Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10 12:00 - Пенсионната система в Русия-начало на края
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
0



Новата, неотдавна обявена от руското правителство пенсионна реформа разбуни цялата страна и застави да се замислят не само авангардните работници, но и тези, които преди за политика особенно не мислят. Този факт се отбелязва даже от буржоазните СМИ. Однако, власть в РФ решила снова сделать вид, что ничего особенно не происходит, что никакого ущемления и угнетения трудового народа в стране не производится, и ограничилась лишь выступлением Президента РФ на телеэкранах страны, надеясь его популярной фигурой прикрыть бесчеловечность своей политики. Президент честно выполнит свою функцию громоотвода, точнее, попытался выполнить: он в очередной раз пообещал «золотые горы» пенсионерам, хорошую работу — армии безработных, а тем, кто пока работает, — избавление от невыносимых условий и жесточайшей эксплуатации. Но ожидаемого эффекта это не дало – народ перестал верить «своему избраннику». Ореолът на «добрия цар» се изпари пред очите ни.

Трудещите се в Русия, т. е. всички тези, които тази пенсионна реформа (а по-точно казано фактически отмяната на пенсиите в страната, защото болшинството от трудещото се население при такава прогресивна експлоатация до нея просто няма да доживеят) да си го кажем направо, очакваха от Путин поддръжка. Той и ги поддържал. Только не народ России, а олигархов и их власть, крупный капитал, которому эта реформа необходима до зарезу, чтобы в разы увеличить свои прибыли, не затрачивая на тех, кто создает для них драгоценную прибавочную стоимость ни копейки.

Ако кажем кратко, то Президента на Руската Федерация в своето телеобръщение съобщи следното. Пенсионната реформа ще я има, пооблага за народа няма да има. Но за да не се възмущавате — ето ви трохи от богатата маса. За да млъкнете! Бизнесът (т. е. буржоазната класа) ще и бъде предложено да «стимулира» съхранява работниците от предпенсионната възраст, които разбира се, нищо няма да дадат на трудещите се – те преспокойно предварително ще ги изхвърлят на улицата. Всички предложени варианти за отмяна на пенсионната реформа със замяна на налози за богатите и налогази на нефт, газ и т. т. се отменят от прага, като съвършенно недопустими, не удовлетворяващи потребностите на господата – крупния капитал. В общем, живите и процветайте, граждане России, как хотите. Кушайте капитализм полной ложкой, раз не уберегли свой социализм.

Попътно Президента на РФ съобщи прелюбопитна подробност- призна, така да кажем, че следперестроечния капитализъм в РФ по степен на разрушаване на страната и измиране на нейното население е равнозначно на загубите на съветския народ във Великата Отечественна Война. По принцип, за това отдавна говорят левите и това не е новост. Но важно то, что теперь первое лицо капиталистического государства прямо заявило, что постперестроечный либеральный фашизм такого же толка, что и германский, гитлеровский нацизм, и последствия его не менее страшны для России, если не хуже, учитывая степень уничтожения материального и культурного достояния народа.

Ще си кажете, че всичко е ясно. Какво още да кажем? Президент поставил точки над i, открыл, наконец, народу свое истинное лицо. Теперь все трудящиеся увидели, кто перед ними – верный холуй капитала, которому наплевать на народ России и на саму страну.

Но ще коментираме основни моменти от телеобращението https://www.mk.ru/politics/2018/08/29/opublikovan-polnyy-tekst-obrashheniya-putina-po-pensionnoy-reforme.html на «царя» по-подробно за да развеем останалите още в главите на трудещите се граждани на Русия последните илюзии.

Ще кажем, че Президента на РФ в самото начало на своето «обръщение към народа» заявява:

«…дискусията за необходимостта от повишване на пенсионната възраст започне не кога да е, не днес. За нея се говореше и в съветския период и в 90-те години. Но решения не се приемаха, по едни или други ричини се отлагаха…»

Ето тoзи цитат към «съветския период» даже не е преувеличение, а откровенна лъжа. Никакви обсъждения в съветско време, а и от 1917 до 1986 г., по повод на повишението на пенсионната възраст, не е било и не е могло да стане! Боялась заикаться об этом даже контра в Перестройку (1986—1991 г.), когда шел процесс разрушения советского социализма и готовился территориальный раздел страны.

Но Путин лъже хитро – той заедно със «съветските времена» говори и за «90-те години», отлично разбирайки, че в съзнанието на бившите съветски хора именно процеса на разрушаване на тяхната Родина — СССР, активно вървеше във втората половина на 80-те години и като чук удряйки през 90-те, се е отпечатало по-силно от всичко. Много бивши съветски граждани, особенно тези които са преживели Перестройката в юношеска възраст, въобще не познават никакъв друг социализъм, освен «перестроечния», или социализма, убил съзнателното и вече не явяващ се собственно социализъм, съхранил само остатъци от социализма. У таких людей «советское время» это именно период Перестройки, другого социализма, настоящего, они не видели. Ужасы развивающегося капитализма 90-х гг. усиливают их иллюзорный, «перестроечный социализм», накладывая на него резко негативный отпечаток, чем, собственно говоря, и пользуется Путин, умалчивая о классовой подоплеке произошедших событий и своей немалой роли в них.

Подло опирайки се на «съветското време», Президентът нито дума не говори за това, че именно в СССР за първи път в света са били установени пенсии абсолютно за всеки гражданин на страна! До Октомврийската социалистическа революция работническата класа и трудещите се маси в света и да мислят не могли за това, че държавата е способна да помага на хоратя, които нямат възможност да работят. Об этом трудовой народ мечтал тысячи лет, миллионы людей на это надеялись, как на сказку. И едва Съветската власт – държавата на диктатурата на пролетариата, унищожила частната собственост на средствата за производства, направила това реалност за всички свои граждани.

Защо това е станало? Защото при Съветската власт политическата власт в страната се е намирала в ръцете на работническата класа и колхозното селячество и трудещите се- господари на своята страна, сами са решавали, как да живеят. Потрябвали им пенсии – и те ги въвели. Защото човек отдал всички свои сили за благото и процветанието на любимата социалистическа Родина и в старостта си когато вече не може да работи трябва да живее безбедно!

При социализма властта и собственността се намират в ръцете на трудовия народ и затова труда от тежко бреме, от делата на «непривилегирован» и «черен», стават «дело на чест, дело на слава, дело на доблест и геройство» (Сталин). И това не са пусти слова.

Хората при социализма разбират, че те действително работят за себе си, защото всичко каквото има в страната – това е тяхна собственост, не лична, а съвместна, те притежават всичкото народно достояние заедно с всички други граждани на страната (обществена собственост). Следователно, принасяйки полза за страната, работейки за страната, за всички нейни граждани, всеки човек в социалистическото общество така обогатява не само другите, но най-вече себе си. От тук е и държавната грижа за спестяванията на главната производителна сила – човека (механизация и автоматизация на труда, осигуряване на безопасни за здравето условия на труд, профилактика на профзаболяванията, болнични, пенсии и т. н.) и великия почит към великите труженици на социалистическото общество – ударници, стахановци, успели да се трудт повече и по-добре за общото благо, отколкото другите граждани на социалистическото общество. От тук е и великото уважение към човешкия труд – основния източник на богатство. А значит и уважение к прошлым заслугам человека в труде, которое выразилось, в том числе и в советской пенсионной системе, уровня и качества которой не смогла достичь и тем более превзойти ни одна капиталистическая страна мира.

От тук и факта, че при социализма просто няма икономическа необходимост от повишване на  пенсионната възраст, защото пенсиите там не са свързани с продължителността на живота на хората — те са свързани с възможностите на обществото да гарантира процъфтяващ живот на своите членове, с възможност на обществото да се отблагодари на всеки трудещ се за неговия труд и днешен, и минал. Затова извън зависимостта от това, желае или не желае един или друг човек активно да се труди в старост, той ще получава от социалистическото общество всичко, което то е способно да му осигури. От тук е понятно, че ръста на богатството на социалистическото общество, увеличението на неговите материални средства, с които разполага пролетарската държава са свързани със социалистическия труд на всеки член на обществото за общото благо.

При капитализма е иначе. Целта на това общество – не е благото на всички негови членове, а благото на господстващата класа от собственници на средствата за производство – жалка бройка капиталисти, мислещи само за своите печалби. Здесь усиление эксплуатации рабочего, выжимание из него прибавочной стоимости проводится классом буржуазии со всех сторон. И с намаляване на заплатите и с удължаване на работния ден и по линия на облагане на грабителските данъци, и вземането от работника на кредитн такси и накрая по пътя на повишаване на пенсионната възраст, проводимо от буржоазната държава, като една от мерките по съкращаване обема на плащания на социални пособия на трудещото се население. В такива условия, за да преживееш, за да не умреш от глад и за да се избавиш от дълговата спирала, работника е принуден да работи за двама, а и за трима, съгласявайки се на лоши, опасни за живота или вредни за здравето работи, т. е. много бързо губейки своите сили и износвайки своя физически организъм за обогатяване на капиталистите. Средно работниците от една номинална възраст при различни общественни системи – капитализъм и социализъм – имат различна биологична възраст: работниците от капстраните вече на 45 години са стари, докато съветските работници от тези години са с пълни сили. Рабочим при капитализме государственная помощь в виде социальных пособий по возрасту гораздо более важна, чем рабочим соцстран. Это и понятно, потеряв здоровье, долго не проживешь – отсюда и справедливые сомнения российских трудящихся, что при новой «пенсионной системе» большинство из них до пенсии просто не доживет. Однако, как показала история, происходит все наоборот: при социализме пенсионеры горя не знают, будучи обеспечены всем необходимым, в том числе государственным денежным пособием в размере чуть ли не средней заработной платы работающих, а при капитализме господа-буржуи только и ищут способы, чтобы не платить ни копейки рабочим, отдавшим им все свои силы и здоровье.

Защо е така? Защото частната собственост на средствата за производство, пазара, както и закона за функциониране на обществото, на нея се основават. На пазара преживява този, който има повече пари, повече капитали! И поэтому стремление к обогащению любым путем – это единственная цель и смысл существования всякого частного собственника. Один из таких путей – это использование возможностей своего государства, специального аппарата буржуазии для насилия над трудящимися.

Съвременната пенсионна система в РФ е крайно неудобна за днешните «господа», защото тя ограничава размера на «матпомощ», която крупната буржоазия дава от себе си за своя «общак» — държавния бюджет. Освен това съществуващата в РФ пенсионна система все още съдържа в себе си елементи от съветската пенсионна система. Одним из таких элементов является, к примеру, «всеобщность» российских пенсий, то, что пенсии в РФ по сию пору получают практически все граждане страны (в большем или меньшем размере) — этого до сих пор нет нигде в мире, кроме некоторых бывших республик СССР. «Всеобщность» пенсий совершенно не свойственна капитализму, который нигде и никогда не заботился о своих наемных рабах, а просто выкидывал их на помойку, если они оказывались более не способными на него работать.

Сега буржоазната власт в Русия смята да отреже (унищожи) тези элементи – тя отдавна за това мечтае, предвкусваща огромните печалби, които ще получи олигархата от тази бесчовечна мярка. Но руското правителство отлично разбира, че с едно замахване, с едно радикално действие това да се направи в Русия не може, не рискувайки при това да загуби най-ценното — своята политическа власт (а значи и собственост!). Русия все пак е различна страна, рязко отличаваща се от другите страни от капиталистическия свят. Она имеет историю и богатый опыт жизни при социализме, а это так просто и быстро, как хотелось бы капиталистам, народом не забывается. Поэтому российское буржуазное правительство во главе с Президентом действуют постепенно, как «бережный» хирург, который отрезает у пациента конечность по частям. Сначала сокращение размера пенсий, затем отмена льгот при выходе на пенсию для некоторых категорий работающих граждан России, далее увеличение пенсионного возраста, и т. д. и т.п. Това всичко са етапи от големия път към една и съща напълно понятна цел – да се върнем към предишното, съществувало до епохата на социализма, положение, превръщайки засега още болни-бедни социално-защитени руски работници в съвършенно безправни и бедни пролетарии, гоито за къшей хляб ще работят за капиталистите от зори до мрак, докато не издъхнат.

Честно това всичкото на този народ няма да кажеш – защото ще се възмути! Не до толкова още трудещите се в Русия са загубили чувство за собствено достойнство, че да търпят такива речи. И потому приходить врать и врать, ссылаясь, например, на любимый народом СССР, что, дескать, там уже задумывались об увеличении пенсионного возраста, что это якобы «мировая тенденция», а мы, российское правительство, ничего плохого не совершаем, всего лишь только выполняем «старую советскую задумку». Нас же за это похвалить нужно, а вы ругаете! Какие же вы неблагодарные!

Още една президентска перла:

«Беше очевидно, че с наближаването на 20-те години на XXI век ние неизбежно ще се сблъскаме със серьиозни демографски проблеми. От какво са предизвикани? На всеки 25–27 години в зрелия живот, когато може да се създава семейство, раждат и отглеждат деца, у нас встъпват по-малки число граждани, отколкото може и трябва да има. Това е в резултат от тежките демографски загуби по време на Великата Отечественна война. А това не са само преки загуби, но и милиони не родили се във военните години».

С други думи — налице е недостиг на работна сила и даже повече: очевидно е че в капиталистическа Русия отдавна е нарушено нормалното възпроизводство на работната сила — трудоспособното население у нас се съкращава. Независимо от заверенията на Президента за това, че встъпвайки в зряла трябва (и очевидно трябва) да се създават и растат децата, така постъпват у нас далеч не всички млади хора. И виновна за това не е Великата Отечественна война, в която великия съветски народ отстоял своето социалистическо отечество. А виновата в этом та классовая война, которую класс буржуазии ведёт против нашего трудового народа уже целых 30 лет!

Но ако решим да си спомним за Великата Отечественна, то е нужно тогава да си спомним точно, конкретно. Тогава ние задължително ще си спомним не само за войната, но и за последваната след нея епоха на мирно строителство. А по-нататък щще си зададем за себе си простия въпрос: защо предизвикания от войната демографски спад не стана препъни камък за съветската социалистическа икономика?

СССР след войната първи отменя купоните. Нито тогава, нито по-късно в Съюза не е имало даже опити да се отменят пенсии или повиши пенсионната възраст! А ако ние вземем обозначения период от 25–27 години, или към 70-те години на XX в. и ако сме честни, то ще отбележим, че никакви икономически последствия от Великата Отечественна война тогава в страната не е имало и даже спомен за него нямало, камо ли да се опираме на «демографски проблеми». Почему?

«Причината е в различията на икономическата система на стопанисване у нас и у капиталистите. Причината е в несъстоятелността на капиталистическата система на стопанисване. Причината е в преимуществата на съветската система на стопанисване пред капиталистическата». (Сталин, Политический отчёт ЦК XVI съезду.)

Така че защо руската буржоазия, чрез Президента на РФ (явяващ се представител на неговите класови интереси), апелира към Великата Отечественна война?

Да догадаем не е трудно. Да се сравни днешната демографска ситуация може само с военния период от историята на СССР, в което честно признава и самия Президент. Сравнението с други периоди от съветската история явно няма да е в полза на капиталистическа Русия. Но такова сравнение само по себе си удря! Начав с него, российский Президент оказался вынужден открыто признать, что демографическая политика класса капиталистов очень близко напоминает политику фашистов на временно оккупированной территории Советского Союза!

Путин по-нататък заявява:

«Периодът, когато във възрастния си живот влиза поредното малочисленно поколение, дойде в средата на 90-те години на миналия век. Но именно в това време страната се сблъска с още по тежка икономическа, социална криза, с неговите катастрофални последствия. Това доведе до втори мощен демографски удар. Родиха се още по-малко деца, отколкото се очакваше. Демографският провал от края на 90-те се оказа съпоставим с 1943 и 1944 военни години» (выделение – авт.).

Но той не разяснява  политическото съдържание на станалата «тежка икономическа, социална криза, с неговите катастрофални последствияи». Той замълчава най-главното – от какво и защо е била причинена. Придется поэтому нам сказать то, о чем лицемерно умолчал Президент России.

Контрареволюционният преврат в годините на Перестройката, резултат от което стана разрушаването на социализма и установяването на капитализма, пазарните отношения доведоха до това, че милиони бивши съветски граждани загинали или напуснали страната, както днес засрамено говорят, «не се вписва в пазара»!

Ще повторим още един път: политиката на буржоазията е истинска война — класова война, в която загиват нашите събратя по класа, война, където братските преди народи се убиват едни други, където нашата обща съветска Родина я раздробиха и продължават да раздробяват на «независими републики». От началото на 90-те години тази класова война не е прекратена и за минута! И ней до сих пор гибнут люди – тысячи и десятки тысяч людей, «не вписавшихся в рынок». Понятно теперь, что демографическая ситуация в новоявленной буржуазной России не выправилась и выправиться не могла, что она с каждым годом становится только хуже!

Не ние, а руския Росстат http://www.rosbalt.ru/blogs/2018/03/03/1686323.html заявява, че:

«От 1992 година и в течение на следващите 20 години в Русия върви непрекъснато намаляване на население. То се колебает в диапазон от 200 хил. до почти един милион човека годишно (в 2000 година намаляването беше почти 960 хил. човека)» (выдел. – авт.).

Няма да разглеждаме  празните думи на руския Президент за това, колко печално е било с демографията в СССР след войната и как след това в 90-те е станало още по-лошо и че затова (а не поради кризата на капиталистическата система, буквално изстискваща от работниците последните сокове в гонитбата от капиталистите за максимална печалба!) управляващата днес класа буржоазия е «принудена» да повиши пенсионната възраст — всичко и така вече е ясно. Тук не стига само традиционната риторика на буржоазните пропагандисти за това, че едно или друго събитие от съветската история се е явило за руските капиталисти днес «бомба със закъснител». Това е традиционно обяснение, използвано от буржоазната руска власт и нейните лакеи, когато им е нужно да оправдават поредната антинародна мярка. Ние на такива обяснения се наслушахме достатъчно, че сериозно да обръщаме на това внимание.

Ще преминем към следните тезиси на Президента на РФ.

«Ще напомня, как в този период (началото на 2000 г.. — прим. авт.) живееше страната. Това е още не укрепнала икономика, с много скромни показатели на брутен продукт и крайно ниски заплати. Това е висока безработица и инфлация. Под чертата на бедност се намираха практически четвърт граждани на страната. Продължителността на живота бе едва 65 години.

Ако в тези социално-икономически условия ние бяхме започнали да повишаваме пенсионната възраст, както планираме днес, увеличавайки пенсиите, то до какво щеше да доведе това? Много семейства, особенно в малките градове и селски местности, ще се лишат от основния, а понякога и единствен източник на доход. При високи нива на безработица и липса на работа и на пенсия не можеш да излезеш. А цялата възможна прибавка към пенсията просто щеше да се „изяде” от високата инфлация, и в резултат числото на бедни щеше да стане повече».

Президентът излага така, все едно неговия разказ започва от сътворението на света! От него излиза, че икономиката на нашата страна неотдавна се е родила и трябва още малко да укрепне (много интересно, кога това ще се случи?). Но Президентът забрави да каже, че става въпрос не за икономиката въобще, а за икономиката капиталистическа, икономика на новопоявената буржоазна РФ. Той нагло замълчава за другата икономика, много по-мощна и съвършенна – икономика социалистическа, производителните сили на която в този период от време продължаваше активно да работи, но буржоазната класа се оказа неспособна да я подчини на исторически остарелия способ на производство. Именно поэтому появились на свет такие явления, с которыми советские граждане не сталкивались более 70 лет – «скромные показатели валового внутреннего продукта», «крайне низкие заработные платы», «высокий уровень безработицы», «инфляция», четверть граждан страны – за чертой бедности, низкая продолжительность жизни и др. То есть все то, что генетически присуще всем без исключения странам капитализма!

Президентът се оправдава, че тогава, в началото на 2000 година, ние капиталистите, пожалили народа, не повишили пенсионната възраст. А сега не става въпрос на жалване – сега ситуацията не е тази, както преди.

Тя действително не е тази – тя е значително по-лоша, в сравнение с началото на 2000 година. Тогава още болшинството предприя в страната – основа на благосъстоянието на работниците и трудещите се – още бяха живи. Полудохлые, часто стоящие без работы, но живые! Их можно было запустить вновь! А теперь что? Теперь большая часть из них просто уничтожена, закатана в асфальт! На месте гигантских и самых передовых в мире предприятий, дававших работу десяткам миллионов людей, построены рынки, торговые центры и офисы, которые торгуют иностранными товарами, обогащая тем самым зарубежные компании и другие страны мира.

Що се отнася до положението на трудещите се в Русия, то защо днес в страната има високи нива на безработица? Не на хартия, не в отчетите на угодливия Ростат, а в реалния живот? Разве сегодня инфляция (рост цен на товары первой необходимости, услуги ЖКХ, топливо и пр.) меньше, чем 15 лет назад? Реальной инфляции, а не той, что рисуют официальные российские СМИ, пляшущие под дудочку Кремля? Сегодня в России бедных стало меньше или больше, по сравнению с началом 2000-х гг.?

Ето данни (юни 2017 г.) далеч не ляв, а по-скоро буржоазен ресурс. Ще приведем само заглавията – в тях всичко е казано: «За пет години числото бедни са се увеличил на 7 милиона. http://www.ng.ru/economics/2017-06-26/1_7015_bednost.html Всеки трети жител на страната едва свързва двата края».

Икономиката на капитализма в Русия не само «не е укрепнала», а се намира в многогодишна, непрестанна криза! От която не може да се избави!

Ще приведем само няколко очевидни признака:

  • промишленни и селскостопански предприятия се закриват едно след друго;
  • не минава и ден с нова инициатива по ограбване на работническата класа и всички трудещи се в Русия (виж., например, тук https://work-way.com/blog/2018/08/01/vlast-rf-protiv-naroda-1-maya-31-iyulya-2018-g/ и тук https://work-way.com/blog/2018/09/10/vlast-rf-protiv-naroda-30-iyulya-31-avgusta-2018-g/);
  •  реалната заплата става все по-ниска;
  • дълговете по заплати растат и вече са достигнали почти http://www.gks.ru/bgd/free/B04_03/IssWWW.exe/Stg/d01/159.htm 3,4 трлн. рубли.;
  • кредитната задлъжнялост е придобила катастрофални размери, https://rg.ru/2018/08/23/sovokupnyj-dolg-rossiian-pered-bankami-prevysil-13-trillionov-rublej.html превишавайки 13 трлн. рубли;
  • висшето образование е станало недостъпно за болшинството младежи;
  • медицинската застраховке се е превърнала в средство за вземане на пари от болните, лекарствата в аптеките все повече поскъпват, а тяхното качество все повече се влошава[1].

Така че защо тогава, в началото на 2000 година, не повишиха пенсионната възраст, макар че много им се искаше, а сега изведнъжг станало възможно, независимо че материалното положение на трудещите се маси в Русия се е влошило? Може и в това да се състои целта на цялата антинародна политика на руския Президент и правителство– в осигуряването на постоянно и неуклонно обедняване на руските трудещи се? Ведь тогда Россия станет, наконец,  «конкурентноспособной» страной — в ней будет громадное количество дешевой рабочей силы, а значит появятся возможности получать от эксплуатации этой рабочей силы сверхприбыли.

Ще предадем следния тезис у Президента, който пред телекамерите се изви наистина. Какъв добър актьор, с печал в гласа, Путин проникновено заявява:

«Зная, че всички ние не сме привикнали да се доверяваме на статистиката. Ние правим изводи, от това което сами виждаме в реалния живот, около себе си. Някой действително преживява дълъг живот, а някои от нашите близки, познати за нещастие си отиват рано. Но тук става въпрос именно за обективната оценка на темповете на ръст и продължителност на живота в Русия, подтвърдени от експертите на Организацията на Обединените Нации»

Или ние не трябва да вярваме на очите си и своя жизнен опит, опита на своите близки и познати, а да ни уверяват в това, което са нарисували някакви, никому неизвестни и явно ангажирани от капитала личности от съмнителни организации от международния империализъм — ООН, поощряващи и поддържащи всякаквите престъпления на финансовия капитал против трудещото се човечество. Какво ние на нас, че те там са измислили относно нашата продължителност на живота? Когда мы видим то, что происходит в реальной жизни, когда сплошь и рядом умирают молодые и здоровые, не доживая даже до прежнего пенсионного возраста, установленного еще в советское время — 60 лет для мужчин и 55 лет для женщин! Какие могут быть «темпы роста продолжительности жизни в России», когда очевидно, что эта продолжительность жизни явно сокращается и сейчас, при капитализме, она однозначно меньше, чем была у советских граждан в СССР, где были все условия для материального и морального благополучия людей!

Съветската материалистическа наука е доказала, че главно условие на живота на човека и неговата продължителност се явява обществото, неговото социално-икономическо устройство! А капитализма с неговата безжалостна експлоатация и угнетение, безправие и тирания, в буквален смисъл души човека, съкращава неговия живот.

За да подтвърдим тези изводи относно влиянието на политическия и икономически строй на здравето на човека, ще приведем сравнителни статистически данни от работите на съветските учени в областта на медицината и дълголетието:

«За първи път в историята на човечеството в нашата страна (има се пред вид Съветския Съюз. — прим. Авт.) в центъра на всички устремения е станал човека, като строител на новото общество. Той престанал да бъде роб, придатък към машината, средство за благоденствие на малко. В нашата Конституция е фиксирано неотменимото право на новия човек, човека-творец: правото на труд, отдих, образование, правото на почетна старост (членове 118, 119, 120, 121).

Всичко това трябва да оказва и действително оказало колосално влияние на народонаселението на нашата страна, изразяващи се в повишаване на раждаемостта, намаляване на заболеваемост и смъртност, в удължаване продължителността на живота. Показателни в това отношение са данните на нашите преброявания на населението от 17/XII 1926 година и 17/I 1939 година.

В 1926 г. населението на нашата родина се изчисляваше на: в 147 027 915 ч.
В 1939: в 170 467 186 ч.

Или за 12 години населението е нараснало с 23 439 271 човека, т. е. прираст по-висок от населението на Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Естония, Латвия и Литва, заедно взети. В проценти това дава 15,9 или 1,23 на година.

В капиталистическите страни за това време има много по-малък прираст (в проценти), а именно:

в САЩ 11,0 или 0,67 годишно
Германия 7,0 0,62
Италия 9,0 0,91
Англия 5,0 0,36
Франция 2,7 0,08

Основната причина за такъв огромен ръст на населението в СССР се явява, увеличението на раждаемостта, която у нас е значително по-висока в сравнение с капиталистическите страни.

Едновременно с това, в следствие на строителството на родилни домове, ясли, млечни кухни, детски градини, помощ за многодетни семейства и общ ръст на благосъстояние на трудещите се рязко се съкратила и детската смъртност.

Благодарение на съответните мероприятия рязко паднала и общата смъртност.

Например ако вземем УССР, то ще видим:

1867—1870 гг.

1911—1914 гг.

1926 г.

1935 г.

32,0

22,7

18,1

11,2

Ако вземем смъртността в 1935 г. в различни столични градове, също ще пполучим нагледни резултати:

Москва 11,6 Токио 13,5
Ленинград 11,3 Берлин 13,1
Тбилиси 10,7 Париж 12,2
Минск 10,3 Лондон 12,2
Букурещ 16,7    

Във връзка с това у нас се наблюдава рязко преобладаване на родилите се над умрелите.

Ако приемем за 100 числото умрели, то числото родили се ще е:

Москва

1913 г.

130

1938 г.

195

Ленинград

1913 г.

124

1938 г.

169

Харков

1913 г.

131

1938 г.

217

Минск

1913 г.

165

1938 г.

252

Берлин

1936 г.

107

Лондон

1936 г.

110

Естественно, чe намаляването на смъртността влече след себе си и увеличение на средната продължителност на живота. Действително, ако в дореволюционна Русия по таблиците на смъртност за 1896–97 гг. тази продължителност на живот е била 32,37 г. (31,43 г. за мъжете и 33,36 г. за жените), то по таблиците за смъртност за 1926–1927 г. тя достига вече 44,34 г. (41,43 г. за мъжете и 46,79 г. за жените). У нас нет данных из всесоюзной переписи 1939 г., но несомненно, что величина продолжительности жизни для 1939 г. была еще больше.

Унищожавайки най-страшния враг на човека — капитализма, Октомврийската революция открила неограничени възможности за планомерна и всестранна борба за здраве и живот не на отделни единици, а на цялото трудещо се население» (От книгата на А. В. Нагорний «Старение и удължаване на живота», Съветска наука, 1950. Подчертано от нас. — Авт.).

И още един цитат:

«Ако принемем смъртността в дореволюционна Русия в 1913 г. за 100, то смъртността в СССР и в някои наши автономни републики в 1935 г. ще излелзят следните цифри:

СССР

54

Мордовска АССР

48,4

Коми АССР

58,3

Удмуртска АССР

55,6

Татарска АССР

55,7

Чувашска АССР

61,9

(по А. Н. Сисин и Г. А. Баткис)

С други думи, за по-малко от 20 години съветска власт смъртността в Съветския Съюз се съкратила почти два пъти.

Такива достижения за кратък срок не знае нито една буржоазна страна: за намаляването на смъртността в такава степен САЩ, Япония и Франция им трябвали 100 години, Швеция — 75 години, Англия — 65 години.» (В. С. Соловьов «Проблемът с удължаването на живота», Минздрав СССР, 1949, черния шрифт е от автора — авт.)

Разбираемо е, че такава статистика, операща се не на «сухи» цифри, а обясняващи техния произход, специалистите от буржоазната Организация на Обединените Наций да предложат не могат. А тяхната еквилибристика с цифрите е цел която трябва да създаде някаква база за поредното настъпление над правата на работническата класа и трудещите се маси, обективни не явяващи се и научна тежест нямат, а значи и сериозно да се приемат за разглеждане не може, още повече че напълно противоречат на реалността на руското битие.

Ясно е и че многочисленните сравнения с продължителността на живота в «благополучните» капиталистически страни се явяват опит да се заблудят нашите руски работници, защото се скрива от тях главното: че достигнатата продължителност на живота се явява,

първо- различна за различните класи население в тези страни;

второ- резултат от неоправдано дълго и бавно развитие на здравеопазването в тези страни, плодовете на която докосват местните работници в края на живота си;

трето- защото относителното подобряване на своите жизнени условия работниците в капиталистическите страни успели да получат само във вид на отстъпки от страна на буржоазията в хода на упорита класова борба, подкрепена от успехите на социалистическото строителство в СССР в средата на миналия век,

и, накрая, че в настоящото време всички тези отстъпки за работниците буржоазията събира от своите работници, че условията и продължителността на живота на работници на тези «развити» и «благополучни» страни през последните десятилетия неуклонно падат.

След като Президента «обосновал» неизбежността на реформите, потвърждавайки че нищо освен капиталистическия способ на производство, физически унищожаващ населението в гонене на свръхпечалби да предложи на работниците не може, той влиза в разбор на инициативите, насочени на отмяна на пенсионната реформа, и разказал, защо те са невъзможни (от гледна точка на буржоазната класа).

«Вижте, за да е ефективна, всяка справедлива мярка — трябва да се въведе прогресивна скала на подоходен налог. По оценки на Минфин използванаето на повишена ставка на налога, например с в 20 процента по-високи доходи, може да даде, и то не навярно в порядъка на 75–120 милиарда рубли годишно. Тези средства в най-добрия случай ще стигнат за шест дена. Защото ежедневната, и аз искам да подчертая, ежедневната потребност на плащане на пенсии в Русия съставя 20 милиарда рубли»

Както виждате, буржоазията в никакъв случай не са заинтересовани да платят пари от своята каса, те се преструват на «бедни», скривайки своите баснословни доходи. С устата на своя подмазвач – Президента на РФ те фактически открито заявяват на работниците в Русия, че даже ако прогресивния налог гоувеличим (макар че тя със зъби и нокти ще се бори това да не се случи!), то това още не означава, че той ще плаща в пълен обем, както е положено. Капиталистите със всички способи ще скриват своите доходи, за да не платят в хазната нищо! И те не се стесняват, за това заявяват, едновременно давайки да се разбере, че държавния бюджет на РФ буржоазното правителство трябва да попълва само и изключително за сметка на работниците и трудещите се!

Друга инициатива, за която споменава Президента — продажба на държавна собственост на Пенсионния фонд:

«Разбира се съм съгласен, те много се разгърнаха със своите апартаменти».

Но да разпродаде имуществото на ПФ и да потесне чиновниците Президента се отказа. Това няма да реши проблемите — значи и не е нужно да се решават по такъв способ, защото после ще изсмучат пари от трудещите се!

Още по-категорично встъпил Путин против повишеното налогооблагане на нефтогазовите и енергетични компании, въвеждайки налог на продажбите на нефт и газ. Това клетия, славен руски олигархат няма да позволи!

Това е и понятно. Стоящите зад неговия гръб акули на бизнеса — слоя олигархат-монополисти, абсолютно не са заинтересувани в налогооблагане на своите свръхпечалби, дошли от разпродажбата на «националното достояние». К тому же практика показывает, что налог на прибыль в нефтегазовой области и энергетике, не подкреплённый твёрдыми ценами на производимую в них продукцию (а еще лучше – государственной монополией!), приводит лишь к повышению цен на газ, бензин и электричество для трудящихся! Так что, энергетические монополисты устами Путина прямо сказали — даже не думайте о налогах на нашу прибыль, не то вас же заставим расплатиться за всё то, что мы из-за вас недополучим!

По-нататък Президента разглежда инициативата за увеличаване на финансирането на Пенсионния фонд. Ако в ПФ няма пари, както говорят властите, значи трябва да се вземат от някъде. Такова логика всякого нормального человека. Но Путин – человек особый, его ответ был в стиле Д. Медведева: «Денег нет, но вы там держитесь!». Но набившая оскомину за последние годы фраза «нет ресурсов, нет денег» уже никого теперь не обманет. Трудовият народ на Русия отлично знает, че всичко е – и ресурси, и пари — но не за всички. Всё это народное добро осело и продолжает оседает в карманах небольшой кучки олигархов, чьи интересы с пеной у рта отстаивает В. В. Путин.

Крайно забележително е че всички предложени инициативи Президента  разглежда по отделно, а не съвкупно. Защото ако се вземе съвкупно, или използвани всичко заедно, това означава сериозно настъпление на джоба на привилегированата класа и облегчаване на живота на работниците, а значи обрат на държавната политика от политиката по провеждане в живота интересите на реакционната буржоазия към политика на компромис с пролетариата и трудещите се маси. Такъв компромис не е изключен – подобни примери в световната история не са малко, но негово необходимо условие се явява мощния натиск на  трудещите се, организирани и целеустремено борещи се за своите интереси и права. А докато отдолу такъв натиск няма, то никакви инициативи сериозно да се разглеждат не може – у класата капиталисти за това няма причини, няма жизнена необходимост!

По нататък Президента, за да закрие обсъждането на пенсионните проблеми, заговорил за своите предложения. Сега те са ни известни и фактически приети от действащата власт. Кратко суть их такова: реформа не отменяется – не надейтесь! Но към жените буржоазната власт, все пак ще направи отстъпки: на прекрасния пол уж  съкратили пенсионната възраст на 3 години, а я  увеличили на 5 години – от 55 до 60. А мъжете – те ще трябва да теглят, както се и планира от правителството на Медведев, до 65 години. Путин тук твърдо стои на своето – с тялото си защитава интересите на олигархата. (За что получил одобрительное похлопывание по плечу от главы МВФ и по совместительству представителя крупнейшего клана европейских банкиров Кристин Лагард[2].)

Осъзнавайки, че народа на Русия чака от него съвсем друго и едва ли ще е радостен на толкова малко отстъпки, Путин се опита с многословие да оглади негативното впечатление от своите предложения. В традиционен за себе си манер той заваи на телезрителите поредните красиви, но неизпълними обещания: че работника в предпенсионна възраст не трябва да се бои от конкуренцията с младите работници, защото той има немалко преимущество пред младежа – голям опит в работата, а значи работодателите го ценят повече, отколкото младите, и няма да го съкратят, още повече, че руското буржоазно правителство ще наказва тези капиталисти, които се стараят да се избавят от възрастния работник или не пожелаят да вземат на работа пенсионери. Над байкой о  наказании капиталистов из-за ущемления прав рабочих не посмеялся только ленивый. Уж если в России за громадные многомиллиардные хищения из госказны предпринимателей только легонько журят, то на такую мелочь как увольнение возрастных рабочих никто и внимания не обратит, сколько бы законов не нарисовал российский законодатель.

Но да допуснем, че Путин не е излъгал, капиталистите действително се уплашат от наказания и започнат да съкращават не стари работници, а млади. До какво ще доведе това? За трудещите се отново до нищо добро. Путин не поясни за какви заплати ще бъдат принудени да работят работниците в предпенсионна и пенсионна възраст. Он не сказал сущую мелочь – что тысячи молодых людей, сокращенные из-за стариков и не имеющие возможности найти другую работу, резко поднимут уровень безработицы в стране, и как следствие, столь же резко упадет уровень заработных плат – молодые и здоровые станут соглашаться работать за копейки, чтобы хоть как-то потеснить старшее поколение. Но и старикам, чтобы удержаться на своих местах, тоже придется «падать в цене» своей рабочей силы. В итоге – полный рай для капиталистов! Как и планировалось российскими реформаторами, рабочие в России будут в итоге работать за горсть риса или хлебных крошек. Целта на пенсионната реформа е достигната! Интересы крупного капитала (а заодно и всякого прочего капитала!) полностью удовлетворены.

Затова пък как красиво говори руския Президент за «защита» на предпенсионерите! Да се заслушаме! Само че се оказва, че думите му вонят на гнила плесен, ако в тях се замислиш и извършиш логическа мисъл.

Всичко останало, казано от Президента е обикновена за него демагогия, пусто говорене. Путин отново наговори купища обещания, които, като прословутите майски укази, никога няма да бъдат изпълнени. Очередная инфляция, рост тарифов ЖКХ, повышение НДС, а отсюда значительное повышение дороговизны жизни, снижение заработной платы (что отражается также и на взносах с заработной платы в ПФР), рост безработицы, многочисленные поборы (что ни месяц, то новый налог — то на рыбалку, то на одноразовую посуду) – это реальность, которая всех нас ждет. А что там болтает «царь», мало кого волнует.

Буржоазното правителство и Президента не са заинтересовани от това, населението на Русия да живее по-добре и по-дълго — то обслужва само олигархичната прослойка и класата буржоазия, като цяло. Друго да чакаш в страна капиталистическа, където господства частната собственост на средствата за производство и където непосредствения производител няма власт над средствата за производства и продукта от своя труд, да очакваш не може. Объективные экономические законы развития капитализма неумолимо заставляют буржуазное государство уничтожать последние остатки «былой советской роскоши» — пенсий, бесплатного образования и медицины, бесплатного жилья, гарантии трудоустройства.

Изхождайки от всичко казано, крайно интересни са следните думи на Президента:

«Kато цяло, в предстоящите шест години ние ще можем ежегодно да увеличаваме пенсията по старост за неработещите пенсионери средно на 1000 рубли. В резултат на това ще се даде възможност към 2024 година да се излезе на средни нива на пенсия за неработещи пенсионери от 20 хил. рубли на месец (днес ще напомня, тази цифра е 14хил. 144 рубли. — прим. авт.). По нататък зад хоризонта на 2024 година, измененията в пенсионната система ще позволят да се сформира устойчива основа за стабилно ежегодно увеличение за застрахованите пенсии над инфлацията».

Какви 20 хил., когато днес рядко пенсионера в Русия получава тази «средна» пенсия – 14 хил.р.? Буржоазната власт достигна до тотална лтжа! Как начали врать в Перестройку, так до сих пор остановиться не могут!

Втори момент, от къде ще се вземе тази «усточива основа» в 2024 година, ако днешната пенсионна реформа предлага не коренно решение на проблемите, а само едно отделение? Ако капитализма, водещ страната към неминуема катастрофа се съхрани, буржоазното правителство след известно време отново ще застане пред необходимостта от повишаване на пенсионната възраст! До какого предела его повысят в 2024 году? До 90 лет? Или честно отменят пенсии?

От тук е понятно, че изход от създалата се сложна ситуация за трудещите се е само един — коренно изменение на обществото, социализъм! А изменението на това е възможно само по пътя на социалистическа революция, когато властта в страната се вземе в свои ръце от главната производителна сила на съвременното общество — работническата класа, довършвайки един път и завинаги господството на последната в човешката история класа паразити и експлоататори — буржоазията.

Работническата класа вече почти 30 години живее при капитализъм и отлично се е убедила, че няма да се разберат. Те не смятат да се лишат от възможността за физическо преживяване в старческата възраст. Он не желает жить всю жизнь в нищете и бесправии, угодливо пресмыкаясь перед теми, кто не достоин и капли уважения. Наш рабочий класс имеет громадный исторический опыт побед над капиталистами. И, чтобы освободить себя и обеспечить будущее своим детям, он применит его в новой пролетарской революции. А потом заново отстроит своё разрушенное Отечество и уже никогда больше не отдаст его на съедение империалистическим волкам!

А. Виливс и К. Октябрьский

[1] Недавний случай: подавляющее большинство препаратов валсартана — средства для нормализации высокого артериального давления, оказалось сплошь из Китая с сильным канцерогенным веществом — N-нитрозодиметиламином, притом, даже оригинальный препарат оказался с этой примесью.

[2] https://www.rbc.ru/politics/13/09/2018/5b9a30ef9a7947725202e0c8




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 322991
Постинги: 925
Коментари: 103
Гласове: 183
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930