Защо казваме това? Защото именно така и се получава, ако се четат обясненията на буржоазните СМИ за Резервния фонд на РФ и причините за неговото изчерпване в края на миналата година.
Самият Резервен фонд е организиран в 2008 година. Неговото определение в данъчния закон е объркан, но същността му не е проста. Тази част от държавния бюджет, играе роля на финансова непоносимост, или «акумулатор»: когато доходите на държавата от продажбите на нефт и газ зад граница са високи и с излишък покриват дефицита в бюджета, тогава фонда се пълни с пари в сума, равна на целия този излишък или нейни части. И обратно, ако конюнктурата на европейския (или световен) нефтогазов пазар са неблагоприятни, цената на нефта и газа падат, експорта се съкращава, тогава парите от Резервния фонд оперативно закърпват възникналия бюджетен дефицит.
Средствата от този фонд управляващата олигархия държала голяма част не в национална валута, а в долари на САЩ, евро и фунтове стерлинги, а така също в чуждестранни правителственни облигации, основно на САЩ и Великобритания, подпивайки и укрепвайки икономиката на тези страни. Част от средствата се съхраняват във вид на злото в Централната банка на РФ, или фактически също намиращи се в разпореждане на банкерските домове на Моргани, Рокфелери, английски и френски Ротшилди и други стари гешефтмахери, които вече много години, с прекъсване между 1917-1991 г., стопанисват във финансите на Русия, а значи държат в свои ръце и нейната политика.
Тъй като средствата на Резервния фонд се считат за част от златно-валутните резерви на страната, защото се управляват по идея, трябва да бъде Централната банка. Но всъщност е взето решението на правителството за това, че разпореждането с 2-3 трилиона народни рубли няма да е ЦБ, а минфин. В това решение се изразила дълга борба между т. н. «партийна война», или «олигархи– патриоти», заинтересовани в широк експорт на нефт и газ, анексии и отслабване на рублата, и «олигархи не-патриоти», собственици на крупни руски банки, непосредствено и чрез ЦБ свързани с банки и корпорации на САЩ и Британия. Към 2009 година, на вълната на остра криза, победили първите.
Огромните средства на Резервния фонд не просто лежали до тогава, докато е трябвало да се заметат следите в бюджета. Тези средства правителството на РФ, като колективен и добър лихвар, давало в дълг под малък процент на крупните руски и чуждестранни корпорации, такива като «Газпром», «Роснефт», «Бритиш Петролиум», «Шеврон» или «СитиБанк». Тези монополи практически безплатно ползвали десетки милиарди долари за бързото разширение и обновяване на своето производство, което се явява задължително условие за получаване на максимална печалба.
Милиардите долари от Резервния фонд – това са парите на буржоазната държава, състоящи се от данъци и мита, с които държавата облага компаниите, които добиват, транспортират и експортират нефт и газ от РФ. Всички тези компании принадлежат на руски олигарси и техните западни партньори. Дaнъците от добива, акцизите и таксите на руските нефтогазови монополи се плащат от своята печалба, по-точно от оборотните средства, в състава на които влиза и фонд работна заплата на работниците. Цялата маса от печалба и целия обем на капитала, отиващ за плащане на труда, се създава със своя труд от работниците в нефтените и газови компании, а така също от работниците на цялата огромна производствена сфера, така или иначе обслужващи нефтогазовите компании. Те добиват нефт и газ, те транспортират и преработват тази суровина. Но при това с техните заплати и с другите производствени разходи, необходимите за работниците се удържа голяма част, за сметка на която нефтогазовата олигархия и се старае да покрие държавните данъци и акцизи.
А всички средства, произведени от компаниите-експортьори за фактическите нефт и газ, отиват пряко в джобовете на стопаните на тези компании: защото всички експортни данъци и сборове вече е заплатила работническата класа.
Получава се че когато буржоазията лае за напълването на държавния бюджет за сметка на експорта на горивна суровина, тя лъже. Нефтогазовите пари в бюджета, както и парите от извънбюджетния Резервен фонд – това не са «живи» пари от продажбата на гориво на чужденци, а изцяло и напълно незаплатен труд на работниците във форма на присвояване на продуктите от труда, намаляване на заплати, влошаване условия на труд и т.н.
Самият факт за създаването и съществуването на такъв фонд говори за това, че без огромните обеми продажби на горивна суровина зад граница, или без прахосване на национални богатства и грабеж на днешните и бъдещи поколения, държавата на руските олигарси да свържат двата края не могат.
Но и хищническото използване на природните ресурси на Русия да напълни бюджета не помогнало.
Към края на 2016 година стана ясно, че дефицита на бюджета у «ефективните собственици» е толкова велик, че за неговото погасяване средствата от единия Резервен фонд са малко. Тук е забележително, че само за един месец, от декември 2016 до януари 2017 година Резервния фонд намаля с повече от трилион рубли, от 2033 до 972 милиарда. Видимо, в тази връзка в юли 2017 година Държавната дума на РФ прие закон, по който остатъците от Резервния фонд се прехвърлят във Фонда на националното благосъстояние, а самия «Резерв» се закрива. След обединението на тези фондове тяхната обща сума се приближава до 4 трилиона рубли. Съдейки по това, че дефицита на руския бюджет продължава да расте, то скоро ФНБ ще повтори съдбата на своя «резервен» събрат.
Но ФНБ е още по-интересен обект, нека се в гледаме в него по-внимателно.
ФНБ e бил създадeн практически едновременно с «Резерва». Неговото официално предназначение е да покрие дефицита от Пенсионния фонд и останалите фондове от социалното застраховане.
Основните пари във ФНБ постъпват от същия източник, както и у «Резерва» — от експортните такси и акцизи от нефт и газ, или изземват се от руските работници. Към всичко това във ФНБ се стичат всички пари от системата на т. н. «доброволни пенсионни натрупвания» на гражданите на Русия.
Средствата от този фонд влизат в държавния бюджет, но се съдържат също така във форма на валути на чуждестранни правителственни книжа. Управлява ги минфин и ЦБ. Част от валутата във ФНБ по заповед на МВФ постоянно се превежда на сметката на Центробанката. Тя ги влага в икономиката на САЩ и водещите държави от Западна Европа във вид на пари и облигации. Освен това ФНБ е по-сериозен спонсор, в сравнение с «Резерва»: парите на руските трудещи се не само се отдават в полза на чуждестранните правителства и финансов капитал на САЩ и Европа, но и се влагат в отделни конкретни предприятия, даващи високи печлаби по акции или по депозитни влагания. Тази печалба се дели между руското правителство и стопаните на тези корпорации и банки, в които се влагат средства на ФНБ.
Буржоазията сама признава, защо бързо изчезнали трилионите от Резервния фонд и защо правителството активно се е захванало с ФНБ. Така още от 2008 година властта на РФ започнала да снабдява с народни пари собствениците на Внешекономбанк. До края на 2019 година за тях се планира да се преведат общо 450 милиарда рубли «за стабилизация на финансовата криза». По решение на правителството собствениците на ВТБ са свободни да се разпореждат с тези пари по свое усмотрение, а в замяна от тях се иска да връщат в бюджета само 7% в годината — с различни отсрочки и отстъпки, правещи тези 450 милиарда практически безплатни, безсрочни и несъбираеми.
Но това е малко. Руската власт е използвала парите от «Резерва» и ФНБ за строителството на олимпийските обекти в Сочи. По-късно тези гигантски пусти разходи, които всичките до копейки преминали през ВТБ, били причислени към «дългосрочните вложения с невъзможност за бързо връщане», иначе казано, да ги връща финансовата група ВТБ и не мислила. Раздавайки огромни суми от държавните фондове за своята и западна олигархия, правителството на РФ сама себе си се вкара в задънена улица. От 170–200 милиарда долара, «раздадени в надеждни активи» на Запад, около 150 милиарда не могат да се вземат и се използват случаи на срочна необходимост. Властта на РФ постоянно се намира в положение на страхлив кредитор, у който всички вземат заеми, а самия кредитор се бои да поиска връщането на дълговете. Това обстоятелство ярко показва, че не руската държава командва своите пари, а неговите формални длъжници – крупните групи от световния финансов капитал – командват властта на РФ.
Къде още изтичат народните пари от ФНБ?
През декември 2013 година, в самия разгар от подготовката на държавния преврат в Украйна, правителството на РФ решава да поддържа интересите на своята олигархия и тази група от украинската буржоазия, която непосредствено осигурява защитата на украинската част от руските капитали и получаването от тях на стабилна печалба. Било решено да се вземат от ФНБ 15 милиарда долара и да се предадат на правителството на Янукович. Парите предали за разполагане в украински облигации под държавната гаранция. Правителството на Украйна тези пари ги роздало на групата СКМ (Ахметов), корпорацията «Укрподшипник» (Клюеви), ООО «Киев-Конти» (Колесников) и други крупни украински капиталисти, чиито группови интереси в държавата изразявал Янукович и неговото близко политическо обкръжение.
След три месеца новата украинска власт тези дългови задължения ги анулира, като недействителни. 15 милиарда долара групата на Янукович не спасиха, но много се харесаха на Ахметов и Колесников за това, че бяха компенсирани загубите на капитали във връзка с тяхната «национализация» от ЛДНР, а така също от експроприацията от страна на киевските, днепропетровски и западно-украински конкуренти.
Средствата от ФНБ и Пенсионния фонд периодически се ползват от «Роснефт» и други крупни компании. Само в 2014 година тази корпорация получила от фонда над 42 милиарда долара във вид на концесионен кредит за осигуряване на основния капитал.
42 милиарда – това са 52% от всички средства на ФНБ към датата на даване на кредита. Ако си спомним за главното предназначение на ФНБ – оперативно да покрива недостига на средства за социални плащания на народа, то става понятно, защо първо- размерите на пенсиите и пособията за 95% от населението на Русия са нищожни и не дават на стария работник или инвалид даже физиологически минимум. И второ- защо има задръжки с изплащането на пенсиите и особено на други социални пособия по линия на соцзастраховки и ФФОМС.
Парите от тези фондове до последните копейки се вземат от държавата за трудещите се и са длъжни по закон да отидат изцяло на социални ползи. А на дело се получава така: от работниците и другите трудещи се държавата одира и подоходния и социален налог. Подоходният налог отива в държавния бюджет, т.е. пряко в джобовете на буржоазната класа, а за сметка на това социалния налог народа сам себе си го плаща за пенсии и пособия чрез социалната система на държавата.
Излиза, че един път трудовия народ сам за себе си събира за пенсии, и е длъжен изцяло да получава това, което събира. Така ли е? Освен това, че за сметка на средствата на ФНБ и ПФ се издържа огромна част от държавния апарат и депутатския корпус, така още тези средства щедро снабдяват богатите капиталисти на РФ, които ползват фондовете, като собствени портмонета. Искат ли стопаните на «Роснефт» да обновят огромния производствен парк – и тук веднага получават в безплатно ползване половината общонационален ФНБ. Ще ги върне ли тези пари на народа или не – буржоазната държава не пита.
И накря за да се прикрият машинациите с парите от фондовете и да се запудрят хората със «стабилността» на финансовата система на РФ, правителството периодично «разрешава» на минфин да не дава публични отчети за движението на средствата от тези фондове. Защото откритата и пълна информация за това, че трудещите се и голяма част от буржоазията (дребната и средна) отдават своите кървави пари на един процент от населението на РФ и неговите западни «партньори», може бързо да се разобличи.
От всичко казано е ясно, че колкото и пари да събере руската власт от трудещите се, те (парите) винаги няма да стигат. За удовлетворяване на безкрайните апетити на своя и чуждестрания финансов капитал, заа издръжка на държавата и разбухналия военно-полицейски апарат за потискане се изискват все повече и повече средства. Затова периодически дирите в държавния бюджет, които вече са глътнали Резервния фонд, така както ще погълнат и поредния държавен спестителен – фонд, издевателски наречен «фонд за национално благосъстояние». Същността на финансовия крах на руската власт се състои в това, че национално благосъстояние се счита само изключителното благосъстояние на крупната буржоазия, която се достига с всички сили и ресурси на държавата и се произвежда за сметка на труда и нищетата на целия трудов народ.
Но народa не е пасивен организъм, на който живеят паразити. Да загива заедно с него той не иска. Той ще се избави от тях бързо и решително: големите количественни изменения във вид на отпадъчни олигарси на гигантските държавни фондове не могат да не бъдат фактори на приближаващия се революционен скок в социализма.
М. Иванов
Источники:
— https://rg.ru/2018/01/16/kak-otrazitsia-na-naselenii-zakrytie-rezervnogo-fonda-rossii.html;
— https://www.vesti.ru/doc.html?id=2982670;
— https://ru.wikipedia.org/wiki.
