Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 12:10 - Един против всички или всички против шепа "избрани"?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове:
1



Буржоазната статистика бие тревога: на прага революция. Сигналът идва от британската «Международна организация по борба с бедността» «Oxfam», която пребрила към края на 2017 година числото на милиардерите в света, които нараснали със 183 човека и достигайки до 2150 единици. От 2010 година състоянието на тези «ефективни собственици» растат, средно на 13% годишно, докато ръста на заработената заплата на работниците в 24 промишлено развити страни за този период е съставил от 1,3 до 2,4% годишно и то в номинално изразяване, фактически тя пада. Само за 2017 год ина съвкупното състояние на милиардерите се е увеличил на 762 милиарда долара. Според мнението на «борците с бедността» всички тези обстоятелства довели до факта, че днес 1% процент от населението на Земята принадлежат около 82% от всички материални човешки блага. При това доходите на повече от половината човечество — 3,7 милиарда бедни хора — равна на богатството на 42 милиардера на планетата[1].

Тези приблизителни и занижени цифри толкова изплашили буржоазните статистици, че самата «Oxfam» и тези СМИ, които публиквали отчета или части от него, били принудени да кажат почти цялата правда за положението на нещата в съвременното капиталистическо общество. Това те го правят не от симпатия към световния пролетариат, а за да предупредят своя стопанин – световния финансов капитал за това, че нивото на «социални противоречия е толкова високо, че може да обърне цялата система на световно устройство». Иначе казано, противоречията на капитализма толкова са се задълбочили, че да се разрешат може само по пътя на социална революция на пролетариата и пролетариата неизбежно ще направи това, ако незабавно не се предприемат действия по изглажданена тези противоречия.

Защо цифрите на «Oxfam» може да ги считаме приблизителни и занижени? Днес 1 % от населението на Земята – това са примерно 68 милиона човека. На тях според англичаните принадлежат над 80 % от всички ръкотворни и природни богатства, достъпни от човечеството. Това е и съвкупната господстваща класа – буржоазията, класата на частните собственници – собствениците на капитала, на който противостои цялото трудово човечество. Тези 68 милиона – социалното въплъщение на класовия враг на пролетариата.

Ако тези 68 милиона приеме за 100%, то относителния дял на «главните» — най- крупни и мощни капиталисти — 2150 милиардера сред тях ще са 1/316 %. Ето я тази нищожна шепа, която стои на върха, угнетява и експлотира фактически цялто останало население на Земята. Тя зарежда цялата световна политика, а значи, носи пълна отговорност за нищетата на милиарди хора, за глада на стотици милиони, за огромните социални язви и световни войни, с други думи за всички бедствия, на които е подложено човечеството от капитализма. Тези 2150 – конкретни наказателни престъпници, чиито престъпления против жизвота на Земята нямат срок на давност. Бъдещото наказание на тези от тях, които не успеят сами «да си отидат», може да бъде само едно – народен трибунал тип Нюрнбергски процес, на който човечеството е съдило техните предшественици.

Cреднoто състояние на съвременните милиардери буржоазните източници оценяват различно, но като общо и цялом не силно се отклоняват в една или друга страна от цифрата 8,8 милиарда долара на всяка олигархична душа. Това оначава, че 2150 милиардера официално владеят общо богатство от 18-19 трилиона долара. Ако в разчетите се отчете, че върхушката от милиардери, 42 човека е съсредоточила в своите ръце богатство, равно на доходите на 54% от населението на Земята, то се получава чудовищно уравнение. Сред всички 2150 милиардера богатствата им се разпределят примерно по експоненциален закон. Затова може да предположим, че средния обем на богатство за най-горната част т тази група (40–50 човека) е около 37 милиарда долара на олигарх. Тогава се получава, че 42 човека са прибрали от обществените средства за съществуване сума около 1 трилион 600 милиарда долара.

Какво означава това? Тъй като буржоазната статистика използва годишен изчислителен период, излиза, че в докато под ръцете на тези капиталисти постоянно се намират в прекия смисъл несметни богатства, а за 54% от населението на Земята съществуват на среден годишен доход от 436 долара, или на 1,2 долара в ден.

Ако отчетем, че средната стоийност на работната сила («долната граница на нормалното ниво на доходи на един работещ» — по обтекаема формулировка на ЮНЕСКО) трябва да се не по-малко от 650 долара на човек на месец, то излиза, че 42 световни паразити са си присвоили за себе си годишната заплата примерно на 210 милиона квалифицирани работници. Ако се вземе средната номинална заплата в 22 промишлено развити страни от света, които на 2016 година е съставлявала 788 долара, то се получава картина още по-страшна: капиталистическата върхушка от 50 човека е присвоила за себе си, толкова , колкото за 10 години са получили на ръка 17 милиона работници в тези страни.

Но това още не цялата истина. Работата е в това, че официалните цифри за състоянието на милиардерите говори само за активите «на първия кръг» — за непосредствената собственост на милиардера, с които той плаща данъци. Но чрез своите банки и главната корпорация тези брокери, по принцип контролират активи от «втория кръг» — няколко крупни банки и промишленни обединения, които участват в активите на десетки, а понякога и стотици промишленни и търговски предприятия. Получава се огромна промишлено-финансова «пирамида», на върха, на която стои някой морган или рокфеллер.

Например, в 1927 година семейството на тези Морганови владеело капитали за 728 милиона долара. В това време Морган чрез мрежата от свои банки и купувайки контролни пакети от акции контролирал 41 корпорации, а тези корпорации имали контролни пакети в още 144 крупни и средни предприятияя в САЩ и Мексико. Ако не се отчитат активите, принадлежащи на банкерския дом на Морган и разсположени в Бразилия, Аржентина, Перу, Еквадор, Испания и Германия, то излиза, че към началото на 1928 година този финансист със заобикалящата го плеяда от крупни монополисти от рода на Делавер или Ламонт, контролирали съвкупен капитал с обща стойност от 72 милиарда долара.

Същото става и днес. Активите на крупната група от финансовия капитал в САЩ JP Morgan Chase в 2012 година се оценява  на 2 трилиона 118 милиарда долара, което е съпоставимо с държавния бюджето на САЩ, кйто за 2016 година е 4 трилиона. Фактически стопни на бюджета на силните империалистически страни се явяват 12–15 частни лица: тези самите Моргани, Ламонти, Дюи, Мелони, Гугенхайми, Рокфелери, Дюпони и пр. Под тяхно влияние, а значи и контрол централните банки на тези страни, които се явяват преки колонии на САЩ или се намират в зависимост от американските монополи.

От къде се вземат милиардите и трилиони в ръцете на тези жалки шепа империалисти? От присвояаването на труда на стотици милиони пролетарии из планетата. От тяхната нещадна експлоатация, от ограбването им чрез ниското заплащане, данъци и цени от прехвърляне на тях на голяма част от държавните разходи, военни трудности и кризисни загуби. От зверското износване на работната сила чрез запределна интензивност и лоши условия на труд.

Всичко това вече е невъзможно да се скрива и замазва от наукообразното икономическо бърборене. «Oxfam» и буржоазните СМИ, публикувайки тези отчети сами дават факти за експлоатация на работниците, граничещи с наказателно престъпление.

Пред нас е XXI век, а в най-напредналата страна в света в няколко птицефабрики в щата Арканзас жени-работнички нямат права в течение на смяната да се отлъчат от конвейера в тоалетната и затова са принудени да работят с памперси. (Чуждестранните монополи тази «иновация» я приложили и в капиталистическа Русия.) Продължителността на смените на тези вредни, непрекъснати и тежки производства — 8 часа, но интензивността на труда е доведена буквално до предела на физическа поносимост на човека – и даже прехвърля този предел. Заради вземане на максимална печалба стопаните съкращават щатове, затова останалите работници са принудени да се трудят, на смяна без почивка, в конвейернен темп, без прекъсване. А жените са биологическата основа на вида «човек разумен», която трябва да се защитава и грижи. Болшинството от тях не издържат и 5 години таава работа. При това заплатата на редова работничка рядко превишава 9 долара на час, или 1500 на месец, което за Арканзас е близо до нивото на «минималната» (8,50 на час). 1500 – не са пари за САЩ, а за работничките в птицефабриките – това въобще не са пари: при минимална норма на експлоатация 4,5–5, превръщаш се за 3-4 година в инвалид, всяка от 350 нещастни момичета средно на птицефабриката принася на стопанина добавена стойност от 8-9 хил. долара ежемесечно, или 6,8–7,3 хил. в брой.

А стопаните у арканзаския птицезавод са знатни. Производството на птиче месо— профилна сфера на селското стопанство на щата. Месото се произвежда в хиляди тонове и се доставя на 108 страни, което носи на собствениците на местните птицефабрики богати печалби. А главен стопанин на почти цялото птицевъдствоа в щата Арканзас (84% от производството) се явява огромния монопол «Крафт», влизаща в първата десятка богати корпорации от пресловутия «списък Forbes». Сред собствениците на «Крафт» се виждат отдавна познати фамилии: Тафти – стари съучастници на Моргани, Патерсони, Харкнеси, Макорми и прочие тузове, чийто лични състояния или още не са прехвърлили милиард, или наближаеват заветната черта. А от какво се появяват милиардите, ако само в един Арканзас 22 хил. жени-работнички със своя пот и здраве доставят годишно 1 милиард 848 милиона чиста печалба на собствениците на «Крафт»?

РП преди година публикува статия «За глобите, удръжките и други «хитрости» на буржоазията», https://work-way.com/blog/2017/01/25/o-shtrafah-uderzhaniyah-i-drugih-hitrostyah-burzhuazii/, като в тази статия кратко е описана подобна ситуация, която се случила на тъкачната фабрика на Бурилин в Иваново през 1906 година. Както свидетелства фабричния инспектор Янжул, в тази фабрика тоалетната бил умишлено устроена обща, без разделение на мъжка и женска и се намирала далеч от цеховете. Поради високата интензивност на труда на жените-тъкачки по 6-8 часа не могли да отидат до тоалетна, починат, да изпият чаша вода и т.н. Наистина до памперси Бурилин не се досетил, защото те още не съществували, затова пък той намерил друг «изящен» изход от положението — заповядал да поставят в цеховете затворнически кофи със завески: за да не бягат деиците далеч в тоалетните и да си почиват там, а да ходят, като животни, в близкия ъгъл. При това за своте 10-11 часа труд 25 дни в месеца жените едва получавали 8 рубли заплати. А капиталиста Бурилин имал от своите 400 каторжнички над 12 хил. рубли в месец чиста печалба.

Както се казва, аналогията е налице.

Могла ли такава ситуация на фабриката на Бурилин и още хиляди големи и малки предприятия в Русия да не завърши с революция? Не, не могла.

Може ли дълго да продължи ситуация, когато 1% от човечеството и неговата върхушка обират и мъчат 99% от жителите на Земята? Трябва да се мисли, че предела вече наближава.

М. Иванов

[1] https://rg.ru/2018/01/22/2018-god-stal-rekordnym-po-chislu-novyh-milliarderov.htm



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 301376
Постинги: 887
Коментари: 99
Гласове: 175
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031