа организация. (Точно такива заявления по отношение на партиите и профсъюзите ние слушахме от представителите на РКРП и М.В. Попов. По тяхно мнение, ако профсъюза се състои от работници, значи това е вече «класов профсъюз»!)

Четвърто- в приведеният цитат се указва — «избират се в трудовите колективи». Тази фраза, отчита всичко останало, е фактически припев на всичко това пресловутото, сто пъти разобличено и отдавна изхвърлен «производствен принцип» — метафизическа схема, която измислил М.В. Попов и в която увряла РКРП, считайки тази схема за решаване на всички проблеми на социалистическото общество. Много е жалко, че представителите на световните комунистически и работнически партии се оказали толкова доверчиви и не проверили всяко предложение.

Критиката на гнилите меншевишки идеи за «производственния принцип» РП давал още преди няколко години. Няма да повтаряме, а само ще разгледаме тук три въпроса, които имат пряко отношение към текста на Декларацията.

1) Говорейки за избраните депутати в трудовите колективи, не се уточнява, а конкретно се подразбира под думата «избират се», не се указва най-главното — кой и как ще издига кандидатите за депутати.

Днес в много буржоазни страни, в частност и Русия, има всеобщо избирателно право. Да избират представители на държавната власт могат всички граждани, не лишени по решение на съда от избирателни права, в това число работници и трудеща се маса. Но да издигат кандидати нямат възможност — това право буржоазната власт не им дава. Единственото, което могат трудещите се в буржоазните страни е да гласуват за някого, когоро вече е избрала за тях буржоазната класа. От тук става ясно, че много по-важно, кой издига кандидатите, отколкото как се избират, избиране без издигане губи всякакъв смисъл, превръща се в театър, политически спектакъл.

В СССР издигането на депутатите във всички нива на Съветите извън зависимостта на избирателния принцип (по производственни окръзи или по териториални окръзи) ствало в трудовите колективи, но още и в обществените организации на работници и трудещи се маси — в партията, профсъюзите, комсомола и т.н.

А какво предлага Декларацията? Там само общи думи за «избиране», които могат да се разбират, както искаш.

2) Нито дума не е казано за ролята в избирателния процес на работническите организации — профсъюзи, комсомол и партия накрая. А именно в тези организации е съсредоточена най-съзнателната и политически активна част на работническата класа и трудещи се маси!

Какво е това, ако не отказ от марксизма, само че в друга страна — в страната на анархо-синдикализма? Получило се такава своеобразна реинкарнация на «Работническата опозиция» — дребнобуржоазен уклон, съществувал в РКП(б) в 1919-1922 гг.  И с какво предложеното в Декларацията се отличава от лозунга на Милюков «Съвети без комунисти»?

3) И последното, най-главно — избраните депутати в трудовите колективи се предлага да се считат единствено правилен изборен принцип за цялото време и при всички условия. Никакво ограничение на неговите действия не се разглеждат.

А това е съвършенно недопустима за марксистите абсолютизация. От марксистската диалектика ние знаем, че абстрактна истина няма, истината винаги е конкретна.

Именно така се получило в СССР към средата на 30-те години: в съветското общество били унищожени всички експоататорски класи, селячеството в масата си е било кооперирано — то станало колхозно селячество, класа на социалистическото общество. Никакви антагонистически общественни слоеве и класи повече нямало нужда, социалната база на диктатурата на пролетариата станала широка, и всичко това не могло да не намери своето отражение в новата Конституция на СССР от 1936 година. Изборите по производственните окръзи били заменени на по- демократични избори по териториалните окръзи.

М.В. Попов заедно с РКРП считаат тази замяна за главна грешка на Сталин. Но на дело  сериозна теоретична грешка ние виждаме у тези, които така и не можаха да разберат марксизма, да разберат най-главното — задължителният диалектически подход към явления и събития.

Пето- Съветите, тъй като са се избирали в трудовите колективи, «осигурявали контрол над властта от страна на трудещи се маси».

Това не е вярно, защото Съветите сами били власт, точно така, както била властъа и всички останали «лостове и ръкчи» системи на диктатурата на пролетариата — профсъюзи, партия, комсомол, кооперация и пр. Как Съветите могли да «осигурят контрол над властта от страна на трудещите се маси», когато Съветите обединявали в себе си тези най-трудещи се маси?

Излиза, че другарите, готвили тази Декларация, разбират Съветите, като аналог на буржоазния парламент, който противопоставя народа и който «трябва да контролира народа» — с такива идеи постоянно се занимава дребнобуржоазната демокрация (в Русия — това е Ю. Мухин със своите последователи). Те даже не забелязват противоречията в своите утвърждения: от една страна, говорят, че Съветите — това са форма на диктатура на пролетариата, а от друга страна, заявяват, че «Съветите осигуряват контрола над властта от страна на трудещите се маси».

Що се отнася до контрола «над власта» «от страна на широките трудещи се маси» във връзка със Съветите (контрола за другите съставни части на системите на диктатурата на пролетариата ние няма да разглеждаме тук), то той  може да бъде само за избран депутат, за неговата дейност, а значи и за действията на Съветите, като органи на пролетарската власт.

Устройството на Съветската власт предоставяло на трудещите се огромни възможности за контрол на избраните им депутати. Отзоваване на депутат в СССР съществувало, но то било извънредна мярка, и рядко са я ползвали, само в най-извънредни случаи.

Цялата дейност на Съветите, а значи и действията на депутатите се направлявали от партийните организации, намиращи се под контрол на партията. В случай на грешки партията поправяла депутатите, в това число по молба на трудещите се маси.

Но най-главното е друго.

Трудещите се, а така също обществените организации в СССР, много добре мислели, кого да издигнат «на власт» — кандидатите за депутати. Мошенник, «подмазващ се» на когото трябва, както това става в буржоазните парламенти, да попадне в органите на пролетарската власт  просто не може.

Депутатите в СССР не били освободени работници, те не били отделени със стена от широките работнически маси, от тези, които са ги избрали, с които те работели до своето избиране или с които заедно са стояли в различни общественни организации. Напротив, в сила на отсъствие у диктатурата на пролетариата разделение властите, депутатите на Съветите представлявали в едно лице и законодателната власт и изпълнителната власт. Или след своето избиране в Съветите на всяко ниво депутатите продължавали да работят на своите работни места, не са работили само в периодите на сесии, няколко пъти в годината, за да решат съвместно с останалите депутати най-важните за страната (региона, града) въпроси — да приемат нужните закони и пр. А след това са се превръщали обратно на своите работни места, за да претворят трзи закони в живота.

Своите депутати съветските избиратели, в това число трудовите колективи, виждали постоянно, а значи постоянно можели да следят за това, как те работят и при случай веднага са можели да ги поправят. От тук и незначителното количество отзовани в СССР депутати — първо- силно са мислели, кого да издигнат, и второ- те винаги са били под контрола на масите.

Друга работа е, че за да видят и разберат, какво не е така, на работниците им е требвало не малко знания, най-вече знания политически, които, уви, не винаги имали в наличие. Да контролират могат само тези, които самите били «в темата», които имали необходимите знания за това, какво те контролират.

В крайна сметка, опитът при построяването на социализма в СССР показва, че колкото по-грамотно и образовано ставан населението в социалистическото общество, толкова повече те съставят управлението в своята страна, в това число осъществявайки строг контрол за всички представители избрани от тях във властта.

  1. По-нататък в Декларацията се указва:

«В политически смисъл, от гледна точка на формата на завоюване, построяването на властта и нейното утвърждаване, като незабавни мерки октомврийската социалистическа революция може и е нужно да се характеризира, като съветска

Това заявление в текста на Декларацията е дадено с тъмен шрифт, като видимо нейните автори считат нея за много важна. Но от марксическа гледна точка тя е теоретически безграмотна.

Класовият характер на революцията е пролетарски, от гледна точка на бъдещия обществен строй, който тя след себе си е повлякла — социалистическата революция. Какъв е този «новодел» за какъвто говори «съветската» революция? За какво е той? Какъв извод следва от това, че вие, уважаеми комунисти, характеризирате Октомври, като съветска революция? Нима тук не е важна политическата форма на диктатурата на пролетариата, която била осъществена в СССР? Не, главното е съдържанието на тази власт, която произвела в обществото кардинални промени.

  1. Още едно заявление в Декларацията, също касае диктатурата на пролетариата и съдържащо, за съжаление, много теоретически грешки:

«Икономическа основа за осъществяване, укрепване и развитие на Съветската власт, като форма на диктатура на пролетариата се явява обществената собственост на средствата за производство, планомерно организирано непосредствено обществено производство, нацелено на  осигуряване на пълното благосъстояние и свободно развитие на всички членове на обществото.»

Всичко тук е поставено с главата надолу. Думите са марксически, даже частично се цитира Сталин, а съдържанието, общия извод от казаното е лъжливо, с явен уклон в ляво.

Но това не е вярно! Това противоречи не само на марксизма, но и историческата действителност — цялата историческа практика на построяване на социалистическото общество. Авторите на Декларацията явно се бъркат с базиса и надстройката, с причината и следствието, не разбирайки най-главното — че при преход от капитализъм към социализъм производственните отношения вътре в капиталистическия способ на производства не възникват и да възникват не могат. Социалистическите производственни отношения и преди всичко — общественната собственост на средствата за производства, се създават след завоюване от пролетариата на политическата власт и установяването на неговата диктатура.

Обществената собственост на средствата за производство действително се явява основа на диктатурата на пролетариата и Съветската власт, като една от нейните политически форми. Но тази основа се създава след като, Съветската власт победила и в страната се установила диктатурата на пролетариата.

Същото е и с «планомерно организираното непосредствено обществено производство». (Но какво е това новое изобретение в марксическата политикономия — «непосредствено обществено производство»? За кого е? Не е ли по-просто да се използва понятието «обществено производство»? То прекрасно описва същността на явленията и да се изобретява нещо ново няма смисъл). Обществената собственост  по своята същност изисква планово подход, по-друг начин де се управлява е невъзможно. С възникването на обществената собственост се появяват и започват да действат в рамките на социалистическия начин на живот стопански и икономически закони на социализма, един от който е закона за планомерно (пропорционално) развитие на народното стопанство.

Макар че накрая и планомерната организация на социалистическото производство и обществената собственост укрепват Съветската власт и диктатурата на пролетариата и и дават стимул за по-нататъшно развитие. Но да се поставя каруцата пред коня не трябва.

Методологическите грешки на авторите на това твърдение в Декларацията се състоят в това, че те не разбират диалектическите взаимовръзки между базиса и неговата надстройка, че те отново подхождат към въпроса метафизически, не отчитат взаимните влияния на разглежданите явления едно от друго.

  1. Следващото заявление в Декларацията е още един скок в ляво:

«Не самовъзпроизводството на стойността, не добавената стойност, а осигуряването на пълно благосъстояние и свободно всестранно развитие на всички членове на обществото се явяват цел на социалистическото производство. Отказът от тази цел, курсът към пазар води до разрушаване на социализма, защото стоково-пазарното стопанство принципно не може да бъде икономическа основоа на работническата власт

Защот този «курс към пазара» — това е непременно «отказ от целта» на социалистическото производство? Гледайки как се държи този «курс на пазара» и гледайки, какво въобще се подразбира под това либерално изразяване то марксистите няма да го кажат така.

Ако «курса към пазара» е реставрация на капитализма, като цел на всички проводими в страната мероприятия, както това е било в СССР в Перестройката, то това е едно дело, тогава твърдението «курс на пазар води до разрушаване на социализма» ще бъде безусловно правилно.

А ако под «курс към пазар» се разбира движение към социализъм не по пряка линии, а обиколен път, то това означава използване на пазара в интерес на строителството на социализъм, то това заявление е лъжливо на 100%. Защото Новата икономическа политика (НЕП), с успехите осъществени в СССР в 20-те години, не доказа обратното — това, че без използване на елементи от капитализма и същия този пазар,  социалистически производственни отношения и социализъм в страната ще се построи ли?

Ето какво пише Й.В. Сталин  за същността на НЕП-а:

«Непът е особенна политика на пролетарската държава, разчетена на допускане на капитализма, при наличие на командни висоти в ръцете на пролетарската държава, разчетена на борба на елементи капиталистически и социалистически, разчетена на нарастване ролята на социалистическите елементи в ущърб на капиталистическите елементи, разчетена на победа на социалистическите елементи над капиталистическите елементи, разчетена на унищожаване на класите, на построяване на фундамента  на социалистическата икономика. Който не разбира тази преходна, двойственна природа на непа, то той се отдаличава от ленинизма.»[23]

От какво пролетарската власт ще  строи социалистическото общество, ако в нейно разпореждане има само елементи от капитализма? Няма друг строителен материал за комунизма. Въпросът е само в това, че тези елементи на капитализма да се научим правилно да използваме в интерес на  развитие на социалистическото производство, за да може икономически да се унищожи капиталистическото производство и преобразува дребностоковото производство в производство кооперирано, обществено. И в крайна сметка, да не ритаме в ляво, отричайки всичко, което е свързано с пазара, стоковите отношения и парите. Така към социализма не се върви, така може да се отиде само до реставрация на капитализма, или пряко, или чрез безумието «уравнителен комунизъм» — дребнобуржоазна утопия, чиито опит на  реализация на практика заплати с милиони животи трудещи се маси (Кампучия, например).

Eто как Сталин отговарял на подобни левашки салта на зиновиевци («нова опозиция») на XIV конгрес на ВКП(б) (упоминатия по-долу Соколников бел един от тези активни членове):

«Соколников не разбира двойствената природа на непа, двойствената природа на търгоията в днешните условия на борба на социалистическите елементи с елементите на капитализма, той не разбира диалектиката на развитие в обстановка на диктатура на пролетариата, в обстановка на преходен период, където методите и оръжието на буржоазията се използват от социалистическите елементи за преодоляване и ликвидация на капиталистическите елементи. Работата съвсем не е в това, че търговията и паричната система се явяват методи на “капиталистическата икономика”. Работата е в това, че социалистическите елементи на нашето стопанство, се борят с капиталистическите елементи, овладяват методите и оръжието на буржоазията за преодоляване на капиталистическите елементи, че те с успех се използват против капитализма, с успех се използват за построяване на социалистическия фундамент на нашата икономика. Работата е в това, че благодарение на диалектиката на нашето развитие, функции и предназначението на тези буржоазни инструменти се променя принципиално, коренно се сменя в полза на социализма, в ущърб на капитализма. Грешката на Соколников се състои в това, че той не разбрал цялата сложност и противоречивост на ставащите в нашата икономика процеси.»[24]

Втората част от висшеуказаното заявление за това, че «стоково-пазарното стопанство принципно не може да бъде икономическа основа на работническата власт» също не се явява коректно от марксическа гледна точка, защото самия въпрос е поставен неправилно, не по-марксически.

При това тук «принципино» може да бъде или не? Авторите на Декларацията отново се опитват да намерят някаква универсална схема, която да ги избави от всички проблеми на социалистическото строителство? Но няма такива схеми и няма да има, защото те не съществуват в природата!

  1. Още едно заявление в Декларацията и отново грешки:

«Потребността на пролетариата в своя държава определя задачата на потискане на тези действия, които противоречат на интересите на работническата класа…»

Защо само «потискане»? Функцията на държавата на диктатурата на пролетариата са много по-широки, отколкото потискане на своя класов противник.

  1. И в следващото твърдение на Декларацията има неточност, но неточност показателна:

«Следователно, необходимостта от диктатура на пролетариата в държавата отмира с достигането на крайната цел на комунистите: с пълното унищожаване на класите, или различията между града и селото, физическия и умствен труд…»

Просто «различията» между града и селото, физическия и умствен труд да изчезнат не могат, защото е различен самия характер и условията на труд на хората, и това не изменя никакви производственни отношения. А противоположности и  същественни различия между тях в комунистическото общество — общество без класи, действително, няма да има. В работата «Икономически проблеми на социализма в СССР» Й.В. Сталин разяснил това достъпно.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 230407
Постинги: 710
Коментари: 85
Гласове: 165
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031