Обикновено това се случва тогава, когато работниците предварително не мислят за това, какво ще стане с тях, когато не виждат в бъдещето, не виждат, какво ги чака.
Тогавa, доведени от нуждата до отчаяние, те изливат своя гняв, чупейки машини, убивайки фабриканти, громейки магазини и т. н. Това безусловно не облегчава тяхното положение, защото не машината експлоатира работника, а тези предприемачи, на които принадлежат машините. Машината- обратно трябва да намали нуждата, защото тя помага да се произвежда по-бързо и по-добре, и така да може по-малко да работи и повече да заработва. В действителност се получава съвършено иначе: развиват се машините и едновремено расте нуждата, а става това защото тези машини принадлежат не на работника, а на предприемача, а него го интересува само печлабата и повече нищо. И цялата полза от машините те присвояват за себе си.
Така че не трябва да разрушаваме фабриките, а работния ден да е по-кратък и повече да ни плащат.
Как да постигнем товa? Най-доброт средство е стачката. Ако един или двама стачкуват, то те нищо няма да постигнат, дори обратното— ще загубят работа и ще стане по-лошо.
Kaкво трябва да направим за да успеем? Tрябва работниците всички до един да напуснат работа, или необходимо е единство — това е първото, най-главно условие, без което успешна борба е невъзможна.
Ние трябва, следователно, да се грижим за развитието на това единство — тази солидарност както в самите себе си така и в другите, живедружно, помагайки един на друг във всичко. Едва тогава, когато ние се поддържаме един друг, то можем много да постигнем. Защото на всички ни е известна приказката за целия сноп пръчки, които никой не е в състояние да счупи, а всяка съчка поотделно може да счупи даже дете. Така и с нас: ако се борим поотделно, то предприемача ще ни уволни— днес един, утре друг; а ако ние се държим един за друг, ако всички се превърнем в едно работническо семейство, то ще можем да се добием с всичко!
Не винаги, но при солидарност и мирно поведение на работниците стачката задължително ще бъде успешна. Да предположим, че работниците започнат да стачкуват в такъв момент, когато у фабриканта няма поръчки; тогава стачката ще бъде за фабриканта даже изгодна, защото той и така е искал да уволни работници, но закона това не разрешава, а тук работниците сами стачкуват. Или ако работниците стачкуват, когато у фабриканта е малко работата; тогава ще се наложи много дълго да се стачкува и може да се загуби. Нужно е следователно, да се избере за стачката такова време, когато е много извънредната работа, тогава е по-лесно да се спечели.
След това ние трябва да се грижим за това никой друг да взема нашите работни места, на такива хора ние трябва да разясним, че ние се борим не само за себе си, а и за всички работници, че ако ние постигнем отстъпки, то и другите фабриканти изплашено могат също да отидат на отстъпки. Ние трябва да разясним, че ние се борим с експлоатация, поробваща всички работници. Ако тези разяснения не помогнат, тогава, не намирайки друг изход, ние трябва със сила, страх да ги заставим да ги премахнат.
Освен това за да се спечели е нужно да бъдем устойчиви и твърди, ще трябва да затегнем пояс за да може после да ни стане по-добре, по-сносно.
Необходимо е също така постоянно да се събираме по време на стачките, за да поддържаме, надигаме по-слабите, да се познаваме, защото иначе едни или други, могат да се съмняват и да се върнат на работа. А това не може да допуснем, това ще е предателство пред своето собствено дело. Затова е необходимо също да се следи у фабриките, за да не може никой да се осмили да се върне на работа.
Не трябва напред да изкарваме срамежливите, защото когато фабрикант или инспектор, или полицай се нахвърлят на него, то той ням да успее да му отговори, ще се изплаши и може да изпорти цялото дело.
Следва също така да се знае как да се борим с полицията, ако тя се намеси. Всеки трябва да отговаря за себе си да говори, каквото му е собствената воля, а не по наизостено, да не иска да работа на такива условия, за които той е встъпил сам за себе си а не защото са встъпили всички. Тогава полицията няма да може нащо да направи.
По-нататък. Не само със стачка може да се заставят предприемачите да отидат на отстъпка, а най-добре е да се обръщате към нас. Кактo e известно (виж статията «16 апреля»), предприемачите у нас не изпълняват даже това, което е казано в закона. Правителството, добре знаейки за това, не приема никакви мерки, защото то вижда, че работниците стоят смирено, не правейки нищо, а правителството, както е известно, защитава интересите не на нашите, а на предприемачите. Ние трябва, следователно, сами да даваме да се знае за нас, да покажем, че ние се борим и искаме. Затова е необходимо да подаваме жалби при всяка злоупотреба на фабриканта, а ако това не помогне, тогава да се прибегне до стачка.
По-нататък. За да може фабриканта иначе да се обръща с нас и да ни прави отстъпки, то той трябва да се съобразява с нас, или е длъжен да знае, че винаги ще се натъква на съпротива, ако направи нещо лошо, дори на един от нас: намали заплата, безпричинно глобява, гони работници и т. н. Затова ние трябва да сме бдителни не само по време на стачки и не само тогава, когато той нещо лошо ни направи, а постоянно, ежедневно, за да не може да ни обиди.
А предприемача, виждайки нашето единство, ще разбере и почувства, че ние вече сме станали сила, че ние няма да позволим да ни експлоатират нас, колкото си искат и ще се съобразяват с нас, ще се боят от нас. И тогава нашето освобождение ще продължи с бързи стъпки.
«Kowienski Robotnik», 1 апреля 1897 г.
Печатается по тексту газеты («Koвенский рабочий») № 1, перевод с польского
Источник — Ф.Э. Дзержинский «Избранные произведения в 2-х томах», издательство Политической литературы, 1967 г., стр. 8-10
