В Армения държавен преврат - победила поредната "цветна революция" в постсъветското пространство.
Бившият президент на страната Серж Сархисян, опитващ се след отказа на републиката от президентска форма на управление и прехода към парламентарна форма на управление да заеме пост на премиер-министър на Армения (глава на държавата в буржоазни републики с парламентарна форма на управление) днес подал отставка.
За приемането на това решение го принудили многохилядните упорити акции на протест в страната (с блокиране на автомобилни пътища и стълкновения с полицията), започнали на 13 април, към които днес сутринта се присъединили и военните.
Преходът на армията на страната на народа и решил проблема. А както е известно, у когото е оръжието, той е и прав. Да защитаваш Сархисян, другаря на Путин, било просто невъзможно. А иначе той так просто, без бой, своя пост няма да даде.
Вчерашниете преговори с лидерите на опозицията (най-известния от тях Никола Пашинян) до нищо не довели, като изход за новопоявилия се премиер били само два: или да стреля по протестиращия народ, или да отстъпи. След като по народа няма да се стреля то на Саркисян не му остава нищо друго освен да се отегли.
Временно изпълняващ задълженията на премиер на Армения засега е назначен Карен Карапетян.
Ще се измени ли положението на трудещите се маси в Армения след преврата? Уви, по-скоро не. То ще продължи да се влошава, както се е влошавало със Сархисян, като премиер или президент на страната.
Докато политическата власт и всички средства за производства са в ръцете на буржоазията, докато в страната царува частната собственост, живота на работници и трудещи се в републиката по-добър няма да стане.
Един цар от друг цар, както и да ги наречеш - президент или премиер - с нищо не се отличават. Народът трябва сам да управлява своята страна! А това е възможно да се осъществи само в този случай, когато политическата власт бъде в ръцете на самата революционна част от народа - работническата класа на Армения.