Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2018 12:00 - За марксизма-ленинизма в късния СССР
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
0



Под аудиоматериал на РП «За предложение да се учим на марксизъм» https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/се разгърна малка дискусия, в хода на която един от нашите постоянни читатели, другаря ВНС, на забелешка на  друг наш читател за това, че сред неговите началници за 50 години, «бивши членове на кпсс», се сформирало «устойчиво отвращение към всички думи, имащи корени ленин, маркс, диалектика, материализъм и т.н.», защото «преподаването на МЛ в късносъветските ВУЗове и партийни клетки» е било «напълно откъснато от практиката» и още «приличало на заучаване на молитви» — учащите не виждали «пряката зависимост на своята и съседската заплата от прочетеното в Капитала, количеството произнесени марксически думи и конспекта от XXIV конгрес»[1], отговорил, какво това мнение «за поколението над 50 годишни се явява субективни» и не дава право «да се даден а ЦЯЛОТО поколение такава оценка». И коментира по-нататък —

«теглете вузовските учебници от 50—70-те години: който иска да изучава МЛ в СССР, той го е изучавал….»[2].

Тов. alex, модератор на сайта на РП, на това справедливо забелязал, че у другаря ВНС. явно «нещо не пасва», защото се получава, че «такива (или желаещи да изучават марксизма-ленинизма — прим. ред. РП) в страната не е имало. Иначе не е разбираемо как три десетилетия тези «марксисти» упорно водели страната към реставрация на капитализма и нито дума против това не протестирали»[3].

Другарят ВНС  възразил на това следното:

«нима не всичко в общественните науки в СССР е било негативно и невярно? Защо тогава начисто (!) отричаме цялата обществена наука на СССР и нейните достижения, когато е честно да признаем нейните положителни моменти, и да укажем, разобличаването на реакционните[4]

«А в моето предложение има ли заключение или утвърждение на това, че всички (или част) от изучаващите МЛ станали марксисти? Нима изучаващите (!) МЛ задължително трябва да са марксисти, т.е. да овладеят теорията и практиката на МЛ? Я със своето предложение само утвърждавам, че в СССР е имало условия за изучаване на МЛ. Но освен от учебниците МЛ се еизучавал и от първоизточниците, а те в СССР били в свободен достъп (освен съчиненията на Сталин, но и те са можели да будат намерен в частните библиотеки (аз лично съм разглеждал всички томове от съчиненията на Сталин и отделно книгата «Икономически проблеми на социализма в СССР» в 70-те години) — който е искал, той е и намирал, това което търси). Освен това, вие самите твърдите, че в СССР е имало марксическа литература, но в нея неправилно, опортюнистически са се отразявали само въпросите по теория и практика на социализма (от завоюването от пролетариата на властта до нейното строителство)».[5]

И по нататък на забележката от читателнка, че «…в късния СССР МЛ е бил убит директно», той добавил:

«МЛ да се «убие», още повече «директно», е невъзможно, защото това е наука имаща за основа обективната реалност, диалектически и исторически материализъм, обясняващи обективната (!) закономерност (!) на развитието на (!) материята и обществото.

Да се опита (!) да изкриви, приспособи под политическите и идеологически нужди на умиращата класа (буржоазията) може…, но само с много кратко по исторически мерки време и само на отделни нейни части, засега е още малко изучено и подтвърдено от практиката…

Заявявайки за «убийството на» МЛ в «късния СССР», вие защо «изпускате» факта — цялото начално, средно и висше образование (а това е светогледния фундамент на човека!) е било построено и се е водило с позицийте на МЛ. Да, с изкривени в теориите и практиките на някои, но много важни за строителството на социализма позиции но в останали части МЛ не е изкривен и не е «убит». Един от примерите — Моралният Кодекс на строителя на комунизма. А достиженията на съветската наука, промишленост, цялото народно стопанство? А тяхното развитие на основа научното планиране? А постоянно нарастващото ниво на удовлетворяване на материалните и духовни потребности на човека?…

Даже във фашистска Германия капитализма не успя да «убие» МЛ, да унищожи всички негови реални и потенциални носители. За това световния капитализъм трябваше да унищожи целия пролетариат….»

Всички тези заявления показват, че нашия постоянен читател, другаря ВНС, нерядко даващ ценни и правилни коментари към статийте на сайта на РП, в този въпрос сериозно греши и се вижда, че не може да разбере проблема и затова е необходимо да му помогнем. А и ще отговорим и на други наши читатели, които напълно е възможно да мислят по аналогичен начин. Затова редакцията на РП е решила да даде своя отговор в отделен материал, а не в коментарите, където преминава тази дискусия. В приведените цитати ние си позволяваме да видим тези места, които особенно привлекли нашето внимание и на които ние преди всичко ще се спрем.

1.

Първото, което е необходимо да разберем е целта и смисъла на процса по изучаване въобще на марксизма, в частност защо по този въпрос у другаря ВНС има явно неразбиране.

Защо въобще хората учат нещо, което го няма? Хората учат за да получат знания, които са им нужни по-късно за да ги приложат на практика, в реалния живот. В противен случай всяко обучение става безмислено.

Марксизмът, като наука не се явява изключение. Марксизмът учи хоратата да преследват тези самите цели, за да получаь знания за обективните закони на развитие на обкръжаващия ни свят, които след това те да използват в своята практична дейност.

Какво това означава и може да се използва в нашия разговор? А то е че изучаващия марксизма, ако той действително го изучава, а не е правил вид, че го изучава, ако той се е стараел да разбере и осмисли това което е изучавал, накрая той  трябва да стане марксист.

Тук веднага ще направим няколко забележки.

1) Говорейки за това, че в резултат от изучаването на марксизма става марксист, ние не разглеждаме тези, които само правят вид, че изучава марксизма, а на дело да не го изучава, да не се стреми да го разбере (неважно по какви причини), защото другаря ВНС сам говори за това, «който иска да изучава марксизма» — макар и сам и значи, учил се с желание (не на сила, не против своята воля). Такива хора, които искренно се стремилии да овладеят тази сериозна наука, в късния СССР са били немалко, разбира се това не са всички, които са слушали курса марксизъм-ленинизъм, но във всеки случай това са били стотици хиляди, ако не милиони съветски граждани.

2) Тълкуването от изучаването на марксизма е само в този случай, ако изучаващия тази наука твърдо стои на класовата гледна точка на работническата класа. На основа класова позиция на буржоазията, даже да дребната буржоазия, марксизма е непонятен, а значи марксически знания не може да получиш. Тъй като става въпрос за СССР, макар и късния, хрушчовско-брежневския, може еднозначно да кажем, че по това време в съветското общество хората, разделящи класова позиция с буржоазията са били малко. Основната маса от съветските трудещи се — истинската маса, действително стояла на гледна точка на работническата класа, явяващи се искрени привърженици на социализма, готови да се борят за него. Така че с класова гледна точка всичко е наред — това е условие, необходимо за това, за да станеш марксист, за голяма част от съветските хора е било изпълнено.

3) Марксисти ние наричаме хората, знаещи марксизма, притежаващи диалектико-материалистически светоглед и владеещи неговите методи, а значи са способни да използват на дело, в своята дейност, на практика са способни да се ориентират в сложната обществено-политическа обстановка и да видят този път, какъвто при дадени условия следва да се движим към комунизма.

Просто привържениците на марксизма, не знаещи марксизма и не умеещи да приемат него на дело — това не са марксисти, а хора, които към тази наука добре се отнасят, и нищо повече. Това са хора винаги вoдени- вървят по теми, които ги водят, защото сами виждат пътя по който слдва да върви обществото без класи, те не могат. Не разбирайки същността на марксизма, привържениците на марксизма неизбежно се ориентират на формата — на марксическите думи и изрази, а не на съдържанието, не на това, какво зад тях се крие. Затова те напълно могат да отидат към класовия враг на работническата класа, ако тези врагове много изкусно успеят да видят себе си за истински марксисти, за болшевики-ленинци.

Защо е така? Защото привържениците на марксизма вярват в марксизма, а не го познават. А вярата е — вещ неустойчива, ненадеждна. У нея няма здрава основа в реалния живот. Такава основа е само у истинско научното знание, т.е. у марксизма-ленинизма. Вярата леко може да се превърне в пълно отрицание на това, в което вярваш, особено ако някой добре се постарае и съзнателно внуши на хората лъжливи идеи и мисли, противоречащи на неговите собствени класови интереси. Че, както е известно и се случи в Перестройката, когато в разрушението на страната и съветския социализъм буржоазната контрареволюция обвини комунистите и марксизма, нито дума не се упоменава за това, че разрушението на  страната и нейния социалистически обществен строй — това е работа на нейните собствени ръце.

Така че нашия млад читател, забелязал в своите коментари, че за старото поколение руски трудещи се (за тези, които днес са на 50) е характерно негативно отношение към всичко, което е свързано с марксизма е прав — това е явление, което не ни е неприятно и обидно, съществува в днешната руска действителност. То е достатъчно широко  разпространено, което позволява да говорим за него именно, като за характерно явление за това поколение. И въпроса не е в това, че да ни е мъчно и да го замълчаваме, с всички способи да го оправдаваме и опровергаваме, а в това, да го разберм, откъде се е взело, да разберем причините на неговата поява, за да можем да раберем най-важното за нас — как с него да се борим и как да го преодолеем.

Ще си кажете, че всичко е просто с изучаванет на марксизма и марксистите. Но другаря ВНС твърди обратното, той счита, че изучаващия марксизъм по собствено желание («който иска да изучава МЛ в СССР, той и го е изучавал») в края на краищата изучаването съвсем не е задължително да стане марксист, съвсем не е задължително да овладее теорията и практиката на МЛ. (За степента на овладяване на марксизмама ние сега няма да говорим, макар че в реалния живот това има немалко значение, зашото буржоазната идеология мимикрира под марксизма много умело и тънко, и разпознава фалшивото без сериозни знания често е невъзможно.) Веднага възниква въпроса — как така? Защо тогава човек изучава марксизма, ако той не се стреми към марксическо знание? Това е все едно- от удовлетворяване от самия процес на изучаване? Но много ли са такива хора на света, които ръководейки се от своята дейност от известния лозунг на някой си Е. Бернщайн «Движението е всичко, целта — нищо»? Това е същия лозунг на социал-фашистите, верните слуги на империалистите, активно използвани от експлоататорите с цел оглупяване на експлоатираните трудещи се маси, това известно е и напълно обяснимо. Капиталистите издигат лозунг за безцелна дейност, за да съхранят своето господство в обществото, тяхната жизнено необходима безцелна борба на работническата класа, борба заради борбата, без стремеж към конкретна цел — завоюването на политическата власт от работническата класа и унищожаването на частната собственост на средствата за производства. Но дейността на самите експлоататори никак не можеш да я наречеш безцелна, своите класови цели те виждат и разбират много добре, и всичко го правят за да го достигнат. Точно така имт цел и у социал-фашистите (опортюнистите), издигащи този лозунг — те искат да услужат на буржоазията, да и помогнат да си съхрани своето политическо и икономическо господство и ситно да се присламчи до нея. А това че някой е използвал този лозунг сам за себе си, в своята собствена дейност, ние никога не сме слушали. Това, като минимум е глупаво.

По-разумно е да допуснем друго, че в СССР сред изучаващите марксизма със желание, не всички са можели да станат марксисти или даже никой не е могъл, което ние си мислим, че е по-близо до истината. Много искали, но не могли — нещо им е попречило това да го направят. И по-нататък ще се постараем да изясним, защо е имало препятствие, защо изучаващите марксизма в СССР десетки и стотици хиляди хора и изучаващите го с желание, така и не могли да усвоят тази наука?

Но другаря ВНС отрича съществуването на такова препятствие. Toй пише: «в СССР е имало условия за изучаване на МЛ», опирайки се на достъпността в страната по това време «първоизточници» и се привежда личния пример с работите на Сталин, които по това време е открил в една лична библиотека. И при това тук пише: «А нима в моето предложение има заключение или твърдение за това, че всички (или част) от изучаващите МЛ са станали марксисти?». Неговата позиция може да се разбере само по следния образ: условия за изучаване на марксизъм е мало, той е бил изучаван, но марксистм никой не е станал — да го приеме на дело никой не се е оказал способен. Получава се пълно противоречие, което може да се разреши, само изяснявайки в тези разсъждения логическата грешка. Една от две:

  • или, ако в късния СССР действително са били условия за изучаване на марксизма, и тогава в Перестройката е трябвало да има в СССР марксисти — тези, които знаят и разбират марксизма, мога да го приемат на дело;
  • или, ако марксисти по време на Перестройката не е имали, значи в късния СССР вече не е имало всички необходими условия за овладяване на марксическата наука.

Получава се че всичко зависи от отговора на въпроса — имало ли е по време на Перестройката и в непосредствено предшестващия период марксисти в страната или не? Ако да значи е вярно първото предположение, ако не — то второто, от което излиза, че в СССР по това време вече не е имало необходимите условия за овладяване на марксизма-ленинизма.

Ето този въпрос ние и ще се опитаме днес да изясним.

Като едно от доказателствата за това, че марксисти в периода на Перестройката в страната вече е нямало ще приведем общоизвестен факт — това, че съветския народ не оказал никакво по-малко или повече сериозно противодействие на разрушаването на своята любима страна и нейния обществен строй и че съветската работническа класа не направила даже опит да защити своята политическа власт и обществена собственост — залог за нейната свобода и гаранция от експлоатация. Това е една позорна страница в историята на съветската работническа класа, но този факт, тази историческа реалност да отричаме ние нямаме право. Но да разберем защо е станало така, ние сме задължени, за да не се повтори това в бъдеще.

Факт е и друго — че так е било не винаги. Няколко десетилетия по-рано при аналогични обстоятелства, при толкова крайно изострена класова борба в света, когато световния империализъм се е опитъл да направи фактически това самото (наистина, в друга форма) — да  се разруши СССР и съветския социализъм, да се покори съветския народ и отново да се вкара в капиталистическо робство  — реакцията на съветската работническа класа и целия съветски народ е била съвършенно друга: съветските хора всички като един човек се вдигнали на защита на своята социалистическа Родина и социалистическия строй.

Защо е тази разлика?

Това може само по една причина — ако съветския народ при Перестройката тотално не разбирал, какво става, бил е абсолютно дезориентиран и не е видял врага.

Да повторяме буржоазната идеология, че всички съветски хора в късния СССР и в периода на горбачовската реформа се стремили към капитализъм, ние няма да го направим. Това е лъжа. Дори обратното- по време на Перестройката никой не е искал капитализъм, всички са искали да останат в социализма (ние говорим «всички», не приемайки на внимание нищожната бройка продажни контрареволюционери, които за времето на Перестройката са станали известни, като «либерали» и «демократи», затова че това е била милионна част от населението на страната и интересите на тази част никак не могла да отразява интересите на целия съветски народ), но в социализма немного влошен, защото съветските граждани виждали недостатъците в стопанското управление на СССР, вижеали, че не всичко върви в страната «по масло», така както трябва върви.

Горбачoв- верният последовател на Хрушчов, заедно със своята банда капиталистически реставратори във ръководството на партията и страната сам немалко сложил ръка на това, че да се увеличи и усили този недостатък и да се изкара самото недоволство на съветското население, от тук не случайно в самото начало на Перестройката — своите контрареволюционни, буржоазно-реставраторски реформи се издигнал лозунга «подобряване на социализма». Контрата била уверена в това, че този лозунг ще се възприеме добре от многомилионните маси съветски трудещи се. Така и станало — обявената от Горбачов Перестройка в СССР поддържали всички, искренно надявайки се на това, че инициираните от ръководството на КПСС реформи ще са от полза за съветския социализъм, ще му дадат широк простор за развитие, ще осигури възможност на Съветската страна по-бързо да се движи към комунизма.

Само че е имало един немалък — съветските трудещи се не знаели, как следва да се подобри това, което е съществувало към този момент в страната, как да се подобри тази стопанска, политическа, икономическа система, недостатъците, които нервирали всички. Хората не разбирали, от къде произтичат тези недостатъци и в какво се изразява тяхната причина. Те не виждали класовия враг, завладял ръководството на партията и Съветската държава и целенасочено в течение на три десетилетия водеща дело към реставрация в страната на капитализма. Те не виждали тяхното съзнателоа вредителство и диверсия в икономиката, политиката, идеологията. При това, не забелязвали класовия враг не само обикновените работници, служещи, колхозници и интелигенция, но и идейния авангард на съветското общество — членовете на КПСС и даже официалните съветски «марксисти», преподаватели на обществени науки, много от които били с краката до главата накичени с научни регалии — високи длъжности, звания, ордени, научни степени. (Ние не говорим тук за тези, които влизали в актива на буржоазната контрареволюция, отдавна работейки под ръководството на американските наставнци. Te oще от времената на Хрушчов отлично са знаели, до какво ще доведе в страната тяхното дело. За съжаление, те не били малко в съветското обществоведение, и имената им днес са добре известни.) Ето тази идейна дезориентация на съветското общество и позволи на Горбачов и компания да обгърне съветските трудещи се около себе си, предлагайки им най-контрареволюционното и буржоазно-реставраторско — да лекуват социализма с капитализъм, което на дело могло да означава за съветския народ само едно — връщане в капиталистическото робство.

Защо това, въобще казано примитивно за всеки истински марксист уловка тогава никой не разбирал и никой не разобличил? Защо Горбачов пряко и откровено заявявал за «демократичен социализъм» и своя социал-демократизъм (социал-фашизъм), позорно-предателски класов корен, който бил разкриван и разобличаван не един път, в това число от В. И. Ленин и историческата практика на нашата собствена страна? Защо милиони съветски хора, изучаващи марксизма-ленинизма в училища, вузове, техникуми, ПТУ, много от които (стотици хиляди минимум!) явно са правили това съзнателно, с желание, с огромен стремеж да овладеят тази наука, не могли да усвоят даже основите на марксизма? Не странно ли? И могло ли е това да бъде случайно?

По наше мнение, не могло. За това е трябвало да има причина, и то сериозна. И тя, безусловно е била.

Тази причина е с 30 годишна дейност на хрушчовската контрареволюция, която съзнателно и постепенно, не страхувайки се унищожи цялата система на политическо образование в СССР, подменяйки най-опасното оръжие на съветската работническа класа — марксизма-ленинизма с неговата буржоазна ревизия, диалектико-материалистическата революционна теория заменяйки я с безопасния за световния империализъм идеализъм в най-разнообразни негови форми, оставяйки зад себе си фалшивото предишно название — «марксизъм-ленинизъм». Девизът на контрареволюционерите бил същия, както и през 30-те години[6]: «Под техните лозунги — към нашите цели!». Или под болшевишки лозунги, опирайки се на политическата безграмотност на съветските трудещи се — към реставрация в СССР на капитализма.

Как това не забелязали съветските обществоведи-«марксисти», всички тези окачени с научни звания «господа учени», които сито хранила съветската работническа класа? Защото в основната си маса те покорно преминали за контрареволюцията, в угода на тяхната усърдно развращаваща с идеализъм под вид на марксизъм съзнание на съветските трудещи се.

Ние по-горе говорихме за безспорния факт на тотално неразбиране от съветския народ на ставащото в страната в Перестройката. Има за съжаление и още един безспорен факт — пълното отсъствие в периода на Перестройката на каквито и да било печатни материали и встъпления, които да можем да кажем с пълна сила, че са марксически, болшевишки. За годините на горбачовската реформа не се появи нито една статия или реч, в която да се даде ясен и точен марксически анализ на ставащите в страната събития, да се покаже класовата същност на горбачовската «реформа», да се предложат мерки по борба с контрареволюцията и да звучаъ призиви към работническата класа и всички трудещи се в СССР встъпили в защита на своите революционни завоевания.

А да се вдигнат на защита на своята страна съветските хора са могли — много били готови това да направят, чувствайки несправедливостта. Само че нямало кой да ги поведе- ето в това е бедата! В страната към това време вече е нямало марксисти, нито, като следствие от това комунисти.

За ГКЧП РП вече писа https://work-way.com/blog/2016/08/28/gkchp-upushhennyj-shans-ili-provokatsiya/, това е нагледен пример за безсилието на мощната военна машина в отсъствието на политически вектор. Тя е била готова да разгърне във всяка секунда, но къде и кой е врага, ръководителите на силовите структури в СССР хора не знаели. Както и целия съветски народ, те били поразени от политическа слепота, която се оказала смъртна за страната и нейния социално-икономически строй.

2.

Не «тегли» на марксически материал даже най-известното и радикално-ляво от тези, които са се печатали в Перестройката — статията на Нина Андреева «Не мога да престъпя принципите» http://revolucia.ru/nmppr.htm,  публикувана във вестник «Советская Россия» на 13 март 1988 г. Taзи статия либерално-демократичната контрареволюционна сволоч представила тогава едва ли не като опит да се върнат сталинските времена, макар че в нея даже няма материализъм (!), а нейния автор, до тогава никому не известен преподавател от Ленинград, напълно поддържала горбачовската Перестройката, за което тя в пряк текст говори сама в края на своята статия.

Нo тази статия си струва да я разгледаме по-подробно, защото в нея се отразява целия порочен светоглед, който станал благодатна почва за горбачовските реставраторски реформи, унищожавайки съветския социализъм.

Не един път разбира в своята статия класите и класовата борба, Н. Андреева на дело отриайки обществените класи, не виждайки острата класова борба, разгърнала се пред нейните очи, в които тя самата приема активно участие. Тя стои на буржоазна «междукласова» позиция и с всички сили се стреми към «обективно осмисляне на миналото», «обективно и еднозначно», «вътрешноконюнктурна оценка» заедно с това, вместо да даде твърда и ясна класова оценка на ставащото.

Някои моменти в статията предизвикват просто откровен смях (през сълзи, разбира се). Например, Н. Андреева пише:

«На февруарския Пленум на ЦК (на този Пленум се разглеждали «въпросите на идеологическото осигуряване на перестройката»[7], т.е. давали се ясни указания по идеологическото прикритие на процесите на капиталистическата реставрация — прим. ред. РП) още един път е подчертана настоятелната необходимост за това, «младежта да се учи на класово виждане на света, да разбира връзките на общочовешките и класовите интереси. В това число и да разбира класовата същност на промените, ставащи в нашата страна». Това виждане на историята и съвремеността е несъвместимо с политическите анекдоти, нископробните сплетни, остросюжетните фантазии, с които можем днес нерядко да се срещнем.»

Представятели си контрата, разчистваща социализма, практически открито говори за това, какви менно са класовите интереси  тя има в предвид — интересите на буржоазната класа, световния капитал, и фактически изисква от членовете на КПСС, така да кацем, «комунистите», да разберат накрая, «класовата същност на промените, ставащи в страната» — че тези промени са кардинални и се явяват промени в класовите интереси на световната буржоазия, че върви процес на реставрация в страната на капитализма: вече е разрешена частната търговия и частно-предприемаческата дейност, в това число дейността на чуждестрания капитал; отменен е монопола на външната търговия — страната е превърната в отворена врата, от която се изнася всичко, което може; разрушена е системата на централизирано планиране; върви активен процес на превръщане на общонародната собственост в промишлеността в частна собственост и пр., а членовете на партията, някога бивша действително комунистическа, болшевишка, се удивляват и изумяват… «несъвместимости» вървящи в интерес на буржоазията политически и икономически процеси с активно и открито разпространение на буржоазната идеология —  «политически анекдоти, нископробни сплетни, остросюжетни фантазии»!

Къде повече от това? Как е взета страната и съветския народ «безразлично», ако повторим, най-левите, най-радикалните негови представители, самите те които не са «комунистически», които след това започнали да се пишат за истински болшевики, слепи и неспособни да видят за марксическите думички на Горбачев и прочие «архитекти на Перестройката» истинското класово съдържание?

За драматурга Шатров, пеещ в периода на Перестройката в своите песни ярката контрареволюционна буржоазна идеология, Н. Андреева пише следното:

«…същественно отминава от приетите принципи на социалистическия реализъм…»

«…абсолютизира субективния фактор на общественото развитие, явно игнорирайки обективните закони на историята, проявяващи се в дейността на класите и масите»

«…изкривява историята на социализма в нашата страна…»

«…хвърля тенденциозни обвинения по адрес на историческите деятели, не показвайки доказателства…»

И край, но позволете да попитам? Членът на партията на комунисите, явно считащ себе си не последния комунист, в най- острия период от класовата борба, когато се е решавал въпроса да бъде ли социализма в СССР или не, вижда само него? А контрареволюцията и активно идващите в страната процеси на реставрация на капитализма, той не видял! Не разбрал, че Шатров, поставяйки в една от своите пиеси Ленин пред Троцки на колене (за което на нас ни съобщава самата Н. Андреева!), говори за такива «комунисти», като нея, отдавна и ясно предали ленинизма и Ленин и поставили ги пред контрареволюционния троцкизъм на колене, забравили за своя дълг да се защити революцията от всеки и всякакви контрареволюции. Такива «комунисти» не прочели главните даже откровенни признания на автора на «Децата на Арбат» А. Рибаков за това, че много от сюжетите са заимствани от емигрантските контрареволюционни антисъветски публикации. Да свтржат двата края членовете на КПСС от това време, даже най-левите от тях не успели. Собствено, цялата «идеология» на Перестройката се състояла (и се състои и до сега!) именно от такива заплесени митове и измислици на контрареволюцията, разобличавани едно време от болшевиките и отдавна изхвърлени на бунището на историята. Но мръсната продукция, както се изясни, се оказа напълно пригодна за промиване на мозъците, свободни от елементарно политическо знание.

Буржoазнaта контрареволюция, изтръгваща политическата власт от ръцете на работническата класа и унищожавайки в страната обществената собственост на средствата за производства, Н. Андреева не разглеждала. Тя виждала само следното:

«неволно стигам до извода, че у нас са се натрупали немалко изкривявания и едностранности, които явно се нуждаят от изправяне…»

«Едностранност», «изкривявания», «отделни недостатъци»… Но в никакъв случай не класова борба, вървяща в нейната най-остра форма — във форма на борба за общонародната собственост и политическата власт в страната!

Каква класова борба? Вие за какво говорите? Антагонистически класи в страната няма, и никаква класова борба в страната на «развития социализъм» не може и да има — така е учил хрушчовския ревизионизъм! Ето и не видяли класова борба в Перестройката милиони съветски комунисти, макар че тази класова борба се е случвала във всяка врата.

А Горбачов честно и пряко говорил за идейната база на Перестройката:

«Именно творческия марксизъм – ето какво лежи в основата на нашата теория и политика на перестройката» (М. Горбачов,  Пленум ЦК КПСС, февр. 1988 г.)

Но кой го е разбрал? Кой е осмислил казаното от него изхождайки от класовите позиции на работническата класа? А още от времената на Ленин и болшевиките е било известно, че всяка контрареволюционна сволоч се хваща на своя опортюнизъм прикривайки глупостите за «развитието на марксизма» и «творческия марксизъм». Разкривайки класовия характер на такова контрареволюционно «творчеств», показвайки такова отличие от действителното развитие на марксизма, което е било, за пример, осъществено от В. И. Ленин и Й. В. Сталин, — е задължение на всеки марксист и комунист, защото иначе диктатурата на пролетариата не можеш да защитиш и към комунизъм не можеш да вървиш.

Боейки се от класова борба, признанието и на думи и отричнаето на дело най-ярко се проявява в следното изказване на Н. Андреева, рязко оголвайки гнилия контрареволюционен корен на нейния светоглед:

«Зедно със всички съветски хора аз разделям гняв и негодувание, по повод масовите репресии, станали през 30-40-те години по вина на тогдашното партийно-държавно ръководство.»

На членката на на КПСС, «болшевичката» и «сталинистката» Н. Андреева и е мъчно, виждате ли, за диктатурата на пролетариата, болно и е за това, че съветските работници и селяни посмели да приемат сила, защитавайки своята свобода, независимост и самия живот от агентите на фашизма! Тя е възмтена и негодува — какво лошо тогава у съветските работници и селяни е било «партийно-държавното ръководство», успяло да организира трудовия народ на страната в борба против наглите окупатори и контрареволюцията, стремяща се отново да пороби народа в наемно робство! И това е дело на Горбачов, налили? Той койото червения кървав килим на международния империализъм разстла, лично излъскал по него всяка власинка за да могат Ротшилд и Рокфелер да преминат, за да им е по-удобно да грабят страната, заробващ бившия свободен съветски народ в безправие и нищета…

Но сама ли е в своя «гняв и негодувание» Н. Андреева? Уви и до днес ние слушаме за тези позорно-мъчни извинения от аналогични «комунисти» от гнили и разлагащи се отатъци от КПСС — от кпрфници, ркрпшци и пр., изпитващи «гняв и негодувание» за самоотбраната на нашите деди и прадеди, посмели да се съпротивяват на своя класов враг.

Н. Андреева признава в своята статия, че «темата с репресиите… засенчва обективното осмисляне на миналото». Тя се стреми към буржоазна безкласова «обективност», но до класово осмисляне на станалото тя не се вдигнала, така и оставайки завинаги продукт на хрушчовската дяснотроцкистска контрареволюция и меншевишки социал-фашизъм.

Що се отнася до марксизма-ленинизма, то тук е характерно изказването на Н. Андреева, което забележително показва, как тя го владее:

«Поддържам партийния призив отстоявайки честта и достойнството на първопроходците на социализма. Мисля че именно с тази партийно-класова позиция ние и трябва да оценяваме историческата роля на всички ръководители на партията и страната, в това число и Сталин.»

Или ценноста на Сталин е само в това, че той е бил «първопроходец на социализма», историческа личност, но не повече! И че това се отличава от тезиса, който днес се вкарва в масовото съзнание на руснаците объркани от фашистите и техните слуги социал-фашистите от КПРФ и РКРП «Сталин — държавник»? Да нищо абсолютно, това е едно и също!

Виждат личностите, но обратно не виждат обществените класи, интересите които тези личности изразяват и представят, това е, оказват се, «партийно-класовите позиции»! Къде повече? За какъв марксизъм тук може да става дума, когато напълно отхвърлено в него е историческия материализъм, диалектико-материалистическото разбиране за ролята на личността в историята и класовата борба?

А ето още прелюбопитно уточнение на Н. Андреева, показващо, какво за нея се явява главното в оценката на историческите личности:

«За мен, както и за много хора, решаваща роля в оценката на Сталин играят преките свидетелства на непосредственно сблъскващите с тях съвременници както по нашата, така и от страна на барикадата. Небезинтересни са именно тези последните.»

Не дело историческите личности, не историческата практика,  до такъв «пошъл» материализъм андреевите не се спускат, тях ги интересуват субективните мнения! Тези самите «мнения», от които днес вече изкарват отвътре навън и за които напълно пропада обективната истина. Даваш субективния идеализъм и агностицизъм — основа на махрово-реакционната идеология на империализма!

При това я интересуват Н. Андреева, преди всичко, мнението на класата на враговете, като Андреева подчертава това. Или свидетелствата на трудовия народ на СССР, работниците и колхозниците, нашите бащи и деди, които благодарение на ръководството на партията на болшевиките и в немалка степен лично на Сталин, като лидер на болшевиките в послеленинския период, заживели, накрая, като хора, забравяйки за глад, хлад, нищета, безконечно насилие и експлоатация, това всичко е боклук. А мнението на непримиримия класов враг на съветския народ Чърчил — това е следва да го приемаме на внимание, оценявайки сталинските дела, а значи и делата на цялата партия на болшевиките. Добра «марксистка»!

Ето още едно изказване на Н. Андреева, нагледно показваща, че историята на човешкото общество тя разглежда от идеалистически позиции:

«Всeки исторически деятел, кактo e известно, формирa конкретни социално-икономическими и идейно-политически условия, които определящо влияят на субективно-обективната селекция на претендентите, призвани са да решават едни или други общественни проблеми. Издигнал се на авансцената на историята, такъв претендент, за да «остане на вълната», трябва да удовлетворява потребностите на епохата и водещите социални и политически структури, да реализира в своята дейност обективната закономерност, неизбежно оставяйки «отпечатък» на своята личност на историческите събития.»

Активната роля на човешкото съзнание се отрича, личността «определящо» формира среда, външна, независеща от самата личност обстоятелства. Класи няма, класова борба като движеща сила на историческия процес няма, има «потребност от водещи социални и политически структури». Къде тук е историческия материализъм с неговата диалектика, питан? Той е изхвърлен, като ненужен.

Но ето накрая, Н. Андреева достига и до Перестройката.

«В центъра на много днешни дискусии, както си представям, стои един и същ въпрос — каква класа или слой от обществото се явява ръководеща и мобилизующа силата на перестройката?»

Коренен въпрос от това време, нали? Макар и поставен на криво, не по-марксически. Истинският марксист ще попита — в чии класови интереси се осъществява Перестройката и заявените в нейната рамка реформи? Но как отговаря на този, пуст и крив въпрос Н. Андреева? Никак! Tя избягва отговора, не знае какво да каже, повтаря един и същ въпрос, но в друга форма (выдел. — ред РП):

«Всичко това, по мое мнение, позволява да се направи извод, че главния и кардинален въпрос днес в страната за дискусия се явява въпроса — признава или не признава ръководната роля в партията, работническата класа в социалистическото строителство, а значи, и в перестройката. От тук и произтичащите теоретически и практически изводи за политика, икономика и идеология.

Производни на този ключов проблем на социално историческото миросъзерцание се явява въпроса за ролята на социалистическата идеология в духовното развитие на съветското общество.»

От цитираното е видно, че Н. Андреева не разделя интересите на съветската работническа класа и контрареволюционните реформи, издигнати под лозунга на Перестройката против нейните коренни класови интереси, че реставрацията в страната на капитализма тя искренно го счита за «социалистическо строителство» и не вижда, до какви разрушителни последствия вече са довели горбачовските реформи, не разбира с какво заплашват страната, умираща пред нейните очи. Не стига това, тя въобще не вижда острата класова борба в страната — великото историческо сражение между социализма и световния капитализъм, за нея това е само «проблем на социално историческо светосъзерцание», проблем на съзнанието, а не на битието!

За какво може да говори това? За какъв марксизъм? За какви комунисти? Ако даже у Н. Андреева, повторяме, към онзи момент е с най-радикалнолеви в страната (от тези, които се публикуват в това време), изобщо отсъствало не само разбирането на класовата същност на ставащото, но и обикновеното материалистическо разбиране на действителността?

Към края на статията вече не се налага да се удивляваме даже я съжаляваме за «далеч не социалистическия плурализъм», «извънсоциалистически плурализъм», който «обективно да спира перестройката в общественото съзнание». Вероятно, Н. Андреевa e била в неведение, че социалистически плурализъм няма, че плурализма— това е махрово-реакционна субективно-идеалистическа идеология на империализма, форма на идеологически фашизъм, призвана да доведе до заблуда пролетарските маси. Видно е че Н. Андреева искрено се безпокои за възможен неуспех на Перестройки, за вероятен неуспех на горбачовските контрреволюционни реформи и е готова да направи всичко за да помогне тя да се осъществи до край, в това число твърдо да поработи в областта на идеологията на полза на Перестройката. Ето защо тя завършва своята статия опирайки се на демагогията на Горбачов за «марксистко-ленинските» («творчески», както ние занем!) принципи, от които не трбва да се отстъпва и кланяйкис се на тази демагогия в вярност на своите широко известни в последствие заявления — «на това ще се опираме и ще стоим».

И трябва да кажем, че Н. Андреева тази своя клетва изпълни. Всички следващи години (над четвърт век!) тя твърдо стояла на своите субективно-идеалистически позиции, реакционно-буржуазни по своята класова същност, не отстъпвайки от нея нито стъпка, и в същото време обективно помагала отначало на завършване на процеса на унищожаване на съветския социализъм и СССР, а след това по закрепване и укрепване в постперестроечна Русия на капиталистическите производственни отношения.

Не е важно, правила ли го е това от глупост, поради своето политическо невежество или за определена награда от световния империализъм. Важното е че нейната лъжлива идейна платформа, като следствие, сериозни политически грешки обективно изпълнили функцията на канализация на политическата енергия на тази част от членовете на КПСС, в които още било останало нещо комунистическо, което чувствали чужди и се опитвал с това да се борят.

Тази статия на Н. Андреева била обявена за «манифест на антиперестроечните сили», около която на 13 юли 1991 година от членовете на КПСС, противостоящи на курса на Перестройката,  било образувано отначало Всесъюзно общество «Единство — за ленинизъм и комунистически идеали», а след това «Болшевишка платформа в КПСС»[8], от която в последствие се отделила личната джобна «политическа партия» на Н. Андреева с претенциозното име «ВКПБ»http://vkpb.ru/.

3.

Ako си мислите, че Н. Андреева е била уникум за перестроечния СССР, то вие силно грешите. Тя е била напълно за себе си типична фигура — средностатистически късносъветски «марксист-ленинец» хрушчовсо разлял се с базовото вузовско МЛ-образование.

Всъщност в тази т. н. «Болшевишка платформа в КПСС» ръководители на идеологическата комисия била още една небезизвестна днес лява деятелка — Т. Хабарова. И ако Н. Андреева е кандидат на техническите науки, химик по професия, могла в марксизма да се обърка и загуби, нещо да не разбере, то Т. Хабарова, след заминаването на Н. Андреева възгласила «Болшевишката платформа»,  — тя е патентован съветски философ, обществовед, има научна степен кандидат на философските науки. Тя по ранг трябва да знае марксизма-ленинизма назубрено.

А как тя го е «знаела» и «знае», в това може да се убедим, поглеждайки на основните и дела: десетилетия тя се носи с идеалистическия тезис за «окупацията на СССР» от чуждестранни държави; и до сега вярва в съществуването на съветския народ и СССР, и от такива наивни утопични субективни идеалисти, като нея самата, организирала  «Движение граждани на СССР» (Съезд граждан СССР) http://cccp-kpss.narod.ru/.

Ето няколко документа, приети на тизи «Конгрес»[9] на фантоми (самото име на документа говори много):

— Постановление «За статуса на СССР, като временно окупирана страна»

 — Постановление «За невъзникване на права на частна собственост на обектите на общонародно достояние на СССР.

Класовата същност на «хабаровския марксизъм» (даже такъв термин се е появил в лявото движение на РФ!), този утопизъм и откъснатост от реалния живот е толкова очевидно на всеки адекватен човек, че и смях не предизвиква, затова няма да обръщаме внимание на тази позорна аля-комунистическа порнография. И така е ясно, че този субективен идеализъм, и марксизъм там няма.

Но може би преди Т. Хабарова е била друга и само след много години след Перестройката тя е отишла далеч от материализма? За съжаление, не. Нейният идеалистичен светоглед се е появил по време на нея.

Ето един малък факт от нейната биография. На 17 октомври 1987 година Хабарова пише Открито писмо до Генералния секретар на ЦК КПСС М. С. Горбачов «Сталинизмът» ли е виновен?»http://cccp-kpss.narod.ru/arhiv/soprobes/stali/gorbu.htm В това писмо Т. Хабарова призовава Горбачов, контрареволюционера и ярък класов враг на съветската работническа класа, към… честна и открита дискусия по икономическите въпроси!  Като алтернатива на започнатите икономически реформи Хабарова дава свое предложение — отказ от «фондовия принцип на доходообразуване» на съветската социалистическа икономика, приета в съответствие с реформата от 1965 година, и връщане към «социалистическа модификация на стойността», уж действала при Сталин.

Някои изводи на Хабарова в това писмо показват, че тя е била близка до разбирането на класовата същност на събитията, ставащи в страната, но пълна картина за ожесточената борба революция и контрареволюция тя поради идеалистически светоглед да види и разбере не и се удало.

Да кажем, Хабарова доволно точно описива тактиката на борбата на контрреволюцията с социализма в сферата на идеологията, показвайки, как върви психологическата обработка на съветските трудещи се към Перестройката:

«…да се сътвори някакъв жупел от Й. В. Сталин и т. н. «сталинизъм», да се изобрази исторически необходимия и неизбежен разгром на вътрешнопартийната политическа оппозиция през 30-те години като едва ли не безпричинни «масови репресии», като «сталински престъпления»; под тази надпи се хвърля кал и на социализма, като такъв, започва да се мисли, че уж под ръководството на Й. В. Сталин сме построили «нещо, което не е трябвало», не съответстващо, уж на «същностните характеристики» на социалистическия начин на живот; отново изкараната на света божия…. множественост, като «модел» на социалистическо строителство, така и тяхното идейно обоснования; и накрая, като някакъв «нов», «демократически» модел се приема да се каже на хората нещо гъсто пропито с дребнобуржоазен нафталин с 60 годишна давност и имаща със социализма в неговия класически, марксистско-ленински облик само чисто фразеологическо родство.»

Но описвайки целия механизъм на тази обработка, класовата същност Хабарова не разбира — вещите със свои имена тя не казва, буржоазната контрареволюция не вижда, не я разбира, че това не е просто «нахвърляне на хората» «някакъв «нов», «демократичен» модел», а именно да се свали цялата социалистическа икономическа и политическа система и процесите на реставрация на капитализма.

По аналогичен начин Т. Хабарова се е загубила в три оценки на историческите събития, станали в СССР в 50-60-те години:

«Регресивното развитие, изпълнено с кризи, започна… не в «сталинските времена», а с икономическите «иновации» на Хрушчов (разрушаване на нормалната за социалистическото народно стопанство отраслова система на управление) и окончателно разгърнатата «реформа» от 1965 година – когато било предприето наистина зашеметяващ по своето безмислие опит да се реставрира в социалистическата икономика частнособственичен «фондов» принцип на доходообразуване в замяна на марксически   трудов , а механизма на действие който, в главните негови черти, към 40-те – 50-те години партията и Съветската държава вече напипали. Но разбирането на нашите управляващи, след Й.В.Сталин се оказали недостъпни на тази световноисторическа по своя мащаб новост в икономическото строителство – самият факт на намиране на социалистическа модификация на стойността, истинско-социалистическа «схематика» на функционирането на стоково-парични отношения– и заедно с това за да се закрепи на завоюваното решающе на социално-икономическия «плацдарм», със свои очи откриващ пътя към комунизма, се получило допускане на тежко тридесетгодишно връщане назад.

«Разлагащият се в нашето общество труп»,– … това не е «сталинизма», а икономическото «реформаторство» в края на 50-те — средата на 60-те години, дясноуклонно по своето класово-социално съдържание.»

Хабарова  счита «десният уклон» «класово-социалното съдържание» «»реформаторството» в края на 50-те — средата на 60-те години». Но разновидността на уклона («десен», «ляв» и т.н.) — това е форма, чрез която се изразява неговото дребнобуржоазно класово съдържание. «Десният уклон» — това не е обществена класа, обществената класа е дребната буржоазия, дребнобуржоазния слой от населението, които и пораждат такива уклони.

Вярно указвайки, че всичко лошо в страната е от Хрушчов, но съзнателните действия на контрареволюция, класовия враг и класовата борба Хабарова не вижда. За нея причината за цялото «недомислие» на «нашите правители»: отначало Хрушчов, вината на когото е в това, че той «разрушил нормалната за социалистическото народно стопанство отраслова система на управление», а след това видимо Брежнев, допуснал «»реформата» в 1965 година» с нейния «частнособственически «фондов» принцип на доходообразуване в замяна на марксистския трудов». Според мнението на Хабарова, порочния «фондов принцип» и довел съветската икономика до «регресивно развитие, изпълнено с кризи». В рамките на такъв идеалистичен светоглед следва напълно логичния извод: с контрата не трябва да се борим, защото тя не съществува, а решаването на проблема може да е леко и просто — нужно е само да се замени «фондовия принцип» с измислената от Хабарова «социалистическа модификация на стойността» (диалектиката на стоково-паричните отношения при социализма тя така и не разбрала!), и работата е ясна — СССР ще се развива със седемилни темпове, а съветския народ със стройни редици ще влезе в комунизма.

Ето тази зацикленост на Хабарова на «отрасловата система на управление», «фондовият принцип на доходообразуване» и прочие форми на организация и система на отчитане на икономиката, тяхната абсолютизация и изваждане едва ли не в за основен принцип на цялото социалистическо строителство е нищо повече, от богдановщина, отгласък на «цялата организационна наука» на А. Богданов. Това е разкритикувал още В.И. Ленин, като субективен идеализъм на махистския тип. Такъв порочен идеалистичен светоглед и не позволявало на «марксистката» Хабарова, кандидат на философските науки, да разглежда контрареволюцията, правеща своето черно дело пряко пред очите ни.

Но от къде се появяват тези съветски марксисти? Къде се е загубил диалектическия материализъм — научния светоглед на работническата класа, с помоща на който болшевиките направиха революцията, побеждаваха класовия враг в гражданската, Великата Отечествена, по време на НЕП-а, издигнали страната от руините, осъществили индустриализация и колективизация, благодарение на което трудовия народ на страната на Съветите задълго забравил за глад, хлад и нищета?

Може би Н. Андреева и Т. Хабарова — са изключения? Уви… Ето още един пример, «по-висока» категория.

Продолжение следует

[1] https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/#comment-25904

[2] https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/#comment-25937

[3] https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/#comment-25939

[4] https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/#comment-25943

[5] https://work-way.com/blog/2018/01/29/o-predlozhenii-uchitsya-marksizmu/#comment-25951

[6] См. в кф «Великий гражданин».

[7] https://docviewer.yandex.ru/view/209030473/?*=rjVnS5dATwB1%2BLY4PPARwp3KPnF7InVybCI6Imh0dHA6Ly9oaXN0dmVzdG5pay5wc3UucnUvUERGLzIwMTcyLzExLnBkZiIsInRpdGxlIjoiMTEucGRmIiwidWlkIjoiMjA5MDMwNDczIiwieXUiOiIxOTM0MTY0NzMxNDc5NTQ5NDY5Iiwibm9pZnJhbWUiOnRydWUsInRzIjoxNTE3NzYxMDE5Njc2LCJzZXJwUGFyYW1zIjoibGFuZz1ydSZuYW1lPTExLnBkZiZ0bT0xNTE3NzYwOTk0JnRsZD1ydSZ0ZXh0PSVEMSU4NCVEMCVCNSVEMCVCMiVEMSU4MCVEMCVCMCVEMCVCQiVEMSU4QyVEMSU4MSVEMCVCQSVEMCVCOCVEMCVCOSUyMCVEMCVCRiVEMCVCQiVEMCVCNSVEMCVCRCVEMSU4MyVEMCVCQyUyMCVEMCVBNiVEMCU5QSUyMDE5ODglMjAlRDAlQjMmdXJsPWh0dHAlM0ElMkYlMkZoaXN0dmVzdG5pay5wc3UucnUlMkZQREYlMkYyMDE3MiUyRjExLnBkZiZscj0zNSZtaW1lPXBkZiZsMTBuPXJ1JnNpZ249MDdjYjMyMTI5MmZkYWZlOGI0YjU2YzkxNTg0NGJkYTYma2V5bm89MCJ9&page=5&lang=ru

[8] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%B2_%D0%9A%D0%9F%D0%A1%D0%A1

[9] См. Постановления Съезда граждан СССР второго созыва /27 октября 2001г./. М. 2003.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1682642
Постинги: 2369
Коментари: 326
Гласове: 469
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930