«Боя се че у нас няма олигарси, тази концепция от 90-те години. Днес у нас има добри трудолюбиви бизнесмени, които се грижат за страната и заработват пари, занимавайки се с отговорни дела», — казал вице-премиера Аркадий Дворкович в неотдавнашно интервю[1].
Голямата съветска енциклопедия ни подсказва, че олигархия — това е форма на управление, при която държавната власт принадлежи на малка група хора, по принцип, най-икономически могъщи (от тук и термина — финансова олигархия). О. също така се нарича самата управляваща група.[2]
Финансовата олигархия — това е върхушката на монополистическата буржоазия (крупни собственици на капитала, най-влиятелните представители на търговско-промишлените и финансови монополи), олицетворяващи господството на финансовия капитал в икономическия и политически живот на капиталистическите държави и стадии на империализма[3].
Възниква въпроса към г-н Дворкович, къде според негово са отишли тези олигарси, появата и съществуването на които в 90-те той не отрича? Нима финансовия капитал в Русия е изчезнал? Къде са се дянали общоруските и регионални холдинги и корпорации? Разпръснали са се на малки «бизнеси», конкуриращи се едни с други, а олигарсите са станали дребна буржоазия и не управляват държавата? Къде са отишли чубайси, грефи, милери и които са пили с тях и продължават да пият кръвта на трудовия народ?
Никъде не са отишли. Просто г-н Дворкович, възглавяващ съвета на директорите на РЖД[4], не може да каже истината, защото тя ще го разобличи него самия.
Дворкович го обграждат само «трудолюбиви предприемачи», които на него никак не влияят и с помоща на които той сам «не се явява олигарх». Например, неговата жена — Рустамова Зумруд Хандадашевна, която почти 10 години се явява глава на кипърското представителство на инвестиционния холдинг «Нафта Москва» Сулеймана Керимова, заместничка на генералния директор на ОАО «Полиметалл», ОАО «Полиметалл УК» и ЗАО «ИСТ» (по съвместителство), а така също влиза в състава на съвета на директорите на няколко известни руски компании (ОАО «Магнитогорский металлургический комбинат», ПАО «Группа Компаний ПИК», ПАО «Научно-производственная корпорация «Объединенная Вагонная Компания»), била член на състава на управление на «Шереметьево», «Полюс Золото», «Росгосстраха», «Всероссийского выставочного центра», «Алросы», «Росагролизинга»[5].
Да, действително, «трудолюбивите предприемачи», никак не влияят на държавата… Ето само самия Дворкович активно използвал своите държавни постове, зада може бизнеса на жените да процветява. Например, в кризата Магнитогорский металлургический комбинат получил бюджетни пари, благодарение на което се сдобил с чиста печалба от 232 млн долара. Когато неговата жена Зумруд отишла в «Полиметалл», Дворкович се застъпил именно за тази компания да получи разрешения за разработка на нови месторождения.
Да се намери в мрежата повече информация за бизнеса на семействата на «трудолюбивите предприемачи» е много сложно, такава информация просто е махната: «Работата е в това, че в съответствие с руското законодателство гражданите на Русия в някои случаи могат да подадат иск за отстраняване на определени URL, свъзани с техните имена, от резултатите на търсене в Google.ru».
Както се говори «На крадеца и шапката гори».
П.К.
[1] https://newsland.com/user/4296757178/content/v-rossii-obiavili-ob-okonchanii-epokhi-oligarkhov/6179890
[2] https://slovar.cc/enc/bse/2024984.html
[3] http://bse.sci-lib.com/article116354.html
[4] http://finparty.ru/personal/arkadiy-dvorkovich/
[5] http://finparty.ru/personal/zumrud-rustamova/
