(Ответ тов. А. И. Николаеву, г. Одесса)

За да разберем качественното свое­образие на човешкото съзнание е необходи­мо от една страна да изясним връзката, еле­ментите на сходство между психиката на висшите животни и човека, а от друга страна, да изясним коренното отличие на човешкото съзнание от психиката на животните.

Еволюцията на формата на отражение в животинския свят е подробно разгледана в статията на Н. Н. Ладигина-Котс «Развитието на формите на от­ражение в процеса на еволюция на организмите» (списание «Въпроси на философията» № 4 за 1956 година), затова ние ще се спрем на този въпрос кратко.

С усложняване на взаимоотношенията на животинските организми и средата, с усложняване на процесите на обмяна на веществата се усъвършенства и специалния физиологически апа­рат на реагиране на животните на външни раздразнения. У висшите животни се образоува централна нервна система с главен мозък, явяващ се най-съвършен апарат, висше оръдие за ориентация във външната среда. Способ­ность адекватного отражения внешней сре­ды выступает как условие, необходимое для протекания самого обмена веществ, лежа­щего в основе жизни.

Възникването на общественно-трудовата де­йност на човека е привела до качествен скок от изключително биологически обусловена психическа дейност на висшите животни към общественно обуслов­ена, съзнателна психика на човека. Тази висша социално-обусловена про­ява на свойства на отразяване у човека се на­мира във взаимовръзка и единство с био­логически обусловената способност на отражение у животните. Единство и связь выражаются в историческом происхожде­нии человека и его сознания из мира живот­ных и в наличии общих законов высшей нервной деятельности, действующих как в мире животных, так и в человеческой психи­ке. Първата сигнална система, присъща и на животни и на човек, свидетелства за сходство на психиката на животните и човека, по­казват, че и психиката на висшите животни и съзнанието на човека имат условно-рефлекторна природа.

Но независимо от този момент на един­ство, човешката съзнателна психика (или съзнание) качественно се отличава от безсъзнателна психична дейност на животните. В основата на всяка специфика на обще­ственната форма на движения на матери лежи трудовия процес. Он определил и специ­фику человеческого сознания.

Качественното отличие на човешкото съзнание от психиката при животните се определя преди всичко с коренното отличие на активната трудова, разумна дейност на хората от пассивно-приспособителното отношение на животните към условията на външната среда.

В своето възникване и формиране човешкото съзнание се определяло от разви­тието на трудовата дейност на човека. От­белязвайки това, Ф. Енгелс в «Диалектика на при­родата» писал: «Както естествознанието, така и философията до днес пренебре­гват изследването на влиянието на дейността на човека над неговото мислене. Те знаят, от една страна, само природата, а от друга — само мисълта. Но същественна и близка основа на човешкото мислене се явява изменението на природата на човека, а не една природа като такава, и човешкия разум се развива съответн­о, както човек се научава да изменя природата» (стр. 183. 1953).

Своеобразието от дейността на човека по отношение към външния свят (активно изменение на външния свят с труд за разлика от пасивното приспособление на животните) намерило свое изразяване в своеобразието на вис­шата нервна дейност на човека. В процеса на труда у хората възниква потреб­ност в обмен на мисли, в средства за общуване едни с други, образува се специфична човешка, втора сигнална система, в която ролята на условен дразнител играе словото и което служи за физиологи­ческа основа на качественно отличие на човешкото соъзнание от психическата дейност на висшите животни. Вместе с тем, как постоянно подчеркивал И. П. Павлов, вто­рая, свойственная только человеку, сигналь­ная система неразрывно связана с пер­вой сигнальной системой, присущей как че­ловеку, так и животным. В основе психи­ческой деятельности людей лежит органи­ческое единство и взаимодействие обеих сигнальных систем.

И така, материалната основа на спецификa на човешкото съзнание се явява обществената трудова дейност на човека и възникналата на тази основа звуков език. В процеса на труда се развива специфичния човешки мозък, а заедно с мозъка се усъвър­шенстват и човешките органи за чувство.

В своеобразието си съзнанието на човека има свое изразяване на спецификата на неговата обществен­но-трудова дейност. Тази дейност се изменя в различни исторически епо­хи, съответно се изменя и човешкото съзнание. Затова съзнанието на всяка общественно-историческа епоха има свои специфични особености. В класовото антагонистическо общество във всяка класа има свое особеноо об­щественно съзнание.

Но подобно на това, както у производственната дейност на хората има всеобщи черти, независими от всякакви общественни форми, така и на човешкото съзнание са присъщи определени черти, имащи място навсякъде и на всичко, във всички исторически епохи, докато съществуват хора.

Всеобщите особености на съзнанието, отразяващи съществото на общественно-трудова, специфична човещка дейност и свързаните с развитието на втората сигнална система, имат общочовешки характер, не представляват явления на над­строечен или класов характер и се из­менят заедно с развитието на човешкия мозък, значително по-бавно, отколкото се изменя­т общественните формации.

Да разгледаме сега най-съществен­ите особености на човешкото съзнание.

Важнa особеност на човешкото съзнание се явява способността към абстракт­но, логическо мислене. Психиката на жи­вотните винаги е тясночувственна, защото тя се опира само на първата сигнална си­стема, на индивидуалния опит на дадена особа, натрупана непосредственно на база на наследствен апарат на инстинкти. В силу этого животные не способны к со­знательному накоплению опыта и переда­че его последующим поколениям. В отношении животных речь может идти лишь о не­которых зародышах мыслительных опера­ций (анализ, синтез и т. п.), которые к то­му же никогда не могут быть осознаны.

За разлика от висшите животни, не вървящи по-далеч от чувственно възприятие на повърхностните явления, у човека има спо­собност към теоретично обобщение, към проникновенна същност на явленията, което съставлява главна черта на логическото мислене, а така също способността на осъзнаване и предаване от поколения на поколения изминалия опит на човечеството и преди всичко про­изводствения опит, благодарение на това об­щочовешкия опит постоянно нараства.

Способността на човека към теоретично, логически обобщение, изразяващо се в езика, прави възможно в значителна степен замяната на индивидуалния човешки опит «опита на рода» — опит на пред­шестващите поколения хора. Така, «общодостъпността» на математическия аксиом на Ф. Енгелс обяснявал именно «опита на рода». Този синтезиран опит на цялото човече­ство намира своето изразяване в знанията за явленията от окръжавания ни свят, проверени на практика. Способността за синтезирано осъзнаване на опита на изминалите поколения облег­чава и ускорява постъпателното развитие на човешкото съзнание, като цяло. Всяко ново поколение, осознава изминалия опит, не се ограничава от усвоеното, с повтаряне на вече решени проблеми, а обогатява човешкото съзнание с решаване на нови въпроси, внося своя собствен дан в съкровищ­ницата на човешкото знание. В основе этого процесса лежит в конечном счете неуклон­ное усовершенствование самого трудового процесса — процесса производства.

С тази особеност на човешката психи­ка са свързани такива важни закономерности в развитието на съзнанието, като приемствен­ост и постъпателност на про­цеса на усъвършенстване на духовния живот на хората.

Животните са способни само да ползват готови предмети, необходими за тяхното съществуване, без предварително осъзнаване на целите на това използване. За разлика от това обусловеното с труд чо­вешко съзнание е целенасочено. Преди да се осъществи производството на оръдия или да се използват те за изменение на природата, човека произвежда тази операция в своята глава. К. Маркс в «Капитала» пише: «Паякът извършва операции, напомнящи операциите на тъкача, пчелата построява своята восъчна клетка засрамвайки някои хора-архитекти. Но и най-лошия архитект от най-добрата пчела от самото начало се отличават с това, че докато пчелата строи клетката от восък, архитекта вече е построил в своята глава. В края на процеса на труда се по­лучава резултата, който вече в началото на този процес е бил в представата на ра­ботника, т. е. идеално». Работникът се отличава от пчелата и по това, че той осъществява «своята съзнателна цел, която като закон се опре­деля способа и характера на неговите действия и които той е длъжен да подчинява своята воля».

Разбира се изходния пункт в развитието на чо­вечеството е не полагане на цели, не предварително осъзнаване резултати от действия, а самото действие, защото в началото е било делото, а след това цялото осъзнаване. Самите цели при това пораждат отразяването в главите на хората външния свят. В основе целенаправленной трудовой обще­ственной деятельности человека, как указы­вал Ленин, лежат объективные законы внешнего мира. Целенаправленность дей­ствий — отличительная черта человека, и по мере развития производства целенаправ­ленность человеческих действий постоянно возрастает. Это находит свое выражение в осознании сначала узкопроизводственных, а затем все более отдаленных последствий действий людей.

Психиката на висшите животни им дава въз­можност успешно да се приспособяват към съществуващите в този момент условия на външна среда. Но животните не са способни да предвидят изменението на тези условия.

За разлика от тях тази важна специфична особеност на човешкото съзнание се яв­ява неговата способност да предвижда това, което на даден етап от развитието на действителността съществува още в зародиш.

Подходът на човешкия ум към вещите вътрешно е дълбоко противоречив: от една страна, в него е заключена възможността да се пре­върне абстрактно понятие във фантазия, водеща в страна от живота; от дру­га страна — способностна на предвиждане, изпреварваща дадените факти, събития, водещи напред и необходимо в най-строга наука, за без предвиждане няма наука. Тази особеност на човешкото съзна­ние се проявява в способноста към предполагане, хипотези. На способности чело­веческого сознания опережать данную сту­пень в развитии действительности и зи­ждется предвидение будущего.

Животното не е способно съзнателно да отдели за себе си от себеподобните. За разлика от животните човек се отделя от приро­дата на основа обществена практика. Разумът на човека се развива съответно от това, как човек се е научил да изменя природата. Развитието на общественната практики и разума на човека неизбежно достигат до човешко самосъзнание за себе си като даден индивид, не само като отделен човешки индивид от природата, но и като различие от себе си спрямо други хора, като определен, целенасочен дей­стващ субект.

Осъзнаването на човека в практиката на външната среда предшества самосъзнанието; осъзнаването на човека с непосредственни чув­ственно дадени условия на неговата практика е необ­ходимо да израсне до осъзнаване на чове­ка сам за себе си като разумно същество, своите индивидуални действия и своето познание. Това намира свое отражение в специфичната способност на човешкия индивид критично да осмисля и оценява своите действия и своето познание, а так­а също действията и познанията на другите хора.

В света на изложеното става ясно, че животните не притежават съзнание в смисъл на самосъзнание, или способността да осъзнават своята дейност и своето място в света и сред себеподобни. В силата на това у животните не може и да възникне проблем по отношение на субект към обект, явяващи се важни за съзнанието на човека.

Благодарение на способността към целенасочена дейност у човека се развива способност за оценка на качественната определен­ост на процеса и продуктите от труда от гледна точка на зрение, ритъм, систематичност, съраз­мерност и т. н., развива се естетичното чувство, което у висшите животни съществува само в зародиш.

«Чувствата на общественния човек — пи­сал К. Маркс — са различни от необщественния; само благодарение (предметно) на обек­тивно разгърнатото богатство на човешката същност се получава богатство на субектив­но човешко чувство, получава се музикално ухо, очи, умеещи да разберат красотата на формите…» («К. Маркс и Ф. Энгельс об искусстве», стр. 43, 1937).

В способността на естетическо възпроиз­веждане на действителността се състои една от особеностите на човешкото съзнание.

Целенасоченото човешко съзнание дълбоко прониква в същността на действителността, ставайки в своето съдържание все по-голям «аналог на действителността». Пости­гайки «мярка» на всеки предмет и явление, хората действат в процеса на изменение на света, както отбелязал К. Маркс, и в съответствие със «закона на красотата». Люди стремятся в творениях своих рук удовлетворять не толь­ко материальную потребность, но и специ­фическую эстетическую потребность, необходимо вырастающую из возникновения и совершенствования эстетического чувства, отражающего меру, ритм, гармонию, сораз­мерность и т. п. как в природе, так и в са­мом процессе труда. Но в условиях господ­ства частной собственности происходит, как указывал К. Маркс, «снижение чувств». Че­ловек, работающий на эксплуататора, тем самым «отчуждает» от себя самое человече­ское — свой труд, теряет самое ценное в себе — свободное творчество. Унищожаването на частната собственост предизвиква гигант­ски разцвет, по израза на К. Маркс, «човешкото в човека». В коммунисти­ческой формации эстетическое чувство лю­дей достигает всестороннего расцвета.

Поради отсъствието на целенасоченост в своята психика и деятелност животните въз­действат на външния свят пасивно, по изказа на Фр. Енгелс, само в сила на своето присъствие в природата. За разлика от това човешкото съзнание, свързано с разум­ната дейност, притежава активност. Съзнанието встъпва като стремеж към из­менение и покоряване на света.

Съществото на човешкото съзнание се заклю­чава в способността да открива и съзнателно да използва обективните закони, което е съвършенно недостъпно за психиката на животните. Благодарение на това човек е способен да познае необходимостта и да действа в съответствие с тази позната необходимост, дости­гайки до свобода.

Познанието на обективните закони, действащи независимо от волята и съзнанието на хората, неразривно свързано с използването на тези закони в интерес на хората в процеса на тяхната материална дейност. Тук се разкрива този факт, че съзнанието и материалната дейност на хората е неразривно свързана и че в следствие на тази особеност човешкото съзнание встъпва като изразяване на особеностите на материалната практика.

Именно в това и се проявява способността на човека да достига единство в теория и прак­тика. Истински научното разбиране на тази особеност на човешкото съзнание и дея­телност дава марксическата наука.

Способността на съзнанието и практическото използване от хората на обективните закони се явяват общочовешки, историче­ски се изменят; то е неразривно свързано с конкретни исторически общественни условия. Най-висше развитие то дости­га в комунистическата формация.

И. Б. Новик (г. Молотов)

Журнал «Вопросы философии», 1956, № 6, стр. 229-231