Но, парите просто така никога нищо не правят, а още повече не «жертват», и зърното не е изключение.
Първо- избавяйки се от излишъците от първия и най-главен продукт за потребление, страната-«благотворител» регулира цените на него на своя вътрешен пазар – цената не пада, а запасите от зърно в страната са се съкратили, «излишък» повече няма, а значи да поевтинява стоката няма никакво основание. Второ- този «износ» създава на капиталистическата страна-дарителка положителен имидж в очите на заблудения пролетариат, както своия, така и на другите страни. Пролетариям фактически внушается мысль, что раз что-то дарится просто так, значит в стране этого товара избыток, потребности населения страны удовлетворены полностью. Кстати, именно с таким подтекстом реформаторы-перестроечники рассказывали развесившим уши советским гражданам о громадном экспорте продовольствия из «богатой» царской России в противовес «бедному и нищему» СССР, который зерно частично закупал на мировом рынке.
С подобни игри на мнимо благородство се занимава не само капиталистическа РФ. Например, САЩ също дават милиони долари за хуманитарна помощ, отначало усилено разорявайки развиващите се страни, а след това давайки на бедния ограбен до последна степен трудов човек нищожни подавки.
Няколко думи за търговията със зърно.
В 2007/2008 г. селскостопанска година Русия експортирала 12,7 млн. тона зърно за $4,5-5,5 млрд. В 2017 година експорта на зърно от Русия достигна рекордните 43 млн тонн (при добив от 134,1 млн. тона) за 20,7 млрд долара. С каждым годом объём продаж растет, т.к. появляются новые рынки сбыта — Лаос, Колумбия, Мексика, Юго-Восточная Азия, Китай. Низкий курс рубля тоже добавляет зерновым бизнесменам в рентабельности именно экспорта, а не продаж внутри страны. Сообщения СМИ пестрят победными реляциями, дескать – опередили СССР по объёму выращенного зерна и обеспечиваем не только себя, но ещё и вон как бодро экспортируем. Песня, как видим, все та же, про громкий «хруст французской булки».
Но, всъщност не е така добре в Руската царска-държава.
Да погледнем новините от «полето».
Октомври 2009 г. «Ръководителите на фермерските стопанства на няколко района в Алтайския край (Мамонтовски, Зарински, Егориевски) заявили, че са готови да изгорят добива, и дори някъде го извършили. В отделни райони тонове ръж изхвърлили на боклука, а с друга нахранили животните. Обясняват се подобни, немислими на пръв поглед, явления просто. През септември 2009 г. зърнопреработвателите давали за един тон пшеница 3 клас не повече от 3,2 хил. рубли — това е под стойността за производство. През октомври закупуването на пшеница било прекратено»[1].
Март 2010 г. «Както съобщава «ФедералПресс» днес, 29 март, в прес-службата на краевия отдел на «СР», селяните поради високия добив не могли да продадат зърното, което в резултат на това се изхвърля на боклука…»[2].
Май 2010 г. «В края на март предприемача Александър Егер снимал видеосюджет за «официалното сметище» на град Славгород, където КамАЗ-и всеки ден изхъврлят изгорено в складовете зърно. «Само на това сметище, — обръща се автора на видеото към ползвателите на интернет и президента на РФ — десетки хиляди тона добив. А колко такива сметища са в региона и в страната?»[3].
Май 2010 г. Вице-президентът на областната Асоциация на селско-фермерските стопанства Сергей Скрипал за ситуацията в Омски Прииртиш: «В Нововаршаке и Любине зърното го изгарят в пещи. Помислих си: изгарянето е по-изгодно в сравнение с дървата. Горят въглища, а отгоре слагат зърно»[4].
Юни 2011 г. Владимир Павленко, председател на новосибирския съвет на Ассоциацията на селските стопанства и селскостопански кооперативи: «Миналата зима аз лично изхвърлих 250 тона зърно. Да го давам в силоз е безмислено. Услугите по прием и сушене са по-скъпи от цената на зърното. Средно фермерско стопанство по тази же причина е изхвърлило 750 тона, а в Искитимски район – 3000 тона»[5].
Ноември 2016 г. «Поради отсъствие на инфраструктура производителите не знаят, къде да продадат 10 млн. тона зърно».[6]
Септември 2017 г. Зам. директора на департамента АПК Юрия Михеева: «Кризата със свръхпроизводството на зърно е имало и преди, в 2010-2011 година. Тогава също имаше голямо свръхпроизводство на зърно и поради ниските цени го изхвърляли. В резултат следващата неурожайна година едва не погубил животноводъдния отрасъл в региона – много стопанства поради липса или невероятно скъпо зърно били принудени да колят голяма част от животните»[7].
Април 2018 г. Президентът на Руския зърнен съюз Злочевский: «Днес в Русия има класическа криза от свръхпроизводство на зърно. Добивите са рекордни, а нивото на продажби са на 27-30% по-ниски, в сравнение с предходната селскостопанска година»[8]. Заглавите в статията е показателна — «Няма накъде: Русия тъне в зърно»
Явната криза на свръхпроизводство, явно не се прекратява от 2009 година.
Това е капитализма, друго не може да е. То пусто, то гъсто, то няма нищо. Да и когда «густо», то вовсе не у всех и даже не у большинства, а только у единиц. Прямое следствии частной собственности и закономерно вытекающей из нее анархии производства.
Да се изхвърля зърното «някъда», не защото не е нужно на никой — обратното- даже много е нужно! И хлябa в магазините никой oт гражданите на Русия няма да се откаже да купува по цени 2-3 пъти по-ниски в сравнение със сегашните. И селските жители щяха да хранят с фуражно зърно животни и кокошки, произвеждайки в личните и малки частни стопанства повече яйца, месо, мляко. Да только цены на зерно, которое «некуда девать», сильно «кусаются». И «кусаются» они, с одной стороны, из-за высоких монопольных цен на энергоносители — на ГСМ и пр., поскольку сельхозтехника без топлива не работает; а с другой стороны, из-за стремления тех же фермеров поддерживать высокие цены на зерно (именно поэтому они предпочитают уничтожить зерно, чем продать его дешевле тем, кто может его купить).
Съществен фактор на тази неспираща вече почти цяло десетилетие селскостопанска криза се явява не кой да е енергийния монопол — крупният монополистичен капитал и олигархат, който не беднее даже в кризи, а още повече обогатяващ се, разоряващ другите участници в капиталистическия пазар. А основа на тази криза, както и всяка криза на свръхпроизводство при капитализма се явява частната собственост на средствата за производство и стремежа за получаване на максимално възможна добавена стойност.
Големите обеми зърно в Русия намаляват световните цени, което прави относително нисък експортния доход на Русия. Още преди три години тон пшеница на черноморските пристанища се търгуваше по 320 долара, в следващия сезон – по 250 долара, а в миналия – вече под 200 долара, а в тази година пшеницата се търгува в района на 160–180 долара за тону[9]. С начала сбора урожая в России цены на пшеницу на Чикагской бирже снизились на четверть. Чтобы получить желаемый объем прибыли, приходится вынуждено наращивать экспорт зерна.
Ще си кажете – търгувай вътре в страната, ако не можеш да продаваш навън! Но крупните зърнени играчи се стремят към максимална печалба, и тъй като губят от експорта, се опитват да възместят тази загуба за сметка на понижаване на закупните цени на зърното вътре в страната. Производителям зерна по таким ценам продавать невыгодно — они не получат прибыли. А раз не выгодно, значит они и дальше будут закапывать зерно в землю или топить им печи, но только не скидывать на него цену.
В пазарната икономика, където няма централизиран контрол над посевните площи, където е съвършенно неизвестно, какво и колко ще потрябва утре, да се контролира обема на търсенето и предлагането е невъзможно нито на ниво субекти на федерация, нито на ниво държава, нито на ниво световен пазар.
Говорейки за зърнения проблем, не може да не засегнем и другата страна на въпроса.
По данни на руските изследователи (не стоящи на гледната точка на работническата класа, а значи и не отразяващи реално плачевното положение на нещата), загубите на зърно в РФ само от недостиг на комбайни ежегодно превишават 10 млн. тона. Недостатъчната техника и нейното неудовлетворително състояние пряко довели до изключване от технологиите на производство редица операции. Например, почти повсеместно не се извършва втора култивация на посевите от пропадналите култури. Много селскостопански предприятия са лишени от възможността да си закупят достатъчно количество торове, принуждавайки се да се откажат от пролетно-лятно подхранване на селскостопанските култури. Всичко това води до влошаване на качеството на продукцията, намаляване на добивите и събирането на зърното. Такива резултаи дават недостатъчната работа по борба с болестите по животните и растенията и техните вредители, пряко свързано с отсъствието за това на достатъчни средства у производителите.
Нередки са случаи, когато събраното зърно се съхранява по два-три месеца в условия на напъльно складиране в очакване на след прибрана обработка. В такива условия след 10 дена започва да губи своя глутен и своята хранителна ценност, превръщайки се от продоволствено зърно в евтино, фуражно, което отива само за храна на животните.
Следсъбраната обработка на зърното — това е едно от тесните места закапиталистическото зърнопроизводство. Ако при социализма, в 80-те години, пунктове по прием, очистка и сушене на зърното се разполагали практически във всяко стопанство, то днес със сушилна техника руските стопанства са осигурени само на 25%, зърноочистителни — на 45, зърнохранилища — на 40%.
По различни оценки, загубите от зърно средно в Русия съставляват 17%, което в сравнение със съветския, доперестроечен период е повече от 2-3 пъти. В отделни региони при неблагоприятни метеорологични условия стопанствата губят по 25-40% от събраноия добив. При этом только 25% потерь связаны с технологией уборочных работ, 1% — с транспортировкой и до 74% потерь приходится на послеуборочный период (переработку и хранение).
В 2008 г. необичайно високия добив на зърнени култури предизвикал проблем с отсъствието в страната на единен център и програма по регулиране на зърнения отрасъл. Тогава само един Централен федерален окръг изпитвал потребност от хранилища за 8 млн. т зърно. И сейчас производителям некуда девать выращенное и готовое к продаже зерно. Все мощности по хранению заняты зерном интервенционного фонда[10], а цены на рынке слишком низкие, чтобы реализовывать его без убытков.
По данни на Министерството на селското стопанство в 2016 году зърнените бизнесмени загубили 10 млн тона зърно (8,4 % от добива) поради недостиг на комбайни.
Говорейки за износ на зърно — разходите в експортната цена достигат до 48%. Това са разходи за железница, експедиция, силози, акцизи, оформяне на документи. Для производителей из Сибири и Урала при таких низких закупочных ценах на зерно в регионах продажа зерна становится вообще невыгодной. Нет экспортного терминала для Азиатско-Тихоокеанского рынка.
На 2008 г. себестойносста на пшеницата била примерно 3 хил. руб./т, докато експортните цени през октомври 2009 г. били при продажба на големи обеми в размер на165-170 дол./т (примерно 5,5 хил. руб./т), а малки партии — 150-160 дол./т (примерно 4,8 хил. руб./т).
В разчетите на загубеното зърно не се отчитало също така съставящата недообран добив от некачествени семена. По официални данни, в Русия само около половината семена съответстват по новиа ГОСТ Р 52325-2005. Това представлява до 15 млн. т, което е почти равнозначно но обема експорт на зърното. Некачественни семена, не съответстващи на потребностите на пазара, има и при другите култури. При производството на пиво пивоварите бракуват руските сортове ечемик поради високото съдържание на белтъци (над 11%) и ниската енергия на покълване на семената, което намалява качеството на малца.
Рязкото увеличаване на площите със слънчоглед, нарушаването на научно обоснованите сеитбообороти доведоха до идването на полето на синя китка, массово разпространение на фомопсис, сиво гниене, други болести.
Техническата въоръженост на днешна капиталистическа Русия от семенни заводи (съветските селекционни предприятия и учреждения били практически всички унищожени!) отдавна не съответстват на изисванията на времето (при днешното ниво на развитие на производителните сили!). Отсъстват системи за семеноводство, техника за събиране и подготовка на семената и много друго. Отсутствуют достаточные и современные мощности по хранению зерна и его переработке. Большая часть зернохранилищ нещадно эксплуатируется со времен СССР, степень их износа превышает 50%, а новые практически не строятся.
При социализма, разбираемо такива проблеми нямаше. Това всичко е пряко следствие от капиталистическия бардак, който има във всички страни на капитализма, не само в буржоазната РФ.
В СССР всичко е било в едни ръце — в ръцете на целия съветски народ, там била налажена цялата система по работа със зърното — от посева до хлебозавода. Всички те са били важни, а за жътвата и съхранението въобще били на особен контрол. Кампаниите по подготовка на хранилищата за приема на новия добив започвали веднага след топенето на снега. Половин месец, от май до средата на юни, старото зърно се стараели да го реализират или да го прехвърлят в едно хранилище. В останалите се извършвали обеззаразяване, пръскане, замазване, и едва тогава, само в чисти хранилища се заскладявало сухото, проветрено зърно[11].
Всъщност, какво говорим? В Съветският съюз по всички параметри селското стопанство беше даже не на глава — на сто глави над този технологичен и технически примитивизъм и безстопанственост, което ние виждаме днес, в реалиите на капиталистическа Русия. Деградировали чуть ли не на сто лет назад! В прямом смысле слова скатываемся к деревянной сохе, и пахать в отсутствие лошадей в стране придется на самих себе, если захотим выжить и не зависеть от милости иностранных капиталистов.
И най главноото за СССР, ако той е продавал нещо зад граница или оказвал на другите страним хуманитарна помощ, то това е било наистина излишно— излишък, образуван след, като са били удовлетворени потребностите на всички в страната, всички нейни граждани. СССР не се е опитвал под вид на «благотворителност» да излезе от тежка криза, както това прави днес капиталистическата РФ, защото при социализма въобще няма никакви кризиси и падане на производство. При социализме все в стране принадлежит всем гражданам страны, и все граждане стараются работать на общее блага, понимая, что они тем самым работают на себя.
Читатель
[1] http://kvedomosti.ru/news/64522.html
[2] http://fedpress.ru/news/russia/policy/829221
[3] https://www.novayagazeta.ru/articles/2010/05/26/3219-pshenitsa-po-tsene-navoza
[4] https://www.novayagazeta.ru/articles/2010/05/26/3219-pshenitsa-po-tsene-navoza
[5] https://www.vesti.ru/doc.html?id=473394
[6] http://svpressa.ru/economy/article/159950/
[7] https://www.fertilizerdaily.ru/20170916-v-kurganskoj-oblasti-rekordnyj-urozhaj-zerna-mozhet-smenitsya-bankrotstvami-i-bezraboticej/
[8] https://finance.rambler.ru/news/2018-04-11/devat-nekuda-rossiya-tonet-v-zerne/
[9] https://vz.ru/economy/2017/6/7/873618.html
[10] Интервенционный фонд — сельскохозяйственная продукция, сырье и продовольствие (в том числе зерно), произведенные на территории Российской Федерации и закупленные у отечественных сельскохозяйственных товаропроизводителей при проведении государственных закупочных интервенций в соответствии с Постановлением правительства РФ в целях регулирования рынка сельскохозяйственной продукции, сырья и продовольствия.
[11] http://vniiz.org/science/publication/article-132
lang lANG,MARSIN
В Харков има транспортен колапс: Заради ...
