Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2018 12:00 - Червената армия II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Общият процес на мото-механизация на Червената армия нагледно характеризира това, че в 1939 г. на един червеноармеец се падат 13 к. с., т. е. увеличение с повече от 3,5  пъти в сравнение с 1930 г. За периода 1934—39 г. значително нараснало укрепването на районите на границите на СССР. «За това време били приети мерки към усилване на по-рано построеното укрепване и даване на редица допълнителни укрепвания на райони, ради­кално подобряващи цялата система на отбрана на гра­ниците» (Ворошилов К., там, стр. 11).

III. Комплектуване на Червената армия и осенене на служба.

По отношение на комплектуването на Червената ар­мияличния състав и преминаването на службата действа общо законодателство в СССР по по­рядки на носене на всеобщо воинско задължение — във дух на принцип, установен в Сталин­ската Конституция и в съответствие със «Закона за всеобщото воинско задължение» от 1/IX-1939 г. (виж Съюз на Съветските Социалистически Репуб­лики, Въоръжени сили). Законът установяващ следните срокове на действителна служба в армията: за редовия състав на сухопътните части — 2 години, за младшия състав от сухопътни части, редовия и младши състав на военно-въздушните сили — 3 години. След отбиване на срока на действителна служба редовия и младши съостав се състои в запас до 50-годишна възраст. За лицата от средния, старшияо и висшия състав на Червената армия пределната възраст на  действителната служба — 30—60 години (в зависимост от званията), пределната възраст за запаса — 55—65 години. Състоящите се в запас (военнообвързани) се призовават на учебни сборове.

Призивите на действителна служба в армията и на сборовете на военнослужещите се осъщест­вява чрез районни (градски) военни комисариати. За последните години (до 1939 г.) мрежата от тези комисариати е разширена в 31/2 пъти, а за ръководството им об­ластни (корпусни и дивизионни) моби­лизационни окръзи, създадени самостоятел­ни военкомати в автономните републики, в крайовете и областите, в автономните области и в градовете с районно деление. В помощ на военните органи решението на XVIII Конгрес на ВКП(б) при райкомите, горкоматите, окръжкомите, обкомите, крайкомите и ЦК на националните компартии са създадени специ­ални военни отдели, на задълженията, на които лежи помоща на военните органи, според постанов­ките на отчитане на военнозадължените организации при­зива за мобилизация в случай на война, в делата по ор­ганизация на противовъздушната отбрана и т. н.

IV. Личен състав на Червената армия и задължния на военнослужещите.

Зa пeтилетката 1934—39 г. кадрите на командния и на­чалнически състав в стрелковите войски, включително и артилерията на тези войски нараснали със 118%, конницата — на 66%, в автобронетанковата войска — 154%, отделно в артилерията — на 124,5%, в авиацията  — на 148%, а отделно кадрите на летците — на 184% и инженерните авиации — на 801%.

В 1935 г. била проведена крупна реформа, заключаваща се в установяване на персонални военни звания, «отчетливо изразяващи во­енна и специална квалификация на всеки командир и началство лица, техния слу­жебен стаж и заслуги, тяхната власт и авторитет, като командири и началници на Работническо-Селската Червена Армия» (Постановление ЦИК и СНК СССР от 22/IX-1935 г., виж Събрани закони… Правителство на СССР, 1935, № 57, ст. 468). 7/V-1940 г. с указ на Президиума на Върхов­ния Съвет на СССР за висшия команден състава на Червената армия и Военно-Морския флот са въведени звания генерал и адмирал. Това мероприятие, има за цел още по-висше да вдигне авторитета на командния състав и още повече да укрепи съветската воинска дисцип­лина, явяващи се важно звено във веригата от мероприятия по организационно укрепване на въоръжените сили на СССР.

2/XI-1940 г. със заповед на наркома по отбраната, мар­шала на Съветския Съюз др. Тимошенко са уста­новени нови воински звания за редовия и младши състав на Червената армия и но­в порядък на нисене на службата им. Тези мероприятия издигат авторитета на младшия състав и поввдигат неговата от­говорност за състоянието на бойната подготовка на подразделенията, за възпитание на бойците и укре­пване на съветската воинска дисциплина.

Под­готовката на основните кадри на средния състав (лейтенанти, воентехници, политръководители и др.) се произвеждат в пехотни, ка­валерийски, артилерийски, автобронетанкови, инженерни, военно-стопански, воен­но-политически училища, свързочни училища, летателни школи и пр. (Червената армия в 1939 г. имала 63 сухопутни училища и 32 летни и летно-технически школи). Усъвършенства­нето на подготовката на началническия състав и под­готовката на ръководните кадри на Червената армия се произвеждали на курсовете по усъвършенстване и главно във военните академии, даващи завършено висше военно образо­вание; в 1939 г. е имало 14 военни акаде­мия и 6 специални военни факултети при гражданските вузове (виж Съюз на Съветските Социа­листически Републики, Въоръжени сили).

Високите, почетни задължения на военнослу­жещите са определени в Сталинската Конституция на СССР, с текстове на военна клетва, която но­си всеки военнослужещ (Виж Военна клетва), и воинските устави.

«Аз съм винаги готов — говори се в клетвата — по заповед на Ра­ботническо-селското правителство да встъпя в защита на моята родина — Съюза на Съветските Социалистически Републики и като воин на Рабо­тническо-Селската Червена армия, аз се заклевам да я защитавам мъжественно, умело, с достоин­ство и чест, не щадейки своята кръв и живот за достигане на пълна победа над врага» (виж «Ведомости на Върховния Съвет на СССР», 1939,17/1, № 1, стр. 1).

Успехите на боевата и политическа подготовка на Червената армия, изпълнението от военнослужещите на сложни специални задания от Съветското правителство по укрепване отбраната на СССР, изключителната смелост, мъжество и героизъм, проявени от червеноармейците, командири и политработници в боевете при ез. Хасан, на р. Халхин-гол, в Западна Украйна, Западна Белорусия и Финландия, на­гледно показват, как се изпълняат от военно­служещите своите задължения, с какви забележителни хора разполага Червената армия. На някои от военнослужещите в Червената ар­мия са наградени с висши награди на СССР — звания на Герои на Съветския Съюз и Герои на социалистическия труд. Хиляди крас­ноармейци, младши командири, лица от на­чалническия състав са наградени с ордени на Съюза и други награди; има и не малко жени. Висши награди на СССР имат много съединения и части на Червената армия.

V. Партийно-политически органи и политработа в Червената армия. Съветска воинска дисциплина.

Партийно-политическата работа се явява могъщ фактор, който кове високо политическо съзнание на бойците и командирите на Червената армия и сплотява нейните редици около бойните лозунги на партията и Съветската власт. Червената армия нямаше да побеждава в стълкновенията с вра­га, ако не бяха усилията на партията и правителството насочени на това да се направи тя едновремено и школа за военни знания и школа за политическо и комунистическо възпитание.

Партийно-политическите органи на Червената армия и в частност, института на военните комисари, играл огромна роля в годините на гражданската война, претърпява през цялата история на Червената армия известни изменения. Тези изменения са свързани от една страна с изменилата се вътрешна и външна обста­новка и от друга сторона, с учебно-боевите задачи на армията, сменящи се в съответствии с нейното технически въоръжаване и културно-политически ръст на нейния редови и началнически състав.

С края на гражданската война, в огъня на която се закалили командните кадри на Червената армия, когато въпроса за военните специалисти бил друг, се създал ин­ститут от помполити (помощници на командирите по политическата част), които в сравнение с комисарите осъществявали своето политическо ръководство в частите и съединенията на Червената армия на по-ограничени в правно отно­шение основа. По късно между XVII и XVIII Конгрес на ВКП(б) (в 1937 г.), във връзка с ръста на числеността и техническото въоръжение на Червената армия и непрекъснатото повишаване на културно-политическите искания на бойците, а так­а също във връзка с увеличилата се подривна вра­жеска работа някои части от начсъстава, пар­тията и правителството признали необходимо да се възстанови института на военните комисари.

По-нататък във връзка с преустройството на цялата система на учебно-боевата подготовка на Червената армия на основа опита на последните войни, се поставил въпроса за внедряване и укрепване в Червената армия на принципа на единоначалие и вдигане авторитета на командира. В средaта на 1940 г. Политическото управление на Червената армия било реорганизирано в Главно управление на политическа пропаганда (ГУПП КА), политическите управления на окръзи, фронтове и армии — съот­ветно в управление на политическа пропаганда, а политическите отдели на корпуси, дивизии, бригади, академии, военни училища — в отдели по политическа пропаганда. С указ на Президиума на Върховния Съвет от 12/VIII-1940 г. било отменено действащото до тогава «Положение за военни ко­миссари на Работническо-Селска Червена Ар­мия» и в съединения (корпуси, дивизии в бригади), части, кораби, подразделени­я, военно-учебни заведения и учреждения на Червената армия и Военно-Морския флот въве­ден институт на заместник командири (началници) по политическа част. Tази реорганизация била проведена защото «институтът на комисарите вече изпълнил своите основни задачи, че командните кадри на Червената Армия и Военно-Морския Флот за последните години сериозно укрепнали а така също с цел по осъществяване в частите и съединенията на пълно единоначалие и по-нататъшно повишаване на авторитета на коман­дира — пълновластен ръководител на войските, носещ пълна отговорност а така също и за политическа работа в частите» (Указ на Прези­диума на Върховния Съвет на СССР «За укрепване на единоначалието в Червената Армия и ВоенноМорския Флот» от 12/VIII-1940 г., виж «Ведомо­сти Верховного Совета СССР», 22/VIII-1940, № 28, стр. 2). С изпълнението на този Указ, наркома по отбран на СССР, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко със специалена заповед № 262 от 14/VIII-1940 г.  освободил военните комисари от всички корпуси, дивизии, бригади, учебни заведения, учреждения, управле­ния, отделни части, неотделни батальо­ни, дивизиони и политръководители на подразделения от заеманите длъжности и назначил ги за заме­стници на съответните командири (на­чалници) по политически части. С тази заповед заместниците на командирите (началници) на съединеня, военно-учебни заведения и учре­ждения, имащи според щата на отделите политическа пропаганда, назначени едновременно на началници на тези отдели.

Същността на проведената реорганизация се заклю­чава в усилване на партийно-политическата и възпитателна работа в собствен смисъл на тази дума и в предаване на ръководната роля на нейния командир-единоначалник. На разборката на тактическите занятия на 137-а дивизия на 22/VIII-1940 г. наркома по отбраната, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко говорил, обръщайки се към политра­ботниците: «Главното и основно у вас — кон­кретна работа с живи хора на място» (виж. сб.: Школа боевой учебы, М., 1940, стр. 31). Изпълнявайки указанието на наркома, партийно-политическия апарат на Червената армия решително извило лице, преди всичко, към вопросите на поли­тическата пропаганда и агитация, към изцяло усилване на възпитателната работа; всички лостове и методи на политическо въздействие на личния състав на армията — партийни и комсомолски събрания, пропаганда на марксизма-ленинизма, агитация, политзанятия, политинформация, беседа, Червеноармейски печат, кино, ДКА, клубове, ленински стаи, библиотеки, Червеноармейска самодейност, песни — всичко това е поставено на служба на повишаване нивото на бойна и политическа подготовка, укрепване на еди­ноначалието и съветската воинска дисциплиа.

Център на партийно-политическата и агитацион­но-пропагандна работа се явява ротата. Партийно-комсомолските събрания обсъждат насъщните въпроси на вътрешния живот и идей­ното възпитание на комунистите и комсомолците, състоянието на пропагандата и агитацията в частите, масовата културна работа, възпитателната работа с младите комунисти, авангард­ната роля на комунистите и комсомолците в бойната и политическа подготовка, в съблюдаване на воинската дисциплина. С пропаганда и агитация се заемат всички командири и политработ­ници. Пропагандата на марксизма-ленинизма, изу­чаването на историята на ВКП(б) и произведенията на Ленин и Сталин придават широк размах и дълбоко идейно съдържание в съответствие с нарасналите идейно-теоретични интереси на армейскта интелигенция. В съединенията и частите се създа­ли специални агитколективи и пропаган­дистски семинари.

Непосредствено ръководство на политиче­ска и агитационно-пропагандна работа в цялата армия принадлежи на Главното управле­ние на политическата пропаганда на Червената ар­мия. Във военните окръзи, фронтове и отделни армии това ръководство осъществява военните съвети окръзи (фронтове, армия) и съответ­стващи управления на политическата пропаганда. В корпуси, дивизии, отделни бригади, военни академии, училища общото политическото ръководство осъществява на командирите (началници) на съединения и техните заместници по политическите части, възглавяващи съответи отдели по политическа пропаганда. В полковетех, както и във всички отделни части, а така също в ротите политическото ръководство осъществява на командирите на тези части и подразделения и техните заместници по политическите части.

Боевите задачи на армията и нейниата организационна структура и система на управление в нея опре­делят и особеното построяване на партийните и комсомолски организаций. Ръководство по партийна работа в Червената армия се осъщест­вява от Главно управление по политическа про­паганда в Червената армия чрез управление и отдели по политическа пропаганда и чрез избиране на съответстващи армейски конферен­ции на партийни комисии. Партийните и ком­сомолски организации в армията се строят не по териториален признак. Партийно-политическият орган на войсковото съединение се счи­та висше по отношение към всички партий­ни и комсомолски организации на воинсковите части, влизащи в дадено войсково съедине­ние, независимо от тяхното териториално разположение. В същото време партийните и комсо­молски организации на Червената армия поддър­жат тясна връзка с граждански тери­ториални партийни и комсомолски организации. При съществуващата система на политическо възпитание и образование в Червената армия темповете на ръст на партийната организация са големи.

В Червената армия широко се провеждала културно-просветна работа, в която се въвличала червеноармейската и командирска обще­ственост и семействата на началническия състав. Във всяка рота, ескадрон, батарея има ленинска стая, във всяка отделна част (полк, отделен батальон) — клуб, в круп­ните гарнизони — домове на Червената армия (ДКА), в Москва — Централен дом на Червената армия (ЦДКА). Централният театър на Червената армия (ЦТКА) и Червенознамения ансамбъл на червеноармейските песни и пляски на Съюза на ССР принад­лежат към числото на авангардните художественни кол­ективи на СССР.

Партийно-политическиет органи на Червената армия наред с командването играят огромна роля в делата по укрепване на съветската воинска дисциплина. «Съветската воинска дисциплинасе гради на еднородност на класовите инте­реси на целия личен състав на Червената Армия, на беззаветна преданост на своя народ и на чувство на висока отговорност на всеки военнослужещ за воденето му на делотопо отбрана на Социалистическата Родина… Най-строга дисциплина е свойственна за Червената Армия според нейната природа» (Дисциплинарен Устав на Червената армия, ст. 2).

За разлика от дисциплините в капиталистическите армии, основани на класово подчинение, съветската воинска дисцип­лина е на по-високо ниво и се отличава с по- сурови и жестоки изисквания. Дисциплинираността на военнослужещите в СССР е тясно свързана с общата им култура, със съблюдаване на взаимна вежливост (военно­служещите са задължени да се поздравяват едни на други, при това младия първи приветства старшия), с чистота и стройност по отношение науниформата и пр. Същественна роля в укрепването на съветската воинска дисцип­лина играе системата от санкции и поощрения.

VI. Бойна подготовка на Червената армия.

В съответствие с указанията на партия, пра­вителство и лично на др. Сталин, под непо­средственото ръководство на наркома по отбрана, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко, в Червената армия се произвела перестройка на системите и методите на бойна подготовка и възпи­танието на войската. Същността на перестройката се заклю­чава в това, че подготовката на войските става в съответствие с опита на последните войни, на основа «конкретно действие на всеки, започвайки от най-младшия и се завърши със старшия» (Тимошенко С. К., виж сб.: Школа боевой учебы, М., 1940, стр. 32). Тактическите занятия и учения се провеждат в условия, максимално приближени до истинска бойна обстановка. Целият личен състав на армията се обучава и възпи­тава така, че до съвършенство да овладеят културата на военното дело и висотата на съвременното военно изкуство, за да са в състояние на преодолеят всякакви трудности и лишения и да побеждават врага с малко кръв във всякакви, най-сложни и трудни условия на боя. Бойната подготовка, основана на стро­го изпълняване на уставите и наставленията на Червената армия, осигуряват възпитание на бойците и командирите в дух на решителни, унищожаващи действия, както в настъпление, така и в отбрана. Особено внимание се обръща на обуче­нието на взаимодействието на родовете войски в бой и на подготовка на умели и инициативни команди­ри, способни да действат не по шаблон и нито за минута да не пуска от ръце управле­нието на войските. Командирите от всички степени кон­кретно се ръководят от подготовката на своите съедине­ния, части и подразделения до обучението на един боец. В 1940 г. на наркома по отбрана била поставена задача — «да издигне и направи всесилени взвод, рота, батальон и полк» (там, стр. 24), което се явява задължителна предпоставка за ръста на бойната мощ на армията.

Уставът на Червената армия ясно опре­деля характера на бойните действия на Червената ар­мия. Боевите действия на Червената армия ще носят унищожение. Достиganeто на реши­телна победа и пълно съкрушаване на врага се явяват основна цел в нападнатия Съвет­ски Съюз във война. Всеки бой — настъпателен и отбранителен — има за цел нанасяне на поражение на врага. Но само решително настъпление по главно направление, завър­шено с неотстъпчиво преследване, ще доведе до пълно унищожаване на силите и средствата на врага. Проявата на максимална решимост и само­отверженност трябва да се съчетава с най-ефективно и целесъобразно използва­не на налични сили и средства. Способът на водене на бой зависи от характера на различ­ните периоди от войната. Червената армия е готова да сломи упорно противодействие на врага, както в маневренни стълкновения, так и в условия на преход към позиционна отбрана.

Непосредствена помощ на командването в боевата подготовка на войските на Червената армия и уп­равлението на тяхната бойна дейност оказват щабовете. Много важно значение се придава на всички видове бойно, политическо и материално осигуряване на действието на войските. Огневата и техни­ческа подготовка поставя задачи по овладяване до съвършенство на оръжието и бойната техника на своего рода войските. Тактическата подготовка се провежда в дух на овладяване на всички форми и приоми на съвременния сложен бой в най-разнообраз­ни условия — на открита и закрита мест­ност, гори, планини, степи, пустини, във всички сезонни условия, през деня и ноща. Строевата и физическа подготовка помага за сплотяване, сила, закалка и трени­ровка на войските в действия в трудна обстановка. Работата и живота на всяка воинска част про­тичат в условия на строга организованост, дисциплина, другаеска сплотеност и под­дръжка на боевите традиции.

Немалка роля в делото по подем на бойната и по­литическа подготовка играе утвърдения през ноември 1939 г. Съвет на Народните Комисари на СССР нагръден знак «Отличник на РККА». С тази значка народния комисар по отбрана на СССР на­граждава редовия и началнически състав за отлична бойна и политическа подготовка, отлич­но носене на служба и примерна дисциплина.

VII.     Червената армия — армия на съветския народ.

Червената армия се роди и израсна, като ар­мия, тясно и неразривно свързана с народните мас­и. Именно затова е такава велика любовта на на­рода към Червената армия, именно затова рабо­тници, колхозници, интелигенция на СССР я обграждат, оказват и всячески помощ и поддръжка.

Страната изпраща в армията с всяка година все повече и повече подготвено попълнение

В числото на приетите в 1940 г. на действителна служба има 10% от лицата със завършено вис­ше или пълно средно образованием (десетилетка, техникум), 65%  —завършили 9, 8, 7 и 6 клас и 25% — завършили 5, 4 и 3 клас от средното училище; неграмотен няма нито един. Искането за служба в Червената армия сред младежите е огромна, и такива с чувство на горещ съвет­ски патриотизъм възпитан от майки и бащи, даващи в армията своите синове.

Стоейки на стража на своята социалистическа родина, изцяло отдадена на напрегнато боево и по­литическо учене, бойците и командирите на Червената армия живеят активен политически живот заедно със своя съветски народ. Гражданите на СССР са призвани на военна служба, ползвайки всички политически права, предо­ставени от Конституцията и законите на Съветската държава, ползват се с правото да избират и да бъдат избрани наравно с всички граждани. Във Върховния Съвет на СССР, избран на 12/XII 1937 г. , — 86 депутати са от Червената армия и Военно-Морския флот.

«В случай на войни тила и фронта на нашата армия поради нейната еднородност и вътрешно единст­во — ще бъде по-крепко, в сравнение с всяка друга страна, от което следва да знаят чуждите любители на военни стълкновения» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 590).

VIII. Ленин и Сталин — организатори и вождове на Червената армия.

Славният път, преминат от Червената армия с момента на нейното зараждане и до наши дни, тясно и неразривно е свързано с имената на двамата величайши гении на социалистическата революция — В. И. Ленин и Й. В. Сталин. Първата в света пролетарска държава създавала своите въоръжени сили по време на война с многочисленни външни и вътрешни врагове. Ленин и Сталин не само теоретически обосновали задълго до Великата Октомврийска социалистическа революция необходимост за борещия се пролета­риат да има свои обучени въоръжени сили, не само доказали абсо­лютната необходимост за победилия про­летариат да има първокласна Червена ар­мия за закрепване и защита от завоеванията на революциите, но и развили гигантска, титанична работа по създаването на тази армия, практи­чески ръководили строителството и. «Само благодарение на напрежението на силите на цялата партия под непосред­ственото ръководство на Ленин — този гигант на воля и настойчивост, само благодарение на само­отвержената работеа на такива организатори, като Сталин, станал в кратки срокове истински наши болшевишки военен специалист, ние успяхме да организираме Червената армия и да побеждаваме в многочисленни фронтове» (Во­рошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 554).

Най-добрите представители на болшевишката пар­тия под ръководството на Ленин и Сталин ко­вали победи по фронтовете на гражданската война. Молотов, Свердлов, Фрунзе, Ворошилов, Орджоникидзе, Куйбишев, Киров, Калинин, Каганович, Микоян, Берия и други най-добри хора на болшевишката гвардия с всички свои сили отдавали на строителството на Червената армия и орга­низация победите по фронтовете на гражданската война.

В тeзи години между Ленин и Сталин се установило нещо, като разделение на труда. Ленин се намирал в центъра на страната — Москва. От тук той чрез Съвета по отбрана направлявал, координирал и контролирал дейността на военното ведомство и всички органи на Съветската власт по мобилизация на хората, снабдяване на фронта, организация и укрепване на тила. Лозунгите на Ленин «Всичко за войната! Всичко за фронта!» партията носила сред масите и претворялавала в победоносно дело. В този период (1918—20 г.) Централния Комитет на партията изпратил др. Сталин «от един боен фронт на друг, избирайки най-опасните, най- страшните за революцията места» (Ворошилов К., там, стр. 346). Дълбоко вниквайки в опера­тивната дейност на военното командване, др. Сталин го насочвал в съответствие с основ­ните политически задачи на партията и Съвет­ската власт и с гениално майсторство решавал стратегическите и тактически военни задачи. С името на Сталин са свързани решаващите победи на Червената армия на важните фронтове на граж­данската война. Др. Сталин се появявал навсякъде «където се решавала съдбата на революцията, където се търсела стоманена воля и могъща ръка на организа­тор, светъл ум на пролетарския стратег и та­лант на действен тактик» [Приветствие от Главния Военен съвет на Червената армия до другаря Сталин във връзка с неговата 60- годишнина, виж. сб. «Сталин», изд. «Правда», 1940, стр. 323—324].

Във военските въпроси др. Сталин бил непо­средствен съветник на Ленин. На много стратегически и оперативни документи от гражданската война има ленински резо­люции: «Потърсете  Сталин», «Сталин може да добави по-подробно за военно-тех­ническите способи на изпълнение», «Според мен се съгласете със Сталин» и т. н.

«Не трябва да се говори и пише за Сталин и да не се спомене героичната история и героичните битки на Червената армия и обратното, защото Сталин и лени в тясно съдружие ко­вали нейните устои още в нейното зараждане» (Ворошилов К., Сталин и строителството на Червената армия, 1940, стр. 3).

В резултат oт победата на сталинската социалистическа индустриализация, в резултат от всекидневната грижа на др. Сталин за повишаването на отбранителната способност на социалистическата държава, намираща се в капиталистическо обкръжение, Червената армия получила на въоръжение първо­класна съвременна военна техника. Под ръководството на др. Сталин се създаваха и създа­ват висококвалифицирани кадри за Червената армия, безгранично преданни на народа и партията, въоръжени с теорията на марксизма-ле­нинизма. На трудовете на Ленин и Сталин и на героичната история на болшевишката партия Червената армия се възпитава в дух на съвет­ски патриотизъм и пролетарски интерна­ционализъм. Под ръководството на др. Сталин Червената армия израснала в могъща, несъкру­шима сила, осигуряваща независимостта на Съветската държава и неприкосновеността на неговите граници, защитаваща интересите на всички наро­ди на СССР и протягаща в случай на необходи­мост ръка на братска помощ на трудещите се от дру­ги страни в тяхната освободителна борба против експлоататорите и угнетителите.

М.       Антонов

БСЭ, 1 издание, т.47, 1940 г., к. 775-803

Литература:

Ленин В. И., Из эпохи гражданской войны. Письма, документы, распоряжения, [М.—Л.], 1934; В защиту социалистического отечества. Сборник, [М.], 1939; Статьи и речи об Украине. Сборник, Киев, 1936; Все на борьбу с Дени­киным. Письмо ЦК РКП (большевиков) к организациям Партии, [М.], 1939; Соч., 3 изд., см. Предмет­ный указатель в Справочнике к 2 и 3 изданиям сочинений В. И. Ленина, Л., 1935, на слова: «Красная армия», «Оборона социалистического отечества», «Гражданская война» и др.

Ленин и Сталин, О борьбе за установ­ление Советской власти на Украине. Сб. статей и доку­ментов, Киев, 1938;

Сталин И., Вопросы ленинизма, 11 изд., [М.|, 1939; О трех особенностях Крас­ной армии, [Речь на торжеств, пленуме Московского совета, посвященному 10-й годовщине Красной армии], [М.], 1940; Письмо т. Иванова и ответ т. Сталина, М., 1938;

История Все­союзной Коммунистической партии (большевиков). Крат­кий курс, под редакцией Комиссии ЦК ВКП(б), М., 1938;

Молотов В. М., Внешняя политика правитель­ства (Доклад председателя Совета народных комиссаров и народного комиссара иностранных дел на заседании VI Сессии Верховного Совета Союза ССР 29 марта 1940 г.), М., 1940;

Берия Л., К вопросу об истории большевист­ских организаций в Закавказье, 5 изд., М., 1939;

Фрунзе М. В., Избранные произведения, М., 1940;

Ворошилов К. Е., Сталин и Красная армия, М., 1940; Сталин и строительство Красной армии, М.,1940; Статьи и речи, [М.], 1937; XX лет Рабоче-Крестьянской Красной армии и Военно-Морского флота. Доклад на Торжеств, заседании Московского совета РК и КД с участием общественных организаций и воинских частей, посвященных ХХ-летию Рабоче-Крестьянской Красной ар­мии и Военно-Морского флота, с прил. приказа народного ко­миссара обороны СССР, № 49, 23 февраля 1938 г., [М.], 1938; Красная армия на защите социалистиче­ской родины. Речи, приказы и приветствия [1937 и] 1938 г., М., 1939; Речь на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939; О проекте закона о всеобщей воин­ской обязанности (с приложением «Закона о всеобщей воинской обязанности»), М., 1939; Воспоми­нания о взятии Ростова, Ростов н/Д., 1940;

Школа боевой учебы: Народный комиссар обороны Союза ССР Герой и Маршал Советского Союза С. К. Тимошенко на тактиче­ских занятиях в Московском, Западном особом, Киев­ском особом и Ленинградском военных округах, М., 1940;

Орджоникидзе Г. К., Избранные статьи и речи. 1911—1937. Под ред. А. И. Микояна, Л. 3. Мехлиса, Л. П. Берия и 3. Г. Орджоникидзе, [М.], 1939;

Киров С. М., Избранные статьи и речи. 1912—1934, [М.], 1939;

Калинин М. И., Статьи и речи. От VII к VIII Съезду Советов СССР, [М.], 1937;

Мехлис Л. 3., Речь на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939;

Буденный С. М., Боец-гражданин, [М.], 1937;

Быстрянский В. А., Красная армия—армия освобождения трудящих­ся, [Л.], 1940;

История гражданской войны в СССР, т. I, 2 изд., М., 1938;

Френкель Н., Ленин и Крас­ная армия, М., 1939;

Меликов В., Ленин и Сталин — организаторы побед гражданской войны, «Военно-истори­ческий журнал», М., 1939, № 5; Героическая оборона Царицына (1918 г.), 2 изд., М., 1940; Южный фронт против Деникина. 11 сент. 1918 г.—10 янв. 1920 г. (орг-ция, состав и боевые действия). Состав, по документам Центр, архива РККА. Обзор… Под ред. В. А. Меликова, М., 1939;

Пылаев П. И., Сталин на Восточном фронте, [Свердловск], 1940;

Доку­менты Великой пролетарской революции. Под ред. И. И. Минца, т.1, [М.], 1938 (Серия «История граждан­ской войны в документах»);

Профсоюзы СССР в создании Красной армии 1918—1920. [Сб. документов], 2 изд., М., 1940;

Федоров А. М., Разгром контрреволюционных очагов Красной гвардией (ноябрь 1917 г. — февраль 1918 г.), М., 1940;

Ворошиловград—Сталинград, путеводитель по следам гражданской войны, М., 1938;

Федоров А., Пермская катастрофа и контрнаступление Восточного фронта [окт. 1918—янв. 1919 г.], М., 1939;

Гуновский А. И., Ликвидация Пермской катастрофы [Тт. Сталин и Дзержинский на Вост. фронте, 1918—1919 гг.], М., 1939;

Огородников Ф., Удар по Колчаку весной 1919 г., М., 1938;

Карасевич К., Контрудар южной группы по Колчаку, М., 1938;

Павленко П., Тэсс Т., Разгром Колчака, М., 1939;

Воробьев В. Ф., Оборона Оренбурга, М., 1938 («Военно-историческая библиотека»); Тобольско-Петропавловская опе­рация, Москва, 1939 («Военно-историческая библиотека»);

Корнатовский II. А., Сталин — руководитель обороны Петрограда. Весна — лето 1919 г., [Л.], 1939;

Караев Г. Н., Борьба за Красный Петроград (1919 г.), М., 1939;

Xесин С., На Юденича, М., 1939;

Тюленев И. В., Первая Конная в боях за социалистическую родину. Очерк боевых действий, М., 1938;

Городовиков О. И., В рядах Первой конной. Рассказы конноармейца, М., 1939;

Леонидов О. Л., Первая конная (Очерки из истории Красной конницы), М., 1939;

Борисов С., Гражданская война на севере, М., 1939 («Библиотека красноармейца»);

Паука И., Разгром белополяков под Киевом в 1920 г., М., 1938;

Шиловский Е. А., Контрнаступление Красной армии в Белоруссии (14 мая—8 июня 1920 г.), М., 1940;

Березин П. Ф., Красная авиация в борьбе с белополяками, М., 1940 («Военно-историческая библиотека»);

Коротков И. С., Разгром Врангеля. Оперативно-стратег. очерк. М., 1939;

Федоров С. Г., Бои за Орехов (июль 1920 г.), М., 1939;

Филиппов Ф., Борьба за Каховку, М., 1938 («Военно-историческая библиотека»);

Анань­ев К. В., Каховка, [Разгром Врангеля в 1920 г.], М., 1939; В боях за Перекоп, [Рассказ о героич. борьбе Красной армии против Врангеля], 3 изд.,М., 1939;

Датюк Н., Штурм Перекопа, М., 1939 («Военно-исто­рическая библиотека»);

Коротков И., Боевые дей­ствия Красной авиации на Крымском фронте (лето 1920г.), М., 1938;

Леонидов О. Л., Ликвидация Кронштадт­ского мятежа (март 1921 г.), М., 1939;

Рейхберг Г.Е., Разгром японской интервенции на Дальнем Востоке (1918—1922 гг.). Под ред. Б. Рубцова, М., 1940;

Быч­ков Л. Н., ВЧК в годы гражданской войны, М., 1940;

Стеженко, Что произошло в районе озера Хасан? (Записки участника боев), М., 1938;

Экслер И., Герои Хасана, М., 1938;

Сирченко М., Танки на Заозерной (из дневника участника боев у озера Хасан), Москва, 1939 («Библиотека красноармейца»);

Крикун У. П., Героизм, отвага, мужество и доблесть. Рассказы участ­ников боев за освобождение трудящихся Зап. Украины и Зап. Белоруссии, [Киев], 1940;

Герои гражданской войны в СССР. Чапаев, Щорс, Лазо, Котовский, Фаб­рициус, Пархоменко, Руднев, Дундич, М., 1938;

Бори­сов С., М. В. Фрунзе, Краткий биографический очерк, 2 изд., М., 1940; Лазо Сергей Георгиевич, М., 1938;

Герасимов Е. и Эрлих М.,  Николай Александрович Щорс. Боевой путь, М., 1937;

Василий Иванович Чапаев, М., 1938;

Боргенс В., Чапаев, М., 1938 («Библиотека красноармейца»);

Лазо О., Боевой путь Сергея Лазо. Под ред. А. Фадеева, [М.], 1938;

Сергей Лазо. Воспоминания и документы, [М.], 1938 (Серия сборн. по ист. Великой пролет, револ. и гр. войны 1917—1922 гг. Гр. война в СССР в очер­ках и воспом. участников);

Женщина в гражданской войне. Эпизоды борьбы на Сев. Кавказе в 1917—20 го­дах, М., 1938;

Законодательство об обороне СССР. Систематический сборник законов постановлении и ин­струкций, сост. М. Синельников» М., 1939 [Материал частично устарел];

Военная присяга. Торже­ственное и клятвенное обязательство, М., Гос. воен. изд-во Наркомата обороны Союза ССР, 1939;

Полевой устав РККА;

Устав внутренней службы РККА;

Боевой устав пехоты РККА, ч. 1 (боец, отделение, взвод);

Боевые уставы и наставления по авиации, артиллерии, кон­нице, танкам, инженерным войскам, войскам связи, железнодорожным войскам и др.;

Руководство для бойца пехоты, М., 1940.

[1] Речь т. Ю. Ларина. XV съезд ВКП(б). Стенографический отчет, Государственное издательство, 1928 г., стр. 707.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659530
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031