Но марксизмa мен мe увлече конкретно. Иска ти се да разбреш още и още. Чита в момента «Диалектика на природата» от Фр. Енгелс. Това е не завършено цялостно произведение, по-скоро бележки, чернови, но от това то не губи своите положителни качества. Фр. Енгелс е написал основната част от произведението през 1882 година, обърнете внимание, преди 136 години! Повече от век! И този труд на Енгелс е къде по- научен, интересвн и понятен от това, което аз съм чел в учебниците във ВУЗ-а. Аз съм прочел половината, но тезисите ми направиха силно впечатление.
Първо- Фр. Енгелс дава определение на живота въобще.
Животът — това е форма на съществуване на белтъци, съществен момент в който се явява постояния обмен на веществата с окръжаващата го външна природа и която се прекратява заедно с прекратяването на този обмен на веществата, водейки след себе си разлагане на белтъка.
По-нататък Енгелс пояснява: и у неорганичните тела може да се извършва подобна обмяна на вещества, която и става фактически навсякъде, защото навсякъде става подобно химическо действие, макар и по-бавно. Но разликата е в това, че в случаите на неорганически тела обмяната на веществата ги разрушава, а в случаите на органични тела то се явява необходимо условие за тяхното съществуване. След това Енгелс говори, че може изкуствено да се създаде живот, просто днешното ниво на знания за белтъците е много малко и това не позволява.
Затова, опирайки се на закона за единството и борбата на противоположностите, Енгелс говори, че живота е невъзможен без смъртта, и живота – това означава постепенно да умираш, приближавайки се към смъртта. Че едното без другото по принцип не може да съществува, всичко е взаимосвързано. И това не е лошо и не е хубаво, просто така е — живота съдържа в себе си смъртта, а смъртта — нов живот за друг.
Също така Фр. Енгелс анализира ролята на труда в установяването на човека. Първите човекоподобни маймуни постепенно започнали да ходят на крака, защото ръцете им трябвали за други действия, които им били нужни за преживяване в природата. След това постепенно възможностите на ръцете започнали да се разширяват, защото се разширили и изискващите им действия за удовлетворяване на потребностите на тези древни предци на хората.
Ето я и борбата на противоположностите! Противоположността между това, че предците на хората искали да получат за удовлетворение на своите потребности, и това, че те успели да направят това със свои ръце. Тази борба се разрешила с това, че ръцете на човека започнали да се усъвършенстват, развиват. И днес те могат да правят това, което не могат да правят маймуните и другите древни хора.
А нататък повече – усвояване на нови територии, потребност от дрехи и жилище, необходимост от общуване – и като следствие, развитие на реч и гласови връзки. Фр. Енгелс акцентира внимание на това, че развитието на ръцете – това не е нещо само по себе си станало, а че развитието на ръцете е повлекло след себе си изменение и в останалите части от човешкия организъм, че всичко е взаимосвързано и че измененията в едно влекат зад себе си изменения в друго.
Много добре описва Фр. Енгелс същността на произхода на закона на диалектиката:
«Така законите на диалектиката били отвлечени от историята на природата и човешкото общество. Но те не санищо повече от най-общи закони на тези фази на историческото развитие, а така също на самото мислене. По същество, те се свеждат до следните три закона:
Закон за преход на количество в качество, и обратно.
Закон за взаимно проникване на противоположностите.
Закон за отрицание на отрицанието.
Всички тези три закона били развити от Хегел с неговия идеалистически маниер, като прости закони на мисленето: първия — в първата част на «Логика» — в учението за битието, втория заема цялата втора и най-значителна част от неговата «Логика», учението за същността, накрая третата фигурира в качеството на основен закон при построяването на цялата система. Грешката се състои в това, че законите му не са изведени от природата и историята, а са дадени от законите на мисленето. От тук произтича цялата измъчена и често ужасна конструкция: светът — искаш или не искаш трябва да се съгласи с логическата система, която сама се явява продукт на определена степен от развитието на човешкото мислене. Ако ние превърнем това отношение, то всичко ще приеме много прост вид, и диалектическите закони, намиращи се в идеалистическата философия крайно тайнствени, незабавно ще ни станат прости и ясни».
Последното, което мен ме впечатли. Фр. Енгелс особенно акцентира внимание на това, че учените и въобще хората (и не само стремящите се към великото) не трябва да зациклят и задържат на едно. Привеждайки примери (Леонардо да Винчи — художник, архитект, конструктор и мислител), Енгелс пояснява, че големите учени от неговото време знаели няколко еиыка, разбирали от много науки. Самият Фр. Енгелс показвал и знания по химия, физика и математика в «Диалектиката на природата». Такива многостранни знания помагат по-добре да се разберат същнотта на нещата: знаейки и изучавайки физика, по-точно правилно ще изучаваш например химия и т.н.
Кой ще спори с това? Л. ван Бетховен или В. Моцарт прекрасно свирели не само на пиано, но и на цигулка, виолончело, флейта и списъка продължава с всички инструменти от симфоничния оркестър. А известния исторически персонаж Миямото Мусаси в «Книгата за петте пръстена», посветена на стратегията на войната, също указва, че у воина не трябва да има любимо оръжие. И любовта към един вид оръжие не трябва да пренебрегва останалите – това е голяма грешка и невежество, да не казваме неумение да се общува с оръжие.
Другар от РП разказа, че някои болшевики били такива универсали (аз засега историята на партията и СССР не много добре зная, по-точно почти не зная). Например, Крупская — доктор на педагогическите науки, болшевичка; Лепешински- мъж и жена, стари болшевики, съратници на Ленин, след Октомврийската революция достигнали огромни успехи: мъжът — историк, специалист по история на партията, а жената — академик, биолог, Лауреат на Сталинска премия. И всички те знаели по няколко езика.
А сега какво се опитват да ни обяснят? Колко е добро тяснопрофилното образование, не трябва да се разпиляваш. И какво се получава? Получава се, като у Козма Прутков: «Специалист подобен на шлака, пълнотата му е едностранна». Получава се не човек, а урод, осакатен човек: едно знае прекрасно, но затова пък по другите неща нищо не знае. Вместо човек с голяма буква се получава нискоквалифициран във всички останали потребител, който нищо не знае за света, в който живее.
Фёдор Свободин
