Ще си кажете обикновени въпроси най-вече за бившите съветски хора, а и за тези с твърди комунистически убеждения.
Но, както се оказва, простите истини често биват най-сложни за разбиране.
Разбира се ние знаем, че Червената Армия защитава съветския народ от врагове. Но в пълен обем смсъл и същност Червената Армия пред нас се открива след материалите на XV конгрес на партията, когато един от участниците казал следното:
«Погледнете на чуждестранните делегати, идващи зад граница — те оглеждат заводи, фабрики, като много се възхищават, но най-голям подем те изпитват, когато на Червения площад теи виждат, как вървят безкрайни колони от нашите въоръжени работници — Червената армия. Защото именно Червената армия ярко, нагледно символизира за тях наличността у нас на държавната власт на пролетариата. Профсъюзи, клубове, демонстрации, пионери и т. н. — всичко това го има и у тях. А това, което пролетариата в другите страни го няма е своя въоръжена армия.
Аз видях старите задгранични деятели на революцията, които с удоволствие разглеждали нашите фабрики, клубове и т. н., но на трибуната на Червения площад те изпитвали вече не толкова удоволствие, те били потресени, те стояли и плакали, когато пред тях преминавала Червената армия, те едва сдържали сълзите в своите очи, че доживали до това, че работническата класа достигнала до такава мощ.»[1]
Нима? Помислете, плакали! Защо? Чуждестранните комунисти и работници, гости на Съветската страна, плакали защото те живели в капиталистическо общество и постоянно подлагани на всякакви унижения, притеснения и експлоатация, на своя гръб изпитвали, което означава че са без защита, когато против тебе е цялата сила на буржоазната държава с неговите лъжливи закони, продажни съдилища, чиновници и журналисти, верните псета на полицейската, затворническа и политическа охрана, да не говорим за самите капиталисти, които само и търсят и повод, че да ти вземат и малкото изкарани пари и да те оставят теб и твоето семейство без къшей хляб. Те разбирали, колко е важно, когато теб те защитава «човек с оръжие» — въоръжени отряди от такива като теб, работници и трудещи се, които не позволяват на никого — никакъв капиталист и фашист да се подиграва над теб и другите хора на труда. Които не позволяват да се вземе и последния къшей хляб от гладния, да се лиши от приют бездомния, да се откаже медицинска помощ на болния. Те разбирали, че това е и истинското щастие на човека на труда — да имаш такава армия, надеждна опора и защита пред лицето на всички и всякакви експлоататори и угнетители.
Как се е създала тази първа в света Червена Армия — Великата защитничка на съветските работници и селяни?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ЧЕРВЕНА АРМИЯ (РККА)
Съдържание:
I. Основни етапи в историята на Червената армия
Червената армия в периода 1918—23 г. — Червената армия в периода 1924—28 г. — Червената армия в периода на първата сталинска петилетка (1929—1932 г.). — Червената армия в периода на втората и трета сталински петилетки.
II. Организация и техническо въоръжение на съвременната Червена армия
III. Комплектоване на Червената армия и преминаване на службата
IV. Личен състав на Червената армия и задължения на военнослужещите
V. Партийно-политически органи и политработа в Червената армия. Съветска воинска дисциплина
VI. Бойна подготовка на Червената армия
VII. Червената армия — армия на съветския народ
VIII. Ленин и Сталин — организатори и вождове на Червената армия
Червената армия заедно с Военноморския флот, граничните и вътрешни войски представляват въоръжените сили на Съюза на Съветските Социалистически Републики, предназначени за защита на социалистическата държава на работници и селяни. «Червената армия представлява особенна, още никога в историята на човечеството невиждана армия» [Ворошилов К., Реч на XVIII Конгрес на ВКП(б), 1939, стр. 24]. Това е армията на първата в света социалистическа държава; тя се явява опора на Съветската власт, мощно оръдие на диктатурата на пролетариата. По своята социална природа и предназначение, по своята организация и методи на подготовка Червената армия е армия от нов тип, коренно отличаваща се от всяка друга армия на капиталистическите държави. Особеностите на Червената армия и източник на нейната сила с пълнота е характеризирал др. Сталин в реч на тържествения пленум на Московския съвет, посветена на десетгодишнината на Червената армия.
«Първата и основна особеност на нашата Червена армия се състои в това, че тя е армия на освободените работници и селяни, тя е армия на Октомврийската революция, армия на диктатура на пролетариата. Всички други съществуващи армии, какъвто и състав да имат, те се явяват армии утвърждаващи властта на капитала… За разлика от такива армии, нашата Червената армия има тази особеност, че се явява оръдие за утвърждаване на властта на работници и селяни, оръдие за утвърждаване диктатурата на пролетариата, оръдие за освобождаване на работници и селяни от игото на помешчици и капиталисти. Нашата армия е армия за освобождение на трудещите се…
Втората особеност на нашата Червена армия се състои в това, че тя е наша армия, явяваща се армия на братство между народите на нашите страни, армия на освобождаване на угнетените народи на нашите страни, армия за защита свободата и независимостта на народите на нашите страни…
Накрая третата особеност на Червената армия. Tя се състои в дух на интернационализъм, в чувство на интернационализъм, проникващ цялата наша Червена армия… Силата на нашата Червена армия, другари се състои в това, че тя възпитава от първия ден на своето раждане в дух на интернационализъм, в дух на уважение към другите народи, в дух на любов и уважение към работниците от всички страни, в дух на съхранение и утвърждаване на мир между страните. И именно затова, че нашата армия възпитава в дух на интернационализъм, в дух на единство на интересите на работниците от всички страни, именно затова тя, нашата армия се явява армия на световната революция, армия на работниците от всички страни» (Сталин, За трите особености на Червената армия, 1938, стр. 4 и 6—7).
Червената армия е създадена от партията на Ленин-Сталин. «Партията се гордее, че и се е удало да създаде с помоща на работници и селяни първата в света Червена армия, във велики битки отстоявала и отстоява свободата на работници и селяни.
Партията се гордее, че Червената армия успя с чест да премине тежкия път на жестоки боеве с вътрешните и външни врагове на работническата класа и селячеството на нашата страна, че успя да се оформи във велика бойна революционна сила и да предизвиква страх от враговете на работническата класа, за радост на всички угнетенм и поробени» (Сталин, там, стр. 3).
Изхождайки от марксическото учение за въоръжено възстание, явяващо се органична част от учението за пролетарската революция, Ленин и Сталин още в първите години на XX век издигнали подготовката на въоръженото възстание и създаване на въоръжени сили на пролетариата, като важна политическа и организационна задача на болшевишките партии и работническата класа. Още тогава те считали, че победата на пролетариата е немислима без внимателна подготовка на масите към въоръжена борба. През октомври 1905 т. Сталин на митинг в Тифлис говорил:
«Какво е нужно за да победим действително? За това са нужни три неща: първо, което ние е нужно — въоръжение, второто — въоръжение, третото — още и още един път въоръжение» (цит. по книгата на: Берия Л., За въпроса за история на болшевишката организация в Закавказието, 5 изд., 1939, стр. 90).
Въпросите на подготовката и практическото осъществяване на въоръжено възстание, а после вземането на властта от пролетариата — въпросите за създаване на въоръжени сили на новата, социалистическа държава на работници и селяни се намират в дълбокото отражение в работата и решенията на конгресите и конференциите на болшевишката партия.
В периодa на първата руска революция партията на болшевиките, за разлика от меншевиките, пропагандирала необходимостта от въоръжено възстание на пролетариата и водила непрекъсната, упорна и широка работа по организация на това възстание, по създаване на въоръжени сили на пролетариата: организация на бойни дружини и отряди в градовете, работничски селлища, в заводи и фабрики, снабдяването им с оръжие, революционна работа сред войници и матроси и др. Опитът на военната работа на болшевиките в периода 1904—07 г. и в последващите години изиграл огромна роля при решаване на новите, небивали по размах и сложност задачи по създаване на работническо-селска Червена армия за защита завоеванията на Великата Октомврийска социалистическа революция и строителството на социализма в СССР.
Периодът на непосредственна подготовка на партията към въоръжено възстание и завладяване на властта в месеците от Февруарската буржоазнодемократична революция до Великата Октомврийска социалистическа революция през 1917 г., периодът на самото въоръжено възстание и последващия период на победоносно разпространение на социалистическата революция в цялата огромна страна още повече обогатил опита на военната работа на партията, ръководена от Ленин и Сталин. «Червената гвардия и партизанските отряди от 1917 и началото на 1918 г. представлявали възраждане на бойните дружини от 1905 г.» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 547).
Но създаването на явки на бъдещата Червена армия във вид на Червена гвардия, наброявала обща сложност 150 хил. човека (кръгло), още не решавала всички военни задачи. Във връзка с това остро стояла пред партията и другата политическа и военна задача: да се завоюва на своя на страна войнишката (основно селска) маса на бившата царска армия, да се разложи старата армия, да се свали, да се замени тя с нова армия на работници и селяни. «Без „дезорганизация» на армията нито една велика революция не може да се извърши… Първата заповед на всяка победоносна революция — Маркс и Енгелс многократно са подчертавали това — е било: да се разбие старата армия, да се разпусне тя, да се замени с нова» (Ленин, Съч., т. XXIII, стр. 378—379). Tези задачи били блестящо разрешени. Към октомври 1917 г. «пролетариата вече имал свои значителни въоръжени сили във вид на отряди на Червената гвардия, няколко разпропагандирани стари полка и отделни части и освен това цялата матроска маса на Балтфлот» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 551). Незабавно след победата на Великата Октомврийска социалистическа революция партията на болшевиките, осъществява демобилизация на старата армия, едновременно пристъпвайки към създаването на своя работническоселска социалистическа армия,
I. Основни етапи от историята на Червената армия.
Червената армия преминала сложен път на борба, бойна подготовка и усъвършенстване. В изклюително кратък срок — само за две десетилетия — тя станала най-могъщата в света първокласна армия.
Историческият път извървян от Червената армия се състои от следните основни етапи:
1) 1918—23 г. «Това е етап от гражданската война, в огъня на която била създадена нашата армия и последвалата след завършването и демобилизация» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 561).
2) 1924—28 г. Eтап на «организационно оформяне» на Червената армия (там).
3) 1929—32 г. «Годините на първата петилетка на социалистическо строителство, съпровождащо се за Червената армия с нейната коренно техническа реконструкция» (там).
4) От 1933 г. — период на втора и трета петилетка, характеризиращи се с по-нататъшно политическо сплотяване на целия личен състав на Червената армия около партията на Ленин—Сталин, по-нататъшно укрепване на армейските кадри, усъвършенстване на нейните организационни форми, технически средства, тактика и оперативно изкуство на база нови, нараснали възможности и в съответствие с новите задачи, произтичащи от международната обстановка.
Червената армия в периода 1918—23 г. Още на 1/I-1918 г. (19/XII-1917 г.) била образувана при Комисариата по военни дела особенна Всеруска колегия по организация и формиране на Червената армия. На 3/I-1918 г. (21/XII-1917 г.) Ленин и Сталин участвали в заседание на Всеруската коллегия, на която били приети принципите на построявание на новата армия. Тогава в Петроград била започната организация на доброволчески части.
От 28(15)/ХII-1917 г. до 16(3)/I-1918 г. в Петроград се провел Общоармейски конгрес, на който основни въпроси быили демобилизацията и реорганизацията на армията.
Започнало планомерно строителство на регулярна Работническо-Селска Червена армия положено с ленински декрет от 28(15)/I-1918 г., публикувано на 2/II(20/I)-1918 г. След 15 дена (12/II(30/I)-1918 г.) бил издаден декрет за разпускане на стария военоморски флот и създаването на ново «Социалистически Работническо-Селски Червен флот»; от края на 1918 г. той се намирал във въведение на Наркома по военните и морски дела и се наричал «Работническо-Селски Червен флот» (РККФ).
Декретът от 28(15)/I-1918 г. устанавливал доброволчеството, като основен принцип при комплектуването на Червената армия «от най-съзнателните и организовани елементи от трудещита класа» (Събр. узаконения… Работническото и Селско Правителство 1918, № 17, ст. 245). При това от постъпващите в РККА бойци се изисквало готовност да отдадат своите сили, своя живот за защита завоеванията на Великата Октомврийска социалистическа революция, властта на Съветите и социализма. Тези принципи на строителството на РККА легнали в основата на тази военна работа, която диктувала сложната обстановка на още не завършилата война между двете коалиции империалисти и започналата интервенция на германския империализъм, а така също наличието на многомилионна дезорганизирана стара армия, войниците на които да се даде възможност да се върнат у дома «за реализация завоеванията на революцията, за раздела на помешчическите земи» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 552). В такива условия партията и Съветското правителство приело единственно правилно решение: на първо време да се ограничи армията, да се комплектува на доброволни начала.
Незабавно след публикуването на декрета Всеруската колегия разгърнала широка агитационно-вербовална кампания, откривайки при местните Съвети специални пунктове за записване на доброволци. Според декрета от 28 (15)/I-1918 г. за постъпване в редиците на Червената армия се изисквали «препоръки от войсковите комитети или обществените демократични организации, стоящи на платформата на Съветската власт, партийните и професионални организации или в крайна сметка от двама члена от тези организации» (Събр. узаконения… Работническото и Селско Правителство 1918, № 17, ст. 245); при встъпване на цели части се изисквало «кръгова поръчка от всички и поименно гласуване» (там).
Партийните, професионални и съветски организации на места проявили огромна инициатива и енергия в създаването на частите на новата армия. За януари—март 1918 г. се записали и били приети в редиците на армията над 100000 души. В този период в Червената армия влезли, главно работници, бивши красногвардейци и бивши войници от революционно настроените части на старата армия; формирали се също така интернационални отряди, преимущественно от военноплениците от първата световна империалистическа война.
РККА се създавала и укрепвала в боевете по време на гражданската война. Частите на младата Червена армия в първите дни на своето съществуване получили бойно кръщение. Когато в резултат от предателската политика на Троцки и «левите комунисти» правителството на Вилхелм II скъсало преговорите в Брест и отдало заповед на своите войски да преминат в настъпление, Съветското правителство в своите обръщения към народа обявило, че «социалистическото отечество е в опасност», и призовало към защита на Съветската република. Отговорът на това бил още по-голям приток на доброволци в РККА.
Отрядите на новата армия оказали на окупаторите решителна съпротива при Псков и Нарва. Денят на отпора над войските на Германия — 23 февруари станал рожден ден на младата Червена армия. Едновременно Съветска Украйна се надигнала против навлезлите окупатори, като «освободителна отечественна война» (Сталин, Статии и речи за Украйна, 1936, стр. 40).
Части от РККА трябвало да водят борба не толкова против окупаторите, но и против възникналите в редица райони оглища на вътрешна контрареволюция. Цялата последваща гражданска война против вътрешната контрареволюция и многочислените чуждестранни интервенти, сред които главна роля играли правителствата на страните от Антантата, имала характер на велика отечествена война на съветския народ, борещ се за свобода и независимост от своята социалистическа родина.
Отсъствието в първия период на централизирано ръководство на всички части на армията от горе до долу значително затруднявало огромна и сложна работа по организации и комплектоване на РККА. Врагoвете на народа и болшевишката партия — троцкисти, «леви комунисти», коалирали се с меншевики и есери се опитали всячески да сринат създаването на боеспособна регулярна Червена армия. Предателската борба против политиката на партията тези врагове сривали взетия с труд въздух отвоювани от партията под ръководството на Ленин и Сталин, разпръсквали не укрепналите още и малочисленни въоръжени сили и така поставили под заплаха самото съществуване на Съветската република. Непримиримо борейки се против тези врагове и разобличавайки ги, партията с цялата си болшевишка енергия извършила своето историческо дело — използвала отвоюваното кратко спокойствие, за да укрепи диктатурата на пролетариата и да «създаде нова организованна, дисциплинирана армия, на нови начала да се построи» (Ленин, Съч., т. XXIII, стр. 116).
Постановленията на VII Конгрес на партията и 4 Извънреден Всеруски Конгрес на Съветите (март 1918 г.) и, на основание декрета ВЦИК 22/IV-1918 г. било установено задължително всеобщо военно обучение за работници и селяни, не експлоатиращи чужд труд, на възраст от 18 до 40 години; желаещи жени са могли да преминават военно обучение на общи основания.
На 8/IV-1918 г. военните отдели на местните Съвети били заменени с окръжни, губернски, уездни и волостни комисариати по военните дела, били създадени Висш военен съвет и Всеруско бюро на военните комисари (Всебюровоенком). Всеруската колегия по формиране на РККА била разпусната.
В течение на април били приети още редица важни ръководещи решения, касаещи РККА: издаден декрет, задължаващ доброволците да служат в редиците на армията не по-малко от 6 месеца, публикувано положение, укрепващо института на военните комисари, учрежденята на военсъветите в армията и фронта, декретирана е социалистическата клетва (тържественно обещание) на воина на Червената армия.
Обстановката, в която е трябвало да се бори младата Съветска република, изисквала по-скоро прехода от доброволчески принцип на комплектоване на РККА към всеобщ призив. Този преход бил осъществен постепенно. Във връзка с чехословашкия мятеж и контрареволюционните възстания вътре в страната на 29/V-1918 г. ВЦИК постановил да се въведе частично задължителна служба в РККА, а именно — отначало в най-заплашените области и основни работнически центрове. На 17/VI в Москва, a на 29/VI в Петроград били призвани работниците от две възрасти. 1/5 от възрастните работнци и селяни били призвани в 51 уезд, прилягащ към районите на чехословашкия метеж. Накрая на 5 Конгрес на Съветите на 9/VII-1918 г. се гласува постановление за мобилизация на редица възрасти в цялата страна. Нетрудовите елементи също били мобилизирани, но само за вспомогателни работи в тилната част.
Постановлението на ЦК на партията от 1/VII-1918 г. въвело в задължителен порядък обучение по военно дело за всички комунисти и приело мерки за създаване на команден състав и партийно-политическия апарат в армията.
Една от най-трудните задачи в строителството на РККА е било комплектуването на нейния команден състав. В първия период, като доброволци влезли бившите унтер-офицери и ограничено число млади и неопитни бивши офицери. По-нататък комплектуването на РККА команден състав се осъществявал по три пътя: мобилизация на бивши офицери и унтер-офицери, избиране на най-добрите бойци и бивши унтер-офицери на командни длъжности и ускорена подготовка на червените командири на командни курсове.
Частична мобилизация на бивши офицери и унтер-офицери били проведени още през пролетта на 1918 г. На 10/VII-1918 г. 5 Всеруски Конгрес на Съветите постановил да се проведе обща мобилизация на бившите офицери. Конгресът признал за необходимо да се използва опита и знанието на военните специалисти от старата армия на тези постове, «каквито им укаже Съветската власт» (виж.Конгресите на Съветите на РСФСР в постановления и резолюции, 1939, стр. 89). За 1918 г. били призвани в редиците на Червената армия около 25 хил. бивши офицери и 130 хил. бивши унтер-офицери. Към 15/VII-1920 г. числото на бившите офицери в редиците на РККА достига почти 50 хил. човека, а числото на бившите военни чиновници — около 10 хил., бивши унтер-офицера и подпрапорщика — 215 хил. човека. «Военните специалисти се делили на две групи. В едни части това били професионалисти, стари кадрови офицери, в други части — призвани в империалистическата война бивши студенти, учители, служещи и др. Трябва пряко да кажем, че ако първата група била по-ценна заради своите военни знания, то втората в своята маса е била до нас политически по-близка, надеждна и вярна» (Ворошилов К., Стаии и речи, 1937, стр. 553).
Eдновременно вървяла и подготовка и натрупване на кадри от червени командир (краскоми). Както в центъра, така и на фронта била създадена многочисленна мрежа от командни курсове, комплектуеми преимуществено от работници и селска младеж. В 1918 г. мрежата от тези курсове, кратка учебна подготовка на която за (4—6 месеца) пуснала приблизително 1.700 командира, в 1919 г. — около 12 хил. командира, а в 1920 — около 26 хил. командира.
Партийното ръководство в армията се осъществявало от военни комисари, които се явявали опълномощени от партията и Съветската власт в части, съединения и учреждения на РККА. «Без военком — говорил Ленин в 1920 г.— ние нямаше да имаме Червена армия» (Ленин, Съч., т. XXV, стр. 302). «Комунистите-комисари, работели тогава в Червената армия, изиграли решаваща роля в укрепването на армията, в делата на неното политическо просвещаване, в делата по усилване на нейната боеспособност, дисциплина» [История на ВКП(б). Под редакцията на Комисията на ЦК ВКП(б), 1938, стр. 219].
Създаването на института на комисарите се отнася към началото на 1918 г. Комисарите ръководели работата на партийните клетки в армията, а така също създадените на 5/ХII-1918 г. политотдели. Ролята на партийно-политическите органи в организацията на победите на РККА на фронта и гражданската война била изключително голяма. Много хиляди комисара, политръководители и други политработници водели огромна политико-възпитателна и културно- просветна работа сред червеноармейците, осъществявали контрол на военните специалисти, помагали на командирите да водят частите в бой и сами се сражавали в първите редици. Органите на ЧК в армията — особенни отдели — помагали да се борят с вражеската агентура, разобличавали предателите и шпионите, които били внедрени в РККА от разузнаването на империалистическите държави.
В 1918 г. организационните основи на строящата се армия получили своето най-ярко завършване и бойна проверка на Царицинския фронт, където под ръководството на др. Сталин и Ворошилов се ковала в бой истинската, регулярна Червена армия.
3/Х-1918 г. Ленин писал: «Армията се създаде, Червената армия на работници и бедни селяни, готови на всичко да се жертват за защита на социализма…
Ние решихме да имаме армия от 1.000.000 човека към пролетта, на нас е нужна сега армия от три милиона човека. Ние можем да я имаме. И ще я имаме» (Ленин, Съчинения, т. XXIII, стр. 217).
Новата задача, поставена от Ленин, била успешно осъществена от трудещите се на Съветската република под ръководството на партията на болшевиките и Съветското правителство. Особенно голяма роля изиграли решенията на VIII Конгрес на партията (март 1919 г.). На Конгреса окончателно станало ясно, че строителството на Червената армия, нейното укрепване пречили предателските опити на Троцки и троцкистите да изолират армията от болшевишкото партийно ръководство.
«На Конгреса встъпила т. н. „военна опозиция». Тя обединила немалко количество бивши „леви комунисти». Но вместо с представителите на разгромените „леви комунисти» „военната опозиция» включвала и работници, никога не участвали в ниикаква опозиция, но недоволни от ръководенето на армията от Троцки. Болшинството военни делегати били рязко настроени против Троцки, против неговото преклонение пред военните специалисти от старата царска армия, част от която пряко изменяла ни по време на гражданската война, против високомерното и враждебно отношение на Троцки към старите болшевишки кадри в армията. На Конгреса се привели примери „от практиката», когато Троцки се опитвал да разстреля цял ред неудобни му отговорни военни комунисти-фронтоваци, действайки за врага и само намесата на ЦК и протестите на военните работници предотвратили гибелта на тези другари.
Борейки се против искривената от Троцки военна политика на партията, „военната опозиция» защитавала всъщност неправилни възгледи по редица въпроси от военното строителство. Ленин и Сталин решително се противопоставили на „военната опозиция», защитаващи преживелиците на партизанщината в армията и борещи се против създаването на регулярна Червена армия, против използването на военспецове, против тази желязна дисциплина, без която армията не може да бъде истинска армия. Възразявайки на „военната опозиция», другаря Сталин искал създаването на редоена армия, проникната в духа на най-строгите дисциплини.
„Или — говорил др. Сталин — ще създадем истинска работническоселска, преимущественно селска, строго дисциплинирана армия и ще защитим републиката, или ще се провалим».
Отклонявайки редица предложения на „военната опозиция», Конгреса в същото време ударил по Троцки, искайки да подобри работата на централните военни учреждения и да усили ролята на комунистите в армията.
В резултат от работата на военната комисия, посветена на Конгреса, било достигнато единодушие по военните въпроси.
Решенията на Конгреса по военния въпрос повели к укрепили Червената армия и към по-нататъшно сближаване с партията» [История на ВКП(б). Под ред. Комисията ЦК ВКП(б), 1938, стр. 224—225].
В приетата на Конгреса програма на партията била дадена следната характеристика на Червената армия: «Червената армия, като оръдие на пролетарската диктатура, трябва по необходимост да има открито класов характер, т. е. да се формира изключително от пролетариата и близките му полупролетарски слоеве от селячеството» [Програма и Устав на ВКП(б), 1938, стр. 24].
В програмaта се подчертава, че военното обучение и възпитание в Червената армия трябва да се водят «на основа классово сплотяване и социалистическо просвещение» (там). Конгресът дал редица практични мерки, насочени главно на подобряване на неудовлетворителната работа на Реввоенсъвета на Републиката и неговия апарат; в частност, Конгреса по предложение на др. Сталин постановил да се премахне Всебюровоенком и да се соъздаде Политически отдел Реввоенсовет на Републиката.
В този момент на най-голяма опасност за младата Съветска република, партията, комсомола и профсъюзите нееднократно провеждали мобилизация на хиляди и десетки хиляди свои членове на военните фронтове. Комунистическите, пролетарски попълнения цементирали редиците на РККА и вдигали нейната бойна мощ. В годините на гражданската война партията дала на армията над 300.000 свои члена — 65% от своя състав. Партията дала на армията хиляди талантливи военни и политически ръководители. Герои, борещи се в редиците на РККА и отдали своя живот за тържеството на комунизма — такива, като Пархоменко, Чапаев, Котовски, Щорс, Лазо, Руднев и много други — били преданни синове на болшевишката партия.
До 1919 г. слабo място на РККА била липсата на крупни кавалерийски съединения. В 1919 г. по инициатива на др. Сталин бил създаден коннен корпус, преобразуван по-късно в I Конна армия. Червената конница, ръководена от К. Е. Ворошилов, С. М. Будьонов, С. К. Тимошенко, Е. А. Щаденко и др., изиграла много голяма роля в гражданската война, побеждавайки Деникин, Врангел и белополяците.
В условия на жестока разруха и глад партията и Съветското правителство, поддържани от всички трудещи се, прилагали героични усилия за да снабдят РККА с оръжие, боеприпаси, снаряжение, обмундиране, продовольствие, фураж. Всички работи по мобилизация на човешки и материални ресурси за нуждите на РККА ръководил Съвета на отбраната, създаден на 30/XI-1918 г., с председател Ленин и заместник председател — Сталин. Партийните и съветски органи успели да направят много за снабдяването на РККА. Ленин, Сталин, Молотов, Ворошилов, Киров, Орджоникидзе, Фрунзе, Куйбишев и други ръководители на партията и Червената армия отделили изключително внимание на авиацията, артилерията, пулеметните работи, бронираните влакове и други отрасли на техническото въоръжение на армията и флота. Всички части на РККА по отношение на военната техника, по принцип, отстъпвали на своя противник, който обилно бил снабдяван от стопаните си — правителствата на империалистическите държави. Недостатъците от техническото въоръжение частите на РККА компенсирали със сила на духа, морално-политическа сплотеност и боен порив. Червеноармейците от всички родове войски «сплотени и заедно проявявали в борбата с врага безпримерна самоотверженост и невиждан масов героизъм» [История на ВКП (б). Под ред. комисията на ЦК ВКП(б), 1938, стр. 234].
Най-голямо напрежение борбата достигнала в периода 1918—20 г., когато фронта обхванал Съветската република в огнено колело. След интервенцията, организирана от германския империализъм, последвала интервенция, осъществявана от държавите на Антантата. Последната предприела един след друг три похода с цел удушаване на Съветската република:
1) пролетта на 1919 г., когато основна опасност за младата социалистическа република представлял Колчак, настъпващ от изток;
2) есента на 1919 г., когато център на тежестта на похода на Антантата лежал на юг (Деникин);
3) есента и лятото на 1920 г., когато против Съветската република били насочени белополяци и Врангел.
Ленин заедно със Сталин непосредственно ръководили цялата гигантска работа на партията и Съветското правителство по осигуряване на военна победа над врага. На всички най-отговорни и опасни участъци на гражданската война — в Царицин, Украинския фронт, пермския участък на Източния фронт против Колчак, в Петроград против Юденич, Южния фронт против Деникин, Югозападния фронт против белополяците и Врангел, след това на Южния против Врангел — партията изпратила др. Сталин. Неговата решителна борба с всички недостатъци на военния апарат, неговото мъдро политическо и оперативно-стратегическо ръководене на войсковите действия създавали в събитията на фронта решаващ прелом в полза на РККА. Плановете на интервентите и контрареволюционери претърпели крах. Ожесточената борба на всички фронтове, на всички сухопътни и морски рубежи на Съветската страна завършили с пълно поражение и унищожение на белогвардейските пълчища и изгонване на интервентите за пределите на Съветската страна. «Червената армия… се научила да побеждава генералите на царя и генералите на Англия, Франция и Америка» (Ленин, Съч., т. XXIV, стр. 432).
Победите на РККА в гражданската война изиграли велика освободителна роля в отношенията на угнетените народи от Кавказ, Средна Азия, Сибир, Далечния Изток и др. С помоща на РККА тези народи изхвърлили от гърбовете си угнетителите, които в течение на векове ги държали в робство. В 1922 г. било освободено от интервентите тяхното последно убежище — далечноизточното Приморие, където до тогава стопанисвали японците. Наред с героичната борба против интервентите и белогвардейците РККА водила ожесточена борба с контрареволюционните антисъветски кулацки метежници, които организирали в тила на фронта агенти от Антантата, опиращи се на враждебната Съветска власт класови елементи. РККА била основна сила, премахнала тези възстания. Поддържана от трудещото се население, РККА разгромила бандите на Махно, Григориева, Антонова, средноазиатските басмачи и т. н. В течение на целия този период и до ликвидацията на експлоататорските класи в СССР !ервената армия, както и Съветската държава, като цяло, изпълнявала двойна функция — функция на унищожаване на свалените класи вътре в страната и функция по отбрана на страната от нападение извън (виж Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 605—606). (За събитията от гражданската война виж Съюза на Съветските Социалистически Републики, Изторически очерк).
Независимо от наличието на сериозни недостатъци и трудности, РККА излязла от гражданската война победителка.
Краткият курс «История на ВКП(б)» по следния начин определя причината на победите на РККА в гражданската война:
«1. Червената армия победи защото политиката на Съветската власт, в името на която воювала Червената армия, била правилна политика, съответстваща на интересите на народа, че народа е съзнавал и разбирал тази политика, като правилна, като своя собствена политика, и я е поддържал до край.
Болшевиките знаели, че армията, бореща се в името на неправилната политика, не поддържана от народа, не могла да победи. Така именно армията била армия на интервентите и белогвардейците… И армията на интервенти и белогвардейци претърпяла поражение.
-
Червената армия победила, защото била вярна и преданна до край на своя народ, защото ги обичал и поддържал народа, като своя родна армия…
-
Червената армия победила защото Съветската власт успяла да вдигне целия тил, цялата страна на служба на интересите на фронта…
-
Червената армия победила защото: а) червеноармейците разбирали целите и задачите на войните и съзнавали тяхната правилност; б) съзнателната правилност от целите и задачите войните укрепвали в техния дух дисциплина и боеспособност…
-
Червената армия победила защото ръководещото ядро на тила и фронта ил била партията на болшевики, единна в своята сплотеност и дисциплина, силнаа със своя революционен дух и готовност да отиде на всякакви жертви за успеха на общото дело, успяла със своето умение да организира милиони маси и правилно да ги ръководи в сложна обстановка…
-
Червената армия победила защото, …успяла да изкове във своите редици такива военни ръководители от нов тип, като Фрунзе, Ворошилов, Будьонов и други… с политическо просвещение на Червената армия се занимавали такива деятели, като Ленин, Сталин… Червената армия имала в своя състав такива организатори и агитатори, като военните комисари, които цементирали в своята работа редови червеноармейци, насаждали сред тях дух на дисциплина и боен дух, енергично пресичали — бързо и безпощадно — изменническите действия на отделни лица от командния състав и обратно, смело и решително поддържали авторитета и славата на командири, партийни и непартийни, показващи своята преданост на Съветските власти и способни с твърда ръка да ръководят частите на Червената армия…
-
Червената армия победила защото в тила на белогвардейската армия, в тила на Колчак, Деникин, Краснов, Врангел действали забележителни болшевики, партийни и непартийни, които вдигали на възстание работници и селяни против интервентите, против белогвардейците, подкопавали тила на врага и така облегчавали предвижването на Червената армия. На всички е известно, че партизаните в Украйна, Сибир, Далечния Изток, Урал, Белорусия, Поволжието, подривали тила на белогвардейците и интервентите, оказали на Червената армия неоценима услуга.
-
Червената армия победила защото Съветската страна не била сама в нейната борба с белогвардейската контрареволюция и чуждестранната интервенция, че борбата на Съветската власт и нейните успехи предизвикали съчувствие и помощ от пролетариите от всички страни» [История на ВКП(б). Под ред. Комисия на ЦК ВКП(б), 1938, стр. 233—234 и 235].
След достигането на решителна победа над белогвардейците и интервентите пред РККА стояла нова сериозна задача — да демобилизира значителна част от своя състав, да съхрани в същото време най-добрите си кадри. Демобилизацията на многомилионната армия (в края на 1920 г. РККА наброявала с тиловите части над 5 млн. човека) ставала в обстановка на ликвидация на последите фронте (на Кавказ, Далечния Изток), борбата с бандитизма и кулацките възстания, потушаването на Кронщадтския метеж и белофинската авантюра в Карелия, което естественно, усложнило демобилизационните мероприятия и удължило периода на демобилизация повече от 3 години (1921—24 г.). В такава обстановка Червената армия преживяла «неустойчив и нездрав период на демобилизация, не движейки се напред, не решавайки нови проблеми в областта на военното дело — в най-добрия случай това било тъпчене на място» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 562). От старите фронтови работници-болшевики постъпвали все по-тревожни сигнали за съвършенно неудовлетворителна работа на РВС Съюза и органи на Наркомвоенмора. Назначената в януари 1924 г. от ЦК на партията комисия, докладва за своите изводи на два пленума на ЦК (февруари и апрел 1924 г.), пряко заявявала, че «Червената армия, като организирана, обучена, политически възпитана и осигурена с мобилизационни запаси сила» към това време не била и че Червената армия била в това време небоеспособна (виж там, стр. 563). В резултат oт всестранно изучаване на тежкото състояние на Червената армия, явила се в следствие от крайно лошата работа на военното ведомство и предателската дейност на Троцки, ЦК ВКП(б) приел редица решения, осъществяването на които влязло в историята на Червената армия под името военни реформи от 1924—25 г.
Червената армия в периода 1924—28 г. Реформата от 1924—25 г., е свързана с името на забележителния пролетарски пълководец и организатор М. В. Фрунзе, по коренен начин изменил направлението на строителството на РККА. Сменяйки Троцки на поста наркомвоенмор «не само като определил се враг на нашата партия, но и като не справил се с поръчената му от партията работа» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 564), партията и Съветското правителство пристъпили с утроена енергия към перестройка на РККА. Задачата се състояла в това, че, «организиране на военни болшевики, млади командири и политработници, за да се придвижи делото на строителство на Червената армия на висша степен, на ниво на съвременни изисквания от отбрана и военно изкуство» (Ворошилов К., там).
Този етап, както и целия път на Червената армия, неразривно и непосредственно свързани с името на др. Сталин. След смъртта на Ленин в 1924 г. Сталин говорил: «Ленин не един път ни е казвал, че глътката въздух, отвоювана ни от капиталистическите държави, може да се окаже кратковременна. Ленин не единпът ни е казвал, че укрепването на Червената армия и подобряването на нейното състояние се явява една от важните задачи на нашата партия… Даваме клетва другари, че ние няма да пощадим сили за да укрепим нашата Червена армия, нашия Червен флот» (Сталин, За Ленин, 1939, стр. 16—17). Болшевишката партия и нейния ЦК, опирайки се на военното строителство на близките помощници на Сталин — М. В. Фрунзе и К. Е. Ворошилов, тази клетва изпълнили.
Целият военен апарат, започвайки от централното управление на Наркомвоенмора и завършвайки с войсковите съединения и части се подложили на организационно преразглеждане. Разрешен е бил въпроса с нормалната (не ускорена) подготовка на комсъстава; подобряване на методите на бойната подготовка и политическото възпитание на бойците; подреждане на органите за снабдяване на РККА. На база нараснало техническо въоръженост била установена нова организация на различните родове войски и общовойскови съединения. По отношение на комплектоването и порядъка на преминаване на службата частите на РККА в този период се строявали на смесен принцип — на т. н. териториална и кадрова система.
Териториалната-милиционерската система била приемлема в тези години, защото армиите на капиталистическите държави били тогава сравнително малки и в мирно време те не се привеждали в бойно състояние. Икономическите възможности на Съветската държава в този период също не позволяли да се издържа голяма кадрова армия. При такива условия Съветския Съюз можел да има армия с малка численост (562 хил. човека), при това основната маса войска (75% стрелкови дивизии, малка част кавалерийски дивизии и други части) била построена по териториално-милиционерски принцип, т. е. в случай на мобилизация е могла да се разгърне на основа числено малки и следователно, слаби кадри. Отчитайки възможността за нападение от империалистите на СССР, Съветското правителство не считало за възможно напълно да се премине на териториално-милиционерска система: голяма част от конницата, техническите войски, всички стрелкови дивизии, разположени в пограничните райони, а така също всички въздушни и всички морски сили се съдържали, като кадрови части.
М. В. Фрунзе и К. Е. Ворошилов отделяли в разглеждания период огромно внимание на ръста на нови, работническо-селски командни кадри, организации не толкова на средно, но и висше военно и военно-политическо образование, широко развитие на военно-научна работа в армията и извън нея в масови общественни организации, тясно свързани на военната и гражданска научна мисъл.
Червената армия в периода на първата сталинска петилетка (1929—32 г.). В началото на този период (лятото на 1929 г.) частиите на РККА демонстрирали своята бойна сплотеност и военное изкуство по време на въоръжения конфликт с китайските милитаристи, които искали да проверят здравината на Червената армия на КВЖД и претърпели пълно поражение.
Периодът на първата сталинска петилетка се явила период на коренна техническа реконструкция на РККА, проведенаот К. Е. Ворошилов под непосредственото ръководство на др. Сталин. В тези години на база индустриализацията на страната било ликвидирано изоставането в техническото въоръжение на РККА. Основно внимание било отделено на широкото развитие на новите технически родове войски (автобронетанкова войска, авиация) и устойчива защита на нашите граници по пътя на създаване на системи от дълговременни укрепления (укрепени райони). Пехотата и конницата получили в този период получли съвременно по качество и обилно по количество пулеметно и артилерийско въоръжение (ръчни, машинни, зенитни пулемети, противотанкови и полкови пушки); артилерийските дивизии и корпуси била модернизирани и усилени. Били конструирани напълно съвременни типове танкове и бронеавтомобили, което послужило за база за развитие на мото-механизацията на РККА. Огромни успехи били достигнати в делата по превъоръжение на военно-въздушните сили, особено по отношение на създаване на мощна бомбардировъчна авиация. Успехите на мото-механизацията на армията и развитието на въздушните сили в този период показват следните цифри: в 1929 г. на един червеноармеец се падали средно 2,6 к. с., в 1930 г. — 3,07 к. с., в 1933 г. — 7,74 к. с., т. е. в 3 пъти повече, отколкото в 1929 г. Армията получила усъвършенствани свързични средства, в това число радиосвръзка; реални успехи били достигнати също така в областта на инженерното и железопътно въоръжение.
Заедно с това, в резултат от дълбокото изменение на икономическата и социална структура на страната, в резултат от успехите на социалистическото строителство силно се подобрява социалния състав на армията, повдига се културното ниво на нейните кадри, значително нараства партийно-комсомолската прослойка. В огромната работа по реконструкция на армията изключителна роля принадлежала на др. Сталин.
Червената армия в периода на втора и трета сталински петилетки.
От 1932 г. развитието на грозни събития на международната арена, образуването на огнища с военна опасност на Далечния Изток и на Запад и фактическото начало на втората империалистическа война заставили Съветския Съюз наред с неуклонното провеждане на своята мирна политика да разгърне сериозна работа по по-нататъшно укрепване на отбранителната способност на съветската граница, по усилване на бойната готовност на Червената армия и Червения Военно-Морски флот. Ликвидацията на капиталистическите елементи в града и селото, пълната победа на социалистическата стопанска система и приемането на новата Сталинска Конституция повлекли след себе си изменението на функциите на социалистическата държава и съответно, изменение функциите на армията, като орган на държавата. Една от основните задачи на този нов период се явил, както указвал др. Сталин на XVIII Конгрес на партията, «организация на напълно съвременна армия за отбрана на страната».
«Съхрани се напълно функцията на военната защита на страната от нападение отвън, остава да се съхрани Червената армия, Военно-Морския флот, както картелните органи и разузнаването, необходими за намиране и наказание на шпиони, убийци, вредители, изпратени в нашата страна от чуждо разузнаване… Сега основната задача на нашата държава вътре в страната се състои в мирната стопанско-организаторска и културно-възпитателна работа. Що се отнася до нашата армия, картелните органи и разузнаване, то те със своето острие са обърнати вече не вътре в страната, а извън, против външните врагове» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).
Др. Сталин показал в своя доклад, че в СССР се съхранява също и в периода на коммунизма, ако не бъде унищожена опасността от военни нападения отвън. Следователно, докато има опасност, Червената армия е длъжна не само да съхранява, но и да се усилва. Успешното изпълнение на втория петилетен план на развитие на народното стопанство на СССР и планете от първите години на третата петилетка, мощния разцвет на социалистическата демокрация на основа морално-политическо единство на целия съветски народ и ликвидацията на троцкистско-зиновиево-бухаринската банда от шпиони, вредители, изменници на родината, опитващи се сломят Червената армия и флот отвътре — създали необходимите предпоставки за да може Червената армия да усили още повече своята мощ.
Сталинската Конституция на СССР, утвърдена на извънредния VIII Конгрес на Съветите в СССР 5/XII 1936 г., установява в чл. 132 и 133, че «всеобщото воинско задължение се явява закон» и че «защитата на отечеството е свещен дълг за всеки гражданин на СССР».
За петилетката 1934—39 г. «Червената Армия и Военно-Морския Флот претърпели значителни, а в някои части… радикални изменения в своята организация, въоръжение, техническо въоръжение и бойна подготовка» [Ворошилов К., Реч на XVIII Конгрес на ВКП(б), 1939, стр. 10].
Съвременната Червена армия, е организация, обучение и възпитание основани на един принцип на кадрово строителство на въоръжените сили. С увеличаването на армиите на главните империалистически държави и вече в мирно време ги привежда в бойно състояние, Съветското правителство е било принудено да се откаже от смесен териториално-кадрови принцип на комплектуване и подготовка на Червената армии. Др. Ворошилов говорил на XVIII Конгрес на ВКП(б) (13/III-1939 г.) и на 4 сесия на Върховния Съвет на СССР (31/VIII-1939 г.), че е необходимо да се проведе коренна реформа за привеждане на Червената армия в съответствие с новите условия на отмобилизиране, тактико-стратегически задачи и потребности от отбрана на държавата. Териториалната система не съответствала на степента на ръста на техническото въоръжение на армията и усложнение на функциите на бойците и командирите, и ако не беше осъществен прехода на напълно кадровата система, това означавало, че Червената армия се е оказала в неизгодно положение, в сравнение със своя вероятен противник.
Преходът на Червената армия изцяло на система на постоянна кадрова армия се явява принципно ново решение на въпроса за характера на въоръжените сили на социалистическата държава. Програмата на партията, приета на VIII Конгрес на РКП(б) в 1919 г., смятала, че във връзка с унищожаването на класите армията ще се превърне във всенародна социалистическа милиция. Партията стояла по този въпрос на гледната точка на Енгелс, който изхождайки от това, че победата на социализма ще се извърши едновременно във всички цивилизовани страни, обосновавал ненужността от постоянна армия при комунизма. Др. Сталин, творчески развивайки учението на Маркс—Енгелс—Ленин за армията я налага към новите исторически условия, обосновал необходимостта от съхранение в СССР на постоянна армия и при комунизма, ако се намира в капиталистическо обкръжение.
На реорганизация се подложили и националните части на Червената армия. Преди съществували малки национални части, постоянно привързани към своята територия, което противоречало не толкова на принципа на екстериториалното комплектуване, но и основано на Сталинската Конституция, съгласно които Червената армия се явява единна армия на Съветската държава и се комплектува от гражданите на СССР на общи и равни начала. Службата в армията преминава не по място на жителство и не в националните части, а в места, където го изискват интересите на отбраната на СССР.
За 9 години (до 1939 г.) числеността на Червената армия и Военно-Морския флот през мирно време нараснала повече от 3,5 пъти. Това увеличение на числеността на Червената армия се разпределяло неравномерно, а в зависимост от степента на важността на това или друг род войски, влизащи в състава на армията.
В 1939 държавния бюджет на СССР бил увеличен до 40.885 млн. руб., в 1940 г. за отбрана се дали 57.066,2 млн. руб.
До края на 1937 г. в състава на Наркомата по отбрана в СССР се намирало Управлението на военноморските сили на РККА. Постановление на ЦИК и СНК СССР от 30/XII-1937 г. създаде общосъюзен Народен комисариат на Военноморския флот на СССР. На 15/I-1938 г. това решение било утвърдено от Върховния Съвет на СССР. Мотивирaйки необходимостта от приемане на съответен закон, В. М. Молотов указал на това, че «у могъщата Съветска държава трябва да има съответстващи и интереси, достойни на нашето велико дело, морски и океански флот» (виж. кн.: Първата сесия на Върховния Съвет на СССР. Стеногр. отчет, 1938, стр. 114). (За Военно-Морския флот на СССР виж Работническо-селския червен флот и Съюзът на Съветските Социалистически Републики, Въоръжени сили).
За 1938—40 г. в бойната история на Червената армия се вписали нови забележителни страници.
В края на юли—началото на август 1938 г. части от I Отделна Червенознаменна армия разгромил при езеро Хасан войската на японските милитаристи, опитващи се да завладеят част от съветската територия и провоцират СССР на голяма война.
През лятото на 1939 г. съветската войска, оказвайки действенна поддръжка на частите на дружественната Монголска народна република, с която СССР е свързан с пакт за взаимна помощ, одържали редица победи над отбраните японо-манджурски дивизии в района на р. Халхин-гол; окончателния разгром на тези войски бил осъществен на 21—28/VIII-1939 г. Със своите действия частите на Червената армия помогнали да се отстои неприкосновенността на границите на Монголската народна република.
На 17/IX-1939 г. войската на Украинския и Беларуския фронт по заповед на съветското правителство преминали границите на бившата Полска държава за да освободи единокръвните си братя — украинци и беларуси от панския гнет и произвол.
През зимата на 1939/40 г. частите на Червената армия и Военно-Морския флот нанесли поражение на финските белогвардейци. Финландия с помоща на другите капиталистически държави, построила на Карелския провлак мощна укрепена позиция с голямо количество железо-бетонни и дървено-окопни съоръжения, а така също противотанкови и противопехотни препятствия. Тази укрепена позиция се намирала на 50—60 км от Ленинград, което създавала непосредствена заплаха за града. Значението на Финландия, като плацдарм за нападение на СССР било оценено от английските империалисти от самото начало на съществуване на Съветската власт. Английското правителство, при участието на и другите капиталистически държави, приемало всички мерки по превръщане на финландската територия в удобен плацдарм за нападение на СССР. Капиталистическите държави снабдявали финската армия с оръжие, самолети и други средства за борба. При дълбок сняг (до 1 м) и при минус 40 градуса частите на Червената армия успешно преминали Карелския провлак т. н. линия Манергейм. Добре организираното взаимодействие на всички родове войски (пехота, артилерия, авиация, танкове, инженерни части и др.) способствали за успеха на действията на Червената армия. Победата на въоръжените сили на СССР осигурила безопасност на Ленинград и северозападните граници на Съветския Съюз.
II. Организация и техническо въоръжение на съвременната Червена армия.
Огромните успехи, достигнати за повишаване и укрепване на моща на Червената армия се явяват непосредственно на резултатие на мъдрото сталинско ръководство. «Рyководството стопанско, външнолитическо, военно изхождат от другаря Сталин» [Калинин М. И., Доклад на тържественно заседание в Болшой театър 6/XI 1940, газ. «Правда», 1940, 7/XI, № 310, стр. 1].
Начело на Червената армия стои наркома на отбраната на СССР. С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 7/V-1940 г. маршала на Съветския Съюз К. Е. Ворошилов, стоящ начело на армията от ноември 1925 г., е назначен за заместник претседател на Совнаркома на СССР и претседател на Комитета по отбрана при Совнаркома на СССР. С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от този момент нарком по отбраната на СССР назначен маршала на Съветския Съюз С. К. Тимошенко.
При народниям комисар по отбраната има съвещателен орган — Военен съвет. Освен това, постановлението на СНК СССР и ЦК ВКП(б) от 13/III-1938 г. при Наркомата по отбраната е образуван Главен военен съвет на Червената армия, в задачите на които влиза разглеждането и решаването на всички основни и важни въпроси на строителството на Червената армия.
Централният апарат на Народния комисариат по отбрана на СССР включва: Генерален щаб на Червената армия, Главно управление на политическата пропаганда, Управление по бойна подготовка (УБП), Управление на военно-въздушните сили (УВВС) и редица други управления, инспекции и отдели, водещи отделни родове войски или отделни отрасли от живота на армията.
На народния комисар по отбрана непосредствено са подчинени военните съвети на военните окръзи, фронтове и отделни армии. В състава на управление на окръга (фронт, армия), освен щаба, влиза управлението на политическата пропаганда на окръга (фронт, армия). С цел подобряване управлението и ръководството на бойната подготовка на войските числото военни окръзи, на които се разделя територията на СССР, за последните години беше увеличено.
В състава на Червената армия има стрелкови и кавалерийски корпус, мотомеханизирани съединения, авиационни и танкови съединения и части. Oсвен подразделения на специални (технически) родове войски, органически влизащи в състава на съединенията и частите основни родове войски в Чвервената армия има части, невлизащи в състава на дивизиите и корпусите: отделни артилерийски части, снабдени с оръдия с различни типове и калибри, свързочни части, инженерни и понтонни части, железопътни части, гарнизонни укрепени райони, военно-учебни заведения, научно-изпитателни институти и полигони, складове, военно-санитарни учреждения и пр.
Стрелкова войска се състои от стрелкови корпус, включващ 3, а в отделни случаи 2 стрелкови дивизии. Типовият стрелкови корпус с около 60 хил. бойци, «представлява внушителна бойна единица», огневата мощ, на която не изостава, а превъзхожда армиите на капиталистическите страни [виж Ворошилов К., Реч на XVIII Конгрес на ВКП(б), 1939, стр. 12 и 13]. Общото число кадрови стрелкови дивизии на Червената армия, във връзка с отказа от территориалната система се увеличила 10 пъти. Значително се увеличила и щатната численост на стрелковата дивизия в мирно и военно време; така дивизията във военногвреме има 18 хил. човека. вместо 13 хил.
Съвременната стрелкова дивизия на Червената армия, както и стрелковия корпус се явяват общовойскови съединения, в състава на които, наред с пехотата, влизат и другите родове войска. (За организацията на стрелковите части и частите на др. родове войски виж Съюз на Съветските Социалистически Републики, Въоръжени сили).
Конница Червената армия се състои от стратегическа и войскова. Общата численост на ръста на конницата за периода 1934—39 г. е бил 52%. Стратегическата конница включва кавалерийски корпус (2—3 кавалерийски дивизии). «Нашата конница напълно съответства на съвременните условия и е реорганизирана. Тя не е беззащитна против авиация и танкове и е построена така, че да взаимодейства с другите родове войска и самостоятелно може да решава сериозните боеви задачи» (Ворошилов К., XX лет Работническо-Селска Червена армия и Военно-Морски флот, 1938, стр. 19—20). Пулеметното и артилерийското въоръжение на конницата нараснало за периода 1934—39 г. (по различните видове на това оръжие) на 21—43%, танковите полкове и кавалерийските дивизии се усилли с 30%, като им са придали специални автобронечасти, създадена е зенитна артилерийска конница.
Артилерия на Червената армия, включва в състава си общовойскови съединения и части, дели се на корпусна, дивизионна, полкова и батальонна. Освен това, има артилерията резерв от главното командване (АРГК). Според вида тя има иключително значение в съвременната война, а за този род войски се отделя много голямо внимание. Наред с количественния ръст на артилерийското въоръжение (за 9 години — до 1939 г. — тржката, средна и лека артилерия нараснала почти 7 пъти, а малокалибрената противотанкова и танкова артилерия — 70 пъти; артилерията за близко действие, минометната и бомбометната са създадени почти наново) непрекъснато повишаващи качественните показатели на артиллерийските системи, както на старите напълно модернизирани, така и на новите, за пурви път влезли на въоръжение. В частност, значително нараснала далнобойността на артилерията (напр., далността на действието на тежки оръдия се увеличило с 50—75%), увеличила се скорострелността на почти всички системи, увеличило се теглото на снарядите и се подобрили техните свойства. Съотношението между пушечната и гаубична артилерията се изменили на страната на увеличение на ролята на гаубиците; ръста на гаубизацията към 1939 г. бил 80%.
Ръстът на авто-бронетанковата войска за периода 1934—39 г.: числеността на човешкия състав се увеличило на 152,5%, танковия парк — на 191%, парк на бронеавтомобилите нараснал в 71/2 пъти. Въведени са нови типове танкове и усъвършенствани старите, реязко се увеличила броневата защита, артиллерийското и прочие въоръжение на бойните машини. Общото число танкове в Червената армия за периода 1930-1939 г. се увеличила 43 пъти.
Военно-въздушни сили на армията включват всички видове авиация — тежкобомбардировъчна, лекобомбардировъчна, щурмова, изтребителна и разузнавателна. Наред с войсковата авиация има самостоятелни авиационни части и съединения. За последните години извънредно нараснали бойните качестваа на авиацията: увеличили се продължтелността на полета, височината и скоростта на полета на самолетите, нараснало тяхното специално оборудване и въоръжение. В Червената армия има не само изтребители, но и бомбардировачи със скорост до 500 км в час и височина до 14—15 хил. м.
Ръстът за военно-въздушните сили за периода между XVII и XVIII Конгрес на ВКП(б) се характеризират със следните данни: личен състав- увеличен на 138 %, самолетен парк — на 130%; общата мощност на авиомоторите е нараснал на 7,9 млн. к. с., т. е. на 213%; едновременен бомбев залп, т. е. общото тегло на авиобомбите, които можели да се вдигнат за един полет на съветските военно-въздушни сили (в 1934 г. — 2.000 т), се увеличил на 208%. Същественно се изменило съотношението между различните видове авиация: повече от 2 пъти се увеличило относителното тегло на тежкобомбардировъчната и изтребителна авиация. Общото число самолети в Червената армия и Военно-Морския флот се увеличил към 1939 г. в сравнение с 1930 г. 6,5 пъти.
Прочие родове войски, в това число химическа войска, «призвани да защитават армията от химическо нападение от врага и да отговорят на удара на врага с химсредства, и от своя страна да нанесат химически удар» [Ворошилов К., Реч на XVIII Конгрес на ВКП(б), 1939, стр. 15], частите на противовъздушната отбрана, защитаващи въздушно от противника не толкова армията, но и цялата страна, части от свръзките, на които се базира управлението на войски, инженерни, прожекторни, железопътни, автотранспортни и др. специална войска, също претърпели коренна реконструкция, изменили се количественно и особенно качественно. Например свързочната войска за периода 1934—39 г. на 37%, зенитната артилерия се увеличила на 288,3%, а нейното покрите — на 60%.
Каква „Америка за България“, какъв Сорош...
АКУМУЛАТОРИ ЗА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ