Разбира се човек може да си почива, като животно, т.е. да яде и спи, но такъв отдих пълноценен да го наречем е трудно, защото човек като общественна природа и високоразвито съзнание изисква по-сложен отдих, който не само физиологически да възстанови организма, но и развива човека, повишава неговата култура.
Такъв отдих у работниците днес няма. Към Нова година правителството устраойва дълги празници и ги поднася на народа, като хуманизъм и грижа на властта за отдиха на трудещите се. Няма съмнение, че ползата от 8 — 10 дена отдих има. Тя се състои в това, че първо- работниците по-малко, дори за нищо отработват на капиталиста и значи, съхраняват повече от своите сили и здраве, като накрая се наспиват. И второ- трудещите се може да направят някакви свои лични дела. Всичко това е важно, но за този човек е недостатъчно.
Дългите общонародни празници — това е почивка от производството. В нормалнот, т.е. в социалистическото общество такива празници са невъзможни, защото се прекратява производството – а това е крачка назад, съзнателно разрушаване на производителните сили, падане на материалното и културно ниво на трудещите се, отслабване на отбраната и истощаване на резервите. На кого, освен на враговете на народа, това е нормално?
В буржoазното общество всичко е наопаки. Там «рождественският отдих» на масите говори не за хуманизма на правителството, а ярко показва, че обществото не може нормално да се развива, че то е болно и извратено, че то се управлява от врагове на народа и изпраща управляващата класа назад. С празниците властта пречи на упадъка и пречене на общественото производство, забавяне на масови уволнения и безработица, замазване на социалното напряжение, по-добре е да пият и спят, отколкот да киснат по цеховете. С празниците държавата частично «разтоварва» стопаните на предприятията от необходимостта да плащат на работниците заплата почти за половин месец. Изключение тук е категорията трудещи се, която засега стоят на «твърдо» заплащане, което не зависи от количеството работни дни. Друг въпрос е че тези «твърди» заплати за болшинството работници са нищожни и постоянно се режат под различни предлози.
Продължителният отдих на Нова година за много работници често се превръща в мъчение. Със заплата от 15 — 20 хил. рубли на сеейство, дадени «досрочно и изцяло», например на 25 декември, до 8 януари нищо не остава. Почти всичко е изхарчено за подаръци за децата, елхови клонки (елха не купуват– това е огромна сума за бюджета) и за храна. При това, когато цялото работническо семейство за седмица е в дома, то много бързо се огладнява и всичко, което е останало от Нова година, хлодилника е празен, а за нови покупки пари практически няма. Хората са принудени да стоят у дома заради своята нищета, а значи целия отдих се свежда до гледане на телевизор, храна и редки излизания навън. Културни и спортни мероприятия за работниците и техните деца са икономически закрити, защото са скъпи и за тях не остават пари – не е тайна, че до 90% от заплатата отива за храна. Да заведеш детето на цирк, парк с атракциони, детски театър или игрален център е болно и тъжно, зашото няма пари, едва стигат за два отвратителни атракциони, билети и близалки. А детето задължително ще иска продължение на празника, той има на това права. И тогавава родителите, преброяват парите в джоба си, опитват се да го откажат със сълзи на очите. Зимен спортен инвентар да се купи е тежко, трябва да се събират пари с месеци. При това занятията в закритите спорткомплекси са много скъпи. А е тежко да отказваш на детето. Трудно е на работника да обясни на своите деца, че у тях нормално детство няма, защото татко и майка са наемни роби у богат паразит, който ги дере и взема всичко за себе си.
А зимният саниторно-курортен отдих за 90 – 95 % от населението са забравили още в началото на 90-те години. Такъв отдих е станал изключително право и атрибут на буржоазията.
Ето и получава се че новогодишните празници за работниците е чисто противоречие. Може да си поспиш на воля. Но при това, «спасявайки» детето от домашно безделие, се налага да го изведеш навън на скучно ходене, в най-добрия случай – в гората, ако времето позволява. Получава се че до 2 – 3 януари пред семейството възниква въпрос до следващата заплата. И тъй като въпроса виси постоянно, разяжда висчки нерви в семейството, мъчейки човек вечер и сутрин, защото целия новогодишен отдих се оказва изпортен. Затова често се чува от хората за това, че най-добре е да не си почиват 10 дена, а да работят и учат от 2 януари по обикновения график. И тук няма никакво съглашение или желание да работят на буржоазията, но тук има желание как да се изтегле заплатата, да се съкрати неизбежните отпускни разходи и да се заемат децата снякаква работа.
Такова е отношението към своя отдих – беда и тъга за работника: вместо това, за да се предявят претенции към виновниците за своята нищета, ние режем своите необходими разходи, ограничаваме децата в конфекта, изкарваме си на родните и близките своето раздразнение и злоба. Това е факт.
Затова на 9 януари работниците ще отидат на работа изморени не от това, че са пили и напивали 10 дена. Те са изморени от това състояние, когато много им се иска да си починат човешки, но материалните условия на живот са такива, че им остава само примитивен животински отдих – болезнен отдих, без развитие и ръст на личността. Защото буржоазията се отнася към отдиха на работника точно такa, както и към труда: тя присвоява всички видове човешки отдих и показва на трудещите се, че култура и изкуство, курорти и спорт принадлежат само на нея.
А робите трябва да работят. Или да пият по дългите празници, не мислейки за това, че отдавна трябва да смени условията на своя материален живот.
М. Иванов
