Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11 12:00 - По въпроса за хуманизма и класовата война
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове:
0



В хода на работите по статиите (или цикли те от статии) на нас членовете на редакцията «Рабочий Путь», попадат много различни и интересни документи и исторически материали. Сред тях понякога се срещат особенно любопитни документи, които, както се казва се налага време и място за да се отделят в отделна рубрика и да се напише статия.

Към какеа рубрика да сложим тези два документа, около които е построена тази статия? Не един път ние търпим упреци, че «много фанатично защитаваме Сталин и Берия», че ние не искаме внимателно, обективно  да гледаме на «сталинските репресии», от 1937 година. Некоторые наши трудящиеся заявляют, что, мол, «конечно, Сталин и Берия были хорошие ребята, но палку с репрессиями в 30-е они всё же перегнули, так как множество контрреволюционных дел и судебных обвинений были высосаны НКВД из пальцев и из других мест». И т. д. и т. п.

Да, разговора е отдавнашен и познат. Нас ни призовават да даваме оценка на отчаяната борба на болшевиките с вътршената контрареволюция с тесногръдата камбанария, да подходим към врага не от позицията на работническата класа, а от съображенията на общото гражданство, общия език и място на живеене. На худой конец — из тех лже-гуманных соображений, что «все люди – часть общества, и всех жалко», «братья во христе» и т. п.

Но първо- може ли да се живее в съседство с предатели и палачи, да говорим с тях на един език, но от това да не станеш такъв като него. Второ- колко контрареволюционери и заговорници в 30-те години отишли против работническата класа и другите трудещи се, които и са обществото, болшинството и главна основа, то те, самите, се задраскали от списъците на хората и  се превърнали в най-мръсния боклук, подлежащ на изолация или унищожаване.

И тъй като всяко историческо разследване не може да върви «въобще», без конкретни условия, без указания на предишни и съпътстващи събития, извън класовата борба, извън място и време, затова ние решихме още един път да отговорим на нашите съчувстващи другари, опирайки се на малък архивен материал, имащ пряко отношение към антисъветския заговор и съдебните процеси в СССР в 1936–1938 г.

Ако врага не се предаде — то ще го унищожим

На 20 юни 1937 година в секретариата на ЦК ВКП(б) постъпил срочен пакет от Тбилиси. Закавказските болшевики начело с Л. Берия отговорили на служебна записка (вх. № 1716/с) на въпрос на ЦК за състоянието на борбата с местната контрареволюция и за намерени връзки с «родственни» групи в други райони на страната. О положении дел на этом фронте Берия докладывал следующее:

«Скъпи Коба!

Следствието по делата на контрареволюционерите в Грузия се е разгърнала и по нататък, разкривайки нови участници от гнусното престъпление против партията и съветската власт. Арестите на Г. Мгалоблишвили, Л. Лаврентиев (Картвелишвили), Ш. Елиава, М. Орахелашвили, Лукашин и други и дадените на следствието показания дахвърлят ярка светлина на предателската диверсионно-вредительска шпионска и терористична работа, която водели те, като част от к.р.(контрареволюционна) организация на десните.

От техните показания се установява, че к.р. организация на десните е създадена в Грузия в 1928 година, от една страна, по директива на Риков, дошъл от из Москва Г. Курулов, а от друга страна, по указание на Бухарин, лично привързания Орахелашвили по време на идването на Бухарин в Тбилиси през лятото на 1928 година. В организацията тогава влезли бывшия пред. ЗакСНК М. Орахелашвили, бивш. пред.СНК на Грузия Ш. Елиава, Г. Мгалоблишвили…

В 1930 году в эту организацию вошёл Л. Лаврентьев (Картвелишвили), приехавший в Тбилиси с Украины для работы секретарём ЗКК ВКП(б). Лаврентьев фактически возглавил работу правых в Грузии и Закавказье.

Организацията водила работа по набиране за к.-р. кадри за вредителство, шпионаж, диверсии и поддържала връзка с Бухарин, Риков и украинския център на десните, с които било договорено за едновременно въоръжено възстание в Украйна и в републиките от Закавказието в момента на начало на войната.

…В края на 1934 година Риков дал директива за необходимост от създаване на единен ръководещ център на к.-р. организацията на десните в Закавказието. Закавказският център избрал за своя резиденция Москва, от където и ръководил цялата вредителска подривна работа к.-р. организация на десните в републиките от Закавказието…

В 1935 година по директива на Риков, предадена чрез Елиава, републиканските центрове установили контакти за съвместна борба с партията и съветската власт с всички контрареволюционни группировки и организации в Закавказието — троцкисти, меншевики в Грузия, дашнакаците в Армения и мусаватистите в Азърбайджан.

Риков дал и задание да се премине към остри форми и методи на борба, в частност, към терор против ръководството на ВКП(б) и правителството, както в центъра, така и на места.

В края на 1935 година Риков дал ново задание — да се установят връзки с правителственните кръгове на капиталистическите държави в частност с фашистска Германия, Англия, Франция.

Републиканските центрове трябвало да се свържат със задграничните, с емигрантските кръгове в антисъветските партии — меншевици, дашнаци, мусаватисти. Тези директиви на всесъюзния център на десните били реализирани: фактически бил създаден единен фронт на борба против партията и съветската власт от страна на всички антисъветски сили вътре в Грузия и Закавказието…

По задание на к.-р. троцкист Б. Мдивани и с ведома и съгласието на грузинския център на десния шпионин и предател Карп Модебадзе в 1935 година при ходенето си зад граница се свързал с гестапо, правителственните кръгове на Германия в лицето на Розенберг, Гьоринг и Хес, договаряйки се за взаимна поддръжка в борбата против съветската власт…

Както вече Ви съобщих, Герман Мгалоблишвили се оказа английски шпионин… По шпионските работи на Мгалоблишвили, бил свързан с Тухачевски, като той лично в 1937 година го информирал за състоянието на контрареволюционните работи в грузинските части на Червената Армия…

Елиава Шалва си призна, че се явява агент на френското, английското и немско разузнаване и един от ръководните работници на к.р. терористично-диверсионна организация на десните в Грузия. В Москва той поддържал връзка с Бухарин, който му дал директива по организация на терористичните актове против другарите Сталин, Молотов, Ворошилов, Каганович. Элиава… поддерживал также тесную связь с Гамарником и Тухачевским, знал о составе к.-р. центра военной организации, его работе.

По предложение на Тухачевски Ш. Елиава се съгласил да передава на германския генерален щаб всички интересуващи ги сведения от шпионски характер за състоянието на грузинските части на Червената Армия, за положението в Грузия и други материали за тази цел получени от Г. Мгалоблишвили и Ш. Матикашвили…

Лаврентиев в началото мълча, твърдейки, че ареста му е недоразумение, слад това си призна, че още в 1929 година в Украйна е бил завербуван в к.-р. организация на десните Якир…

Лаврентиев признал, че като секретар в Заккрайкома на ВКП(б) той съзнателно извращавал политиката на партията по селския и национален въпрос. Преднамерено провеждал доставки на хляб в Грузия в извънредно жестоки условия, Лаврентиев и неговите съобщници предизвиквали, по неговите собствени думи, рязко недоволство сред селяните, които в редица райони на Грузия достигали до въоръжени вълнения на селяни.

Така събитията, станали в Грузия в 1931 г., се явяват резултат не от грешки на тогавашното ръководство, а резултат от престъпната к.-р. дейност…

Обширни показания за шпионската работа на Давид Канделаки дали Г. Мгалоблишвили и Ш. Елиава. Тези показания установиха, че Д. Канделаки по задание на всесъюзния център на к.-р. организация на десните се е свързал с представители на фашистска Германия — Шахт, Гьоринг и Гьобелс.

По показанията на Г. Мгалоблишвили Д. Канделаки лично му признал, че е успял да сключи от името на десните съглашение с правителството на фашистска Германия за оказване на взаимна поддръжка в момент на начало на военни действия между Германия и СССР. Д. Канделаки бил свързан също така с германското и английско разузнаване.

По показанията на Г. Мгалоблишвили к.-р. троцкистка работа се води от упълнаркоминдела за Грузия — Старк, който е свързан по к.-р. работа с зам. наркоминдела — Крестински.

От показанията на Мгалоблишвили Г., Чалмаза М. и други се установи, че к.р. работа на центъра на десните е била широко разгърната в Абхазия под непосредственото ръководство на Н. Лакоба.

Н. Лакоба разказал на Г. Мгалоблишвили за това, че води активна подривна диверсионно-вредителска работа в селското стопанство на Абхазия с цел сваляне на съветската власт и създаване на «самостоятелна» Абхазия под протектората на Англия или Турция.

Лакоба разчитал, че в случай на провал на организацията той ще отиде в Турция, където му е приготвено убежище сред живеещите там лазовци и абхазци….

Разкрита е също така к.-р. организация в Аджария.

По данни на предварителното следствие в 1933–1934 .г. в Аджария бил създаден ръководещ к.-р. център, възглавяван от предЦИК на Аджария 3. Лордкипанидзе, който бил завербуван за к.-р. работа от Серебряков и Курдадзе В.

Основна цел на тази организация се явявало откъсването на Аджария от СССР и присъединяването и към Турция, чрез въоръжено възстание, след обявяване от капиталистическите държави на война против СССР. В плановете на к.-р. организация влизали — реставрация на капитализма и получаване от турското правителство за Аджария на широка автономия с включване към Аджария на районите на Артвин и Ардаган. За това са се водили преговори с турски правителственни кръгове чрез аджарските емигранти и турското консулство в Батуми…

В връзка с изложеното ЦК КП(б) на Грузия приел редица мероприятия…»[1].

Както виждаме от съобщението, да търгуват с родината и да сдадат в робство съветската работническа класа и колхозното селячество смятали не само в Украйна и Далечния Изток. В Закавказието, към което били постоянно приковани интересите на Англия, Франция, Турция, а в някои случаи и Германия, имало много недоубити подривни групи на контрареволюцията, които се стремили да провеждат политиката на своите империалистически стопани по подкопаване на съветската власт, отбрана, шпионаж, възбуждане на междунационални вражди, организации по диверсии и т.н. Общата цел на всички тези закавказски групи и течения била една и съща, както в другите контрареволюции в другите републики на СССР и в центъра — възстановяване на капитализма, разрушаване на единната социалистическа държава на национални парчета, подвеждане на своите народи под буржоазно-помешчическо иго. ясно е че тази контра трябва или да се унищожи, а не да се либералничи. Либеральничать с сотней врагов – означало поставить на край гибели миллионы закавказских рабочих, колхозников, интеллигенции, означало дать врагам открытые тропинки в СССР и позволить им разрушать социализм изнутри.

Борба за човека

Но в тази връзка някои другари, четейки че, «…Лаврентиев взели на работа» и че «ЦК КП(б) на Грузия приел редица мероприятия» по борба с контрата, могат да кажат: ето ги тези сталински репресии. Че Берия с Кобулов запопчнали в Закавказието да режат глави наляво и надясно, че се канили да «изпълнять плана» по арести и разстрели, а 100%, пострадалите са честни, невинни хора.

Не се вълнувайте. Въпросът за това, как именно са «страдали» повече или по-малко честните хора в сталинската епоха, в частност, в 1936–1940 г., се изяснява не само по историческите документи, но и с помоща на тези дълбоки старци-работници, които разказвали за последните предвоенни години. Чтобы не писать здесь целое исследование на эту тему, сведём всё то, что удалось выяснить и вспомнить, в несколько коротких пунктов.

Действително, след втората половина на 1937 г., след редица партийно-политически мероприя в рамките на класовата борба с буржоазната агентура вътре в страната, масовата съзнательност, качеството на държавното и стопанско управление, общата организованост и дисциплина в страната започнали да растат. Изискванията към комунисти, партийни и безпартийни болшевики, към работници, колхозници и служещи рязко се повишили.

Ужесточила се и отговорността за всякакъв род недоглеждания, небрежност, грешки, грешки в изчисленията, поведение в производството и в бита.

При това увеличението на отговорностите и дисциприната веднага дали подобряване на производството, увеличение на качеството и количеството на материални и културни блага, укрепване на порядъка и безопасността в обществения живот. Всичко това радвало хората и нагледно показало, че борбата с вредителите, шпионите, диверсантите в страната давало огромна полза. При этом многие рабочие и другие трудящиеся, их общественные организации, понимая, что чем крепче политическая сознательность, рабочая и общая дисциплина, тем лучше жизнь, сами брали на себя отдельные функции партийного контроля, НКВД и прокуратуры.

Как постъпвала съветската държава с хората, които, така или иначе, попадали в поле зрението на контраразузнаването или към наказателно следствие в хода на борбата с дясно-троцкистските заговорници и организации, но при това не извършили наказателни деяния? Всеички конкретни случаи не можем да покажем, затова ще назовем общи тенденции.

Първо- рядко се е случвало така, че следствието да се е интересувало от човек, който въобще да не е имал отношение към заговорниците или други престъпници. Такъв човек го привиквали и питали и се е оказвало, че той всичко е знаел за престъпника, но отмахнал, замълчал, обърнал се на другата страна, защото държавното престъпление него лично не го касае. Такие люди чаще всего занимали обывательскую позицию: я не заговорщик, и ладно; или так: если у меня украдут пятёрку из кармана — я заявлю, а если вижу махинации, которые грозят жизни и свободе народа, наносят миллионный ущерб всей стране, то вроде как меня лично это не касается, и поэтому мне всё равно. У такого гражданина не хватало умишка и сознательности понять, что это и его жизнь губят и грабят враги, и губят так, что расхлёбывать придётся и его внукам.

Какво ще стане с такъв гражданин? Да, той ще получи цял букет от неприятности, а именно: неговото обстоятелно ще се разследва от НКВД или в милицията, което само по себе си е много неприятно, защото там се прави основателно внушение по повод бдителността и дълга на съветския човек. Органы сообщали о факте допроса товарищу на производство, прилагая те выводы, которые следствие сделало из его показаний. На производстве за товарища, если он проявил несознательность или гражданскую трусость, брались партийная (комсомольская), профсоюзная организации и товарищеский суд. Человек получал мощный втык по всем этим линиям. О недостойном поведении этого человека писали стенгазеты и газеты-многотиражки. На него косились соседи и друзья. С ним переставали здороваться или ходить к нему в гости. Его могли, по ходатайству трудового коллектива, снять с ответственной работы и перевести на менее ответственную. Он лишался на год или полгода очередной путёвки в санаторий и некоторых иных благ. Зарплата не страдала, но квартальной премии и 13-й могли лишить. Бывало и так, что от человека уходила жена по тем соображениям, что не могла жить с политическим путаником и слабаком. Из песни слов не выкинешь.

Но при всичко това такъв другар, получил цял букет от изисквания му се е давало възможност да се изправи и докаже на работническата класа, партията и държавата, че от сега нататък политически няма да отстъпва проява на дребнобуржоазни качества няма да има. Ако човек се осъзнае, че е стоял на границата на престъпление, ако той с дела докаже, че иска да се изправи, да стане болшевик, то след половин една година обвиненията падали, «титли», звания, права и материални блага се връщали. Понякога се е връщала и любимата жена.

А често е ставало така, че този мощен удар, който човек получавал за своята несъзнателност, му придавали допълнителни сили и даже разкриване на неразвити способности и таланти. Човек започвал по-добре да работи, повече да учи, по-дълбоко да вниква в болшевизма. Это видели, и такого человека могли продвигать по его профессиональной линии, могли – по партийной или советской, а могли и направить на службу в армию или разведку, т.е. послать на самые передовые и ответственные рубежи социализма. Партийные взыскания снимали, и если человек и дальше работал и служил честно, то никто и не вспоминал больше о былых ошибках.

Имало е и такива, които затаявали злоба към съветската власт, затваряли са се в себе си, започвали да пият и т. н. Но, първо такова положение дълго не можело да продължава и от ненормалното, несъветско поведение на работещия, служещия или колхозника ще трябва да го лекува работническата класа, партията, ако е нужно и държавата. А во-вторых, таких идиотов, которые противопоставляли свою персону всему социалистическому обществу, было очень немного, но и за них тоже шла борьба.

А що се отнася до честните съветски хора — десетките милиони работници, колхозници, служещи, военни, интелигенция, то воплите на буржоазията за повалените в сталинските репресии, за «половината страна в лагери», — това вече не е просто глупава и нищожна лъжа, а сродна с шизофренията несвързана реч, която носят тези, които въобще не разбират, как е била устроена властта в СССР. Тези лъжци не допускат в своето болно робовладелско съзнание, че цялата власт и държава у нас е принадлежала на трудещите се, че работническата класа сама е била висша власт и сама е решавала, какво и е полезно, и какво не. И если кто-либо из трудящихся оступался, «грешил», то рабочий класс наказывал таких людей, пользуясь, если надо, своими государственными органами. Честных людей никакой НКВД или прокуратура не трогали. Тем, кто оступался и проявлял слабость, — да, крепко давали по шапке и возвращали в строй. Ну а для врагов социализма, действительно, были приготовлены самые жёсткие и крутые меры — лагерь или ВМН.

Така е било в сталинския СССР, така примерно ще бъде и след предстоящата революция, когато ще е нужно бързо и безпощадно да се сваля съпротивата на шепа робовладелци.

И тук няма никакво лицемерие за хуманизма, защото висшия хуманизъм — това е свобода, благополучие, мир и щастие за цялата работническа класа. Да жалиш стотина мерзавциза да може милиони живи да гният в робство — това е фашизма, само че прикрит с великденска картичка.

За това може да се прощава?

В хода на следствието по делото за военно-троцкистския заговор в Червената армия, което се провеждало през пролетта на 1937 г., постепенно се разкрил огромния мащаб на вредителството и пораженчеството в РККА. За да може по-лесно да оценим отделен участък от скритата война на заговорниците против СССР, ще се пренесем в Далечния Изток, в Особенната Краснознаменна Далневосточная армия и ще чуем гражданина Флоровски, който, като поредната «невинна жертва на сталинизма»,  който ще ни разкаже много неща.

От тези «неща» косите настръхват. Тук е целия троцкистски «набор»: и измяна към родината и колосалното подронване на отбранителната способност на Далечния Изток и срива на бойните учения и милионите народни рубли – дадени напразно.

И така на 23 юли 1937 г. НКВД дал в ЦК ВКП(б) секретно спецсъобщение[2] (вх. № 58658) с име Й. Сталин с приложение протокола от разпита на И.Д. Флоровски. Ежов писал:

«Секретарю ЦК ВКП(б) др. Сталин.

Давам протокол от разпита на арестувания участник в антисъветския военно-троцкистски заговор Флоровски И.Д. — бивш началник на военно-въздушните сили на Приморската група войски ОКДВА — от 19 юни 1937 година».

Тук на заглавния лист на документа има ръкописна бележка от Сталин: «Много важно. Значи в Далечния Изток нашата авиация е в тежко състояние».

***

«Протокол от разпита на И. Д. Флоровски

от 19 юни 1937 г.,

началник на въздушните сили на Приморската група войски, комдив, чл. ВКП(б) от 1917 година.

Въпрос (следователя на Флоровски): На предишния разпит Вие казахте, че пред Вас е била поставена задача от члена на военно-троцкистския заговор Лапинин за вредителски мероприятия по намаляване на военната готовност на авиочастите в Приморската група. Вие това задание изпълнихте ли го.

Отговор (Флоровски): Да, изпълних го. В резултат на проведени вредителски актове лично от мен, а така също от участници във военно-троцкистския заговор Юнгмайстер, Глазунов, Миронов и др., авиационните части в Приморската група в 1935-36 г. бяха приведени в небоеспособно състояние и тези части да се справят с задачите по отблъскване на действията на японската авиация нямаше да могат.

Въпрос: Следствието констатира, че Вие, като участник във военно-троцкистския заговор, по задание на своята организация сте провеждали вредителск подривна работа с цел разлагане на РККА в случай на въоръжено стълкновение с японската армия.

Отговор: Да. Директивата за създаване на всички необходими условия за поражение на РККА във войната с Япония аз получх от тях… и от тези указания на Лапин аз се ръководих в провежданата от мен подривна работа.

Въпрос: Какви вредителски методи на работа вие приведохте в авиочастите в Примгрупите за да се стигне до небоеспособно състояние?

Отговор: На първо време унищожаване на материалната част на самолетите.

В тези цели на основание вредителските директиви на Лапин аз забранявах на командирите на части да съхраняват самолетите в палатки.

Така в 1935 година в истребителната ескадрила от 48 самолета тип И-15 и М-25 за три месеца — май, юни и юли бяха приведени в негодност 30 самолета. Тези самолети от дъжда и слънцето станаха в негодно състояние, защото цялата перкалева обтегачка и дървените лонжерони и стабилизатори се разрушиха.

В летният състав и в техническия започна паника. На мое питане по телеграфа до Лапин, какво да правя по-нататък със самолетите 31-ИЭ, аз получих телеграфно разпореждане от Сангурски: «…полетите прекратете, а останалите годни самолети подложете на оглед и ремонт». Я приказал вскрыть полотно на плоскостях и стабилизаторах. Таким образом, к половине августа 1935 года из 48 самолётов И-15, полученных в начале 1935 года, не осталось ни одного годного к полётам. Лётчики не летали, часть была направлена в отпуск, и эскадрилья, как боевая единица, была снята из боевого состава авиации Приморской группы».

Снемането на крупни части от бойното дежурство означава, че в отбраната на страната се образува оперативна «дупка», в която може да влезе войската на противника. Да се татвори такава «дупка» винаги е много трудно и бързо да се затвори по принцип не се получава, още повече на такъв сложен театър, какъвто е бил (а и си остава днес) Далечния Изток. После революции нам придётся самым коренным образом пересматривать всю систему обороны Дальнего Востока, Забайкалья и юга Сибири, применяя там новые оперативные принципы и последние достижения техники и науки.

«Флоровски (продължава показанията): Към ремонт на самолетите не могли да пристъпят в ескадрилите, защото няма ремонтен материал. Не помня числото, за излизлите от строй самолети 31-ИЭ което бе дадено на наркома по Отбрана за подпис от командващия групата Федко. На это донесение очень быстро поступило от наркома Обороны указание, что из Москвы выезжает специальная бригада рабочих с ремонтным материалом для восстановления самолётов. Такая бригада прибыла очень быстро и также быстро восстановила 25–28 самолётов.

Но към края на лятото на 1935 година вредителска работа по унищожаване на самолетите от нашата организация бе направено следното:

1) В 3 аерофотоотряд от десет щатни самолета Р-5 останаха годни за полет три, а останалите изгниха и трябваше капитален ремонт.

2) В 28-ма леко-бомбандираща ескадрила от 28 самолета останаха 10.

3) В 29-а леко-бомбандираща ескадрила от 31 самолета останаха 13–14.

4) В 30-a щурмова еск. от 31 самолета останаха 12–13.

5) В 12-та разузнавателна ескадрила от 19 самолета останаха 7.

6) В 8-а ескадрила от 29 самолета останаха 11.

7) В 29-и авиационен отряд от 10 самолета останаха 4.

8) В 8-и кавалерийски авиационен отряд от 10 самолета останаха 4.

9) В 165-и авиационен отряд от 20 самолета останаха 2.

10) В 187- и отряд от 10 самолета са останали 3.

Така около 75 % от бойните самолети са били изведени от строя. Фактически авиацията към края на септември 1935 година била небоеспособна. Полностью сохранились самолёты только в 7-й и 20-й истребительных эскадрильях. В этих частях самолёты хранились в ангарах.

Службите на самолетите в частите били съвършенно разрушени. Първо- защото Лапин от година в година, т. е., от 1934, 1935 г., и частично в 1936 година отнемал от титулните списъци за строителство на работилници в отделно стоящите части.

Второ- организацията по ремонт била съвършенно разстроена от неподаване от  армейски авиационен склад № 6, разположен в Хабаровск на ремонтни материали. Бившите началници по снабдяване на въздушните сили на ОКДВА Везломцев и Буковцев в интерес на нашите военно-троцкистски организации настроили снабдяването така, че никога в срок да не постъпват аеролакове, авиационен шперплат, пистони, винтове за дърво, поцинковани гвоздеи, нитове, четки за боядисване, авиационна дървесина, цветни и черни метали. Така самолетите поради липса на винтове за дърво или шперплат по 4–5 месеца стояли в работилниците на 5-а авиационна бригада и не могли да излезят на летищто за изпитания и да постъпят в частите за запълвае на празнините.

Везломцев и Буковцев се явявали началници по снабдяването във ВВС ОКДВА и добре запознати с делата по снабдяване на авиацията, удачно и с успех окончателно развалили специалния авиационен тил. Ако беше започнала война между СССР и Япония, то пълния неуспех и неудача на авиацията на Приморската група били подготвени.

Въпрос: Разкажете за подривно вредителската дейност, проводима от участниците във военно-троцкистския заговор в областта на бойната подготовка на авиочастите.

Отговор: Вредителската дейност на нашата организация в областта на бойната подготовка нанесла на авиочастите един чувствителен удар. Преди всичко, ние се стараехме да спрем хода на бойната подготовка и в тези цели в зимните или летни периоди ние започвахме с неспазване на сроковете, които бяха указани със заповед от наркома по Отбрана.

Лапин, аз — Флоровски, Юнгмейстер, Миронов и Глазунов вредителството в това направление провеждахме под предлог от отсъствие на авобензин или негодност за летене. Затягавали се също така сроковете по подготовка на материалната част, което също съкращавало по време периодите на бойна подготовка.

Eдин от елементите на нашата вредителска дейност бе особен метод на бойна подготовка, както на единични летци, така и на цели части. Това предизвикваше периоди, както на увеличаваща се аварийност, но и на гибел на летния състав заедно със самолетите. Отново дошлите летци и наблюдатели отиваха във въздуха без предварителна и щателна бойна индивидуална подготовка на земята.

Форсираната бойна подготовка намерила жив отклик и сред летния състав, който, трябва да си признаем не обичал да се занимава с теоретични въпроси на земята, отклонявал се от работа в класа, (които били лошо оборудвани) по изучаване на материалната част. Горещата пламеност на летния състав във въздуха и пренебрежителното им отношение към учебния план на земята ни даде възможност умело да замаскираме нашата вредна дейност. Приказы наркома Обороны в вопросах ликвидации «ухарства» нами не выполнялись. Категорически запрещалось вести боевые стрельбы по земным и воздушным мишеням в непосредственной близости у границ летного поля. В результате такого нарушения в 1934 г., 23 декабря, в 8-й штурмовой эскадрилье в Жариково над аэродромом столкнулось два самолёта Р-5, в результате разбилось два самолёта и погибло четыре человека. Очень часто гибли самолёты и лётчики из-за того, что мы в практике стрельб по земным мишеням, под предлогом и в погоне за большим процентом попаданий, разрешали лётному составу выводить самолеты из пикирования ниже тех высот, которые указаны инструкциями по огневой подготовке.

За 1935 и 1936 година в авиочастите на Приморската група имало около 75 аварии на самолети, до 45 аварии на мотори, около 160 принудителни кацания и 13 катастрофи с 14 убити. Огромно количество дребни повреди, около 200 общо, неизлезли на старт и невърнали се от старта, които за 1935 и 1936 г. били до 300 случаи, което указва на това, че в работите на материалната част на нас ни е нанесен голям удар, и най-вече по 51-а авиобригада, като основно авиационно съединение в състава на авиацията на Приморската група. Вредителска работа в областта на експлоатацията и подготовката на материалната част, водил участника в организацията инженер -бригадира Груцев.

Oсвен това Лапинин съставил т. н. «комплекс от летни работи». Този комплекс бил насочен на това да се приковат летните части в своята бойна подготовка към летището. Заповедите на Наркома по Отбрана да се учат и готвят частите извън основните летища, да се готви летния състав за дълги полети през дена и ноща, не се изпълнявали. Все командиры были связаны «комплексом лётной работы». Этот комплекс в частях называли «комплекс Лапина». Лапину удалось этот комплекс провести при поддержке Сангурского. На лётно-тактические учения всегда привлекали крайне ограниченное количество лётного состава, это делалось с той целью, чтобы не готовить всю массу личного состава. Подготовка ко всем учениям проводилась под руководством Лапина, а в самой подготовке отсутствовала целеустремленность в духе приказов НКО.

Повърхностният характер на ученията не давал нужното учебно натоварване на участниците в ученията.

По въпросите на оперативната подготовка на авиацията Лапин много често се опирал на Тухачевски, наричайки го един от оперативно грамотните от всички военни работници. Болшинството проводими военни игри имали за цел командния състав да внуши на авиацията, че удара по авиацията на Япония или други цели трябва да се извършва ешелонно, а не масирано, както това изисква заповедта на НКО и инструкцията по самостоятелните действия на авиацията. Вспоминаю первое своё участие на военной авиационной игре в марте 1935 года. На этой игре я проводил в своих решениях ту идею, которая заложена в приказах НКО, т. е. для уничтожения противника нужно нанести удары всей массой авиации. На разборе игры Сангурский и Лапин настойчиво доказывали ошибочность и неправильность применения авиации в массированном виде.

Те изисквали и първите и последните полети да са от малки групи по 5–10 самолета. Аз бях удивен от такава установка. На мен Лапин обясни тогава своята установка, че условията на Манджурския театър изискват именно ешелонно използване на авиацията. По-късно на мен ми стана понятно, защо Лапин и Сангурски защитавали ешелонната гледна точка. В разрез с тези изисквания, по указание на Лапин, бил съставен и оперативнен план за 1935 г. за използване на авиацията от ОКДВА; за 1936 година тази ешелонна тактика също намерила свое отражение в оперативен план.

На военнa игрa през февруари 1937 година Лапин не участвал, червената страна командва Сангурски, а аз командвах авиацията на червената страна на Приморското направление. Один ход мной был сделан в разрезе эшелонного применения авиации, а два последующих — массированного применения. Я был вызван в кабинет к Сангурскому, где в это время находился и Богомягков. Сангурский задал мне вопрос: «Как учил Вас Лапин использовать авиацию?». Я ответил, что эшелонным методом, но дальнейшие объяснения были прекращены, так как Сангурский был тут же срочно вызван к главному руководителю игры. Из этого случая я понял, что я не точно выполнял те указания, которые в своё время давались Лапиным на эшелонное использование авиации. За эту точку зрения стоял и Балакирев.

Така и в оперативно направление авиацията на РККА се готвила за поражение при война на СССР с Япония.

В интерес на военно-троцкистската организация в 1934, 1935 и 1936 г. не се провеждали съвместни учения между авиацията на ОКДВА и ТОФ по отработване на елементи на оперативно взаимодействие в случай на война. Такова съвместно учение е  било едно в август 1935 г., но то по своя оперативен замисъл се състояло в това, още по силно да влезе в мисълта на командирите целесъобразността и необходимостта да се използва авиацията ешелонно. В данном учении принимал участие и Балакирев, а Сангурский был главным руководителем.

Въпрос: Какво Ви е известно за вредителството на участниците от военно-троцкистския заговор на тежката авиация?

Отговор: Установката на невозможност оперативно да се използва тежката авиация на Далекоизточния театър на военни действия Лапинин провеждал активно. Основни негови мотиви били: крайно дъждовното лято, обилието от мъгли и ограниченото количество земи годни за излитане и кацане. Що се отнася до зимния период, то Лапин считал, че зимата да се подготвят тежките самолети тип ТБ-3 за полет е много трудно, а и се изисква  много време. Считаю, что на этом основании в составе Приморской группы нет ни одной единицы тяжёлой авиации, как видно Лапину удалось провести свою точку зрения. На самом же деле в Приморье в районе, заключённом между пунктами Уссури, К-Рыболов, Константиновка, Ворошилов, Тарасовка, Сысоевка, Большой Ключ и Уссури, имеются прекрасные условия для расположения тяжёлой авиации, тем более что и климатические условия Приморья обеспечивают успешные действия тяжёлой авиации.

Установката на Лапин за невъзможност да се използва тежка авиация в ДВК (Далекоизточен край) довела до това, че 5-и авиодесантен полк, разположен в Мучной, няма положена тежка авиация. В състава на полка се числила 26-а тежка ескадрила, която в дадено време не е укомплектована от личен състав. Вместо 12 самолётов типа ТБ-3, полученных по табели, имеются только четыре самолета ТБ-3.

Така бойците-парашутисти от 5-и авиополк не могат да бъдат използвани по време на война. На 4 самолета ТБ-3 авиодесантния полк не е вдигнат. За 1935 и 1936 гг. не было ни одного случая подъёма в воздух сразу всего авиаполка. В 1935 и 1936 гг. 5-й авиаполк вместо 1000 парашютов имел только 200 штук.

Авиодесантният полк се е формирал на 1 май 1936 година, и досега не е устроен. Няма складове за парашути, въоръжения, огнеприпаси, няма учебна база, отсъстват квартири за командния състав, казарми, гаражи и др. специални здания.

Въпрос: Кой от участниците във военно-троцкистския заговор провеждал вредителство в авиостроителството?

Отговор: Хангарното строителство в Приморието е било започнато по пряко указание на НКО в 1936 година, а до това време Дзиза и Лапин, а така също и Сангурски умело отнемали парите за построяване на хангари.

Касаейки техническата страна в делата по построяване на хангари, трянва да кажа, че Кащеев, Дзиза и Бекер, под предлог за неопитност на техническия персонал на участъците, ефективно за делото на военно-троцкистската организация спъвали строителсството на хангари.

На десетки летища: Усури, Ляличи, Кремово, Ворошиловский летища, Барановско летище, Голенка, Вознесенское, Хорольское и К-Рыболов хангари в 1936 г., до края на ноември, били построени, но ползвани частично през зимата на 1936/37 г., а главно през пролетта на 1937 година. Тези хангари, които били покрити с наметало, вятъра го разкъсал. Ангары текли, и самолёты мокли. Сильные ветры Приморья на многих ангарах сорвали крышу из финской стружки, в К-Рыболове один ангар завалило ветром. Местность около ангаров осенью не была спланирована, остались канавы и ямы. Весной 1937 года вода после таяния снега, а позднее и дождевая вода, собиралась около ангаров. Вывод самолётов из ангаров стал невозможен обычной командой в составе 19 человек, времени на выкатку одного самолёта затрачивали до одного часа. Таким образом, ангары превратились в ловушку для самолётов.

По тревога нито една ескадрила не можела да бъде готова в стартова готовност за един час и десет минути. В тези нови условия било необходимо да има 5–7 часа за да се подготви ескадрила за летене.

Освен това, хангарите и до последния ден т. е., до моя ареста нямали врати. В зимно време сняг, вкаран от силния вятър, образувал в хангарите големи снегонавявания, като това решително намалявало бойната подготовка на авиацията и зимата.

Врати в хангарите не били построени, защото отсъствали метални колела. По този въпрос Дзиза водил кореспонденция с нач. СКУ РККА Левинзон, но последния колелца не отпуснал до днес.

При посещение през есента на 1936 година в Приморието, към него се обръщали командири на части с въпроси, кога ще има колелца, на което отговаряли че скоро ще има.

Подобни обръщения към Хамарник имало в Спаск, Хвалинк и в Даубиха, т. е. на всички тези летища, където Хамарник бил.

В течение на зимата на 1936 и 1937 г. ролки така и не постъпили. Заповедта на НКО, решително искала да се построят хангари в 1936 года бе умело спряна от членоете на нашата военно троцкистска организация. Построены были, в сущности, не ангары, а сараи для неизвестного назначения. Дзыза и Беккер на требование командиров частей скорее дать им полноценные ангары, зачастую никаких ответов не давали, или ограничивались посылкой комиссии для осмотра хода постройки ангаров. На Спасском аэродроме ангары настолько вредительски были построены, что в данное время они совершенно заново перестраиваются.

Паралельно с хода на работите по унищожаване на самолетите активно вървяла и работа по привеждане в негодност на съществуващите летища.

В същото време на всички летища има трамплини, канавки, бразди, издутини в утаечните места, където преди са се засипвали ямите при първоначалната планировка на летищата. В 1934–1935 и в 1936 година Лапин изключил от заявките за строителство паричните средства за издръжка на летищата. Особо опасны аэродромы для ночных полётов. Все эти неровности, которые указаны выше, усугубляют ошибку лётчика при взлёте и посадке. Часты были случаи поломок, аварий самолётов по этим причинам.

Почти на всички летища отсъствали каптажи и водоотводнителни канали. През есента и пролетта след дъжд водата се задържала по пистите. Потоки воды в одном месте небольшую канавку превращают в овраг, а в другом месте собираются в лужи, вследствие чего на длительное время аэродромы выходили из строя даже для лёгких самолетов. Это создает увеличенный по времени нелётный период для авиации.

Така и тук с малко недоглеждане бил заложен дълбокия смисъл на военно-троцкистската организация: да се доведе до бездействие авиацията на Червената Армия в период на въоръжено стълкновение.

На разбор на авиационно учение през август 1935 г. в ДВК, във Воздвиженка, в заключителното свое слово Сангурский казал, че е нужно да се учи авиацията да работи и на лоши летища. Лапин в своето слово също това подчертал.

Освен това, много летища били построени на ниски места, където почвата бавно изсъхва. По време на война, ако авиацията попадне на такова латище след дъжд ще е необходимо пет дена слънце и вятър за да се изсуши такова летище, а без това авиацията ще бездейства в отговорния и решаващ период от бойната операция.

Занижени летища се явяват Старая Билмановка, Вознесенское, Абрамовка, Ворошиловското летище, Воскресенка, Варпаховка, Берьозовка и Усури.

Тези летища изискват дренажни работи, летищата във Варпаховка и в Берьозовка са построени на местности с явни признаци на блата. Лятно време те са сухи само два месеца, а при дъждовно лято са съвсем негодни. Аэродромы в Уссури, Липивцы, Жариково, Кремово, Ворошиловский аэродром и Старая Сысоевка выбраны на ограниченных участках местности. К границам этих аэродромов подходят овраги и болота. Расширение их невозможно, а если и посильно, то требуется до 3–5 миллионов рублей на земляные работы.

Подобни летища се избирали с цел да не се даде възможност да работят на тези поля скоростни самолети, у които както е известно е повишена посадачната скорост, а от тук и се увеличава пробега на самолета.

Към основните оперативни аеролетища, Илинско, К-Риболов, Ключи, Жариково, Поповка, Хоролское, Липовци, Галенка, Покровка, Новожастово, Билмановка, Старое и Новое Вознесенское, Абрамовка, Кремово, Осиповка, Ширяево, Ляличи, Манзовка, Мучная, Спаский летищен възел, Антоновка, Шмаковка и Усури, подстъпи нямали. През лятото и есента, а така също и в дъждовно време, пътищата към тези летища се размеквали и ставали непроходими за транспорта. И в това дело членовете на нашата организация обходили въпроса по пътното строителство. Нам удалось убедить многих в том, что авиация летает не по дорогам, а по воздуху, и не следует вкладывать в землю огромные средства, в то время как эти деньги можно обратить на другие нужды.

Настойчиво провeждайки линия за това да не се строят подстъпни пътища, ние в нашата организация решихме крайно важна задача. При случай на война и при хода на отделни операции авиацията на Приморието и част от Приамурието (т. е. тази, която трябва да дойде в Приморието в първия ден и в последващите дни от войната) ще търпи огромно поражение при своето преобразование.

Летните ешелони нямаше да могат от своите основни летища да прелитат на оперативните, но тила на всяка ескадрила през есента и пролетта и в дъждовно лято по никакъв начин нямаше да могат да напуснат своето основно летище. Если ты с основного аэродрома и вырвешься, то к оперативному аэродрому этому тылу не подъехать.

Така всяка ескадрила щеше да бъде унищожена. В този случай тила нямаше да може да окаже никаква помощ на летния ешелон, намиращ се на оперативното летище.

Отсъствието на построени подстъпни пътищя ще подготви пълната гибел на авиацията в Приморието и тази в Приамурието.

Въпрос: Разкажете, в какви условия се съхраняват мобилизационните запаси от бомби в авиочастите в Приморската група.

Отговор: Под предлог за това, че авиобомби има винаги наготово за самолетите, Лапин указал, че бомби в складовете да не се съхраняват, а да се държат на летищата под открито небе. Началникът на артилерията Рогов това умело използваше за прикритие на своите вредителски действия. Рогов хранил под открытым небом бомбы на артскладах в Халкидоне, Галёнка и разъезде Партизан. На оперативнитъе летища в Илинск, К-Риболов, Жариков, Стара и Нова Билмановка, Покровка и Мучная се съхраняват от 1934 и 1935 г. около сто и двадесет вагона бомби. В складовете в Халкидон и Гальонка се съхраняваха под открито небе около 50 вагона бомби.

За такъв вид съхраняване на авиобомбите добре знаеха Сангурски и Балакирев. Аз и Рогов за нашите действия с бомбите лично запознах Балакирев, като той предлагаше да направим доставка на бомби и на останалите летища. Члены военно-троцкистского заговора Дзыза, Беккер и Лапин из заявок на 1935 г. на постройку бомбохранилищ на аэродромах вычеркнули заявленную сумму денег. В 1936 году снова командиры частей внесли в заявку требование на постройку бомбохранилищ. Тези пари в 1936 година бяха утвърдени, а в средата на 1936 година с личното разпореждане на Гамарника от авиационното строителство бяха свалени 20 милиона рубли и в тази сума влизаха всички тези пари, дадени за строежа на складовете за бомби. Съхраняването на бомбите под открито небе значително довело до негодност, появила се ръжда по корпусите. Бомбы стали терять из-за раздутия корпусов нормальный полёт при сбрасывании с самолёта, чем нарушается точность попадания в цель. Надо считать, что бомба не будет давать положенного ей взрывного действия.

Авиосклад № 252 също не осигурявал нормално съхранение на авиобомби. Този склад се формира в началото на 1934 година, а строителството се разгърнало едва във втората половина на 1935 година. Хранилища для склада построены не доброкачественно. Из под пола хранилища выступает подпочвенная вода, что вызывает сырость. Вентиляция в хранилищах отсутствует. Всё это требует очень частой пересушки имущества, чтобы уберечь его от порчи. Противопожарные водоёмы построены настолько вредительски, что вода в них не держится и уходит в почву. Электроосветительная линия, проложенная от электростанции цементного завода, разрушилась весной 1937 года, и в данное время света на складе нет. Електрокабелът, положен под железопътния мост в почвата, технически при полагането  беше изпълнен вредителски. Пролетното разливане на реката (не се казва името и) разрушил под моста кабела. Подача тока прекратилась. Не обошлось без человеческих жертв. В апреле 1937 года один из красноармейцев склада, стоящих на посту у моста по охране элекрокабеля, был убит, наступив на кусок проволоки, торчавшей из земли. В своей вредительской работе члены нашей военно-троцкистской организации Кащеев, Дзыза и Беккер держали под особым своим вниманием этот склад.

В 1935 и 1936 гг. поради снемане на сумата за строителството на склада те, т.е. Кащеев, Дзиза и Беккер, отнели около един милион рубли.

Това се правило под предлог за недостатъчна работна сила, а последната се прехвърляла от един строителен обект на друг, също под предлог за усилване участъка с работна сила.

Въпрос: В какво състояние се е намнирала метеорологичната служба в авиочастите в Приморската група?

Отговор: Аз, Лапин, Миронов, Глазунов и Юнгмайстер добре отчитахме в своята вредителска работа необходимостта да се разруши тази служба. Аз точни данни нямам, но предполагам, че и в гражданската мрежа от метеослужби в Далечния Изток има хора, завербувани оте военно-троцкистската организация. Для метеостанций в 1934, 1935 и 1936 гг. не построено ни одного специального здания. Няма такова здание нито в щаба на ВВС на групите, нито такива здания в частите. Парични средства щаба на ВВС ОКДВА за оборудване на метеостанции не отпускал в нужната потребност за частите. Снабдяването с водород и балони-пилоти ставало с големи закъснения. Командиры частей, производя ночные или дневные полёты, знали о состоянии погоды только над своим аэродромом, а что делается в радиусе 10–15 км, не было известно. Это приводило к гибели материальной части и к смертельным жертвам лётного состава.

23 август 1934 г. под ръководствто на Юнгмайстер на летището в Мучной в 28-а ескадрила били излетели 11 самолета с опитни летци и наблюдатели. Внезапно се разразил силен тайфун с обилен дъжд. Самолёты разметало по разным местам Приморья. Один экипаж бросило на землю, погиб лётчик и наблюдатель. Второй самолет сел у бухты Ольги, и спустя некоторое время разливом потока горной реки самолёт унесло в море, экипаж остался жив. Третий экипаж вынужденно сел у Амурского залива, два самолёта сели в долине реки Даубихе, шестой экипаж едва не залетел в Манчжурию, но, восстановив ориентировку, сел севернее Спасска, остальные самолёты имели вынужденные посадки на аэродромы Спасского узла. В это время я ещё не состоял в военной троцкистско-фашистской организации, и при расследовании причин данного происшествия весьма ярким виновником выглядел бывший ком. 51-й авиабригады Юнгмейстер. Я в то время перед Лапиным и бывшим военным прокурором Приморской группы Малкиным требовал предания суду Юнгмейстера.

Тези мои изисквания  Лапин бе недоволен. На съд бяха предадени началника на метеостанцията на 51-а авиобригада и пом. нач.щаба на 51 авиобаза Кочановски. След мое встъпление в членовете на военно троцкистския заговор на мен веднага ми стана понятно, защо Юнгмайстер не бил поддържан от Лапин в моето ходатайство за предаването му в съда. Лапин ми напомни за този случай.

Разрушаването на метеослужбите се подготвяше активно за поражение на авиацията на ОКДВА в предстоящата война с Япония. Днес крайно лошо работи телефонната връзка, телеграфа и радиото по осигуряване на частите с данни за състоянието на времето. За 1935 и 1936 гг. было немало случаев, когда из-за несвоевременной и неточной информации о погоде подвергались риску не только отдельные самолёты, но и целые соединения. Только опытность штурманского состава, высокая техника полёта старых летчиков избавляла их от гибели. Молодые лётчики и наблюдатели, попадавшие в неожиданно трудные метеоусловия, ломали самолёты, а иногда и сами погибали.

В 1937 година на 24 май от района на Кремово полетели за Хабаровск 21 самолет. Метеосводката в Хабаровската станция давала през цялото време добро състояние на времето. В действителност хубавото време е било само до паралела на станция Вяземская, северно и до Хабаровск валяло дъжд и е имало мъгла . 18 самолётов вернулись обратно, а 3 самолёта сели на крайне плохом лётном поле, примитивно оборудованной посадочной площадке у станции Вяземская. В этот день право руководить вылетом взял на себя Хабаровск. Во время войны авиация ОКДВА, вылетев всей своей массой на уничтожение японской авиации или других целей, может сама не дойти до этих целей и погибнуть из-за плохо подготовленной метеослужбы. Неожиданный шквал, тайфун, буран, метель, туман или сильный дождепад может привести и большую массу самолётов, находящихся в воздухе, к такому же исходу, как и те небольшие группы самолётов, о которых здесь шла речь.

Протоколът четях, записано с мои думи правилно. Флоровский».

***

При прочитането на показаничта на Флоровски възникват два въпроса към някои наши трудещи се, повтарящи буржоазната пошлост за «изтезанията на НКВД» и «милионите невинно убити хора»: а) може ли следователя да си измисли, изфабрикува всичко това, за което ни разказва този авиационен генерал? — при това, че следствените комисии проверявали показанията на места и установили, че те като цяло съответстват на реалното положение,

и

б) как съветската власт трябвало да постъпва с тези граждани на СССР, които със своите действия извършвали чудовищни престъпления, като описаните?

И накрач преди млади и възрастни другари съдят болшевиките, сталинската работническа класа за мерките против контрареволюционерите, нека още един път прочетат показанията на Флоровски и оценят, каква вреда са нанесли на нашата родина и широко да кажат, каква съдба тези господа са готвили за страната ни, на нашите родители, нашите деди и прадеди. И при това другарите трябва да знаят, че тук е указан малък участък от огромна «работа», която водила вътрешната контрареволюция в СССР. Сегодняшние наши рабочие должны понять, что ещё до войны, в 30-е годы, против нас велась малозаметная, «тихая» война, которая, однако, наносила огромный урон всем сторонам хозяйственной, общественной и государственной жизни страны социализма.

А инаюе на война — като на война: опасния враг, не сдаващ и не жалещ десетки милиони наши хора, трябва да бъде унищожен или неутрализиран, дори да са сто, хиляда или десет хиляди човека. Класовата борба на пролетариата с буржоазията винаги трябва да се разбира, като война и да се отнася с нея, като война. В сталинският СССР – страната на победилия социализъм — огънят на тази война със световния капитал непрекъснато растял и изисквал от всички работници, от ВКП(б) и социалистическата държава пълна мобилизация и упорита и жестока борба. Да се постъпи иначе тогава означавало да се погуби социализма. Да мислиш иначе днес, повтаряйки буржоазните лозунги за лъжливия хуманизъм, — значи да охраняваш своите робски вериги и окови, значи неволно да защитаваш капитализма.

М. Иванов

[1] АП РФ, ф. 3, оп. 24, д. 315, л. 24–42.

[2] АП РФ, ф. 3, оп. 24, д. 316, л. 50–61.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 322991
Постинги: 925
Коментари: 103
Гласове: 183
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930