Но няма с какво да ги поздравим.
Празникът у нас в Русия засега е своеобразен. Празнува се все повече не от работническата класа в Русия и не от трудещите се маси — не от хората на наемния труд, преживяващи само от продажбата на своята собствена работна сила и отлично осъзнаващи своето класово положение на угнетена и експлоатирана част от населението на страната, както това става в другите страни от света. В Русия празнуват Първи май само класовия враг на руския пролетариат — капиталът и неговите верни слуги социал-фашисти, опортюнисти от всички видове и форми, всички оттенъци и тази незначителна част от трудещето се население от чието число са дребнобуржоазните лакеи, които се присламчват към тях. Класовият враг на руския пролетариат има за какво да се радва — те немалко се постараха за да премахнат революционното съдържание на този велик пролетарски празник и да го превърнат в безлик «празник на пролетта», от който двете други части — «мир» и «труд» с тяхно старание постепенно излетяха.
Последното не е удивително. Капиталът, отлично осъзнаващ, какво прави и затова с нищо не говори нито за мир, още повече за труд. Защото да се говори за мир в страната, която вече фактически води 2 войни и с всички сили помога да се разгърне трета е възможно. Тук е нужна мощна пропаганда на патриотизъм и великодържавен шовинизъм, за да може предварително да се сформира за себе си «пушечно месо», които предстои да умрат за интересите на руския олигархат. Що се отнася до «труда», то разговорите за него са също опасни, защото руския капитал прекрасно разбира, че в присвояването на чуж незаплатен труд е солта на неговата експлоатация и целия смисъл на неговото господство в обществото.
A eксплoатирaните да празнуват «празника на труда» при капитализма — е пълен идиотизъм, защото да се радваш на труда, означава да се радваш на своето робско наемно положение. Да празнуваш при капитализма «празник на труда» — това е да не се уважаваш. А що се отнася до «празника на мира», то реалната заплаха от новва световна война изисква по скоро гневни антивоенни демонстрации от трудещи се маси, отколкото веселба по повод на мира, койтопо начало е нужно да съхраним, осигурявайки такива условия, когато на него никой няма да посегне.
Виджда се има смисъл да се върнем към първоначалното съдържание на празника 1 Май, като ден на борба на работниците за своите права, Ден на солидарност и сплотяване на работници от всички страни в тяхната борба против капитала, отражаващ главния лозунг на авангарда на работническата класа — неговата комунистическа партия: «Пролетарий от всички страни, съединяйвайте се!»
Но у нашите работници засега още няма солидарност с борбата на работниците и трудещите се от другите страни от света — те към нея са равнодушни. У руските работници няма засега даже солидарност национална, в рамките на собствената страна — Русия. А и въобще със солидарността у руските работници и трудещи се е напрегната — те засега рядко се поддържат едни други даже в рамките на едно предприятие. Заради това и не виждаме в Русия мощни стачки и демонстрации, каквито нерядко има в другите страни, потресаващи и заплашващи властта на капиталистическите експлоататори, внасяйки панически страх в техните редици.
Като прко следствие от това — влошаване на материалното положение на работническите маси и условията на техния труд, огромен ръст на безработица, прогресираща нищета и безизходност. Защото за капиталистите-експлоататори няма по-добър наемен роб, от раба, не желаещ да се съпротивява на своята експлоатация и угнетение.
Причините за това положение на руската работническа класа ние виждаме различно.
Работническата класа на Русия има различна история, в сравнение с пролетариата на голяма част от страните в света и това е наложило сериозен отпечатък на съзнанието на нашите работници.
Руските работници са излезли от социализма — от общество, където вече не са съществували антагонистически класи. В СССР още не е имало пълен комунизъм, но най-главното — отсъствие на непримирима класова противоположност в обществото между хората — вече е присъстваало в пълен обем. И в тези условия израснали почти 3 поколения съветски хора — хора, не знаещи класово общество! Естественно, че оказалите се в хода на Перестройката в принципиално други обществени условия — в класово експлоататорско общество, бивши съветски работници не веднага са могли да осъзнаят, къде са се оказали, не веднага могли адекватно да отразят в своето съзнание изменилата се действителност. Сработил известния според историческия материализъм ефект на запазване на общественото съзнание за общественото битие, защото съзнанието е само отражение на битието, а не негов източник, както утвърждава този идеализъм.
За съжаление, болшинството от бившите съветски трудещи се, в това число работници, не осъзнали принципната разлика между СССР и РФ до сега, макар че с времето на разрушаване на съветския социализъм е минало над четвърт век. Те така и пребивават в късносъветските илюзии, че класи в страната няма, че държавата РФ с нищо не се отличава от съветската държава, че тя стои над народа и е загрижена за своите граждани, че бедите и нещастията на работниците са временни, и че някой от някъде ще дойде и ще ги «спаси» ще им върне уютния и щастлив живот, какъвто е бил в брежневския СССР, където те просто са живели удовлетворително и за нищо не са отговаряли.
Такъв факт, че такова никога не е било и по принцип не може, ако вас не ви «откърмят» със специално за бъдещата «грижа», като животно, както това е и било в хрушчовско-брежневския СССР, който троцкистската контра три десетилетия съзнателно готвила за капиталистическата реставрация, тях не ги смущава. Те просто искат и всичко, както иска малкото дете, не замислящо се за това, че за реализацията на тези капризи са необходими съответстващи обективни възможности.
Този каприз е сдребнобуржоазна класова природа, тази самата еснафска политическа заблуда, милата която за експлоататорите нищо не означава.
Защо? Защото и това е психологията на роба, роба, боящ се от своята свобода, и предпочитащ, за това за нея да решават другите. На такива политически граждани — известни роби — не е нужна никаква демокрация и никаква свобода, те наивно предполагат, че ще се намери някой който да мисли и решава вместо тях, при това да решава в техни интереси. Елементарна мисъл, че в класово общество, построено на индивидуализъм, личния успех и преследването на печалбата такова нещо не може да има, зщото всеки решава за другите, всъщност ще започне да решава за своите собствени, а не за чуждите интереси, в главите им няма да има.
Това е дребнобуржоазното съзнание, това е корена на своята психология на раба усърдно дадена на съветските трудещи се в късния, следсталински СССР от троцкистско-меншевишката контра. Днес в новите, капиталистически условия, с това се занимават техните последователи — различен род опортюнисти и ревизионисти, които не само не помагат на руската работническа класа правилно да осмислят своето положение, но още силно закрепват неговото самосъзнание в рамките на еснафско-робските илюзии. Това е друга, не по-малко важна причина за ниската протестна активност на руската работническа класа и неговото нежелание да се бори за своите права, за подобряване на своето материално положение
Но осъзнаването на своето положение — това е още само част от делата. Не по-малко важен е още и опита на практическата класова борба, която у бившите съветски работници я няма но е била у техните бащи, деди, и които не може да не се предадат на синовете и внуците лично, на конкретни примери от класовата борба. Сега този опит на руските работници се налага да се набира зрънце по зрънца, обучавайки се в изкуството на борба с капиталистите и техните правителства на собствените грешки и поражения.
Ето тези особености на руската работническа класа, това принципиално отличие от работниците от другите капиталистически страни, родили се и нараснали при капитализма, както и техните бащи, деди, прадеди и т.н., не могли да не изпратят руските работници във втора зона на световното работническо движение, още повече за това усилено способствали класовите врагове на руската работническа класа, верните слуги на световния капитал — опортюнистите.
Разбира се у руските работници има безценен революционен опит на техните прадеди има я и великата и героична история на пролетарската страна — СССР, но този опит не е практически, не е преживян лично. Този исторически опит е опит теоретически, към който работническата класа се обръща, само намираща се на достатъчно високо ниво на своето самосъзнание, когато класата действително се вдига против класата. Но засега това ниво видимо в Русия пролетариата не достига — стремежът да се опре на класовата борба на опита на руските революционни работници от началото на XX век, на опита на техния велик авангард — болшевиките не се забелязва даже у работническите лидери.
Но ние сме уверени, че това е явление временно, че ще настъпи час, и руската работническа класа «ще намери себе си» — ще си спомни това, което трябва да си спомни, ще осъзнае своята велика историческа мисия на авангард на световното революционно движение. Отново ще застане начело на световния пролетариат, както преди сто години неговия велик предшественик — руската работническа класа, възглавявана от болшевиките.
С приближаването на тои час ние и призоваваме работниците да се щадят, всички съзнателни работници и революционната част от руската интелигенция, твърдо да застанат на класовите позиции на работническата класа.
И само в такъв смисъл ние считаме днешния Първомай за наш работнически празник — в смисъл на бъдещи победи на работническата класа над буржоазията, победа вече окончателна и неотменима.
МЛРД «Рабочий путь»
