Но все пак някои работници се осмеляват да се жалват на непоносимите условия на труда и преживяване, на притесненията на своите работодатели, като за това те напълно могат да загубят работа.
Немската буржоазия лишава работниците от Югоизточна Европа практически всички трудови и даже човешки права. Те използват работещите за нея хора, като роби.
Работниците, например не получават на ръка трудови договори, те често безоснователно са лишавани от заработена заплата, в случай на болести или травми нерядко сами плащат по 500 евро за викане на бърза помощ, защото работодателите не поемат отговорност по медицински застраховки на своите наемни работници. Някои работници-мигранти не издържат на такива издевателства и се връщат в Родината си.
Официално заплатата на работници-мигранти в Германия е 8,34 евро на час, което е много малко в сравнение с немския работник, у които тарифите започват от 20 евро на час. Но в много случаи немските капиталисти не плащата на мигрантите и тази нищожна заплата — тя остава само на хартия. В среднем рабочие-мигранты работают по 260 рабочих часов в месяц, а оплачивают им только 160 часов.
Профсъюзът IGMetall заявява, че е готов да помогне на мигрантите да защитят своите права. Но това не е толкова просто да се направи и преди всичко заради езиковата бариера — много новодошли работници, фактически основната маса, не говорят на немски. Това означава, че да се добереш до работник-мигрант не е просто — те напълно са изолирани от местните немски работнически колективи. Сами же рабочие боятся обращаться в профсоюз за помощью, так как находятся под давлением своих боссов — начальства, которое помыкает фактически бесправными людьми, как хочет.
Какъв изход от сложилата се ситуация предлага профсъюза?
За съжаление, такъв, какъвто съвсем не препятства усилването на експлоатацията на тези хора — профсъюзът предлага да се приемат «по-строги правови норми», заявявайки, че «немските законодатели трябва по-добре да се защитават работниците». Но как да се измени положението на мигрантите, които не са в състояние да се възползват и от тезии «правови норми», които съществуват в Германия и днес?
Всички тези заявления на профсъюзната бюрокрация, отчитайки, че никакви практически действия по защита правата на работниците мигранти не се предприемат, може да се смятат само за пиар, както и за самореклама.
Как да помогнем на трудещите се-мигранти? Историята и опита на работническото движение отдавна отговорили на този въпрос.
Първо- това може да се направи само от работническата солидарност, този самия пролетарски интернационализъм, за който е писал още великия учител на работническата класа Карл Маркс и който е станал лозунг на комунистите от целия свят — «Пролетарий от всички страни, съединявайте се!».
И първата стъпка в това направление трябва да направят немските работници, които се намират в по-привилегировано положение, в сравнение с работниците-мигранти. Именно те гражданите на страните-метрополии, експлоатиращи многочисленни колони и зависими стран, а значи своите колониални и полуколониални роби и получили за сметка на тази експлоатация от «своята» буржоазия по-висока заработена заплата, трябва да се осъзнаят за себе си, че тяхното собствено материално положение и техния по-висок в сравнение с работниците — дошли от другите страни, нивото на живота, пряко зависят от нивото на заработената заплата и нивото на живот на мигрантите.
Заплатите на мигрантите — това са бъдещите заплати на немските работници. Колкото по-ниско е нивото на живот на мигранта, толкова по-ниско ще е нивото на живот и на немските работници. Работниците в Германия трябва да разберат, че тази същественна разлика в заработените заплати на немските работници и новодошлите — този способ, използван от капиталистите-работодатели за разделяне на работниците, за разкола на работническата класа, за задълбочаване в средата на работниците конкурентна борба. И че причината за тази жестока конкуренция в работната среда се явява не желанието на мигрантите да живеят в Германия и да вземат у немските работници работните места, а интересите на немските капиталисти, които заедно с правителствта на колониалните и зависими от Германия страни принудили работниците в колониалните и полуколониални страни да вземат своите семейства и да търсят работа в Германия.
Това означава, че немските работници трябва да проявят висока пролетарска съзнательност и да помогнат на своите другари по класа — работниците-мигранти да се борят за своите права. Работниците трябва да обединят своите усилия в борбата с капитала, не взирайки се на националност и гражданство. У всех рабочих один страшный враг — класс буржуазии, который в соответствии со своими классовыми интересами ухудшал и будет ухудшать положение пролетариев, вне зависимости от их национальной и государственной принадлежности.
Това означава, че революционната борба за сваляне на капитала на работниците в Германия и работниците-мигранти трябва да се водят на един фронт. Само тогава те могат да се сдобият от победа и накрая да си въздъхнат свободно.
Второ- част от работниците-мигранти неизбежно се връщат в Родината си, в своите страни, и там те не трябва да стоят със скръстени ръце, радвайки се, че са се избавили, накрая, от жестоката експлоатация на немските капиталисти. Имайки опита от жестоката класова борба с капитала в напредналата страна на капитализма — Германия, тези работници трябва да са в авангарда на революционното движение на своите страни за да премахнат от своята шия капитала — и своя местен, национално-предателски, и чуждестранния, под която свирка са предателските правителства на колониалните и зависими страни.
Във всички страни на капитализма — и в империалистическите, и в колониалните, и в полуколониалните — работническата класа трябва да вземе в свои ръце политическата власт. Използвайки тази власт, като сила, пролетариата ще може да унищожи частната собственост на средствата за производства — на фабрики, заводи, електростанции, земя, природни ресурси и пр., и да предаде всички средства за производства в собственост на целия народ на своите страни. Тем самым он уничтожит главную причину своих бед — общественные классы, разделяющие людей и заставляющие одних жить в роскоши и богатстве, а миллионы других — в крайней нищете.
Сергей, спецкор РП в Германии
От РП: Написаното в тази статия от нашия работнически кореспондент в Германия имя пряко отношение към Русия, където също както и в Германия, работят милиони работници-мигранти от републиките в Средна Азия, Закавказието, Украйна и др., и където работническото движение е също замряло.
Руските работници, както и немските, ако те действително искат да подобрят своето положение, трябва да се избавят от активно насажданата в работническата среда руска буржоазна пропаганда на великодържавен шовинизъм, и да съединят своите усилия в борбата с капиталистите-работодатели с работниците-мигранти от бившите съветски републики.
Бедите на всички работници са общи. А значи и борбата с тези беди трябва да бъде също обща, едина за всички работници. В этом залог победы рабочего класса над буржуазией. Через пролетарский интернационализм лежит единственно правильный путь к сытой и счастливой жизни, к уверенности в завтрашнем дне, о которой мечтают миллионы трудящихся нашей страны, еще не забывшие, надеемся, что такое дружба народов.
