Има различни имена (Great Pacific Garbage Patch, Pacific Trash Vortex, North Pacific Gyre), но от това количеството боклук в океана не намалява, напротив – темповете на разрастване на боклучения остров нараства с всяка изминала година.

Този проблем се повдига от учените и неравнодушните към защита на околната среда хора вече повече от 50 години, но реални действия по решаване засега не се наблюдава. А времето върви, изчезват цели видове животни и е близка «точката на невръщане», когато вече няма да помогнат никакви мерки.

Проблемът със замърсяването на океана стана още по-остър, когато се изобрети пластмасата. Това изобретение донесе на хората удобство и комфорт, но в утилизацията му за съжаление не е най-доброто- разлага се над 100 години, а тъй като пластмасовите отходи се множат в геометрична прогресия то те неизбежно попадат в океана, образувайки гигантски натрупвания-острови. Например един от такива острови може да се види между Калифорния, Хаваите и Аляска. Количеството на боклука в него се изчислява на милиони тонове, а размера на острова е сравним с този на щата Тексас.

Този остров и неговите подобни продължават да растат много бързо, защото всеки ден в океана попадат примерно 2,5 милиона броя пластмаса и друг боклук. Поради бавния процес на разлагане на пластмасовите отходи страда околната среда, загиват птици и риби, обитаващи в океана. Бедните животни поглъщат спринцовки, зъбни четки и прочие отходи, разглеждани, като отрова за тях. Според статистиката, от пластмасовите отходи, изхвърляни в Тихия океан, годишно умират над 1 милион морски птици, а така също над 100 хил. морски млекопитаещи.

Пластмасовата «супа» започва от пункт, разположен в 500 морски мили от бреговата линия на Калифорния, преминава близо до Хавайските острови и почти достига до Япония.

По оценки на американския океанолог Чарлз Мур, който и открил тази огромен остров на планетата, в тази област има примерно 100 милиона тона боклук. По думите на Маркус Ериксен, ръководител на научното подразделение Algalita Marine Research Foundation, учредено от Мур в САЩ, представата на много хора за това «кръгло сметище», като за твърда повърхност са грешни. На всъщност, както казва Ериксен, това повече напомня за супа от пластмаса, а по площ примерно в 2 пъти превъзхожда континенталната част на САЩ.

Този случай е станал повратен момент в живота на Чарлз Мур – той основал Algalita Marine Research Foundation (AMRF) с пари, получени от продажба на свои акции. Главната задача на тази организация – мониторинг на екологичната ситуация в Тихия океан.

Докладите, публикувани от AMRF, до неотдавна малко хора безпокояха. Но след последния доклад на еколозите привлякло внимание самата природа – бурите, бушуващи през януари, «подарили» на обитателите на хавайските острови Ниихау и Кауаи над 70 тона пластмасови отпадъци. В резултат почиващите там туристи успели да се убедят в сериозността на проблема на пластмасовите отпадъци, изхвърляни в океана. От този момент името на Чарлз Мур често се среща по страниците на американските СМИ.

Съвсем неотдавна основателя на AMRF се обърнал към всички хора с предупреждение: ако в близко време потреблението на пластмаса не бъде сериозно ограничено, размерите на «мръсното петно» след 10 години ще се увеличи минимум двойно, което ще постави под заплаха не само екологичната безопасност на Хавайските острови, но и на всички страни от Тихоокеанския басейн.

Според мнението на Къртис Ебесмайер, признат специалист в сферата на замърсяване на океана с пластмасови отпадъци, «боклучения остров» е подобен на огромен звяр, спуснат на вода. Ако това «животно» се прибли до населението на сушата (например, както се е случило на Хаваите), то ще започне да «изригва» от себе си боклук, което ще доведе до печални последствия.

Замърсяват океана най-активно Индия и Китай. Тук не са привикнали да се грижат за състоянието на околната среда, и изхвърлянето в близката река на боклук е обикновена практика за местните жители. Погледнете фотографията и вие сами ще разберете.

След 1950 година, освен гниещи водоросли и друг боклук, течението започнало да носи и пластмасови бутилки, пакети и прочие изделия, които практически не се разлагат и се натрупват в огромни количества. Днес «Тихоокеанския боклучен остров» преимущественно се състои от пластмаса (около 90%), с маса 6 пъти по-голяма от масата на намиращия се на същата територия планктон. Aко се вземат всички площадки, заети с боклук то ще се получи територия по-голяма от тази на САЩ! При това най-неприятното е че тя с всяка година стремително расте, а на всеки 10 години се умножава в пъти.

Както утвърждава Green Peace, всяка година се произвеждат над 100 милиона тонна изделия от пластмаса и 10% от това количество се оказва в световния океан.

За да се спре този процес може само със съвместните усилия на всички потребители, убеждавайки хората да се откажат от пластмасовите бутилки и пакети, заменяйки ги на стъклена тара, многоразови чанти и пакети, направени от бързоразлагащи се материали. Вие също можете да внесете своя дан в това добро дело.

Источник — http://oktyab.ru/ecology/v-tixom-okeane-poyavilsya-ostrov-iz-musora/

Прим. РП: Наивни съждения на автора на статията — дайте ние всички да се откажем от пластмасовите бутилки и да преминем към тара с многократно използване. А кой пита трудовия народ, какво е по-добро да произвежда — еднодневни или това, което може да се използва много пъти без всякакви проблеми? Защото заводите и фабриките ги владее не работническата класа, не народите на различните страни, а капиталистите, които решават, без нас, без работниците, какво да се произвежда и в какви количества.

Едва когато работническата класа вземе от капиталистите основните средства за производства, тогава и може да се реши въпроса с боклука, не на думи, а на дела отказвайки се от еднодневните опаковки и преминавайки към многократни или натурални, имащи свойства на бързо разлагащи се в природата, не замърсяващи екологията.