Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2018 12:00 - Макеевка 1917г. "Ние наш, ние нов свят ще изградим"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1756 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
РП в своите традиционни статии от годишнината на Октомври засяга различни страни от това велико събитие, началото на настоящата история на човечеството. Но някои наши читатели  ни казват: да, хубаво, но вие повече ни показвате, така да се каже, общи картини, дайте философско-политическа оценка на нашата Революция, и при това малко внимание отделяте на тези конкретни събития, които са станали в 1917 година не в столицата, а в низините, на места, в работническите райони на периферните градове, в селата и поселищата, ш селските местности.

Макар че РП, неговата редакция и историческа секция и се стараят да дават най- широко осветяване на класовата борба и революционните събития в Русия 1898–1917 г., все пак упрека на читателите го приемаме. Ясно е че в одна малка статия за всички периферийни събития от февруари — декември 1917 г. да се разкаве е невъзможно, в най-добрия случай това няма да е статия, а дълъг списък с факти от революционната дейност на масите, обхванали цялата география на бившата Руска империя — от Варшава и Лодз до Петропавловск-на-Камчатка. Затова има смисъл да се избере за по подробно осветяване една от възловите точки на класовата борба на пролетариата, спримера на която може да се покаже, как се е развивала Октомврийската революция в болшинството промишленни райони на Русия. Един такъв район е бил юга на страната — Донбас, един от градовете, който ще и разгледаме.

Става въпрос за събитията в Макеевка — град-спътник на стария Юзовка, днс Донецк. В сила на редица обективни причини този район е бил «гореща» точка задълго до събитичта от 1905 и 1917 г. Однако настоящий разворот революционной борьбы донецкого рабочего класса пришёлся на период первой, второй и третьей русских революций. Больше того: на каждом значительном вираже истории XIX–XXI вв. этот, по выражению Ленина, «неслучайный район», так или иначе, выступает на передний край. События в Донбассе были чрезвычайно важны для всероссийской борьбы с самодержавием, для последующей победы над царизмом и буржуазией в 1905–1917 гг. Донбасс был стратегически важен для укрепления молодой Советской страны. Без него, без этого района строительство социализма было «…простым добрым пожеланием». К богатствам Донбасса отчаянно рвались империалисты в Великую отечественную войну. За них же сцепились между собой западная и российская олигархия в 2014 году.

Още по интересно ще ни бъде да погледнем на стремителните събития от 1917 г. с живите очи на макеевските и юзовски болшевики, редови работници, селяни, войници от гарнизона, или всички тези конкретни хора, които установили властта на работници и селяни в този важен и «неслучаен» район.

Февруари-май 1917 г.

Към февруари 1917 г. в рудниците (така наричали тогава мините) в Макеевка било относително спокойно. Болшевишката организация в тези дни отбелязва необичаен за миньорите интерес към вестник «Русское Слово». Отчасти это объяснялось тем, что никаких других газет на рудники не поступало, за исключением либерально-буржуазного журнала «Прикубанские Степи» с лубочными картинками для идиотов, который правительство в январе забросило в Донбасс в огромном количестве.

Но на 26 и 27 февруари не излязло и «Русское Слово» — макар и буржоазен, но единствен официален източник на информация за работниците за това, какво въобще става в страната. Към 28 февруари в селищата циркулирали множество най-различни слухове, от невероятни към по-невероятни: едни говорили, че царя е затворен от генералите му, други — че царя окончателно дал цялата свобода и се е отрекъл от трона и т. н. Однако невооруженным глазом было заметно, что полиция и жандармы резко изменили своё обычное поведение и явно не знали, какой тактики по отношению к рабочим им следует держаться. Не определили свою тактику в те дни и шахтёрские массы Макеевки.

Вести от Питер нямало около 5 денонощия. Накрая, вечерта на 2 март на централната гара дошъл вестник «Революционер-социалист» («Р.С.»), който съобщил за извършената революция в Петроград и свалената монархия на Романови. Правда, эта весть была сильно «подмочена» проститутскими статьями кадетов Милюкова и Алексинского, но всё же это была радостная весть о свержении тирании кровавого палача и его камарильи. Рабочие посёлки торжествовали. Милюков и другие «подстилки» писали о том, что «…божьей милостью Николай отрёкся в пользу своего брата Михаила», рабочие этому не верили, а те, кто верил, говорили, в основном, что и Мишку надо скинуть с шеи и повесить.

Ползвайки се от тези настроения, макеевското ядро на болшевиките (работникът А. Батов от мина «София», Малишенко и Кириненко — от Берестово-Богодуховския рудник) започнали работа по въвличане в организацията на най-активните работници, по разясняване на извършените събития и по агитация за Съвета на работническите и селски депутати.

На 3 март 1917 г. през ноща в управление на минната болнична каса от с.-д. партия се организирал временен комитет по призив на Съвета на работническите и селски депутати в Макеевка. Трябвало е срочно и произволно да се вземе цялата власт в града и на рудничните поселища в вои ръце. Совет был созван вечером—ночью 5 марта. На первом собрании шахтёры и крестьяне-депутаты решили немедленно разоружить всю царскую полицию и небольшие воинские команды на местах. Казано — направено. На основа минните дружинници били сформирани боеви отряди, които назначили да се командват работниците и селяните, служещите в царската армия и на империалистическата война. Тут же, ночью, дружинники напали на несколько участков полиции  и захватили их. Во время разоружения и обыска у пристава Макеевского района был обнаружен секретный циркуляр департамента полиции, в котором всем жандармам предписывалось «..в случае чего — быть наготове и пуль не жалеть». Рабочие депутаты отлично поняли, против кого правительство приказывало не жалеть пуль.

На сутринта към централното управление на полицията се насочила казашка част. Виждайки дружинниците, стражарите се скрили недалеч. Някои от работниците и селяните се уплашили от казаците, но техните по-решителни другари бързо се окопитилит. Дружинники разбились на группы, вполне по-военному окружили казаков и разоружили их. Многие стражники из этой казачьей сотни ранее многократно участвовали в разгоне демонстраций и митингов, в избиении забастовок, в разгроме рабочих жилищ. Теперь они, попав в плен, спешно перевязывали себе горло, руки, ноги и сказывались ранеными и больными. Некоторые стражники начали плакать и жаловаться рабочим, что их якобы самих выгнали из жандармов в простые стражники «за революционность», и что они – тоже «жертвы царского произвола», поэтому их, как жертв, расстреливать нельзя. Куда делась их былая смелость и наглость? Смех и грех.

Почти едновременно със Съвета възникнал и кадетски т. н. «Макеевски граждански комитет», но той просъществувал седмица и в бъдеще игнориран от работниците и селяните този «комитет» се разпаднал, а неговото ляво крило преминало в Съвета. Самият Съвет в този момент се намирал под ръководството на меншевиките в лицето на инженера Вознесенски и стария опортюнист-профсъюзник Соломон Телия.

До известно времен организацията и дейността на Макеевския Съвет вървяла без резки партийни разногласия, защото състава е бил основно меншевишки. Но скор в Съвета, в замяна на меншевишките депутати били избрани болшевиките Вишняков, Заломаев, Лутовинов. Лутовинов веднага встъпил на сесиите, където прочел няколко доклада. После этого всё дело в Совете изменилось. Большевиками были выдвинуты лозунги: «Долой грабительскую, царём затеянную, войну!», «Да здравствует мир без аннексий и контрибуций», «Долой министров-капиталистов». Все большевистские доклады и эти лозунги быстро разошлись по шахтам и окрестным посёлкам, где были поддержаны рабочими, средним и  бедным крестьянством.

Партийната организация на макеевските болшевики била немногочислена и растяла бавно, но митингите, които преминавали масово, станали ежедневно явление. На всички тези митинги задължително присъствали болшевики-работници, които се стараели да отговарят на всички задавани им въпроси. Но часто бывало так, что толпа по наущению меньшевиков и контрреволюционеров избивала таких большевиков и тащила их в милицию.

Но такива конфликти на митингите до време били «цветя» за контрата. В такова положении болшевиките в Макеевка успели да организират и проведат два големи десетхилядни митинга с манифестации, първият в края на април, а втория на 1 Май. К началу мая в Совете большевиками был поднят вопрос о «займе свободы»: группа большевиков в Совете предложила взять все финансы края в руки трудящихся, не давая ни копейки денег буржуазному правительству, которое собирало их для расстрела рабочих и борьбы с пролетарской революцией.

Това важно предложение чрез Съвета не минало, защото на 90 депутата се падали по 7 болшевика. По повод на възможния призив на война донецките работници и селски депутати начело с машиниста на «София» Сьоминин приели и разпространили резолюция: «Когато на Керенски му се воюва, да взема пушката на рамо и да върви да воюва».

На eдин от големите митинги група болшевики излезли със знамена, на които бил лозунг: «Да живее III интернационал!». Против този лозунг веднага излезли всички меншевики и есери, които били на митинга. Они призвали рабочих к защите отечества и войне с немцами до победного конца. В ответ многие рабочие и крестьяне кричали, чтобы ораторы сами первые шли воевать.

Лятото на 1917 г.

Към юни 1917 г. борбата между донецките меншевики и болшевики се задълбочила. На една от манифестациите реакционерите се обединили и нахвърлили на червените работнически знамёна, свалили флаговете, а работниците-знаменосци едва не удавили в езерата. Тогава меншевишко-есервското болшинство в Юзовския Съвет приема редица репресии против болшевиките, включително забрана да се работи в местните предприятия. Но в Макеевка, където поддръжката на болшевиките сред масите била по-висока, отколкото в съседна Юзовка, работниците не позволили на Съвета да наруават и преследват местната болшевишка организация. Борьба партий, а значит, и классов пока что ограничивалась отдельными эксцессами.

Това се обяснявало, в частност, с това, че макар, че макеевския Съвет да е имал 90 меншевика и есера против 7 болшевика, все пак основната въоръжена сила на Съвета- милицията се е формирала на места в основно от болшевишко настроени работници и съчувстващи на болшевишката партия. Това е била важна особеност, при която от една страна, висшето ръководство на Съвета била против болшевиките, а от друга — реалната материална сила на Съвета била за тех. Это показывало, что вооружённая сила в руках маленькой организации стоит намного больше, чем большая организация, лишённая реальной силы, либо слабо влияющая на неё. Именно милицията пречела на контрареволюционерите да провеждат репресии против болшевиките и при това благоприятствала организацията на новата въоръжена историческа сила — червената гвардия на пролетариата.

Към юни 1917 г. на масите станало ясно, че съществуващия макеевски Съвет работи лошо и не удовлетворява работниците и селяните. Мините и селото встъпили за нови  избори. К моменту перевыборов в Макеевку приехали большевики, инженер Бажанов, Гариколь и Пассов, так что силы местной ячейки увеличились. Хотя положение большевиков улучшилось качественно и количественно, всё же на выборах в Совет большинства получить не удалось. Совет остался за меньшевиками, но при этом их перевес уменьшился, к тому же эсеры в новом Совете уже не играли решающей роли, и этой «фракцией», как проституткой, пользовались меньшевики для создания себе решающего перевеса голосов.

В юни, след изборите в местния Съвет, всички партии започнали трескава подготовка за избори на учредителното събрание. По списъците на юзовските и макеевски социал-реакционери преминал Керенски, на който в този момент едва не се молила цялата местна интелигенция. Всем казалось тогда, что партия меньшевиков, имея такую «вывеску», безусловно, победит на выборах, но корниловский мятеж мгновенно изменил соотношение классовых сил в пользу большевиков.

Делото било такова. През юли по случай половингодишнината от февруарската революция партиите подготвяли грандиозен митинг-манифестация, на който се събрали 10 000 работници и работнички. Со стороны казалось, что для меньшевиков это митинг пройдёт вполне благоприятно: ораторам — большевикам Совет в слове отказал, поэтому «мэкам» (так тогда сокращенно называли меньшевиков) и эсерам оставалось лишний раз восхвалять буржуазное «социалистическое» Временное правительство и призывать рабочих к войне «до победного конца». Митинг проводил меньшевик Вознесенский, но к середине его длинной патриотической речи через юзовских почтальонов и телеграфистов было получено извещение о том, что «…контрреволюционный генерал Корнилов, снявши часть обманутых солдат с фронта, ведёт их на Питерский совет рабочих, крестьянских и солдатских депутатов».

Това известие станало най-силния и активен болшевишки агитатор. Митингът бил веднага закрит, а вместо него било събрано поредно заседание на Съвета на работническите и селски депутати, на което Вознесенски и другите ръководители на меншевиките и есерите били толкова объркани, че цялата инициатива преминала в ръцете на болшевишката фракция. На этом заседании присутствовал есаул, командир казачьей сотни Чернецов, который на заданный ему вопрос: «кому он в данный момент подчиняется и чьи приказы будет выполнять?», заявил, что он, как офицер, выполняет и будет выполнять приказы и волю генералов. Есаул не был арестован, но из Совета был исключён. Монархист Чернецов был депутатом от казацкой сотни и входил в т. н. «Комитет спасения родины и революции», который был организован параллельно Совету и включал в себя представителей всех партий, до монархистов включительно. Не хватало только представителя кадетов, поэтому меньшевики  на первом же собрании «Спаскома» выдвинули требование ввода в его руководство кадета Милюкова (заочно), мотивируя это тем, что «…для спасения овец должны быть приглашены и волки».

С такава постановка на въпроса не се съгласили макеевските болшевики и решението за влизането на кадети в «Спаскома» било пренесено на заседанието на Съвета на работническите и селски депутати. На Съвета болшевиките доказали реакционността и показали контрареволюционните цели на «Спаскома». Это определило его судьбу: комитет умер, толком не родившись. Большевики работали в нём несколько дней, считая, что работать нужно во всех общественных органах, в которых представлены пролетариат и крестьянство.

Есента — зимата на 1917 г.

След провала на корниловския метеж донбаската контрареволюция повела настъпление срещу макеевския Съвет. Войска, дошла от Екатеринослав, частично разоръжила милицията. 14 сентября есаул Чернецов с казачьей сотней окружил здание Совета, в котором шло заседание, и потребовал в 15 минут очистить здание, угрожая в случае неисполнения открыть по зданию стрельбу. Депутаты Совета, уступая силе, согласились на это требование, однако безоружные рабочие, которых было в здании около 1000 человек, никак не хотели примириться с требованием бандитов. С большим трудом депутатам удалось уговорить рабочих покинуть здание, уступая винтовкам и пулемёту.

Зданието на Съвета било запечатано, и изпълкома на Съвета станал блуждаещ, нямащ свои помещения. Болшевишката клета била принудена да премине в нелегалност, където веднага бил поставен въпроса за придобиване на оръжие за масово въоръжаване на работниците. Одновременно с этим велась дипломатическая работа по открытию Совета, возле опечатанного здания которого ежедневно собирались рабочие. Рабочие постоянно спрашивали депутатов-большевиков, почему не открывается Совет, и последними словами ругали их за то, что в тот день не призвали всех рабочих на защиту Совета.

След дълги преговори с меншевиките, есерите и командирите на казаците Съвета бил открит и работата се възобновила. Болшевиките трябвало да маневрират, защото още нямали оръжиес което да унищожат монархистите и бандитите.

Клетката веднага изпратила представител в Киев, при Пятаков, за оръжие. Но в Киевския съвет цялата власт тогава била в ръцете на социал-предателите и националистите, затова Горбачов, който го изпратили в Киев се върнал с празни ръце. Пришлось срочно командировать товарищей в Москву, так как оружие нужно было срочно и любой ценой.

Към този момент юзовската контрареволюция нанесла още един удар. Есаул Чернецов организирал в Макеевка казашки отряд от 1000 човека и фактически завладял града. Чернецов и другите офицери поискали разпускане на остатъците от избраната работническа мииция и пълна замяна на нейните стари жандарми, урядници и полицаи. За тази цел царския генерал Каледин бил изпратен в Юзовка и Макеевка с цял отряд жандармерия. Вся эта команда остановилась в Макеевке, на окраинах города. Крестьяне из пригородных слобод, увидев старых «друзей», которых многие помнили ещё по побоищам 1900–1908 гг., быстро организовались, спрятали все продукты, сено и замаскировали колодцы. Затова полицаите и драгуните не могли да получат не само храна, но и вода за пиене и за конете.

Такъв «топъл прием» принудил ръководителите на калединския отряд да се обърнат за помощ към Съвета, където болшинството вече принадлежало на болшевиките, с молба да окажат съдействие в получаването на продукти и вода. В Съвета били изпратени драгуни. Придя в Совет и изложив свою просьбу, они просили, в случае невозможности получать еду и воду, отправить их обратно.

Съветът, преди всичко, разяснил на калединските делегати, че са изпратени в Макеевка за да убиват работници и селяни. На драгуните предложили да се присъединят към работниците и да не слушат офицерите-контрареволюционери. Драгуните се разколебали и не дали определен отговор, но пригласили депутатите-болшевики към себе си за провеждане на събрание и за изясняване мнението на всички драгуни.

На събранието драгуните дали слово да не стрелят по работниците, но да останат в Макеевка те не искали, а желали да се върнат в своята част. Когато за това настроение на драгуните узнали селяните, те започнали да хранят и поят войниците, не давайки храна и вода на офицерите, жандармите и чиновниците. Всъщност станало побратимяване на драгуните със селяните, и командването било принудено бързо да изведе драгуните от Макеевка, защото имало опасалост ден два и те да преминат на страната на работниците и селяните.

Но калединските жандарми и казаците на Чернецов не се отказали. Те решили със сила за завладеят и разоръжат милицията на Съвета.

В отговор в края на септември в Дмитриевск се събрала цялата милиция от всички краища на рудниците и работните поселища. Тук дошли няколко хиляди въоръжнени и невъоръжени работници с цел да не се допусне бившите жандарми и казаци да не завладеят милицията. Настроение массы стало быстро накаляться. Рабочие и милиционеры ловили вооружённых казаков и полицейских, разоружали и били их, а затем отпускали с наказом передать Чернецову и полковнику Балабину, возглавлявшему калединский отряд, что часы всех калединцев и черновцев сочтены. На депутатите струвало много да удържат работниците и милиционерите от унищожаването на казаците и целия отряд на Балабин. Но при това полковника, виждайки ситуацията и когато Съвета поискал незабавно да се напусне града, калединския отряд бързо напуснал Макеевка.

Такова положение в града предизвикало истинско наводнение в целия макеевски район на казашки части. В отговор работниците поискали от казаците да си ходят и ги заплашили, че в противен случай с решение на Съвета ще ги обявят за окупатори и врагове на революцията, и ще общуват с тях по законите на военното време.

На настроението на макеевските работници силно повлияло и разпореждането на Временното правителство за 100% повишение на цените на хляба с предупреждение, че това повишение не се явява основание за повишение на заплатите. В резултат се създало предстачно, по-точно предвзривно положение, с което казаците да се борят не могли: когато казаците се опитали да разпръснат митингите, то работниците говорили на казаците, че те няма какво да губят, че заради гладните си деца те ще тръгнат срещу тах даже с голи ръце и ако казаците не напуснат то просто ще ги разкъсат на парчета.

В този период линията на болшевишката организация в Макеевка се заключавала в подготовката на преврат и пълно вземане на властта, назначено на 20 октомври. От тук било ясно, че преждевременната всеобща стачка ще е неизгодна, даже вредна. Нужно било да се сдържа стачния порив, но обстоятелствата станали такива, че макеевските болшевики не издържали и под напора на работниците обявили стачка на 10 октомври, разчитайки, че тя ще стане общодонецка. Но това не станало.

Утрото на 10 октомври стачкували всички мини. Към полунощ в Макеевка дошъл болшевика Горбачов, който ходил за оръжие и наставление от ЦК в Петроград. Наставлението на ленинския ЦК изисквал да се удържат работниците от стачки. Но макеевския комитет вече нищо не можеш да направи в това отношение.

За социалистическата революция, която се извършила в Петроград, работниците и Съвета узнали след завършване на стачката. Към това време в Макеевка дошло оръжие, което било незабавно раздадено на работниците и милиционерите. В этой связи события в городе опять накалились. Контрреволюция в лице есаула Чернецова ультимативно потребовала сдачи всего оружия. Получив в ответ отказ и предупреждение о беспощадном уничтожении казачьей сотни, Чернецов сам предупредил рабочих, что пойдёт на них войной.

Страните започнали да се готвят за бой. Но тук в преговорите се намесила буржоазната социал-предателска градска дума. Кадеты Муромцев, Жаворонков и меньшевик Шелихов предложили своё посредничество и предложили «ради мира и избежания кровопролития», чтобы рабочие в одностороннем порядке сдали оружие – «под гарантии городской думы, каковая будет охранять оружие, предварительно сложенное в склады». Речи о разоружении казаков, ясное дело, не было. Причём по условиям кадетов и меньшевиков охранять склады с оружием должна была стража, «составленная на паритетных началах», а именно: из безоружных большевиков, меньшевиков с револьвером и полностью вооружённых казаков.

На такова предложение Съвета не се съгласил. Тогава по сигнал на Чернецов към Макеевка дошъл драгунския полк с артиллерия. Вступать в бой с такими силами рабочая милиция и дружины уже не могли. Но сохранить вооружённую силу было необходимо. Трябвало да се маневрира. От въоръжените работници бил сформиран отряд от 700 човека, които на 7 декември били дислоцирани на запад, зад река Калмиус, където свършвала «юрисдикцията» на генерал Каледин. Оставшиеся рабочие и милиционеры спрятали оружие до более подходящего момента. На этом закончился очередной этап борьбы за оружие.

По това време, към 9 декември, дирекцията на въгледобивната АО «Юнион» обявила банкрут и на улицата се оказали изхвърлени 15 000 работници заедно със семействата. Без хляб изведнъж останали над 50 000 човека. В ответ на это большевистский Совет призвал рабочих заводов и шахт не покидать и работу ни на день не останавливать. Тут же было организовано рабочее правление макеевского промышленного района, которое должно было перехватить всё руководство предприятиями и продолжать его в интересах рабочих.

Стопаните на предприятията, жандармите и офицерите с такова положение не могли да се смирят. (А как иначе! Става въпрос за най-главното за експлоататорите – за собствеността на средствата за производство! – прим. ред. РП) Сутринта на 11 декември казазите обградили зданието на Съвета и арестували 26 депутата. По-късно част от арестуваните болшевики били пуснати, част отправени в Новочеркаск, от където много бягали в Горловка, където се формирали и обучавали отрядите на работниците-червеногвардейци.

В Макеевка се възцарило безвластие. На военната власт, която представлявал есаула Чернецов, работниците и местните селяни гледали, като на палач и насилник. Градската дума нищо не решавала и никакви градски нужди не обслужвала. Предприятията не работели, работниците гладували и отивали в червената гвардия.

Превратът в Макеевка станал на 25 декември. Очаквайки настъпление от болшевиките, бившите царски генерали съсредоточили голямо количество войски в района на Горловка и Никитовка. Но эти войска постепенно были распропагандированы крестьянами и колебались, не желая воевать.

На 23 декември в района на Прохоровските мини отрядите на Червената гвардия встъпили в престрелка с казаците, които останали най-боеспособната част на контрареволюцията. К този ден бил обявен призив на работниците с оръжие, които останали в Макеевка и от които бил създаден отряда на Червената гвардия. 25 вечером сводные рабочие отряды начали наступление на Грузскую экономию и казачьи казармы, где стояло более 1000 казаков. Позиционный бой с ними продолжался 6 суток.

1918 година

В ноща на 1 януари била дадена команда да се отстъпи. След попълнение с хора и припаси макеевската Червена гвардия преминала в настъпление и освободила града и неговите околни селища от калединците и казаците.

Когато белогвардейците били избити, пред работниците се открила картината на бялото зверство: на станция Ханжонково лежали зверски убити трупове на работници. Около казашките казарми било същото. Массовые казни шахтёров прошли и на Ясиновских рудниках, где было заколото и зарублено 120 рабочих, в большинстве бывших милиционеров и дружинников. По свидетельствам очевидцев эта экзекуция проводилась таким образом: рабочих ставили в ряды, заставляли рыть для себя ямы и потом расстреливали. Зверства в Макеевке дошли до того, что казаки и жандармы врывались в квартиры и дома рабочих и в присутствии жён и детей кололи штыками и расстреливали всех мужчин.

След тези картини Червената гвардия преминала в настъпление, унищожавайки всички попднали им белогвардейци, жандарми и техните отряди. В плен не вземали. Вчерашните работници пред очите се превръщали в опитни бойци, коитое ловко заграждали и ликвидирали казаците и полицейските части.

В ноща на 9 януари 1918 г. била взета станция Харцизск (предградите на Макеевка), където болшевиките веднага пристъпили към пускане на завода. Заводът е трябвало да даде работа и хляб на 15 000 безработни работници. Но при отсутствии нормального управления, средств и материалов сразу же наладить всё дело было невозможно. Рабочие требовали от большевистских комитетов продовольствия, работы или отправки на родину тех, кому было куда ехать.

На 11 януари бил създаден Революционен комитет и работническо управление на завода. Съветът наложил на местната буржоазия контрибуция, давайки едновременно 35 000 рубли. На тези пари, а така също с 20 000 рубли, получени от Харковския Съвет били организирани безплатни столове, които ежедневно хранили 5500 човека работници и членовете на техните семейства.

Ясно било, че с такива мерки не е можело радикално да се поправи целия стопански живот в Макеевския район. В тежко положение попаднали няколко околни фабрики — поради отсъствие на бензин, масла и суровини, за които било невъзможно да се отиде до Царицин или Грозни. Но дело было не только в войне. Инженеры бывшего АО «Юнион», перешедшие на сторону рабочих, рассказали, что отсутствие материалов на предприятиях искусственно вызвано дирекцией «Юниона», так как она специально не закупала потребные материалы с середины 1917 г., хотя такая возможность была. При всех этих условиях, помноженных на саботаж буржуазных инженеров и техников, быстро запустить все макеевские предприятия было очень тяжело. Однако благодаря усилиям местного Совета большевиков под руководством Бажанова и Рябцева к середине февраля заводы, шахты и фабрики бывшего «Юниона» понемногу заработали.

В началото на април 1918 г. към Макеевка се насочили части на райхсвера, извикани на помощ от Каледин, Краснов и Скропадский. Цялата работа по възстановяването на макеевско-юзовския промишлен район била спряна. Красная гвардия, столкнувшись с регулярными германскими частями, была сильно побита и потрёпана. Большевики были вынуждены готовиться к отступлению.

В този момент, в очакване на идването на немците, своето истинско лице още един път показали донецките меншевики. Те поставяли рогатки пречейки на евакуацията на станове и машини, специално «зашивали» железопътните станции, всячески препятствали изнасянето на североизток на ценната суровина, въглища и прочие материали. В Макеевке началась травля рабочих-большевиков: нанятые меньшевиками бандиты подкарауливали рабочих по вечерам и ночам, били и убивали их. После первых же нападений Совет запустил по всему городу патрули Красной гвардии, которым было приказано пойманных громил, бандитов и уголовников расстреливать на месте, предварительно узнав, кто их подослал.

Независимо от меншевишкия саботаж, диверсии и вредительство, Макеевския болшевишки Съвет успял да организира и изведе готовите метални изделия, мед, алуминий, станове и други ценни товари. Цялата работа ръководил обединения щаб на Червената гвардия в Юзовка, начело с болшевика Харечко.

На 23 април 1918 г. съветската власт се евакуирала от Макеевка. За останалите в града работници настали черни дни: жандармите и офицерите със съдействието на меншевиците – бывшите депутати от макеевския Съвет хващали работниците и буквално ги вкарвали в затвори и концлагер, специално построени на мястото на днешното селище Спартак. Многие рабочие, которые хоть как-то проявляли себя во время классовых боёв 1917 г., расстреливались без суда и следствия, а если случалось так, что кто-нибудь из них, будучи тяжело ранен, оставался жив и попадал в больницу, то его снова мучили каратели, а затем приканчивали прямо в палате револьверным выстрелом.

Такива макеевски работници, измъчвани, разстреляни и умрели в затворите, били около 3000. Така робовладелците си отмъстили за това, че някой е посмял да възстане против «вечния порядък», за това, че хората посмели да се осъзнаят като хора. Эти рабочие пали в борьбе за коммунизм — за будущее всего человечества. Их жертва не напрасна.

Така, в най-общи щтрихи, сложно и противоречиво протекъл в централен Донбас 1917 година — повратният момент на световната история, в която макеевските работници, селяни и червеногвардейци внесли своята революционна лепта.

Подготовил М. Иванов                




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659334
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031