Капитализмът, който американците рабират, като безпрепятствен свободен конкурентен пазар, се оказал чудовищна грешка. Идеята за свободен конкурентен пазар одобряват и двете партии в САЩ — и демократите и републиканцие и затова по много въпроси между тях няма никакви различия. Капитализмът се оказал ефективен само за едно — за експлоатация на хората и планетата с цел получаване на богатства за малцинство. Нека внимателно да разгледаме няко от лошите недостатъци на капиталистическата система в САЩ.
Олигархична монополия – логичен финал на капиталистическата конкуренция
Последният отчет по изследване https://www.ubs.com/microsites/billionaires-report/en/new-value.html, проведен от швейцарския финансов холдинг UBS Group AG показал, че в света днес се извършва стремителен ръст на икономическо неравенство. Отчетът показал, че степента на богатство на милиардерите за изминалата 2016 година е нараснал с 20%, достигайки най-високо ниво на неравенство. Последният път в историята такова ниво на неравенство между бедни и богати се е наблюдавало в 1905 година. Това време в САЩ се нарича «златен век» на капитализма. Интересно е да се отбележи, че първия «златен век» на капитализма през 1905 година е предшествала политиката на свободен конкурентен пазар и ненамеса на държавата в икономиката.
Това не е неудивително. Опитът показал, че свободния пазар, ако не се ограничи, работи на принципа «победителят получава всичко», т.е. води до възникването на монополи и олигополи[1]. Например в САЩ е имало три периода, когато в страната се е практикувала политика на свободен нерегулиран пазар. Всеки такъв период завършва с рязък скок на неравенството и мощна икономическа криза, породаена от това неравенство. Икономическата криза, в която днес се намира САЩ е свързана с това, че американските власти вече за 3 пъти настъпват на този грабеж. Първият път е била Паниката от 1893 года и депресията, последвала след нея, която станала най-лошата в историята на САЩ до този момент. Тогава се разорили над 15 000 компании и 500 банки, безработицата на върха на депресията е била 17-19%. Втората била Великата Депрессия от 30-те години на миналия век.
Във всички три случаи тежката икономическа криза се предшествала от политика на свободен пазар, ниски налози за бизнеса и отстраняване на държавата от регулирането на икономиката, предавайки ги на бизнеса и пазара.
Три опита. И всеки завършвал еднакво — огромно разслоение между бедни и богати и катастрофически кризи, които това разслоение неумолимо предизвикали. Не трябва да си професор по математика, за да направиш извод, че капитализма в неговия чист вид просто не работи.
Но либералът ще каже: «Вълшебството на конкуренцията се заключава в това, че бизнеса, съревновавайки се за получаване на нашите пари, не може да си позволи да ни експлоатира». (Лъжлива теза, всеки бизнес по принцип е основан на експлоатация — К. Маркс това е доказал неоспоримо. — прим. РП)
Но всъщност конкуренцията повече не работи, просто защото днес я няма. Убеждавайки населението, че регулирането на икономиката е лошо, олигархията сама всъщност регулира голяма част от пазара, устанавовявайки така свои цени и правила.
Дерик Томсън в своята последна статия в списание «Атлантик» описва типичен ден на средния американец и пита: може ли той, този американец да избегне влиянието на американските монополи? Той се буди сутринта и преглежда интернета, достъпът на който е осигурен от местния монополист-провайдер. Купува продукти в мрежата Уолмарт, която контролират 1/4 от продуктите на пазара в страната. Ако се разболее, то отива в аптека, която навярно принадлежи на една от трите фармацевтични компании на САЩ, контролиращи 99% от пазара в страната. Ако е стресиран и иска да си почине от монополите и олигарсите, то той ще чете електронна книга, ще слуша музика или пие пиво, а значи неизбежно ще се окаже в лапите на две компании, които контролират повече от половината от всички продажби от тези три вида продукции или предоставящи услуги. Изход няма. Нашият американец може да се опита да полети от тази страна на самолет, но и тук има монополи — само 4 авиакомпании контролират 80% от вътрешните полети в САЩ.
Друг пример — монополизацията на медиа-пазара. Шест корпорации контролират 90% от целия пазар. И най-главното – монополизацията на банковския сектор. С банкрутът на няколко крупни банки започна кризата през 2008 година. От тогава банките намаляха, но станаха по-богати. (Аналогични процеси вървят и на руския павзар — банковия сектор, застрахователния сектор, търговията, и т.н. и т.н. — прим. РП)
Тази концентрация на капитала в ръцете на крупния бизнес води до ръст на безработицата, намаляване на размера на социалните плащания и ръст на цените. Ставащото напълно противоречи на това, което учи неокласическата икономическа теория, измислена от лакеите на капитализма, която заявява, че за ръста на благосъстоянието на народа е нужно да се спре регулирането на бизнеса.
Това също дава богат контрол над политическата система. Едва не повече от 25% имащи право на глас се оказали способни да доведат на власт Тръмп. Голяма част от народа на САЩ при това била изхвърлена от системата за гласуване. Tази система e създадена така, че просто да се купува от тези, у които са парите. Разбирайки това, много хора просто не отиват на избори. (Тази тенденция в буржоазната демокрация на САЩ е и в Русия — хората все повече осъзнават, че буржоазните избори — това е нищо повече от политически спектакъл, и че те нищо не решават, никак не могат да повлияят на политиката, проводима в страната. И просто не отиват на изборите. — прим. РП)
Tози контрол проявяващ се в политиката на държавата е нацелен на обогатяване на малко хора-олигарси за сметка на все по увеличаващо се число малоимущни. Днес пет олигарха https://www.commondreams.org/views/2017/06/12/now-just-five-men-own-almost-much-wealth-half-worlds-population владеят богатство, каквото имат 3,8 милиарда от населението на земното кълбо. Или тяхното богатство е равно на богатството на половината човечество! Именно в САЩ това противоречие между богатството и бедността достигнало крайни предели.
Какво е това «очевидно богатство»
Ние измерваме нашето богатство в пари. Но парите — това са просто изразител на днешното богатство, които се явяват ресурсите и труда. (Не е съвсем така, парите — това са овеществовяване труда на хората, тъй като ресурсите са природните богатства на планетата, без труд те не струват нищо; за да се възползваме от тях, също е нужно да приложим човешки труд в една или друга форма. Но за буржоазния журналист такова разбиране е простено. Хубаво е ве в своя стремеж да осмисли ставащото се движи в правилна посока — прим. РП). Работата е в това, че ресурсите са ограничени, докато размера на паричната маса може да бъде безгранична. (И тук не всичко е така просто. Разбира се може да се напечатат колкот искате хартийки с всякакви имена — долари, деривативи, рубли и т.н., и даже за сметка на реклама временно да поставите на тях цена. Но реално тяхното съдържание — тяхната политикономическа стойност — остава предишна, строго съответстваща на сумата на абстрактния обществен труд. Подробно виж Маркс. Toй всичко е разяснил много добре още преди 200 години. — прим. РП) Например, размера на деривативите се оценява в сума до 1,2 квадрилиона долара! Това е в 20 пъти повече от световния БВП. Е и какво от това?
- Парите са просто изразител на натуралните ресурси;
- Количеството парична маса може да расте безгранично;
- Натуралните ресурси са ограничени.
Това означава, че ние създаваме паричен капитал, който превишава възможностите на планетата да го обезпечи. Ние създаваме дългове за бъдещите поколения и наричаме това създаване на богатства. (Ако разбира този извод буржоазния журналист, като финансова игра на монополите (едрия монополистически капитал), посредством които те действително фактически вкарват в дългове не само днешните живеещи трудещи се, но и бъдещите поколения, или нашите деца, то това е правилно. Характерен пример — ипотеката, заплащането на която трудещия се, фактически сам построил това жилище и отдавна изплатил му реалната стойност (чрез абстрактен обществен труд, виж. Маркса), десетилетия отдавайки своя труд на финансовите магнати, несказанно обогатявайки ги, и често оказвайки се не в състояние да си платиш ипотеката до края на своя живот, оставяйки на своите деца в наследство не толкова жилището, колкото своите пари пред банките — прим. РП).
Т. н. «външни ефекти» превишават размера на глобалната икономика
Икономистите отдавна са признали, че не всички разходи се отчитат от пазара. Те ги наричат «външни ефекти». От тях страда по принцип третата страна. Например, предприятие произвежда продукция, замърсява въздуха и от това страдат хора, болни от астма. Преди тези вредни разходи от производството се опитали да ги регулират, за да се намали вредното въздействие на околната среда. С помоща на данъци, субсидии и глоби те се стараят да придадат цена и заставят бизнеса да намали тези вредни издръжки — да платят на обществото за тази вреда, която бизнеса му нанася, разрушавайки околната среда. Днес всичко се изменя – неолиберали, консерватори и администрацията на Тръмп отричат необходимостта от такова регулиране.
Но цената на това отрицание зашеметява.
Защото в последните няколко десетилетия станало очевидно, че т. н. «външни ефекти» фактически превишават размерите на глобалната икономика. Това е ценноста на вещите, които ние не оценяваме и не обменяме на пазара (фактически това и обществената собственост — това е всичко което ние дала природата и засега още капитала не е способен да присвои за своята частна собственост, например въздуха, който ние дишаме, слънчевата светлина и топлина, тази самата чиста природна среда — екологията и т.н. — прим. РП), но които налагат разходи на обществото, много по-големи, отколкото ние правим. Например, екип начело с Роберт Костанс забелязал, че годишната стойност на всички седемнадесет «екосистемни услуги» превишават 201,7 трилиона долара. За сравнение общата стойност на всички произведенни стоки и услуги в тази година е 78 трилиона долара. Такa нашата икономика игнорира ценностите, които почти два пъти превишават това, което ние измерваме. Това е една от причините, по която Костанс и др. също са определили, че в периода от 1997 до 2014 година са били унищожени около 23 трилиона долара «екосистемни услуги» и нито една копейка от тази огромна сума не била регистрирана в обикновения макроикономически отчет. Още по-лошо, капиталистите наричат това «създаване на богатства». (Тук става въпрос за природоохранителни мерки, които нивелират вредното въздействие на човека на неговата среда за обитание. На тях фактически съвременния империализъм, живее на принципа «след нас и потоп». — прим. РП)
Екосистемните услуги включват в себе си такива опити, като опрашването у пчелите; борбата с наводненията от водно-блaтнoто земеделие, инкубацията в риболовството в коралловите рифове и др. Но всъщност поддържането на атмосферния кислород — фундаментална предпоставка за живота — тази «екосистемна услуга», която ние не ценим и считаме сама за себе си дадена.
Голям проблем за всички външни фактори се явява изменението на климата, което ще струва на бъдещите поколениям 530 трилиона долара, ако ние не примем мерки по съкращаване на изхвърляните парникови газове. (А това е вече чистата вода на буржоазната пропаганда в интерес на тези самите свръхкрупни монополи, които автора на статията критикуквал по-горе. На кого и защо е нужна «борбата с изхвърлянето на парниковите газове» нелошо е показано от РП ето в тази https://work-way.com/blog/2017/08/24/nevyplata-zarplaty-i-unichtozhenie-predpriyatij-kak-chast-bolshoj-politiki/ статия. — прим. РП) Традиционната икономика е напълно сляпа към тази зашеметяваща сума. Действително, практиката на дисконтиране на бъдещето, общоприетата конвенция в икономическата теория, активно препятства отговорите, които ние искаме да получим.
И такa, какво имаме. Ние разглеждаме капитализма, като система, която неизбежно води до олигополии, монополи и непристойно неравенство в доходите; система, която смесва валютата с богатството, поощрява неустойчивото потребление на природния капитал, като източник на реалното богатство; система, която счита за жизнеспособна ценност природните системи за «външни» за нашите икономически проблеми.
Най-лошото е че нашата капиталистическа система на убеждения се опира на безкрайно растяща икономика в краен свят — глупост с чудовищни мащаби. (Това не е глупост, а е реалност, но не за капитализма, не за обществено-икономическия строй, основан на частна собственост на средства за производства, а само за Комунизма, за обществената собственост на средствата за производства. Що се отнася до заявения от автора «краен свят», то Вселената е безкрайна, а значи е безкрайно и човешкото познание за нейните тайни. — прим. РП)
Тръмп и неговата команда от «спасители» да реши тези въпроси са неспособни. Продължавайки политиката на свободен пазар, те окончателно ще вкарат американската и световна икономика в безпътица.
John Atcheson
Источник — https://www.commondreams.org/views/2017/11/13/lets-just-admit-it-capitalism-doesnt-work
Перевод: Алексей Живцов
[1] Олигополия — это та же капиталистическая монополия, при которой весь рынок той или иной отрасли экономики «держат» несколько крупнейших капиталистических компаний. Новое слово «олигополия» было выдумано буржуазными экономистами для того, чтобы скрыть, кто характер современного капитализма не изменился, он остался все тем же империалистическим, и основные его черты те же, что отлично были показаны В.И. Лениным в работе «Империализм, как высшая стадия капитализма».
НО СССР, НРБ УМРЯХА
а социализма е гроб в източния му вариант
НО СССР, НРБ УМРЯХА
а социализма е гроб в източния му вариант
- Смешно е, когато хора, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОВА КОЕТО СА ПРЕПЕЧАТАЛИ - си чешат самолюбието на "комунисти" :)))) !
- Значи при капитализма имало "олигопол" - ами при социализЪма, съществуваше ОЩЕ ПО-ЛОШАТА ФОРМА, тази на МОНОПОЛА(в политическата власт) а от там в икономиката, а от там и на ПАЗАР(а)! На това как ще си(ми) отговорите?
- А Ленин с неговият по същността си ПЛАГИАТ - «Империализм, как высшая стадия капитализма». Вие това чели ли сте го, та го ДАВАТЕ, КАТО ПОТВЪРЖДЕНИЕ правилността на ТЕЗИТЕ, на нео-марксиста Джон Атчисън?
