Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02 12:00 - Средна печалба
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
0



 29. Средняя прибыль

В различните отрасли на капиталистическата промишле­ност нивото на органичния строеж на капитала не е ед­наква. Иначе и не може да бъде. В икономиката съседстват стари и млади производствени отрасли (напри­мер производство на въглища от една страна, нефт и газ от друга). Не следва да се забравя също така, че такива промишлени от­расли, като машиностроене, има по-високо ниво на техническо оборудване, в сравнение например с производството на кожи и т. н. С други думи да­леч не еднакво е нивото на органичен строеж на капитала в различните отрасли от производството — явление напълно закономерно.

Какво произтича от това?

Произтича следното. Ние вече изяснихме, че нормата на печалбата зависи от органичния строеж на капитала. Да предположим, че в някоя страна всички промишлени отрасли, нормата на добавената стойност е еднаква. В такъв случай собствениците на предприятия от различните отрасли полу­чават далеч не еднаква норма на печалба. За под­твърждаване на такъв извод ще приведем следната таб­лица

Страна Постоянен капитал (с) Прoменлив капитал (v) Добавена стойност (m) Стойност на стоката Отраслова норма на печалбата (в %)
Машиностроене 90 10 10 110 10
Текстилна 80 20 20 120 20
Кожарска 70 30 30 130 30

Това означава, че при една­кви условия нормата на печалба на капиталистите ще бъде по-ниска в този промишлен отрасъл, в който­ органичния строеж на капитала е по-висок и о­братно.

Възникава въпрос-  ще се съгласят ли да допуснем, иобствениците на машиностроителни предприятия да се радват в 3 пъти по-малка норма на печалба, отколкото предприе­мачите-кожари? Разбира се не. Собствениците на машино­строителни заводи ще се постараят да съкратят своето про­изводство, ако е невъзможно да се увеличи на нея нормата на печалба, и вложат капитали в кожарската промишленост.

Какво става по-нататък? Производството на машини и оборудване в страната се съкращава, но затова пък нараства производството на кожи. Цените на ко­жени изделия, които стават значително повече, отколкото се изисква за удовлетворение на търсенето, падат и обратно- увеличава се търсенето, а заедно с това и цените на машини и оборудване. Нормата на печалба в машиностроенето се увели­чава, а в кожарската промишленост пада. Започва отново прехвърляне на капитал от отрасъл с ниска норма на печалба в отрасли с висока норма на печалба, докато нормата на печалба в тези отрасли не се изравнят, не станат приблизително еднакви. Значи, изравняването на нормата на печалба до средна се осъществява в резултат от конкуренция на капиталистите в различни отрас­ли, или междуотраслова конкуренция.

Но има и конкуренция от друг тип — вътреотраслова. Вътреотрасловата конкуренция е борба между ка­питалистите от один промишлен отрасъл, произвеждащ едни и същи стоки. Всеки отрасъл се състои от предприятия, които се различават по мощност и степен на техническо усъвършенствани използвани ма­шини, ниво на организираност на производството и в края на краищата ниво на производителност на труда. Затова не­избежна е разликата в индивидуалната стойност на стоките у различните производители-капиталисти. Например, стойността на метър тъкан от един и същ вид и сорт може да бъде у един фабрикант по-ниска от другите на 10, 20, 30 и повече процента.

Вътреотрасловата конкуренция води до уста­новяване на обществена или, както още я наричат пазарна стойност. Тя определя обществено необходимите условия на производството, господстващи в дадени отрасли.

Как капиталистa може дa победи във вътрепноотрасловата кон­курентна борб другите капиталисти?

Tова е възможно тогава, когато издръж­ките на производството в неговите предприятия ще бъдат по-ниски, отколкото у останалите капиталисти и следователно, когато стойността на неговите стоки станат по-ниски от пазарната стойност. Ако той това не го направи, той няма да може да види големи печалби и дабе може да се окаже в такова положение, когато ще бъде принуден да ликвидира своето производство!

Eжедневната действителност на капиталистическия свят дава хиляди примери подтвърждавайки правилността на това положение. Eдни предприятия се унищожа­ват в резултат на разоряване, други се сливат с по-силни, за да станат конкурентноспособни.

Така например в промишлеността и търговията на САЩ за 1929—1938 г. е имало 185498 сливания и поглъщания на фирми в 1939—1948 г. —  64 745, в 1949—1958 г. — 106383. За периода 1970—1979 г. в САЩ само в промишлеността поглъщанията са обхванали 7466 компании[1].

В 1992 г. общия обем сделки от сливания и поглъщания в света е бил над 340 млрд. дол., в 2000 г. достига значения от 3,2 трлн. дол. (увеличение  от 9,5 пъти за 8 години).[2] Числото сделки от сливания и поглъщания в света през 2005 г. са били 12388 (на обща сума 2428 млрд. дол.), в 2007 г. — 16029 (3670 млрд. дол.), в 2009 г. — 9859 (1711 млрд. дол.), в 2012 г. — 13670 (2295 млрд. дол.), в 2014 — 16537 (3259 млрд. дол.), 2015 — 18324 (4704 млрд. дол.)[3]

В Русия за 2005 г. общия обем сделки на сливания и поглъщания е 40,5 млрд. дол., 2007 г. — 159, 4 млрд. дол., 2009 — 46,1 млрд. дол.[4] В 2010 г. числотo сделки от сливания и поглъщения в Русия са — 522 (на обща сума 62.12 млрд. дол.), в 2013 г. — 534 (на обща сума 184,55 млрд. дол.)[5]

Още по-силно тези процеси се отразяват на съдбата на малките предприятия — само за 1948—1951 г. във всички отрасли на стопанството на САЩ се разорили 1 414 301 малки предприятия. За периодa 1969—1976 гг. 3/4 oт всички компании в САЩ с число заети под 50 човека прекратили своето съществуване. Американските икономисти Б. Бекер и Ф. Джилмен писали тогава: «Петгодишният рубеж на съществуване успешно преодоляват само четири от десет малки компании, а десетгодишния — една от пет».[6] Особенно нарастват банкрутите в началото на 80-те години. В 1990-2000 гг. общото количество регистрирани банкрути в САЩ превишават 1 200 хил. на година[7].

В Русия е аналогична ситуацията. По дани на Росстат в 2015 годуна в страната са се закрили 325,7 хил. компании, в 2016 г. — 711 хил. По данни на Федералната налогова служба, в 2016 година числото на ликвидираните компании за всички години на тържество на капитализма в Русия е 5,22 млн. юридически лица.[8]

Резултатът от междуотрасловата конкуренцие е друг. Пре­ливането на капитал от един отрасъл в друг води до ръст на производство на изгодни стоки. А това неизбежно се отрзява на цените: те падат, защото предложението на стоки расте по-бързо от тяхното търсене. Затова изгодния отрасъл след определено време губи своите преиму­щества. В тези продуктови отрасли, на които ра­сте търсенето, цените се повишават и съответветно расте нормата на печалба. Tова е постоянн процес на преливане на ка­питал в резултат от междуотраслова конкурентна борба непременно се достига до образуване на обща, повече или по-малко равна, средна норма на печалба на равновеликия капитал, в някакъв производствен отрасъл, където да не функционира.

Ето защо се получава такова положение, когато собствениците на равновелики капитали получават средна норма на печалба, независимо от това, какво произвеждат на тях предприятията: тъкан, въглища, машини или други стоки.

Далее

К курсу «Политическая экономия капитализма»

[1] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 32.

[2] http://www.rusus.ru/?act=read&id=535

[3] Там же, рис. 2

[4] там же, рис. 3

[5] там же, табл. 1.

[6] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 60-61.

[7] http://www.simpleeconomic.ru/silems-562-1.html

[8] https://aftershock.news/?q=node/498736&full




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 282254
Постинги: 854
Коментари: 96
Гласове: 170
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031