На децата се препоръчва:
- да не отварят врати на непознати
- да не се запознават с хора в Интернет
- да не играят след настъпване на ноща
- да ходят само по оживени улици
- да не съобщават на никого своя домашен адрес, да не приемат от непознати хора подаръци и въобще да не общуват с непознати
- влизайки в автобус да следят някой да не върви след тях
- да не ходят в автобус или друго превозно средство с непознати хора и т.н.
Разбира се доколкото престъпност по отношениена децата съществува, децата трябва да знаят за това. Но от друга страна, опитайте се сами да изпълните тези препоръки, които тук се предлагат за децата: не излизайте от дома в тъмното времеот деня (зимата въобще не излизайте); не общувайте с някого, освен с роднините; на улицата винаги следете няма ли зад вас «сянка». А что делать при приближении незнакомого человека (возможно, с невинной целью спросить у вас дорогу)? В ужасе бежать или лезть в карман, где хранится вожделенное «гражданское оружие»? Нет, лучше уж сразу стрелять «на упреждение».
Питам, защо аз трябва да възпитавам своето дете в страх, да му внушавам, че всеки непознат човек е враг? И кой, ако не правоохранителните органи, трябва да се загрижи за това, че децата да ходят по улиците, не изпитвайки страх и не подлагащи се на опасност?
И при това на нас още постоянно ни внушават, че царство на страх и ужас е било в СССР.
«Проклетото» съветско минало, въобще постоянно ни се дава от днешните властители, защото «както е известно», всички наши проблеми са от тогава. Почти във всяко съвременно ръководство по възпитание на деца или по наръчник за деца вие ще можете да прочетете за това, как лошо е живеело детето тогава, в съветско време и как прекрасно живеят те днес. «Слава богу, советское время кончилось, и вашим детям не грозит смерть от голода!» «Слава богу, советское время кончилось, и у ваших детей есть игрушки!» «Слава богу, советское время кончилось, и ваши дети не воспитываются в атмосфере страха и жестокости!»
Както уверява любимия на всички ни доктор Комаровски, в съветско време не е имало никаква «цивилизована» медицина, а всички болести са се лекували изключително с аналгин.
И такава пропаганда действа! Хората родили се в 70-80-те години, сериозно утвърждават, че в като деца са се бояли, гладували, не знаели, че на света има играчки и въобще непонятно как са живели.
Затова сега ние живеем в «цивилизовано общество», и нашите деца «нищо не ги заплашва». А ако те изпълняват упоменатите правила, то у тях даже ще се появи шанс живи да се върнат от училище.
Малко ще поразсъждавал с опита ми по «преживяване» в условията на «страшната Совка».
Започнах училище в началото на 80-те години. От първи клас аз ходих там самостоятелно, без съпровод от възрастни. Школа была в соседнем микрорайоне, и родители напоминали мне о необходимости быть внимательным при переходе улицы.
В училище периодично идваше милиционер, разказваше ни за правилата на пътното движение и за това, как безопасно да се пресече улицата на близкия светофар. Да те блъсне кола беше единствената сериозна опасност за нас, младите ученици, според мнението на окръжавашите ни възрастни.
Похищение?
Ние от душа се смеехме над «Стария Хенк», обещавщ за 10 минути да се добере до канадската граница. И мисълта за това, че нещо подобно може да стане не на карикатурите от «Дивия Запад», не в разите на О. Хенри, а тук у нас, в съветското общество, на никому не минаваше в главата.
Тероризъм?
У певците Иващенко и Василева имаше песен «Изповедта на терориста», която доволно ясно отразяваше отношението на средностатиситческия съветски човек към това явление: това е нещо невиждано на този свят, който ни показват в предаването «Международна панорама». И ако знаехме, че когато по време на Перестройката съветските хора осъзнаваха, че заедно със «свободата» и «демокрацията» към нас ще дойде именно този свят може би, съдбатана страната щеше да се случи по друг начин.
Така че защо прехода към капитализма доведе до разгръщане на престъпността? Защо днешното общество е принудено да дава огромни ресурси за «безопасност»? Та ние живеехме в години без стоманени врати, без кодови брави, без видеокамери, без изглупели от безделие дебели чичковци стояши на входовете на всяко учреждение.
След като капиталистическа Русия се «вписа» в световния пазар, като суровинен придатък (а в друго качество тя в системата на империализма и не е нужна!), много предприятия и цели отрасли от производството бяха разрушени. А заедно с тях изхвърлени на улицата се оказаха и милиони хоеа, «не вписващи се в пазара». Те останали без работа, а значи и без средства за съществуване. Особенно остро този проблем се изразил в мелките градовве, където масовите съкращения на градообразуващите предприятия или тяхното закриване за местните жители означавали буквално катастрофа. А там, където е нищетата и безработицата, неизбежно нараства и престъпността. А където има някакво производство, неумолимо действат законите на капитализма. «Эффективным собственникам» необходимо сокращать издержки и увеличивать прибыль. В това число и за сметка на съкращаване на заработената заплата. И ако работника няма къде да отиде, друга работа все пак няма, то може да не се съмнявате — «ще го оптимизират» по пълна програма. От тук е и рязката разлика в нивото на живот между различните региони. При това, наличието на бедни и богати региони е необходимо на капиталистите: те получават и евтина работна сила, и пазар на готова продукция. А за допълнение ние получаваме межнационални конфликти, сепаратизъм и т.н.
Но по-нататък повече. За «черните», не престижни работи в крупните градове отново може да се използват дошлите, готови да се съгласят на всякакво заплащане.
Кой в Москва чисти улиците, извозва боклука, строи домове? Известно кой — мигрантите, преимущественно работници дошли от Средна Азия. А коренные москвичи такой работой брезгуют — они «не на помойке себя нашли», им требуются зарплаты в разы повыше, чем получают таджики, узбеки и др. приезжие рабочие.
В такива условия неизбежни стават социалната напреженост и взаимната ненавист. При това не толкова по класическата схема: между буржоата и пролетариите, но и между жителите на различните региони, между дебелия» московчанин и «дошлите в големи количества тук». Така се делят трудещите се от различните региони и различните националности.
И от това капиталистите извличат печалба. Защото колкото повече е преследван мигрант,а толкова по-малко ще му се плати. Ему крайне сложно в чужом регионе, никого практически не зная, сопротивляться насилию или оказываемому на него капиталистом давлению, а от местных рабочих помощи он не ждет — ее ему никто не предлагает, считая его фактически человеком «второго сорта». С другой стороны, т.к. мы, москвичи, пользуемся результатами дешевого труда «понаехавших», то все мы, вольно или невольно, становимся соучастниками их эксплуатации. И претензии иногородних рабочих к нам в определённой степени обоснованы. Так что, когда вы, выходя из дома, с презрением смотрите на таджика, толкающего мусорный бак, попробуйте представить, как он живёт и что он думает про вас. И не случится ли так, что, озверев от нищеты и злобного, враждебного отношения к нему «коренных москвичей», вроде вас, он, если не подорвёт себя в метро, то, по крайней мере, огреет метлой вашего ребёнка? (Не стига това ами ставайки човек «от пъри сорт», московчаните и жителите на другите крупни градове, «сами режат клона, на който стоят». Намаляването на заработените заплати на работниците-мигранти неизбежно влачи след себе си понижаване на заработената заплата и на тях, такива умни и такива столично-просветени. Тяхното нива на живот също пада, и както се изяснява, той напълно зависи от нивото на живот на тези, на които те гледат днес от високо — прим. РП)
Капитализмът е основан на частната собственост на средствата за производства, а значи и на експлоатация на човек над човека. Но да се каже това открито на народа «стопаните на живота», им е «неудобно». Нужна красивая сказка, которая будет литься через СМИ в мозги обывателя, готового скушать любую лапшу.
Какво вече 30 години ни разказват за преимуществата на капитализма?
Свобода, демокрация, общество на равни възможности, в които всеки, който не е глупак може да стане милионер. Целта на живота — да се придобие повече скъпи вещи, като автомобили, недвижимост. Кто разбогател, тот молодец, он «успешен», и неважно каким способом он это сделал.
Но милионерите са единици. А останалите трябва да со глупаци?
Ясное че да се повярва в това, че у теб се е получило да разбогатееш, а у останалите не се е получило е нужно да смяташ себе си за по-добър от другите, с презрение да се отнасяш към всички останали хора. Капитализмът не може да не култивира егоизъм, потребителство и глупост. Именно эти «ценные» качества считаются теперь «естественной человеческой природой». Идеологические установки советского общества: «общественное — выше личного», «труд — священная обязанность каждого» и т.п. подвергаются ныне дикому презрению и осмеянию. На капитализма е нужен ненаситен потребител, умеещ добре да работи с лакти, разпръсквайки конкурентите. (И едновременно, му е нужен съвършенно непретенциозен работник, готов почти отдадено да създава за капиталиста добавена стойност. Пълно противоречие? Да, това е коренното противоречие на капитализма, което пряко произтича от частната собственост на средствата за производства и което неизбежно ще доведе капитализма до крах. — прим. РП) Да и по същността на капитализма ние всички се явяваме конкуренти в делата по продажба на капиталистите на своята способност към труда. И это не может не сказываться на взаимоотношениях между людьми, в том числе и в вопросах безопасности детей.
На децата се препоръчва да играят само на детски площадки и да не ходят по опасни места. Хубаво. Но для того, чтобы дети не лазили по стройкам и прочим опасным местам, недостаточно погрозить им пальчиком: туда не ходи. Необходимо е още и да се организира тяхното свободно време. У нас, в СССР, для этого был Дом пионеров, множество самых разнообразных клубов, кружков и секций, где детям можно было найти себе много интересных занятий. Причем бесплатно. Родительский кошелек от этого не страдал. Но при капитализме бесплатным бывает только сырный продукт с заменителем молочного жира, да и тот в мышеловке. Если и сохраняется у нас что-то бесплатное в здравоохранении или образовании, то это не более чем рудименты советского прошлого. Они плохо финансируются, хиреют и постепенно вытесняются платными конторами по «оказанию медицинских или образовательных услуг». Это уже бизнес, а бизнес, прежде всего, должен приносить прибыль. (А не да се удовлетворяват потребностите на хората! — прим. РП) И никакви «майски укази» на президента този обективен икономически закон на капитализма не отменят. Затова имаш ли пари твоето дете ще посещава курс за ранно развитие, спортна секция и английски език, а ако нямаш ще играе по строежи и на други опасни места.
А вижте, каква агресивна реклама на играчки върви по детските телеканали. «Събери цялата колекция от кукли от приказния патрул!» «Използвай само оригинални Beyblade Burst!»
А играчките са примитивни, не изискващи от децата мислителна дейност. Ще се зарадва детето за 5 минути. А по-нататък? А дальше ему нужна будет следующая. В этом-то и смысл. А потом ему по той же схеме будут впаривать «игрушки» посерьезнее: сигареты, пиво, наркотики. Это нормальный, здоровый капитализм. И всё, что приносит прибыль, здесь хорошо, морально и нравственно.
Кой трябва да се бори с престъпността и да осигури на нас и нашите деца безопасност? Държавата, правоохранителните органи?
Някога умните хора ни учиха, че държавата е машина за провеждане в живот волята на господстващата класа. Следователно, първа задача на всички органи на днешната руска държава — защита интересите на капиталистите-олигарси. Останалото е вторично. Това нагледно се вижда по еволюцията на нашия наказателен кодекс: отменя се конфискация на имущество, декриминализират се икономически престъпления — наказанията се заменят с глоби и т.н.
Разбира се никоя власт не е заинтересована в това, на улиците да има хаос. Поддържане на някакъв обществен порядък е необходимо на всяка власт. Но сътрудниците полицаи също са хора, живеещи в това общество. И они тоже хотят быть «успешными». Поэтому и заниматься они должны тем же, что и другие: использовать свое положение для личного обогащения. Такъв е обективния икономически закон на капитализма.
Докато съществва държавна власт и чиновници, сред последните ще има и корупция и крадци. Било е и в СССР, но едва сега, при капитализма, корупцията придобива системен и наистина всеобхватен характер. Покупка водительских удостоверений, справок, дипломов, подарки врачам и учителям стали нормой, и никого не удивляют и не возмущают.
Трябва да знаем, че корупцията е не просто престъпност на отделни чиновници. Това е механизъм, осигуряващ властта на човека с пари. Благодарение на богато осигуряване на пълна свобода: за пари може всичко. (А за бедните, съответно, пълно безправие. — прим. РП) И мы видим, как при необходимости исчезают записи с видеокамер, а сбитый во дворе шестилетний ребенок оказывается пьяным.
Коррупцията е неотменим атрибут на капитализма. И докато съществува капитализма, борбата с нея никога нямя дя бъде успешна. (По широко казано с нея даже никой не се бори, защото тя е не само пряко следствие от законите на капитализма, но и важна опора на буржоазната държавна власт. Така че всички тези навалновски фондове за борба с корупцията са само фикция, примамка за наивни хора, не разбиращи в какво общество живеят. — прим. РП)
Естественно и за доверието от страна на народа към правоохранителите при такива условия да се говори няма смисъл. И никоъ вече не се надява, както преди, на помощ от милиционера Дядя Степя. Это теперь «мент поганый».
Трябва да разберем, че самите понятия «право», «престъпност» не се явяват «общочовешки», «надкласови». Обратно. Есть деяния, преступные с точки зрения трудящихся, но абсолютно нормальные для буржуазии в капиталистических обществе. Например, спекуляция. А есть преступления, немыслимые в отсутствие частной собственности. Как пример, рэкет или распространенные нынче махинации с квартирами.
И не трябва да забравяме, че съвременните правоохранители съхраняват именно буржоазното право. Преходът от обществена собственост към частна (при Перестройката — прим. РП) не можеше да не повлече бурен ръст на всевъзможни хищения и бандитизъм. А вместе с тем изменилась и мораль общества. Уголовная лексика, уголовный фольклор, фильмы и романы про бандитов прочно вошли в нашу жизнь. Те, кто раньше был презираем обществом, стали уважаемыми людьми и кумирами молодёжи.
Тук е уместно да си спомним образа на Павлик Морозов. Ако преди момчето беше, съобщило за престъпната дейност на своя баща къдто е трябвало, се разглежда като герой, а неговия дядо, зарязал две деца — негодяй, то сега всичко е на обратно. Ибо своих родственников надо покрывать в любом случае, сообщить в правоохранительные органы о преступлении это «стукачество», а убийство ребенка всегда можно оправдать, если ребенок не ваш.
И още един въпрос, касаещ безопасността, това са техногенните катастрофи. Защо горят «Зимние вишни» и потъват параходи «Булгария»?
Защото жаждата за максимална печалба на всяка цена в съчетание с възможността да се откупиш от всякаква проверка дава потресаващи по разрушителност резултати. Хищническа експлоатация на техниката, използване на евтини материали и неквалифицирана работна сила, нарушаване на всички норми при експлоатация, икономия на ремонт, техобслужване и обучение на персонала. И като резултат — човешки жертви. И ако в съветско време катастрофите са се случвали основно поради небрежност на отделни лица и крайно рядко водили до човешки жертви, то сега основната причина за катастрофите е станала пряката заинтересованост на «ефективните» собственици в получаване на високи печалби (което неизбежно води до тези катастрофи, фактически предизвикват ги, организират, създават за катастрофите всички условия — прим. РП).
Не не може да не кажем и няколко думи за намаленото ниво на култура на населението, в това число и за техническата грамотност. Действително, защо да изучаваме електротехника, когато почти всички електроприбори се купуват отвън? Тут нужно не естествознание, а «духовность», дабы, не щадя глотки, прославлять бога, Россию и Путина. Но ако вместо закони на физиката се преподават на децата Законите божий, то само на бог ще е известно, какво ще натворят децата, когато опрат до техниката (значителна част която е останала от съветското минало и е свръхвисокотехнологична — прим. РП).
Така че уви, налага ни се да избираме: или «свобода» и «демокрация», или безопасност за нас и нашите деца.
И за всичко ще трябва да се разплащаме. Ако искате частна собственост, то вие трябва да сте готови за това че вие и вашите деца ще се разглеждате в обществото, като стока и като потребител на стока. Если вам нравится, что можно купить водительские права, а при необходимости «разобраться на месте» с гаишником, вы должны быть готовы к тому, что какой-нибудь лихач задавит вашего ребенка, а потом какой-нибудь эксперт найдет в крови ребенка лошадиную дозу алкоголя. Если вы не видите ничего плохого в закрытии заводов и эксплуатации мигрантов, будьте готовы к собственной нищете и братоубийственным межнациональным конфликтам. Если ваш дедушка, отсидевший при Сталине за воровство (т.е. простите, конечно же, за анекдот!), — безвинная жертва, а Павлик Морозов — мерзавец, которого поделом прирезали, будьте готовы, что и вашего ребенка тоже могут зарезать, причем окружающим на ваше горе будет глубоко плевать.
Какво, искате ли такива перспективи?
Тогава, може би, следва да се замислим, какво сме придобили и какво сме загубили, обхванати от капиталистическа «свобода» и «демокрация».
Сергей Соловьёв
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
