Главен разработчик на комплекса било КБ «Южное» в Днепропетровск, а производител на твърдогоривните междуконтинентални ракети бил избран Павлоградския механичен завод, разположен на 50 км от Днепропетровск.
Външно БЖРК изглеждал, като «секция» — автономен железопътен състав – рефрижератор, или като състав от пътнически вагони и сиви вагони за генерални товари. В три вагонни «секции» се намирали пусковите установки и ракети, а в останалите – мобилния команден пункт и всички системи за жизнено осигуряване. За локомотиви са се използвали най-вече дизелови, защото това позволявало на комплекса да се предвижва по неелектрифицирани участъци от железниците, т.е. нявсякъде, където е имало изправна колсна ширина от 1520 мм.
Комплексът е можел да стреля от градска гара, или от територията на металургичен завод, дори от пристанища. От 1982 до 1992 година за следене на съветските ракетни комплекси НАСА по заповед на правителството на САЩ разположило над територията на СССР около 20 шпионски спътника на геостационарна орбита.
По един от пунктовете на предателския довор в Ню-Йорк, в 1988 година, където империалистите диктували своята воля на висшето ръководство на КПСС и съветската държава, БЖРК били лишени от главния си коз: те са трабвали да носят бойно дежурство, само на станцията на постоянна дислокация. Тогава правителството на САЩ фактически забранило на тези комплекси да се предвижват по железните пътища на СССР.
След реставрацията на капитализма, в 1993 година, между САЩ и РФ – полуколония на американския империализъм бил подписан васален Договор за съкращение на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-2). Съгласно този договор Русия трябвало напълно да ликвидира своите БЖРК – 12 композиции с 36 пускови установки за твърдогоривни ракети «Молодец» (SS-24). В 2006 година всички БЖРК били изведени от бойно дежурство, а след година тези комплекси били нарязани на метал. (Отново «ни поставиха на колене», вярно? — прим. РП).
Към началото на 2013 година, когато управляващата класа на РФ започна пореден империалистически раздел на света се появиха първите заявления от официални лица за «възраждане» на железопътния ракетен комплекс. (Добре въоръжена армия, както се изясни е необходима на държава и не само на Съветската държава — на страната на работници и селяни, но и буржоазната държава на Руската Федерация също, за да се защитят интересите на «националния» руски капитал от посегателстото на неговите «делови партньори» и едновременно на конкурентите на световния пазар. — прим. РП) «Възраждането» на БЖРК възложили на Московския институт по топлотехника (МИТ), който се е специализирал в разработка на ракети за установки на автомобилно шаси («Скад», «Искандер», «Топол» и т.н.). Но поради спецификата на оръжието, работата в МИТ втрвяла стегнато. Защото за железопътния комплекс са нужни:
— или компактна балистическа ракета с двигатели, вдадени в резервоари с гориво и окислители. Подходящ тип ракети правели и в Миас, където било разположено КБ под руководството на В. Макеев и опитно производство. Но КБ Макеев е специализирано на ракети за атомни подводни лодки, а това означавало, че макар миаската «подводна» ракета най-добре от другите подхождала за установки във вагон, за разработката на пълен железопътен комплекс е нужно да се премахне цялото КБ от основното задание и се разшири производството;
— или щатна твърдогоривна ракета с готова пускова установка. Такива системи проектирала и се произвеждзли в Днепропетровска област, в УССР, по-късно в Украйна.
Затова излязло, че МИТ могат да направят крупногабаритни «Тополи», но проектен опит и производственни средства за производство на компактен вагонен комплекс у него не се оказали. Пълноценни БЖРК можели да правят само на Украйна.
Но тъй като от 2014 година днепропетровското КБ «Южное» и ракетния завод в Павлоград окончателно били отстранени от работата над руския железопътен комплекс и изведени от корпорацията «Росукроборонекспорт», от средата на същата година единствен изпълнител на всички работи по БЖРК станало «подводното» КБ им. Макеев в Миас.
За три години макеевци направиха макетен образец на комплекса «Баргузин», проектиран за подводна ракета, приспособен към железопътно разполагане. В 2016 година били проведени изпитания на масогабаритния модел на тази ракета. Моделът го пускали от стенд, неподвижно стоящ на грунт. Поълноценните изпитания на единния комплекс, с релси, след пробег, на пълна автономност — не провеждали. В октомври тази година екземпляра на БЖРК «Баргузин» бил законсервиран, а в декември работите по железопътния комплекс отново прекратени:
«Разработката на боен железопътен комплекс (БЖРК) от ново поколение е прекратена. Темата е закрита, във всеки случай на близката перспектива. За това е съобщил информиран представител на отбранително-промишления комплекс на Русия.»[1]
Официалните причини за изваждането на БЖРК в студен резерв са отсъствието на пари за НИОКР по ракети и системи за управление, а така също обстоятелството, че сухопътната част от ядрената триада на РФ е уж достатчно добра и без своята железопътна съставляваща, на която няма смисъл да се дават пари.
Но през 2018 година е запланирано да се възобнови работата по «Баргузин». Защо са тези противоречия по ядрения въпрос? От една страна,на днешните империалисти, както и нацистската върхушка в Германия 1942-45 година и е нужен бърз резултат от работите по въоръжение и техника при минимални разходи на изследвания, опит и производство. Да чакаш няколко години без пълна гаранция за това, че комплекса ще бъуде създаден и доведен до заявени характеристики, и да дава милиарди на опитно производство руската олигархия явно не иска. От друга страна, ръководството на РФ разбира, че без такъв коз, като относително евтини и практически неуловими БЖРК, ще и е трудно да води своята външна разбойническа политика, трудно ще и е да прикрива своите завоевания с ядрен шантаж— от западните и източни конкуренти.
Засега тежкото ядрено оръжие удържа водещите световни държави от открито нападение едни на други. Но работата е в това, че в локалните конфликит от световните войни в ход могат да влязат заряди с малка и средна мощност. В рамките на стратегията за ограничена ядрена война, с която отдавна се хвалят в щаба на НАТО, а и в руския щаб, добре се вписва мобилния, надежден и трудноуязвим железопътен комплекс с компактни ракети с близък и среден радиус. Това означава, че стратегическия БЖРК явно ще го разделят по назначение на две групи. Първата група композиция – това е тежка ядрена пушка за удар по територията на САЩ, Япония, страните от Западна Европа, по авианосни съединения в океана и т.н. Втората група – това са по-леки и ощепо-подвижни композиции с 4–6 моноблочни оперативни ракети всяка. Тази група е предназначена зая действия в зони на т. н. «локални конфликти», например, за действия против държави от Централна и Източна Европа, Прибалтика, Украйна, за прикритие или атака на важни райони от Чёрно, Баренцово, Каспийско море.
В редица случаи изгодите на БЖРК не се се губят, а нарастват: за да се унищожат тези комплекси, да се лиша от мобилност е нужно да се бомбят всички магистрали и възлови станции в страната и разруши целия вагонен парк. Или да се прехванат всички летещи ракети, а това в дадени технически условия не е така просто, както си мислят.
Много показателно е че се възобновените работи по БЖРК са свързани с планивете именно на такъв род. Освен това БЖРК – това е явен отговор на усилването на американската групировка от мобилни ракетни комплекси в Полша и Германия.
Мобилните комплекси със среден радиус се натрупват пред погледа ни. Това се прави с цел бързо да се лиши конкурента от способностъа да отговори на удар и по-нататък да се съпротивява на агресията. Унищожава се ядрено оръжие и центрове на държавно и военно управление. Страната се лишава «от кулаци и мозъци», но при това голяма част от националното богатство остава цяло и отива при победителя. Самата атакуваща страна може и да не пострада от последствията на ядрен взрив, или да пострада незначително. Но главното «преимущество» на такава стратегия е в това, че от световната арена задълго се премахва цяла държава — опасен капиталистически конкурент.
По отношение на РФ тази цел може да се изрази в тактическо поражение на газопроводи, газоносни полета, пристанища и т.н., т.е. тези предмети и средства за производства, с помоща на които руския капитал работи на европейския газов пазар. Премахни тези средства – и пазара на Европа ще е разчистен за американския сгъстен газ на обозрима перспектива. Разбира се ако пред тези точни удари се унищожи ядреното оръжие и командни пунктове.
Цялата обстановка говори за това, че и на Запад и в РФ буржоазията вече е готова да използва в борбата за пазари и нови печалби тактическо ядрено оръжие. Какво означава за народите на воюващите страни, да обясняваме не трябва. Това са стотици хиляди трупове и разрушена структура за осигуряване на живот: вода отровена, жилищен фонд изгорял или рухнал, храня няма — тотален глад и болести, производство спряно. При това «своята» буржоазия за народа няма да мисли. У нея са други интересите. Не е изключено, че тази «своя» олигархия може да отиде на разделяне на Русия, на завладяване на нейни части от други държави – под гаранция на съхранение на части от собственост и някакви привилегии на окупираните късове от страната. Защото класовите интереси са над националните.
Затова главното се състои в това, че против революционното движение, което неизбежно ще се усили от бедствията на ограничена ядрена война, цялата интернационална буржоазия ще се бори ръка за ръка с използването на най-различно въоръжение.
Както и да го извъртаме, получава се че ядреното оръжие в ръцете на буржоазната класа е недоразумение и беда за всички народи. Обществената класа, отдавна изпълнила своята историческа роля и запътила се към гроба си иска да вземе със себе си и човечеството.
Това означава, че единствена сила, която може правилно да се разпорежда с ядреното оръжие се явява работническата класа и неговата държава. Ако революцията победи в една или няколко отделни страни, имащи ядрено оръжие, то това оръжие ще се съхранява и развива във всички свои съставящи до тогава, докато съществува капитализма в болшинството страни от света. Едва след като капитализма бъде свален в световен мащаб, в болшинството водещи страни, ядреното оръжие бавно и постепенно да се съкращава и отмира – заедно с постепенното отмиране на външната, защитна функция на социалистическата държава. Друг път на спасение от ядрения кошмар няма, и не може да има.
М. Иванов
[1] https://topwar.ru/131033-istochnik-razrabotka-bzhrk-novogo-pokoleniya-prekraschena.html
