Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05 12:00 - Франция- да бъдем така силни и смели, като тези железопътни работници
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
0



Вече почти три седмици стачката на железопътните работници върви с пълна решимост. Седмица след седмица топ-мениджърите от «Националната компания на френските железници» (SNCF) неистово твърдят, че стачката губи енергия, но, харесва ли им или не още на 19 април в стачкаъа участвали повече работници, в сравнение с 13 април. И болшинството от приелите участие в демонстрациите, организирани в цялата страна, поддържали действията на железничарите. Това били младежите, изразяващи протест от политиката, провеждана от ръководствата на френските ВУЗ-ове, пенсионерите- несъгласни с «Contribution sociale gйnйralisйe[1]», присъединили се към държавните служители и наемните работници от частния сектор.

В гр. Реймс (Reims) работниците от супермаркета «Monoprix» в пълен състав напуснали работните си места и  се влели в местната демонстрация. В гр. Лимож (Limoges) работници, намиращи се под заплаха от уволнение от компанията «Legrand» (производител на електроарматура) и «Steva» (завод за производство на щамповъчни преи за метали) също излезли да демонстрират. В много други градове безчислено количество работници използвало повода на деня за да изразят солидарност с железопътните работници, добавяйки при това, че и у тях силите са им на привършване.

Президентът на Франция Макрон заявил, че той «не е президент на богатите», добавяйки, че богатите за защита не им е нужен президент. Наистина! Буржоазията управлява обществото и не се нуждае от президент, а за защита му е нужен слуга за намаляване на заплат ите на работническата класа. Макрон идеално подхожда на задачата по провеждане на необходимата за управляващата класа политика: от включване на интересите на буржоазията положение в закона за труда[2] до пълната отмяна на данък разкош; от увеличение на допълнителните вноски в Contribution sociale gйnйralisйe, до замразяване на заплатите на държавните служители.

Макрон може да говори каквото си иска по повод на това, че у ставащите тук и там протести няма нищо общо. Но, ако у цялата работническа класа има цяла купчина от причини да изрази своето недоволство, то това е заради Макроновата политика насочена против работниците! В хода на своето неотдавнашно посещение в гр. Сен-Дие Макрон се опита да преподаде урок на железопътните работници, казвайки им, че те трябва да приемат тези, влошаващи живота на работниците, нововъведения. Според Макрон, железничарите трябва да се примирят с това, че на тяхното особено положение е поставен край, отчитайки че тези нововъведения засягат не тях, а новодошлите на работа.

Нима едрата буржоазия счита за абсолютно нормално да передава състоянието по наследство на своите отрочета. А работниците, получава се, трябва мълчаливо да приемат факта, че техните последващи поколения няма да имат тези блага, коъто техните предци успели да отвоюват от буржоазията? Железничарите са достойни за похвала – те се отказали от обричането на бъдещите си братя по класа на работа за грошове! Те здраво стоят против това бъдеще, което искат да им дадат техните босове – бъдеще, в което работниците ще са лишени от каквато и да е социална защита, обречени на ниски разценки и влошени условия на труд.

Макрон може да твърди, че «не вижда връзка между всички теми, които изразяват недоволство». Но общият източник на вълнение и възмущение на народа на Франция съществува. Пенсионерите виждат, как им намаляват пенсиите и разбират, че тези, изземвания от пенсионните фондове не отиват нито на подобряване на здравеопазването, нито на създаване на нови работни места за внуците им. Младежтта, получила средно образование и събираща всевъзможни книжа за постъпва във ВУЗ, знае, че това е обикновенй маскарад, защото ВУЗ-овете са препълнени и за нови студенти просто няма работни места. Работниците са постоянно под заплаха от уволнения, тези, които искат повишение на заплати, тези, които са осъдени на практиката от временни договори и непълна заетост, всички те знаят, че всичко завоювано от тях днес се превежда в жертва на максималната печалба на буржоата.

Неoтдавна със свойственото си презрение Макрон се защитаваше от недоволни работници, казвайки: «Във Франция се създават привички на хленчене». И добавил: «Всички гледат на своя заден двор, казвайки: «Ето те искат да вземат от мен»». Но тук работата не в задните дворове. Железничарите се борят за своите права. И на това те имат пълно право! На техните стачки придали нова форма на възмущение и отвращение, което изпитват работниците индивидуално, но сега придали форма на колективен отпор. Те не «хленчат», а се борят, и именно това безпокои Макрон.

Железопътните работници продължават да стачкуват и адресират своите искания не само към пасажерите по влаковете, но и към другите представители на работническата класа. Това е стъпка напред за всички работници. За тези, които не са готови да се примирят с атаките на ръководствата, и за тези, които са готови да надигнат глава. Борбата на железничарите олицетворява широк протест и изразяване на техния праведен гняв.

Ние сме задължени да направим всичко възможно за да направим тази стачка общонационално сражение, контраатака на цялата работническа класа. Само така стопаните на Макрон, продажните топ-мениджъри, могат да бъдат победени!

Перевод Тимур

Из бюллетеня от 23 апреля 2018 г.

Английская версия оригинала статьи — http://www.union-communiste.org/en/print/node/4998#_ftn2

[1] Дополнительный взнос, инициированный в 1991-м году социалистским правительством Рокарда, расширяющий источник для налоговой базы за счёт пенсий по старости и инвалидности, пособий по безработице и ряда «бонусов» при раннем выходе на пенсию. Взнос снижает, таким образом, социальную нагрузку на правящий класс. Размер взноса ежегодно увеличивается и сегодня превышает размер подоходного налога. За счёт этого взноса финансируются более 20% расходов на «социалку» и его оплата производится в пропорции 90/10 – 90 % платит рабочий, 10 – работодатель. 1 января 2018 г. президент Макрон увеличил коэффициент обложения этим взносом пенсий по старости.

[2] Закон о труде (The Loi travail) внедрённый в августе 2016 г., также называемый законом Эль Хомри (El Khomri), по имени министра труда (от социалистов) Мириам Эль Хомри (Myriam El Khomri). Закон облегчил боссам предпринимать шаги, ущемляющие интересы рабочих, во всех аспектах взаимоотношения работник-работодатель.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 282671
Постинги: 854
Коментари: 96
Гласове: 170
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031