Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 12:00 - Процесът срещу троцкистко-зиновиевската терористична група през 1936г.
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
0



МЛРД РП съобщава, че нашите другари от изследователско-аналитическата и издателска група са подготвили за издаване материали от открития съдебен процес над враговете на народа, който бил в гр. Москва на 19–24 август 1936 г.

Всички парични средства, получени от МЛРД РП от издаването на тази книга, ще отидат изключително за издаване на друга важна марксическа и историческа литература.

Обемът на книгата — 250 стр., твърда корица.

Ориентировъчна цена на 1 екз. без отчитане на разходите по доставка (в руб.) — 450+
(+ означава, че сума над указаната се приветства, като ние я разглеждаме, като спонсорска помощ за МЛРД РП, пожертвование за издаване на марксическа литература).

Заявяването на тази книга може, чрез писмо на адрес info@work-way.com със заглавие «Книга» и указване на пълния пощенски адрес, за да изчислим пощенските разходи и укажем истинската сума. .

За да може нашите читатели примерно да си представят за какво ще се пише в дадената книга и защо ние решихме да я издадем, публикуваме предисловието на тази книга, написана от нашите другари от аналитическо-изследователската група.

***

ПРЕДИСЛОВИЕ

Книгата, която вие държите в ръце — това е самия изгубен съдебен отчет от големия процес над контрареволюцията от 1936 година, на който в открито заседание, в присъствие на всички желаещи, в това число съветски и чуждестранни журналисти, общественни и политически деятели на СССР и крупните капиталистически страни, се е водило дело  срещу обединения троцкистско-зиновиевски терористичен център. По това дело в числото на обвиняемите имало доста известни в страната и партията  лица, представители на бившата зиновиевска и троцкистска опозиция, някои от които още неотдавна влизали в състава на ЦК: Зиновиев Г. Е., Каменев Л. Б. , Евдокимов Г. Е., Смирнов И. Н., Бакаев И. П., Тер-Ваганян В. А., Мрачковски С. В. и др. Всичко ставащо в залата на съдебното заседание широко се осведомявало в съветската и чуждестранна преса и радио.

Буржоазната пропаганда, разказваща за «Големият терор», «масовите сталински репресии» и «политически преследвания», които уж ставали в СССР в 30-те години, задължително споменават «московските процеси», в това число ето този, първия от тях — 1936 година. Нерядко даже се указва източника, съобщават се неговите точни изходни данни:

«Судебный отчет по делу троцкистско-зиновьевского террористического центра». — М.: Народный комиссариат юстиции, 1936.

Но тази книга много години, ако не десетилетия да се намери е било невъзможно, а следователно, не може точно да се изясни, какво действително е ставало на този процес. Трябваше да се радваме на това което ни съобщават буржоазните идеолози и пропагандисти и на които по напълно разбираеми причини не следва да се доверяваме.

Известна информация за процеса през 1936 година ни дава и А. Я. Вишински, публикувана в съветско време в книгата: А. Я. Вышинский, Судебные речи. Госюриздат, 1955. Той по това време е Прокурор на СССР- държавен обвинител на всички три «московски процеси».

Но независимо от потресаващото красноречие на съветския юрист и политически деятел, фактите, които той съобщава, не напълно се разбират от нас даже при най-внимателно изучаване на неговата реч — общата картина на ставащото по това време в нашата страна не се вързва. Нещо не достига, за да може до край да разплетем този възел със «сталинските репресии», които не случайно отначало хрушчовската пропаганда, а по-късно и логическото продължение — горбачовската перестроечна пропаганда поставили главни на цялата своя идеологическа борба против съветския социализъм и работническата класа на СССР. За това трябва да има сериозна причина, и до нея трябва да се докопаме, защото на нас ни е ясно, че това ще ни даде ключ към разбирането на това, което е станало в СССР през втората половина на XX век.

Въобще говорейки, за тези две вълни истериците в съветското ръководства по повод «сталинските репресии» — в хрушчовско време и в горбачовския период на управление е много интересно. В тях има много общо, за да не кажем, че са свързани по между си. И двете са били съвършенно неочаквани за съветския народ и са станали своего рода повратни моменти в историята на СССР.

Първата — хрушчовската, апочнала в 1956 г. с известния закрит доклад на Н. С. Хрушчов на XX конгрес на КПСС, била не особено публична, да не кажем и повече. Пряко и откровено, още повече така, както е било направено в доклада — съвършенно бездоказателно, лицемерно, лъжливо, с огромно число жонглиране и замълчаване, т.е. чисто с троцкистски методи — а Сталин да се критикува в съветските СМИ се опасявали. Неизвестно било, как ще отреагира на това съветския народ, който съвсем не желал да отстъпи от своя велик лидер и неговата политика по построяване на комунистическо общество. Точно на хрушчовците това е било много добре известно и именно затова доклада на Хрушчов на конгреса бил закрит, или само «за свои», за тези, които хрушчовската контрареволюционна банда за 3 години успяла да насади в ръководството на партийните и съветски организации по места. Останалите членове на партията, т.е. истинското болшинство в партията, а още повече непартийните — съветски работници и другите трудещи се в СССР, трябвало според мнението на контрареволюционерите да останат в неведение за това, какво всъщност става в партията и в страната. Публичната критика към Сталин и съответно, «неговите репресии» е била, но достатъчно умерена  и много акуратна — една-две фрази, от миналото и нищо поече. Но даже това се оказало опасно в този период от време — възмущението на съветската работническа класа растяло и заплашвало да се излее в крайно неприятни за хрушчовските контрареволюционери форми. Затова в средата на 60-те години хрушчовците преминали към друга политика: те махнали Н. С. Хрушчов от поста Първи Секретар на ЦК на КПСС, отправяйки го на пенсия и поставили на негово място «неутралния» човек — Л. И. Брежнев, а за Сталин и «сталинските репресии» просто «забравили», или престанали да споменават съвсем.

Горбачовската истерия била съвсем друг род — тя била открита, явна и безудержна, специално разчетена «на публиката». И съвършено неочаквано за съветския народ. Като чук на главата на нищо не подозиращия човек се стоварило това. Младото поколение руски граждани това не знаят, а тези, които са били по-възрастни, подтвърждават, че най-голям шок в началото на Перестройката станала именно темата за «репресиите през 30-те години», отчитайки че две изминали десетилетия преди това нищо не се е говорело. Мълчали до такава степен, че даже само името на Сталин, макар то формално не било под забрана, употребявали в съветските СМИ крайно рядко. Случало, че празнуването на Деня на Победата 9 май в СССР също преминало без Сталин — него даже не го споменавали! Днес това е трудно да си го представим, но е факт. И тук изведнъж в 1986 година започва всичко, като по команда! Само че защо «как»? Действително, по команда — идеологическата обработка на съзнанието на съветските трудещи се в нужния за капиталистическите реставратори ключ е бил добре измислен и с нелошо отрежисирано действие, което принесло именно тези резултати, на които и разчитали «архитектите на перестройката», тези самите агенти на световния капитал.

Но най-интересното, е че ядрото на тази идеологическа обработка, необходима за изтриване от съветския народ цялата съветска идеология и за насаждане вместо нея на буржоазна идеология, станала именно темата за «сталинските репресии». Закономерен въпрос — защо не каква да е друга тема, а именно тази?

Не по-малко интересно е и друго, че горбачовските реставратори се осланят на всички лади на този «кървав сталински террор»,  нищо ново не измисляйки, а просто повторили това което направили техните предшественици- хрушчовците през 1956 година! За да се убедите в това, достатъчно е да се прочете този самия хрушчовски закрит доклад на XX конгрес на КПСС. Всички хрушчовски тезиси — това са именно те, които се вливали в главите на съветските трудещи се в Перестройката.

Съвършенно очевидно е че има тясна връзка между хрушчовската контрареволюция и горбачовската Перестройка — връзка, както по идеология, така и по действията на контрареволюционерите и поставените им пред тях цели. Хрушчов започнал това, което след  30 години завършили Горбачов и Елцин.

Но това още не е всичко. Има още един важен факт, който показва, от къде идва началото на тази връзка, къде са нейните източници. Работат е в това, че не Хрушчов се явява действителен автор на тезисите на целия закрит доклад, насочен против Сталин и провежданата от него политика — болшевизма. И не Суслов, и не кой да е друг  от неговите фалшификатори. Техният истински автор е бил Л. Д. Троцки, това са неговите методи и способи на борба с болшевизма, а някои тезиси от хрушчовския доклад пряко повтарят троцкистските измислици от 20-30-те години! Именно гнилите и подли идейки на Троцки са легнали в основата на хрушчовския закрит доклад на XX конгрес на КПСС, а след това, тридесет години по-късно са станали идейна ударна сила на горбачовските капиталистически реставратори. Всъщност тезисите на Троцки-Хрушчов залива буржоазната пропаганда в Русия и до сега, като те всъщност  са основа на тази идеология, която предлага руската буржуазия на трудещото се население в страната.

Отчитайки, че в 1936-1938 година в СССР основния удар на сталинския НКВД бил насочен именно на контрареволюционния троцкизъм (за това говорят даже названията на трите «московски процеси» — във всички от тях фигурират троцкисти), се получава, че горбачовската контрареволюция и нейния резултат — разрушаването на СССР и унищожаването на съветския социализъм е свързана чрез хрушчовския контрареволюционен преврат с контрареволюционния троцкизъм, разгромен в СССР в хода на т. н. «сталински репресии».

Eто ви и отговора, защо за буржоазията в съвременна Русия и на цялото постсъветско пространство е така важна темата за «сталинските репресии», защо тя така отчаяно е била нужна на Хрушчов:  защото това е едно контрареволюционно-фашистско куче, задачата на която е била да се унищожи социализма в СССР, да се унищожи той със всякакъв способ!

По принцип ние това отдавна го предполагахме, сложно ни беше да разберем, как именно Хрушчов е успял да завладее висшето ръководство в партията в 1953 година, или да направи най-важното, без което никога никаква горбачовска Перестройка в СССР и нямаше да стане.

Ние отлично знаехме, че никакви документи от този период от време, разясняващи в някаква степен този въпрос, няма да видим.Първо- хрушчовската контра след себе си добре е разчистила; второ- руските архиви от този период от време и до сега са закрити даже за буржоазните историци (видимо и днес тази информация е опасна за контрареволюционните реставратори); и трето- чуждестранния капитал, който естествено знае за какво става въпрос, защото цялата контрареволюционна борба в СССР била по тяхна заповед и при нейното пряко участие, своите секрети няма да разтвори, докато не бъде изхвърлена от пролетарска революция. Затова ние трябваше да се движим към истината в голяма степен не от историческите източници, а от действията на всеки от основните участници в тези събития, оценявайки ги от позицията на марксизма. Що се отнася до историческите източници, то тук на нас в немалка степен ни помогна самата буржоазна пропаганда, избърборвайки ни нужната информация или публикувайки някои исторически документи на страниците на своите «научни» списания.

И така действителното съотношение на класовите сили в СССР от този период от време е ни повече ни по-малко изяснено, какво именно е станало в страната и в партията и защо, ние вече го разбрахме. Нямаше го последния пъзел, за да завършим окончателно картината.

Ние подозирахме, че това можеше да се намира в пропадналите материали от този самия процес от 1936 година. Към такова предположение нас ни водеха доволно странни факти:

 — следи от отделни издания «Съдебен отчет по делото срещу троцкистско-зиновиевския терористичен център» не намерихме никъде, нито в една руска библиотека, макар, че привлякохме към търсене работници в много водещи библиотеки в страната;

— опитите да търсим в чуждестранних библиотеки, в това число в крупните на световно ниво също до нищо не доведоха; единственото, което успяхме да открием това е английския превод на тази книга, която е в интернет, но която нас не ни устройва: ние не знаем, до колко може да се доверяваме на това издание, до колко точен е превода и няма ли бели страници — традиционни за буржоазната пропаганда и буржоазната науки явления, с които ние не един път сме се сблъсквали в Русия (например, на известния руски сайт «Хронос» материалите от процеса през 1937 и 1938 година съдържат иззети от текста на оригиналния източник, при това тези иззятия са направени на най-интересните и важни места.);

— тази книга с тези самите печални резултати търсихме не само ние, а и много независими изследователи, частни лица и групи, в това число и професионални историци.

Самият факт, че този източник, е като «удавен във вода», докато материалите от двата други «московски процеси» — 1937 и 1938 година без всякакви проблеми може да се купят от антикварите, или да се намери в интернет във вид на електрони книги, изрядно ни озадачи. Изводът е само един: в тези материали се съдържа нещо такова, което никак не трябва да стане публично достояние в края на 50-те — началото на 60-те години. Там е имало нещо което напълно разобличавало хрушчовската контра и именно за това материалите от този процес са се «загубили», или са били унищожени специално и много внинмателно.

Защо ние си помислихме именно за хрушчовската банда от контрареволюционери, а не на техните по-късни последователи, защото в първите години на елцинското управление в буржоазна Русия и всички библиотеки в страната също се избавяха от всичко съветско? Може би книгата е изчезнала в постперестроечния период от време?

Не, това е било именно дело на хрушчовските ръце и ето защо.

Ние добре разбирахме, че буржоазията, а всъщност прохождащата руска буржоазия, която чуждестрания капитал фактически «за ръка я водил» през цялата Перестройка ни подсказа, как трябва правилно да се бори със съветските трудещи се маси и комунизма, била неспособна така качественно да поработи поради следните причини:

Първо- това пречат самите закони на капитализма, тази самата гонитба за печалба, когато шепа капиталисти се стремят също да се наядат, вземайки всички трохи от богатата маса на крупния капитал. Ние в този случай имаме в предвид антикварите — частните търговци, продаващи, преди всичко, тези книги, които били изхвърлени в началото на 90-те г. от съветските библиотеки. Тези книги трябвало да бъдат унищожени и действително голяма тяхна част била изгорена в заводските пещи, където ги вкарвали, както разказват наши другари , видели ги с очите си, със железопътни вагони. (Хитлеровите пожари с прогресивна литература — това е жалка пародия на това, което се е творило в буржоазна Русия през първите години след Перестройката. Хитлер не изгарял детската литература, а нашите капиталистически реставратори — агенти на световния фашизъм — изгаряли всичко подред: не само марксическите книги, но и съветската статистика и научно-популярна литература и художественни произведения — всичко, което е могло да напомня на  народа на Русия за неговата истински богата и велика история). Но немалка част от библиотечните книгие оцеляла: тя е съхранена от една страна от бившите съветски граждани, разбиеащи, какво варварство става пред очите им и от друга страна, тези, които разчитат на тези книги да спечелят.  Така на руския пазр на букинистическа литература се появили немалко книги, дълго време, както се изяснило намиращи се в СССР в спецхранилищата.

Какво е интересно, тук, в спецхранилищата са били определени, например някои книги в началото на 20-те години по история на революционното работническото движение, практически цялата литература на борбата на партията с опозицията, материалите на някои процеси над контрареволюцията, и т.н. Отчитайки, че на печатите на спецхранилищата стоял обикновено от 1961 година, това подтвърждавало нашия извод за това, че борбата с болшевизма, която водели хрушчовци, била сериозна.

Второ- теоретическата подкованост на хрушчовците била по-висока, отколкото у техните последователи в края на 80-те години. Хрушчовците се стремили да унищожат болшевизма (ленинизма), а значи те трябвало да умеят да отличават болшевизма от своего родния опортюнизъм и ревизионизъм. Тази библиотечна литература те сортирали, внимателно отбирайки опасното за тях. А горбачовско-елцинските реставратори просто метели в една лопата: всичко съветско е опасно. Защото материалите от два други процеса никой не унищожавал, макар ч тези материали не лошо разобличавали перестроечните реставратори на капитализма, показвайки, че идеята да се разчлени Съветския Съюз на части, откъсвайки от него всички съветски републики, не е елцинска, а хитлеристка, английска, японска и пр. Или тя е на повече от минимум 50 години.

Tрето- специално да се махат от всички библиотеки и хранилища съдебните отчети на троцкистско-зиновиевския процес от 1936 година с цел унищожение от перестроечната контра нямаше да има никакъв смисъл. Лично за нея това не е опасно — това е дело отминало, пряко отношение към нея няма. А хрушчовката банда, видимо имало от какво да се  боят.

Ние за това подозирахме, но не бяхме уверени навярно, докато не получихме в свое разпореждане, разбира се не пълната стенограма на открития процес над троцкистите-зиновиевци в 1936 година, която възможно се съхранява в закрити риски архиви, но такива материали от съда са се публикували в централните съветски вестници.

Именно вестникарските архиви и ни помогнаха да възстановим пропадналия съдебен отчет.

На заглавните страници на отделните издания на съдебните отчети по двата други открити процеси отдолу се е указвало, че те са съставени по текстове от вестници «Известия на ЦИК СССР и ВЦИК» и «Правда» (процесът от 1937 г.) и «Известия на Съвета на депутатите на трудещите се на Съюза на ССР» и «Правда» (процесът от 1938 г.). И предположихме, че агубения съдебен отчет по троцкистско-зиновиевския процес от 1936 година също се е формирал на основа вестникарски публикации. Вестник «Известия» за август 1936 година ние не намерихме, а «Правда» имахме известен шанс.

И ни провървя. Докато оригиналните вестници в ръцете не ни попаднаха, затова пък наши читатели ни помогнаха да намерим готови сканирани страници на вестника в база данни на една американска компания — East View Information Services.

За съжаление, качеството на тези сканирани документи не е добро, но текста се чете. Електронно разпознаване се изключва и затова целия текст на съдебния отчет и съпровождащите съдебния процес материали на нас ни се наложи да набираме ръчно. Но главното — у нас вече е информацията за това, което е станало в този период от време в страната и на самия процес.

Ето как бе възстановен пропадналия съдебен отчет по делото на троцкистско-зиновевския терористичен център.

Намерихме ли ние в този съдебен отчет тази информация, която търсихме? Да, намерихме. Даже и повече. Сега всичко си отиде по местата. И ние твърдо можем да кажем — този съдебен отговор «се е загубил» не случайно, в него се съдържа ключа, който дава пълно разбиране на важни събития и процеси от съветската история.

1.. Съдебният процес от 1936 година свързва в едно не само всички три «московски процеса», които без него не са съвсем разбираеми (без материалите на този процес, другите «висят във въздуха»), той обединяват въобще всички процеси над враговете на народа в СССР през 30-те години. Всъщност тези самите прословути «сталински репресии» от 30-те г. са фактически един голям процес над огромна и широко разгърната контрареволюционна терористична организация в СССР, действаща, преди всичко, в интерес на германския фашизъм. Този процес просто бил разбит на части — на няколко процеса, просто, като следствието и съда успявали да разкрият тази или друга част от тази организация.

2. В съдебният отчет на процеса от 1936 година фактически се разкрива цялата схема на «идването на власт» на Хрушчов със своята контрареволюционна орда, показвайки методите и способите, с каквито той е действал, завладявайки висшето партийно ръководство в страната. Стават понятни корените и същността на следвоенните «репресии» в СССР в края на 40-те и началото на 50-те г.

3. Без материалите на процеса от 1936 година е невъзможно да се разбере окончателно диалектиката на развитие на контрареволюционната опозиция в управляващата болшевишка партия на работническата класа — това, как опозицията в партията, ако тя искрено не се разоръжава пред партията, не се отвръща от болшевизма, от идейната борба неизбежно преминава към организационна борба и по-нататък застава на пътя на буржоазната контрареволюция.

4. В съдебният отчет на процеса от 1936 година ярко и нагледно е показана същността на троцкизма, неговата тесна идейна и организационна връзка с фашизма. Не случайно един от лидерите на троцкистско-зиновиевския терористичен център — Зиновиев Г. Е. казал на процеса в своята последна дума: «Троцкизмът — това е разновидност на фашизма…».

Видимо, понятието фашизъм е широко и многостранно, отколкото си е представял марксиста до сега. Toва трябва да се преразгледа, отчитайки целия богат опит от XX и XXI век, в това число грамадния опит на фашистката контрареволюция в СССР.

5. Съдебният отчет на процеса от 1936 година не оставя камък върху камък на спекулациите на буржоазните идеолози за това, че показанията от подсъдимите са били «изтръгвани», че те се признавали под натиск.

На процеса от 1936 година били осъдени 16 обвиняеми, в това число известните в СССР по това време лица — Зиновиев Г. Е., Каменев Л. Б., Евдокимов Г. Е., Смирнов И. Н., Бакаев И. П., Тер-Ваганян В. А., Мрачковски С. В. и др., заемащи немалки постове в партията и държавата. Във виновността на всички тези лица у нас няма никакво съмнение, както нямаме никакви съмнения в това, че абсолютно цялата информация, публикувана в това време в съветските вестници е чиста истина.

Ако показанията на обвиняемите действително са били «изтръгнати» със сила, както твърдят буржоазните пропагандисти, то на открития процес, където присъствали чуждестранни журналисти от капиталистическите страни, и където вървяло съдебно следствие, в хода на което всеки обвиняем е трябвало публично да повтори в съда всичко, което е казвал на следствието и прокурорите, то тези обвиняеми са могли хиляди пъти да се откажат от своите предишни показания, заяввявайки, че те не са виновни и нищо от това не са говорили. Но никой от тях това не направил нито на този процес, нито на другите! Значи, нямало е никакви «изтръгвания», и това са все лъжливи тези на буржоазната контрареволюция, която не е способна да опровергае фактите, открити на процеса и затова се опитва да ги очерни и запуши, замаже, хвърли мръсотия.

Oбаче! Този съдебен отчет от 1936 година неопровержимо доказал, че подсъдимите не са се наговаряли, а са си признали едва тогава, когато здраво ги заковали — заковали ги с факти и свидетелски показания на техните собствени фалшификатори. Нито дума за това те не са казали. Нито една нова измислица те не дали. Цялата тази дълбоко законспирирана контрареволюционна троцкистско-фашистска банда, оперативните и следствени органи на НКВД са устанавили самостоятелно с немалки усилия, с помоща на бдителни съветски работници и колхозници.

Като пример, по време на процеса от 1936 година във вестник «Правда», където се публикували материалите от залата на съда над троцкистско-зиновиевските терористи, били напечатани статиите на Г. Пятакова «Безпощадно да унищожим презрените убийци и предатели» («Правда», № 230 (6836), 21 август 1936 г. стр. 4), Х. Раковски «Не трябва да има никаква пощада!» («Правда», № 230 (6836), 21 август 1936 г. стр. 3), Е. Преображенски «За висшата мярка по измяна и подлост — висша мярка наказания» («Правда», № 233 (6839) от 24 август 1936 г., стр. 3). В числото на съветските писатели, подписали писмото «Да изтрием от лицето на земята!» («Правда», № 230 (6836), 21 август 1936 г. стр. 4) фигурира В. Киршон. Всички тези граждани «хвърлят» благороден гняв и «искат наказание» на троцкистско-зиновиевската фашистска контра, или усердно «косят под своите», под съветските, под болшевишките. А на дело се явяват същите продажни терористи, шпиони и вредители — врагове на народа, както и троцкистско-зиновиевските фалшификатори. Г. Пятаков, убежден и активен троцкист, бил осъден след половин година, на процеса на антисъветския троцкистски център през януари 1937 година, Х. Раковски- троцкист на процеса на антисъветския дясно-троцкистски блок в 1938 година; Е. Преображенски- троцкист, осъден по делото на контрареволюционната терористическа организация «Младежки троцкистски център» през юли 1937 година;  В. Киршон- троцкист, осъден в 1937 година по делото на троцкистската терористическа група литератори.

На процеса от 1936 година ярко се разкрива най-подлия от методите на троцкистите и зиновиевците, използвани в борбата с болшевишката партия, съветската власт и съветския народ — двуличието, когато се представят за верни и преданни на съветския народ болшевики, а на деле тайно предават партия, страна и народ на германския фашизъм и чуждестранните империалисти, правейки всико възмоно да унищожат съветския социализъм и да вкарат отново съветските работници и селяни в наемното рабство. Едни двуличници съдят на процеса, а други двуличници, още не неразобличени, продължават своето мръсно предателско дело, страстно очакайки едно — когато кованият юмрук на германския фашизъм удари ненавистната им Съветска Русия.

Просто така ли са се борели? Това е много сложно. И затова чест и хвала на тези, които са успели да махнат от страната тези продажници. Иначе юни 1941 година СССР щеше да получи още в 1937 година и неизвестно, как щеше да завърши за съветския народ тази война на два фронта, когато едни бият отвътре, а другите — отвън…

За да може другарите, които ще се запознават с възсъздаването на «Съдебният отчетом по делото срещу троцкистско зиновиевския терористичен център» от 1936 година, най-добре ще си представят за себе си ситуацията в СССР в това време и до край ще разберат смисъла на тези явления, за които става въпрос на съдебния процес (например, това двуличие), ние решихме да допълним настоящето издание с  важни, от наша гледна точка, материали — статии и отметки, които по време на съдебния процес се публикували във вестник «Правда». В това число редакционни- статията на Л. Берия за ситуацията в Закавказието, статии от рубриката «В помощ на пропагандиста», отклики на съветски работници, колхозници и трудеща се интелигенция на ставащото в залата на съда, отклици от чуждестранната преса и др.

Всички включени в това издание материали има бележки, в които се указва, в кой именно вестник те са публикувани. Сканираните всички вестници «Правда» за август 1936 года, използвани при подготовката на това издание се намирт на адрес: http://work-way.com/tz-1936.

Орфографията на оригинала е напълно съхранена. Нправените от нас минимални изменения касаят само графическото оформление на заглавието и някои цитати. В два изключителни случаи потрябва отново да обозначим пряката реч.

МЛРД «Рабочий Путь»



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 242080
Постинги: 739
Коментари: 92
Гласове: 168
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031