Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03 12:00 - Антинародните закони във фармацевтиката и "търгашите"-фармацевти
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
0



В края на декември 2017 година Минпромторг предложил http://regulation.gov.ru/projects#npa=76605 да се приеме законопроект «За внасяне изменение във Федералния закон «За обръщение на лекарствени средства» и изменение в чл. 2 от Федералния закон «За основите при охрана на здравето на граждите в Руската Федерация» в част търговията на дребно с лекарствени препарати». Същността на новия закон е в това да се даде на продуктови търговскиорганизации (магазини, супермаркети, хипермаркети и т.н.) възможност да съхраняват и продават безрецепторни лекарствени средства.

Ситуацията на на фармпазара на РФ е такъв, че около 70% от препаратите в аптеките са безрецепторни препарати. При това оборота на аптеките от продажбите на тази група препарати е окло 50%. За пример през 2017 год тий е бил https://www.rbc.ru/newspaper/2017/12/22/5a3b722e9a79475b897505f3, 51% от продажбите, в парично изразяване това са 440 млрд руб.

Тези 440 млрд руб. дълго време не дават покой на крупните търговски вериги, като X5, «Магнит» и др., зад които стоят известни в страната олигарси. Сума немалка даже за доларови милиардери – почти половин трилиона рубли (7-8 млрд. долара), защо да не си явзема за себе си? Още повече реализацията на лекарства е дело безпогрешно: хората ще боледуват, а значи лечениео и купуване на лекарства ще има.

Подобна инициатива Минпромторг, отстояващо интересите на крупните търговски монополи на страната, се издигаха три пъти: в 2009[1], 2014[2] и в 2016 г. Днес ние наблюдаваме четвърти опит да се захапе лакомия къшей от пазара на продажба на лекарствени препарати. Но този път Минпромторг има всички шансове да осъществи замисленото, дори даже Миникономразвитие и ФАС застанали на негова страна[3].

С какво се мотивират Минпромторг и Миникономразвитие на внесените поправки в закона «За обръщение на лекарствени средства»? Миникономразвитие счита новия закон

«насочени, както на развитие на конкуренцията на фармацевтичния пазар, така и на повишаване на достъпността на лекарствени препарати за крайния потребител».

А Минпромторг добавя:

«Ние се надяваме, че хората ще могат по достъпен начин своевременно да попълват домашните аптечки. Особенно удобна е покупката на лекарствата в търговските точки за работещата част от населението».

Едновременно с този закон ФАС, обслужва интересите на крупния капитал, смята да задължи всички руски организации, търгуващи с лекарственни средства, да предлагат на купувачите преди всичко евтини руски аналози, а и фармпрепарати.

Ще си кажете, че новите закони, които се канят да се приемат от буржоазната власт, позволява на трудещите се да икономисат време и пари за придобиване на лекарства, а руските министри действително се замислят за народа.  Но какво става всъщност?

Hoрата, не свързани с медицината, а понякога и свързани (вече не е рядко да се срещне човек, имащ висше медицинско образование, което сериозно счита, например хомеопатията и хомеопатичните средства — методи за лечение) лошо разбират, какво представляват лекарствата, как те работят и с какво се отличават едни от други. Обикновено се приема във внимание само един критерии – цена. Но това не е така просто.

Фармпрепаратите се състоят от активни (действащи) вещества, които оказват лечебно въздействие на човешкия организъм и различни вспомогателни вещества, които могат пряко да влияят на разнообразните параметри на действие на лекарствата, например на биодостъпност, продължителност на действие, намаляване на риска от странични ефекти и др.

Съществуват оригинални препарати, на които действащите вещества се произвеждат от фармкомпании «открили» сами, и генерици – копия на тези оригинални препарати. При първата регистрация на оригиналния препарат, неговия създател дава защитен патент за няколко години пазещ собственика-капиталист от посегателството на своето лекарство от другите капиталисти. След определен срок от този патент изтича, другите фармкомпании получават легална възможност да произвеждат и продават аналогични препарати със същите активни (действащи) вещества.

Капиталистът — собственик на оригиналния препарата се отписва да избие от своите разходи за научно-изследователска работа по създаването на  препарата, изкарването на пазара, реклами и пр., устанояват на своя препарат доволно висока цена. А производителите генерици получават формулата с действащите вещества в готов вид, без особенни разходи: произвеждайки до необходима лекарствена форма — таблетки, мазила, капсули и т.н., и получавайки за себе си желаната печалба. Затова цените на копията на оригиналните препарати винаги са по-евтини.

В различните препарати се влагат суровини с различна степен на очистка и произход. Най-некачественни традиционно се считат и действително се явяват китайските суровини. Те са евтини, от тях може да се произвеждат свръхевтини препарати и значи да се получваа от продажбите огромни печлаби.

Mного евтините руски препарати, струващи често 10-20 рубли, също обикновено са с много ниско качество. Често у тях няма даже облошка за защита на лекарствата от действия на киселини и стомашни ферменти. А това влияе на усвояемостта на тези лекарства в стомаха, защото лекарството просто «не отива» до стомаха, реагирайки с веществата в стомаха, което не е благоприятно за човешкото здраве. В състава на такива препарати има само минимума, необходим за формирането на таблетките. Естествено, че лечебния ефект от такива лекарства е ниско.

Заради некачествената суровина лекарството може да има много дълъг проявяващ ефект, което може да доведе до загуба на времее при лечението и преминаването на  болеста в хронична форма или до появата на съпътстващо заболяване. А може да се случи и така, че основния лечебен ефект даже да не се прояви, но «страничния ефект» да разжъвти като цвете, което нанася вреда на здравето на човека, вместо да му помогне.

А тези лекарства не са руски — те само се произвеждат на територията на Русия. А заводите, произвеждащи тези лекарства, принадлежат на чуждестрания капитал, който е излупил бившите съветски фармацевтични фабрики и наложил на тях своите капиталистически порядки, в това число по отношение на качеството на произвежданата продукция, произвежданана естествено, само за руския пазар – в зависимата, практически колониална страна, която сама вече малко нещо произвежда и е доволна все пак, че я галят с господарски ръце западните монополи. Компанията Верофарм, например се явява собственост на американската корпорация Abbot, на която принадлежат 98,3% от всички акции на Верофарм[4]. Компанията Фармстандарт – принадлежи на кипърската компания Augment Investments Ltd, 100% акции[5] и т.н.

Ако бъдат приети по-горе указаните закони, на фармпазара на Русия ще се появи огромно количество нови точки за реализация на лекарства, които практически никак няма да се контролират. За никой не е тайна, че в продуктовите магазини често не се съблюдават СанПин, не се води правилно работа със сроковете на годност на продуктите, в нередки случаи не се съблюдават сроковете на годност. Как тогава продуктовите магазини ще могат да следят за лекарственни препарати, съхраняването на които в продажбите на дребно изискват специални условия и немалки знания? Никак.

Огромното количество нови точки на продаване ще облегчи фалшификацията на продукцията, защот няма да има кой да контролир такова голямо количество точки. Росздравнадзор просто не може. Към това ще добавим, че от всякакви контрольори крупните търговски монополи лесно се откупват, което те и по принцип извършват — и това също не е за никого секрет.

Такa също отивайки в магазина за лекарства, купувача няма да получи никаква квалифицирана консултация от фармацевта, защото фармацевти в магазините на дребно няма да има. И тъй като нашето население основно има много малко познания по медицина и лекарства, хората ще купуват първото, попаднало им под ръка, което отново ще удари по тяхното здраве.

Разбираемо е и друго, че тези нови закони, ако те бъдат все пак приети от действащата власт, ще доведат до разоряването на много малки аптеки и малки аптечни мрежи, а значи до уволняването на много хиляди сътрудници,  работещи днес в тях.

За да се ускорят тези приятни за търгоските монополи процес и изключи възможността да се преживее на фармпазара на малките специализирани търговски фармпредприятия, руската власт е измислила нов ход: аптеките сега се задължават да предлагат на всички купувачи евтини «руски» аналози, които в болшинството си не могат да се сравняват с импортните препарати-оригинали. А това не е шега. Защото едно лекарство за главоболие за 20 рубли, направено от некачественна, неочистена суровина, и съвсем друго е лекарство за регулиране на честотата на сърдечния пулс.

Купувачите- основно старото поколение, прекрасно помнят «копеечните» качественни лекарства в СССР. Те и до сега наивно са убедени, че съвременните руски евтини препарати не отстъпват. Но в СССР лекарствата се произвеждаха за да удовлетворяват потребностите на трудещи от лекарствени средства, за да може действително да помогнат на хората да се излекуват, докато в капиталистическата РФ действителност за крупните и жадни капиталисти e важно получаването на максимална печлаба. За хората никой не мисли!

Качеството на съвременните руски и съветски лекарства е съвършенно несопоставимо! Аз като професионален фармацевт много често ми се налага да слушам жалби на хора, особенно по-възрастни, че лекарствата им не помагат, те молат да им дам «нашето, съветско», което преди добре им помагало и аз съм принуден да им отказвам, отлично разбирайки, че днешното руско лекарство не само че няма да им помогне, а може и да им навреди. А днес на мен и моите колеги ми казват фактически да лъжа хората в очите, предлагайки им тези, меко казано, съвсем не полезни лекарства!

Освен фалшификати и влошаване здравето на населението тези  висшеуказани нововъведения на властта могат да доведат не до намаляване цените на фармпрепаратите, а до тяхното поскъпване! Преди всичко, поскъпването на тези самите евтини «руски» аналози. Защото в гонене от крупните магазини на дребно на максимална печалба ще се купуват големи количества от фармпроизводителите ще доведе монополите в продажбите на дребно почти еднолично да контролират цените на дребно на лекарствата, а значи да ги вдигат до степен на които издържат джобовете на купувачите. Ето го и «съдействието за развитието на конкуренцията» на фармпазара и «осигуряването на достъпност на лекарства за населението».

Всички тези антинародни закони в не малка степен удрят и по аптечните работници. Професията фармацевт със силите на собствениците на аптечни мрежи, които се стремят да преживеят на пазара, стремително се превръщат в обикновени неслабо експлоатирани продавачи-касиери, обременени с ненужни му в работата знания за лекарствата. По време на семинари фармацевтите ги учат на разнообразни раздели от фармацевтиката, изготвяне на лекарства по индивидуални рецепти, дават даже клиника и патология — знания, които уж трябва да способстват за подобряването на здравето на хората, избавянето им от болести. Но какво го очаква в аптеката след започване на работа? Бъдещият фармацевт е уверен, че помага на хората да решават техните проблеми със здравето, ще общува с лекари по повод изписване на лекарства, съвместно с тях ще взема решения по отпуснати  дозировки от препарат и т.н. А всъщност него го чака каса, «стока на деня», «стока на седмицата», «стока на месеца», «мотивационна програма» (фармпроизводителят е предплатил на аптечната мрежа приоритет в продажбата на свои лекарства, във връзка с което работодателя изисква от фармацевта продажбата на тези препарати най-вече преподнасяйки го като средство за увеличение на «своя» фонд заплата), продукти под бренда на аптеката и… «не забравяйте носните кърпички»! За човека – купувач, болен човек, на който трябва да се помгне и който няма у кого повече да проси помощ – никой и не мисли! Само печалби, приходи, оборот…

Чeсто випускниците от фарм-факултетите ги уволняват след половин-една година, не издържайки такова откровено търгашество, спуснато им от офиса на аптечната мрежа. Понякога се достига пряко до маразъм – продажба в аптеката на обикновени бонбонени изделия, което се явява пряко нарушение на всички съществуващи инструкции, в съответствие с което в аптеката могат да присъстват само стоки от списъците с аптечен асортимент.

Новите закони още повече подкопават авторитета на професията фармацевт. Те заставят собствениците на аптеки и аптечни мрежи уж за съхранение на своите печалби в условия на жестка конкуренция с продуктовите магазини да изсмучат от своите фармацевти всички сокове.

Днес никой не се удивлява от наличието на камери и микрофони не само у касите, но и във всички места в аптеките! Жените-фармацевти се възмущават от това, че им се налага да се преобличат пред всевиждащото око на видеокамерите. Защо е направено това? Може би за унижение на наемния персонал? Друго обяснение за мен просто няма.

При осъществяването на отпускане на лекарства се изговярят стандартни фрази, коит трябва да говори фармацевта на купувача на един или друг стадий от процеса на покупка. Едновременно има глоби за несъблюдение на тези «стандарти». От фармацевтите-хора правят машини, даващи лекарства за пари. Нормално, по-човеши с купувача да се поговори става невъзможно. Говори се само нужното. Стъпка в ляво, стъпка в дясно – разстрел.

В крупните аптечни мрежи вече не е рядко да се видят в търговските точки почти идентични роботи-фармацевти, еднакво поздравяващи, еднакво задаващи въпроси и еднакво изпращащи се. В една аптечна мрежа аз лично прочетох списък от глоби, сред които бяха и такива, като:

  • «неправилна, “закрита” поза на фармацевта на касата»,
  • «поздрaв различен от “здравейте, с какво мога да ви помогна?”»,
  • «отсъствие на усмивка при общуване с купувачите»,
  • «фармацевтът не е предложил пакет за опаковка на стоките» (по принцип, тези пакети са платени и по инструкция аптеките нямат право да търгуват с пакети — те не влизат в аптечния асортимент) и т.н.

Един от най-лошите и вопиещи факти на угнетение на фармацевтите се явява отказа от работодателя от сключване на договор с компания-утилизатор на лекарствени средства. Вместо това работодателя заставя фармацевта сам да изкупува лекарства с изтекъл срок на годност (неважно, рецепторни или безрецепторни) под предлог, че фармацевта в аптеката сам е виновен – «не на време е реализирал стоката»!

Но как може «на време» или «не на време» да се реализират рецепторните препарати, когато рецептите на тях се изписват от лекарите, а не от фармацевтите? Може да се каже, че това е абсурд. Но това не е абсурд, това е капитализъм. Това е нормална логика на капиталиста, частния собственик, за който съществува само една ценност в живота – печалбата. Изхождайки от това за него е логично, разумно и рационално всичко, което я увеличава и глупаво, когато тя намалява. Ето защо цялата работа на фармацевта в голяма част от аптеките се свежда до постоянен контрол на срока на годност на лекарствата и тяхната своевременна продажба, по-точно откровенно натрапване на купувачите.

Фармпазара на Русия- страна зависима, полуколониална, наводнена с огромно количество «фуфломицини» и никому не известни БАД. В страната ни се внася всякаква мръсотия, която е неудобно да се реализира в «цивилизованите» страни от капитализма. Тези препарати никой не купува, но аптечната мрежа упорито сключва  договори с производителите на техните компании, имайки с реализацията на такива препарати немалки «дивиденти». Фармацевтите не обръщат внимание на такива «лекарства» докато не започне да им изтича срока на годност. След което те са принудени да предлагат тези препарати на посетителите на аптеки, за да не плащат за тях самите, от своите заплати.

Проблемът на срочните препарати е поставен толкова широко, че даже уволнявайки се фармацевта често е принуден да заплати няколко хиляди рубли от дължимия му разчет пари «за сметка на изтичащи срокове на препарати», или за препарати, които ще излезят от срок в близките примерно три месеца, считайки с момента на уволнение на фармацевта. Работодателите обясняват това наказание на работника по следния начин – за това, че «не навреме ги е реализирал». Така стопаните на аптечните мрежи икономисват много милиони, систематично недоплащайки на работниците на аптеките (глоби за неправилна поза, неизказани по длъжност на инструкции фрази и др.) и хвърлят на тях разходите за утилизация на лекарствата.

С тaзи утилизация на лекарствата има още един немалък проблем, вече не паричен, а екологичен. Работата е в това, че за да не купи под натиска на стопанина на аптеката «навреме нереализирания» препарат, фармацевта, на който той съвсем не е нужен,  просто го хвърля в кошчето с боклук. А това не е шега. Лекарствените средства не са битови отпадъци. Tова е химия, и често опасна. Такъв способ на «утилизация» на лекарства води до немалки екологически последствия. Да кажем изливането на антибиотик (в суспензия) може да замърси водохранилища, като повиши в околната среда резистентността на бактериите, а това може да доведе до появата на модифицирани инфекции, които не се знае как ще се лекуват. Таблетки и капсули, пакети и мазила и т.н. лежат на рафтовете, изложени под въздействието на слънце, дъжд, студ, пек, бактерии и пр. Те гният и се разлагат, заразявайки почвата с най-различни вещества — продукти от своя разпад.

При товa и до сeга не е ясно, как следва да се утилизира фармацевтичната продукция и нейните отпадъци. Правилата за унищожаване на недоброкачествените лекарственни средства, фалшифицирани лекарственни средства и контрафактни лекарственни средства, утвърдени от Постановление на РФ Правителство от 03.09.2010 N 674 (в ред. от 04.09.2012)[6] регламентира утилизация само на пречислени в имена типове фармпрепарати. Но никъде няма и дума, как следва да се постъпва с фармотпадъците– просрочени препарати и побобни продукти от произведени лекарства. Получава се че компаниите-утилизатори при осъществяване на своята дейност се ръководят от своите собственни възгледи за унищожаване на лекарства. Както им бъде изгодно, така и ще унищожават, независимо от екологията на страната и здравето на нашия народ.

Какъв е изхода от това положение?

Уверен съм, той е само един – социализма. Фармацията при капитализма не е способна да изпълни своята първа и главна функция – да удовлетвори потребностите на хората от лекарства, които помагат да се лекуват от болести. Фармацията при капитализма – това е средство за вземане на последните пари от трудещите се. При това всички нови и нови мерки по «оптимизация»  на производство и търговия на лекарства още повече удрят по здравето на трудовия народ, по осигуряване на евтини и качественни лекарства.

Само в социалистическо общество фармацията действително помага на трудещите се, а не ги трови с имитация на лекарства, заради получаване на печалби за капиталистическите производители и търговци. Само социализма действително ще реши проблема с достъпност и качество на лекарственни средства – ще позволи на медицината действително да лекува хората, а не да усилва тяхната болест.

Прекрасeн пример зa това, как се е осъществявало и работело е Съветския Съюз. В СССР е имало разгърната мрежа от аптеки в цялата страна, започвайки от крупните градове и завършвайки в малките села. Всички най-нужни и основни лекарстваа били достъпни даже в най-отдалечените места на Сибир, не само в Европейската част на страната. Широко са били представени аптеки, произвеждащи лекарства по индивидуални рецепти. Такива препарати се подбират специално за конкретен пациент с неговите конкретни заболявания, съхраняват се с много малък срок, но при това притежават отличен лечителен ефект и имат много ниска стойност. Затова и ги закриха в капиталистическа РФ, като «нерентабелни», или пречещи на крупните световни фармацевтични кампании за завладяване на руския пазар на лекарства.

Знанията на фармацевта в областта на фармацията ще застанат при социализма на първо място, от касир, той ще се превърне отново в специалист в областта на осигуряването на населението с лекарства, които действително лекуват, а не тровят.

Такъв идиотски проблем, като проблема на срочните препарати, при властта на трудещите се и обществената собственост на средствата за производство просто няма да има. Работническта класа няма да трови сама себе си съ срочни лекарства и замърсява екологията на родната земя. A капиталистите плюят на Родината и народа и мислят само за своите печалби, а работническата класа мисли за благото на целия народ, за благото на бъдещите поколения. Затова тя осигурява всички необходими средства и способи за екологично чисто унищожаване на лекарства (а може и тяхната преработка в производството!). И няма да заставя фармацевтите да плащат от своя джоб за «не на време реализирани» препарати.

Затова, въпроса със здравеопазването на народа и фармацията, като нейна важна и същественна част, въпросът за достъпността и качеството на лекарствата е възможно да се реши само във връзка и на почва социална революция, когато на първо място се поставя максималното удовлетворение на потребностите на обществото и на база висшите наука и техника, а не максимална печалба, както е днес при капитализма.

Виливс А.

[1] https://www.kommersant.ru/doc/1250748

[2] https://www.vedomosti.ru/newspaper/articles/2014/06/27/v-magazine-kak-v-apteke

[3] https://gmpnews.ru/2017/12/minekonomrazvitiya-podderzhivaet-zakonoproekt-o-prodazhe-lekarstv-v-magazinax/

[4] https://ru.wikipedia.org/wiki/Верофарм

[5] https://zachestnyibiznes.ru/company/ul/1060274031047_0274110679_AO-FARMSTANDART

[6] http://recyclemag.ru/article/chto-delat-s-prosrochennymi-lekarstvami




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 282004
Постинги: 854
Коментари: 96
Гласове: 170
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031