В 2012 година Президента издал знаменитите «майски указ», сред които бил и указа за двукратното увеличение на заплат ите на учителите (спрямо средното ниво на зарплата в региона). След 5 години учителите във цялата страна се убедили, че «указите на президента» се оказали популизъм — заиграване с широките маси, раздаване на пусти обещания, които никой не изпълнява и не се кани да изпълнява. Изминаха 5 години, а заплатите на учителите не само не се увеличават, а напротив стремително намаляват, стимулиращите плащания «тайнствено» изчезват.

Последна капка за учителите от общообразователното училище с името на два пъти Героя на Съветския Съюз Григорий Кравченко в село Звериноголовское Курганска област станала замяната от 1 септември на компенсацията за зимно отопление и светлина с ежемесечно заплащане в размер на смешните 1200 рубли. Освен това вече две години на всички педагози не се изплащат полагащите им се стимулиращи плащания. За да не умрат от глад, учителите са принудени да работят на 1,5–2 ставки за 15–17 хил. рубли на месец. Доведените до отчаяние педагози от няколко училища в Курганска област се обединили и заявили на ръководство и власти, че официално ще обявят стачка, ако не престанат да ги крадат.

На 13 декември в буржоазните СМИ се появи интервю [1] с лидера на протестиращите педагози, учители по история, обществознание и права Владимир Кочеулов. Ето какво казва той:

«В оскъдно положение вече две години са поставени всички педагози в областта. От страх всички мълчали, но след ситуацията с заплащането на комуналните услуги се появи мисъл, че ние скоро просто ще умрем от глад. Вижте разчета е прост — за отопителния сезон на 5 камиона с дърва и заплащане на електричество отиват 35–55 хил. в зависимост от площа на дома. Газ в нашия край няма, ако имаше може би нямаше да се жалваме (пак ще се жалвате, уви — цените на газ постоянно растат! — прим. О.П.) Преди ни плащаха всички тези разходи, а сега ги замениха с 1200 рубли на месец, сами изчислете разликата. От две години ние не получаваме стимулиращи плащания към заплатата, положени за учителите. Преди в зависимост от благосклоността на директора на нас ни добавяха от 2 до 10 хил. ежемесечно (ето я плетката на буржоазната държава: не промиваш мозъци на деца, не получаваш нищо, когато кажат, ще се бориш за своите трудови права – оставаш без средства за съществуване. – прим. О.П.), а след това всичко свърши. Сега аз се натоварвам на 25 часа, а заплатата ми е 17 хил, или 14 700 на ръка. Средната по нашия регион е — 22 300. Министърът на образованието говори, че ние така и получаваме. Как! Всички забравят, че средната заплата трябва да бъде за една ставка, а не за две, както това става в страната.»

«Ние всички отдавана живеем на принципа «ако викаш, ще те пресират», но когато вече няма какво да губиш става друго. От 42 педагога първа смяна под моието заявление се подписаха 39.  …от самото начало действах по закона, написах подробное заявление: в какво е претенцията, и какво ако нашия въпрос не бъде регулиран в съответствие с член 398 от Трудовия кодекс, ние ще обявим стачка.  …Когато нашата история получила отглас, стана ясно, че от федералния бюджет пари постъпват, но в 2016 година нашите стимулиращи започнали да ги харчат не по предназначение, а за заплащане на чистачи, събиращи боклука и друг обслужващ персонал на училището. Преди района на това отделял отделни средства, а сизведнъж всичко се променило. Общо взето от учителите на конкретно нашето училище отлетяха около 350 хиляди на месец.»

На учителете, започнали да протестират против несправедливостта, започнал натиск от ръководството:

«…Директорът на областния департамент по образование и наука Наталия Бобкова на съвещание, където ние присъствахме, открито казала, че трябва внимателно да се провери гражданина Кочеулов, като има съмнения в неговата професионална компетенция. Депутатът от Държавната Дума Александър Илтяков вместо да обсъди ситуацията с нас, устрои среща за другите учители от Курганска област, а на нас никой не съобщи. Какъв е смисълал, ние вече сме предявили претенции, така че трябва да се обработват мълчаливите.»

Докато протестиращите власти «хранят» с обещания — уж че през януари всички ще преизчислят и върнат на учителите недоплатените пари за две години, в това число и отпускните. За връщане на пълните компенсации за отопление засега мъчат.

Учениците от училищата и техните родители, които също живеят несладко, поддържат протестиращите учители.

Ето така самия живот разбива буржоазната лъжа за «надкласовата държава». Защото курганските учители фактически се борят против самата държава, която всъщност е апарат  за угнетение от буржоазията — обществена класа, интересите на която са напълно противоположни на интересите на трудещите се маси.

Обърнете внимание, как сплотено действа властта! Само да възникне протест на наемните работници, как веднага сработва цялата система на угнетение:

• властите на района грабят учителите — «оптимизират разходите», фактически вземайки от друг наемен персонал — чистачи, събиращи боклука и пр.;
• директорът на училището ги покрива (защото се храни от техните ръце и се явява директор до тогава, докато изпълнява указанията на вишестоящите чиновници на буржоазната държава);
• областният департамент по образование и наука със заплахи от уволнения се опитва да заблуди протестиращите;
• съдийските и прокурорски работници не реагират на нарушените трудови права на учителите — правят вид, че никакво нарушение на закона няма;
• депутатът от Държавната Дума започва да «обработва» учителите от другите училища, намиращи се в същото бедствено положение, както и техните протестиращи другари, но още не успели да се присъединят към тяхната борба.

И всички заедно щедро раздават обещания, които няма да изпълнят (в най-добрия случай на учителите ще дадат някакво подаване, за да замълчат, а по-нататък всичко ще си отиде по своя път — грабежът ще се усили), т.е. ще се задуши в зародиш протеста на учителите, не давайки му да се разпространи до сериозни размери, когато да се справят с ниго ще бъде вече невъзможно.

Буржoазнaта държава до ужас се бои, че протеста на учителите ще поддържат не само педагозите от другите училища, но и работниците и дребни служещи от другите предприятия и организации в Курганска област. Такава широка стачка неминуемо ще прерасне в политически протест, който неизбежно ще се прехвърли и на съседните области и републики на страната — защото  претенциите към властта днес у трудещите се в Русия са се натрупали. А това е пряка заплаха за буржоазната власт в обществото въобще! За да се предотврати такова развитие на събитията и съхрани господстващото положение на класата на капиталистите в Русия, руската буржоазна държава бие по най-важния елемент на протеста на трудещите се – по тяхната организованост, сплотеност, колективизъм и солидарност, използвайки за това своите стари методи — заблуда и терор (сплашване).

Как да се противостои на това е разбираемо — трябва да се прави именно това, от което се бои буржоазията. Тя самата показва, къде и на какво трябва да бъде насочен вектора на борбите на трудещите се маси за своите права. Нужно е да се усили организоваността и сплотеността на трудещите се, да се разшири сферата на участниците в протеста, въвличайки в нея не само тези професии, които започнали протеста (в дадения случай, учителите от другите училища), но и трудовите колективи от всички предприятия на града и региона, колективно да се издигнат искания към властта и ръководството на предприятията (това е една капиталистическа банда!) и да се стои на нея до края, докато всички те не бъдат изпълнени.

Олег Павлов

[1] http://www.mk.ru/social/2017/12/13/kurganskie-uchitelya-uznali-kuda-godami-ukhodili-ikh-zarplaty.html