Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2017 12:00 - Англия:Какво направи Октомврийската революция с нас?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 817 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из статьи на сайте Коммунистической партии Великобритании (марксистсколенинской), ПредседательХарпал Брар[1].

Что Октябрьская революция сделала для нас?

2. Жилище

Преди 100 години Великата Октомврийска Социалистическа Революция започнала да разрушава всички лъжи и митове за това че обществото може д бъде организирано и всеки да може да се ползва с благата на това богатства, което то създава. Tя открила възможност, която може да съществува само, когато противоречията между частното присвояване и общественото производство са отстранени, когато е създадено общество, което е организирано така, че хората и техните нужди – това е главното, а не печалбите на малцинство за сметка на мнозинство.

Жилището жизнена необходимост

До капитализма човечеството постоянно страдало от недостиг на основни средства за съществуване. Отчасти това е било заради примитивни технологии, които не давали на хората да произвеждат в достатъчно количество.

Съвременните научни методи на производство са способни да произвеждат всички в излишък. Съвременната наука и напредналата технология, масовото производство и машини могат да произвеждат много повече, отколкото хората да потребяват, но поради капитализма, поради частната собственост, работниците остават гладни, без достойно жилище, дрехи и много друго необходимо.

Жилището е днешната ни тема. Ужасният пожар в Гренфел Тауър в Лондон е ярък пример за важността на това, какво предоставляват жилищата и на кого е това изгодно.

В Гренфел икономисвали на козметичен ремонт, който трябвало да «подобри» вида на района в интерес на богатите, а не в интерес на жителите на сградата. И тази икономия довела до загуба на живот за много от тези, които са живели в този блок, към тежки лишения за другите живеещи, които им провървяло да не загинат в пожара. Прибавете към това икономията за повишаване печалбите на корпорациите, участващи в «обновяването» — и се получава, че работниците и техния живот не струват нищо, а повишаването на стойността на земята и икономията с цел увеличение на печалбите – това е най-главното.

Гренфел е особено ярък пример, но да помислим също така за масите бездомни, които вие виждате, преминавайки през всеки английски град. В нашата богата страна има 250 000 бездомника, от които, предположително, не по-малко от 4000 живеят на улицата, а останалите са по евтини хотели и други временни пристанища, без стабилност и обикновено в лоши условия.

Тези цифри включват значително число деца, тъй като количеството семейства във временни жилища продължава да расте на 10% годишно, до приблизително 75 740 в края на 2016 (цифрите са предоставени от благотворителни организации).

След това обърнете внимание, че в Англия има над 200 000 дома пусти повече от преди половин година. Тяхната обща оценъчна стойност — 43 милиарда фунта, не считайки вторичните домове и прочие жилища, очакващи своите новодомци. Правителството оценява общото число на «излишните» домове и жилища в страната на повече от милион – или на 1 000 000 повече домове и квартири, от семействата в Англия.

Как в такива условия, когато в Англия има явен излишък от жилища, може в страната да съществува бездомност и пренаселеност? Как може да има място проблема с разселването на пострадалите от пожара в Гренфелл? Но това съществува. Съществува, защото при капитализма жилището — не е право, а стока. Това е нещо което се продава, и който може за себе си да си го позволи, а не за това, че да се даде, защото имаш нужда.

Общинските жилища, които започнали да строят в 1919 година и които започнали да предоставят на самите нуждаещи се, било известно придвижване към смягчаване на влошените последствия на пазара. И именно  — в сферaта на жилището, ярко е видно влиянието на Октомврийската Революция на живота на английските работници.

Жилищни условия в Англия преди Първата световна война

Лошото жилище било норма за болшинството работници в първата половина на XX век, когато населението на големите градове растяло до висока плътност, пренаселеността в домовете на трудещите се било обикновено явление за болшинството английски градове. В бедните райони много семейства се сгушвали в антисанитарни условия, в мръсни и тъмни стаи, често лишени от основни удобства и даже слънчева светлина.

Голяма част от домовете, построени до 1919 година, били дело на частните строители. Докато общините могли да строят домове, голяма част от тях не желаела това да прави. В Лондон, Ливърпул и Глазгоу  известно количество общински жилища се предоставяли на трудовия народ – преди всичко на тези, които е трябвало да се преселят в резултат от препланировка на градските улици.

По време на първата световна война строителството на жилища практически било прекратено, което още повече усилило недостига на жилища за трудещите се, което довело повишаване цените на наемите даже за  най-бедните жилища.

Известен историк от това време пише:

«Лошите домове били сурови нездрави гета. Типичното лондонско гето било двуетажен дом с четири спални и обща тоалетна в пристройката. Стените били напукани, таваните течащи, гипса падал, таваните провисвали. Счупена тоалетна имало на двора, с единствен водопроводен кран…

Градовете на Север имали още по-големи проблеми. В Лийдс имало десетки домове «гръб—вгръб»построени по 70-80 на 4000 квадратни метра, с лоша вентилация, тъмни, с една тоалетна на двора на всеки 3-4 дома. В Бирмингам имало 40 000 такива домове.

В Ливърпул имало възможно, най-лошите бедни квартали в Англия, там хората живеели   в мазета и вътрешни дворове, строителството на които било забранено още в 1854 година. В Ливърпул 20000 човека живеели  повече от трима човека в стая. В Глазгоу мазетата били още по-лоши, в самата Англия, 200 000 човека живеели повече от 3 човека в стая».  (Noreen Branson and Margot Heinemann, Britain in the 1930s, Panther, 1973, p203)

В това време в СССР.

В Съветският Съюз подобно безумие не търпели, макар че там имало къде по-лоши условия, отколкото в Англия. Октомврийската Революция национализирала големите домове и пустеещите помещения, разделяйки ги между жителите. Квартирното заплащане било под 4% от дохода на работниците. А се е  наблягало на нивото на живот за всички като важна цел на Съветската държава.

Съветският Съюз стремително атакувал жестоката жилищна криза, наследена от царизма — проблем, който била допълнително засилен от разрушенията при гражданската война, интервенцията и след Великата Отечественна война против фашизма. Съветското правителство поставило жилището за населението за най-важна в своята политика в цялата територия на СССР, за което се осъществявали специални инвестиции и планиране.

Вторият декрет, издаден от новото Съветско правителство на следващия ден след революцията, отменил частната собственост на земята. В градове с население над 10 000 жители, държавата отменила частната собственост на жилищните домове до стойност на горна граница на определена сума, установена от местните власти. Това означавало, че до края на 1917 година големите жилищни домове били национализирани, и стотици хиляди работници били преселени от гетата в тези домове.

Правейки това, правителството също така преразпределило съществуващите жилища, конфискувайки и реквизирайки домовете, принадлежащи на дворяните и буржоазията. Няколко дена след революцията наркома на вътрешните работи пуснал заповед, даваща право да се конфискуват  пустеещи здания, годни за жилища, и да се използват за разселване на хората, живеещи в пренаселени или антисанитарни условия. Той също така дал права на работниците да организират жилищни инспекции, съвети на жилищните ползватели и съдилища за решаване на въпросите на жилищния наем.

Програмата на VIII конгрес на партията в март 1919 година провъзгласила:

«Съветската власт, за решаване на жилищния проблем, напълно е експроприцирала всички жилища, принадлежащи на капиталистите, и ги предала на градските соъети, като организирала масово преселение от крайните квартали в домовете на буржоазията, като отдала най-хубавите на работническите организации».

Комунистическата партия след това заявила, че е необходимо във всички отношения

«да се стремим към подобряване на жилищното положение на трудещите се маси, да се спре с пренаселеността и антисанитарните условия в старите здания, да се разрушат непригодните за живот здания, да се отремонтират старите здания и да се построят нови домове, отзовавайки се на новите условия за живот на трудещите се и рационално да се преселят трудещите се».

Жилищата били преразпределени съгласно нуждите на хората, основавайки се на определени минимални изисквания и максимални права на жилищна площ на 1 човек. Наркомздрав в 1919 година установил, че норма се явява: минимална площ от 8.25 квадратни метра на човек реална жилищна площ и 30 кубически метра въздух на всеки възростен и 20 – на деца до 14 години.

Сравнението на средната площ на всеки работник до 1917 година и в началото на 1938 година показва рязка промяна в положението на съветските трудещи се по жилищния въпрос. В Ленинград, например  средната жилищна площ на човек се е удвоила, в Москва нараснала с 94%, в градовете от Донбас – на 176%, а на Урал – на 195% (по преброяването от 1939 година).

Въобразете си, че нашето английско правителство днес издаде указ, реквизиращ 1 милион пустеещи в страната домове и засели тук бездомните от нашите улици, хиляди живеещи в  т. н. «пансиони» и  живеещи в пренаселени сменяеми жилища в цяла Англия.

Англия трябва нещо да направи

Тзи въображаема картина плашила до смърт властта в Англия в 1919 година. В резултат от възникналия натиск от местните власти започнали да се строят домове за най-нуждаещите се.

Често английските историци заявяват, че Първата световна война станала тази движеща сила, благодарение на която общините започнали да предоставят жилища на войниците, връщащи се от войната.

Преживели ужасните условия на фронта, войниците, връщайки се у дома и попаднали в лоши жилищни условия, още по-лоши от преди войната, били явно недоволни. Това недоволство било опасно — войниците вече не се бояли от военни действия, те били към неям привикнали.

Този потенциал бил напълно осъзнан от английските власти. Един от секретарите на местния орган на властта открито признал тогава:

«парите, които ние се събираме да дадем за жилище това е застраховка против болшевизма и революциите»

Чрез «Закон за планиране в градове и селски местности» 1919 година, обикновено наричан Законът Адисън, правителството въвело държавни субсидии (или «застраховка против болшевизма и революциите») на общински жилища за строителство на 500 000 дома. Но за 3 години били построени само 213 000 дома.

Тези домове днес се разглеждат, като преломен момент в предоставянето на социални жилища в Англия, като изпълнение на обещанията на Лойд Джордж за «домове, подходящи за героите». Но те са били построени под 1/4 милиона, независимо от решимостта да се отвлече народа от примера в СССР.

В 1924 година, за да се реши острия проблем с недостига на жилища в Англия, бил приет закона Витли. Този закон и политика на правителството означавали, че капиталистите достигнали до идеята за социални жилища или само си правят вид, че нещо вършат.

Законът Витли бил насочен на решаване на жилищните проблеми в страната в течение на 15 години, той предполагал строителство на жилища, които след това да се дават за малък наем на нископлатени категории от населението. При капитализма ограничението на размера на квартирно плащане закономерно довело до намаляване качеството и размера на строящите се социални жилища, и за това домовете започнали да се строят по тесни.

Например, в този период новите домове с 3 спални (4-стаи — прим. пер.) често имали площ от едва 57 кв. метра, докато в 1919 година — 90 кв. метра ( или 14 кв. метра на човек и 23 кв. метра на човек, съответно).

В СССР било по-другому — там прилагали огромни усилия за подобряване на жилищните условия на работниците и селяните. Жилищната площ увеличили с 2-3 кв. метра на човек през 1913 година до примерно 16 кв. метра в 1923 г., строейки трестайни жилища с 60 кв. метра.

Примерът на СССР

В СССР нямало сoственици на квартали, всички жилища били социални, квартирното плащане е било ниско. И най-нискозаплатения работник плащал не повече от 2-3 рубли на месец – около 2% от неговия доход.

Национализирайки и преразпределяйки голямо количество съществуващи жилища, Съветската държава започнала широка програма по жилищно строителство. За 5 години 1923-27 г. били построени 12 500 000 кв. метра жилища, а в 1927-31 г. –  още 28 850 000 кв. метра.

През първата и втора петилетка крупен прогрес в жилищното строителство бил достигнат също така в бившите икономически изостанали национални републики. Например в Казахстан площа на държавните жилища нараснала 5,5 пътив 1926-1940, в Грузия – три пъти, в Киргизия – 6,5 пъти. В столицата на Киргизия количеството на държавните жилища нараснал 110 пъти, а в Алма-Ат – 160 пъти.

Всяка година, всеки месец темповете на строителство в страната растели, и така постепенно се разрешавал острия жилищен проблем.

Съветската държава не само поставило строителството на жилища за народа приоритет в своята политика, тя също така поощрявала и поддържала проектирането и дизайна на новите домове, квартали и улици. За разлика от Англия, национализираната земя изключила парите (печалбата — прим. РП) от процеса на строителство.

При капитализма землевладелеца желае, всеки метър да «работи», или той иска да получи повече жилищна площ за продажба или за ядене. Резултатът е закономерен – малко жилище и висока плътност на населението без зелени насаждения и удовлетворение на другите обществени потребности, а така също използване на евтини строителни материали и еднаква планировка на жилищата.

При социализма, за да може земята да «работи», е нужно тя да служи на хората, които на нея живеят и я ползват, а значи да се строят повече домове, добре осветени, озеленени, с достатъчни условия за обществен и културен живот на хората и с отчитане на естетическите изисквания към всички здания.

image

Типични жилищни домове в СССР

Например,  в Ленинград на улиците, застроени до революцията, жилищните домове се строили тясно, жилищата са заемали 60-70% от площа. В 50-те години в СССР строили жилища с не повече от 25-30% застроена площ, а 40-50% от територията на земята под строителство използвали за озеленяване на жилищните квартали, разполагайки на тях детски площадки и места за отдих за населението. Близколежащата земя използвали за строителство на детски градини, училища, поликлиники, библиотеки и магазини. (Источник — Yuri Yaralov, Housing in the USSR, Soviet News, London, 1954)

Резултатът бил потресаващ. Пространството и числото дървета създали прецедент, който Англия никога не следвала, ако не се считат богатите квартали, където стоиността на незастроената земя се заплащала по- високи цени на жилище.

Съветският Съюз също така положил нов път в принципите на развитие в строителството, които му помогнали да съкрати времето на строителство чрез стандартизация и използване на готови конструкции. Към такова решение го водила необходимостта да построи милиони квадратни метри жилища в сравнително кратък срок, за да удовлетвори потребностите на съветските трудещи се.

Стандартизацията позволила на Съветската власт да подобри технологията при строителството и подготовката на специалисти-работници. Но даже с такъв подход към строителство не били забравени дизайна и архитектурното своеобразие на строящите се жилищни домове и обществени здания.

Крахът на СССР и кризата на свръхпроизводството

С краха на Съветския Съюз натиска на английското правителство с цел отвличане на работническата класа в нашата страна от стремеж към революционни промени паднала. Необходимост да се поддържа «държава на всеобщо благоденствие» ,като подаване на работническата класа в Англия за спиране на нейния бунт станала по-малко сериозна.

Към това се добавила дълбока криза на свръхпроизводството в страната, които днес преживява целия империализъм, когато се произвежда много повече от това което може да купи пазара, и когато растящото число безработни работници с труд свързват двата края. Това означава, че възможностите на капитала да расте и натрупва намаляват, нивата на печалби в джобовете на капиталистите не е така велик, както по времената на подем, че да дават подавки на  работническата класа.

От тук закономерно следват разрушаването на «държавата на всеобщото благоденствие» (което намалява печалбите на капиталистите) — унищожаване на обществените служби, които известно време назад съществували за намаляване на социалното напрежение и носили известна полза на трудещото се население в страната.

image

Типично съвременно социално жилище в Англия

Ние виждаме, че в последните тридесет години строителството на общински жилища в Англия резко е спаднало. В 1979 година общинарите построили 21 368 нови дома. В 2006 година те построили само 277. В 2016 година числото построени «достъпни жилища» се съкратило до най-ниско ниво за 24 години.

Сега «достъпни жилища» строят основно частните строители, а местните власти строят и официално признатите общественни домовладелц – под 2%  и 20%, съоответнно. И словото «достъпное» само по себе си далеч не точно отразява същността на нещата, защото това може да представлява 80% от пазарната цена (това е далеч не така достъпно за обикновените граждани на Англия, както се заявяваприм. РП)

Още повече, неотдавнашните изменения в законодателството, приети от правителството, отнасят сега «началните домове» във всяка нова застройка към 30% част от «достъпното» жилище, което означава, че  с всяка година в страната се строят още по-малко обществени домове, действително достъпни за небогати граждани на Англия.

Не е удивително това, че списъците на желаещи на общински жилища се увеличават и увеличават. Нуждата на трудещите се в Англия от жилища само расте, тя няма да изчезне с чудо. От 1997 годиа числото на чакащите се е увелиило от 1 милион  до 1 600 000 семейства.

Квартплата в домовете на частните домовладелци е много висока, тя е свързана с високата цена на стойността на продаваните жилища. Тази самата базова човешка потребност дава прекрасни възможности за вземане от капиталистите на свръхпечалби. Средно частната квартплата представлява 35% от дохода на семействата, в общинските жилища – 8%, а ипотеката – 18%. Нищо общо с 4% в СССР (В СССР е било даже не 4%, а 1-2% — прим. РП).

От тези цитати на английския икономист става ясно, колко потресаващо въображение е бил примера на СССР. И това обяснява, защо капиталистическата класа не иска работническата класа да знае за нея — защото това може лесно да предизвика революционни действия.

Достойно жилище за всички

Пол Уинтертън – английски икономист и лейбърист, който преживял година в Русия, в 1928 година, и върнал се отново в 1933 и в 1937 г., пише в статия в News Chronicle  след своето връщане в 1937 г.:

«Съветският Съз се издигнал потресаващо от жалка нищета до жизнено ниво, което в градовете започва да се приближава до западното ниво, което следва да се признае, като енио от чудесата на историята».

Той забелязва:

«електричество, вода и газ били…много евтини. Аз срещнах един човек, който зарабатвал 225 рубли на месец и плащал само 70 копейки за електрическо осветяване».

Най-нискплатения съветски работник — съвършенно неквалифициран получава около 125 рубли на месец. Квартплата за 2-3 стаи на месец е нищожна част от бюджета и останалото е напълно достатъчно за удовлетворяване на базовите нужди от храна и дрехи.

Преди всичко, Уинтертън решил да сравни семейство на нискозаплатен съветски работник  със семейство безработни в Англия. По отношение на храна и дрехи техните очаквания са приблизително еднакви.

Първа работа на жената в руското семейство е също да работи, заработвайки не по-малко от 125 рубли. Нейните деца, докато са малки, цял ден са в децката градина, където се грижат за тях и добре ги хранят за много малка сума. Русия не позволява децата да гладуват.

Второ- и мужа и жената могат да принадлежат към различни клубове, с достъпни всички видове развлечения практически бесплатно. На работта те могат да получават евтино хранене.

Цялото семейство имат добри шансове да проведе лятото седмица или повече в какво да е място за отдих в страната  – безплатно. Мъжът и жената на работа имат пълна застраховка.

Накрая пише Уинтертън, че предпочита да бъде съветски работник с жена и деца, живее със 125 рубли на месец с всичките допълнителни помощи, възможности и увереност, които дава съветската държава, отколкото да е безработен с такова семейство в Англия без надежда на бъдеще и без пособия в настоящето. Той би избрал това, дори без отчитане на жилищните условия, в които днес живее такъв съветски работник.

Уинтертън занелязва, че той преднамерено сравнява с нискозаплатените (в Русия няма безработни) работници. Но средната заплата на съветския работнк и работниците, като цяло е около 270 рубли на месец. А ако жената работи то тази сума удвоява. Животът на такова ниво е съвсем друга работа. Малките капризи са вече достъпни. Може да се купи хубава дреха. Такoва семейство може да яде, пие и още да има достатъчно пари за удоволствия на отдих. ((Paul Winterton, Russia – With Open Eyes, Lawrence & Wishart, London, 1937)

***

Ние се убедихме, че капитализма под властта и на лейбаристите и консерваторите не удовлетворява нуждите на работническата класа: богатите все повече забогатяват, а бедните обедняват. Tрябва да се излезе от рамките на временните мерки и да се престане да се служи на поставени лица в общинските съвети с техните «инвестиции в жилища, като инвестиции против болшевишките революции».

Хайде да последваме примера на Съветския Съюз и да вземем нашето бъдеще в свои ръце, така че да построим достойно жилище и осигурим на всички работници, това на което те имат право.

Источник

http://cpgb-ml.org/index.php?secName=proletarian&subName=display&art=1314

Перевод И. Маленко

1 часть статьи — о здравоохранении, выйдет чуть позже.

[1] Его книга, написанная в 1991 г. «Перестройка — полный крах ревизионизма», имеется на сайте РП. Харпал Брар в ней не во всем прав. Но сам факт того, что в причинах гибели советского социализма и СССР он попытался разобраться одним из первых, заслуживает большого уважения.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660189
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031