Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2018 12:00 - Как държавата гаси пожарите?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 392 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Правителството на РФ утвърдило изменения в Правилата за противопожарен режим[1]. Този документ е допълнен с редица положения. Поправките задължават собствениците на земи в населени пунктове и градини да «извършват регулярна уборка и косят треви». Аналогични изисквания касаят земите със селскостопанско предназначение, които задължително трябва да се почистват от плевели и своевременно да из извършва косене.

Новите поправки също така съдържат «в чист порядък» полоси на отвеждане и охрана на зоните на железопътни пътища, даже на тези участъци, които са изведени на консервация. Треви и храсти в тези зони не трябва да има. Там е забранено да се пали суха трева. Така също е забранено да се сее на тези полоси от земя високорастни култури, а треви, скосени в тях е необходимо да се разполагат на разстояние не по-малко от 30 метра от хлебните масиви. Установени са и допълнителни изисквания към техниката, преминаваща по полята или охраняваните пътни зони — до арест и изземване на «агрегати, способни да доведат до възпламеняване на полята». С други думи, въпреки основата на конституционния строй на РФ, държавата закрива за обикновените граждани още едно парче от родната земя.

И за всички тези парчета сега трябва да бди МЧС- Министерството на извънредните ситуации.

Възниква въпрос: а защо МЧС влиза във вилното земеустройство, в железопътното и даже в чисто аграрните дела? Нима сега пожарникарите ще контролират пасищата, почвозащитните мерки и култивацията.

Но при вилите полосните отчуждения и полята с плевелите пожарното усърдие на държавата не е завършило. В Правилата е внесена поправка, която касае водачите и пасажерите. Сега по пътищата е забранено да се изхвърлят угарки от прозорците и вратите на транспортните средства. Те казват, че пададайки в сухата трева ще предизвикат пожари.

Да, действително, историята знае случаи, когато в голяма жега от фас се заплава сухата крайпътна трева. Да, в определeни условия не е добре да се изхвърлят тлеещи цигари в жарката нива. Това е логично. Но в тази поправка вече са видни фашистските «уши». Самата забрана на изхвърляне на фасове от вагони или автомобили е не толкова профилактика при възпламеняване на тревите, колкото ощв един «casus belli» за терор – т.е. измислен повод за глоба и наказание.

У нас е дясно управлението, и ако фаса се изхвърли от левия прозорец на автомобила, то той ще падне на асфалта и често ще се загаси от колелата на другите машини. Какава е тук заплахата от пожар? Никаква. А ако се изхвърли тлеещ фас от прозорец в студено време, сняг или дъжд, или след дъжд? Каква опасност възниква? Никаква. А ако фаса се изгаси в пепелника и след това се изхвърли от прозореца то какво става? Нищо. Така че защо глобяват?

А за самия факт на изхвърлянето ни говори самата власт.

Формалният, доведен до абсурд подход на властите към трудовия човек — това е стар приом на всички експлоататорски държави и всички терористични режими. Работникът е виновен винаги — защото на тези режими е нужна не справедлива оценка на вината и не профилактика на пожара (аварийност, травматизъм и т.н.), а всяка зацепка за терор и грабеж на гражданите, т.е. нужен е повод да се види, повод да се превърне в роб, повод да се вземат трудови пари. Каква ще бъде следващата стъпка в борбата с пожарите или пушенето? Очевидно, ще забранят на водачите да изхвърлят пепелта зад прозореца, и ще заведат това действие, като нарушение на ПДД (Правила на пътното движение) — и ще въвнавязываетедат огромни глоби.

Тези, които ни упрекват в защита на пушачите и замърсяване, веднага ще кажем, че средния % фасове в масата от крайпътен боклук е нищожен, а периода на пълно разлагане на цигарените фасове с филтър в условията на климата на Средноруската равнина е 1 година. Затова не е нужна екологична истерия и «културно» лицемерие по повод замърсяването с фасове на околната среда. Да замърсяваме наистина не искаме, но това е въпрос на култура и уважение към другите хора, което може напълно да се реши тогава, когато цялата природа и всички обществени богатства човек ги разглежда, като свое достояние, или само при социализма. При капитализма, когато хората са принудени да живеят в условия на тотална конкуренция, когато буржоазната пропаганда налага на  народа своето разбиране за социални взаимоотношения — всеки способ да излъжеш ближния, за да му вземеш парите, действително решение на културния въпрос е невъзможно. В най-добрия случай  с грях на поповина и малка част от този проблем се решава в условия на широка буржоазна демокрация («обществен договор» и т.н.). Но когато днес за изхвърлен фас, нямащ никакви последствия, държавните сатрапи дърпат в затвора и измъкват пари от джобовете, то това не е решение на проблемите с пожара или боклука, а «обикновен» фашистски терор.

И така на кого и защо трябват тези нови поправки в пожарните Правила? Ясно е че за борба с огъня реч тук и няма. Засиленият интерес «на спасителите» към поля, пасища и вили не е случайна и не е чиновническа глупост на ръководството на страната, а още един елемент от неговата терористична политика, пряко насочена на потискане и угнетение на трудещите се маси.

Работата е в това, че новите условия на съдържание на указаните територии в своята съвкупност напомнят за наставленията по контрапартизанска борба. Именно така преди всяка наказателна операция военните зачистват предполето — от растителност, в която могат да се укриват хора и техника. Именно така военните действат и тогава, когато осигуряват своя тил и комуникации от нападения на партизани и диверсанти на противника: по протежение на линиите и около опорните възли се изкореняват гори и горски пояси, изгарят се посеви, трева и храсти, прокарват се пътни просеки, установяват се забрани на предвижване на граждански лица и т.н. Така постъпват и картелите, когато водят борба с партизанските отряди. Смисълът на всички тези мероприятия са за да може местността добре да се види във всички направления, за да няма на указаните местности естественни растителни укрития, за да може да е по-малко проходима за противника и да се изключи внезапна атака от партизани. При това обикновено на пътищата и пътеките, водещи в горите се  и в горы, издълбават особенно дълбоки напречни траншеи и се правят насипи – за да може противника трудно да излезе или излезе от гората и да се укрие. (В южните региони на страната още миналата и поминала година с багери затвориха всички входове на гори.)

Елементите на контрапартизанска тактика, внесени в Правилата на противопожарния режим на РФ, говорят за това, че у съвременните руски власти имат добър учител и пример за подражание. Това са СС, в частност, войската на СС и айнзацгрупите, които охранявали тила на вермахта, борили се с партизанското движение и провеждали на територията на СССР тактика на изгаряне на земята. Tова именно са есесовски приоми: зачистка на площадките от растителност, изгаряне на лесостепните зони с огнена стена, изкопаване на пътища, унищожаване на храсти и дървета в полосата на железопътните линии, забрана на предвижване в райони на пътища и жп станции. Така нацистите заставяли съветските хора да режат дървета и храсти в своите дворове, по улиците на селата, около селища и градове на окупираните територии. За борба с партизаните на немците е била нужна равна степ, без растителност и укрития, желателно и без гори, в които е можело да се организира живот на големи групи хора и да се скрие бойна техника.

Същият почерк ние виждаме и във Виетнам. Там американска авиация и сапьори взривявали и изгаряли цели хектари с тропически гори, поливали дървета и храсти с отрови, разпръсквали вредни насекоми, подкопавали мостове и дамби на напоителните канали, разширявали и минирали зоните на отчуждение по пътищата, или правили всичко възможно за да лишат партизаните от гори и храсти — естественно убежище и плацдарм за водене на войни против окупаторите.

По този страхлив път вървят всички терористични режими. Например в 1935 година по заповед на Хитлер били изсечени старите липови дървета на берлинската Линденале. Официалното обяснение – дърветата пречат да се провеждат шествията на нацистите, реалния мотив – гестапо се опасявало, че в парковете могат да се притаяват противници на Хитлер с винтовки и бомби. Затова на мястото на уютните дървета направили равен асфалт.

В 1940 година по разпореждане на Антонио Салазар, фактически диктатор на Португалия, били премахнати няколко километра лесополоси около пътя от Лисабон до Коимбра, по който Салазар ходил до провинциалния университет. Дъбовете и портокаловите дръвчета премахнали по сигнал на ПИДЕ- португалския аналог на гестапо, съгласно който тези дървета уж крият опозиционери и испански комунисти, които готвят атентат против «любимия премиер-министър». С изсичането на дърветата работата не свършила: на селяните от близките села им забранили да засаждат, а и въобще да работят на земята, която плъно прилягала към този път, по който се предвижвал премиерския кортеж. Особена забрана се налагала на селските колички на крайпътните пътища, защото ПИДЕ считала, че количките със сено или съчки, стоящи около пътища — това са потенциални пулеметни гнезда, нацелени на колата на Салазар.

В 1942 година по заповед на Мусолини е изгорена голямата иглолистна горичка «Гранде фореста» в покрайнините на Рим. Наистина Бенито и не мислел да крие причините за унищожаването на гората: римския вестник «Имперо» пряко написал, че в тази гора се криели червени партизани – «гарибалдийци», противници на дучето и затова гората е трябвало да се изгори.

Неотдавнашен пример за «топлите отношения» на властта и народа: в 2005 година преди визитата на президента Ющенко в Донецк била зачистена от храсти и дървета изрядна територия около двореца на младежите «Юност». Според мнението на СБУ там се групирали «донецки терористы», которые могли броситься толпой на свиту президента. Всъщност към Ющенко в парка около двореца се събрали педагози и миньори, защото у тях са били въпроси към президента за многомесечните задръжки на заплатите. Но въпроси не успели да зададат, защото целия периметър на площада пред двореца бил отцепен от спецназа с оръжие в ръце.

В тeзи факти се вижда не само животинския страх на висшите чиновници на експлоататорската държава пред угнетения народ. Буржоазията се тресе, като класа. Налице са отчаяни опити на олигархията да съхрани своето господство, да съхрани устоите на капитализма на пътя на най-тежък терор против трудещите се. При това съвсем не е важно, под какъв сос властта подава своята подготовка към гореща война с народа или самата тази война. Важна е класовата същност на фактите.

По отношение на поправките в пожарните Правила на РФ тази същност е следната. Капиталистите в Русия са заклещени в ъгъла. Те отдавна нямат възможност да управляват обществото и стопанството с «мирни», демократични способи. От двете главни функции: функциите на палач-демагог и функции на палач-грабител на държавата РФ все повече и повече се клони към функция на палач, като демагогията и заблудата вече не помагат — левия обрат в руското общество е очевиден. В борбта на властта с «терористите» и «пожарите» се проявява ужесточен държавен терор на финансовия капитал против растящата революция и нейния носител — работническата класа. Буржоазията е слаба исторически, зашото отдавна е изживяла себе си, но тя асега е силна политически и икономически – защото е политически слаба работническата класа.

С «Бръснене» на местностите, траншеи на пътищата, блокиране на горите и забрана на предвижване в охранявани зони от буржоазната власт още сега се опитва да затрудни организацията и бъдещата  борба на трудещите се маси с капиталистическата диктатура, която тя явно се стреми да доведе до форма на гражданска война. Управляващата класа добре разбира, че народа е близко до социален взрив, при който неизбежно ще се въоръжи народа и ще се формират истински бойни отряди — прообрази на бъдещата работническо-селска Червена армия. Тези отряди, както и другите революционни организации от трудещи се, могат временно да се укрият в гори, планини и лесостепи и да водят партизански действия против класовия враг. А ако това е така, то е напълно разбираемо, защо буржоазията предварително, още сега готови за себе си изгодни позиции за война против такива отряди и организации. Тя се надява да победи работническата класа с есесовски способи и по военен път — в хода на разгърналата се из цялата страна гражданска война. Но в отговор на това тя ще получи не само «релсова война» и «партизански републики», а истинска класова война, в която трудовия народ на Русия ще направи с тях капиталистите и тези наемници също, което ще направи съветския народ и неговата Червената армия с нацизма — да очиститот тях завинаги своята земя.

М. Иванов

[1] https://rg.ru/2018/01/08/voditeliam-zapretili-vybrasyvat-okurki-iz-okon-avtomobilej.html




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1681491
Постинги: 2369
Коментари: 325
Гласове: 469
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930