Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2018 12:00 - По въпроса за съветската научна фантастика
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
По повод на неотдавнашните забележки на РП за пътешествие във времето https://work-way.com/blog/2018/09/21/vozmozhno-li-puteshestvie-vo-vremeni/. На преминалите вчера занятия на кръжока на нашия лектор бяха зададени два въпроса, общия смисъл на които е такъв: защо, все пак, някои съветски писатели-фантасти използвали в своите книги такъв приом, като преноса на сюжета в бъдещето. Не идеализм ли это? И потом, получается, что советская цензура не работала и не делала замечаний по поводу распространения такого идеализма?

Тук другарите, които са направили тези забележки, трябва да уточнят, какъв период от историята на СССР те имат предвид и кои конкретно писатели. За да не се разтягаме ще отговорим на тези наши другари, казвайки, че в сталинската епоха, или от 1928-1954 г., приома за пренос във времето се е използвал доволно широко. Весь вопрос в том, как он использовался и для чего. Сознательный и грамотный писатель-фантаст, «заглядывая» в будущее, описывал коммунистическое общество и показывал на конкретных примерах из жизни (областях производства, техники, технологии), какого расцвета достигли производительные силы коммунизма. На тази основа писателите разгръщали картина на пълно изобилие, правилна организация на обществен живот, показвали високото състояние на култура на бъдещото човешко общество.

Kaкво тук е лошото? Нищо лошо не е било, защото в такива произведения с художественни средства и живи образни картини са се давали тези достижения на производство, техника, наука, култура на комунизма, към които е било необходимо да се стреми съветския народ. Там же указывался и единственный путь к такому достижению – путь социалистической революции и коммунистического строительства. Там же давалось и идейное содержание фантастических картин будущего — марксизм-ленинизм, на который опираются герои произведения в своей борьбе и повседневной работе. Научная фантастика сталинского периода истории СССР пропитана политикой большевизма, она несёт в себе классовый характер победившего пролетариата, она насыщена передовыми идеями.

Във фантастичните произведения от сталинския СССР има остра класова борба, която героите водели против капитализма, фашизма, експлоатацията или остатъците и преживелиците на капитализма в производството, бита и съзнанието на хората. Всяка победа на героите над конкретни агенти на световния фашизъм приближавала общата победа на комунизма в целия свят.

В тaзи връзка е нужно да отбележим многочислените статии в списание «Техника — молодёжи», «Знание – сила» и т. н. издания 1930-1955 г., а така също произведенията на А. Беляев, в частност, неговия забележителен разказ «Звезда КЕЦ».

По повод съветската, сталинска фантастика може да се каже и така: в началото на 20-те години предполагаемите резултати от Плана ГОЕЛРО за много били невероятни, далечни, като звездите на небето, но независимо от това В. И. Ленин нарича този План «втората програма на партията», т. е. за работниците и конкретен документ, задължителни за изпълнение от партията и работническата класа. Всъщност, хубавите произведения на съветската фантастика, разбира се за документи никой не считал, но тези произведения идеологически допълнявали петгодишните планове и предавали сухите политически и партийно-стопански документи на езика на художественните образи, литературно оформени производственни въпроси, увлекателни планове за строителство на социализма от милионите хора. При этом, показывая возможные черты коммунистического будущего, научная фантастика 30 – 50-х годов не отрывалась от практики, от достигнутого на тот момент уровня развития СССР, а опиралась на него. Писателите-фантасти от тази епохи приемали за отправна точка един или друг държавен документ, например какво предвижда Плана за преобразуване на природата, или последните открития в една или друга област от науката, или новите достижения в строителството, машиностроенето, авиацията, медицината, селското стопанство и т. н. В своите работи тези писатели развивали такова направление, използвайки своето художественно въобръжение, своя литературен талант и своите мечти за бъдещето на страната.

Именно в мобилизацията на съветските хора за ударно социалистическо строителство се заключавала главната роля на сталинската научно-фантастическа литература.

Що се отнася до пълзящата контрареволюционна епоха (1953-1985 г.), и нейния завършващ етап (1985-1991 г.), то в тези години съветската научна фантастика постепенно «се пързулнала» от политическо, класово-обществено ниво на еснафско, «персонално-битово». От  романите и разказите исчезнала диктатурата на пролетариата и класовата борба – необходима основа за развитието на социалистическото общество. Все по-малко и малко изпъквало в такива произведения социалното съдържание, комунистическите идеи, но все повече се отдавало на пустата дребнобуржоазна форма, осветена с всякакви достижения на фантастическата техника. Разцвет на идеализма, в произведенията вече няма и намек на действителните исторически корени на тези или други художественни образи, поместени от авторите в своите книги. Безсъдържателността често се изразявала във форма на формализъм и футуризъм – «извънкласова» дребнобуржоазна «фантастика заради фантастиката». На този фон се появяват елементи на мистицизъм и поповщина, които се провеждат във вид на някаква «висша енергия», «скрит разум» и т. н. духовна сивота.  Предметом и содержанием многих научно-фантастических произведений позднего СССР становится сама техника, машина, которая начинает существовать сама по себе и подчинять себе человека. Всё реже в произведениях встречается указание на то, что фантастическая техника и производство будущего достигнуты коммунистическим обществом и работают для дальнейшего его развития. Всё больше разворачиваются всевозможные личные драмы героев, на фоне которых показываются достижения и иные «чудеса» будущего. На передний план выходит обыватель из будущего, который по сути своей был серым обывателем настоящего времени, увешанным невиданными плодами прогресса.

Ясно e чe хрушчовско-брежневската контрареволюция не могла да «нареже» и забрани литературните произведения, носещи сред масите дребнобуржоазни-еснафски идеи. Такава идеологическа политика е била нужна на социал-фашистите за подготовка условията за реставрация на капитализма в СССР.

Що се отнася до конкретни произведения, съдържащи идеи за пътешествия във времето и повече или по-малко полезни в класово-политически смисъл, то сред тях може да се отдели романа на К. Буличев «Сто години напред». По този роман бил сниман филма «Гости от бъдещето». Действительно, в своей книге автор попытался показать некоторые черты коммунизма, его возможности. Например, если внимательно читать, то в будущем СССР показаны общее долгожительство и выдающаяся медицина, удивительные технологии быстрого строительства добротных домов и освоение  других планет, торжество мичуринской генетики и огромная урожайность земли, натуральные продукты, дружба народов, расцвет и начало объединения национальных культур и языков, сверхскоростной транспорт и новые города, утопающие в зелени парков и садов и т. д. Есть в книге и какая-никакая линия классовой борьбы – борьбы землян, построивших коммунистическое общество, с космическими пиратами, прилетевшими на землю с той планеты, на которой ещё царствует эксплуататорский строй. Булычёв как бы показывает, что уничтоженное  капиталистическое окружение СССР переносится с земных масштабов в космические, и уже не на Земле идёт борьба между коммунизмом и капиталом, а между планетами и даже звёздными системами.

Романът «Сто години напред» също не бил задържан от цензурата, защото, като цяло, никаква заплаха за контрареволюционерите не представлявал. Основните събития в книгата се развиват в Москва в края на 70-те и началото на 80-те години на XXв, когато никакъв политически по острота и класов сюжет не става. Показан столичный быт. Работи идеалистически-малополезен «Институт за времето», някакъв НИИ, които към края на 70-те години не бяха малко. Пирати са показани «обичайни» престъпници, за борба с които се пускали десетки филми и стотици книги. Съветското училище получава нови, високи  ориентири в обучението на децата, провеждат се идеи за подрастващо другарство, взаимопомощ. В края на краищата, абстрактното добро тържествува.

Независимо от това в глава 3-13, в частта за описание на възможното бъдеще, романът не е лош. Може би има и други произведения от късната съветска фантастика, имаща в себе си комунистически идеи. В тази забележка не стои задача да се даде разгърнат анализ на цялото направление в литературата на СССР от 1960-1990 г. Если наши читатели знают такие произведения, пусть напишут в редакцию — вместе почитаем и подумаем, какова классовая суть этих произведений.

М. Иванов       




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1680974
Постинги: 2369
Коментари: 324
Гласове: 469
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930