Министърът на селското стопанство Александър Ткачев неотдавна заявил, че много скоро, след няколко години, руските производители ще могат напълно да си осигурят своите вътрешни потребности от мляко, но и ще се научат да произвеждат сирене с европейско качество[1]. Какви са потребностите от мляко у руснаците, които Ткачев обещава да осигури?

В 2016 г. Минздрав РФ утвърдил норми на потребление на хранителни продукти[2], отговарящи на изискванията на здравословно хранене, по които човек трябва да потребява не по-мало от 325 кг годишно на мляко и млечнипродукти. При това, съгласно  данните на «Националния съюз на производителите на мляко», потреблението на мляко и млечни продукти в разчета на един човек зз 2017 година е 233,4 кг/чел./год[3], което е по-ниско в сравнение с миналата година, когато е билоа 236 кг/чел./год[4]. Следва да отбележим, че поради огромното социално разслоение в днешна капиталистическа Русия средните цифри не дават вярна представа за действителността: при огромна разлика в доходите неизбежно има и същественна разлика в потреблението — трудещите се маси потребяват още по-малко «мляко», от колкото е указано в «средните» показатели.

Излиза че средно гражданите на РФ недояждат 28,18% мляко и млечни продукти от и така явно занижените буржоазни държавни норми. Недостатъкът от млечни продукти, явяващи се за човека ценен източник на белтъци, минерални вещества (калций, фосфор, натрий), витамини (A, D, група В), незаменими аминокиселини (лизин, метионин), води след себе си физиологически изменения в организма и влошено здраве[5].

Винаги ли е било така?

Ако се обърнем към статистиката и погледнем потреблението на хранителни продукти в Руската империя и РСФСР, то ние ще видим следното[6]:

В 1986 г. нивото на потребление на мляко и млечни продукти в СССР е било 355,6 кг/чел./год, а в 1989 г. – 363 кг/чел./год[7]!

Преди и на никой не му е минаволо през главата мисълта за това, че млякото няма да стигне на хората! И даже по време на Перестройката агентите на световната буржоазия критикували за колбасите[8] и тоалетната хартия, но за дефицита от млечна продукция даже не мислили! Значи мляко в СССР е било пълно.

Днес при капитализма над 10% от руснаците не си дояждат от тази храна — тези данни са от юнското запитване ВЦИОМ[9], което в угода на буржоазната власт още изрядно приукрасява реалното положение на нещата в нашата страна

Министър Ткачев, заявява за това, че аха и руските капиталисти-«млекари» ще могат напълно да осигурят вътрешните потребности на населението от мляко, вероятно имайки в предвид не ръста на производство на млечна продукция в страната до ниво на реално съществуващи потребности на гражданите на страната от мляко и млечна продукция, а съвсем друго: те имат в предвид доведените от официалните цифри «потребности на населението»  до ниво на това, каквото смятат да предложат на трудовия народ империалистите. Ние говорим за предложението на империалистите, защото за увеличение на собственото производство на мляко в страната, а значи за млечното животновъдство, не се говори. Става въпрос само зо увеличение на закупките от млечна продукция от чужбина. Не случайно този Ткачев говори, че обема на импорта в Русия основно от млечна продукция само ще се увеличава — на 1,3% през януари-септември 2017 г.[10], обемът на импорт на сирене нараснал на 15,8% [11]. Утчитайки че руско сирене ние виждаме в нашите магазини все по-малко и по-малко, ние явно няма да сгрешим, ако предположим, че производството на сирене в Русия ще става с ускорени темпове.

А до неотдавна Съветска Русия осигурима за себе си всички необходими в пълен обем!

За 1990-2010-е г. селскостопанското производство на мляко и постъпването му за преработка се съкратило на 40-50%. Проезводството на мляко от селскостопанските организации се снизил с повече от 60%.[12] Налице е катастрофално падане на производството, развал на селското стопанство и животновъдство.

В един само Уст-Лабински район на Краснодарския край, от където е както известно А. Ткачев, до появата там на новопоявилия се олигарх Олег Дерипаска имало 4 млечни ферми, 2 свинеферми, птицефабрика, маслозавод преработващ слънчоглед, мелница за преработка на зърно на фураж и зърнени и пр. А в 2005-2006 г., оказали се в собственост на «ефективния частник» Дерипаска, всичко това било закрито и развалено. Даже зданията производственни помещения били буквално съборени. Дерипаска е бил един от тези, които под истерическата лъжа на продажните СМИ за «неизгодност и нерентабелност» на съветските предприя премахнал всички тези предприятия. Защо тогава не заставят този самия Дерипаска да възстанави за своя сметка всичко това, освен ако не иска да угоди на световните монополи, освобождавайки за чуждестранните империалисти руския вътрешен пазар и получавайки за това немалка отплата?

Заедно с разрушаването на селскостопанското производство пада и качеството на произвежданото в РФ мляко.

Даже Роспотребнадзор говори[13] за това, че 3,8 % от взетите от тях проби се оказали явни фалшификати, 6,6 % от пробите не съответствали на нормативните изисквания. Или 10%, като минимум от цялата произвеждана в Русия «млечна продукция». Чуждестранните поставчики с качеството на поставяната в нашата страна продукция затъват още повече.

Но както считат в Роспотребнадзор, «до нашите потребители достига достатъчно качественна продукция». Но какво разбират днешните власти от «качественна продукция»?

Ако сравним ГОСТ 13264-70. «Мляко краве. Изисквания при заготовка»[14] (съветски, вече не действащ) с ГОСТ Р 52054-2003. «Мляко краве за сирене. Технически условия»[15] (действащ повсеместно в Русия), то вече даже по името се вижда грамадната разлика: първея, съветския е общодържавен стандарт за качество, от който не може да отстъпи нито стъпка нито едно съветско предприятие; втория — тип ориентири, плюс минус, а значи, ако е силно нужна печалба (а за капиталиста тя витаги е по-важна от всичко на света!), значи според тези ТУ може да пуснем в боклукопровода за мляко всичко, което ни е изгодно!

Има огромни различия и по съдържанието.

Съветският ГОСТ: т. 1.2 «Млякото трябва да бъде чисто, без странични, не свойственни на свежото мляко привкус и миризма». Изискването е еднакво за всички качества (първо и второ). Действующия ГОСТ Р: т. 4.2 Качествата са повече: появява се висше качество, а изискванията към второтои третото са занижени. За второто качество се «Допуска слабоизразен фуражен привкус и миризма». Или хранете, скъпи капиталистически млечни производители, кравите с каквото ви падне! И млякото да си вони. (В най-добрия случай млякото е и химия…)

В Съветскоят ГОСТ нормата на киселиност в градуси на Търнър е 16-18 за мляко първо качество, 16-20 за второ. При съблюдение на редица условия млякото с киселинност от 20 до 21 градуса на Търнър се допуска да се използва, като некачественно. В Действащият ГОСТ Р нормата на киселиност за висшето и първо качество – 16-18 градуса на Търнър, за второ – 16-21. Но киселинност на млякото над 20 градуса на Търнър може да говори за това, че животното е инфицирано[16], и такова мляко може да бъде просто опасно за здравето на човека!

И това увеличение на 1 градус съвсем не е странно, а напълно нормално за днешната капиталистическа Русия — ветеринарният надзор в страната е фактически унищожен! А това, че още от него е останало, не може въобще да се сравни с това, което е било в СССР. Съветските колхози и совхози бяха свръхкрупни производства, които днешните капиталистически агрохолдинги са лилипути- мухи против слон. Тези свръхкрупни селскостопански производства — колхози и совхози в СССР имали най-модерна и съвършенна техника, внедрявали най-съвременни технологии на производства и имали собствене лаборатории и научне станции. Там, където специализацията на колхоза е била животновъдство, винаги е имало сериозен ветеринарен контрол със свои собственни специалисти и лаборатории и те постоянно следили за състояниеето на всички селскостопански животни, не само общественни (колхозне или совхозне), но даже личните, принадлежащи на самите колхозници: постоянно вземали от тях анализи, правили безплатно необходимите ваксинации, леевия, ако се налага и пр. В резултат всички селскостопански животни — и частни, и колхозне били здрави. А сега в селата здрави животни да срещнеш е практически невъзможно!

По съветският ГОСТ не подлежи на приемане на мляко с наличие на антибиотици (т.1.7.д). По действащия – «не трябва да превишава допустими нива», т.е. може да съдържа антибиотици!

Какво говори това сравнение? Че днес в магазините не ни продават мляко, а простете, помоя, която в СССР и на животните се бояли да дават! А ние такова мляко трябва и на децата си да даваме.

Достигнахме капитализма! Здрава, качественна храна не можем да намерим!

Уви, такова е положението на нещата — нормата за капитализма и колониалните страни, в която «ефективните собственици» превърнаха някога действително свободната и независима Съветска Русия. Целенасочено се унищожава селското стопанство, в това число млечното животновъдство в нашата страна, те от една страна, освобождаваха пазара за продукция на чуждестранни монополи, позволявайки им да получат огромни печалби, а от друга страна, съзнателно правейки страната зависима от волята на тези монополи от чуждестрания капитал и другите държави.

Заплахата от глад — това е добър лост на натиск над руския пролетариат. Защото със своите сили капиталистическа Русия днес не може да осигури своето население с хранителни продукти и в частност с мляко. Продоволствената безопасност на страната е загубена: в съответствие с Доктрината на продоволствената безопасност на РФ дела на млечна продукция, произвеждана на на територията на страната, трябва да съставлява не по-малко от 90%, в 2016 година по разчети на стоково мляко този показател е бил 75,1%[17].

Частният собственик се оказал съвсем не «ефективен». Три десетилетната реставрация на капитализма нагледно доказали — частната собственост захвърля народните маси в нищета и глад (явен и скрит – във вид на недояждане). Да измени това положение може само един път – да върнем всички средства за производства на техния истински стопанин – трудовия народ. А той ще успее с него да се разпорежда така, че всички да са сити – историята това прекрасно го е доказала.

 Федор Свободин

 [1] https://rg.ru/2017/11/08/kogda-v-rossii-budut-proizvodit-syry-evropejskogo-kachestva.html

[2] https://static-2.rosminzdrav.ru/system/attachments/attaches/000/032/267/original/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%BE%D1%82_19.08.2016_%E2%84%96_614.pdf?1472214560

[3] http://milknews.ru/analitika-rinka-moloka/rinok-moloka-v-Rossii/rinok-moloka-v-Rossii_15577.html

[4] http://milknews.ru/analitika-rinka-moloka/rinok-moloka-v-Rossii/rinok-moloka-v-Rossii_14061.html

[5] http://www.zdorovygorod.ru/information/66/

[6] http://riskprom.ru/WhitePaperRus/2014/razdel2-pitanie_belaja-1950_2013.pdf

[7] http://su90.ru/uproduk.pdf

[8] https://work-way.com/blog/2017/12/26/o-kachestve-kolbasy-i-ne-tolko/

[9] https://www.gazeta.ru/business/2017/06/29/10752455.shtml#page1

[10] http://milknews.ru/analitika-rinka-moloka/rinok-moloka-v-Rossii/rinok-moloka-v-Rossii_15577.html

[11] http://milknews.ru/analitika-rinka-moloka/rinok-moloka-v-Rossii/rinok-moloka-v-Rossii_15577.html

[12] http://agonia-ru.com/archives/12761

[13] http://www.rospotrebnadzor.ru/about/info/news/news_details.php?ELEMENT_ID=8766

[14] http://meganorm.ru/Index2/1/4294837/4294837911.htm

[15] http://docs.cntd.ru/document/gost-r-52054-2003

[16] http://agrolab-nsk.ru/posts/1858213

[17] https://agrovesti.net/lib/industries/dairy-farming/molochnaya-otrasl-rossii-2017-god.html