В различните отрасли на капиталистическата промишленост нивото на органичния строеж на капитала не е еднаква. Иначе и не може да бъде. В икономиката съседстват стари и млади производствени отрасли (например производство на въглища от една страна, нефт и газ от друга). Не следва да се забравя също така, че такива промишлени отрасли, като машиностроене, има по-високо ниво на техническо оборудване, в сравнение например с производството на кожи и т. н. С други думи далеч не еднакво е нивото на органичен строеж на капитала в различните отрасли от производството — явление напълно закономерно.
Какво произтича от това?
Произтича следното. Ние вече изяснихме, че нормата на печалбата зависи от органичния строеж на капитала. Да предположим, че в някоя страна всички промишлени отрасли, нормата на добавената стойност е еднаква. В такъв случай собствениците на предприятия от различните отрасли получават далеч не еднаква норма на печалба. За подтвърждаване на такъв извод ще приведем следната таблица
Страна | Постоянен капитал (с) | Прoменлив капитал (v) | Добавена стойност (m) | Стойност на стоката | Отраслова норма на печалбата (в %) |
Машиностроене | 90 | 10 | 10 | 110 | 10 |
Текстилна | 80 | 20 | 20 | 120 | 20 |
Кожарска | 70 | 30 | 30 | 130 | 30 |
Това означава, че при еднакви условия нормата на печалба на капиталистите ще бъде по-ниска в този промишлен отрасъл, в който органичния строеж на капитала е по-висок и обратно.
Възникава въпрос- ще се съгласят ли да допуснем, иобствениците на машиностроителни предприятия да се радват в 3 пъти по-малка норма на печалба, отколкото предприемачите-кожари? Разбира се не. Собствениците на машиностроителни заводи ще се постараят да съкратят своето производство, ако е невъзможно да се увеличи на нея нормата на печалба, и вложат капитали в кожарската промишленост.
Какво става по-нататък? Производството на машини и оборудване в страната се съкращава, но затова пък нараства производството на кожи. Цените на кожени изделия, които стават значително повече, отколкото се изисква за удовлетворение на търсенето, падат и обратно- увеличава се търсенето, а заедно с това и цените на машини и оборудване. Нормата на печалба в машиностроенето се увеличава, а в кожарската промишленост пада. Започва отново прехвърляне на капитал от отрасъл с ниска норма на печалба в отрасли с висока норма на печалба, докато нормата на печалба в тези отрасли не се изравнят, не станат приблизително еднакви. Значи, изравняването на нормата на печалба до средна се осъществява в резултат от конкуренция на капиталистите в различни отрасли, или междуотраслова конкуренция.
Но има и конкуренция от друг тип — вътреотраслова. Вътреотрасловата конкуренция е борба между капиталистите от один промишлен отрасъл, произвеждащ едни и същи стоки. Всеки отрасъл се състои от предприятия, които се различават по мощност и степен на техническо усъвършенствани използвани машини, ниво на организираност на производството и в края на краищата ниво на производителност на труда. Затова неизбежна е разликата в индивидуалната стойност на стоките у различните производители-капиталисти. Например, стойността на метър тъкан от един и същ вид и сорт може да бъде у един фабрикант по-ниска от другите на 10, 20, 30 и повече процента.
Вътреотрасловата конкуренция води до установяване на обществена или, както още я наричат пазарна стойност. Тя определя обществено необходимите условия на производството, господстващи в дадени отрасли.
Как капиталистa може дa победи във вътрепноотрасловата конкурентна борб другите капиталисти?
Tова е възможно тогава, когато издръжките на производството в неговите предприятия ще бъдат по-ниски, отколкото у останалите капиталисти и следователно, когато стойността на неговите стоки станат по-ниски от пазарната стойност. Ако той това не го направи, той няма да може да види големи печалби и дабе може да се окаже в такова положение, когато ще бъде принуден да ликвидира своето производство!
Eжедневната действителност на капиталистическия свят дава хиляди примери подтвърждавайки правилността на това положение. Eдни предприятия се унищожават в резултат на разоряване, други се сливат с по-силни, за да станат конкурентноспособни.
Така например в промишлеността и търговията на САЩ за 1929—1938 г. е имало 185498 сливания и поглъщания на фирми в 1939—1948 г. — 64 745, в 1949—1958 г. — 106383. За периода 1970—1979 г. в САЩ само в промишлеността поглъщанията са обхванали 7466 компании[1].
В 1992 г. общия обем сделки от сливания и поглъщания в света е бил над 340 млрд. дол., в 2000 г. достига значения от 3,2 трлн. дол. (увеличение от 9,5 пъти за 8 години).[2] Числото сделки от сливания и поглъщания в света през 2005 г. са били 12388 (на обща сума 2428 млрд. дол.), в 2007 г. — 16029 (3670 млрд. дол.), в 2009 г. — 9859 (1711 млрд. дол.), в 2012 г. — 13670 (2295 млрд. дол.), в 2014 — 16537 (3259 млрд. дол.), 2015 — 18324 (4704 млрд. дол.)[3]
В Русия за 2005 г. общия обем сделки на сливания и поглъщания е 40,5 млрд. дол., 2007 г. — 159, 4 млрд. дол., 2009 — 46,1 млрд. дол.[4] В 2010 г. числотo сделки от сливания и поглъщения в Русия са — 522 (на обща сума 62.12 млрд. дол.), в 2013 г. — 534 (на обща сума 184,55 млрд. дол.)[5]
Още по-силно тези процеси се отразяват на съдбата на малките предприятия — само за 1948—1951 г. във всички отрасли на стопанството на САЩ се разорили 1 414 301 малки предприятия. За периодa 1969—1976 гг. 3/4 oт всички компании в САЩ с число заети под 50 човека прекратили своето съществуване. Американските икономисти Б. Бекер и Ф. Джилмен писали тогава: «Петгодишният рубеж на съществуване успешно преодоляват само четири от десет малки компании, а десетгодишния — една от пет».[6] Особенно нарастват банкрутите в началото на 80-те години. В 1990-2000 гг. общото количество регистрирани банкрути в САЩ превишават 1 200 хил. на година[7].
В Русия е аналогична ситуацията. По дани на Росстат в 2015 годуна в страната са се закрили 325,7 хил. компании, в 2016 г. — 711 хил. По данни на Федералната налогова служба, в 2016 година числото на ликвидираните компании за всички години на тържество на капитализма в Русия е 5,22 млн. юридически лица.[8]
Резултатът от междуотрасловата конкуренцие е друг. Преливането на капитал от един отрасъл в друг води до ръст на производство на изгодни стоки. А това неизбежно се отрзява на цените: те падат, защото предложението на стоки расте по-бързо от тяхното търсене. Затова изгодния отрасъл след определено време губи своите преимущества. В тези продуктови отрасли, на които расте търсенето, цените се повишават и съответветно расте нормата на печалба. Tова е постоянн процес на преливане на капитал в резултат от междуотраслова конкурентна борба непременно се достига до образуване на обща, повече или по-малко равна, средна норма на печалба на равновеликия капитал, в някакъв производствен отрасъл, където да не функционира.
Ето защо се получава такова положение, когато собствениците на равновелики капитали получават средна норма на печалба, независимо от това, какво произвеждат на тях предприятията: тъкан, въглища, машини или други стоки.
Далее
К курсу «Политическая экономия капитализма»
[1] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 32.
[2] http://www.rusus.ru/?act=read&id=535
[3] Там же, рис. 2
[4] там же, рис. 3
[5] там же, табл. 1.
[6] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 60-61.
[7] http://www.simpleeconomic.ru/silems-562-1.html
[8] https://aftershock.news/?q=node/498736&full