30. Закон тенденции средней нормы прибыли к понижению
Интересите на обществото малко трогват капиталиста. Той се стреми да получи по-голяма печалба, а за тази цел търси повишение на нормата на добавената стойност. Сред множеството пътища капиталиста използва и такъв: усъвършенства техниката и се сдобива с получаване на допълнителна добавена стойност. В резултат се увеличава степента на постоянния капитал, зщото новите машини обикновено струват по-скъпо.
А какъв е резултата за обществото? С ръста на дела на постоянния капитал се повишава и органичния строеж на капитала. Естествено, нормата на печалба пада. Но падането на нормата на печалба в сравнение с ръста на органичния строеж на капитала не става бързо.
С какво да си обясним това? Работата е в това, чте на този процес противодействат редица явления.
Първо- в огромна степен расте нормата на добавената стойност.
Вторo- с ръстa на производителността на труда поевтинява производството на машини, суровини, гориво. Във връзка с това се забавя ръста на органичния строеж на капитала, което, в края на краищата спира понижаването на нормата на печалба.
Трето- огромният ръст на промишленна резервна армия способства за съхранение на предприятията, приемащи ръчен труд, което неизбежно намалява темповете на ръст на органичния строеж на капитала.
Четвърто- расте количеството използван променлив капитал, т. е. увеличава се числото въвлечени в производството работници.
Ето това обстоятелство и обуславя действието на закона за тенденциите на нормите на печалбата към понижение.
Независимо от тенденцията на нормата на печалба към падане, масата на печалба, получавана от капиталистите, през цялото време расте, защото тя зависи от обема на използвания капитал и степента на експлоатация на работниците.
Ето как е ростяла печалбата на корпорациите на САЩ (чиста печалба след плащане на данъци, в млрд. рубли):
| 1955 г. | 27,0 | 1961 г. | 27.2 | 1964 г. | 38,7 |
| 1959 г. | 28,5 | 1962 г. | 31.2 | 1965г. | 44,5 |
| 1960 г. | 26,7 | 1963 г. | 33,1 | 1966 г. | 48,1 |
Законът за тенденция на нормата на печалба към понижение изразява противоречия, органически присъщи на капитализма. Например, усилването на експлоатация на трудещите се се явява един от способите на противодействие на падането на нормата на печалба. В същото време той неизбежно задълбочава противоречията между пролетариата и капиталистите, което намира свое изразяване в икономическата и политическа борба на работническата класа против буржозаията.
Присвоение прибавочной стоимости, превращение ее в капитал, безграничное накопление капитала — вот цель капиталистического производства. Как достигается она? Ростом производительности труда. Но для этого приходится увеличивать долю постоянного капитала, что ведет к понижению нормы прибыли. Получается, таким образом, что цель капиталистического производства наталкивается на объективно обусловленные методы достижения ее. Производительность труда, призванная обеспечить высокую норму прибыли, превращается в средство ее понижения.
Известно,е че капиталистите се стремят да преодолеят падането на нормата на печалбата с разширение на производството, повишение на нормите на експлоатация на работниците, например с интензификация на техния труд или урязване на техните заплати. Но в резултат от задълбочаване на класовата борба на пролетариата против буржоазията и второ- пада платежоспособното търсене на трудещите се, т. е. търсенето на стоки и услуги, определящи размера на имащите у тях средства. В резултат на това «пазара се свива», и това става спирачка за по-нататъшното развитие на капиталистическото производство.
Противоречивостта на капиталистическото производство, както виждаме, се изразява в това, че развитието на производителните сили, осъществявани в името на високата норма на печалба, само поставя на своя път такива препятствия, които в условията на капитализма не могат да бъдат разрешени.
«Истинският предел на капиталистическото производство — пише Маркс — това е самия капитал…»
Далее
К курсу «Политическая экономия капитализма»
