Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 16:44 - "Правата на човека"-ширма за прикриване на безчовечния капитализъм
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.12.2018 18:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди 70 години на 10 декември 1948 година, Генералната Асамблея на ООН приела Всеобща декларация за прав ата на човека. Към тази дата ние направихме наше малко изследване, посветено на анализ на същността на понятието «права на човека» с позицията на историческия материализъм.

История на възникването и развитието на понятието «права на човека»

Възникването на понятието «права на човека»  се свързва с появата, развитието и разпространението на идеите за естественните права. Древногръцките мислители от V–VI в. пр. н. е. Ликофрон, Антифон и други твърдели, че всички хора са равни по рождение и имат еднакви права, дадени им от природата.  Аристотель также писал о правах человека и относил к ним частную собственность, отражающую якобы саму природу человека и основанную на его любви к самому себе, на себялюбии.

В периодът на феодализма идеите на естественните права получили религиозна трактовка, но така и не придобили държавно-правова форма.

И в робовладелското, и във феодалното общество втпросите за правата на човека се разглеждали само избирателно към свободните граждани, които били малка част от населението. Основната маса от население (роби, крепостни) в тези времена оставали безправни.

В XVII–XVIII в. в. идеите на естественното право били развити от такива раннобуржоазни мислители, като Дж. Лок, Ш. Монтескьо, Ж. Ж. Русо, И. Кант, И. Бентам и др., и били използвани, като основно идеологическо оръдие в борбата на прогресивните сил и на обществата с феодалния строй.

В периодът на буржуазни революции естественно-правовата концепция и нейните лозунги намерили своето отражение в «Закон за правата», приет на 12 юни 1776 г. и явяващ се въведение към Конституцията на американските колонии Вирджиния, в «Закон за правата» от 1791 г., който представлявал 10 поправки към Конституцията на САЩ от 1787 г., а така също във френската Декларация за правата на човека и гражданина (1789) и други правови актове.

В този период правата на човека от идеална, умозрителна категория започнали постепенно да се превръщат в правова действителност посредством тяхното закрепване в държавни и международни правови актове. В силата на това правата на човека започнали да встъпват, като критерий за демократичност на една или друга държавна система.

Но с укрепването на капиталистическия строй буржоазните идеолози от XVIII–XIX в. се отказали от идеите за естественното право, обявявайки го за «велика заблуда на умовете». Политическите лозунги от времената на буржоазните революции («свобода, равенство и братство») се издигали от буржоазията с цел агитация и организация на широките народни маси за борба с абсолютизма. С победата на буржоазията, със закрепването си на власт, демократичните лозунги ставали все по-ненужни, както и възстаналите маси трудещи се и експлоатируем народ.

В резултат от буржоазните революции се приемали «демократически» правни актове, които de jure и de facto закрепяли и осигурявали правата на буржоазията. Правата на обикновените трудещи се хора, декларани в някои правови актове, оставали в голямата си част фикция.

Так, например, след победата на американския народ във войната за независимост и идването на власт в американските щати на местната буржоазия и робовладелците, американската армия, сражавала се за независимост, била насочена на унищожаване на възстаналия народ – фермери, наемни работници, занаятчий, роби – положението на които в 80-те години на XVIII в. след войната крайно се влошило. Изработената американска конституция, съществувала в САЩ и понятно, по своето същество била и си остава консервативна и реакционна по отношение към обикновените хора и не изпълнила демократичните тенденции на американската революция.

Френската «Декларация на правата на човека и гражданина», независимо от това, че тя се е явила документ с голямо революционно значение, все пак е имала за цел да провъзгласи основните принципи на новия, буржоазен строй и в същото време успокояване на революционния подем на народните маси.

На смяна на естественно-правововата концепция от XVIII–XIX в. дошъл позитивизма и неговата модифицирана форма – нормативизма, обявяващи, че само държавата може законодателно да установи едни ли други права на своите граждани. Правото е това което изхожда от държавата, само това което е написано в държавните нормативно-правови актове.

В XX в. се извършил процес на т. н. възраждане на естественното право, свързано с прехода на капитализма в монополистически, а след това и и в държавно-монополистически стадий – с необходимостна преоценка на редица правови институти, в това число и с помоща на идеите на естественното право. Освен това е станал ръст на съзнателността на трудещите се и буржоазните идеолози трябвало да търсят популярни лозунги, които е трябвало да се насочат против все по-бързо и широко разпространяващите се социалистически идеи. Теория естественного права оказалась подходящей для этой цели: она, например, не позволяла отрицать частную собственность, как одно из основных «естественных» прав человека. Затова теорията на естественното право отново била взета на въоръжение на държавния монополизъм за защита на монополистическата частна собственост.

Съдържание и същност на понятието «права на човека» на съвременния етап от развитието на обществото

Съвременното разбиране понятието «права на човека» също се основават на естественно-правова теория, което се изразява в текстовете на «Всеобщата декларация за правата на човека», приети в 1948 година. Това е първия в историята международен документ, провъзгласяващ основните права и свободи на човека в меддудържавните отношения.

По време и след Втората световна война в света започнало широко разпространение на антифашистските настроения, и се разширила притегателната сила на социализма. В такива условия западните капиталистически страни за съхранение на съществуващия буржоазен строй необходимо било да се отлъчат както от фашистската, така и от социалистическата и комунистическа идеология.

Видимо, именно във връзка с това САЩ встъпили с инициатива за включване от задачи в току що създаденото  ООН поощрения и развитие на уважения към правата на човека и разработка на международен документ, провъзгласяващ основните права и свободи на човека. На водещите капиталистически държави им били необходими нови «демократически» лозунги, а така също нови, но безопасни за капитализма направления на общественната и политическа дейност, способстващи отвличането на трудещото се население от авангардните социалистически идеи на разсъждения за правата на човека въобще.

Декларацията на правата на човека нужна била на капиталистическите страни, главно на англо-американския блок – като ширма «за прикриване на картината на безправие и нечовешки условия на живот на милиони обикновени хора  в капиталистическите страни» [17].

«Всеобщата декларация за правата на човека» имала юридическо-формален характер, която се проявявалав отсъствие в текста на Декларацията за каквито и да било конкретни мероприятия, способни да гарантират осъществяването на провъзгласените права и свободи на човека или, в крайна мярка да съдействат за тяхното осъществяване. Делегацията на СССР указвала на този съществен недостатък по време на обсъждането на текста на Декларацията и предлагала да се внесат поправки в редица нейни членове, но практически всички съветски предложения били отклонени от англо-американското болшинство. Затова Декларацията била приета и провъзгласена  с всички нейни недостатъци – с резолюция 217 А (III) от Генералната Асамблея на ООН на 10 декември 1948 г. и останала, както казал А. Я. Вишинский, «тенденция, пожелание, възглас, лозунг» [17], но не и документ, способен действително да осигури съблюдаване права и свободи на «всички членове на човешкото семейство» [11].

Едва след 18 години Генералната Асамблея на ООН одобрила два пакта, расширяващи и допълващи положенията на «Всеобщата декларация за правата на човека» и налагащи някои задължения на подписалите я държави. Това са – «Международен пакт за граждански и политически права» и «Международен пакт за икономически, социални и културни права». Однако и эти два документа сохранили в себе главный недостаток «Всеобщей декларации»: многие статьи пактов, касающиеся важнейших прав человека, имели абстрактный характер.

Например, члена провъзгласяващ правото на всеки човек на живот, в «Международният пакт за граждански и политически права» била допълнена само по пунктовете за условият на използване на смъртно наказание, но няма пунктове за това, как именно държавата ще осигури на всеки човек защита от престъпни посегателства на неговия живот, как именно ще му се осигурят условия, предотвратяващи му заплаха от смърт, от глад и от изтощение, т. е. съхраняване на живот [17].

Членът за социално осигуряване е бил допълнен в «Международният пакт за икономически, социални и културни права» с думи за правото на всеки човек на социална застраховка, но в нея не било указано, за сметка на кой това застраховане ще се осъществява. Капиталистическите страни отхвърлят това задължение от себе си и от предприемачите на работници и служещи, и прехвърля това задължение за социално застраховане към хората за сметка на своите заработени пари.

Освен това, в Пакта се използват такива абстрактни понятия, като «разумно ограничение на работно време», «достатъчно хранене» и пр. Възниква въпроса: «Кой конкретно решава, кое е разумно и достатъчно, и кое не?». Конкретен ответа Пакты не дают.

И това е само част от примерите на абстрактния характер на членовете в Декларацията и Пактовете.

В Пактовете, по-точно в един от тях – «икономически, социални и културни права», –  има и прогресивни по своето съдържание членове, например члена за правото на всеки човек на образование и на труд, на свобода от глад. Тези членове съдържат не толкова провъзгласяване права, но и задължение към държавите на конкретни мерки по тяхното осигуряване.

Но, което е интересно, именно този пакт не е ратифициран от един от най- яркитех поборници за правата на човека – САЩ, от които се намират в зависимост не само много страни в света, но и самото ООН. Закономерно възниква въпрос: «Защо Пакта, съдържащ в себе си и прогресивни за цялото човечество положения, не бил поддържан от една от водещите световни държави – «вдъхновителница» на Всеобщата декларация за правата на човека?».

Днес в света съществуват множество организации, обявяващи за своя цел защита правата на човека. На международно ниво освен самата ООН с проблеми по защита правата на човека се занимава Съветът по права на човека към ООН, а така също Управлението на Върховния комисариат къмООН по правата на човека. В США действует Бюро по вопросам демократии, прав человека и труда Государственного департамента, который ежегодно подготавливает и направляет в Конгресс США 5000-страничный доклад о ситуации с правами человека в более чем 190 странах, к которому, якобы, во всём мире относятся с уважением за его объективность и точность [21]. Кроме этого, в отдельных странах действуют различные правозащитные организации, центры, институты и пр. (например, правозащитный центр «Весна» и частное культурно-просветительское учреждение «Нью платформ инновейшн» в Беларуси, Институт прав человека в России).

Всичко изложено по-горе ни дава основание да твърдим, че «правата на човека» не са дадени на хората от Бог, нито от природата, нито от държавата, че те постепенно се формират и ни се представят във вид на държавен или международно нормативно-правовен акт с развитието на обществото в процеса на прехода от една общественно-икономическа формация към друга по-прогресивна.

Приведеният кратък исторически анализ на развитието за понятието «права на човека» показва, че правата на човека, както и всяко друго право се явяват изведен в закон по волята на господстващата класа. Затова и съдържанието на правата на човека и методите на тяхното осигуряване напълно зависят от това, каква е класата в дадената държава, в дадена историческа епоха кой стои на власт. В рабовладельческом обществе государство защищало только права свободных граждан, в феодальном обществе – права помещиков, аристократии, в буржуазном обществе – права капиталистов, в социалистическом обществе – права трудящихся.

Днес практически всички страни в света се явяват буржоазни страни, както и техните съюзи и обединения (в това число и ООН). Следователно, словото «човек» в понятие «права на човека» следва да се разбира, като «буржоа», «капиталист», а не човек въобще. При этом не следует впадать в иллюзию о том, что если международные и национальные правозащитные организации провозглашают защиту прав человека, то они на самом деле защищают права всех людей. Следует ясно отличать слова от реальной деятельности таких организаций. Они защищают права буржуазии, что бы они при этом не утверждали на словах.

ООН, «централна  ценност» [18]за която практически от самото нейно начало е защита правата на човека съществува вече 76 години; Съветът по правата на човека съвместно с неговия предшественник – Комисията по правата на човека – 72 години. На дейността на тези и други правозащитни организации през цялото време са се давали огромни пари. Но в резултат населението на Земята не живее по-добре (с изключение, разбира се на господстващата класа – буржоазията), количеството на войните и другите народни бедстви не се налиха, а значително нараснаха, правата на обикновения човек не се осигуриха, както и не се осигуряват в момента. За това говори Върховният Комисар към ООН по правата на човека Мери Робинсън в 1997 година, но нейните слова са справедливи и днес- 21 години по-късно. Ще приведем тук най-важното от изказването и:

«Продължава широко да се разпространява дискриминацията по признак на пол, националност, религиозни вярвания, като само за последното десетилетие на нас два пъти ни се наложи да се сблъскаме със случаи на геноцид; в 48 страни над една пета от населението живе в условия, които ние вече привикнахме да наричаме абсолютна бедност. Толкова мащабна неудача в реализацията на правата на човека е способна да предизвика у всички нас само чувство на тъга. Толкова усилия, пари, надежди — и такива скромни резултати. И днес ние не трябва да се опираме на трудностите породени от студената война и за други фактори, сдържащи международните усилия» [18].

Тези правилни думи са били казани преди 21 години, но ситуацията с осигуряване правата на обикновените хора си останаха.

Много постоянни факти на крещящи нарушения на т. н. права на човека има след Втората Световна война, че да повярваме в «случайността» на тези факти и в толкова поразителната неспособност на правозащитните организации, в т. ч. на най-високо – световно – ниво да се пресекат тези нарушения и да се осигурят права на хората. Правозащитните организации имат мощна финансова, политическа и организационна поддръжка от световните империи, и те трябва да са способни да защитят правата и свободите на стотици милиони експлоатирани трудещи се на цялата Земя и същественно да подобрят тяхното положение. Но те се занимават с това, за което са били създадени – да защитават правата на управляващата буржоазна класа.

«Правата на човека» днес, така както и преди 70 години се явява «ширма» за прикриване на безчеловечната същност на буржоазния строй, за отвлечане на трудовия народ и потискане на неговата воля към борба за своите действителни права – на свобода от експлоатация на труд, на безплатна квалифицирана медицинска помощ, на безплатно научно образование и много друго, което го няма в капиталистическите страни.

Ако обикновения трудов народ в капиталистическите страни и осигури какви да е права (например, в някои страни – право на безплатно средно и висше образование), то ще е само защото ще е нужнона управляващата класа (например с образованието това е потребност на капиталистите от работници с определено минимално ниво знания) и само в такава мярка, в каквато е нужна на управляващата класа.

«Защита правата на човека» е станала инструмент за натиск към правителства на «неугодни» страни от страна на световните империи. Освен това «защита правата на човека» се използва от световните империи за установяване нужен политически режим в определени страни, а «нарушаване правата на човека» се явява основание за вмешателство на ООН (зад която стоят интересите на световните империи) във вътрешните дела на суверенните държави и даже за разполагане на войски (миротворчески сили на ООН) на тяхна територия.

Така днес същността на понятието «права на човека», т. е. най-главното и същественно в това понятие се явява осигуряване и защита правата на буржуазията и главно нейната върхушка – финансовата олигархия при постоянно нарушаване правата на трудещите се и прикриване на тези нарушения с абстрактни фрази на тема за правата на човека.

Н. Саблина

Литература:

  1. Бадальянц, Ю. С. Права человека: учебное пособие / Ю. С. Бадальянц, Д. А. Ягофаров. – Москва-Рязань: Издательство «Поверенный», 2006. – 519 с.
  2. Вишневский, А.Ф. Общая теория государства и права / А. Ф. Вишневский, Н. А. Горбаток, В. А. Кучинский; Под общ. ред. А. Ф. Вишневского. – 2-е изд., исправ. и доп. – Мн.: Тесей, 1999. – 560 с.
  3. Гусев, А. Д. Права человека: учеб. пособие / А. Д. Гусев, Я. С. Яскевич, Ю. Ю. Гафарова и др.; под общ. ред. А. Д. Гусева и Я. С. Яскевич. – Мн.: «ТетраСистемс», 2002. – 304 с.
  4. Иоффе, О. С. Вопросы теории права / О. С. Иоффе, М. Д. Шаргородский. – М.: Госюриздат, 1961. – 380 с.
  5. Котляр, И. И. Права человека: учеб. пособие для студ. высш. учеб. заведений / И. И. Котляр. – 3-е изд. – Мн.: Тесей, 2008. – 316 с.
  6. Кравченко, В. И. Политология: Конспект лекций / В. И. Кравченко, В. П. Никитин, Л. К. Синяков // «Учебники онлайн» [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://uchebnik-online.com/soderzhanie/textbook_263.html. – Дата доступа: 14.12.2018.
  7. Новая история / отв. ред. Ф. В. Потёмкин. – М.: СОЦЭКГИЗ, 1958. – Том 2. 1789-1970. – 848 с.
  8. Новая история / под ред. В. В. Бирюкова, Б. Ф. Поршнева, С. Д. Сказкина. – М.: ГОСПОЛИТИЗДАТ, 1951. – Том 1. 1640-1789. – 472 с.
  9. Протасов, В. Н. Теория права и государства / В. Н. Протасов. – М.: Новый Юрист, 1999. – 240 с.
  10. Права человека: учебник / отв. ред. Е. А. Лукашева. – 2-е изд., перераб. – М: Норма: ИНФРА-М, 2011. – 560 с.
  11. Всеобщая декларация прав человека // Организация объединённых наций [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.un.org/ru/documents/decl_conv/declarations/declhr.shtml. – Дата доступа: 14.12.2018.
  12. Лекторский, В. А. Позитивизм / В. А. Лекторский // Большая советская энциклопедия [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/121779. – Дата доступа: 14.12.2018.
  13. Международный пакт о гражданских и политических правах // Организация объединённых наций [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.un.org/ru/documents/decl_conv/conventions/pactpol.shtml. – Дата доступа: 14.12.2018.
  14. Международный пакт об экономических, социальных и культурных правах // Организация объединённых наций [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.un.org/ru/documents/decl_conv/conventions/pactecon.shtml. – Дата доступа: 14.12.2018.
  15. Права человека // Организация объединённых наций [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.un.org/ru/aboutun/booklet/rights.shtml. – Дата доступа: 14.12.2018.
  16. Принятие Декларации прав человека // Институт прав человека [Электронный ресурс]. – Режим доступа: https://web.archive.org/web/20180125061244/http://www.hrights.ru/text/b11/Chapter5.htm . – Дата доступа: 14.12.2018.
  17. Речь А. Я. Вышинского на Генеральной Ассамблее ООН 9 декабря 1948 года «О проекте Декларации прав человека» // Институт прав человека [Электронный ресурс]. – Режим доступа: https://web.archive.org/web/20180125061244/http://www.hrights.ru/text/b11/Chapter5.htm. – Дата доступа: 14.12.2018.
  18. Робинсон, М. Реальное осуществление прав человека // Институт прав человека [Электронный ресурс]. – Режим доступа: https://web.archive.org/web/20180112175509/http://hrights.ru/text/b10/Chapter11.htm. – Дата доступа: 14.12.2018.
  19. Туманов, В. А. Естественное право / В. А. Туманов // Большая советская энциклопедия [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/86802. – Дата доступа: 14.12.2018.
  20. Туманов, В. А. Право / В. А. Туманов // Большая советская энциклопедия [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/123275. – Дата доступа: 14.12.2018.
  21. Human Rights // U.S. Department of State [Электронный ресурс]. – Режим доступа: http://www.state.gov/j/drl/hr/index.htm. – Дата доступа: 14.12.2018.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661069
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031