Между другото, не трябва да се забравя, че МИС е силов орган на буржоазната държава, важна част от политическата машина по потискане на работниеското болшинство от паразитическото малцинство. МЧИС е едно от оръдията на властта, с помоща на които буржоазната класа експлоатира и държи в юзди пролетариата и другите трудещи се, защитава и осигурява своето икономическо и политическо господство в обществото. В това отношение няма принципна разлика между «благородното МИС и буржоазната армия, полиция, охрана, съд. МИС, като част от буржоазната държава както и другите държавни органи удавят и тероризират, решават задачата по съхранение на съществуващото стопанско статукво и изключително положение на господстващата класа. Това значи, че МИС също противостои, на трудещото се болшинство и борейки се против това болшинство.
Но нека се вгледаме по-подробно. Част от това ведомство действително прави полезно общественно дело (гаси пожари, спасява миньори и рибари и т.н.), и тази дейност МЧС я рекламира и преподнося като основна. Но зад скобките остава този факт, че за гасенето и спасяването МИС предявява на гражданите солидни сметки. Това означава, че на обикновените граждани се стоварва двойно бреме на държавни изнудвания, във вид на данъци за издържане на държавния орган и във вид на заплащане на услугите на този орган по спасение на граждани.
По-нататък – повече. В огромната машина на МИС до 40% от длъжностния щат е заето от «хартиени бойци», офицери — чиновници и граждански чиновници със съответстващ ранг. Заплатите по тези длъжности са много по-високи от средната заплата в промишлеността.
Например днес в ДНР средната заплата на квалифициран работник е 9,2 хил рубли, а средната съвкупна (с различни премии и надбавки) заплата на кабинетния чиновник в МИС достига до 45 хил., а висшия слой длъжностни лица в МЧС може да се похвали със заплати от 100 и повече хиляди.
Какво тук е удивителното? Например, макеевски миньор произвежда за месец нова стойност от 170 – 220 хил. рубли. При това той рядко получава 16 – 20 хил. за своя тежък и опасен труд. Той плаща от своята заплата данъци «на държавата». Ясно е че при такава степен на експлоатация на шията на донецките работници, заедно с капиталистите, военните наемници, полицая и затворници, уютно и сито се пристроил и апарата на МИС, в който 700 — 800 чиновника ядат тежкия труд на хиляди пролетарии.
Защо са такива привилегиите в материалното съдържание на МИС? Разбираемо е кога повишена заплата получава сапьор или редови пожарникар, рискуващ жизвота си и действително работещ за ползите на цялото общество. Но заплатите на редовите служби в МИС са 15– 20 хиляди. Излиза, че правото на привилегии заработват те, редовите пожарникари и спасатели, тези, чиято работа и предявяват на народа, а ползват се с привилегиите други — раздутия полупаразитически апарат на МИС, който е скрит в сянка.
Но главната причина, по която буржоазията усилено се храни от МИС, особенно нейната ръководеща върхушка се заключава в това, че в нужен момент неговити сили и мощни технически средства трябва да бъдат хвърлени против възстаналия народ, против работническата класа, и затова трябва да са безотказни. Тези, които считат, че у МИС е само огнетушители и стълби, дълбоко се заблуждават. Няколко пожарни машини могат да изметат цяла многохилядна демонстрация, убивайки работниците с вода не по-лошо от царските куршум на 9 януари 1905 година. Има в МИС и квалифициран минно–взривен отряд, който е в състояние да взриви и жилищен дом с деца и жени и заводския цех с непокорни работници. Отбелязва се ръст на типични за МИС подразделения от типа на групи за химико-бактериологическа защита. Какво стои в нужния момент да се превърнат тези специалисти по отровни вещества от защитници в нападащи на пролетариата – с бойни газове и сълзотворни гранати? Нищо не стои.
Появяват се в състава на «министерството по спасяването» и нетипични формирования. Това са «отряди по прикритие на спасителни работи», които трябва да защитават сапьори и спасители, действащи в прифронтовата полоса. Членовете на тези отряди носят мирни знаци за отличие на МИС — «Emercom», но при това са въоръжени, като елитен армейски спецназ.
Трудно е да се съди за численоста на този спецназ, но това е факт, че в състава на относително мирното министерство се въвеждат ударни бойни части, позволява да се предполага, че те са въведени не за (или не толкова за) охрана на работите по разминиране. С тази задача леко се справят до сега полевите армейски части. Спецназ се въвеждат в спасителното ведомство за най-добро водене на бойни операции против демонстрации и стачки, против разбунтувалия се народ, когато техниката в МИС разчиства пътя на своите кадри, а те са обучени в спецификата на действията в редица МИС, завършват делото по разтрел отравяне или подрив към работниците и трудещите се.
Против кого са заточили щикове децата?
Но да се върнем към «икономическата» страна на въпроса.
През ноември тази година в ДНР излезе Положение[1] на съвета на министрите за държавен пожарен надзор и неговото официално следствие — Порядък[2] на налагане на наказателни санкции на юридически и физически лица – предприети за нарушаване правилата на пожарна безопасност . Но като следствие се явява Положение за надзор, а причината, по която било заето това Положение и се явява Порядък за глоби. Заради това съвета на министрите бързо отменил старото Положение за пожарнен надзор от 2015 година, който, като цяло не лошо изразявал интересите на буржоазията.
Но «нелошо» вече не устройва стопаните от днрската буржоазна държава. Старото Положение макар и формално определяло, че основната цел на пожарния надзор се явява профилактиката на пожарите и възспитателната работа с населението. Новият Порядък пряко говори, че главната цел на надзора се явяват глобите, или изнудване за пари по линия на МИС. Нарушения на правилата има навсякъде. И ако по старото Положение още е можело да се получи предписание от списък с нарушения, как да се отстранят те (т.е. да се направи живо дело), отчитат се и да се избягнат глобите, то сега отделянето за пожарната безопасност има една цел- търсенето на всякакви поводи за глоби, а такива поводи може да се намерят даже на луната.
Затова новия Порядък и отменя разделението на нарушенията на същественни и несъщественни. Сега всички нарушения се явяват крупни, и за всичко е нужно да се глобява.
Накрая основното. Преди, когато се е достигало до глоби, те съгласно Положението, предприятието е могло да плати от фонда своите непредвидени разходи. Сега Порядъка разгръща нещата така, че за основа за начисленията на сумите от глобите се взема само и изключително ФРЗ — фонд работна заплата на наемните работници. Да за пожарни глоби отговорните лица или виновните в нарушения са ги наказвали и преди, но ги наказват по усмотрение на ръководителя или собственици. Можe да се отделят удръжки в % от заплатите с разбивка на година, но може и с работата да се отдело. Сега тези размери от пожарни глоби ще растат в пъти, при това паричния капитал на предприемачите и средствата на държавните предприятия не се засягат, а цялата тежест на глобите ще падне само на трудовия колектив. Напълно разбираемо е че докато ръководителите на предприятията и влизат в трудовия колектив, те едва ли ще разделят материалната отговорност със своите работници. Знаи тук говорим за собственниците на предприятия, които с новия Порядък откривае още една отлична вратичка за грабеж и репресии против наемните работници.
Всичко това означава, че буржоазната държава разглежда глобите не като случайно и аномално явление, а като планова статия за бюджета, наравно с данъците и събиранията. И ако буржоазията е заинтересована в постоянен ръст налогового бремен на трудещите се, то новото Положение ясно говори за това, че пожарните глоби стават разновидност на прогресивния налог, с който допълнително ще обложат цялата работническа класа и другите слоеве на работещото население.
Днес буржоазията е попаднала в кръгова засада. Тя отчаяно се бори с революцията и вече не може да се справи с обществото, затова върви към фашистска диктатура. За получаване на максимална печалба капиталистите всячески настъпват на заплатите, все повече усилват експлоатацията на трудещите се, довеждат работническите маси до умора и глад — и така получават в отговор ръст на революционни настроения. Империалистът вече води война за новo преразпределение на пазари, ресурси и територии и се готви да ужесточи нейния характер и да увеличи размаха. За разбойничeските войни те използват свои трудещи се маси, но те все по-малко искат да воюват за интересите на своя класов враг. За тоталното принуждаване на народа към робския труд, за принуждаването към война, за водене на самата война на буржоазията е нужно да издържа мощна терористическа държава. За това са нужни много пари. Затова вътре в самата буржоазна държава вече не остава нито едно оръдие на властта, което така или иначе не души и не граби работническата класа. МИС, е «благородно» ведомство от спасители, не само фактически, но и юридически е станал един от държавните фашистски разбойници, водещи въоръжена борба с революцията и вземащи пари от народа.
М. Иванов
[1] https://old.dnr-online.ru/wp-content/uploads/2017/12/Postanov_N14_48_06112017.pdf
[2] https://old.dnr-online.ru/wp-content/uploads/2017/12/Postanov_N14_50_06112017_ch.pdf
