СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИАЛИЗА­ЦИЯ- процес на социално и технико-иконо­мическо преобразование на страната на пролетарската диктатура на база бързото развитие на тежката промишленост.

«Индустриализацията трябва да се разбира преди всичко, като развитие у нас на тежката промишленост и особенно, като развитие на нашето собствено машинострое­не, неговия основен нерв на индустрията въобще» (Сталин, Стопанското положение в Съветския Съюз, 1937, стр. 6—7).

Необходимостта от социалистическа индустриализация е обусловена преди всичко от това наследство в икономиката, което получила диктатурата на пролетариата.

Дорево­люционна Рuсия била икономически изостанала, аграрна страна. Промишленната про­дукция на Русия съставлявала в 1913 само 42,1% от общата продукция на народното стопанство. 2/3 от цялата промишлена продукция се падало на производството на предмети за по­требление. В световната промишлена продук­ция относителния дял на дореволюционна Русия бил едва 2,7%. Техническото ниво на руската промишленост била значително по-ниска от икономически напредналите страни в света. В навечерието на първата световна война на 1 рабо­тник, зает в промишлеността и селското стопанство в Русия се падали едв 1,5 к. с. меха­нична енергия, докато енерговъоръжеността на германския и английски ра­ботник се измервали в 3,6—3,9 к. с., френския — около 3 к. с. По ниво на механизация и електрификация Русия много изоставала от другите капиталистически страни.

В промишлеността на дореволюционна Русия отсъствали та­кива важни отрасли, като тракторостроене, автостроене, тежко машиностроене, слож­но енергомашиностроене, строително и пътно машиностроене, производство точ­на апаратура и инструменти, електроме­талургия, производство на алуминий, хими­ческа промишленост, каучукова промишленост и т. н. По същество дореволюционна Русия нямала и развита военна промишленост.

Технико-икономическата изостаналост на Русия я об­рекла на икономическа зависимост от за­падно-европейския капитал. Притежаваща едни от най-бога­тите световни суровинни ресурси, Русия била принудена да удовлетворява своите потребности от промишлено оборудване преимущественно за сметка на импорта, а така също да внася в големи количества различни видове промишлени суровини. В 1913 oтносителния дял на чистия импорт в общото потребление вътре в страната по машинострое­не- 43,6%, по въглища и кокс — 19,8%, по автомобили — 100%, по памук —  46,9%, по каучук — 100%, по суперфосфат — 63,1%, по хартия и картон — 26,3%, по алуминий — 100%, по велосипеди — 100% и т. н.

Слабостта на производственния апарат на дореволюционната промишленост особено рязко се оказала в годините на първата световна война. Руската промишленост не била в състояние да осигури нуждите на фронта и по реда на важните видове въоръжения се оказали в пълна зави­симост от снабдяването на съюзниците. Така от общото количество постъпили за снабдяване на армията с пулемьоти 46% в 1916 г. и 74% в 1917 г. били импорт; 81% от тежките оръдия и обсадна артилерия за 1915—17 г. също били получени от чужбина.

С победата на Великата Октомврийска социалистическа революция и утвърждаването на диктатурата на пролетариата възникнали противоречие между най-напредналия в света обществен и държавен строй — съветския строй и изостаналата икономическа база. Икономиката на стра­ната не осигурявала решенията на великите задачи на социалистическата революция. Трябвало да се създаде икономическа база на социализма. Бързо пре­одоляване на технико-икономическата изостаналост на страната се издигала, като важна и необходима предпоставка за построяването на социализма в СССР. Решението на тази историческа задача лежала на пътя на социалистическата индустриализация на СССР.

Ленин учил, че единст­вената материална основа на социализма се явява крупната машинна индустрия, спо­собна да реорганизира цялото народно стопанство на страната, в т. ч. и земеделието, на нова тех­ническа основа. Ленин указвал, че социализма предполага създаване по-съвършен, в сравнение с капитализма, способ на производства, достигане на по-високо ниво на развитие на техниката, всестране разцвет на наука и култура, максимално осигуряване на труда и повишаване на производителността.

В 1925 г. Съветския Съюз достигнал довоен­ното ниво (до нива от 1913 г. — прим. РП) и можел да пристъпи към решаване на задачите на социалистическата индустриализация. На XIV Конгрес на ВКП(б), през декември 1925 г., Й. В. Сталин отбелязва индустриализацията на страната, като генерална линия на социалистическото строителство. Развивайки и обогатявайки ленинското учение за ролята на тежката промишленост в социали­стическото строителство, Й. В. Сталин създал строй­на и величественна теория на социалистическата индустриализация на СССР.

В историята на социалистическото строителство социалистическата индустриализация се явява и метод и необходима предпо­ставка за решаване на една от сложние и важ­ни задачи на Октомврийската революция — за­дачата по ликвидация на капиталистическата класа и експлоатация на човек от човека. Задачата по ликвидация на класата на помешчиците и крупните ка­питалисти била решена още на първия ета­п на диктатурата на пролетариата, чрез национа­лизация на земя, банки и крупната промишленост. Но да се реши проблема по ликвидация на послед­ната експлоататорска класа — класата на ку­лаците — може само на основа социа­листическа перестройка на дребностоковото производство, на основа колективиза­ция. Последната изисквала дълбока рекон­струкция на самото селско-стопанско производство. Трябвало да се вкарат на село стотици хиляди трактори, комбайни, автомобили, съвременни селско-стопански машини, да се даде на селото електро­енергия, метал, химикали, торове и т. н.

«Ключ към реконструкцията на селското стопанство —разяснява Й. В. Сталин — се яв­ява бързия темп на развитие на нашата индуст­рия» (Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 243).

Социалистическата индустриализация — необходима предпоставка и метод за достигане на по-високи в сравнение с при капита­лизма и съответстващ социалистически строй на производителност на обществения труд, а нивото на производителност на труда в решаваща степен определя състоянието на техниката. Съвремената техника в промишлеността — това е тех­никата на автоматичните машини и агрегати, електри­фикация на всички производственни процеси, широко използване на химически методи на пре­работка на вещества, използване на високи температури и налягане, свръхвисоки ско­рости на обработка на материали и т. н. За да се осигури развитие на техниката в това напра­вление, в страната преди всичко да бъде развито производството на средства за производства — всички подразделения на ма­шиностроенето, инструменталната промишленост, приборостроене, електроенергетика, химическа индустрия и т. н. Водеща роля в процеса на техническото преобразуване на страната принадле­жи на машиностроенето.

Социалистическото общество поставя за своя цел систематически подем на материалното и култур­но ниво на живот на трудещите се. Тази цел мо­же да бъде достигната само на пътя на социалистическа индустриализация. Само на основа индустриализация на страната, се въвличат в промишлено производство милиони трудещи се, може да се разре­ши проблема с окончателната ликвидация на безработицата — едно от най-големите бед­ствия на работническата класа при капитализма. В условия на капитализъм индустриализацията води до ръст на относително и абсолютно обедняване на работническата класа. В съветския со­циалистически строй няма място за присъщите на капитализма противоречия между производ­ство и потребление. Мощния подем на тежката индустрия, основан на подем на промишлеността, ръст на производителността на труда и общественото богатство се явяват в съвет­ското общество устойчива основа за растящо материално благосъстояние на трудещите се. В това е един от коренните принципни отличия на социалистическата индустриализация от капиталистическата, една от нейните характерни черти.

Социалистическата индустриализация се явява също така едно от важните условия за разрешаване на задачите по подем на иконо­мическото и културно ниво на нацио­налните републики. За капиталистическите страни е характерна икономическа и културна изостаналост  на националните малцинства. При со­циализма е осигурено равенство на всички нации, всички народи, при това равенство не само правово, но и икономическо. А това е възможно само в условия на социалистическа система на стопанството, в резултат на развитие на промишлеността и рационалното и разполагане по нейната територия на страната. Именно следвайки този принцип, Съветския Съюз успял да преодолее технико-икономиче­ската и културна изостаналост на угнетените от царизма народи в СССР и осигурявайки им пъл­но равноправие. Вътрешните задачи на социалистическото строителство се разрешават на основа социалистическа индустриализация на СССР.

Социалистическото строителство в СССР се осъществява в условия на капиталистическо обкръжение. Това определя изключителното значение на задачите по осигуряване на икономическа не­зависимост на Съветската страна. Но решението на тази задача предполага организация в страната на редица сложни отрасли от тежката индустрия, която я е нямало в царска Русия, разгръщане на тези отрасли в мащаби, напълно удовлетворяващи огромните по­требности на страната, решително повишаване на цялото техническо ниво на производство. Външните условия — буржоазното обкръжение на Страната на со­циализма — настоятелно изисквали бързо и решително укрепване на отбранителната способност на СССР. Ленин и Сталин неед­нократно разяснявали, че капиталистическото обк­ръжение таи в себе си заплаха от въоръжено нападение на СССР.

Но съвременната война — това е война на мотори, война на техника, война на икономически резерви. Още в първата световна война мощността на механическите двигатели, падащи се на 1 боец, съставлявала от 1 до 2 к. с. През втората свеовна война механовъоръжен­остта на армията нараснала примерно 10 пъти. За да се победи в съвременната война е необходимо да се въоръжи армията с мощна авиация, танкове, артилерия, пулемьоти, винтовки; трябва да се осигури непрестанно удовлетворяване на нуждите на фронта от боеприпаси. Това предполага наличие в страната на мощна военна индустрия, но и все­странно и високо развито машиностроене, черна и цветна металургия, химическа, горивна промишленост, електроенергетика и т. н.

Повече от всичко военния потенциал на страната се намира в най-непосредствена зависимост от нивото на раз­витие на производителните сили и най-вече производствата на средства за производства. Така, както вътрешните, така и външ­ните условия на строителство на социализма опре­делят решаващата роля на тежката индустрия, като ведещ отрасъл на народното стопанство и издигайки социалистическата индустриализация: като основна генерална линия на развитие на СССР, като обективна закономер­ност на развитие на съветското стопанство.

Вътрешните и външни условия на развитие на Съветския Съюз не само обусловили необ­ходимостта от индустриализация, като основна линия на развитие на страната, но и определили решаващото значение на темповете на социалистическа индустриализация. В реч на Й. В. Сталин «За индустриализацията на страната и за десния уклон във ВКП(б)», произнесена на 19/XI-1928 г., е даден изключително дълбок анализ на въпроса за необходимостта от бързи темпове на развитие на промишлеността въобще, а тежката промишленост особено. Въпросът за бързите темпове на индустриализация на СССР, разяснявал Й. В. Сталин, нямаше да стои толкова остро, ако Съветския Съюз имаше такава развита и технически въоръжена промишленост, каквато е притежавала например Германия. При теи усло­вия заплахата от изоставане пред икономически напредналите страни на капитализма по отношение на обема и техниката на производства, а следователно заплахата да се окажем беззащитни пред въоръжените до зъби врагове няма да е толкова опасна. Но в навечерието на сталинските петилетки СССР още не притежавал такава индустрия. Промишлеността в дореволюционна Русия значи­телно изоставала от промишлеността на основните страни на капитализма. Ликвидирането на тази изостаналост може само на основа изключително бързи темпове на индустриализация. В толкова бъри темпове на индустриализация няма да се постигне, ако Съвет­ския Съюз не беше единствена страна на про­летарска диктатура, ако социалистическата революция беше победила в редица крупни инду­стриални страни.

«При това условие — говорил Й. В. Сталин, — капиталистиче­ското обкръжение не е могло да представлява за нас тази сериозна опасност, каквато тя представлява сега, като въпроса за икономиче­ската самостоятелност на нашата страна, есте­ствено отивайки на заден план, и ние щяхме да се включим в системата от по-развити пролетарски държави…, ние щяхме следователно, да развиваме нашата индустрия с по-бързи темпове» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 9 изд., стр. 360—361).

Но ходът на историческия процес се сложил иначе. Съветския Съюз трябвало с цел съхра­нение на своята самостоятелност максимално да ускорява създаването в страната на собствена тежка индустрия — основа на икономическото могъщество и отбранителна способност на страната.

Бързите темпове на индустриализация диктували също така вътрешните условия и в най-вече преобладаването в икономиката на страната на мелките стокопроизводители с техните раздробени и изостанали производства; в тази маса от малки селски стопанства крупна социали­стическа промишленост в този период на развитие на страната все още изглеждала, според виждането на Й. В. Сталин, като остров сред море. Ясно е че не трябва в течение на дълъг период от време да се базира Съветската власт и раз­вива народното стопанство на две различни осно­ви — на основа крупно, обобществяващо се и непрестанно усъвършенстване на своята тех­ника на социалистическата промишленост и на основа раз­дробено, дребностоково и технически крайно изостанало селско стопанство. Така и външните и вътрешни условия на социалистическо строителство диктували необхо­димостта от кратки срокове-  10—15 години, да се извърви път, който капиталистическите страни са го извървяли за 50—100 години.

Решението на тази сложна задача не могло да се осъществи по обичаен за капитали­стическите страни метод на индустриализация. В реч пред избиратели на 9/II 1946 г. Й. В. Сталин дал всестранна, дълбока характеристика на капиталистическия и съветския метод на ин­дустриализация. В условията на капитализма движението на капитала се регулира от закона за средната норма на печалбата. Индустриализацията в буржоазните страни обикновено започва с леката промишленост. Тя в сравнение с тежката промишленост изисква относително малко вложения на капитал, скоростта на оборота на капи­тала тук е по-висока; тя не изисква и такива продължителни срокове на усвояване, като гигантите на тежката индустрия. Едва на следващата сту­пен — след десятилетия — капиталите, натрупани в леката промишленост могат да се използват за форсирано развитие на тежка промишленост. Този обикновен за капитали­стическите страни метод на индустриализация заемал много десетилетия.

Съветският Съюз не разполагал с такива сро­кове. Обикновеният капиталистически метод на инду­стриализация не бил пригоден за СССР и комунистическата партия повела страната по пътя на провеждане на индустриализация със свой особен, съветски метод. Същноста на то­зи метод се състои в това, че индустриа­лизацията започва с тежка промишленост и се осъществява с изключително високи темпове.

«Комунистическата пар­тия на нашата страна — говорил Й. В. Сталин на 9/II 1946 г., — отхвърли „обичайния“ път на инду­стриализация и започна дело по индустриализа­ция на страната с разгръщане на тежка индуст­рия» (Сталин, Реч на предизборно събрание на избиратели…, стр. 17).

Така социалистическата индустриализация на страната, която трябвало да бъде започната с  разгръщане на тежката промишленост и провеждайки се с изключително високи темпове се явила необходимо условие за развитие на СССР по пътя на социализма. Велика е историческата заслуга на Й. В. Сталин в това, че той доказал възможността от осъществяване на социалистическа индустриализация и указал пътя, по който трябва да върви страната в решаването на тези задачи.

За да се осъществи индустриализацията със соб­ствени сили, странататрябва да притежава преди всичко достатъчни природни бо­гатства. Съветският Съюз ги притежава и се явява богата страна по запа­си от природни суровини. По доказани запа­си от желязна руда, манганова руда, нефт, торф, калиева сол, апатити, по хидроенергетически ресурси, по горски фонд и редица други видове суровини СССР се намира на първо място в света, по запаси на въглища — на второ.

За провеждане на индустриализация на страната с високи темпове е необходимо също така нали­чие в страната на такъв обществен и държавен строй, който да го освобо­ди от неизлечимите болести на капитализма, да осигури бързо разработване и използване на природните ресурси и високите темпове на развитие на производителните сили на страната. В октомври 1917 г. в Русия се установил такъв строй — съветския строй. Великата Ок­томврийска социалистическа революция по­ложила началото на нов, социалистически способ на производство.

За да се достигнат изключително бързи темпове на разширено възпроизводство на тежката индустрия, трябва значително да се уве­личат производственните мощности. В кратки срокове трябвало да се построят стотици и хиляди мини, нефтени находища, нефтопре­работващи заводи, електростанции, металургически и машиностроителни за­води, химически комбинати, заводи по про­изводство на строителни материали и т. н. Всичко това изисквало милиардни капиталовло­жения. Капиталистическите страни решавали про­блема с натрупване на средства по пътя на ограбване на колонии, или по пътя на провеждане на завладяващи войни, или получаване на заеми на заробващи условия у по-развитите страни. Но този път на натрупване на капитали е несъвместим със самата природа на социалистическото стопанство, чужд е на СССР, следователно, може да се разчита само на вътрешните източници на натрупване. Природата на тези източници определяе преди всичко това, че икономическата основа на СССР се явява социалистическата система на стопанството и социалистическата собственост на оръдията и средствата за производства. Развитието на народното стопанство в СССР се определя от държавните планове, имащи в Съвет­ския Съюз сила на икономически закони на развитие. Освободени от оковите на капиталистическия спо­соб на производство, наука и техника полу­чават в СССР невиждани възможности за своето развитие. Господството на обществената собственост на средствата за производства изключват възможността за икономически кризи и депресий.

Eднo oт великите преимущества на съвет­ската социалистическа система на стопанство се явява ко­ренното изменение на самата природа, самата со­циална същност на труда. За разлика от капиталистическото общество, където трудещите се рабо­тят за експлоататорите, в Съветския Съюз трудещите се работят за себе си за своята класа, за съветското общество. Трудът в СССР от срамен и омразен, както е бил при капитализма, станал дело на чест, слава, добле­ст и геройство. Това ново качество на труда намира своята най-ярка проява в мо­гъщото развитие на социалистическото съревнование и неговата най-висша степен — стахановското движение.

Всички тези преимущества на социалистическата система на стопанство създавали възможност за решения на сложните проблеми на натрупване на средства за про­веждане на индустриализация със съветски мето­д. Необходимо било да се съблюдават строг режим на икономия, непрестанна борба за техническа реконструкция на производството, повишаване на производителността на труда, непрестанно внедряване на стопански разчет, премахване от практиката при работа на всякакъв род излишество, безстопанственост и загуби.

Провеждането на социалистическа индустриализация с такива високи темпове не могло да бъде осъществено без известни трудности. Тези трудности се определяли преди всичко от самите грандиозни задачи: коренно технико-икономическо преобразование на страната в кратки исторически отрезъци от време трябвало напрягане на всички сили и средства на страната.

Трудностите произтичали също така от факта, че развитието на съветската промишленост ставало в условия на остра класова борба. Шахтинският процес, а след това процеса на «промпартията» разкрили цялата острота на борбата, която организирали против подема на съветската ин­дустрия капиталистическите елементи вътре в стра­ната, поддържани и ръководени от реак­ционните сили на световния империализъм. Тези цели преследвали и злите врагове на народа — троцкисти, бухаринци, зиновиевци и други наети от фашизма, опитващи се да свалят делото на социалистическата индустриализация. Съветският народ под ръко­водството на болшевишката партия разгромил и унищожил тази троцкистско-бухаринска агентура на фашизма. Социалистическата индустриализация и колективизацията на селското стопанство станали знаме в борбата на трудещите се в СССР. Завладявайки масите, идеите на инду­стриализацията на СССР и колективизацията на селското стопанство се превърнали в могъща материална сила, вдигнала целия народ на неви­ждани трудови подвизи, на трудов ге­роизъм. С най-голяма пълна идея на социалистическа индустриализация страната се въплатила във величествен пла­н сталинските петилетки. Въпросите на разви­тие на производствата на средства за производства и техническа реконструкция на всички отрасли на народ­ното стопанство неизменно заемали водещо място в петилетните планове.

За да се издържат заповащите петилет­ни планове на темпове на ръст, Съветската държава разгърнала в колосални разме­ри ново, капитално строительство. Успеш­ното разрешение на проблемите на социалистическото на­трупване давало възможност да се насочват в народното стопанство огромни капитални вло­жения. За 5 годни — от 1929 г. до 1933 г. — в цялото народно стопанство било вложено 67,8 млрд. рубли (включително капитален ремонт и извънлимитни капиталовложения, но без строителство на колхози и трудово участие на населението в пътното строителство), а за следващата петилетка — от 1934 г. до 1938 г. — били вложе­ни средства с в 2,3 пъти повче — 155,1 млрд. рубли.

Преимуществата на плановата социалисти­ческа икономика дали възможност да се насочва значителна част от капиталовложе­нията в промишлеността и особено в тежката индустрия. В капиталистическите условия разпределението на капиталите между отраслите става стихийно, на основа закона на стойността и произтичащия от него закон за средната норма на печалбата. В съветското стопанство закона на стойността действа в преобразуван­ вид. В СССР закона за стойността не води до закона за средната норма на печалбата. Съвет­ската държава има възможност чрез народностопанските планове да преразпреде­лят натрупванията. За 10 години — от 1929 г. до 1938 г. — от общата сума капиталовложения от 222,9 млрд. руб. в промишлеността били насочени 107,4       млрд. руб., в т. ч. в производство на средства за производства — 90,2 млрд. руб., т. е. 84,3% от всички капитални вложения в индустрията.

Огромният размах на капитално строителство довело до рязко разширение на произ­водственните мощности във всички отрасли на промишлеността, при това с особенно бързи темпове този процес ставал в промишлеността, произвеждаща средства за производства. Вливането на основни фондове (включително капитални ремонти) е виден от следните таблици (в млрд. руб., в цени за съответните години):

Таблица 1.

Показатели	Въведено
в първа петилетка	във втора петилетка
Народное стопанство, в т.ч.:	38,6	125,3
Промишленост, в т.ч.:	15,7	60,0
Тежка промишленост	13,2	49,4

Или основните фондове на социалистическото стопанство в СССР за периода от 1928 г. до 1937 г. нараснали от 49,4 млрд. рубли (в цени от 1933 г.) до 189,3 млрд. руб., т. е. 3,8 пъти. Основните фондове на промишлеността се увеличили за това време над 5 пъти. Такива темпове на ръста на основните фондове не знала нито една капиталистическа страна нито в един от периодите на своите развития.

Огром­ният ръст на основните фондове довел до колосално обновяване на производствения ап­арат. 50% от парка на металорежещите машини, имащи се по време на цялото народно стопанство на 1/I 1938 г., били произведени за годините на втората петилетка. В 1937 г. предприятията, построен­и или изцяло реконструирани за годините на първите две петилетки, дали над 80% от цялата промишлена продукция, а по тежка индустрия — примерно 90%.

Провеждането на капитално строителство в такива мащаби се явила една от основните предпоставки за подем на промишлеността в СССР и тех­ническа реконструкция на цялото народно стопанство, станали в годините на сталинските петилетки с изключително високи темпове. За периода от 1928 г. до 1940 г. брутната продукция на цялата промишленост нараснала от 21,4 млрд. руб. в 1928 г. до 138,5 млрд. руб. в 1940 г., т. е. 6,5 пъти. При това производството на средства за производства нараснала в още по-голям размер. Само за годините на двете първи сталински петилетки производството на електроенергия се увеличили над 7 пъти, продукцията на машиностроенето — 12,5 пъти, производството на суперфосфат — почти 10 пъти и т. н. С много всоки темпове нараствала военната индустрия. Така, за периода 1933—38 г. продукцията на цялата военна промишленост на СССР се увеличила почти 4 пъти, продукцията на авиационната промишленост — 5,5 пъти.

Пока­зателни са също така данните за средногодишните темпове на ръста. За годините на двете първи сталин­ски петилетки средногодишния прираст на про­дукцията на промишлеността, като цяло съставил 20%, машиностроенето — 32,6%, изработката на електро­енергия — 24,8% и т. н. Такива темпове на разви­тие на промишлеността не знаела нито една страна. В САЩ, например, за периода от 1917 г. до 1936 г. средногодишния темп на ръст бил 1,0%, в Англия — 0,9%, в Германия — 3,2%, във Франция — 3,9%. В СССР средногодишния прираст за този период съставил за промишлеността, като цяло 15,5%, а по тежката индустрия — 20,1% («СССР и капиталистическите страни», стат. сборник, 1939, стр. 129 и 130).

Неуклонният и стремителен ръст на съвет­ската промишленост привел до коренно измене­ние на икономическия и социален облик на страната. Рязко нараснали мащабите на промиш­леното производство. В 1940 г. цялата промишленост на СССР (включително дребната) произвеждала про­дукция от 8,5 пъти повече, отколкото промишлеността на Русия в 1913 г. По крупна промишленост довоен­ното ниво превишавало почти 12 пъти. В още по-големи размери е било довоен­ното ниво по тежка промишленост, която в 1940 г. дала продукция в 15 пъти по-висока в сравнение с 1913 г.

Особенно велики достижения на съвет­ското машиностроене е видно от следните данни:

Табл. 2.

Производство на машино­строенето (с ремонтни заводи)

Години	в млн. руб.	в % к 1913 г.
1913	919	100,0
1929	2.518	279 ,0
1933	9.487	1.031,0
1938	28.079	3.060,0

С още по-високи темпове се развивало станкостроенето. В 1913 г. в Русия били произ­веди само 1.500 металорежещи машини, а в 1938 г. СССР произвел 53.900 бройки, т. е. 35,9 пъти повече.

В значително големи размери, в сравнение с другите отрасли, пре­вишила довоенното ниво електро­енергетиката, което е видно от следната таблица:

Табл. 3.

Изработка на електро­енергия

Години	в млрд. квт-ч	в % к 1913 г.
1913	1,9	100,0
1929	6,2	320,0
1933	16 ,4	860,0
1938	39 ,6	2.040,0
1940	48,2	2.540,0

В много пъти е превишено довоенното ниво и във всички останали отрасли от тежката ин­дустрия. В 1913 г. добива на въглища се равнявал на 29,1 млн. тона, а в 1940 г. били добити 166 млн. тона, т. е. 5,7 пъти повече. Добивът на нефт нараснал от 9,2 млн. тона в 1913 г. до 31,0 млн. тона в 1940 г., т. е. почти 3,5 пъти. В 1913 г. били излети 4,2 млн. тона чугун и толкова стомана. В 1940 г. съветската черна металургия дала на народното стопанство 15 млн. тона чугун, т. е. почти 4 пъти повече и 18,3 млн. тона стомана, т. е. 4,5 пъти повече. Химическата индустрия увеличила производството на продукция от 457 млн. руб. в 1913 г. до 6.809 млн. руб. в 1938 г., т. е. в 14,9 пъти.

Нивата от 1913 г. се оказали значително по-високи и в отраслите, произвеждащи предмети за потребление. Например продукцията на тек­стилната промишленост на дореволюционна Русия съставила в 1913 г. 3.519 млн. руб., а продук­цията на съветската текстилна промишленост в 1938 г. — 11.255 млн. руб., т. е. ръста против 1913 г. е 3,2 пъти. Брутната продукция на хранителната промишленост се вдигнала от 5.799 млн. руб. в 1913 г. до 19.825 млн. руб. в 1938 г., т. е. ръст от 3,4 пъти.

На основа бързи темпове на развитие на съвет­ската индустрия (при усилено в тези врема на загниване на капитализма) рязко вдигнала степента на  промишлената продукция на СССР в световното производство. В 1913 г. промишлен­ата продукция на Русия е била 2,6% спрямо продукцията на останалите капиталистически страни; в 1937 г. продукцията на съветската промишленост съста­вяла вече 15,8% от промишлената продукция на капиталистическите страни. По електроенергия това съотношение нараснало от 5% до 8,9%; по въглища — от 2,4% до 10,3%; по чугун — от 5,6% до 16,2%; по стомана — от 6,0% до 15,1%; по машиностроене — от 2,9% до 20,6% (1936 г.); по сярна киселина — от 1,7% до 9,8%; по цимент — от 3,8% до 8,0% и т. н. И така Съвет­ския Съюз по общ обем промишлено производство, изпреварил Франция, Англия и Германия, излязъл на първо място в Европа и на второ място в света, докато в 1913 г. Русия заемала по този показател пето място в света и четвърто място в Европа. На първо място в Европа излязъл СССР по маши­ностроене, производство на трактори, камиони, по добив на желязна руда, производство на суперфосфати. На първо място в света излязъл СССР по селскостопанско машиностроене и комбайностроене.

Изключително високите темпове на социалистическа индустриализация ко­ренно изменили отраслевата струк­тура на народното стопанство. В 1913 г. на промишлеността се падали едва 42,1% от цялата продукция на промишлеността и селското стопанстство. В началото на третата петилетка на промишлеността се падали вече 77,4% от цялата съвкупна продукция на промишлеността и селското стопанство.

Големи изменения станали в структурата на самата промишленост. В 1913 г. деля на производство на средства за производства в общата продукция на цялата промишленост се равнявала на 33,3%, а в 1938 г. тежката промишленост дала вече 58,5% от цялата промишленна продукция.

Отрасле­ва структура на промишлеността се характеризират със следните данни.

Таблица 4.

Отрасли	1913	1938
в млн. руб.	в %	в млн. руб.	в %
Цялата промишленост, в т.ч.:	16.249	100,8	106.075	100 ,0
Производство на средства за производства	5.416	33,3	62.075	58,5
Производство на предмети за потребление	10.833	66 ,7	44.000	41,5
Електростанции	45	0,3	2.262	2,1
Въглищна промишленост	301	1,8	1.518	1,4
Черна металургия	755	4,6	4.023	3,8
Металообработваща промишленост, в т.ч.	1.466	8,9	33 .613	31 ,7
—       машиностроене с ремонтни заводи	919	5,7	28.079	26,5
Химическа промишленост	457	2,8	6.809	6,4
Текстилна »	3.519	21,6	11.255	10,6
Хранителна »	5.799	35,7	19.825	18,7

В процесa на социалистическата индустриализация Съветския Съюз преодолял наследената от изостаналата икономика на доре­волюционна Русия народностопанска диспропорция и създал нова отраслева структура на народното стопанство, съответстваща на целите и задачите на социалистическото строителство.

Дълбокото преобразуване на отрас­левата структура на промишлеността с особенна яркост се проявила в създаването в СССР на редица нови важни отрасли. За годините на сталинските петилетки в промишлеността на СССР възникнали десет­ки нови производства, които не знаела доре­волюционна Русия. В СССР се създали трак­торна и автомобилна промишленост, комбайно­строене, съвременно станкостроене, произ­водство на редица сложни режещи и контролно-измервателни инструменти, машино­строене за металургия, химия, машино­строене, производство на ковашко-пресово оборудване, машиностроене за нефтената, въглищната, хранителната и текстилна промишлености, производство на подемно-транспортно обо­рудване, производство на строймеханизми, часовникарска промишленост и т. н. В СССР възникнала високоразвита авиационна промишленост, тан­кова промишленост, редица нови производства на ар­тилерийско и друго бойно въоръже­ние, мощно производство на боеприпаси, мино­метна промишленост и т. н. Създаването в страната на могъща отбранителна промишленост се явява резултат от развитието на социалистическата индустриализация в СССР. Създадената в СССР и мощна химическа промишленост с всички мно­гочислени нейни подразделения: коксохи­мическа, азотна, анилокрасачна, лесохи­мическа, изкуствени влакна, синтетичен каучук, пластмаси, химико-фармацевтична, ка­лийна, апатитова и т. н.

Но и в старите отрасли имащи в страната до Октомврийската революция, станали дълбоки изме­нения в асортимента на произвежданата продукция. Например черната металургия широко разви­тие получила качественната металургия, в частност електрометалургия, която не съществувала в дореволюционна Русия. Редица изключително важни производства, в частност производството на първичен и вторичен алуминий, за първи път поставен в цветната металургия. В нефтената промишленост усвоено производството на високоок­танови видове бензин, което има изклю­чително голямо отбранително значение, и т. н.

Социалистическата индустриализация на СССР осигурила не толкова огромния количествен ръст на промишленост и коренно изменение на нейната отраслева структура, но и дълбоко преобразувание на самата техника на производство. Комунистическата партия непрестанно разяснявала, че социалистическите производственни отношения откриват възмож­ност за невиждано развитие на техниката, че разгръщането на промишленостите в СССР трябва да стават на основа внедряване и усвояване на самата напреднала техника.

«Техника в пе­риода на реконструкция решава всичко», — говорил Й. В. Сталин, призовавайки към овладяване на техниката и по-нататъшното  нейно развитие (виж. Сталин, Въпроси на лени­низма, 11 изд., стр. 330).

Завършването на техническата рекон­струкция на цялото народно стопанство се явило основна стопанска задача на втората петилетка. Борбата за тех­ническо превъоръжение на народ­ното стопанство се увенчало със значи­телни успехи. Във всички отрасли на съветската индуст­рия за годините на сталинските петилетки станала реши­телна техническа модерниза­ция на производствения апарат, коренно били подобрени и усъвър­шенствани технологии, процеси.

Основните направления на техни­ческата реконструкция на производството се являвали механизация, електрификация и химизация. Въглищната промишленост на Русия, например до Вели­ката Октомврийска социалистическа револю­ция изцяло разчитаща на тежкия, измурителен ръчен труд. А в 1938 г. механизацията във въгледобива достигнал в СССР 90,1%, докато в Германия в 1936 г. добива на въглища бил механизиран на 86,9%, в САЩ — на 84,8%, във Великобритания в 1937 г. — на 62,7%. В чер­ната металургия до първата петилетка не била нито една напълно механизирана дом­енна пещ, а към края на втората петилетка теи давали вече 60% от летия чугун. Рязко нараснала механизацията на производство също така в електростанциите, в цветната металургия, машиностроене, горска промишлености, на товарно-разтоварните работи, в строителството и редица други отрасли. Това намирало свое отражение в динамиката на въоръженост на рабо­тника с основни средства за производства. Ето съответните данни (в рубли):

Таблица 5.

Показатели	1929	1937
Електростанции	26.715	58.547
Цветна металургия	1.642	12.087
Металообработваща промишленост	2.940	5.705
Химическа промишленост	6.948	16.901
Текстилна »	2.724	3.557

Големи успехи удържала промишлеността на СССР в електрификацията на производството, излизайки по този показател на първо място в света. В 1936 г.  коефициента на електрификация на промишлеността в СССР съставлявал 81,6%, докато в САЩ в 1929 г. този коефициент се равнявал­ на 76,5%, във Великобритания в 1930 — 60%, Германия в 1933 — 71,3%, във Франция в 1931 — 60,8%. Значителни успехи достигнала промишлеността в СССР за годините на сталински петилетки и в областта на специализация, кооперация и комбинирано производство.

Всестранната техническа реконструкция на производството осигурила технико-икономическа независимост на СССР. От 92 елемента от мен­делеевата система на Русия в 1913 г. се добивали само 20; докато в следващите две сталински петилетки в СССР се добивали 80 елемента. Съветският Съюз се добил с технико-икономическа независимост и по отноше­ние на машиностроенето, защото произвеждала вече всяккви машини със собствени сили на собствени заводи. СССР добил неза­висимост и в областта на конструиране обо­рудване и въоръжение; съветските кон­структори получили всеобщо признание като едни от най-добрите в света.

Едно от великите достижения на социалистическата индустриализация се явява успешното разрешаване на проблемите на кадрите. Само за 10 години — от 1928 г. до 1937 г. —  числото на работниците в крупната промишленост нараснали от 3,1 млн. човека до 8,4 млн., т. е. повече от 2,5 пъти. Изключителни успехи достиг­нати по усвояване от кадрите на нови тех­ники и повишение на квалификацията на работниците. Дълбоката техническа реконструкция на произ­водството, успешното овладяване на кадрите на новата техника, могъщото развитие на социалистическото съревнование осигурили значителен ръст на производителност на труда. В сравнение с 1913 г. изработката на 1 работник (в неизмен­ни цени) в 1938 г. нараснала 3,7 пъти, а с отчитането на съкращението на работния ден — в още по-голяма степен.

Успехите на социалистическата промишленост дали въз­можност да се осъществи коренна техническа ре­конструкция и на селското стопанство. До Октомврийската революция в селското стопанство на Русия нямало трактори, нито комбайни, нито автомо­били. В 1938 г. в селското стопанство на СССР имало 483,5 хил. трактори, 195,8 хил. товарни автомобили, 153,8 хил. комбайни, 83,8 хил. двигатели с вътрешно горане и локомобили и т. н. На 1 ха посеви са се падали селскостопански машини и оръдия в 1910 г. на 6 руб., а в 1938 — на 65 руб.

В резултат на социалистическата индустриализация Съветския Съюз по наситеност на промишленост и селско стопанство с нова техни­ка «се явява най-напреднала в сравнение с всяка друга страна, където старото оборудване виси във въздуха у производството и спира делото по внедряване на нова техника» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 575).

Великото достижение на социалистическата индустриализация се явява също така рязкото изменение на дореволюционното разполагане на производителните сили на страната. В царска Русия разполагането на промишлеността быила крайно нерационална: преимуществен­но развитие получили южните и централни части страната; източните райони на Русиия- богати на суровинни ресурси, в индустриално отношение били развити много слабо. Още по-слабо била развита промишлеността и в районите на Средна Азия.

Преимуществото на социалистическата, плано­ва система на стопанство осигурили възможност за рационално разполагане на производствата, чрез приближаване до основни източници насуровини, гориво и до центрове на потребление. Кардинална централна тенденция в раз­полагането на промишленостите било въврвенето на изток. За годините на петилетките на изток се създаде втората въглищно-металургична база — Урало-Кузнецкия комбинат. Урал се превърна в един от основните промишленни центрове на СССР. В Магнитогорск се създаде един от крупните в света металургични гиганти. Реконструирани и разширени били ста­рите металургични заводи на Урал. В Сверд­ловск, Тагил, Челябинск, Молотов и десетки други градове построени крупни заводи по станкостроене, тежко ма­шиностроене, енергомашиностроене, трак­торостроене. Соликамският, Березниковски и други комбинати се явяват крупни предприятия на химическата индустрия. В Урал израснали огромни комбинати на цветната металургия, произвеждащи алуминий, мед и други важни видове цветни метали. Коренно се изменило и лицето на Сибир. В 1913 г. в Кузнецкия басейн се добили едва 0,8 млн. т въглища, а в 1937 г. в Кузбас били добити 17,4 млн. т въглища, т. е. 22 пъти повече. Сталинският ме­талургичен гигант бил основа на черната металургия в Сибир, В този край възникнали и голямо количество предприятия на хи­мическата промишленост и машиностроене. Между Вол­га и Урал се създал и успешно развива новия нефтен р-н — «Второ Баку». Неуз­наваема станала икономиката на районите в Средна Азия, където израснали крупни индустриални центрове. Стотици предприятия израснали и въведени в строй в републиките от Задкавказието.

В резултат от разполагането на промишлеността станали огромни промени.

Във въглищната промишленост, например в 1913 г. на централните и източни въглищни басейни на Русия се падали едва 13,2% от целия въгледобив, в началото на третата петилетка дела на добива в тези райони достигнал 39,2%. Подмосковният басейн с 1,0% в 1913 г. се вдигнал до 5,6%, Кузнецкия басейн — от 2,7% до 13%, басейна на Урал — от 4,2% до 6,1% и т. н.

В нефтената промишленост месторо­жденията на Баку и Грозни към 1913 г. давали 96,1% от нефта, а в 1938 г. дела им паднал до 83%. В районите на Волга и Урал до 1917 г. нефт въобще не се е добивал, а в 1938 г. тези райони давали вече 1,3 млн. т нефт. Относителният дял на добива на нефт в Красно­дарския край се повишил от 0,9% до 7%. Увеличил се относителния дял на добива на нефт в районите на Туркменска, Узбекска, Тад­жикска и Казахска ССР.

В добива на желяз­ната руда относителния дял на Урал и Сибир се вдигнали от 19,4% до 31%. В черната металургия районите на Центъра и Поволжието в 1913 г. давали само 5% от чугуна, а в 1937 — 8%; в Сибир в 1913 г. чугун не се произвеждал, а в 1937 г. добива достигнал 10,2% от общосъюзния. Решително се повишила ролята на източните райони на СССР и в металообработващата, химическа промишлености и редица други отрасли.

Такива са великите исторически достижения на социалистическата индустриализация в СССР.

Ще е дълбоко погрешно, ако разглеждаме тези достижения, като обикновено развитие на страната по пътя на прогреса. В действителност това е било скок, с помоща на който Съветския Съюз се превърнала от изостанала страна в напре­днала, от аграрна в индустриална, ико­номически независима и укрепнала в смисъл на отбранителна способност.

На основa социалистическaта индустриализация се изменил не само икономическия, но и социалния облик на страната. В СССР построено основно социалистическое общество. Завинаги унищожена в страната експлоатацията на човек над човека. Успехиите на социалистическото строителство способствали за укрепването на дружбите на всички народи, образували великия Съветски Съюз. Завинаги изчезнало чувството на взаимно недоверие, което имало място в миналото между народите на цар­ска Русия. Наука, техника, култура получили в СССР изключително развитие.

Материалното благосъстояние на трудещите се значително нараснало. Само за годините на пър­вите две сталински петилетки фонда на зара­ботаните заплати в цялото народно стопанство се уве­личило 10 пъти. В огромни размери нараснали също така държавните разходи за образование, здравеопазване, социално застрахо­ване и т. н. Велико завоюване на со­циалистическото строителство в СССР се явила окончателната ликвидация на безработицата. За годините на сталинските петилетки на основа социалистическа индустриализация достигнати били сериозни успехи на пътя на ликвидация на противоположностите между града и селото, между умствения и физиче­ски труд. Всичко това създало небивало морално-политическо единство на съветския народ.

Но съветския народ предстои да ре­ши важна икономическа задача — да до­стигне и изпревари главните капиталистически страни в икономическо отношение. Определяйки тази задача на XVIII Конгрес на ВКП(б) в 1939 г., Й. В. Сталин говорил, че икономическата мощ­ност на страната се изразява не в оема на промишлената продукция въобще, безотносително към населението на страната, а в обема на промишлен­ата продукция, взета в нейните преки връзки с размера на потребление на тази продукция на глава от населението. СССР догонил и изпреварил главните капиталистически страни по техника на производство и по темпове на ръст на промишленост. Той изпреварил всички капиталистически страни в Европа и по обем на промишлено произ­водство. Но изоставал още по отношение на раз­мери на промишленото производство на глава от населението. За годините на Съветска власт това изоставане в сравнение с 1913 г. значително се съкратило. Такa например за 1913—37 г. производството на електроенергия на глава от населението се увеличи­ла почти 16 пъти, добива на въглища — почти 4 пъти, леенето на чугун — почти 3 пъти, стомана — 3,5 пъти. И все пак тази изостаналост не била напълно преодоляна. За да се осигурят всички потребности на страната с нейното много­милионно население, е необходимо било значително да се увеличи обема на промишлената продукция. XVIII Конгрес на ВКП(б) издигнал, като основна икономическа задача пред СССР в течение на 10—15 години да догони и изпревари глав­ните капиталистически страни в икономическо от­ношение, т. е. в смсисъл на размери на промиш­лено производство на глава от населението.

«Само в този случай — говорил Сталин — ако изпреварим икономически главните капи­талистически страни, ние ще можем да разчитаме, че нашата страна ще бъде напълно наситена с предмети за потребление, у нас ще има изобилие от продукти и ние ще получим възмож­ност да направим преход от първата фаза на комунизма към втората фаза» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 578—579).

Планът на третата сталинска петилетка, разчетен на 1938—42 г., изхождал от тази основна икономическа задача. За първите три мирни години от петилетката в страната встъпили 2.900 нови фабрики, заводи, мини, електро­станции. За това време промишлената про­дукция нараснала от 95,5 млрд. руб. в 1937 г. до 138,5 млрд. руб. в 1940 г., или на 44%.

Мирната съзидателна работа на съветския народ била спряна вероломно с нападе­нието на СССР от фашистска Германия. Но Съветския Съюз не бил изненадан. В тежките години на Великата Отечественна война с особенна сила се проявила гениалната мъдрост на политиката на социалистическа индустриализация на СССР. Превръщайки Съветския Съюз в могъща, напреднала инду­стриална страна, комунистическата партия и съветското правителство създали икономическа основа на военната мощ на СССР, осигурили всички материални възможности, необходими за водене на съвременна война. В периода на Великата Отечественна война партията поставила пред себе си задача — максимално да използва създадените в страната възможности за увеличение на производството на военна техника. И тази задача била успешно решена.

«Успя ли комунистическата партия — говорил Й. В. Сталин — правилно да използва съз­дадените по този начин материални възмож­ности за това да се разгърне военно производство и да се снабдява Червената Армия с необхо­димото въоръжение? — Аз мисля, че тя успя това да го направи, и при това успя с най-голям успех» (Сталин, Реч на предизборно събрание пред избиратели… 9 февруари 1940, стр. 19).

Данните за разгръщане на военното произ­водство в СССР за периода на втората световна война напълно подтвърди тази оценка. В резултат на огромна организаторска ра­бота, разгърната под ръководството на Държавния Комитет по Отбрана, в годините на Великата Отечественна война в страната бе създадено съгласувано и бързо растящо воен­но стопанство. В началото на войната, когато временно били окупирана от германските завоеватели редица важни промишленни райони, необ­ходимо било да се прехвърлят на изток в СССР 1.300 крупни завода и фабрики. Това обстоятелство, естествено не могло да не спре разгръщането на военното производство. Но още в първото полугодие на 1942 г. било в основно завършено възстановяването на ева­куираните предприятия. За няколко ме­сеца било завършено в СССР превключването на промишлеността на производство на въоръжения. В течение на последващите 3 години беше разгърнато огромно ново промишлено строи­телство. В резултал в първото полугодие на 1945 г. в източните райони на СССР се произвеждала промишлена продукция в 2 пъти повече, а продукцията на военната промишленост в 5,6 пъти повече, отколкото за този период в 1941 г.

Осо­бено значителни успехи се сдобила в тези години военната промишленост на СССР. Tя не само напълно осигурила текущите потребно­сти за фронта от въоръжение и боеприпаси, но и давала възможност да се натрупат резерви. За последните 3 години от Великата Отечественна война съветската индустрия произвеждала еже­годно средно над 30 хил. танка, до 40 хил. самолета, до 120 хил. оръдия от всички калибри, до 450 хил. ръчни и автоматични пулемьоти, до 5 млн. винтовки и автомати, 100 хил. миномета и т. н. За сравнение следва да се каже, че за последните 3 години от пър­вата световна война в Русия средно в година се произвеждали около 3.900 оръдия, т. е. 30 пъти по-малко, в сравнение с периода на Великата Оте­чествена война, около 8.900 пулемьота, т. е. 50пъти по- малко, около 1 млн. винтовки, т. е. 5 пъти по-малко, около 6.200 миномета — 16 пъти по-малко. Що се отнася до танковете и самоходните машини, то те Русия в периода на първата световна война почти съвсем не произвеждала. Червената армия не изпитвала също така недостатък и ограничение от снаряди, мини, бомби, патрони, както и от продоволствие. Към това следва да се добави, че качеството на съветското въоръжение било по-високо от качеството на въоръжението на вражеските армии.

Войната показала на целия свят, че съветския обществен и държавен строй се яв­яват най-добър строй, както за мощен подем на народното стопанство в дни на мир, така и за организация и разгръщане на военна икономика в случай на война. Великата победа на съветския народ в Отечествената война 1941—45 г. се явява тържество на политиката на Все­съюзната комунистическа партия. Болше­вишката политика на социалистическа индустриализация и колективизация на селското стопанство спасиха СССР от разгром, а съветския народ — от поробване.

Победоносно завършвайки войната, Съветския Съюз се върнал към мирно строителство. Следвоенните задачи в СССР с най-голяма пълнота намерили своето изразяване в петилетния план по възстановяване и развитие на народ­ното стопанство за 1946—50 г. Основните задачи на този план се заключават в това, да се възстановят пострадалите райони на страната, да се възстанови довоенното ниво на промишлеността и селското стопанство и след това да се развие това направление в значителни размери. Съветският Съюз трябва да увеличи към 1950 г. в сравнение с довоенното ниво на производство на промишлена продукция на 48%, т. е. почти на 1,5 пъти, добивайки значително повишение на нивото на потребление на трудещите се маси, осигурявайки им по-нататъшен технически прогрес във всички отрас­ли на народното стопанство на СССР. Обeмът на брутната продукция на цялата промишленост на СССР установена за 1950 г. в размер на 205 млрд. руб. (в цени от 1926/27 г.). Това означава, че в края на новата ста­линска петилетка Съветския Съюз ще произвежда промишлена продукция почти в 10 пъти повече в сравнение с навечерието на първата първата пети­летка, почти 5 пъти повече, в сравнение с първата петилетка,  2 пъти повече от края на втората петилетка, и 1,5 пъти повече, отколкото с предвоенната 1940 г. Огромна роля в развитието на промишлеността в новите петилетки ще изиграе бързото възстановяване на инду­стрията в освободените райони. Продукцията на индустрията в тези райони ще нарасне за 5 години в 3,9 пъти и в 1950 г. ще превиши нивата от 1940 г. с 15%. Вoдeща роля в решението на задачите по следвоенния подем на стопанството принадлежи на тежката индустрия. По-високи в сравнение с дру­гите отрасли темпове на нейния ръст представляват една от най-характерните черти на новите петилетки.

Изпълняването на величествения план на новата сталинска петилетка още повече ще укрепи могъществото на Съветската държава, ще закрепи технико-икономическата независимост на СССР и ще усили нейната отбранителна способност. Изпълняването на този план ще означава голяма стъпка напред в решаването на основните задачи на СССР — построяването на пълно комунистическо общество.

Э. Локшин.

БСЭ 1 изд., т.52, к. 221-238

 

Лит.: Ленин В. И., Соч., 3 изд., т.XVI («Как увеличить размеры душевого потребления в России?», «Наши успехи»), т.XXI («Грозящая катастрофа и как с ней бороться»), т. XXII («О „левом» ребячестве и о мелкобуржуазности», «Очередные задачи советской власти», «Набросок плана научно-технических работ»), т.XXV («Речь на Московской губернской партийной конференции 20 ноября 1920 г.»), т.XXVI («Отчет о политической деятельности ЦК РКП(б) 8 марта» и «Доклад о натуральном налоге 15 марта» [на X Съезде РКП(б) (8—16 марта 1921)], «Наказ от СТО (Совета Труда и Обороны) местным советским учреждениям», «План и конспекты брошюры „О продовольственном налоге»», «О продовольственном налоге», «Доклад о деятельности Совета Народных Комиссаров 22 декабря» и «Проект резолюции VIII Съезда Советов по докладу об электрификации» [на VIII Всероссийском Съезде Советов (22—29 дек. 1920)], «Тезисы доклада о тактике РКП на III Конгрессе Коммунистического Интернацио­нала»), т.XXVII [«О внутренней и внешней политике республики. Отчёт ВЦИК и СНК IX Всероссийскому Съезду советов 23 декабря 1921 г.», «Пять лет Россий­ской революции и перспективы мировой революции. Доклад на IV Конгрессе Коминтерна 13 ноября 1922 г.», «Предисловие к книге И. И. Степанова: „Электрифика­ция РСФСР в связи с переходной фазой мирового хозяйства»», «Лучше меньше, да лучше», «О нашей рево­люции», «Политический отчет Центрального Комитета РКП(б) 27 марта [1922]» [на XI Съезде РКП(б)], т.XXX («Задачи союзов молодежи. Речь на III Всероссийском съезде РКСМ 2 окт. 1920 г.»); Сталин И. В., [Письмо Ленину в марте 1921 г. о плане ГОЭЛРО] в кн.: В. И. Ленин об электрификации, М., 1936; Сталин И., Октябрь, Ленин и перспективы нашего развития, в его кн.: Об Октябрьской революции, М., 1932; Ленин и Сталин. Сборник произведений к изучению истории ВКП(б), т. III,[М.], 1937 [см. Сталин И. В.: «О хо­зяйственном положении Советского Союза», «К итогам работ XIV конференции РКП(б)», «О социал-демократи­ческом уклоне в нашей партии», «Еще раз о социал- демократическом уклоне в нашей партии», «Об итогах июльского пленума ЦК ВКП(б) [1928]», «Об индустриа­лизации страны и о правом уклоне в ВКП(б)»]; его же, Вопросы ленинизма, И изд., [М.], 1946 [«На хлеб­ном фронте», «О правой опасности в ВКП(б)», «О правом уклоне в ВКП(б)», «Год великого перелома», «К вопро­сам аграрной политики в СССР», «О задачах хозяйст­венников», «Новая обстановка — новые задачи хозяйст­венного строительства», «Итоги первой пятилетки», «Речь в Кремлевском дворце на выпуске академиков Красной Армии 4 мая 1935 г.», «Речь на Первом Все­союзном совещании стахановцев 17 ноября 1935 г.», «О проекте Конституции Союза ССР. Доклад на Чрез­вычайном VIII Всесоюзном Съезде советов 25 ноября 1936 г.»]. См. также политические отчеты и отчётные доклады ЦК ВКП(б), сделанные И. В. Сталиным на XIV, XV, XVI, XVII и XVIII Съездах ВКП(б); История ВКП(б). Краткий курс, под ред. Комиссии ЦК ВКП(б), [М.], 194 6; ВКП(б) в резолюциях и решениях съездов, конференций и пленумов ЦК, ч. 2, 6 изд., [М.], 1941 [см. резолюции: XIV конференции РКП(б), XIV Съезда ВКП(б), XV Съезда ВКП(б), XVI конференции ВКП(б), XVI Съезда ВКП(б), XVII конференции ВКП(б), XVII Съезда ВКП(б), XVIII Съезда ВКП(б)]; Молотов В. М., Задачи второй пятилетки. Доклад на XVII Съезде ВКП(б), М., 1934; его же, Третий пятилетний план развития народного хозяйства СССР. Доклад и заклю­чительное слово на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939; Куйбышев В. В., Второй пятилетний план. Доклад на XVII Съезде ВКП(б) 3 февр. 1934 г., в его кн.: Статьи и речи, т. V, [М.], 1937; его же, Итоги борьбы за техническую реконструкцию народного хозяйства. Доклад на Объединённом пленуме ЦК и ЦКК ВКП(б) 8 янв. 1933 г., там же; Съезды Советов СССР в поста­новлениях и резолюциях. Под общ. ред. А. Я. Вышин­ского, М., 1939; Пятилетний план народно-хозяйствен­ного строительства СССР, т. I—III, 2 изд., М., 1929; Итоги выполнения первого пятилетнего плана развития народного хозяйства Союза ССР, М., 1933; Второй пя­тилетний план развития народного хозяйства СССР (1933—1937), т. I—II, М., 1934; Итоги выполнения вто­рого пятилетнего плана развития народного хозяйства Союза ССР, М., 1939; Социалистическое строительство СССР. Стат. ежегодник, М.. 1934; то же, М., 1935; то же, М., 1936; Социалистическое строительство Союза ССР за 1933—1938 гг. Стат. сборник, М.—Л.. 1939; Вознесенский Н. А., Хозяйственные итоги 1940 года и план развития народного хозяйства СССР на 1941 год. Доклад на XVIII Всесоюзной конфе­ренции ВКП(б) 18 февр. 1941, [М.], 1941; Резолюции XVIII Всесоюзной конференции ВКП(б), [М.], 1941; СССР и капиталистические страны. Стат. сборник… за 1913—1937, сост. Я. А. Иоффе, Москва—Ленинград, 1939; Закон о пятилетнем плане восстановления и раз­вития народного хозяйства СССР на 1946—1950 гг., [Л.], 19

Но доста дълъг. Не може ли да има РЕЗЮМЕ в началото и ЗАКЛЮЧЕНИЕ накрая, защото колко души ще прочетат всичко, без да са наясно за ОСНОВНАТА ИДЕЯ и ИЗВОДИТЕ?

Омръзнало ми е да чета от разни десни ГЛУПОСТИТЕ ИМ, как ако не бил социализма, къде по-напред щЯла да е Русия И НИЕ, ГОСПОДИ, И НИЕ.!!!
А главната идея на победата на социализма НЕ КАКТО УЧИ МАРКС - в най-напредналите страни, а в изостаналите, беше именно тая - ДА СЕ ОТСКУБНАТ от зависимостта от развитите империи, за да ги догонят, настигнат и надминат. И резкият напредък стана, но с догонването не се получи до края. Това е друга тема. Най-общо казано, Маркс разкри основното противаречие на капитализма - между обществения характер на производството, и ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ на средствата за производство. До днес не съм прочел за основното противоречие на СЪВЕТСКИЯ социализъм - между обществения характер на производството, и ЛИЧНИЯ творчески характер на новаторството. А това противаречие СПЪВАШЕ ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС с мъртва хватка. Но темата е дълга, макар и не много сложна.