Преди 62 години на 23 октомври 1956 година започна контрареволюционния метеж в Унгария - въоръжено встъпление против народно-демократичния строй, подготвено от силите на вътрешната реакция с поддръжката на международния империализъм с цел ликвидация на социалистическите завоевания на унгарския народ.

На 23 октомври 1956 година се състояла в началото мирна демонстрация в Будапеща, в която наред с трудещите се, искащи оправяне на допуснати от правителството на М. Ракоши грешки и извращения, приеяли участие контрареволюционни заговорчици. Пред зданието на парламента се събрали до 200 хил. Демонстрантите съборили памятника на Сталин. Сформирали се въоръжени отряди, нарекли се «Борци за свобода», командири на които се явяшали основно бивши хортистски офицери, жандармейци, нилашисти. Те били до 20 хил. човека. «Борците за свобода» заели различни райони в столицата, учредили главно командване начело с Пал Малетер и се преименували в Национална гвардия. В такава обстановка на 24 октомври 1956 года И. Над бил върнат в състава на Политбюро и издигнат на длъжност председател на Съвета на Министрите. Заемайки ръководни постове в правителството и партията, И. Над започнал да провежда политика на пряка контрареволюция: разпуснал отрядите на войската на държавната безопасност, поискал незабавно излизане на съветските войски от Унгария, съгласил се с освобождашането от затвора на държавни престъпници, контрареволюционни и криминални елементи, включително прислужници на фашистския диктатор Хорти, осъден за престъпления в годините на войната.

Из цялата страна се разгърнал кървав бял терор. На 30 октомври метежниците завладели Будапещенскич градски комитет на УПТ. В хода на саморазправа били убити 26 човека начело с ъс секретаря на горкома Имре Мезе. Пред очите на западните кореспонденти убитите комунисти ги слагали по дървета, отскубвали им сърцата, убивали предалите се сътрудници по охрана на градския комитет. Из цяалата Унгария започнали неконтролируеми разстрели и линчувания. Убитите комунисти и съветски военнослужещи ги показвали по витрните на магазините с надписи «Сезонна мода». От 30 октомври по 4 ноември 1956 година в Унгария били арестувани три хиляди привърженици на социализма.

Особенна роля в събитията през октомври — ноември 1956 година играли западните служби с «психологическа война». Най-вече радиостанциите «Гласът на Америка» и «Свободна Европа». Те не само призовавали към открито встъпление против управляващия режим, обещавайки поддръжка от страните на НАТО, но и се явявали фактически координиращ орган на възстанието.

На 1 ноември И. Над заявил за излизане на Унгария от организацияата на Варшавския договор и се обърнал в ООН, разчитайки на открита помощ от империалистическите държави.

В тази обстановка група от комунисти под ръководството на Ян. Кадар излезли с инициатива по сплотяване на трудещите се в борбата против контрареволюцияата, за укрепване на народно-демократичния строй: На 3 ноември 1956 года бил сформирано революционно работническо-селско правителство начело с Ян. Кадар; създадено Временно ръководство на Унгарската социалистическа работническа партия. Новото правителство се обърнало с помощ за ликвидация на метежа към правителството на СССР. Частите на Съветската Армия, временно дислоцирани на територияата на УНР на основа Варшавския договор, помогнали на унгарските революционни сили да се разгроми (4 ноември) метежа.

А през 1990 година изтребиха останалите. И сега Унгария е совбодна страна!