На запад тези явления са получили вече много различни имена: икономика на обмяна (sharing economy), цифрова икономика по искане (on demand digital economy), икономика на свободното заработване (the gig economy). Но тези имена са много слишком зализани и служат за да скрият гнилата същност на явленията. Гай Стендинг професор по икономика от Школата по икономика в Лондоне нарича това просто и понятно — платформен капитализъм. Такова определение ще използме и ние.
По определението на Стендинг, платформения капитализъм е използване на компютърни приложения (сайтове, платформи) за да се установят трудовите отношения между наемния работник и капиталиста. Наемният работник чрез такъв сайт се нарича трудова транзакция. Профессор Гай Стендинг предсказва, че в близките 3-5 години такъв онлайн-наем на работна сила ще бъде, ако не норма на живот, то много разпространен способ за получаване на работа.
Всъщност такива приложения са нищо повече от класическа форма на трудов посредник, рентиери. Защото всеки път, когато вие използвате приложения от рода на Uber или Airbnb, «платформения капиталист» присвоява от 25% до 80% от тази сума, която плаща клиента човек, изпълняващ поръчката. Явявайки се, така само посредник между поръчителя и изпълнителя, платформения капиталистзаработва милиарди доллари.
Проблемът е в това, че онлайн платформите, за разлика от традиционните работодатели, наемат работници без всякаква защита и социални гаранции.
На Запад таква неща, като юридически услуги, долекарско медицинско обслужване, счетоводство, услуги в областта на архитектурата и много други услуги вече се изпълняват дистанционно, когато човек от Индия или Ангола може да изпълнява работа за фирма, разположена в Канада, САЩ, Великобритания и т.н. Извършва се миграция на труд без миграция на самите работници — носители на работната сила. Това води до падане на средната работна заплата и разценки, преди всичко в по-развитите страни, а така също в световен мащаб. Например, за жител на Китай или Индия 2-3 долара за час работа — това е нормално, а за жител на Канада нормалното заплащане на труда е 10-15 долара на час. Така заплатата се стреми към заплащане на труда на наемния работник, живеещ в най-бедната и изостанала страна. Това води до това, че в развитите страни работниците от тази сфера или се съкращават за безползезност, или техния труд става толкова нискозаплатен, че на него не става невъзможно да се живее.
Платформите може да се разделят на 2 големи групи: тези, в които работа дистанционно може да прави човек от всяка страна и тези, в които работата се изпълнява физически, когато човек идва на мястото на работа и изпълнява поръчаното задание, — на такива сайтове наемат работници от близките области.
Дистанционно, по принцип се изпълнява писателска и редакторска работа, разработка на програмно осигуряване, разработка на уеб-сайтове, дизайн. Освен това, дистанционните платформи заемат и такива неща, като снимки на различни сцени на насилие, детска и възрастна порнография и други отвратителни неща.
Хората, изпълняващи дистанционна работа, са най-безправни и незащититени. Поръчителят може леко да ги заблуди и да не плати пари или да постави ниска оценка за работата.
Оценката за качеството на извършената работа — това е голям проблем. Всички тези балове, рейтинги и звездички, които поставят заявителите са крайно необективни и работят в интерес на работодателя, а не на наемния работник. Наемният работник може да направи работата добре, но получава ниска оценка от заявителя (ако той просто не иска да плати). А имащият ниска оценка на работник се отстранява от платформата и така въобще губи възможност да работи.
Но главният проблем се заключава в това, че на всички платформи съществува правило — интелектуалната собственост принадлежи на заявителя, даже той да не е заплатил за това. (!) Това открива широк простор за заблуда и машинация от страна на работодателя. Десет човека дават своите разработки, фирмата избира харесаната им, но работата не се заплаща. А след като получи всички логотипи, те вече стават нейна собственост.
Така, платформите са създадени изцяло и напълно в интерес на капиталистите, наемните работници нямат там никакви права и никак не могат да повлияят на процеса на своя наем.
Платформеният капитализъм прави наемния работник до роб. В буквалният смисъл на думата.
Ето цитат на бившия генерален директор CrowdFlower, платформа за онлайн-работа, базираща се в Сан-Франциско:
«До възникването на интернет-платформите беше невъзможно да наемеш човек, да го наемеш на работа за 10 минути, а след това, когато той изработи тези 10 минути, да му заплатиш мъничка сума за това време и след това да го уволниш».
Но с появата на интернет-платформите капиталистите могат да намерят работник за 10 минути работа и след 10 минути, след като работата бъде изработена да бъде уволнен. Наемният работник, изпълнявайки такава работа, губи повече време, за да достигне до работното място и после да се върне у тях. А за капиталиста такава работа струва почти дарена. Такова неуважение към работника е станало възможно поради ситуацията, в която се намира световната икономика. Числото на безработни в целия свят в 2017година е превишило 200 милиона човека.
Uber, TaskRabbit и Upwork, обещава на своите посетители свободь, гъвкавост, шанс да заработят немного допълнителни пари и да бъдат сами на себе си стопани. За някои това обещание действително е изпълнено, но за болшинството други това не е така.
Урсула Хюз, професор по труд и глобализация в Хертфордширския университет на Лондон, провела изследване на условията на труд на работници, наети чрез платформа. Това изследване показало, че продължителността на работния ден на хората с платформа превишава границата, установена от трудовото законодателство— хората работят извънредно много и напрегнато. Например, таксиметровите шофьори, получаващи работа посредством платформа, купуват автомобил на кредит и са принудени ежемесечно да го плащат, а платформените капиталисти с цел икономия наемат таксиметрови шофьори със свои автомобили. Така хората изцяло и напълно зависят от волята на платформения капиталист, и никакви закони не го защитават от произвол.
Урсула Хюз посетила събрание на такива таксиметрови шафьори в Лондон, на това събрание те самите се наричали работищи бедняци (working poor), защото условията на работата им под властта на платформените капиталисти е извънредно тежка. Продължителността на работния ден постоянно расте, а заплатата стабилно пада. В целия свят от Найроби до Лондона таксиметровите,шофьори работещи на Uber, протестират против извънредно тежките условия и низкото заплащане на труда. Ограбването на огромното число таксиметрови шофьори позволило на Uber да стане световен монополист.
Често платформите поставят пред «щастливците», получили работа, такива условия — «вие трябва да се намирате в определено място и да чакате, винаги да бъдете готови да изпълните задание в кратки срокове». Или да загубите цял ден, стоейки в определена точка на града, очаквайки да дойде работодател и да ви даде десетминутна работа за грош. Урсула Хюз взела интервю от жена изпълняваща такива задания:
«Аз нямах пари за да чакам работодателя в Макдоналдс. Затова бях принудена да го чакам на улицата, а времето бе студено и дъждовно. На улицата на това място даже нямаше и тоалета. а не знаеш и какава работа ще ти предложат. А ако е криминалнална и извънредно опасна».
Или работника го използват сляпо, предварително не говорейки, какво задание ще изпълнява. Много често това се използва от криминалните, заставяйки хората да изпълняват противоправни действия, от които те после имат проблеми с полицията.
Платформите съществуват извън закона и никак не се контролират от властите. Това е и разбираемо — това е изгодно на капитала, това му носи печалба.
Появата на интернет платформите започна след кризата от 2008 година — в 2010-2011 година. Това е било свързано с факта, че по това време кредити за нов бизнес банките давали крайно резервирано.
Първоначално, когато платформите се появили, много ги възприели положително, разглеждайки ги, като допълнение към постоянната, традиционна работа, която дава на трудещите се известна свобода и възможност да получават допълнителен доход. Но днес ситуацията се е изменила — традиционната работа на Запад е все по-малко и за много трудещи се платформите скоро ще станат единственно достъпни заработки. При това заплащането на труда на платформите пада все по-ниско, заради притока от желаещи да получат работа. Така, платформите се превръщат от инструмент за допълнителна заработка, допълнение към основната работа, в основна работа с извънредно ниско заплащане на труда. Превръщат се в инструмент на жестока експлоатация на трудещите се от страна на капиталистите.
Платформите не само експлоатират отделни работници — те носят заплаха за целия пролетариат. Например, Uber вече е станал световен монополист в областта на такситата. Новата цел на Uber е да използва безпилотни автомобили, които ще се управляват от електроника. И Uber има всички възможности да въплъти това в живота.
Цифровите платформи много бързо се превръщат в глобални монополи. Uber днес е най-бързорастящата корпорация в историята на капитализма.
Amazon, Google и Facebook — също са монополисти, шампиони по «цифрова икономика». Интернет и цифровите технологии са създали повече монополи, отколкото всяка друга, преди съществувавала технология. Много хора в САЩ, виждат заплахата, която представляват тези цифрови гиганти, предлагат даже да ги национализират, защото тяхното наличие прави капиталистическата икономика абсолютно неприемлива за живота на болшинството хора.
Amazon, Google, Facebook, Apple, Microsoft, Alibaba (Китай), Tencent (Китай) — не просто сформират монополи, работещи в своя икономически отрасъл. Те продължават стремително да се разширяват и завладяват все нови и нови сектори на икономиката, често много далеч от техните първоначални специализации. Например, Amazon неотдавна е получил от правителството на САЩ лицензия за търгови с лекарства. Затова и в близко бъдеще традиционните аптеки могат съвсем да изчезнат от САЩ.
В началото, монополите поглъщат компаниите, работещи с цифрови данни. Така те се опитват да акумулират огромно количество данни.
Има такова предположение, че информацията — това е новия нефт. Пазарът на информация в близко време ще бъде пазар с най-висша норма на печалба. Цифровите монополи не са свързани към определен източник, ресурси и страни. На тях не е нужна скъпоструваща материална база за производство.
Ситуацията днес не е много радостна за пролетариата. Капиталистическите противоречия се задълбочават до край. Реалното количество безработни в Северна Америка и Европа е много по-голямо от декларираното от правителствата цифри. Десетки милиони безработни и полубезработни не са включени в статистиката по безработица. Много работни места, на които трудещите се получават нищожна заплата, не позволява даже да преживеят. В такива ситуации засилвато на цифровите монополи може да достигне до истински социален взрив, когато на улицата бъдат изхвърлени допълнителни милиони пролетарии, за които няма да остане какво да губят, освен собствените си вериги.
Пред хората на Запад вече реално стои въпроса — трябва ли да останат тези цифрови монополи и платформи частни или да принадлежат на цялото общество?
Всички разбират, че ако останат те в частни ръце по-нататък е невъзможно, защото това ще завърши лошо. Работниците в платформите започват да се обединяват и да създават профсъюзи, разбирайки, че освен те самите, никой няма да им направи живота по-добър. Появило се е движение на платформените кооперативи. Таксиметровите шофьори съвместно създават свои интернет платформи и съвместно ги владеят. Но да се конкурират с огромните глобални монополи те засега не са в състояние. Монополите могат леко да ги унищожат, като конкуренти, използвайки своята финансова мощ.
Источник http://www.cbc.ca/radio/ideas/platform-capitalism-digital-technology-and-the-future-of-work-1.4297369
Перевод – Алексей Живцов
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
"Имоти по време на чума" - !?!...
